14.06.2013 г.

Две години без Йонито

Днес ще си спомним за Йончето, утре е точно денят, утре може пак...Написах това за нея, от всички нас.
Писмо до теб
Мила Йони, не може  да са минали две години, откакто те няма…Липите да са цъфтели и прецъфтявали два пъти. Два пъти да са минавали пролет, лято, есен и зима…Твоята Таня вече е актриса, Невяна има момиченце, Ваня се справя добре в Полицията, Таня Калчева направи сватба на Дени, всички се сдобихме с по някой  и друг бял косъм, невинно килце повече, бръчици от скрити усмивки, лунички от слънцето…
Не престанахме да те мислим, често те цитираме, липсваш ни много. Времето се  върти все по-бързо и по-бързо. Бързо се менят облаците и ветровете и все сме много вътре във времето, то е интензивно обсебващо. Когато си говорехме с теб, безвремието на твоята всеопрощаваща доброта ни отнасяше в красиви посоки. Няма друга такава като теб - с такава магия. Всичко и всички, до когото се докоснеше – ставахме по-добри, по-умни, по-красиви, вярвахме си повече. Сега със сигурност си имаш собствено Училище за красиви магии и преподаваш на талантливи ученици. Няма как да е иначе. Отвреме навреме чуваме, че и на Земята се появяват изведнъж красиви жестове и думи на хора, които сигурно си учила в съня.
А другите ни водиш невидимо, но по верните пътеки. Ти  го можеш това – да си ВЪВ всички ни. Висока класа човек, висока класа професионалист, родител, приятел, жена... Можеше го приживе, правиш го и сега. Не ни даваш да се откажем и да снижим критерия, за да оцелеем. Не ни оставяй, нито за миг! Бъди винаги с нас!
Обичаме те!

От приятелите

6 коментара:

  1. Йонче, познавах те като невероятно отзивчив и позитивен човек!

    Гледам снимката и си казвам: Йончето е с нас!Не си е отишла!

    Росица Иванова, София

    ОтговорИзтриване
  2. Уляна, благодаря ти, че написа тези хубави неща от името на всички нас! Йончето ще е винаги в съцата и душите ни.
    Христослава

    ОтговорИзтриване
  3. И аз видях добро от теб Йони, спомням си за теб с тъга и благодарност!
    Почивай в мир мила Йони!

    Стоянка

    ОтговорИзтриване
  4. Йончето е жива в сърцето ми и вярвам,че Бог е приютил душата й. Елена

    ОтговорИзтриване
  5. Съдбата го реши.... Тя не трябваше да седи до мен, но седна за да сме заедно... Момичето което трябваше да седи до мен дойде, но Йонка я помоли да седне на мястото и, за да бъдем заедно... Говори за дъщеря си последно и после засипа... После я търсих, но без успех... На сутринта в от болницата звънях и питах приятели и разбрах

    ОтговорИзтриване
  6. Съдбата го реши.... Тя не трябваше да седи до мен, но седна за да сме заедно... Момичето което трябваше да седи до мен дойде, но Йонка я помоли да седне на мястото и, за да бъдем заедно... Говори за дъщеря си последно и после засипа... После я търсих, но без успех... На сутринта в от болницата звънях и питах приятели и разбрах

    ОтговорИзтриване