Петък - мой петък

Добро утро! Синоптичната прогноза се забави леко, защото си говорим с Петя за картините и...Много харесвам Петя Константинва, да знаете. И като човек, и като творец. От нея, дето е родом от Стара Загора разбирам, че момичетата от любимата ми галерия в Созопол - Тита и Ливи, са също от Стара Загора. Ами че тук няма такива хора, казвам на Петя. Отдавна съм разбрала, че градът пропъжда интересните хора, за да си спи спокойно. Те вдигат шум и правят прекалено много цвят, което дразни очите на хората с перде. В Пловдив също много силно се изявява едно момче, което заедно с Веселина Сарийска правят чудни неща. И то от Стара Загора. Няма да продължавам, че Албенка ще ми се кара...Тя пък е от Казанлък, да знаете. А Казанлък за мен е артистичното предградие на Стара Загора. Нещо като Манхатън, нещо като Латинския квартал. Арт-град е Казанлък. Тук сме по строежите, тротоарите, фитнесите, проектите, сградите, бетоня...Няма лошо, няма лошо. Прави се нещо, нищо не отричам. Не отричам направеното, но виждам зад него. Такава съм - Дамата с рентгеновите очи, или Коректорката, или Синоптичката - все съм аз. Не мога да не роптая за написани на сайта на Общината глупости, защото аз съм направила този пресцентър преди много години. Той е мое чедо и аз искам написаното там да е правилно, умно, вярно. Може да не знам чужди езици, но собствения си владея добре. Ако живеех в друга държава, бих научила тамошния език добре, не просто разговорно, а да чета книги и поезия. Така... Отплеснах се, а исках да ви кажа и още няколко неща. Гледайте филма "На един черпак разстояние" непременно - много е хубав, топъл, човеши. Довечера може да подкрепите самодейците на Стара Загора на Лапидариума - една чудна сцена в града. Ще танцуват "Загорци" и ще пеят хор на Читалище "Родина". Има хубави събития в Казанлък в почивните дни. Има и в Созопол - готвя фоторазказа си за Созопол във ФБ. Непременно прочетете "Човек на име Уве". Непременно прочетете книга, преведена от Нева Мичева. Това е неизразимо удоволствие. Дрескодът за днешния ден е свободен - което значи панталони и етно-блузка за мен. Задължителни са многото гривни - докато не сме прибрали ръцете в ръкави за есента. Усмивки и слънце в косите! Поздрави от Синоптичната служба!

За красивото То, което сега спи

Добро утро! Синоптичната служба отваря приветливо врати тази сутрин с наличност от кафе, две спящи големи деца и всичко е така прекрасно, че няма накъде повече да бъде. Това ми дете, дето си дойде от Германия за месец, спи и ухае на нещо задгранично. То е и станало такова едно - събрано, концентрирано, сериозно, делово, подредено. Изобщо човек, който се грижи сам за себе си и разчита сам на себе си - далече, далече от своите си. И ще трябва да направи чужденците - свои. Как ли става това, не знам, но мисля че не е лесно. То си избра да е така. Интересно дете ми се падна- това Жени. Зряло, стабилно и сериозно - като истинска майка. То на мен майка, не аз на него. Да ми изключва ютията всяка сутрин, защото я забравям. Няма да продължа нататък...Малката ми майчица сега спи, а довечера съм я поканила на кино. Старая се да показвам зрялост пред нея.Ще се опитам и да сготвя нещо впечатляващо. Спящото сега Жени си пада по куларинария и се справя доста добре. В момента пиша от нейния лаптоп, който още не съм опитомила. Той е черен и див, типична играчка за пораснал тинейджър. Моят е стабиУен, тежък, як - здрава машина, но със зарядно за поправка. Думите тук вече два пъти просто се събраха и поеха нанякъде, изпариха се за миг. Този четвъртък е добър и милостив като гледам - откъм жеги, но ще видим как ще продължи нататък. Вечерта, както ви споменах, групата е на кино - хем индийци, хем във Франция. Ми от това по-голям кеф за сърцето ми, здраве му кажи! Дано сценарият да е добър, има определено криза за разказвачи и за красиви истории в световното кино. Желая на всички ви усмивки и хубаво настроение. Дрескод за днес - бяла блузка и ленен панталон. Поздрави от Синоптичната служба!

За ваканцията и мен - накратко

Добро утро, скъпи приятели и почитатели на тоз синоптичен блог! След завръщане от морето в час почти сутрешен, понеделник започна и премина направо добре като за първи ден на сушата. Тази сутрин прозорците насреща светят от слънцето красиво и медно, бях забравила поради редовното събуждане по-късно през този месец ваканция. В града казаха, че им липсвали театрите и операта, че много хора и много гости питали за представления. На мен ми липсваше музиката непрекъснато, добре че има Унител Класика. Но ми липсваше като нещо, което всъщност го няма, а винаги е с теб. Интересно, сега в движение го измислих това. Имам си летен хит, в който се припява на индийски. Открих The Piano Gays, четох роман за свръхталантливата цигуларка Леа, после книга Пътуване в операта, сега си припомням книгата за Пучини /от снощи я подхванах/...Сега в Операта още е тихо, репетициите започват от следващата седмица, чува се само пиано и някой и друг самотен глас с пианото. Скоро ще се напълни с гласове и звуци. Иначе за ваканцията какво да ви напиша - беше чудесна ваканция. Пълно размазване и тотален мързел. Цяла седмица не излязох извън територията на бунгалата на морето. Книгите ги четях една след друга, ще ви покажа Столът на четящия под чадъра човек. И пак успях да почернея здраво. Обичах и деня с дъжд, и двата дни с разходки и без плаж. Наскитах се из центъра на Бургас. Изтърваха ме сама из Созопол и искаха да ме приберат по-рано, обаче трудна работа...и там отидоха почти 5 часа обикаляне без прекъсване. Имаше ден, в който отидохме да видим картините на едно талантливо момиче във Варвара, продължихме до Синеморец и Силистар, за да видя тълпите и там и на връщане случайно открихме разкошен таен плаж. Е, имаше хора де, но бяха малко. Водата беше чиста и за първи път плувах с маска и шнорхел и гледах подводния свят. Удоволствието е неописуемо. Та такива ми ти морски и задморски работи...Надявам се и вий да сте били добре, където и да сте били. Надявам се да ви е било интересно, за колкото и време да сте били. Скоро ще ви покажа Бургас, Созопол, малко Варвара, много море в снимките, които контузеният Ники /Никончето ми/ все още прави. Има да си мечтая за нов и хубав апарат дълго и напоително. Но пък ще си имам мечта. Днес дрескодът е зелено. Мислите са свежи и избуяват още повече. Забравила съм дори да пиша, а ноктите ми пораснаха и ми пречат. Всичко скоро ще си дойде на мястото и в удобни размери. Вече започнах от косата, тя направо беше дълга за моето самовъзприемане и световъзприемане. Сега отново съм късоопашата. Желая ви светъл и усмихнат ден и неочаквани хубави някакви едни такива неща! Поздрави от Синоптичната служба!/това са книгите, които прочетох на морето и горещо препоръчвам/

Отново съм тук!

Отбелязвам се като завърнала се от морето и отпуската и отново на работа. Синоптичната служба ще отвори малко със закъснение, за което извинението е късно прибиране, малко сън, полуунес днес въпреки кафетата, подутина заради проблем със зъб, битови устройвание от елементарно естество - за живот на сушата. И такива ми ти разни. А тук е кипял живот, вилнели са летни бури...Терасата ми е засипана с пръст от празните от цветя саксии. Постепенно я изпълвам с пране - кърпи, които няма скоро да се търкалят по плажа и разни подобни. Свършва работното време, а аз съм на път да заспя както пиша на компа. До съвсем скоро!