Над хълмовете на Аязмото синьото не е тревожно. Явно в чест на вчерашния референдум са се поспрели с действията, да има синьо като за картичка - поне една сутрин. Красиво е, когато не сивкавее и не е опушено - синьо като от абитуриентска рокля.
В негова чест предлагам днес да си сложим по нещо синьо и ние - кой в каквато разновидност пожелае. Толкова много нюанси има синьото, а от небето над Стара Загора се патентова един типичен нюанс, който наричам "тревожно синьо". Надявам се, да не продължи дълго този оттенък.
Никога досега не е имало такова пренебрежително отношение на централната власт към местните власти - "каквото и да гласувате, то е безсмислено"! Така не бива, бива да се играе на демокрация с повече талант. Харесва ми талантливата игра на демокрация и винаги я различавам, когато я видя. Защото иначе ежедневно гледаме неталантливи изпълнения, в стил "игра на футбол в междублоково пространство" - и като думи, и като дела. Махленски футбол, бих казала. Виж когато е на стадиона и когато носи купи, е друга работа - нали.
Всяка игра си иска класата, особено играта на демокрация. Мина първият урок по упражнение в демокрация на така нареченото от политиците гражданско общество в Стара Загора. Можеше да се поупражняваме в референдум и с въпроса "Нужни ли са ни нови тротоари в Стара Загора?". Може и рефендум на тема "Одобрявате ли реализацията на проекта за Античен форум и разкопките пред Операта?" и тн и тн.
Може, ама няма. Има за каквото решим - казва властта. Да, обаче 30 000 души могат да решат да има, каквото те решат и да принудят властта. Малко само повече оправни юристи на нужни. И пишещи хора с талант и жар.
Така - всичко много бавно и много мудно, но все пак се движи напред. Също и облаците, а и аз трябва да се пораздвижа към работната си среда. Затова ви пожелавам повече вяра, синьо настроение днес и много, много решимост за добри дела!
Поздрави от Синоптичната служба!
Няма коментари:
Публикуване на коментар