Предателството в новите форми на съвремието

Добро утро на Велики четвъртък!Този ден е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие, след което Христос признава пред своите ученици, че ще бъде предаден. Днес и във Велика събота се боядисват яйца. От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярват, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждат в яйцето символ на прераждането през пролетта.Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. В много постановки на Операта има сценография с яйца. През 2014 г. гледах яйцеподобни фигури в "Пепеляшка" на Националната опера. Скоро се появи и фантасмагорично яйце в "Хофманови разкази" на Пловдивската опера. Днес цял ден целият Фейсбук ще бъде залят със снимки на току що боядисани яйца. Няма край човешкият стремеж за творчество-как да направи нещо по-красиво, по-изящно, да намери нови методи и средства. В хладилника ми има цели 4 яйца,които ще боядисам в червено. Има наблизо и спящо голямо дете, вече мъж -да направя кръст с яйцето на челото му. Интересно ми е, дали за майка ми и баща ми съм такава гледка - спящо дете. Дете. Въпреки че отдавна не съм. От понеделник насам в тези дни мисля за предателството. Минават ми различни мисли. Като например - предателство е да се обграждаш тясно с хора, които не са по-умни от теб, съзнателно да събираш и да вярваш на слухове, да се настройваш против някого, да игнорираш някого, защото не го разбираш и не свири "твоята мелодия", да нямаш търпимост към критиката, да нямаш търпимост към хората със собствено мнение...Ей такива ми ти работи. Предателство е да се затваряш в собствената си Тайна вечеря. Както си припомняме в тези дни - именно в нея стават предателствата, именно сред най-близките, тези, които си припознал като доверени лица. Сред най-близките. Сигурно за да боли още повече. Да умреш и да възкръснеш, но второто не е сигурно в наши дни. Хората винаги търсят близкото и познатото, вкопчват се един в друг, стават зависими един от друг. Смятат, че извън тесния кръг, навън-е бурно и опасно, че дебнат врагове. Не бих казала, че е точно така. Светът е едновременно много опасен и много безопасен. Зависи от настройките на ума и сърцето. Умът доста често подава неправилни сигнали, но сърцето доста често знае вярното и правилното за следване.Само дето шумовете са прекалено много, за да го чуем. И се оправдаваме с липса на време. Би ми се искало посланието в днешния ден да е - да гледаме света през очите на собственото си сърце и да позволим на света да влезе в нас като жизнерадостна тълпа. Не като малцина "верни" последователи с техните шептения на ухо. Светът е много хора, много от които с красиви сърца. Сърцати! Това е типажът, който днес особено остро е дефицитен. Така...Желая на всички ви Велик четвъртък и не се колебайте довечера да дойдете на Опера, защото "Тоска" ви очаква с пречистването, наречено музика. Ще забележите, как всеки основен герой в тази опера "влиза" в нея със своята музикална емблема, всеки път, когато се появи на сцената - зазвучава тя. Сякаш ви подава визитка в ръката си. Особено ясно е при лошия Скарпия - неговата музикална визитка е все едно в сегашно време Дарт Вейдър от Междузвездни войни. Абсолютно съвременно! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и хубав ден!

За какво са нужни принципите

Добро утро на Велика Сряда! В днешния ден Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника. Днес е Денят на предателството. От сряда коленопреклоненията на молитвата не престават. На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме. Ето, аз оставам всякаква набелязана за тази сутрин домакинска работа. Не искам умението ми да бъде отнето, не. Намерих си идеалния повод.Най-важна,винаги, е била радостта в сърцето. Виж, предателството е тема, която е много дълбока, широка, висока, необозрима. Не ми се захваща дори, защото съм го преживявала в някаква форма. И хич не е приятно. Хубаво е да имаш свойството да забравяш, както често става при мен. Но някак си предателството не се забравя. Прощава се, но не се забравя. Звучи леко архаично в днешния свят-то трябва да има големи чувства, за да има наранен от предателство. А къде ти, сега? Времето лети, не върви, а лети...просто хората изхвърчат от живота ти по разни причини...Плачеш над гробове. Имаш ли време да се замисляш, кой какво предателство е направил. Хората, освен това, са вече доста пластични, огъват се, изградени са някак си сякаш от друга материя. Къде ти едновремешните хора-скали, исполини духовно, на които да се опреш? Хората, които не се променят в твърдостта си и в принципите си-къде такива сега? Времето е друго. Хората,като тези споменати преди малко, са старомодни. Изглеждат като забравени вещи от миналото. Казваме им - неконсенсусни, неконвертируеми, антики...Постепенно споменът за тях ще отмира у поколенията. Отвреме навреме някоя литературна творба ще ги възкресява. Но децата ще знаят, че това са си все пак литературни герои. В "Железния светилник" например - тази Султана и нейните принципи. Трудно би могло да обясниш на младите, защо постъпва така с дъщеря си. Защо е толкова и по такъв начин принципна? Аз от друга страна се радвам, че времето и нравите се променят. Че отдавна жени сами си гледат децата, без да ги сочат с пръст като несемейни престъпници. Спомням си много добре в детството, как говореха зад гърба на една жена от квартала. Какво ли и е било на горката жена, как ли е гледала детето си сред толкова много лоши думи? Така...на Велика Сряда нека бъдем добри и неосъдителни, да помислим за принципите си - имаме ли ги, колко и какви от тях са ни останали в наличност и изправност, употребяваме ли ги, къде, вършат ли ни работа, защо сме се разделили с някои от тях доброволно...? И нека вярваме и не предаваме принципите си, защото предател има във всеки един от нас. Вътрешното предателство също е страшно. Колкото и трудно да е, принципите са онова, което ни напомня за чистите, яките, моралните хора на миналото, за нашите предци, които са променяли света. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж, която няма да пипне никаква домакинска работа днес, тайно ще бере здравец от една близка градинка и ще поздрави принципите си, от които изобщо и не възнамерява да се откаже!

Какво значи да си точен?

Велики вторник е, дами и господа!Навън е утро като нарисувано от картина на тъжен импресионист. Небе в сиви цветове, и пак красиво. На Велики вторник по стар обичай девойките извършват ритуално носене на " мълчана вода ". По целия път от извора до дома, те не бива да проговарят. Вярва се, че така водата запазва чистотата и светостта си, придобива пречистваща сила и лековита способност. На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим. Да приемем буквално, що е то талант, извън рамките на притчата и на днешния ден. Толкова много таланти-деца гледах в тези последните дни...Такава енергия, такава чиста сила, такива дарби, такива изпълнения...Концертът на Езиковата гимназия, децата от Школата на Креми, грабнали първи места, децата на Соня и Неша от 6то основно, децата, дето четяха на улицата в Деня на голямото четене, децата в залата за бадминтон-150 нахъсани за победата дребосъци до 11 години от далечни краища на малката ни държава...Огромна красота, огромен талант имат децата. Интересно,къде се губи и разпилява и изчезва, че накрая се оглеждаме един в друг - само едни уморени възрастни хора с вяли очи. Правещи всичко по задължение и заради заплатата и защото ще ми се плати. И почти нищо от все сърце и душа. И с емоция, с бликаща емоция, с много жар и патос. Концертът на Езиковата бе впечатляващ и заради участието на учителите в сценките и танца им на сцената. Отдавна е за смяна основният чип на българското образование - принципът, че не просто учителят учи ученика. А че взаимно се учат. В действителността, в която всеки седмокласник може да ме завре из най-тъмните или светли дебри на компютърния си свят, в който се движи уверено, а аз кретам с газен фенер в ръка. В действителността, в която възрастният може да го преведе в най-тъмните или светли дебри на човешката душа, за която знае много, защото повече е живял, чел и минал през изпитания. В това време всички ние-големи и малки-се учим един от друг. Душите ни трябва да са постоянно отворени за този обмен. Това е то, такава е работата. Разбира се, че този концерт на Езиковата нямаше да се случи, без да го е подредил интелигентно Учителят, възрастният човек. Както казваше Жени преди години за Г-н Личев - "Много е точен". Поне в устата на моите две деца, да кажеш "точен" за един възрастен - това е огромен комплимент. Те по принцип, младите, не ни величаят. Да си точен обема всичко./Едно време моите две учителки по литература бяха извънземни същества, ходещи по облаците за мен...Сега няма такова нещо за сегашните деца./ Сега я пиша и все повече ми харесва тази дума "точен". Не в смисъла да не закъсняваш. Точен ми е - означава скроен е по мен. Пасва ми идеално. Не е конфекция. Точно за мен е. И такива ми ти разни едни... В този смисъл ви желая днешния ден да ви е точен. Да уцелите мярката му. Да ви пасне идеално. Както в "Тоска" всичко е идеално скроено за мен. Това е точно моята опера. Всеки тон и е създаден за мен. Децата, възрастните в нея- всички пеят за мен. Четирите минути на този страшен откъс "Те деум" ме вдигат във въздуха, отделят от земята, няма ме, ...изчезвам някъде в светлина и после отново се връщам. Такова пречистване с музика. Честит Велики вторник, пазете талантите и където го срещнете, го закриляйте с дланите си -защото е огънче от свещ на силен вятър! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Размисли и страсти във Велики Понеделник

Добро утро, мили хора! Днес е Велики понеделник, първият ден от Страстната седмица за всички православни християни по света. Страстна е от страдания, казва Църквата. "На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище." У нас има хора, които искат, могат и правят от тържащата храм. Преди време в града ни сградата на Централнита хали стана Художествена галерия. Част от сградата, строена за Партиен дом, стана Библиотека. Днес в Общината ще бъде подписан договора за дарение на сграда за над 1 млн.лв. в сърцето на града, частен имот на проф.Петър Жеков, който по волята на сестра му Мария, ще стане Културен център за талантливи деца, в който да има детски хор,изпълняващ църковни песнопения. Трогателно е, че Общината е избрана да бъде стопанин на новия Център. Смятам, че нашата Община е добър стопанин. Ходила съм и на други места, в други градове, не чак толкова много, но мога да сравня...Сградите на изкуството и културата в Стара Загора са много красиви, много поддържани, наистина светят и греят. В буквалния и преносен смисъл на думата. От Новия културен център, точно на ръка разстояние от Общината, сред кафенетата, ще се носи музика, ще се чува пиано, цигулки, детски гласове...Това е като да осветиш центъра си с чистота и невинност. В този свят и в това място, в което дъне електронна музика и растат казино след казино. Това е жест като от съвременна приказка-да дариш. Това е извънредна емисия новини, извънредно събитие с много заряд и сила. Вълнувам се и си представям новата сграда, обновена, светеща...Детските гласчета, които хвалят Бог...Сред цялото ни безбожие и безхаберие, все пак у нас се намериха в последно време хора, които създадоха и Фестивал на детските хорове за църковни песнопения. Провежда се вече девет години и се казва "Осанна във висините!” под мотото „…оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене,…”(Мат., 19:14). Благословия е дадена и от Българската православна църква и от Министерството на образованието. От догодина се надяваме да участва и детски хор от Стара Загора. Има, разбира се, и кой да го ръководи. Казва се Стефка Минкова, един сърцат музикант и човек. Когато пиша или говоря за деца, ми е особено мило и развълнувано. Още не мога да забравя концерта на Езиковата гимназия. Първият випуск на Езиковата в Кърджали, беше от деца мой набор. Не кандидатствах, заради четворките по математика, с които нямаше да се преборя да уча английски. Сега съжалявам. Иска ми се мама да ме беше набила и завела насила на изпитите. Понеже наистина уча лесно езици. Но оставането ми в моето училище не е било случайно. Иначе нямаше да срещна великата ми учителка по литература Таня Аргирова. Тя беше и си остава Икона за мен, мой вдъхновител. Такава дама от висока класа, такъв учител! И така...желая ви светъл и по детски чист Велики Понеделник! Бъдете с отворени сърца за ежедневните чудеса, които разцъфтяват наоколо. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Помирението на настояще с /близкото/ минало

Добро утро на всички почитатели на този скромен блог! Синоптичната служба на 8-я етаж е с отворени прозорци, вече. И в летен режим. На отворени врати.След вчерашното издухване чрез силен вятър, природата докара свеж въздух и нови мисли. Новите мисли ще доведат нови действия. Идва и Великата седмица, в която всеки ден е Велик и всяка мисъл,чувство и деяние. Хубаво е да се подготвим тези дни за нея, за Великата седмица. Да успокоим мислите и да превъзпитаме емоциите. Да извършим по нещо добро, благодеятелност и доброволчество. Към това ни подканя и природата, която вчера "подготви" терена - както се казва. За строителна площадка на Доброто,Красивото, Хармоничното. Не съм ходила или водила досега децата си, но посещението на неделно училище към църква в града е хубаво и полезно занимание. За тези,които в почивните дни ще останат в града. Да заведеш децата в храма, където да слушат приказки от добър, хрисим и сладкодумен Дядо Поп, е дело добро - и за родителите, и за децата. Църквата също е място, където се разказват приказки. За възрастните-често езикът е неясен. Но децата се справят с чуждите езици по-лесно, при тях възприятията са много силно развити. С годините закърняват. После. Сега са силни. В местата,където обитават повече големите и възрастните, също тези дни има полезни занимания. Пречистване с музика-в Операта. Пречистване със слово-в театрите и библиотеките. Книгите излизат и на улицата утре, пред Книжарниците, на Стадиона...Ще чете мало и голямо. Утрешният поход на книгите оживява града и го прави такъв, какъвто искам да го виждам всеки път - умен и буден, събуден, чувствителен. Умен. Градът на поетите...Градът на поетите?!... Да, вече си имаме Литературен кръжок за младите, така и трябваше. Имаме толкова много години оцелял Национален младежки поетичен конкурс на името на Веселин Ханчев. Може би тази година най-накрая вече ще си имаме и Музей Литературна Стара Загора. Може би някога всеки футболен мач ще започва със стихотворение на поет или поезия ще се чете на стадионите, както едно време е имало такива работи...Имало ли е едно време такива работи?! Миналото толкова рязко е скрито и натикано по килерите и заставено да мълчи от Днешното. А Днешното е толкова рязко, категорично и надменно, така изпълва всичко,всичко,всичко, че...Понякога се чудя, имала ли съм минало, имала ли е минало тази държава, този народ - говоря за по-близкото минало? И не мога да си спомня, сякаш. Всичко е зачеркнато, задраскано,изтрито. Всичко е ново, доста недостроено, но все пак ново и сегашно. Интересно е, как би могъл да живееш в къща на третия етаж. Или примерно на 8-мия етаж и да влизаш направо през прозорците в нея. Все пак една къща има приземен етаж, има също мазета, има стълби, те водят нагоре, към горните етажи. Невъзможно е да си влизаш в къщата направо от улицата и сякаш през прозорците. Но замълчи, сърце. И се радвай! На града, в който има чисто нови сгради за изкуство и култура. Истина е. Няма такъв град с такива чисто нови сгради като Операта /след ремонта/, Библиотеката, Музея, Галерията /след ремонта/, Театър /след ремонта/ - като Стара Загора. Това е самата истина. Това е Настоящето, което харесвам. През месец май във всички тези сгради е особено оживено. Това е градът, който харесвам. Когато тези сгради са пълни с хора, живот и смисъл. Честит чисто нов ден, благодаря ти Настояще и моля те, бъди милостиво към миналото ми, в което се научих да чета и пиша и се помири с него. То е миналото и на още много,много читави хора! Поздрави на Синоптичната служба от 8я етаж!

За Букурещ и националното достойнство

Добро утро, скъпи приятели! Синоптичката беше еднодневно в събота в Букурещ, както разбра и целияj свят и донесе оттам впечатления, размисли и разсъждения, вместо обичайните покупки от МОЛа, в който има и голяма ледена пързалка и влакче на релси над главите ни, и моди и манджи и всичките там атрибути, присъщи на МОЛ-културата. Нека първо започна с Благодарност за дружка Дида, която ми направи тази екскурзия подарък за рождения ден. След завръщането си и коментирахме воаяжа, пасажи от разговора ще представя и на вашето внимание. Благодарността е това,с което ще започна описанията. - Румънците са благодарни хора. Разказите за тази и онази сграда, за това и онова започват и завършват с име на създателя и вдъхновителя на конкретния обект. Природонаучен музей? "О,знаете ли, че той се казва Григорий Антипа на името на създателя си и този човек 50 години от живота си е посветил да прави сбирката му!". Музей на селото? "О,да, създаден е през 1936 г. от Димитрие Густи. Представяте ли си какво съзнание е имал човек като него - да вдигне тези къщички от местата им и да ги пренесат в столицата и да ги пазят вече толкова години?!" Дворецът на Парламента, пред когото се тълпят на кълбета американци и чужденци да гледат "Дворецът на Чаушеску". "О, да, знаем, на чужденците им е любопитно, те искат на видят Палатът на Чаушеску. Ние го наричаме винаги Дворецът на народа. Всичко в него е от Румъния, всеки вложен материал.И не,не сме критични към Чаушеску, народът казва-ето, все пак ни го е оставил след себе си" - Благодарността е тема, която винаги ме е вълнувала. Благодарен за мен е мислещият човек, също така и смиреният, и вярващият. Да, в Румъния вероучение се преподава във всички училища от 1990 г. Хората го оценят като добро дело. Престъпността в милионен Букурещ е намаляла и е една от най-ниските за световна столица. Църквите са пълни. Хората се кръстят, молят, пеят, палят свещи и отдалеч им личи,че е силно чувството, с което го правят. Никой зад мен, преди мен, около мен, не се опита да се приближи към туристическата ми раница на гръб, нещо да ме застраши по някакъв начин. Като я нямаме "присадена" по рождение, благодарността се учи и по този начин -чрез Вероучението. Учи се в училище, от първи клас. При нас би трябвало да е от яслите още. Имаме много да наваксваме. А и е хубаво децата да се пазят чрез Вероучението и чрез образованието - от родителите си. От новите родители. Става все по-страшно с родителите. - Не знам от това, че името му звучи като в мъжки род, по нашему, от що ли, но Букурещ има мъжка енергия. Пълен е с красиви, стройни,млади мъже.Из центъра, дето ходихме де. По заведенията. По улиците, събирайки се за съботното заведение нейде. Хубава гледка са и мъжете, и жените. Смуглички, добре облечени, добре гримирани. Никакво насилие над природата, никакви изрусявания, подути инжекционно устни, не. Из центъра не се видяха пълни хора, нито младежи с акне. Ха сега, замислям се, аз защо обръщам внимание на такива работи?! Ами защото у нас е масово. Защо е масово, питала съм лекари. Казват, че едно от обясненията, е некачествената храна. - Тук идва място за третата тема-храната. В Букурещ има пазар, в който бабите от селата продават мляко и разни работи еко и био - без касови апарати, свободно. Но! Казва екскурзоводката ни - всичко, което е произведено от малките ферми и фабрики-колбаси,мляко и млечни, меса - всичко е чисто. От което си правя извода,че румънците не лъжат и шикалкавят. Това го и усещам във въздуха. Да мамиш хората на собствената си страна, своите брая и сестри, децата им също - с храната,която им предлагаш-това не е просто свинщина. Това е варварщина. Ядат я и деца, които стават после дебели и пъпчиви. А ходи да лекуваш акне, то е страшно упорита напаст! От храната е и специфичната миризма на тялото. Из Букурещ се носи някаква интересна миризма - на свещи, на тамян, на ароматизиран восък...Нийде и никой не те лъхва на пот. А жегата беше здрава. - Питам Дида, защото баща и е млекопроизводител и си купувам истинско мляко от него-Бе защо си тормозим така хората-производители със сертификати и касови апарати и т.н? "Ами заради далаверата бе, Уле. Заради подкупите и рушветите."- отговаря ми светкавично. Дида е мъдър човек и има отговори в едно изречение за всичко, което я питам. - Диде, ти си фризьор, кажи ми - защо нашите жени са с толкова лоши подстрижки и прически и изглеждат проскубани,вехто,опърпани- за разлика дори и от румънките?-"Ами Уле,защото често изпадат в депресии и вместо да търсят психолог, ходят да им "направят нещо" на косата за успокоение, и така стават още по-зле."-казва Дида. - Имам май много още да пиша...Може би трябваше да започна с уговорката,че си обичам Родината. Все пак и въпреки всичко.Съзнавам, че Румъния е три Българии и че е привлекателна,защото е голям пазар. Но няма обяснение,защо все пак сме на този хал. Освен,че си избираме крайно елементарни хора за политици ...Мисля че си изменихме дори гена. Сами си го изменихме. Уви - много пъти! Като гледах румънците, тези цигани, както ги наричаме. Генът им е страшно подобрен. Направо са си хубави и елегантни. Изглеждат интелигентно. Винаги съм казвала, че вътрешният свят се отразява на външния облик. Те това е то. Красивият човек е в мир със себе си и това му личи. Ох, хубаво е да се пътува! Винаги като можете, правете подаръци на близки хора с екскурзии. Но, разбира се на хора, които няма да кажат - Ма моля ти се, какво ще им гледам на тези цигани?! Еднодневните са и съвсем прилични като цена. Напълно приемлива. В автобуса на фирма Експрес имаше минерална вода и кроасанче за всеки, девойката отговорник беше много мила, а шофьорите-мъжкари с адекватно поведение. Айде сега Синоптичката да отива на работа, защото всеки труд в полза на Изкуството и Родината, е благословен. Спокоен и усмихнат ден ви пожелава Синоптичната служба, която от дек.2011 г. не беше прекрачвала границата /освен до Бяло море, но то си е по-скоро Кърджали, отколкото чужбина/

Зеленото на месец април

Добро утро,скъпи приятели! Знаете ли, че днес е много красив ден? Утрото си отиде бързо, давайки път на деня с елегантни птичи песни. В градския пейзаж тези песни са един от най-чудесните изрази на пролетта. Другият е внезапното избухване на зелените листа. Винаги става като за една вечер. През деня обикновено е много слънчево, децата ходят по потници и тениски, възрастните са се разхвърляли, пуфтят от топлината, дошла изневиделица, не свалят слънчевите очила, бягат до аптеките за слънцезащитен крем...И вечерта-бум, листата като по сигнал и за минути се разтварят и осъмваме със зелен град. В момента е зеленеещ се по-скоро. Но така,както върви-ще се бъде целият много,много зелен до дни. После ще ухае на липи. В това време винаги ми се привиждат тълпи туристи. Наистина когато ухае на липи е време, което всеки дошъл в града, се впечатлява и запомня. Запомня уханието. То е свиден спомен. Особено ако е и свързано с любов, други красиви вълнения, нещо друго духовно-концерт на открито,на закрито, изложба, книга, красив глас,който ти разказва история... Имаше време, когато правехме Фестивал на липите. Може би спояващият елемент го нямаше, затова някак увехна и изчезна.Нужно беше да бъде повече от Афиш със събития...През април се подготвя Голямото избухване на май с неговите безброй прояви, кино фестивал, празници и т.н. През април се говори повече за книги, четене,гостуват повече поети, писатели. Април е месец за духовно разлистване-същото като в природата. Нека си припомним,че на днешна дата е роден Веселин Ханчев, Поетът на Стара Загора и в 2016 година се навършват 50 лета от смъртта му. Завещаните от фамилията му негови вещи чакат реда си от години да заемат местата си и да бъдат показани в Музей Литературна Стара Загора. По музея се работи с някакви темпове, отвреме навреме минавам оттам. Ще стане, както се казва по нашенски. Ще стане, обаче ако има сърцати хора да работят вътре. Иначе само ако е здание, ще стане, де ще иде...Общината щом ще е заела да го ремонтира и отваря. Само хората,които работят вътре-ще го направят Дом за повече хора,за деца, за красота. А напоследък за работещи със сърца, ум и въображение има огромна липса. Хората приличат на времето си и да търсиш изключенията сред тях, значи този,който търси-да има сетива за изключенията. По правилата всеки може. Надявам се тази година градът да има своя Музей Литературна Стара Загора и там да е много хубаво и много интересно за всички възрасти хора. Да не спира потокът от хора, да се организират не просто срещи с творци. Самите хора да се провокират да творят и да създават красота в мерена и немерена реч. Да бъде! Така градът ще има цели ТРИ музея, неприличащи на нито един в другите градове - на Неолитните жилища, на бирата във Фабрика Загора и Музей на поетите и писателите. Време е вече към края да поздравя и със специализирания Празник на психолозите днес. Те оказват неоценима помощ в спасяването на душите и сърцата на хората, връщат ги към тялото, съюзяват ги отново в едно крепко цяло. Да пребъдат - психолозите и спасените души! Дай Боже всекиму добро психично здраве поединично, защото това общото по върховете на Републиката ни - хич не е добро. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж, бъдете днес много усмихнати и много творчески настроени!

За оздравителната сила на смеха

Добро утро и честит първи ден от новия месец април! Дотук няма никаква лъжа в думите ми. По принцип и не ставам да послъгвам-знаете, зодия Овен е детето на зодиака, а децата са сериозни хора и не лъжат. Обаче! Пък много обичат да се смеят. И аз така. И много обичам хора с чувство за хумор. Такива,дето нямат-са ми смешни и странни. Те са смешните хора. Дето нямат дарбата да се погледнат отстрани, да не се възприемат толкова насериозно, дето се обиждат лесно, дето са гневливи. Дето ходят и вършат нещо,само за да приемат овации и се сърдят на всяка критика. Пък камо ли на шега по техен адрес. Ало, сериозните, светът има нужда от оздравително много доза хумор,смях и добро настроение. За да компенсира онова, което сам си причинява от сериозност. Сериозни войни за природни ресурси, сериозно въвеждане на демокрацията там, където нито са чували за нея, нито я разбират,нито я искат. Сериозни преселения на народи, сериозни протести, сериозна борба за къшея хляб, насериозно ограбване и забогатяване...Голяма сериозност е обхванала света. Другата епидемия е фантастиката,фантастичното,отнасянето в други светове, нереалната виртуална действителност, новите постижения на компютрите, които те пренасят в друг свят, без да си преживял реалния и насъщния в цялата или в елементи от пълнотата му. Гледам програмата на кината-насилие, бой и фантастика. Рисувани герои, лазерни битки, филми по действителни,но отдавнашни случки...И рядко, ама толкова рядко-истинска и грабната от живия живот, от дето се казва-пред очите ти-човешка история. Сега в първия ден на новия месец, е дошла, слава богу, една комедия, която отдавна чакам. Преди години "Моята голяма луда гръцка сватба" удари таваните по продажби. Филм с много ирония-към американците, с много автоирония-към гърците /в Америка/. Сладурска работа! Всички общества в днешно време доста се смесиха и няма вече идеално чисти. Дарба е творците да погледнат вътре в тях,какво става,какво ги вълнува, как се адаптира малкото към по-голямото - и да го разкажат правдиво. Обикновено тези филми, книги и тн. с такива истории, са много интересни. Продължението на "лудата гръцка сватба" също се надявам да е смешно като първия филм,и да се посмеем здравословно и от сърце. Човек минава през доста изпитания в живота си, на възрастен главно, през болка,тъга,смърт, раздели...и вътрешната усмивка е онова, което залепя счупените парчета на душата. Способността да се радваш. Надявам се днес да не се оставя да ме излъжат, ама като си знам лековерната натура...Има хора, талантливи в това да те пързулнат. Разбира се, ако е с добро и заради шегата днес-простено е. Ако ме питате, кое ме е разсмивало скоро с пълен глас - бих посочила книгите на Френдрик Бакман и на Анте Томич двете - "Чудото в Подскокова Драга" и "Какво е мъж без мустаци". Филмите на Луи дьо Финес - винаги. Мюзикълите с Парцалев "Криворазбраната цивилизация" и "Зех тъ, Радке", не всичко, но "Улицата" в някои епизоди и моменти... И така - Честит Първи април! Да сте весели и засмени днес и поне веднъж да се разсмеете от сърце и душа. Ако не успеете до 19 часа - направо пътя и в Операта. Там на сцената на Прилепът има ама много смешни образи - ДЗЕН-кукувица, завеян тенор, шеф на затвор,служител в затвора /двамата правят уникални каламбури и екшъни/ и разни други... Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!