25.04.2013 г.

Пожелавам ви да видите невидимото днес

Лятото се приближава, вчера имаше хора с къси ръкави навън. Изведнъж се стреснах-още не съм хвърлила излишното от себе си. Правя някаква крачка и не тръгвам в посоката. Няма приятно отслабване - ми каза щерката. То че си е така, така си е, обаче нещо не искам да ми е неприятно. Други са мотивите на младостта и тялото бързо откликва. С времето трябва да го пришпорваш все по-упорито, а упоритостта не стига и за такова нещо като отслабването - поне не при мен. Понеже трябва за други неща. А и тази категорична думичка "трябва", която не обичам, но преди вършеше работа - сега не работи. И тя с годините се сбръчкосва. Преди беше млада, стройна и някак остра нагоре. Буташе ме с острото и така се случваха нещата.
Сега нищо не трябва. :Може би по-голяма заплата за по-голям ежедневен разкош. За кафенца с приятели, за цаца с бира, ей такива ми ти обикновени разкоши. Защото всеки ден е даден единствен. От протягането сутрин до заспиването вечер, рисуваш всеки ден с обикновените си стъпки по тротоара, обикновените проблеми на работа и необикновените мигове за откровеност с хората, които допускаш до сърцето си. Дори не съм се замислила, какво ще оставя след себе си. Мисля че човек се запомня не само с материалните блага, които е създал, а преди всичко с невидимите. Успокоих се, че мисля в правилната посока като чух нещо подобно на виц разказано "Тате носи осигурява прехраната, носи парите, а мама - мама прави невидимото".
Та наздраве със сутрешното кафе за невидимото, уважаеми почитатели на блога на Синоптичната служба!
Да усетите невидимото днес и да му се зарадвате на глас ви пожелавам от сърце! /днес е Ден на веселите точки, да си сложите нещо на точки/

Няма коментари:

Публикуване на коментар