Сряда - вече съм едно бяло агънце...

Добро утро! Снощното ходене на йога укроти бесовете и се завърнах у дома като бяло агънце - миловидна и кротка. Също така преминах през Раковска /в наше село разбира се, не столичната/ и усетих за първи път липите, как ухаят - сега е само началото и още не е плътен ароматът. После вече се стеле като невидим балдахин над целия град. Имаше едно заведение с таван, целия в балдахини. Така и над целия град - един аромат пада доста време, на гънки, плътен и почти видим.
Надявам се да стига и до Античния форум, където в петък ще има откриване с фолклорен спектакъл в 21 часа. Между камъните, както и на сцената на Операта вече може всичко - и хора се друсат, и шампионати по културизъм се провеждат, и филмови фестивали...Също както Националния дворец на културата стана битпазар с изложения на стоки за ширпотреба....Все пак не мога да не съм горда, че в Стара Загора преди години се случи нещо много интересно. От Хали /западнал стар магазин/ стана Художествена галерия. Обратното на - от дворец на културата в магазин. От магазин - в културно средище. Тогава децата ми бяха малки, аз щях да започвам работа в Общината. Взех ги на благотворителната вечер в този полуразрушен магазин. Вързах им по един балон за ръката, че където ходят в тази огромна зала-да виждам балоните високо. Тази вечер  усмихнати хора се радваха, че ще се случи пресътворяването му в нещо много хубаво. И то се случи. Много рядко оттогава насетне съм виждала хора в Стара Загора, събрали се от идея, сподвижници както се казва, почти братя. Никога няма да забравя откриването на Музея на един 3 март. Тогава беше същото. Пространството отпред беше изпълнено с хора, които мислеха едно и също. И тримата кметове, които имат принос за строителството му бяха един до друг, много усмихнати. Преди да открием библиотеката, когато в дълга редица от старата до новата сграда млади и възрастни  си предаваха книги от ръка на ръка - беше същото.
Това са събития и места с чиста радост. Гордостта, която изпитваш - се предава от сърце на сърце. Чувството за общност е неописуемо. Може би затова и отидох на шествието на 24 май - ами не е имало повод отдавна да изпитвам чувството за общност по този начин. Да се гордееш с града си и с хората му, да ги обичаш и това да ти личи и да се предава - е то е талант, освен това вече съм убедена - не се придобива. Нужно е да си го има в теб.
Надявам се и в петък вечерта на Форума да е така - да има чиста радост и обич към града, който ни е събрал. Сега чета книгата на Пенка Касабова за Борис Христов - ами не на всички е дадено да могат да обичат и то дълбоко. Само на някои. Така че очакванията ми са поне от общата любов да се получи едно хубаво усещане. Аз бих искала да чуя марша от Аида и хора на поробените евреи от Набуко сред тези древни камъни-но мълчи, сърце....
Знам, че хорцето ще е китно и хората ще се радват. Това е хубаво и озарява вечерта.
Извинения за тези, които внезапно тези дни виждат в Синоптичката едно друго лице, но...Да уточним, че образованието си получих във факултета по журналистика и професията ми е журналист, само дето не я упражнявам. Това да си журналист, остава за цял живот - то е нещо като вътрешен трън, който винаги се изправя и боде, когато има ярко изразена тема в обществения живот. Така че сори, че понякога романтизмът изфирясва нанейде от мен. Пак ще се върне, той си знае откъде да влезе - право през терасата на 8я етаж.
Хубав и усмихнат ден и ви прегръщам ! Да бъдете днес ярки - с някакъв супер интересен цвят.