Простичко и от сърце за моето "Време разделно"

То бива, бива, ама свят глупости се изписаха и изговориха след класирането на „Време разделно” като най-любим филм на зрителите на БНТ. Да се смея ли, да плача ли от обясненията за -българина, който се чувства жертва, за патриотарския вот, за разделението на българите и сега, за несвободата на българина и куп „дълбочинни” тълкувания. Гласувалите за „Време разделно” са между 25 и 45 години, доста голяма разлика – едните са родените в демокрация, а другите сме ние - родените в „робството” на социализЪма. Защо ли би могъл да харесва на едните и на другите, ето каква е моята гледна точка – защото във филма са едновременно бъдещето, настоящето и миналото ни. Моите лични също. Бъдещето Филмът за филма „Време разделно” показа сватбата на Виктория и Денислав миналата година в местността Пчелина, която е възстановка на сватбата на Манол и Елица от „Време разделно”. Нещо да кажете по въпроса, защо хора под 30 години са докоснати от филма така, че да поискат да направят сватба през горещия юли месец с вълнени тежки носии, вместо с разголена рокля с кристали „Сваровски”? Може би, за да станат телевизионна сензация!? Ами едва ли, булката каза в репортажа „най-важното за нас е съхранението и продължението на традициите”, а подготовката за сватбата е отнела година. Венчал ги е Поп Иван от Нови Хан. Филмът за филма „Време разделно” бе чудесно направен, хвала на Илиян Джевелеков, че разказа историята на Виктория и Денислав и представи гледната точка на двама млади хора за действителността у нас, за болките и надеждите им. На другия край на възрастовата граница на гласувалите е моето поколение. Аз съм. Не ми отнемайте емоцията от филма, като ми обяснявате колко точно жертва съм, имам ли склонност към драмите и копнеж по несвободата. Детството Преживяла съм, може да се каже, снимането на филма. Той беше сниман и край Кърджали. Мой роднина овчарин – калеко Пейо - заведе стадото си да мине пред камерата. Целият град говореше, че кинаджиите ще вземат най-красивата актриса на кърджалийския театър в столицата , след участието и във филма. И наистина ни я взеха Таня Димитрова /във филма майката на малките Манол и Момчил/, тя направи име и кариера. Понеже не съм любител на конспирации, не съм отчитала в късното си детство, че филмът може и да е поръчан за Възродителния процес. И сега не ме засяга този факт. Вярвайте ми, изобщо не ме засяга пропаганда ли е. Истината за този процес никой не я казва цялата. Тя е и моята истина – моят страх, моите преживявания също. Разпуснаха ни от училище, инструктираха ни да не се събираме на групи, да не посещаваме кина, театри и тн. Из Кърджали се разхождаха полицаи с прозрачни щитове от земата до носа им и с каски на главите. Също като герои от „Междузвездни войни”. Виждаха се като малки мравчици войниците, които денонощно пазеха стената на язовира-чуваше се, че има опасност от атентати. Чувало се е често, че има опасност, че има провокации. Из вестниците нищо не се пишеше, нито говореше публично. Настоящето Да ви се струва познато нещо това с атентатите?…Да си спомняте кулите в Ню Йорк, а атентатът в редакцията в Париж? Да си спомняте европейските лидери, излезли в жива верига на протест срещу тероризма? Религиозният фанатизъм няма давност, господа критици на „Време разделно”. Уви, няма. Фанатизмът освен това има и други лица. Има и съвременни еничари, все „за правата вяра” – открай време, та и до днес. Не ми се разказва тази история за правата вяра и партийния фанатизъм като едно от проявленията и. Все още не. Що се отнася до буквалния смисъл– идете в Родопите и пребройте минаретата. Попитайте и отец Боян Саръев, колко нови християни кръсти през годините. Зарадвайте се на манастира му – за чудо и приказ е. Както и на църквата в центъра на Кърджали. Когато осветяваха новите и камбани, чух историята за турчина, който ги е подарил. Като дар за излекуването на негов близък човек. Това са Родопите, дами и господа, които са Големият герой във „Време разделно”. Недейте да ми обяснявате емоцията, която изпитвам от филма. Тя е свързана и със сълзите на детето ми Жени, което гледаше сцената със сменянето на вярата и много плака. Не разбираше, как калпакът се разменя за чалма и това е такава трагедия, че и на дръвника отиваш, ако откажеш. Голям плач беше, беше малка… Ходила съм по местата, където е сниман филма. На Дяволския мост, на Чудните мостове…Звънихме дори в дома на Руси Чанев да го питаме, къде е пещерата с очите, където е неговият монолог. Той пита оператора и ни се обади после. Пещерата е Проходна и се намира край Карлуково. И там ходих. А Руси Чанев и Йосиф Сърчаджиев правят във филма такива образи, така играят, че ми спират дъха. Поклон! Артисти на световно ниво. Какви думи само изрече поп Алигорко /Руси Чанев/ в пещерата с очите – записала съм си ги някъде. „Сменете вярата си, за да останете живи. На Бог са нужни живи хора, да разказват. Който е против бог, той е и против живота”. Хич и не се опитвайте да ми сменяте вярата – ни в този филм, ни в детството ми, нито в сегашното, нито в бъдещето. Ако пожелаят такава сватба като във „Време разделно” децата ми- на драго сърце ще облека носията. Имам и менци от баба, китеници, долна дълга бяла риза и други работи ще намерим. Само да поискат. Човек, който обича и пази вярата и традициите си, е уважаван навсякъде по света. Вижте някой 1 януари по телевизията в директно предаване японците, които седят с кимона и индийките-със сарита в салона за Новогодишния концерт на Виенската филхармония. И най-накрая – „любим” означава че тук говори емоцията, дами и господа! Не интелектуалски писанки за „поръчковия” филм „Време разделно”. Айде поръчайте им на Руси Чанев и Йосиф Сърчаджиев да изиграят образите на хора, с които не могат да се свържат - по тяхната си, невидимата връзка. Поръчайте им, де. Работата е дори да поръчаш филм – като „На всеки километър” например- и той да стане любим на поколения! Не защото „нас червеното знаме роди ни”. А защото сме родени българи. В страна, именувана България. В която българи останаха малко.