22.05.2014 г.

Четвъртък с лекотата на движение на птиците и рибите

Добро утро от Синоптичната служба! И нейните уреди се побъркаха в това внезапно жегаво време, в което вече трети ден пече слънце като в средата на юли месец. Тялото влиза и излиза в атмосферни условия с плюс минус 10 градуса в последните години в България. Не че и по принцип не сме си екстремни хора, но вече и природата е в пълно съзвучие със свето-усвояването ни. Сутрин рано излизам с шлиферчето на рамо, чудя се защо го нося, като съм с къси ръкави вече...И ето - на вечерната бира с картофки и разговори с Таня Бучкова вече е задухало, става да се наметнеш, че даже и облечеш. Време и чудо....
За днес пак крои планове да пече, така ми се струва. Нека си пече! Да минат празниците, че по протокол трябва да сме пооблечени и обути и тръгвам боса. Чак до есента...Може би само една лятна шапка за градски условия ми е нужна. Ранчева все казва, че всяка жена трябва да носи непрекъснато шапка /а и тя ги има доста, от хубави по-хубави/. За зимата имам доста и аз, но през лятото ходя с шапка само на морето...
Морето...То вече чака...През юни и септември ми е най-любимо. Толкова тихо, безлюдно и спокойно. Най-вече безлюдно. Само мое. Ако не го видя скоро, може би ще помогне градският басейн и плуването час-два. Усещането да си във вода. Ей затова бебетата плачат излизайки на белия свят. Искат си плуването и да се носиш леко. Като птица във въздуха или риба във водата - далечните ни пра-пра-прабратовчеди. Всички сме от вида живи същества, но само някои са лекокрили. Човек винаги се е опитвал да наподобява лекотата на движенията на птиците и рибите. Затова е измислил да се спуска от върховете със ски, да танцува с кънки на лед, или художествената гимнастика, или синхронното плуване....Но най-красиво изразен е стремежът му към летеж в балета. Не съм знаела, че толкова обичам балета, преди онази вечер на 20 май с малките балеринки. Влюбена съм в балета така, както само от минал живот ще да е. В сегашния ми е дадена едра конструкция с тук-таме фини връзки - да ми напомнят за миналия живот на балерина. Естествено, че ви го разказвам да ви разсмея....Това за себе си, де. Иначе наистина харесвам балета много. И с удоволствие и най-накрая ще гледам на 11 юни балета на столичани, на снимките всички са на палци, което вече ме изпълва с възторг. Така обичам да се носят из пространството красивите балерини- на палци....
Що се касае до днешния ден - той ще бъде отново оперен и концертен. Няма как, идва празник и хора трябва да бъдат наградени с отличия и с концерт с наистина чудесни солисти. Тази вечер. После утре - Хилда Казасян, тази талантлива чаровница с трапчинки. На самия 24ти - може би най-накрая почивка вечерта. И бира с цаца с избрани на душата хора. Може би....
Днес си слагайте крилатите дънки и тениска, че ще е жега, пак...Желая хубав четвъртък - лекотворен и въздушен!

Няма коментари:

Публикуване на коментар