Сутрешна проповед за думите

Добро утро,мили хора! Днес съм в особено настроение, защото е петък. Смятам да приключа работната седмица точно в този ден и в уречения краен час. Знам че ще е напрегнато, какво всеки петък, но съм окрилена. Красив ден е и това си е то! Казват, че всичко започнато в петък, носи успех, реализира се, сбъдва се, става. Затова ви пожелавам днес да направите нещо, което сте искали, да го започнете дори. Дори и аз се сещам за нещо в личен план. Така де, всичко голямо се реализира с малки крачки. Като написах "реализира" и се сетих за темата тази сутрин - непознатите думи, които влизат в речника ни по неведоми пътища. Но винаги с желанието да ни стреснат и учудят и вдъхновят. Дали е така, с последното-да вдъхновят? При мен не върши работа, лично. От употреба и от безсмислено подмятане из пространството думата "проект" е вече една от възможно най-тъпите за мен. Защото се обезсмисли от безсмислени проекти и чудесата, на които се нагледахме. Да дойде Европа да види Античния форум, улицата към него, по която те хваща клаустрофобия от криви и неравни камъни, цветомузиката вечер в стил концерт на Пайнер, липсващите седалки /над 1000 на брой/, от които хората гледаха грандиозни постановки на камъните на Форума. Спомнете си само Златната Аида на Операта. Ами Дон Жуан на Стефано Пода?! Световна работа! Та "проект" от проекти като този ми е вече сред тъпите думи. Както и "предизвикателство" - Това е голямо предизвикателство за мен /казват разни важни хора/. Ма да бе, кажи си че се вълнуваш, че те е страх дори, че се притесняваш - повече сърца ще докоснеш, отколкото че е предизвикателство. Още думи ли искате....о, много са. Сред последните е "борд" - но не като понятие в мореплаването. Дясно на борд, ляво на борд! Това са посоки, които трябва да следва кораба, ако иска да пристигне невредим. В България чухме за борд като дойде Валутния борд. Шегувам се, разбира се, ний сме умни хора. "Валутният борд е известен още и под името паричен съвет. Механизмът на паричен съвет осигурява намаляване на инфлацията в дадена страна, фискална и бюджетна дисциплина (бюджет, близо до балансирания или с излишъци, или ниски дефицити под 1% от БВП)". Оттогава досега то бордове ли не бяха, то чудеса. Модерна дума, ей. Навсякъде пасва, както се казва. Иначе казано "кьошелия камък" - и на кьоше /на ъгъл/ да го сложиш-пак ще пасне. Борд е това, не е шега работа.Колкото по-неразбираемо, толкова по-добре за народа. О, много са любимите ми думи, които навлязоха в речника ни, разцъфнал в демокрацията до безбрежност. Много думи, малко смисъл, малкоооо...Когато чуя смислена реч напоследък, се стряскам, иде ми да викам Ура и да ръкопляскам. Толкова малко хора говорят простичко и смислено. СМИСЛЕНО. За емоцията да не говорим, тя не е присъща на всички, няма как. Но така се усеща и бързо се прегръща, така бързо! Посланието ми днес е - бъдете внимателни с думите и честни към тях. Не ги употребявайте бездушно и се скривайте зад тях с действията си, които са различни. Бъдете мили към думите български, все пак народът ни е Благословен със собствена азбука, а това значи - със собствено и смело мислене! Спокойни почивни дни! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж, която днес ще се облече добре, защото снощи измръзна от хлад.

Сутрешно за модерните джаджи на века

Добро утро! Буквите се върнаха, даже още снощи си бяха на мястото и ми стана интересно. Не знам, къде се бяха запилели вчера сутринта. Може би по някой абитуриентски купон и те. Пили и танцували до сутринта. Не знам.Но както изчезнаха, така се и появиха. Чудна работа са тези техники. Вървят напред и се развиват стремглаво. Всеки ден и час излизат нови модели телефони, компютри, всякакви такива работи. Няма да забравя първия си така наречен мобилен телефон. Преди има-няма 10-12 години да речем. Представляваше един Мобифон, половин килограм, огромен, като радиостанция. Тежък - орехи да разбиваш с него направо. Звъни, та ще вдигне Вселената на крак. Беше просто потресаваща техника, наистина мисля че си беше с такова заглавие - Мобифон. Не знам на коя мрежа и оператор. Тогава нямаше такива много. За да го имам писах "докладна" в стихове, защото ръководителите ми бяха сметнали че нямам нужда от такова устройство. Ми как да нямам нужда, си мисля - и тогава, и сега. Хубавият телефон прави и снимки, когато ти потрябва, прави и видео, когато се наложи бързо...Вече е като оръдие на труда, не е екстра. Все едно химикалка. Така си е. Истински ме радват последните достижения. Ето, преди време Живето вкара в телефона адреса, на който трябваше да ме закара в София и...кара си колата, телефонът говори-завий наляво, надясно, карай направо. Само да знаеш, къде отиваш де. Защото аз го обърках - и момчето и телефона, но бързо променихме заданието и пак стигнахме, където трябва. Младите затова искат всичко последно и най-ново и най-модно. То си е тяхното верую, полага се по куверта на днешното време. Но! - и се плаща, струва пари. Които първо трябва да се заработят. Това го научават извън училище, а трябва по-рано да е. Колкото по-рано го научат, толкова по-добре. Сега ви оставям с пожеланието за светъл и слънчев ден, много добри дела да свършите и радост в сърцето да има! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Слово за помощта, която винаги е безценна

Добро утро! Да ви кажа, хич не знам за какво да пиша тази сутрин. Може би за хладинката, която полъхна от снощи. И е приятно едно такова. За гъмжащия от абитуриенти и родители център на Стара Загора по тези дни. За сенната хрема,която ме пипна и налегна яко. И тази година и пак няма отърване, ей. Темите за разнообразни тези дни, препускат, изпреварват се една друга,прескачат се презглава направо. Не мога да се осъзная, колко бързо и главозамайващо тече това време и само по снимките познавам, че е отминало и минава. Все ми се струва, че съм си една и съща-вътрешно. Ама не е така. Вчера си и ви пожелах спокойствие и наистина имах цели 30 минути безцелно седене на пейката в обедната почивка и наслаждение на околния пейзаж. Преди 6 години е било, на първия йога-лагер, лежах в зелената трева и за първи път в живота си се чувствах лека и безпричинно щастлива. Безпричинно-без причина, така - просто, леко, въздушно. Уникално усещане, което също остана много ясен спомен. Много ясен. Като че ли мога да протегна ръка и да го докосна. Всеки път, когато си помисля за това. Нямам време да проуча и да ви докладвам за филмите, които съм си набелязала да гледам на Златната липа. Със сигурност засега е един - и той е Урок, български. За другите ще се поинтересувам малко повече. И ще ви пиша непременно. Тези дни са ми изпълнение с радост, грижа, благодарност, обич, споделяне - все хубави неща. И тази вечер също. Комитетът по отглеждането на бате Радо и детето Жени ще бъде събран от моя милост и ще бъде почерпен за здравето им. Толкова много са ми помагали приятели отбрани, че не мога да не ги прегърна всяка една по много и силно. Помощта никога не се забравя. Много по-ценна е от парите, да знаете. Да помогнеш на човек, да му дариш от времето и силите си в момент на нужда... Не се забравя, не. Винаги когато можете, помагайте. С каквото можете. И най-дребният жест се помни, да знаете. Особено пък, когато се отглеждат деца. Наистина е трудно и един човек на едно дете не стига - казват съседите ни турци в Кърджали. Когато се появи дете в тяхната къща, всички заедно го отглежда. Тя е къща огромна и принаснаждана и мисля че в нея са 3 семейства, поне. За отглеждането на дете само родителите не стигат и е добре то да расте сред много хора. За детето е добре, да не става Дивака Петкан. И без това самотата дебне отвсякъде в този свят на възрастните. Сега ви желая лек и усмихнат ден и непременно да сте позитивни и усмихнати! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Изберете българското

Добро утро, скъпи приятели! Надявам се да започва една кротка седмица. Тиха, кротка и напоителна. Миналата беше препускаща, стремглава, наситена. Кратката сутрешна проповед днес ще бъде по темата от бала на бате Радо. Тази година неговото кандидатстване, изпращане, бал, преминават под кампанията "Изберете Българското!". Още веднъж съм удивена, какви хубави неща се произвеждат в нашата страна. Не мога да кажа, че ме блазни да имам едно Армани у дома например, под формата на рокля. Но това са стоки и неща, които трябва да ти отиват все пак на доходите. Останалото се нарича суета и комплекси. Та така. Първо ризата на бате Радо за изпращането е на пловдивската фирма Стайлер Stayler - ми то скроена, ушита, материя, изпратена по куриер с два каталога на фирмата вътре, етикетите, резервните копчета-всичко направено перфектно. Второ костюмът на бате Радо и ризата и чорапите - фирма Теодор, перфектни просто. Обувките - фирма Корона, папийонката - фирма Анджи. До последния детайл - на ниво. Скъпо?!-всички се интересуват за това, разбира се. Уточнявам, че хич не съм от превъзнасящите се и не допускам да е скъпо, няма такъв шанс за приключение от една вечер.Пари могат да се дадат за-парфюм, очила, обувки и това е. Балът е преживяване за децата, ден в който са толкова специални, той не би трябвало да е парад на родителските възможности. Балът е да преговориш един от уроците в живота - кое се нарича собствен СТИЛ - за да те отличават в живота по него. А не да се пързаляш по течението на най-модното, най-скъпото, най-оригиналното. Минава и заминава най-модното, стилът остава. Да се заглеждаш в малките детайли, да искаш качество, да ти е удобно, да е практично, да е изработено добре. Дрехата да изразява красотата в теб. Така, това е балът. Всичко останало са родителски изстъпления на тема Да се покажем! Няма какво да показва един млад човек, той е толкова красив в тази възраст. Както е красива неразлистената роза. Съвършена е, бих казала и с тези капчици роса отгоре. Та така - винаги, когато имате възможност-изберете Българското, дами и господа! Крайно време е в телевизиите да почнат да обличат водещите в български модни къщи, как така никой досега не го прави. Такива хубави работи правим. Сега ви пожелавам успешен ден и седмица и отивам да почерпя с бонбон за здраве на абитуриента! Успешна седмица! Поздрави от Синоптичната служба!

Петъчна проповед за трите етапа на съзряването

Добро утро! Скъпи мои, днешната синоптична проповед ще е за образованието на децата ни, но в частност, не като общо, че не ща да се впускам в темата подробно, има къде-къде по-умни анализатори от мен, страничният потребител на услугата,предлагана на децата ми. Разговорите, които напоследък водихме с дружки касаят три възрастови групи. Да започнем с най-малката - докъм 4ти клас нейде, от осъзнаването като човек считано. От скромните ми наблюдения амбициозните родители стават все повече и все по-активни-упражненията им върху собствените деца. Няма никакъв смисъл от 3-4 годишна възраст докъм 3-4 клас детето да се занимава странично с нещо друго, освен с изкуство. Моля ви, уважаеми родители, спестете на детето си уроците по английски и други такива. Купете му електронно пиано у дома, водете го на балет, на народни танци, на спортни танци, да рисува, да пее, да танцува. Айде от мен да мине - може и да спортува, сега децата имат енергия да захранват ВЕЦ и ТЕЦ едновременно. Наскоро мина концертът по изпращането на Радо. Един абитуриент само излезе на сцената и свири на китара. Каква само тишина настана. Човек с музикален инструмент в ръката е една от най-красивите картини в света. Той е полу-бог, без да обожествявам никого. Става изведнъж много красив, много и извънредно специален. Чужди езици се учат в езикови училища и от 5 клас нагоре, моля ви. Не тормозете децата си, докато са малки, трябва само да са щастливи, а те са толкова щастливи на сцена -и вярвайте ми, всяко едно дете е неимоверно много талантливо. Напоследък се случи, че гледах театрални пиески с деца от детската градина докъм 4 клас-на различни места и по различни поводи. Невероятно талантливи деца-до едно. Оставете ги да са щастливи с изкуството, няма друго такова щастие на света - от щастието да твориш и да си на сцена. Във втората възрастова група вече сянката на възрастния пада над децата. Говоря от 4 клас нагоре. Вече почват да ги ориентират кариерно -родители и роднини. Да кандидатстват в "елитни" гимназии и тн. Оле майко мила, минахме го и това. А по-добре, време е в това време детето да почне да познава силните и слабите си страни. Какъв е-хуманитарен тип ли е, математиката и точните науки ли го влекат, учи ли езици лесно...? Абсолютно задължително е да се занимава със спорт по това време, качват се много килата и хормоните бушуват и да научи основните правила на личната душевна и телесна хигиена. Че да мажеш фондьотен върху лице с пъпки е като да изгаряш косата си с преса са действия все върху глава, която е предназначена не за мазане и за правене на прически, а за мислене, за развитие на критичния дух в нее, за осъзнаване на благодарността и всякакви там морални категории. За третата възрастова група, която вече прехвърли и бате Радо, мога да пиша много, ма има ли нужда. Пубертетът е, за да ти лазят по главата и нервите и непрекъснато да те поставят в изпитания пъпчасали младежи, които не знаят какво да правят със себе си. И се опитват да те провокират ежеминутно, ако може. Пубертетът е създаден за единство и борба на противоположностите, които в края осъзнават че всъщност ужасно много са еднакви и много малко различни. Пубертетът е за отдалечаване от себе си, за да се намериш, откриеш наново и да се поздравиш, че си успял. Така....Петъчната проповед поприключва. Бате Радо е на втората си матура по английски. Значи успешното е английският да е втори чужд език, моля ви се. Научава се от Бейби-ТВ и от тъпите пубертетски сериали и от всичко и всички наоколо. Първият е хубаво да е различен. Очаквам ви тази вечер в Операта на ПРЕМИЕРА. Няма по-добро от петък вечер в операта, повярвайте ми. Музиката на Трубадур е пленителна. Хората на сцената са вдъхновени и участват с цялото си сърце. Безбрежен ден и идващ светъл празник! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Сутрин на припомнянето на любимите аромати

Добро утро!!! Четвъртък е и още само един ден остава до завършването на тази супер наситена луда седмица. Дано се успокои темпото след 24 май. Да почне да тече лятно и безгрижно. Да има повече импровизации и волен дух! Повече разходки на открито и по-малко срещи на закрито. Откритите пространства, хоризонта, небето, ходенето бос - по трева, по плажа...това е едно от незабравимите усещания на лятото. Миризмата на сеното - също. Уханието на морето рано сутрин, на мъх и най-различни билки-в гората. Едно от усещанията, че си жив, че си част от самия живот... Не си спомням колко много отдавна, сигурно съм си била поотраснала, но почнах да харесвам някои определени аромати. Може да ви е смешно, но един от първите,които помня е на чисто нови обувки, т.е на кожа. Като ми купуваха обувки, те си седяха в кутията първата вечер и задължително ги слагах близо до главата, преди да заспя - да им се радвам и да ми ухаят на ново и хубаво. Тази миризма - на естествената кожа на обувки, чанти, колани, гривни разни - ми харесва и до днес. Другата е на хартията - книгите, бележниците - винаги съм ги харесвала, винаги са ми ухаели разкошно. Не че съм опитвала с четец, но електронните книги не ме привличат, не мога да си задържа погледа дълго върху устройството. А книгата си е друго нещо - четеш, отбелязваш с разделител, подчертавам си ако искам с моливче, пак се връщам, препрочитам, отивам в края, ако съм много нетърпелива... Приспива ме понякога, слагам си я близо до главата, пак, и тя си е нощното ми другарче. Харесвам много и миризмата на печени чушки - тя ми е малко тъжна обаче, защото е най-характерният аромат за края на лятото. Когато хората пекат чушки върху тенекия и правят лютеници. Може и в чушкопек де, в градски условия вече почти не се виждат тенекиени съоръжения върху запален огън - между блоковете на града. И все да си купувам чушкопек, а се мотая. Почнаха разни фирми да предлагат вече печени и белени чушки на килограм, та ми спестяват действията с ръце. Много аромати харесвам още, но тези трите са ми основните. От съпътстващите харесвам - на босилек, на индрише, на чубрица, на мащерка особено много, на горски ягоди, на ванилия, на зелена и росна трева, на бебешко вратленце, на децата, когато спят....много са. Харесвам мъжете и жените да ухаят на хубав парфюм, който се свързва с излъчването им. Аз моя най-любим още не съм го намерила, сигурно защото и като човек съм все в движение и промени. Тази сутрин ви пожелавам уханен и усмихнат четвъртък и може пък да получите вдъхновение да си купите ...книга или парфюм. Ако е второто - задължително да е хубав и да не е евтин. Айде сега - за кефа скъпо няма. Ако не можете сега- и един хубав гел-душ върши работа. Поздрави от Синоптичната служба да 8я етаж!/на снимката по-долу-един хубав парфУм, дето харесвам/

За мисленето, писането, книгите, за отнасянето...

Добро утро! Сряда е и днес ще са първите матури по български език и литература - за 7 и за 12 клас. Докарахме ги до прост тест с финал есе за абитуриентите и подробен преразказ за 7-класниците. Над какво ли ще умуват тази годината първите, вкл. и бате Радо /главен герой на тазседмичните прогнози?/. Една година беше стихотворение на Далчев, което потресе страничната публика, а се оказа че е е вдъхновило умничките ученици, склонни да мислят с главите си, не да повтарят заучени фрази. Че даже и аз се изказах по въпроса в медиите. Защо ли така сега си мисля в ранни зори, че литературата е тази, която отваря твоя свят към света на другите. Тя те "учи" на емпатия - да разбираш другия, да го чувстваш, да усещаш мислите му, а още - да съчувстваш, да познаваш света, да го преживяваш като събитие. Не е нужно много възторзи, нито познание, нито знание дори - за римите, омонимите, синонимите...Четенето е един вид активна медитация, с отворени очи - включваш механизма на отпътуването веднага и....заминаваш. През лятото, когато четях "Човек на име Уве" ми се случи да плача и се смея едновременно. Бате Радо се поинтересува, какво ми е. Представете си - непозната жена влиза в къщата на Уве, където всички мебели са скъсени, по-ниски са от обичайното. Има следи от колела по пода...Настръхва ми кожата-веднага разбирам, в къщата някой се е движил на инвалидна количка, всичко е приспособено да може да се обслужва сам, както е седнал. Такъв е бил израза на голямата любов на Уве към съпругата му - да пригоди мебелите за нея.../Може би усетих, защото имам приятелка в количка.../ Хем книгата за Уве е блогърски тип, не е изящна словесност, не е красива фраза, не се лее и къдри. Тя е тип журналистически написана. Но с много сърце. И пак се отнасяш. Това бих искала и днес да направят абитуриентите, но не знам. Да включат сърцата си и да се отнесат-на последния въпрос на теста. Да дадат зелена светлина на емоцията, с каквито и количества от нея да разполагат. Защото те много я крият от себе си, а не е хубаво. Тя ще се обиди и ще изчезне от тях. Да стискаме палци на децата днес! Бих им организирала екскурзия до Панаира на книгата в НДК в София с ваучер за по 50 лв на всеки, за да си изберат книги и да запомнят съзряването си и своя 12 клас с книгите, които са си избрали - 1350 лв. Толкова би струвало за клас от 26 деца. Прекрасен ден и поздрави сърдечни от Синоптичната служба на 8я етаж!

За изпращането в живота и разните участващи в него герои

Добро утро! Първо да ви кажа за вчера-ми обичайното, нямаше интернет. В нашата къща всички забравяме...Понякога и електричеството да платим. Един-два пъти сме оставали на свещи, романтично е. Уж и да е поучително, ма не е. Продължаваме да си забравяме артистично. Моят специалитет е забравената включена ютия. Не че е често де, но се случва. Бате Радо се събужда след мен и я изключва. Понякога си идва от училище и го прави. Звъни ми по телефона и ме укорява. Сега какво ще правя с ютията, когато бате Радо отиде на учи в София наесен?! Направо не знам, не знам. Тези дни ми е тъжно, защото текат абитуриентските му вълнения и "изпращания", каквото и да значи това. Гледам ги-мънинки ми са едни такива, а се правят на големи хора. А са дечица. Дали защото бате Радо е по-малкият, та го детишосвам още...Сестра му се роди зрял човек и завършена личност, а той - пухкав и гушкав. И всички покрай него са ми едни...дечица. Със сигурност не съм права, това са си лично мои сантименти. Сега в масовите тържества и вълнения празнуват деца и учители. Редно и нормално е-всички те са положили труд през годините до това завършване. Родителите свенливо се мяркаме зад тях, почти невидими. Като ще взема да хвърля една реч, събера ли си думите, за важността на родителя и неговата роля в израстването на рожбата - извън аспекта му на подвижен банкомат, през който обикновено се разглежда от останалите главни герои. И на лошото ченге, което трябва да се намери и да вкарва в пътя рожбата си, която не учи, прави отсъствия и други работи. Ходещият банкомат обикновено е привикван в училище за - родителски срещи и при спешни случаи на неучене и отсъствия. Не зная дали днешната педагогика се учи променено, а бива да е така. Училището не е институция, включваща два броя основни герои-учители и ученици. Няма как да е. Тя е част от света. В него има и родители. Има и интересни хора с интересни професии. Има болни и страдащи хора. Има нуждаещи се. Колкото повече е отворена институцията училище към тях, толкова повече светът ще е познаваем, близък за разбиране до децата. Колкото по-отрано разберат, че животът е доста повече труд, отговорност, болка - отколкото радост, веселие и купон - толкова по-добре за тях. Защото колкото по-късно го разбереш, толкова по-непоносимо е. Няма как да го разбереш само от разказа за болното момиче, което търси бялата лястовица. Едно посещение в Онко-диспансера ще остава в душата на човека за цял живот. ...Ай да не се отвявам сега в посока, различна от празнуването. То също е важно - да знаеш да празнуваш живота, който ти е даден. То не зависи от колко скъп ти е тоалета и имаш ли най-фантасмагоричната прическа, грим, обувки, чанта, бижута. Изобщо не зависи от това. Сега ви желая усмихнат вторник и да се подготвите за премиерата в петък, да си изберете тоалет като за Опера, много ви се моля, да сте красиви и блестящи и прелестни! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Сутрешна проповед за характера-този господар и враг

Добро утро! Такова препускане в културата падна тази седмица, че замалко да падна от коня. Хората живеят целенасочени, целеустремени, събрани, съсредоточени, дисциплинирани, гледащи в само напред, неотклоняващи се от пътя...Пък някои хора - сякаш живеем на подскоци, навсякъде сме, пък никъде, не сме на едно място, не гледаме само напред, а във всичките възможни и невъзможни посоки, изчезваме понякога, появяваме се внезапно. Дълго време си мислех, че от професията- журналистиката е всеядна, от всичко трябва да разбираш и в крайна сметка от нищо не разбираш в дълбочина. Не знам кое е по-доброто, честно да ви кажа. Като гледам хората около мен, взрени и правещи, разбиращи, можещи САМО ЕДНОТО - хем са ми интересни, хем дълбоко и светло им завиждам за познанията,моженето и за другия свят, в който са. Хем не ща да приличам на тях-та това си е откъсване от реалния свят, а той е многолик и бързопроменлив. Вълните идват една от друга по-интересни и красиви и е хубаво да се плъзгаш върху дъската - под тях, като в красив тунел от вода. Тазсутрешната проповед ще е за дълбочината. Хубаво е и прекрасно да се постигне дълбочина във всяко нещо, с което се занимаваме. Да станеш най-добрия диригент, цигулар, програмист, най-добрия учител, най-добрия строителен инженер, архитект, адвокат...Ще те търсят, ще ти носи пари /колко важно в днешно време!/, ще полагаш непрекъснати усилия да се развиваш и ставаш все по-добър. Светът ти ще е 90% само професия и развитието ти в нея. Така е, успехите искат пълно отдаване. Само че в днешното време все по-важни стават останалите 10% и имат голяма стойност - добър човек ли си, разбираш ли се с хората, открит ли си към тях, говориш ли добре, имаш ли желание да се сближиш със света, да му помогнеш да стане по-добър, да помагаш и на другите, имаш ли позиция, можеш ли да я заявиш публично, имаш ли хоби, имаш ли приятели от други области, коренно различни от твоята, ходиш ли на кино, театър, опера...включваш ли се в обществени кампании....Разни такива, много такива. Векът 21ви е век на невидимото и огромно Духовно, което преобразява Материалното. Защо хората от другите страни ми изглеждат такива едни благородни в лицата? Спокойни и благородни, дори и най-нискообразованите работници. Защото са надмогнали битието и грижата за насъщния ли? Едва ли само заради това. Някоя сутрешна притча ще напиша специално за Благородството, не като титла, а като дух и отношение. Та така...проповедта може и да стана малко объркана, но е главна теза - да развиваме характера и светогледа си така, че да помага на професионалната ни изява. Кофти характер разваля и най-добрия...солист в Операта, примерно да кажем. И световна звезда да е. Кофти характер. Кого да посоча за пример? Сега се сещам на прима виста за моя любимец - Роландо Вилазон. Като децата е, толкова сърдечен и мил. Такива естествени реакции. Толкова добър артист в операта, така завладяващ... От довечера почва София Филм Фест в Кино Арена! За малко да забравя да ви затръбя отново! Да отивате, да не се маете. Най-ще ми е интересна Раната на Фатих Акин - филмът му за геноцида над арменците. Турчин да направи филм за това - ами това се казва надмогване над историческите обременености и огромен кръгозор! До скоро в понеделник! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Малка сутрешна проповед от скромната моя милост

Добро утро на всички! Искам да ви съобщя новините от снощи първо, по които да обобщя една теза. Много съм доволна, че участвах в събитието Европейска нощ на литературата снощи. Ама много. Като усещане бях толкова развълнувана, както след премиера в Операта. Което значи много развълнувана. Защото обикновено премиера или филм, гледан в киното разбира се, ми действат така. Та четохме ние с Елена /дългокоса, чаровна и лудичка, от една кръв сме/ в Хеликон. Благодарение на Опера Стара Загора, моят работодател, реализирах в обедните часове еднна сутрешна внезапно хрумнала идея. Снабдихме се с шапка тип борсалино, лула, дълги черни ръкавици, два-три наниза перли, както и мои лични-воалетка и шлифер тип детективски. Защото четохме откъс от роман на унгарски автор, действието се развива през 1936 г. и романът е криминален. Беше много приятно, много забавно. Бях впечатлена от количеството и качество хора, които наминаха, седнаха, слушаха и си взеха печат от Хеликон. Душата ми бе пълна от гледката млади хора, ученици и гимназисти. Много ме умиляват напоследък умните деца. Умилявам се и като ги гледам да танцуват народни танци. Зная, че ще отлитнат доста от тях зад граница, ще станат невъзвръщенци и ме боли. И ми е хубаво да ги гледам - толкова красиви, такива одухотворени...Тези държави, в които попаднат, ще бъдат преобразени от нашите деца. Генът български е силен, защото е саморасъл, уникален, много оригинален, напредничав, изобретателен, находчив...Някой друг път ще си продължа изреждането. Наистина българският ген е уникален. То бива бива, ама преди малко повече от 10 години в Америка, на опашката за един небостъргач в Чикаго, разпознах от раз едно младо семейство с дете, че са българи. Не знам как точно, физиономиите ни са уникални. А семейството, видях после, бяха с мартенички на китките. Та да се върнем на събитието снощи...За кратката организация, без шумотевици, пари за реклама в медиите, шумна пресконференция, именит човек за рекламно лице и тн. рекламни хватки, събитието като за първи път мина много добре. Много съм доволна. Наградата за участието ми от 18 до 21 часа беше - една чудесна книга с разкази на съвременни български писатели. Тезата, която обещах да обобщя в началото е за "десятъка", който всеки от нас може и трябва да дава - на повече хора. В църквите събират десятъка в доброволни дарения на пари. Не е нужно да е само в пари. Всеки може да участва в инициативи, да почисти около блока, да помогне на учителите на детето си, да ги попита имат ли нужда от нещо за учебния процес, да подари нещо някому, да боядиса детска площадка, да сложи къщички за птици по дърветата на Аязмото, да купи билети на деца от детски дом и да ги заведе на Куклен театър или в Операта и тн. Всеки може. Колективното не е само да седиш по стадионите и да крещиш, подкрепяйки любимия отбор. Идеш, накрещиш се и се заредиш от колективното крещене. И участваш в цифра на рекорд по посещаемост. Тоест си сбор. Не си кратно, делител или множител. Желая спорен четвъртък, усмихнат и красив! И добър! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!/снимката не е от снощи, слагам я заради любимото ми място в града - Хеликон/

Малки истории с книги

Добро утро! Днес съм решила да ви разкажа няколко мои Истории с книги. Вероятно ми дойде наум, защото довечера ще участвам в Нощното четене в едно от любимите ми места в града - Книжарница Хеликон. Вероятно първата книга която съм докоснала е Албум на растенията и животните. По разказите на майка ми, била съм къмто 2годишна и съм изпаднала в луд рев на страницата, в която се е разказвало и са били снимани змии. И сега дори като пиша "змии" се потрисам-това е праисторическият страх в мен, с който явно съм родена. От последващите книжки в ранните детски години си спомням няколко особено ясно- поредицата голям формат с тънки корици Африкански приказки, Японски приказки и Индийски приказки - такива невероятни рисунки, такава красота! Оттогава обичам много народните приказки - на различните народи и доста съм чела, като много по-малка, разбира се. Другият ми спомен за дълбок и напоителен рев върху книга е когато четях Малката кибритопровадачка на Андерсен - и страдах заради момиченцето, а и имах такава точно баба-от тези, дето си седят вкъщи, готвят, шетат и те обичат безпределно много. Четох и препрочитах, докато я изпокъсам Пипи Дългото чорапче. Там имаше рисунки на магазини, каквито в моето детство нямаше. Пълни рафтове с всевъзможни красоти-особено ясно си спомням рисунката на магазина с играчки и този с бонбони. Брех, в какви страни с какви магазини растат тези деца-си мислех тогава. Междувременно откриха книжарница по пътя ми за училище и се появи мечтата ми да работя в книжарница. Всичките си стотинки давах за книги и дори тайно ми запазваха книги, защото то не беше като сега - всичко да има и в изобилие. После дойде съзряването и големият мой рев над любовните истории- най-много върху Дамата с камелиите, направо я наводних тази книжка малък формат. И върху Кралица Марго. Гордост и предразсъдъци. Откъм 9 клас се появи страстта-харесам ли автор, да го изчитам открай докрай. Първи по реда си беше Хемингуей. Целият. После Труман Капоти - и него. Напълно безразборно - хареса ми някой и го почвам открай докрай. Айде да не се хваля сега пък толкова. То беше, сега не е така, няма време. София на студентството ми, с книжарницата на Български писател до Славейков я няма. Остана книжния пазар, но..книгите станаха скъпи. Купувам все по-нарядко. Всъщност си събирам една Индийска поредица и ...снова между двете библиотеки. Често връщам непрочетени книги. Уви. Мечтая пак четенето на книги да стане модно занимание за младежта. Нищо не може да замени четенето на книга. Все още съм убедена, че книгите изграждат речника на един човек. Много съм горда, че у нас се издават хубави и красиви на външен вид книги. Че има добри преводачи и от младите, че има такива поети! Заповядайте довечера - където си пожелаете от местата в Стара Загора, дето ще се чете и ви желая приятни мигове! Поздрави от Синоптичната служба и ако си и купите книга довечера, каквато и да е тя - голямо добро ще си направите, да знаете!

Честит рожден ден, Снежанке драга мила моя!

Добро утро, приятели! Днес поради ОбщоВселенския празник на Добротата прогнозата е извънредно благоприятна. Празник е, защото един добър човек има рожден ден. Казва се Снежанка и има снежнобяла коса, въпреки че е млада жена на години и особено на дух. Родили са я на 12 май, за да стои близо до Светите Братя Кирил и Методий, които имат празник предния ден. Те да я закрилят, напътстват и водят. И така и е тръгнал животът и-орисан от книжовност. Родители-скромни, бащата не познавам. Но майката, ах, тази леля Нели- тотална хумореска, толкова жива, сега доста по-малко дейна...В един конкурс Мис Трета възраст стана Любимка на публиката, че ги веселеше и разсмиваше с разни истории. И по телефона да се обадя да търся Снежка, леля Нели ще изтърси някоя забележителна фраза. За майсторлъка и на тестени фантасмагории да не говорим. Ето ти орисия номер 2 - ми като имаш майка, така хубаво да готви, как да стоиш слаба и ветровейка?! Не става. Снежка с достойнство нови и това наследство, отива и дори доста и няма никакво намерение да се предава на истерия по отслабване. Ха, ми така де! Ех, тази Снежка, тази Снежка. Беше малък бате Радо-като я види, и и се хвърля да я прегърне. Децата са най-верният показател за добрите хора. Искаш ли да се убедиш, какъв е човекът насреща ти-пусни му едно дете, да си приказват и да го олигави ако ще. Хехехехе, да го олигави...Ама че дума избрах! Но то си е така. Има хора, които са сякаш с невидима за очите работна престилка - така ги наричам. Да ги пази от всякакви докосвания, оцапвания, петна...Има такива хора и учители в детска градина. Представям си само едно омазано хлапе насреща им тича да ги пипне или прегърне. Ау,какъв потрес е за тях! Снежка е същество, което издържа много и дори обича прегръдки. Обича и да се полигавим, да се снимаме, да се кискаме, да ходим на кино, да се правим на хлапета, да си говорим на бебешки...И всякакви такива дивотийки. Само да ми е здравичка, тя е едно от местните национални богатства на този град. За които той не знае. Хич не му и трябва да знае, че ще се стича на поклонение. ЧРД, Снежанке! Моя Милост от името на седемте джуджета те поздравява, пожелава ти здраве и ти напомня да се пазиш от отровната ябълка на злата вещица. /Обаче пък ако я гризнеш, после ще те намери един принц....Така че решавай, какво ще правиш!/ С обич! тази прогроза се излъчва със специалното съдействие на Синоптичната служба на 8я етаж!

Седмицата започва с моя духовен празник!

Добро утро! Една вълнуваща за мен седмица започва, дами и господа. Наистина, ден по ден, всеки ще е прекрасен. Сигурно понякога ще съм много развълнувана, може и да пропусна някоя прогноза, някоя сутрин, но все пак да знаете кое и е необикновеното на седмицата. За мен поне де, както уточних. 1.ПОНЕДЕЛНИК - днес ми е Църковният празник. Днес е Свети Кирил и Методий. Само като го пиша и ми става мило. Спомням си как го празнувахме веднъж, когато откриваха Регионалната библиотека. Звъних на училището "Свети Кирил и Методий". Донесоха голееееемия портрет на Светите Братя в Библиотеката. Искахме деца да го окичат с божури. Няма пари за твоите глупости-каза началството. Няма ли? Само ми кажи така, да видиш какво правя! Звъня на сърцати кметове на села. Влизат на хората в дворовете, носят, имаме вече две кофи с божури. Намирам църква в града, където има икона на Свети Кирил и Методий - това е църквата Света Богородица. Звъня на отец Стефан , тогава беше там. Вика децата от неделното училище, окичват иконата. Празникът в душата ми е пълен! Отдавна беше...Деца кичат иконата на Свети Кирил и Методий с божури - всеки път на 11 май това ми е пред очите. Хора, разбирате ли че е небесен благослов да имаме собствена азбука? Това е решение на небесните същества свише и на Вселената. А ние какво правим с нея масово, с азбуката? Хайде, няма да изпадам в песимизъм. Благодаря ти, Аксиния Михайлова, че те има. Тази сутрин изпратих на приятел твои стихотворения. Велика си с думите! 2. ВТОРНИК - Лирично отклонение. Май ще е единствената ми вечер за ЙОГА. Щастлива съм и при мисълта само. 3. СРЯДА - Ще чета от 18 до 21,30 часа в Книжарница Хеликон. Къде отивате, моля ви се? Избрана съм, това ме изпълва с гордост- 4.ЧЕТВЪРТЪК - Ще се кефя за пореден път на "Севилският бръснар" в Операта. Много е сладурско, много е весело и жизнерадостно, много ме разсмива този Евгений всеки път, а Валерката ме изумява с глас и мощ, титаничен е. Добре че са Яница и Сашо да ги озаптяват с глас, поведение и стабилитет. 5.ПЕТЪК - Три пъти УРА! за пристигането на София Филм Фест в града ни. ОТНОВО. И преди Златната липа и нейното "безплатно" кино. Качество ли е-няма безплатно, нийде в живота го няма. Кефят ме София филм фест - те са Държава от 21 век в държавата ни, останала на ниво късен 19ти век. 5. СЪБОТА - Добре че е сутринта в Операта Голямото матине с Голямата дама Стефка Минева. Вълнувам се. Но ще ми остане време да гладя риза де. Защото е и Денят, в който е "изпращането" на бате Радо. Момчето ми е абитуриент. Роден пухче тръткаво, бате Радо от 7 клас насам се точи на височина, ръст и ум. И хубост. А аз се смалявам и смалявам край него от радост и гордост и обич и вече само вдигайки се на пръсти, мога да го прегърна и целуна по бузата. Изрично и само, ако ми разреши. И боде вече, ако е небръснат. И по-често не ми разрешава. Скоро ще разхожда костюм из Градската градина като един от стотиците развълнувани абитуриентчета. 6.НЕДЕЛЯ - Може и да си почивам и да опиша седмицата. Почивайки си, да я опиша. ВСИЧКО ТОВА - ако е рекъл Господ, и да сме живи и здрави. ....Сега да дадем старт на седмицата, в която да знаете, на всички ни ще върви - с този дъжд, дето се лее вън. Да не забравя да си купя стрък цвете за вазичката днес, че е без цвете от баят време и тъгува. Желая ви светъл понеделник и приказна седмица!

Г-н Порядък и неговите две дами

Добро утро! Петък, хоп, дошъл. Добре е дошъл и хаирлия да е! В петък обикновено все се случват извънредни работи. В смисъл - все се задава извънредна работа, все нещо излиза допълнително, изхвърча, каца ненадейно.И се проточва един работен ден...докогато. Ами така е, казва Вселената, тези идващите два дни почивка трябва да се отработят предварително и по много. Няма почивка без работа. Виж ако бях си взела имотите от реституцията, сега щях само наемите да харча! Хе,хе...мечти за почивка без край. Началото на днешния ден обещава да се работи, мисли и действа на хладна глава. Което е добре, супер даже. Няма "гущерини" /горещини/, както казваше едно мъниче. Вчера след работа си записах задачите на едно листче и сега ще ги отмятам и зачерквам. Това с листчето и зачеркването го знам от Жоро Симеонов, мой колега, делихме си една стая в Общината доста години. Мъжете обаче имат предимството на тайния вътрешен джоб на сакото. Оттам Жоре вадеше листчето, зачерква изпълнената задача и продължава към следващата. Не мога да го дам за пример за организираност, но винаги съм харесвала подредените хора. Нещо като-харесвам това, което не съм. Да им е разпределено, всяко нещо да си знае мястото. Зинка много ги може тези работи. Ранчева също. Те са и двете от сакралната за всяка жена зодия Дева-всичко нужно, винаги под ръка. Да, може да се каже че са хванали Г-н Порядък под ръка и си ходят по света като една успешна двойка. Кефят ме, както се казва. Това е и с думите, които изговарят също. Няма виещи се фрази, няма литературно каканизане, пърхане и чуруликане, емоционални подскоци, отвявания и отлитане от основната мисъл. Фразата е ясна, точна, подредена. Стига се бързо до смисъла и обобщението. Бе просто ненадминати двете. Чудя се рационалните хора, какво правят с емоциите си, как ги възпитават, как им се отдава, къде ги скриват, как ги учат да са послушни? Не ми се четат книги по този въпрос, искам някой да ми разкаже. Ще го слушам с голям интерес, но не обещавам че ще изпълнявам предписания. Та така, прогнозата днес е за подредения делник, мисли и чувства. За Г-н Порядък и неговите две дами. Познавам и мъже такива, по-скоро мъж /един брой/ и искрено му се възхищавам. Сега да вземем да идем на работа и да оттласнем петъка от обичайното му предназначение да бъде досадно дълъг и протяжен. Ще е весел и пъстър, наобратно на времето навън. Вътрешното време, знаете, е с други измерения. Спокоен и успешен петък и поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

"...хора и улици, град като град"

Добро утро! След този почивен ден по средата на седмицата съвсем се обърка летоброенето ми и сега сякаш понеделник. А аз съм почивала събота и неделя. Да, ама не. Справката сочи, че както се полага на един Гергьовден /самостоятелен и без прилежащи други почивни дни наоколо/ ударих едно празнично мотаене с консумация на прилежащите към часовите пояси храни и напитки /никакви агнета, никакви такива зверства/. Изобщо кеф. Открих сезона на босите крака, сандалите и късия ръкав. Голяма радост е за мене да съм боса-особено по морския пясък и по зелена трева. Хубаво усещане е. Сега идва замисъл за едно поотслбване, ако може така да се каже и заръча на Вселената. Друг въпрос е дали ще може да се извоюва с глад и воля. Това е съвсем друго. Там не съм сигурна, само че ще се постарая. Градът е много красив тези дни. Минавайки пешком през различни улици и зони, се разнасят различни ухания на пролетни дървета и храсти. Шарен е, населен е гъсто с кафепиячи, щъкат много младежи. Те променят изцяло физиономията му, сега ми се струва доста подмладен, навсякъде, по много млади хора...Дали така ми се струва от възрастта, която се отдалечава от младостта,дали от нещо друго. Не зная, но сякаш само млади хора виждам навсякъде. Дори сакралните две пейки в Градската градина, населени с шумно спорещи пенсионери, сякаш ги няма на мястото си. Тоест пенсионерите ги няма, нещо се изгубиха. Винаги съм ги виждала там, а като дойдох в този град, в близост до тях се разполагаше фотограф със старинен фотоапарат на статив и разпъващ се ръкав-хармоника, в който си пъхваше главата, гледа оттам обектите за снимане и прави снимки с чудното Щрак. Преди сякаш беше един романтично-артистично отвеян град, а сега е млад, спортен и динамичен. Може би прилича на градоначалниците си-и самият град? Напоследък ми минава и тази мисъл. Днес освен че е четвъртък, смятам да се наградя с една йога за достойно изминалия почивен ден и успешно начало на реализацията за поотслабването. /не че не можеше без сутрешното кексче, ама честно, не се замислих, като си резнах/. Желая ви хубави мисли и реализирани добри дела за себе си и за другите. Спорен четвъртък и Поздрави от Синоптичната служба!

"къде ми са детските книжки, кажи ми мой прашен сандък..."

Добро утро, добро утро! Значи такаааа...Снощи уважихме премиерата на Вики, абитуриентка в 4 клас в Шесто основно училище и млад талант от Детската театрална школа към Кукления театър. После направихме с Вики импровизирано интервю на бира /възрастните/ и сок /тя/ относно ролята и, посланието на пиесата и бъдещите и творчески планове. Напоследък се случи, че втори път гледам пиеси с деца-артисти. И ми е хубаво и заредено след това. А по време на зрителстването ми, пък се смея и радвам на воля-досущ като връстник на артистите. Снощи само подхванахме темата Защо тези наши разкошни, артистични деца стават такива безлични възрастни хора? Като деца всяко има своята уникална физиономия, като пораснат - са просто маса лица. Наблюденията и след снощната премиера сочат следното: - Децата са разделени в 2 възрастови групи - малките /до 3 клас/ и големите - след 3 клас. Удивителното е, че сред големите са масово ученици в 4 клас и едно само дете в 5 клас. И това е то. След 5 клас децата почват да стават възрастни и системата на "знания", получавани от много преподаватели, натискането да учат и да имат хубави оценки по всички предмети, натиска да размишляват и тръгнат към своето бъдеще със "сериозни" професии ги отдалечава изведнъж, изстрелва ги от несериозните занимания с изкуство и ги захвърля на една далечна и самотна планета на големите хора. - Ако случайно пък някои от тях, влизайки в сакралния 5 клас, се осъзнаят и се обикнат като бунтари, различни от другите, непримирими и арт, то децата се записват в Школата на Фори и продължават с театралните експерименти. Което е хубаво, прекрасно и чудесно и се осъзнава в пълнота малко по-късно. Че когато си бил на сцена и заедно с колеги-артисти, си работил за най-добрата изява на най-доброто в себе си. Че повече никога няма да те е срам, свян или притеснително да заявиш пред света за своите качества, мисли и вълнения. Че ще се представиш добре на интервюта за работа, на презентации, при водене на преговори и тн - когато пораснеш и вземеш професията си, каквато и да било тя, в ръце. - Обобщавам - заниманията не само с театър, а с изкуство изобщо - те правят уверен в себе си в годините на най-голямото колебание. Правят те различен от другите - а такова щастие е да си различен. Много е трудно, но е и голямо щастие, вярвайте ми. Отскоро в града ни Фори има и Театрална студия за възрастни хора. Ами наистина е невероятно-да оставиш работния ден зад себе си и да влезеш в роля на сцена. Супер е и чакам премиерата. Да ви пожелая за Гергьовден богата и умна трапеза, много радост с именниците /аз си имам Малък Георги-племенник и Голям Георги-тате, но само ще ги чуя/ и една дълга разходка сред природата! Спокойни дни - днес, а че и утре! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

"да потънеш в косите и"...

Добро утро! Дойде си този месец май, без да вдига много шум, неусетно. Календарът ми с рисунките на Петя Константинова е с много красиво момиче сред макове. Всеки път, като минавам покрай него, ми е хубаво да го погледна. Момичето има дълга, черна коса и тя се развява. За стотни от секундата се замечтавам за дълга коса, която се развява. Косата е себеизразяване, някой път ще потърся да проуча коя какво е. Във всеки случай моята е къса от векове. А беше дълга като момиче, равна и гладка. Във възрастта на бунтовете, я отрязах на някаква модна тогава прически хипи. Още си спомням как на баща ми се насълзиха очите. Той обича дългите коси и има един любим израз, който ми го е цитирал - "да потънеш в косите и"...Баща ми изобщо е романтична натура, а дългите коси са точно в тази стилистика-приказна и романтична. Ето, как сама си намерих отговора. Ами не ми е било приказно и романтично от векове. В смисъла, който го оцветява със сантименти. Иначе вярвам и знам, че всеки ден е приказен. Така си е, чудото се казва живот. Та както го подхванахме за дългокосието, и мъже с дълги коси харесвам. Вързани на опашка или просто прическите им да са по-така...Преди много години се открива една изложба в Общината, на снимки от планински експедиции. И един млад, дългокос планинар там. А аз го зяпам. И ме хваща една дружка от медиите, и ме успокоява - "Е то няма лошо де. Това е синдромът на ученичката-отличничка, да харесва лоши момчета". Ох, че смешна работа - да харесвам лоши момчета. Защото пък дългата коса при мъжете е признак на бунтарите ли? Ами ако и бунтарите са романтични?! Не знам, наистина нямам опит в тази посока, само с едното зяпане си останах. Досмешава ме като го пиша. Аз че съм била отличничка, била съм - но не от най-изявените. Просто си обичах литературата и чуждия език, и само тях. ...Айде сега да не взема да потъвам в спомените, да ви/си припомня че е първи работен ден след трите почивни. Нищо че ще са два работните и после пак почивен и после пак два. Бродерия и чудо ще е таз седмица, но такива са правителствените повели. Довечера в Кукления, утре в Операта- вие си знаете, написала съм ви кога, какво и къде. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и да вървим, новата седмица ни чака!