Вторник на палци

Добро утро, скъпи читатели! Днес не мога да бъда обичайно словоохотлива и бърборива, а и то не всеки ден е даден за оптимизъм. Някой ден е даден за тъга, друг за тишина, друг - за съзерцание, някой - за въздишки, друг - за замечтаване, трети - за сълзи, четвърти - за спомени, пети - за мечтания и така.... Понякога сърцето иска да постои на палци малко по-дълго- просто така, да усети тънкото равновесие на красотата. Която се люшка между живота и смъртта.
От вчера имам още една звездичка на небето...И понеже и написах стихче за сбогом, се сетих за едно любимо стихотворение на Калин Донков, което искам днес да публикувам тук. С пожелания, ако случайно някой ден душата ви е по-дълго на палци, да не се страхувате - тя има нужда и от това, има нужда от тишина, покой и малко целителна тъга. Прегръщам ви!

ВЕЗНА
Поминъкът.Постелята.Плътта.
Приятелства.Премеждия.Поклони.
Обмислено съдбата в кръг ни гони.
И този кръг е свит от самота.

Дали не ни достигаше злина,
или едната вярност ни увлече-
но влязохме във кръговете вече.
И всеки кръг е пълен с тишина.

Не търсихме от времето залог.
На нежен случай кой ли е разчитал!
Във всяка гръд тиктака закъснител
и той отмерва неизвестен срок.

И уж нещата следват своя ред.
И драмите са уж едни и същи.
А тъй човек децата си прегръща
навярно само в паднал самолет.

Безкрайност, твойта нежност ни руши.
Суровостта ти само ни калява.
Но не гали, което ще остава!
Които ще изчезнем, утеши....