Моята лична Европа

Уважаеми мои, честит 9 май - Празник на Европа! Сигурно всеки от вас си има своя лична Европа, да ви кажа за моята. Сега тя работи в Операта и е режисьор/ка/, диригент и корепетитор. Поздравяваме се всеки ден. Поздравът на Европа в Операта е искрено лъчезарен. Европа казва на колегите ми "Обичам да работя с теб!". Европа е внимателна, стриктна, професионалист, сърцата, отворена към всичко и всички. Спокойна е. Обядва редовно с храна, която не е сандвичи и нещо набързо. Може да е супа, но обядва с кеф и спокойно. Ръководи хората внимателно, вглежда се в детайлите, вслушана е в себе си, но е и много дисциплинирана относно дневната си програма, репетиции и всичко, което трябва да се работи, изговори, изпипа. Ще работи и допълнително и доброволно в Майсторски клас с ученици и артисти.
Харесвам тази Европа! Като я срещам всеки ден наживо, още по-силно и болезнено се убеждавам,живея в страна, която отказва да живее в 21 век. Вчера продавачка в супермаркет най-демонстративно брои милиони стотинки пред мен и няколко души, които бяхме направили опашка и не ни обслужи. Аз бързах, другите вероятно също. Върнах си това, което исках да купя и излязох.
Европа не прави така. Тя изпъва рамене, усмихва се, без да сервилничи и искрено иска да помогне на всеки, който има нужда-по какъвто и да е въпрос и повод.
Това да искаш да помогнеш не зависи от Избори, политици, партии и тн. Това да НЕ влезеш в Операта по бермуди и джапанки, а в подобаващо облекло с дълги панталони - също не зависи от гореизброените. Това е въпрос на елементарно възпитание и обща култура.
Честит празник на моята Европа, която ще видя след малко и честит празник на всички вас, които все пак сме европейци. Можеше и да се родим в страна, в която водата от чешмите не се пие, а жените ходят забулени, но сме се родили тук.
Не превъзнасям чуждото, но нашето често често ме потриса.
Хубав и усмихнат ден от Синоптичната Европейска служба!


Честит