Тази сутрин си мисля за безкомпромисните млади. Понеже четох нещо кратко, болезнено и вярно от млад човек, който много харесвам. Помислих си, че ние-по-големичките, сме като полуслепи в мъгла. И хоп -понякога ни светват в очите остро с фенерчето, като изрекат истината в очите. Уж си я мислим тази истина, а светлината ни заслепява, като я изрекат младите. Аз харесвам тази светлина и окото ми бързо реагира със свикване. Други не могат, закриват очи с длани. Харесвам острата критичност на младите. То е поколение, което още май никой не се е наел да го обясни. Възприемат всичко първом като естетично или неестетично, остро усещат фалша, нямат извинения за нито едно от двете - неестетичното и фалша.
Сигурно затова масово бягат да живеят навън, защото у нас масово им се предлага точно това - неестетично и фалш. Тези, които остават тук, се държат един друг и оцеляват на малки умни групички. Водят разумен живот, отглеждат децата си спокойно и естетично. Развиват собствени критерии за оцеляване, които наблюдавам отстрани и ме радват.
Не знам как се чувстват с нас, по-големичките. Мисля, че допускат тези, които компенсират личните си компромиси със сърдечност.. тогава си позволяват да ни прощават, но не и до безкрай.
За днес кодът е - младежки стил, дързост и да изречем поне една истина, както те умеят, младите хора - директно и без заобиколки! Аз лично ще пробвам.
Спокоен петък и стягате багажа за почивните дни! Лятото няма да бъде отложено!
Just love it :)
ОтговорИзтриване