Срядата - подготовка за очакваното и неочакваното

Добро утро! Последен работен ден преди дългата почивка, в която и Синоптичната служба няма да работи /поне писмено/, за да набави снимков материал и събитиен такъв от посещението си в родния край. Надявам се всичко да е добре и безаварийно този път. Понеже Белоснежка и Червенорозка /Зинка и Петя/ няма да ги има там, моя светлост се информира за интересни събития, които ще се случват в тези дни и места, които могат да се посетят. Ако още не сте се ориентирали де ви се ходи и какво ви се вижда, ще ви покажа тук няколко неща:

- Майски мистерии в с.Хухла, организирани от моя първи главен редактор, много голям човек, българин, мъжкар, журналист и писател Иван Бунков

http://novjivot.info/04/28/104640

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%83%D1%85%D0%BB%D0%B0

- Изложба на кърджалийските художници в Керимовата къща, мотаене из старите улички до пазара на път за язовир Кърджали и пещерата Утробата над него

- посещение на Църквата на отец Боян Саръев, в което може да дадете своя скромен дан за нов олтар - отец Боян Саръев е един необозрим по вътрешни размери човек 

http://novjivot.info/04/29/105003

Има и две кулинарни препоръки, но блога ми го четат и бременни жени, затова ще се въздържа публично да разкажа какво задължително се хапва, като си на разходка в Кърджали и околностите. Във всеки случай като казах хапване, та веднага ярко се появява картината на Голямото хапване, дето ме чака. Знаете, майките и така изразяват обичта към децата си - като неспирно готвят, непрекъснато отрупват масата, непрестанно те подканят още и още да опиташ...Поради лековатата си натура, просто съм капитулирала пред напоритостта на родителското тяло и кротко си преживям разни благинки. Понеже и друг да ти ги направи, винаги е много по-вкусно. Добре че мъжката половинка, баща ми, винаги ми прави забележка, ако съм се окръглила и аз от него много се засрамвам и влизам в крачка.
А в един от блоговете, които са ми много интересни и ги чета, има ценни съвети за храната и възможните тренировки, когато пътувате и сте извън града и обичайните места, където тренирате
http://www.inspiredfitstrong.com/bg/2014/nutrition/7842/

Ще си починете от мен тоооолкова много дни!!! Все пак поглеждайте прогнозите за времето по ТВто, там колегите /особено Росенчо/ много се стараят да бъдат точни. Надявам се да ви бъде хубаво, където и да сте. И с предварителен план какво да видите и без предварителен план /както бе Лондон -2011 за мен/ - все е хубаво. И много да очакваш и нищо да не очакваш. От многото все ще се реализира нещо и то ще е хубаво. Без предварително проучване и нагласа пък си настроен да приемеш положително всичко, което идва насреща ти - то е ново, различно и в повечето случаи хубаво. Ако настроиш сърцето си за това.

Най-хубавото от двете ми седмици в Индия беше един дълъг разговор във влака. Попитах:Защо ни инструктираха за разни страшни неща /кражби, комари, болести/, а нищо такова не ми се случи? -попитах аз. "Защото с каквото тръгнеш в сърцето, такова намираш" - каза ми една индийка, която пътуваше с мъжа си. Тя ме окуражи да си говорим, въпреки че моят английски е смешен, като каза "Ами ние не сме в класна стая, никой няма да ти пише оценки, важното е да си говорим ". И такива разни изречения помня, още ги помня....

Та с каквото тръгнете в сърцето си - това намирате, да знаете. Може би днес Албенка ще прочете прогнозата, затова обявявам дрескода, който е с тема ЦВЕТЯ.

И като ви пожелавам светли и спокойни почивни дни, ви каня довечера в кралския испански двор в операта на "Дон Карлос"! Покорно ваша...

Вторник и бързото време

Добро утро! Ммммного интересен ден се задава, да знаете. Просто така ми се струва нещо, не знам защо. Времето пак се забърза нещо с особено яростно темпо напоследък. Усещам го и в йогата вечер - направо не усещам, кога отлитат почти два часа. А обикновено там времето се смалява и утихва и върви бавно, минута по минута. Дори и там снощи ми беше бързо, с темпо, динамично и състезателно почти. А аз общо взето отдавна не съм състезателен тип. С годините човек се отказва от толкова много неща, че накрая се помирява и примирява единствено със себе си - такъв, какъвто е. Не си спомня какъв е бил, нито мисли какъв е искал да бъде. Просто Е - ден след ден. Затова и подскоците, аеробики и фитнеси не можаха да ми се понравят - моментът, че вая тяло с мисия да се възрадват околните, не ми е присъщ.
Та времето върви наистина много бързо. Сигурно затова и не мога да си открадна за четене. Вероятно и така ми е навит часовника вътрешен - за бързото темпо. Вероятно е и от дивото цъфтене навън, от избуяването пролетно време, от бързите промени в климата - не знам. Природата следва човешкия бърз ритъм или той следва промените на природата. Някакво такова преливане ще е.
Вече си имам предложения за книги от Ваня /този русенски бонбон от Хеликон/, ще видя кои ще открия в библиотеката и живот и здраве - при мама и тате за почивните дни. За Великден така и не успях. Имам си любими братовчедки, с които ще се размотаваме напред назад в градски условия. А може и брат ми да се съгласи да ни извози на малко по-далечни из Родопите, което при него се получава с пламенни убеждения. Понеже по природа си е домошар и обича да се върти вкъщи, ремонтира, поправя или просто пуши на двора с философски вид.
Що се отнася до днешния ден, мисля за заложа на виненочервеното - защото от вчера ми е кралско и това ще е цветът за днес. Пък и винаги съм го харесвала. Ако не се организирате навреме и пропуснете този уникален "Дон Карлос" на 30 април в Операта - вие губите, вярвайте ми. Прекрасен състав, костюми и изобщо цялото кралско великолепие и драма зад него!
Поздрави днес и останете нащрек за чудесата, които вторникът ви е приготвил!

Понеделникът на съзерцателната пролет

Добро утро! Кратка и съдържателна прогноза от Синоптичната служба, която се успа в този понеделник, а има да се стяга за работа и е доникъде...
Денят смятам, че ще е спокоен. В последно време се мръщи, но не вали и е философски настроено времето. Съзерцателно е към всички нас - гледа ни как се движим в пролетта, обръщаме ли внимание на буйната зелена красота наоколо или все гледаме в краката си за поредната локва, дали сядаме на някоя пейка да позяпаме облаците или вдигаме глава само за да поздравим поредното ново божество на обществения или политически небосклон. Дали прегръщаме по-често любимите си хора, защото не сме толкова навлечени вече и топлината на телата се предава мигновено. Дали се смеем повече, дали се обличаме по-цветно, дали танцуваме повече, дали се разхождаме повече, дали ходим на спорт, внимаваме ли повече с храната, защото е грижа към себе си да нямаме излишъци...
Така е, напоследък времето е съзерцателно. Когато завали - ни прибира в домовете ни, за да свършим нещо полезно за тях или за себе си с тихите занимания, които ни се предлагат. Снощи синът ми ме попита дали чета, защото не ме е виждал скоро и аз се засрамих - наистина скоро не съм отваряла книга, освен разказите на любимата ми индийска, но те са доста меланхолични и тъжни и само ме замислиха още веднъж за живота на емигрантите. То и да се чувстваш емигрант в собствената родина не е лесно, всъщност никъде не е лесно. Но днес непременно ще ида в библиотеката или в Хеликон да питам и да си намеря вдъхновяваща книга, защото се засрамих от дружеската забележка под формата на въпрос. Не че не мога да му обърша един зад врата на младежа бате Радо, който само на компа седи. Всъщност  не мога, но и не искам - защото той трябва да се наведе, за да го перна /много по-висок от мен е вече/ и второ - той винаги ми прави градивни забележки /защото е моята душа в друго тяло/. Апропо днес бате Радо има изпит по кормуване, да му пожелаем успех - взема си книжката, дипломата догодина и заминава нейде из Европата и той, и той също като сестра си и като много други читави български деца.
...Така, в понеделникът днес се носи нещо на райета /в случай че Албенка ме чете, макар че още я няма в чата на ФБ/ - имам си там една две любими ризи, ще си гладна едната...И вечерта се ходи на спорт и движение /аз лично отивам с Ани Дитри на йога/, защото най-накрая се върнаха от лагера всичките дружки дружно и накуп заедно с Учителя.
Желая ви хубав ден! Поздрави от мен!

Пейка за кафе и стихосбирка по обяд

Добро утро и хубав ден! Често пиша само Петък е! и това стига, но може би днес да се поразширя словесно...Такава скоростна седмица беше, днес ще е същата работа, само дано петък не ускори още темпото, че вече ще ме изстреля с ракета в откритото пространство. От пролетта е, казвам си, и от кипежа наоколо. Вчерашните 30 минути навън на кафе бяха единствената глътка въздух. И то сред такава зеленина. Стара Загора е особено хубава в ранната пролет с това ярко зелено навсякъде из центъра. Има улица с дървета в лилаво, любимата ми алея с кестени в парка, доста дървета из центъра - за сянка и красота. Хапвайки на крак край Родилното с Таня ни бяха скрили едни зелени издънки на липи - като градска джунгла. Чудничко.

Вечер е много хубаво да вървиш из изкъпания от дъжда град, особено когато ти се предоставя на вниманието без силните звуци на трафика през деня. А в тишина. Забелязала съм още от първата Нощ на музеите и галериите преди доста години в Стара Загора, че хората много обичат да скиторят по нощите насам-натам по събития. Почнат ли жегите особено, дневният живот става нелегален и под прикритието на климатици и прибягвания на къси разстояния из нажежените улици. А нощният живот става протяжен, весел, безгрижен, шумен - в хладничкото на тъмнината. Ще го видим какво лято ще дойде тази година...Засега сме в тропиците с тези дъждове...

Какво по-хубаво да хапнете набързо след работа, а че и да наминете към Операта, където довечера ще има оперета. Хем ще вечеряте леко и рано, хем музиката ще ви хареса, хем после ще повървите в тихия, свеж град, няма да ви се до-вечеря от лекота и ще заспите усмихнати. Ами да, винаги е така като си слушал музика....
Желая спокоен и ведър петък, може да си харесате някоя пейка в парка и да си я самообявите за своето място - за кратко обедно кафе с мълчание или четене на стихове в откраднато време. Пейки срещу Хеликон колкото искаш...А напоследък поетите ни са в особено висок подем.
Поздрави от Синоптичната служба!

Четвъртък на голямото отвяване насам-натам

Добро утро! Една от утрините, когато ставам с необяснимо главоболие и то след снощната красива "Травиата"...Сигурно съм пътувала из странни сънища - те си имат свой си живот и правила и сънуването си е вид живеене, само че в други измерения. Понякога помня сънищата си, по-често не. Имам два цветни, които са сънувани на брега на Каваците първия път, когато го видях и бях там преди повече от 10 години. Тях помня - бяха цветни сънища - с цветна градина от лалета като сърце и с една чудна розова рокля с тънки презрамки.На това място имаше бунгалца като кибритени кутийки - 4 легла и 7 пирона по стените. Сега има огромни частни къщи, в някои от тях апартаментите още се продават. Вече толкова години се продават....А бунгалцата много ми липсват. Тогава и носът не беше така дивашки застроен. Беше пуст, самотен, каменист, красив, див. Сега Каваците си е модерно предградие на Созопол. В някаква своя част плажът се запази относително спокоен. Все повече ми харесва юнското и септемврийско море, когато няма врява и морето е младо, чисто и спокойно.
Морската тема тази сутрин сигурно идва в хармония с водата, лееща се навън - пак вали, та се носи...Хубавото е, че градът ухае на свежо и чисто и повече се усещат дърветата. В сухото време е прашно и задушливо. Сега можеш да дишаш дълбоко и бодро. В сухото и топлото пестиш дишането и то е повече повърхностно.
 Ако се спуснеш да дишаш дълбоко, особено във времето, когато цъфтят липите - и си отнесен. Този период за Стара Загора идва към края на май, началото на юни. Дни, в които целият град ухае, наистина уникално време - за гости и посетители и туристи и събития. Не че са се завтекли, но събития пък измисля Общината - кино и джаз форуми. За да може разглезеният от събития старозагорец с "висок вкус" да коментира, критикува, обсъжда...Вместо просто да се предаде на усещанията си и да изключи разума. О, колко хубаво е това...А и в равна Тракия няма опасност да се блъснеш в някое дърво - можеш да се рееш на воля над чернозема. Но точно той май много здраво държи до себе си практичните си хора и те не смеят да се зареят волно. Стъпили здраво с двата си крака са. Ами няма лошо, да кажа - светът се поддържа от равновесието на парите и духа. Трябва и от двете съставки, за да е в някакво си крехко равновесие...
Днешният четвъртък е ден, в който дружките заминават на йога-лагер, аз пак оставам и ще ми липсват. Каквото и да напиша за дрескода - Албенката няма да го прочете, защото потеглят рано и няма да сверяваме изпълнението на препоръките ми на обедно кафе. Четвъртък е денят на приятелството за мен и непременно ще ги проверя как са пътували, пристигнали, настанили...
Ще се подредя с моряшката жилетка днес - защото се разтъжвам нещо за Каваците тези дни и защото довечера ще свирят в Операта млади матроси от Музикалното училище - то има 40 години юбилей./написах матроси, защото не съм сигурна за мн.ч. на юнга/. Може да наминете да ги видите, концертът е за цялото градско народонаселение.
Хубав ден и да ви върви по вода! /благодарение на течния аналгин и на писането, в което се отвявавам - в края на прогнозата главата вече не ме боли/

Когато се усмихне жена, целият свят се усмихва

Добро утро! Днес то е от тези леките, ефирни, гълъбово сиво-сиви, които завиват хълмовете на Аязмото като с шал. Красиво, просветляващо небе...Едва ли ще е като вчерашния пек, но денят започва леко и приятно - с усещане за "Непосилната лекота на битието". Преди години бях изчела всичко, що е издавано у нас от Милан Кундера - чех, живеещ в Париж. Сега се мисля дори като го пиша това - как ли става, колко ли е раздвоен човек, как ли успява да живее на друго място и да е същия, какъвто е роден на родното си място? Сега Джумпа Лахири ги пише и то точно на тази тема - за емигрантите и живота им в другата страна. Интересно ми е да я чета. Понеже понякога съм си мислела и аз за друга страна, не зная какви са усещанията, но си мисля, че трябва да намеря от чисто спасителна гледна точка местата, където има йога и тези, където има музика и вероятно като за начало ще е добре.
Ето как всичко тръгна от "непосилната лекота на битието". Засега - тук и сега - битието се разстила в срядата, която казахме милиони пъти е женски ден. И дано ми върви в едни преговори, стискайте ми палци. В този женски ден довечера ще имаме "Травиата" и в нея Виолета, която е наистина чудесна. По случай днешния ден дрескодът разбира се, ще е рокля, няма как да е иначе. Най-верният почитател на моите прогнози, милата ми Албенка, вчера беше с такива ослепителни зелени чанта и рокля, че и очила, че направо ми взе акъла. Разбира се, стана ми и много хубаво, защото Албенито ме чете и признава за моден вдъхновител. По отношение на роклите, няма да въвеждаме днес никакви допълнителни изисквания - само рокля да е. Извън ботушите и панталоните, женските крака в този пролетен разцвет трябва да се показват в цялата им прелест и извивки. Аз пък, вдъхновена от Албенката, вече ще си създавам колекция от цветни чорапогащници, което е едно дело прекрасно и много женско. А вдъхновена от Мирелката, почнах градинка на балкона - сега изглежда малка още, потърпете и ще ви я покажа.
Та с разни трикове, които повече жените умеят, битието изглежда непосилно леко - понякога и когато си го направиш такова. Първо си го представяш, а после го правиш.
Хубава сряда и ако искате да зарадвате жена - в сряда е времето на малките жестове от сърце. А когато се усмихне жена, целият свят се усмихва.
Поздрави от Синоптичната служба!

Да ви върви на зелена светлина през целия ден

Добро утро след 4те почивни дни, от които един слънчев и без дъжд! Изглежда сърцето се затъжва и от 3 дни дори мрачни и дъждовни и се радва на слънцето, когато се появи със сила и страст. И не само сърцето, тялото също. Лицето ми наистина бързо-бързо има начален тен. Както се казва - побърза да налепи слънцето по себе си, та да си го носи по-дълго. Още няколко такива дни и мога да казвам, че съм ходила на Карибите. Айде, на Канарските острови, че е по-близо.

Размечтах се малко за морето, проверих си плажния стол, на който си седя в захлас и чета книги под чадъра - в изправност е. Шапката с огромна периферия е налице, кремът с фактор-също. Докато дойде време ще се намерим и с книгата ми за море - винаги става така, че запомням цялото си лято с книгата, която чета на плажа. Преди доста време беше Изабел Алиенде /целенасочено всичко издадено от нея/, после "Шантарам", миналата година - "Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи" /и двете благодарение на препоръката на Мария Донева, за което и за красивите стихове, разбира се, съм и много благодарна/. Една подобна книга и цялото лято минава като роман...За съзерцателните натури, разбира се. Иначе другите си скачат с планери и катерят планини на воля. Макар да не съм по природа от тях, понякога се увличам от общата им воля и тръгвам с тях. 

Пишейки за летни бягства, се сетих за градинката, която вчера създадох на терасата и че ще трябва да се полива, но и за това си има Юлка-да ми е жива и здрава. Тя не само полива цветята, но и ги къпе и им говори и като се върна от лятното лежане на плажа - те са свежи и бодри. Юлка е специалист в обгрижването на всичко, що е живо на този свят - от "детета" собствени през цветя, баби, учениците и и т.н. Отдавна съм и казала, че ще я предложа за канонизиране-Юлка е самото търпение, грижа, обич и внимание към ближния.

А градинката ще ви я покажа, но имам още 3 саксии да засадя и около тях да подредя пейзажа с камъни и разни там клони и дърве, каквото ми хрумне...И ще стане един панелено-балконски ажур...

Днес да не забравите да идете на работа, а после непременно на спорт, може и разходка из Аязмото. Яйцата се ядат с кеф със зелена салата вечер - и нищо друго обаче. Така се отслабва полека, че лятото идва и няма как да се крием в дрехи вече. Днес определено се носи нещо зелено - като природата буйна навън. Освен това се пият фрешове и се споделят истории от почивните дни, както и сполучливи рецепти за разни вкусотийки.

Поздрави от Синоптичната служба и пожелания за спорен работен ден днес!!! Да ви върви на зелена светлина през целия ден!

Четвъртък - още малко остана до петъка

Добро дъждовно утро! Ама здравата шуми този дъжд навън - направо е затиснал града. Сутринта по-рано още не беше събрал сила и някакъв лъч използва ситуацията да се провре и освети една точно сграда. Прозорците и блестяха, сякаш отвътре има пожар...или Виенски бал и светят кристалните полилеи навсякъде. Нямаше нито едното, ни другото. Просто сутрешна, насочена с прожектор светлина, която направи много интересен ефект на греещи прозорци. Остатъците от светлината бяха разпилени, но тук таме, из няколко по-предно разположени сгради.

И този ден от Страстната седмица ще бъде необикновен. Вчера след толкова зор, писане, брисане, броене, ходене, разговори и тн каталясах и се възродих в свободната за първи път от толкова време заличка за йога. Днес вечерта ще съм зрител в Операта. Седмицата започна с детска премиера и смях до сълзи, пък тази вечер ще е минорно, лирично, тъжно, но и не съвсем - заради музиката. Харесвам тези католически песнопения, харесвам и източноправославните, разбира се - с орган, без орган,всякак...Някак си са ми над пространството и времето, отнасят ме...

Вечерта вече е планирана, какво да ви кажа за деня?! Ще започне с малка кифла с мармалад, то се знае - срещу АГто ги правят ама направо мммммм....Ще продължи със задачи, д-р Ненова вече ще ми затвори пулпитния зъб наобяд /след като му извади нервите и душицата и кореновата система/, после пак задачи, между които ще провра малко творческо писане, че отдавна не съм го правила /но ще видим дали ще има време/. 

И така четвъртъкът започна да се търкаля вече из нивката си...Идат почивни дни, в които мисля да стигна до мама и тате и стълбите на двора, на които е толкова сладка вечерната цигарка преди сън. Освен това пеещият градски часовник работи изрядно и се чува чак до нас как отброява часовете с патриотични мелодии и то си ми е направо радост на сърцето.

Желая ви спокоен четвъртък, лек и светъл, обличайте се топло, че е студено. В зелено, че все пак е пролет. И бъдете уникални!

Поздрави от Синоптичната служба!

Творчески настроената сряда

Добро утро! Днес утрото е мъгливо, протяжно, светло сиво, рехаво...Коренно различно от вчерашното утро. Ден с ден не си приличат в тази динамична пролет. Да, тази пролет наистина е като една тинейджърка с побъркани хормони. Цялата и природа напира да се изяви цялостна, но някак си не успява да се събере от отделните части. Днес е една, утре друга...Ревове и сълзи от търсенето на себе си в задаването на въпроси и сравняването с други. Обаче пролетта бързо ще стане зряла, ще прелее в съвършено завършеното лято и кротката есен. Скоро ще е окончателно красива - май месец идва и към 24 ще е прелестно.

Днес е сряда и освен за женски занимания, денят е подходяща за всичко, което е хубаво да бъде изговорено и направено. Поне такива намерения имам аз. Хубаво е да го направим красив от началото до края му. Този ден заслужава, той и това очаква от нас - да го съживим и оцветим. За вечерта съм замислила някаква Великденска украса да наредя - ще видим къде. Има толкова интересни сайтове с идеи за ръкоделия...Творческият дух избуява като след пролетен дъжд. А той не е пролетен, този дъжд на сивота и бездушие. Но творческият дух расте и се разпространява сред народонаселението ни - противно на всичко криво и не на мястото си, което ни заобикаля. Това ме радва - с творческия дух. Приятелките ми майсторят чудни работи, направо са невероятни. Блоговете с гозби /и то отразени на апетитни снимки/ стават все повече и от гиздави по-гиздави. Да се почудиш какво да сготвиш по-напред...Третото чуднотворчество е точно фотографията - абсолютно отприщване на таланта, дремещ у много хора. Правят такива хубави фотоси...Напълно в реда на нещата - знаменитата снимка на Битълсите на пешеходната пътека била направена от любител, който чакал съпругата си да излезе от студиото /четох в един сайт, колкото ми позволява ученият в разни краткотрайни курсове английски език/. Това с езиците също е необятна тема - в избуелия творчески процес влиза и страстта да учиш езици. Влиза и страстта да правиш ремонти, пребоядисваш, разместваш, освежаваш.../ей те точно тази ме е обзела тези дни и вече имаме договорка с Майстор Владо как да я изразя тази страст по най-подходящ начин, така че да и прилича на малката бърлога, която обитаваме/.

И така, творческата сряда е вече налице. Имам някакви листове зелена хартия у дома и сега ще ровна набързо за идеи за украси. Имам наличен малък плюшен заяк с шапка, плюшено петле, което кукурига и се казва Герчо, кошничка, зелена трева...ще стане работата Великденска. 

Днес бъдете пъстри и весели - във всички цветове на дъгата. Хубава и спорна и творческа сряда ви желая от сърце!
Поздрави от Синоптичната служба!

Седмицата на чудото

Добро утро и хубав ден! Една тежка и красива седмица се е задала, дните преди Великден...Стихнали и дълбоки дни, особено наситени. Тази сутрин също е такава - сгъстена на светлина и очакване за прекрасен ден. 

След почивните празнични дни времето се върти бързо и часовете летят ли летят...Цяла събота бяхме на зелено, топло, разлистено, красиво, приятелско и лъчезарно място. В неделя ми беше френско от сутринта с Френския театър до вечерта - с френския филм "Млада и красива". Толкова ми харесва реч, различна от заливащата ни английска, че за тази вечер имам италиански филм "Великата красота". Чака си на реда и един скандинавски филм...И може би ще открия още един френски и така...

Седмицата днес ще открият 7 малки пилета и 2 поотраснали, но все още ученици Макс и Мориц в Операта. Днес е премиерата и всички се вълнуват. Цял салон с деца ще шуми и ще се смее, госпожите ще укротяват малките бесове. Много е забавно, но да не си госпожа. Все ти се иска питомците ти да са по-възпитани, а те не са. И за 4 години в начален курс и за следващите до края - можеш да правиш само едно - да ги ОБИЧАШ. Това децата не забравят цял живот. То и остава за цял живот като аура около тях - да ги пази и закриля. Обичта има такова свойство, затова е хубаво да се приема по много и в неограничени количества в детството. Вярно е, че после като голям човек винаги я търсиш същата и обикновено не я откриваш. Но пък имаш много от нея в себе си, да я раздадеш и да промениш света в радиус поне около собствените си тяло и личност.

От сърце ви желая хубав и необикновен ден! Бъдете усмихнати, сложете си новите дрехи в тази прекрасна седмица и огрейте навън! Поздрави от Синоптичната служба!

Четвъртък - аз съм между срядата и петъка

Добро утро! Ето го и четвъртък, дошъл след дъжда, прясно изкъпан. В полунощ се опитваха да падат първите капки и явно през нощта е валяло, а сега въздухът е невероятно свеж. За човек пътувал, събрал цялата жега на Пловдив, прелетял през ремонтите му на път за тихичко дворче с мили хора, пил кафе в шикозен "Амадеус", после гледал спектакъл в чисто нов Дом на културата, после пътувал обратно - се справям относително добре със събуждането днес. Четвъртъкът обещава да е мирен и кротък, да не ми поднася извънредни ситуации, да е щедър, да ми подари спокойствието на една хубава вечер. А аз му обещавам през деня да съм добра, да се грижа за себе си, да бъда малко повече решителна и тн
Още не мога да се откъсна напълно от магията на този вчерашен град, винаги съм харесвала Пловдив. Може би ще ми трябват два почивни дни да бродя и снимам на воля- има невероятни ъгълчета, тераси, амурчета, панделки и заврънкулки по старите сгради в най-разнообразна форма. И какво ли още не...За модния парад по главната улица вече ви споменах вчера. Това е то да е четвъртък, а половината ти същество да е в срядата...
За днешния ден какво да ви кажа - той за мен е граничен. Още съм в срядата и подреждам вече петъка, когато ще ми идва на гости франкофончето от Кърджали - Надето, племенница любима моя. В Стара Загора се завръща Фестивала на френските ученически театри и тази година ще има много участници, много групи от чужбина. Пак ще бъде хубаво, ще стискаме палци за Гимназията на Кърджали и на Стара Загора. Със сигурност поне в неделя ще гледам победителите. Седя си в салона, радвам им се, без да разбирам за какво говорят. Просто така - свободното изразяване на този приказен френски език е направо прелестно....Догодина сигурно и Надето ще е на сцената, таз хубава родопска мома наша.
В унисон с последните френски писанки днес може да си вържете едно малко шалче настрани - по френски, да си мацнете червеното червило и да ударите един френски парфюм /миришат ми на разврат, беше казала приятелка, която не ги харесваше/.
Спокоен четвъртък и да повървите в дъжда, също е приятно, както и на слънце край морето!

"Отнесени от прехода" - мой вариант

Добро утро! Преди да почна да пиша прогнозата, с Краси си говорим за синовете и евентуалните им гаджета. За нашето поколение, дето се казвало БДС /Български държавен стандарт/ и за Поколението Y, което прави кариера до моите години и после се оглежда защо е на хребета само и задава ли се отнейде някой, че да продължат двама. За трима времето все се отлага, природосъобразните и природозащитнически каузи го запълват цялото. Ако се появи третият, той се храни с палачинки от овесено брашно и кленов сироп до навършването на 18 години и не се разрешава шоколад и помилване по главата от случаен минувач, докато е в количката. Тегли се на всеки 30 минути, за да не наддаде и веднага се слага на режим, ако качи. Храни се с еко и биопродукти от ферми високо в Алпите, расли на тучни ливади и с мляко от истинска родопска Милка. Много често е вегетарианец, понеже майка му изповядва тази вяра за защита на животните и недопускане на насилие. Обличат го в дрешки от еко-памук. Ходи по разни модерни способи да се обучава, а като цъфне в родното училище плебеите му тръсват един бой за Добре дошъл от Валдорфската детска градина. А в столовата само ще гледа другите как ядат общото меню с хляб с глутен и продукти не от еко-ферми.
Хехехе, има няма 10 и малко повече години, а толкова различни хора. Вероятно от другата страна и ние изглеждаме смешно. Жени мисли, че съм прекалено емоционална, не се поддържам, нямам високи критерии, допускам много компромиси, отвявам се, патетична съм...Наистина поколения, далечни като Галактики...Кой знае каква природосъобразна снаха ще ми се падне /вече от модни течения, стойки, чалъми и изисквания не знам дали се вижда сърцето, дали може да се познае обичта в тяхната възрастова група?/
Може би се замислям и пиша по темата, защото снощи се упражнявахме над есето "Отнесени от прехода", което са дали на предварителния изпит по журналистика. Горките деца, как искаме да се видят в огледалото, което ние им сътворихме от някакъв странен пясък с някакви странни форми и повърхност?! Оставени да се отглеждат от Интернет...Но защото и те ни отричат, това си е неоспорим и преживяван от мен и много родители факт.
Днес е сряда и аз мисля да потеглям с артистичния катун за Пловдив, дето ще поставим оперетата "Веселата вдовица". Слънцето пече и като седна на Главната в Пловдив на кафе, ще се радвам на местните гъзари, които се носят много артистично. Много по-различно от наше село, да ви кажа.
Сега ще трябва да измисля и дреха, достойна за Главната на Пловдив. То ще е нещо удобно, но шалът трябва да е завъртян гъзарски. Това е то Филибето!
Спокоен  и слънчев ден и много усмивки!

Стърчащ на всички посоки вторник

Добро утро от 8я етаж! Мрачно е, а красиво утро. От тези, в които въздухът е ясен и картината е кристално чиста. Така се вижда всеки ръб на блоковете отсреща, всяка по-рядка част на хълмовете на Аязмото, а ето - и една чайка, която безшумно се носи нанякъде из града...Хубаво утро на мирни занимания - чай и бисквити за бате Радо, който отива на училище. Кафенцето до мен, като котенце. Лаптопа в скута...Толкова мирно, сякаш след час няма да се тръгва на работа.
Сутрешните аромати са свежи и сантиментални - чаршафите ухаят на сън, от банята - на крем за бръснене и мъжки душ-гел /засега/, от ютията - на пара и гладени дрехи /аромат на омекотителя/, на кафе, липов чай /от кухнята и около масата/, на утринна хлад /от балкона/, днес на изпрани дрехи, които трябва да нащипя по простира на балкона...Понеже съм рано пиле, винаги съм обичала сутрешната суетня. Помня ясно звука на лопатката на баба, която чисти печката рано-рано, за да запали и да задими чайника с липовия чай. От един малък процеп на капака на печката се показваше светлинка и тя играеше на тавана. Пукането на дърветата, когато се разгаря огъня...Такива ми ти работи от детството.
Вторник сутрин е и седмицата вече е наела обороти. От вчера сложих ролковите кънки и снова със задачите насам натам. Дори снощи сънувах, че летя, то беше интересен сън. Философски, като вчерашните състояния, които ме налегнаха внезапно следобед. Това внезапно чувство на самота и то сред толкова много хора...
Така...ето вече дори и слънцето се показа. Стягаме се днес за хубав ден, ще видя кокошчиците, може и нещо ненадейно хубаво да ми се случи, знам ли....За всеки случай ще си сложа герданче и още повече ще се разроша. Вчера насочихме косата ми към стърчене във всички посоки, леле колко обичам внезапно да реша да си режа косата в пристъп на някакъв внезапен порив.
Айде весел и рошав ден и да ви се случи нещо хубаво и неочаквано!

Понеделник след планината

Добро утро, добро утро! Синоптичната служба ходи на специализация на планина и се прибра с всичките уреди и багаж - освежена и с нови впечатления за света и за себе си. Беше внезапно откритието, че няма обхват на мястото, където пристигаме. Толкова внезапно като откритието, че мога да престана да се безпокоя за света и хората, за които обичайно се безпокоя-добре ли са, нахранени ли са, какво ще им сготвя, какво да изгладя, изпера, помогна с домашните, с какво ли още не...Да престана да се безпокоя ми беше ново усещане. Като изведнъж да скочиш с два крака от скалата в синя вода, в която има само тишина...Такова връхлитащо познание беше, че следобед след разходката се тръшнах с дрехите и заспах абсолютно блажено. Толкова дълбоко, че поне половин час съм се събуждала, фокусирайки бора и шишарките, които бяха в прозореца.
Другото прозрение в планината е, че е свят със собствени правила. Небето без звезди не означава мрачно време, не валя, духа вятър само за Добре дошли и спря - изобщо всичко наобратно на прогнозите на столичните синоптици за дъжд и лошо време. Като на морето, същата работа - отделна Вселена си е планината. Чувствителна е към личните желания. На мен ми подари дълбок сън и хубава разходка, точно както си исках. Нито повече, нито по-малко. Но и аз се държах като изряден потребител на горските красоти.
Другото, което ясно ти дава да разбереш, са вътрешните ти предели. Просто още веднъж виждаш ясно очертана границата, граничната бразда и чуждата държава зад нея, в която не може да прекрачиш без проверка на самоличността. Интересна работа е то планината, хем от миналата година лятото не съм ходила из териториите и. Камо ли да се каже, че съм познавач-не съм. Може би съм си начертала граничните линии твърде близко около себе си...Явно толкова ме бива в геодезията или там каквото е землемерството.
Във всеки случай както казва Ники Георгиев, почвам веднага да си мисля за следващата планина. Сигурно ще е по Великден около Кърджали някъде, макар че там запалени по разходките освен Зинка нямам налични.
Сега за понеделника какво да ви кажа? Ами стягайте се, с летящ старт ще е. Без минута покой. Който почивал-почивал. Затова облеклото да е подходящо за летящи стартове насам-натам.Супер турбо-дизел.
Желая ви усмихнат ден и успешно приключени задачи!

Изгреви и залези над Родопите

Добро, добро утро! Петък е, ура и шапки горе.Красиво утро е над блоковете на града. Ако някой ме попита-колко красиво може да утрото, бих му казала за моето сравнение с най-красивото утро. То се намира пред хижа Боровица на кота 0 на язовир "Кърджали" . Като се събудиш сутринта и излезеш на терасата - навън са вода, гори край нея и един остров сред водата. Над тях утрото е приказно, особено в по-ранния час. Така съм го запомнила преди години - най-красивото утро, за мен де. Може и да е имало някакъв сантимент, че да го запомня. Най-вероятно е било утрото, след деня, в който достигнахме пещерата Утробата-а тя е близо и е една чудна разходка до там. Пещерата Утробата е дивно място. Както казва Жоре Кючуков, най-добрия екскурзовод по тези места "Това е мечтата на всеки мъж, да влезе на тайното място". Тогава вътре се влизаше с набиране по скалата и един прът, аз не успявах и буквално ме натикаха вътре. Сега били направени стълбички, чувам, не съм ходила скоро...Разходката до там и самото място са много специални.
Явно тези дни ще е туристическо, това е то. И морско ми е също, защото там ми е спокойно. Планината ме държи нащрек. Морето - не, но за него друг някой път.
Какво да ви пожелая за днешния градски петък? Ами само хубави и ползотворни и красиви неща. Рокличка за накипряне, цвете за бодване, нов парфюм /това ще ми е темата на търсенето, не че не съм си харесала един. Вече е време за лекичките, свежи, въздушни, цветни, плодови, морски ухания на светлина и слънце/.
В този петък ви желая да си намислите едно чудно пътешествие - ако не за тези, то за повечето почивни дни по празниците. Ако си мислите за Родопите край Кърджали отрано се организирайте, че там много обичат да ходят хората. Да не пропусна да ви кажа и че залезът, който съм гледала от Крепостта Устра край Джебел беше най-красивият залез в живота ми досега. Целите Източни Родопи надиплени в краката ви.
Еми това е то от мен за днес. Желая ви спокоен петък и незабравими събота и неделя!
Поздрави от Синоптичната служба!

По туристическата пътека на четвъртъка

Добро утро в този леко мрачен четвъртък! Май колегите-синоптици са казали, че днес ще е студен ден. А аз все се надявам зад някой ъгъл да се покаже слънцето. Вчера беше така, макар че сутрин рано е хладно и намръщено.
Седмицата се кани да попривършва-нито само добра, нито само лоша, както обикновено са нещата в живота. Във всеки случай почна с настроение и се надявам да завърши добре. Още повече че за мен ще е на планина, дето не съм ходила от лятото на миналата година. На планина с кола де, но все ще има време за разходки наоколо. Понеже не е като да лежиш по плажа, планината винаги малко ме е притеснявала. Тя иска ходене, катерене, спускане надолу, аз винаги съм последна, винаги се тътря и бавя, снимам, местя камъни, радвам се на мъхове и китки...Докато другите напредват като машини напред и покоряват собственото си време и разни там върхове. Така стана и миналата година, когато стигнах заслона на Мусала и заседнах там. Нещо не се престраших за последната крива права нагоре. Разбира се, че пазех раниците на другите, ама не е от това. Може би знам от какво е, но не ми се признава и не ща да се укорявам. Та планината не е еднозначна красота за мен, тя ме предизвиква, а аз не обичам общо взето напоследък такива неща. Освен това по някакъв магичен начин те кара да се виждаш като в огледало - от небето ли е, от реките ли, от върховете ли - което не всеки и не винаги иска. Защото показва бръчките и в душата. С Ники Георгиев много можем да си говорим за планината, той вероятно ще ми поправи мисленето, както ме поправя на йога. И ще му призная, че е прав. Но пред себе си не знам дали ще си го призная.
Както и да е, днес също немалко върхове за покоряване чакат. Разни дребни задачки, които вчера с пределна концентрация отхвърлих, пак са се наредили на върволица. По туристическата пътека на деня. Ще ги видя до заслона ли ще ги докарам или до върха...Слагайте нещо удобно днес за дълго вървене, нещо топло, а в края на деня - може и нещо пивко и айде в четвъртъка!
Спорен ден!

Обещавам си повече мълчание

Добро утро! То днес е загадъчно, не се разкрива от сутринта. Не разбирам какъв ще е денят, но го приемам. Сряда е, тя е женски ден, както е прието да се казва, а жените не се разкриват напълно - както обикновено пишат познавачи.

Обратно на другото женско качество - бъбривостта, днес ми е лаконично. Ден за почивка от словоизява? Искам да си го подаря, но едва ли ще стане. Ако успея да открадна двата часа, които обичам...И една приказка от Андерсен за Лека нощ, днес е рожденият му ден.

Избирам за днес да ми е лаконично, защото снощи реших да ми е решително. И да действам и говоря това - по това, което не съм завършила и по това, не съм изрекла. Хайде ще видим какво ще направя днес. Имам достатъчно много за вършене и казване. 

Лаконично казано днес е хубаво да се облечете по-добре от вчера, защото е хладно. Може за всеки случай да си вземете чадър, защото е неустановено. Препоръчително е в обедната почивка да ходите навън на въздух и се порадвате на пролетното оживление. Може да си откраднете 30 мин за една приказка на Андерсен. Откраднатото за себе си време винаги е най-сладостно и най се помни. 

Старозагорските художници откриват в столицата на Шипка 6 изложба - да им пожелаем успех, а на старозагорци в София - да я разгледат и подкрепят по този начин. И много картини да бъдат харесани и купени. /Аз лично толкова много се радвам на двете, които кацнаха при мен в последно време...И всичките, които са ми подарени - са на стените/. 

Може би е добре днес да е спортно и динамично облеклото - в съответствие с динамичния ден. /Дано са ми изсъхнали маратонките.../

Желая ви спорна, лаконична, динамична сряда и безброй изпълнени задачи и вътрешни желания!

Привет април и ти, първи негов ден!

Добро, добро утро в април! Оооо да, първи април е, да внимаваме да не ни излъжат. При мен се случва, това е от вроденият наивитет и вяра в хората. С годините се видоизмени и се появи невидим втори план, в който зад вярата все стои един въпрос на съмнение, който обикновено е "Ама искрен/а ли е?". Особено за хора от светове, които не познавам - като тези, с които работя сега. Но вярата продължи да си я има. Нищо не мога да направя по въпроса...
Доста често тази вяра произвежда малки чудеса и красота-от различни размери. Така както снощи в Операта. Някакви интересни хора ли бяха дошли, от понеделника ли е, че не са изморени, от друго ли - но сякаш бяха дошли да подарят своята вяра на хората в оркестъра и на сцената. Не да обсъждат, да критикуват, сравняват и съдят, а да подарят вяра. Вероятно имаше доста приятели на изпълнителите. /Вярата винаги е много съсредоточена и попада в целта, когато е насочена конкретно към някой/. Обаче сякаш повечето бяха свободно рееща се публика, решила да се забавлява и да окуражава изпълнителите. Може би публиката си донесе от фриволния дух на почивните дни. Може би от пролетния дух на последния ден от март. Може би защото бе пожелала точно това да гледа, а не просто да се разхожда сред ВИПове на премиерата....Не знам, но снощи музиката направо се втурна като в ски-слалом, на лицето ми се залепи една усмивка и не се махна, че си и легнах с нея.
Вероятно скоро ще напиша похвално слово за публиката и нейната страхотна сила. Вече съм започнала да и правя психопрофила. Надявам се днес да бъде от същия "модел", който беше снощи - много лъчезарна, много ведра, много окуражителна. С много вяра. Вярата, както и любовта, винаги са целебни и съживителни в големи количества. Те са като чист планински въздух, който публиката внася на сцената - за всички, които играят СПЕЦИАЛНО за нея.
Голям кеф, от снощи си имам за сравнение две представления, две жени в главната роля, двама Графове, две почтени жени, двама влюбени в тях мъже - ще си ги опиша, като му дойде времето.
Сега ви пожелавам светъл и красив първи април. Ако ви излъжат, поне да е светла и красива лъжата. Ако не - още по-добре. Здрави и щастливи и не знам защо така мисля, но днес е ден за някаква синя дреха.Поздрави от Синоптичната служба!