Понеделник и седмицата на младостта и красотата

Добро утро! Днес, интересно, няма да бързам и се препъвам по пътя за работа, защото ми се спи, а трябва да съм навреме...Ще ида, когато си искам. Не съм задължена, заради съботата и спектакъла в НДК, който мина страхотно. Ей, столицата си е столица - има хора и за Аеросмит, и за опера и за всичко...Мисля че с години не бях влизала в Зала 1 на НДК, но първия си път няма да го забравя. Като ученичка с хора, в който пеех - участвахме в концерт за откриването на двореца. И на сцената свиреше Минчо Минчев...И аз се чувствах принцеса в дворец. Той беше огромен, нов, невиждан за размерите на детското ми мозъче. Сега ми се стори нормален, голям, вехтичък вече, залата голяма, но някак си нормално голяма. С годините се увеличаваме на ръст и размери, а намаляваме на удивление и възторзи...Нормално.
Сега е времето на младите принцеси в Стара Загора - времето на баловете. Момиченца с дълги рокли се снимат на разни красиви места из града, несръчно хванали ги с ръка да не се изцапат в разкаляната обстановка. Килограми грим, лакове за коса и сложни конструкции, токчета, на които ако се кача и ще ми се завие свят от високото...Младостта си иска и настоява за нейните си неща, за да бъде най-уникалната. А тя си е...Затова момчетата винаги са ми били пъти по-симпатични с тези костюми, с които са барнати и готини млади мъже. Догодина и бате Радо ще се разхожда един такъв важен и с онази негова лека усмивка, в края на устните само. Бате Радо не обича да се смее с цяла уста като майка си. Той е загадъчен мъж. И ще е много хубав догодина, а аз какво ще правя вече и без него...Това е, както когато след майчинство тръгнеш на работа - не знаеш къде и как да държиш ръцете си, които досега са бутали бебешки колички. Не знаеш какво да правиш, като няма за кого да се грижиш. И сутрин в стаята не ухае на спящо дете.
Да не му мислим отсега. То е защото видях на снимка хубавото момче-абитуриент на Мария Донева и се разтъгувах и аз...Хареса ми мантрата и и ще си повтарям и аз "Нека бъде, каквото той иска". Където иска, каквото иска, с когото, както, само да е здрав и щастлив.
Та, ще гледаме от тази седмица абитуриенти в градската градина - хубава гледка са децата, хубав ген имаме българите, красиви деца са, а защо има толкова и такива намръщени възрастни, не разбирам. Изключително красиви черти имат децата ни. Изобщо имаме специфични черти, които не мога да опиша точно, но ги различавам дори на опашката за небостъргача Сиърс Тауър в Чикаго преди години. Веднага различих в тълпата семейството българи, а после вече окончателно ги разпознахме по мартениците на ръцете.
Такааааа...Днес ще бъде хубав ден, облечете се въздушно, леко, с дантелки и финитфлюшки - в чест на утрешната Балетна вечер в Операта. Аз ще ида довечера да погледам малките балеринки на генералната репетиция. Толкова са сериозни, съсредоточени и отдадени малки артисти, че думи нямам за тях. Сцената е невероятен магнит.
Със здраве и непременно и навсякъде, на всеки ъгъл и във всичко търсете красотата!