Добро утро, приятели! Три пъти ура за Томас и победата му в "България търси таланти"! Това е моята утеха след изборите. Тази сутрин ме посрещна щастливото лице на ББ, което светеше от изборната победа. Такава детинска радост, че чак завидях. Не знам дали съм способна така да се радвам вече, освен на децата си. Така да сияе лицето ми...Като човек с много умерени мечти, от които само една остана несбъдната - бих казала, че така сияе само човек със сбъднати детски мечти. Като: Левски-шампион, комунистите-на колене, България-на четири морета, Станишев-в Белене, Бареков-в Сахара, Кунева-в Аляска, Винету-в Киноцентър Бояна....
...Но замълчи сърце! Снощи слушах Томас, обърнах се и заспах доволна и спокойна. Не разбрах дали е спечелил и не вярвах да е. Кой ще ти гласува за оперен певец, моля ви се в днешно време?!!!! А сега го гледам, как се радва и плаче като Победител. И даже се разплаках и аз - в ранни зори. За Неговата Победа. Тя ми е много ценна. Едно мургаво дете, което няма да е вече в гетотото, спасено и благословено. Ей това е то радост, за която просто думите ми пресъхват - да я опиша.
Явно НЕГЛАСУВАЛИТЕ на изборите 4 471 891 решиха снощи да упражнят своя вот с СМСи или с обаждане /както направих аз/ за своя любимец в "България търси таланти". А тези 2 061
937 ГЛАСУВАЛИ също може тайно да са пуснали своя вот пък, знае ли се....
Радвам се, че в едно риалити с много зрелищност се награди дете, което пее арии от опери. Един мургав Принц Калаф, който пее за Пекин, дето не спи и за любовта си към студенокръвната принцеса. В Операта има толкова много приказност...
Дори на изпоолющената сцена, която никой не ще да измаже. Надявам се сега в опиянението от победата, да падне някой лев за боя. Пък по-смелата ми мечта е да заработи климатикът, че да охлажда главите, които отиват на заспиване на тъмно и на меко в седалките в "оперния театър", както упорито го нарича общинския Пресцентър. Това е Опера и то Операта на Стара Загора. Независимо кой как я нарича и за какво и как я употребява.
Ами то толкова ми е объркано тази сутрин, в която погледът ми снове върху две щастливи физиономии, а сърцето ми тупти с тяхната радост, че направо не знам какъв ден ме чака от вълнението в ранни зори и в големи дози. Дрескод - определено в стил "Детство мое, детство ненагледно" - поличка, панделка /фибичка ще си сложа/ и гривничка, може и пръстенче с калинка.
Браво, Томас, снощи сънувах твоята ария и Пекин, който не спи и ти желая да я изпееш в Ла Скала!!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар