Рациото на последния ден от юни

Добро утро, добро утро! Понеже напоследък не съм редовна ВСЕКИ ден в прогнозите си, забелязвам повече някои неща. Като например Сбъдването на всяка прогноза. Ето вчера. Написах го сутринта, пожелах си го, а и на вас - и целият ден беше необикновен. Ама от час на час по-интересни работи, та до заспиване, когато чух гласа на далечното момиче мое Жужка. Имаше интересни теми през деня, обадиха се хора, които не съм чувала скоро, писах си с други и...така. Цял един ден измина-бърз, динамичен, необикновен. Днес какво да си/ви пожелая? Да е спокойно, по възможност. Последен ден от месеца е-да завършим започнатото трезво и по най-добрия начин и както е най-добре за нас. Да вземем правилните решения там, където се налага. Там, където не се налага-хич и да не пресираме, защото и няма нужда. Преди всичко да е ден рационален и разумен. Преди всичко останало. Малко така, ако обича, сърцето и емоциите да се снишат. Малко да си починат. Те достатъчно много работят и се стараят да ни водят ...в някаква посока. Харесвам, когато хора ми говорят разумно, пестеливо, точно. Сигурно защото е точно обратното на забързаната ми, с дълги изречения изречена и задължително с емоция и лично вживяване, мисъл. В някой друг живот ще съм непременно някой организиран и с лаконична подредба на мисълта и думите човек. Някой програмист - да речем. Или инженер. Най-добре-архитект, те са ми много интересни. Хем са логични и рационални, хем говорят красиво. Ами да-трябва и да се разказва за красотата, симетрията, хармонията, материалите...То не може само да се гледа, друго си е някой да ти го изговори интересно. Така-сега днес значи не забравяме да вземем разума и точността, оставяме малко да си починат емоциите. Нагиздосваме се-спортно и динамично и решаваме, че ще направим деня подреден, рационален, стегнат, с добре завършени задачи. Все пак юни е един от най-красивите месеци на годината-дължим му уважение, благодарност и признателност в края. Че ни предложи и слънце, и хладина. И не престана да е красив, мил и добър към нас. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и спокоен ден!

За един необикновено-обикновен и извънредно-редови понеделник

Добро утро! Днес е интересен ден, проучих го в детайли и бързам да споделя. На първо място е 180-тият ден по Грегориянския календар - остават още 185 дни до края на годината. Което ще рече, че този ден един вид почти "цепи" на две тестето от карти-дни на настоящата 2015 година. Гледай ти, гледай ти! Идеалният ден за разполовявяне на две идеални половини няма, защото дните общо са 365. Решавам, че днес ми е Разделният ден! После - Петровден е, честити именници и изобщо светъл им празник, а и на всички нас днес!Църквата чества паметта на двамата Христови апостоли - Петър и Павел - ревностни разпространители на християнството, изтърпeли много страдания и гонения и наречени "първовърховни престолници и вселенски учители". Прави се курбан с петел и се раздават от първите ябълки-петровки.Петелът, казват - е соларен знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението. Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и съответно – с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Така свързаният с живота и смъртта петел символизира плодородието и продуктивността; затова често той е жертва и в сватбените обреди, която ще осигури плодовитостта на брака. Сещам се за картината Родопска сватба с хора и с петел, която подарих преди години на особено скъп на сърцето ми човек. И други работи има за днешния ден - че е рожден ден на Екзюпери, който обожавам. Рожден ден е и на поета Кирил Христов, един от големите Поети на Стара Загора. Пише още, че 29 юни е Ден на занаятите- у нас. Че е и Ден на Рим - най-красивият град на света, който очите ми са виждали. То изобщо Италия по красота е Раят на Земята. От всичко изброено дотук следва да заключим, че днешният ден има особен заряд, много интересен ден е и не бива да го "олекотяваме" с дребнотемия и дребнавости и дребни мисли и дела. Бива да го наситим с големи и светли идеи, с щедри думи и действия. И хладинката навън предполага към повече действия също - ефективни и по размера на този, както казах вече, твърде интересен ден. От сърце ви пожелавам днес да ви е спорно, да ви върви и да ви е светло и просторно на душата! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Петък на пристигането, заминаването, оставането

Добро утро! Разбрах вече, че днес е петък. За човек, който си мисли че е ден назад, това си е откритие. Това е направо супер новина. Очертава се да е приятелски петък - работа и много срещи с приятели. Което е просто приказно, лежерно и толкова лятно. Този период ни събира от близо и далеч. Няколко се върнаха за ваканции и отпуски. Другите, дето си стоим тук, че даже стърчим като морски фарове-ги чакаме,посрещаме ги, радваме им се. Идват от друг свят, а и за този им е мъчно.Така е със съвременния човек - навсякъде е негова територия, никъде не е специално за него. Няма страна и територия "по поръчка" - да си я заръчаш със сезоните, лятото, зимата,купона, ските и сърфа, че и с добрите доходи, жилище с хладилник-мечта, порядки, закони, достойнство, уважение, спазване на законите и тн. Навсякъде има по нещо добро и нещо, което не е добро. Ако има едното, няма другото. Хубаво е човек да живее достойно там, където е, да няма мъка в сърцето му. Хубаво е да има, къде да се връща, да са живи родителите, да има брат или сестра, да се обичат и подкрепят, да има възможност да пътува и види, да ходи и да се връща - там, където му е добре на сърцето. Когато е избрал чужбина - да е,защото така е избрал, не по принуда. Ако е избрал страната си-не просто да живее в нея, а да я обича и да и помага да се развива с всичко, което може. Дори само да пази чисто, да не замърсява. Дори само с това-ако няма време да е общественик, да защитава каузи, да помага със средства тук и там. Сега чакам Синеочка да си дойде от Англия и да я видя-тя е човек, който се чувства добре там, където е. Приема страната, нравите и, хората и, спазва ги и не се терзае от неудовлетвореност, критичност, сравнения и спомняния. Така и трябва да бъде. Иначе си оставаш див субект, какъвто по принцип и по произход си за тях, местните. Желая ви един много хубав, много спокоен, светъл и хармоничен петък. Нека всички задачи се решат безпроблемно, да сте свежи и бодри през целия ден и в прекрасните почивни дни! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Вторник и диагнозата да си различен

Добро утро! Понякога прескачам сутрини, но виждам че не ми се сърдите. Събуждам се късно-като вчера, времето все не достига за подготовка за работа.Това сутрешно размотаване е така приятно в тихата къща, в която останалите спят. И кафето така хубаво ухае...Много обичам сутрините, ако се събудя навреме и не трябва да бързам за никъде. Като тази сутрин. В която още от събуждането съм се размечтала за вечерта и индийските танци, които ще гледам в театъра. Не съм писала ни статия, ни спомени за ходенето си в Индия. Така се случи. Както и за ходенето до Италия, а тези две страни са ми сбъдната мечта. Може би емоцията е повече от разума, който трябва да подреди думите. Така е, най-вероятно. Не мога да обясня на хората влечението си към Индия. С него съм се родила, това е то. Чак да се усъмниш в произхода ми, както се шегуваше по балканджийски мама. Брат ми е напълно разумен, много земен и здраво стъпил на земята-като нея. Както обичам да казвам-това е голямата красота на живота, че хората сме толкова различни. Въпросът е само да не се подвеждаме по собствената си ограниченост и да не слагаме етикети на другите. А да ги приемаме спокойно и щедро. Няма равен българинът да определя някого за "странен" и да го слага в списъци на особени, чудаци, чешити и тн. По простата причина, че не прилича на него. Например.Че не е практичен, че има хоби, че се интересува от неща,различни от професията и преките му задължения, че е доброволец, че помага, че се грижи - за нещо общо, чуждо. Че гледа мааалко по-далеч от върха на носа си и малко така с перспектива. Брех, че странен! В случая изобще /както казват в СТЗ/ не ви пробутвам себе си за пример - нито съм странна, ни екзотична. Нищо ми няма, аз съм от поколението БДС - български държавен стандарт. Сигурна система, както се казва. Винаги съм харесвала странните хора, изключителните, много умните, нестандартните, извън мярката, извън тясното битие и тн. Дори си имам таен списък с такива, които познавам или поне съм чувала за тях. Това са хората-цветове на този град. Като внезапно появяващи се цветни петна на сгради, които не са нищо друго, освен обрив от една изгубваща се болест заради свирепата ваксина с посредственост, с която се борим против нея. Против болестта. Знаете я коя е, не бива да я изричам, че съвсем ще я затрият с нови лекарства. Светъл, ярък и танцувален да бъде днес денят ви! Може да ме намерите вечерта на индийските танци в залата. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Петък на Негово Величество Артиста

Добро утро, скъпи почитатели на Синоптичната служба! То е история с много продължения, но днес ще ви разкажа за едни хора, които се смятат за необикновени /от повечето/- за артистите. Наблюдения - пряко взети от оперното братство. Повод-тазвечершния концерт Сашо Марулев и приятели в операта. Ще го разкажа като приказка. ...Имало едно време, има и сега такива сред нас. Артистите. Хората на път - едно време. С цветните каруци, от село на село, от град на град. Изнасящи представлението си по площадите. Хора в движение. Никога на едно място, винаги в някаква посока. Извънредните. Такива, които ти се случват-идват, а ти оставят спомен за цял живот. Искаш да си като тях, но съзнаваш рисковете. Като измислили и построили театрите, артистите останали в тях. Вече имало и много други край тях-шивачки, гримьори, обущари, музиканти. Около водещия артист се въртял целия свят-с карфици и копчета, с гримове и перуки и тн. Затова той станал и Прима-Донна, първа дама, независимо мъж или жена. Станал особено важен. Направо един вид - Голяма Работа. Така и го почитали и извън театъра, канели го важни и богати хора. Да се изфукат, че се познават с такава Голяма Работа Човек. Станало особено важно да се пази цялостен, да пази гласа си, ръцете, краката, тялото, да поддържа форма. За да продължи дълго да е известен и търсен. И така дълги години, много, много дълги....От век на век. Докато дошъл този 20ти и особено 21ви век и вече нищо не било същото като преди. Чудото телевизия, шоуто, търсенето на евтини и бързи забавления, музиката, която идва не от инструментите, а от компютрите, гласовете, които и те там се доизмислят....Всичко, всичко почнало лека полека да подрива приказния свят на артиста. Особено на оперния. Светът на Операта. На плюша, златните корнизи, кристалните полилеи, дългите рокли, официалните костюми...Уважението и възхищението от Артиста почнали да изчезват, заменени с нови идоли, нови стилове музика, нови телевизионни герои с нови драми и възторзи. А и изобщо Изкуството било оставено по нашите географски ширини да се спасява, както може. Нещо като завареничето в един дом - горе долу да е облечено и нахранено,да не ходи босо и голо, ама какво му е в душата -айде вече това не ни интересува. Така стана работата напоследък и наоколо около артистите. Всичко почна да се измерва. Техните труд и можене също. Сигурно скоро ще се приложи и стандарт за измерване на гласа на един оперен певец в децибели или там други размери. Човешкият глас! Велика работа е. Да покриеш с гласа си голямата сцена, да излезе и напред и обгърне целия салон. Това е едно от величията на човека - неговия глас, който излиза от някакви огромни дълбочини и покрива големи пространства с красота. Хората, които не могат да заменят изпълнението наживо с това от ТВекран, още идват в оперите. Искат си приказката, имат нужда от нея. Имат нужда от приказката и тези, които са на сцената. Не за да се откъснат от реалността, не. А да я направят по-красива. Затова е артистът на този свят. Да ви нарисува живота в цветове, в гласове, в движения. За да го заобичате още повече този живот, единственият ни възможен наш. Желая ви един извънредно красив петък, една хубава нощ в Операта /идвайте без колебание на концерта довечера/! И едни чудесни почивни дни с разпускане на душата и тялото. И в събота имаме чудно оперно матине в 11 часа за вас. Хиляди поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Четвъртък на ефективното говорене

Добро утро! Има дни, определени за меланхолия, има и такива дни...Дъждът предполага покой и спокойствие за душата и сетивата. Малко разпускане. Малко само. Време за откраднати спомени-но задължително само хубави. За спомняне на миналото щастие. На местата, където си бил щастлив. На хората, с които си бил щастлив. На особените моменти, които ще помниш за цял живот. На някакви искрящи цветове и гледки, които са ти дали заряд и сила. Спомен за безпаметен смях, всъщност кога съм се смяла, без да мога да престана? Не помня вече. Помня усещането да лежа в една зелена трева и да се чувствам безпричинно щастлива. Нямаше нищо особено в ситуацията отвън. Особеното беше вътре в мен, където и обикновено се намира. Само че не преставаме да го търсим другаде и в други хора... Надявам се хладината и дъжда да ми донесат рационалност и подреденост. Бих се записала на курс по бавно и рационално говорене, по ефективно говорене. Точно така-ако някой измисли и предложи курс по ефективно говорене, съм първата записала се, колкото и да струва. Ефективно-в смисъл впечатляващо, да носи ползи както на говорещия,така и на слушащия, бавно и сериозно, смислено, да говори убедително, да използва модерни и впечатляващи думи...Все по-необходимо става в днешно време да можеш да се изразяваш добре и ефективно с думи. Хем компетентно, хем и със специално отношение. Хората обичат да се чувстват специални и това си е напълно в реда на нещата. Така и трябва да бъде. И себеизразяването, говоренето пред други, участието в дискусии, защитаването на собственото мнение, участие в групи и изразяването мнението на групата - трябва да залегне в програмите в училище от много рано, още от първи клас. Не програма от наизустени знания, а програма от усвоени знания, върху които се дискутира и се защитават тези и мнения. Желая ви един спокоен и замечтан четвъртък, препоръчителна е разходка в дъжда и носенето на ярки цветове в мрачния ден, аз лично избирам жълтото. И отсега отделете свещения петък вечер за концерта на Сашо Марулев в Операта - в 19 часа започва и програмата и солистите са прекрасни! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Какво му е необикновеното на този обикновен вторник?

Здравейте, здравейте! Почнах да се радвам на хладното време и тъмното небе. Горещини като вчерашната са ми разсипващи. Да живее днешната разхладителна утрин! И без това имам доста работа и тичане насам-натам през деня. С червения чадър на белите точки всичко ще е ок. И в Уикипедия нищо не казват за днешния ден. Абсолютно обикновен, откъдето и да го погледнеш. Нищо особено.Само дето няма как да се случи, жив ли е човек. Няма обикновени дни. Необикновеното не зависи от празници, поводи, изложби, представления, срещи и тн. То е на всяка крачка и във всеки дъх. Желанието да напишеш или направиш нещо красиво. Да направиш нещо за себе си, да направиш за друг-за да видиш усмивката на лицето му например. Да се обадиш на някого, за да го чуеш просто, да попиташ как е, да му кажеш, че го мислиш...Да се престрашиш да изречеш Извинявай, да кажеш няколко пъти на друг или на себе си или на Вселената - Благодаря! Тази думичка е направо целебна, да знаете. Действа безотказно. Да си помечтаете за нещо, някого. Означава също и да го приласкаете по невидим начин. А ако е речено-ще стане. Размечтаването е толкова красив процес, директно те връща в най-красивото безвремие. С какво да го наситим този вторник, един обикновено-необикновен 16 юни? Да си направим картичка с миналогодишните мидички, да си разгледаме летните снимки, да си сложим най-пъстрата възможно дреха, да си сменим картинката на десктопа, да наредим няколко гривни на ръката, че да дрънкат увеселително...Все работи, дето не са с пари, пък носят настроение. Иначе за малка сума - препоръчвам ягодовото дайкири в Дръмс след работа. То е кеф и чудо просто! Плюс разхладителен разговор с любим човек/хора - ей ти го денят готов прекрасен! Желая необикновен и приказен вторник и много красиви мигове в него! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!/на снимката е кафе с фреш от малини в Дръмс, но малините идват в късното лято/

Каква нощ само, какъв ден сега!

Добро утро! Сънят ми, в който скочих на фона на силен аромат от липи, яка музика от концерт на Пайнер в Летния театър и интелигентни и почти невидими джаз-напеви откъм центъра - беше дълбок и разностранен. Като животът в този град в четвъртък вечер. Джазо-пайнерски. Едно време видеотеките бяха подредени по такъв безумен начин - филми на рафтчета с означения "социален", "криминален", "комедия" и тн. Най-любима думи от рафтчетата ми беше "социален". Представях си я в съчетание с "любовен". Еха, социално-любовен филм, защо не? Пайнерски-джазовата нощ над Стара Загора...С един удар бяха зачеркнати всичките ми вчерашни патриотични изблици около "любимия на българите филм "Време разделно". Да, модерният фанатизъм не е само партиен, а класическият-религиозен. Не, има и патриотарски фанатизъм - този, който те кара да ревеш от кеф на тип "народни" концерти и да вееш байряка на Майка България с плам. А като си тръгваш от концерта - да си изсипеш боклуците от джобовете си и бутилките бира право на зелената трева на Аязмото. Ей те това е патриотизмът, който ненавиждам от дъното на душата си. Да ревеш по концерти и стадиони, да налюскаш с люта ракия след това и да набиеш жена си от любов-вечерта. Или детето - че е дошло с тройка от "тъпите даскали". Да драскаш из групи във Фейсбук, в които "се обсъждат" разни важни за града дела. Ма никога и през ум да не ти дойде да направиш нещо реално и по размерите ти - за този град, чийто антипаркинг-колчета и велоалеи обсъждаш. Оф, айде пак пресолих с пипер, но чалгата ми действа така. И децата ме знаят, как избеснявам, ходя и се карам с околните да спират да ме тормозят с музика, която не е моята. Беше случай отпреди много години. Дори и снощната музика от върха на парка ме вбеси. А уж ходя на йога, който ме пита. Уж трябва да съм добра, всеопрощаваща и в хармония. Пожелавам ви днешния ден да е светъл и добър за вас, да е мирен и щастлив и да ви носи хармония, колкото е възможно. Ще има хубави прояви довечера, едновременно 3 на брой - изобилие! Да, ама не. Казва се и по друг начин-планиране.Приоритети се казва. Светъл и слънчев петък! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Простичко и от сърце за моето "Време разделно"

То бива, бива, ама свят глупости се изписаха и изговориха след класирането на „Време разделно” като най-любим филм на зрителите на БНТ. Да се смея ли, да плача ли от обясненията за -българина, който се чувства жертва, за патриотарския вот, за разделението на българите и сега, за несвободата на българина и куп „дълбочинни” тълкувания. Гласувалите за „Време разделно” са между 25 и 45 години, доста голяма разлика – едните са родените в демокрация, а другите сме ние - родените в „робството” на социализЪма. Защо ли би могъл да харесва на едните и на другите, ето каква е моята гледна точка – защото във филма са едновременно бъдещето, настоящето и миналото ни. Моите лични също. Бъдещето Филмът за филма „Време разделно” показа сватбата на Виктория и Денислав миналата година в местността Пчелина, която е възстановка на сватбата на Манол и Елица от „Време разделно”. Нещо да кажете по въпроса, защо хора под 30 години са докоснати от филма така, че да поискат да направят сватба през горещия юли месец с вълнени тежки носии, вместо с разголена рокля с кристали „Сваровски”? Може би, за да станат телевизионна сензация!? Ами едва ли, булката каза в репортажа „най-важното за нас е съхранението и продължението на традициите”, а подготовката за сватбата е отнела година. Венчал ги е Поп Иван от Нови Хан. Филмът за филма „Време разделно” бе чудесно направен, хвала на Илиян Джевелеков, че разказа историята на Виктория и Денислав и представи гледната точка на двама млади хора за действителността у нас, за болките и надеждите им. На другия край на възрастовата граница на гласувалите е моето поколение. Аз съм. Не ми отнемайте емоцията от филма, като ми обяснявате колко точно жертва съм, имам ли склонност към драмите и копнеж по несвободата. Детството Преживяла съм, може да се каже, снимането на филма. Той беше сниман и край Кърджали. Мой роднина овчарин – калеко Пейо - заведе стадото си да мине пред камерата. Целият град говореше, че кинаджиите ще вземат най-красивата актриса на кърджалийския театър в столицата , след участието и във филма. И наистина ни я взеха Таня Димитрова /във филма майката на малките Манол и Момчил/, тя направи име и кариера. Понеже не съм любител на конспирации, не съм отчитала в късното си детство, че филмът може и да е поръчан за Възродителния процес. И сега не ме засяга този факт. Вярвайте ми, изобщо не ме засяга пропаганда ли е. Истината за този процес никой не я казва цялата. Тя е и моята истина – моят страх, моите преживявания също. Разпуснаха ни от училище, инструктираха ни да не се събираме на групи, да не посещаваме кина, театри и тн. Из Кърджали се разхождаха полицаи с прозрачни щитове от земата до носа им и с каски на главите. Също като герои от „Междузвездни войни”. Виждаха се като малки мравчици войниците, които денонощно пазеха стената на язовира-чуваше се, че има опасност от атентати. Чувало се е често, че има опасност, че има провокации. Из вестниците нищо не се пишеше, нито говореше публично. Настоящето Да ви се струва познато нещо това с атентатите?…Да си спомняте кулите в Ню Йорк, а атентатът в редакцията в Париж? Да си спомняте европейските лидери, излезли в жива верига на протест срещу тероризма? Религиозният фанатизъм няма давност, господа критици на „Време разделно”. Уви, няма. Фанатизмът освен това има и други лица. Има и съвременни еничари, все „за правата вяра” – открай време, та и до днес. Не ми се разказва тази история за правата вяра и партийния фанатизъм като едно от проявленията и. Все още не. Що се отнася до буквалния смисъл– идете в Родопите и пребройте минаретата. Попитайте и отец Боян Саръев, колко нови християни кръсти през годините. Зарадвайте се на манастира му – за чудо и приказ е. Както и на църквата в центъра на Кърджали. Когато осветяваха новите и камбани, чух историята за турчина, който ги е подарил. Като дар за излекуването на негов близък човек. Това са Родопите, дами и господа, които са Големият герой във „Време разделно”. Недейте да ми обяснявате емоцията, която изпитвам от филма. Тя е свързана и със сълзите на детето ми Жени, което гледаше сцената със сменянето на вярата и много плака. Не разбираше, как калпакът се разменя за чалма и това е такава трагедия, че и на дръвника отиваш, ако откажеш. Голям плач беше, беше малка… Ходила съм по местата, където е сниман филма. На Дяволския мост, на Чудните мостове…Звънихме дори в дома на Руси Чанев да го питаме, къде е пещерата с очите, където е неговият монолог. Той пита оператора и ни се обади после. Пещерата е Проходна и се намира край Карлуково. И там ходих. А Руси Чанев и Йосиф Сърчаджиев правят във филма такива образи, така играят, че ми спират дъха. Поклон! Артисти на световно ниво. Какви думи само изрече поп Алигорко /Руси Чанев/ в пещерата с очите – записала съм си ги някъде. „Сменете вярата си, за да останете живи. На Бог са нужни живи хора, да разказват. Който е против бог, той е и против живота”. Хич и не се опитвайте да ми сменяте вярата – ни в този филм, ни в детството ми, нито в сегашното, нито в бъдещето. Ако пожелаят такава сватба като във „Време разделно” децата ми- на драго сърце ще облека носията. Имам и менци от баба, китеници, долна дълга бяла риза и други работи ще намерим. Само да поискат. Човек, който обича и пази вярата и традициите си, е уважаван навсякъде по света. Вижте някой 1 януари по телевизията в директно предаване японците, които седят с кимона и индийките-със сарита в салона за Новогодишния концерт на Виенската филхармония. И най-накрая – „любим” означава че тук говори емоцията, дами и господа! Не интелектуалски писанки за „поръчковия” филм „Време разделно”. Айде поръчайте им на Руси Чанев и Йосиф Сърчаджиев да изиграят образите на хора, с които не могат да се свържат - по тяхната си, невидимата връзка. Поръчайте им, де. Работата е дори да поръчаш филм – като „На всеки километър” например- и той да стане любим на поколения! Не защото „нас червеното знаме роди ни”. А защото сме родени българи. В страна, именувана България. В която българи останаха малко.

Сутрешно за различните аспекти на мотивацията

Добро утро, скъпи приятели! Писането е като четенето, като всяка дейност - извършва ли се редовно, си във форма. Спреш ли, губиш форма. Така е и с шофирането и с всичко. Преди повече от 10 години се заинатих, завърших шофьорския курс и взех книжка от втори път. Първият път на кормуването ми се падна един бледолид, дългунест гад, който ме травмира душевно още при тръгването и не можах да я подкарам машината като хората и дори направих улично объркване с нея. Следващия път изпитващият ми беше кротък, благ и благоразумен човек. Видя че се притеснявам и ме посъветва първо да карам из селски улици-за отскок. Така и досега книжката ми не е употребявана. Просто защото не съм поискала. Не съм се заинатявала скопо-така, както си знам. Тогава мога да кача върхове, да стоя без хляб и вода, да преплувам реки, да скоча с парашут, да се снимам със змия в Созопол...Е, не знам дали всичко мога по този списък. Вече много неща не знам. И в много не съм сигурна. Времето носи едновременно категоричност и неверие. Това е един от парадоксите на живота. Който има много още други. И все красиви. И все пътища за избиране пред нас, и все избори. Като днешния - на откриването на изложбата за Париж в библиотеката ли да ида или на откриването на изложбата за поета Кирил Христов в Галерията? В един и същи час са. Не е честно.Както обичам да слушам френска реч, така, а че и повече обичам да слушам и Марин Добрев и Иван Янев. Средно в месеца по веднъж се случва да слуша човек умници и реч, различна от тази говоримата и на ниско ниво. Не зная, какво ще правя, но ще го измисля така, че да бъда и на двете. Време е да повикам своя Аватар. Да благодарим днес на хладината на утрото и да влезем в новия ден с усмивка - такава сряда за чудо и приказ се очертава. За радост и удоволствие. За благодарност към живота./Думите дори Благодарност и Благодаря отваря за мен нови и нови теми - и се сещам, че утре ще ви пиша защо АЗ харесвам Време разделно и защо ме потрисат негативните писанки и коментарите за този филм в последните дни.../ Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Розовите очила на Синоптичната служба

Добро утро! Поправихме, каквото поправихме из Синоптичната служба и пак отново ви пиша. На мен ми е нужно, за вас не знам. Толкова масово и дълбоко се преплитат в тези години любопитство, сеирджилък, клюкарство, лични истории тип Биг Брадърс /ау, блякс, отвратно ми е!/, изповеди, размисли и страсти...че не знам, какво би ви било интересно в моите истории. На мен са ми интересни. Животът е интересен, макар че е сложен, труден и нелек. И то ежедневно нелек. Ежечасно. Хубаво е да се носят розови очила. Веднъж само съм мерила такива в една оптика. Светът наистина се усмихваше. Беше чудно усещане. Още го помня, може би малко преувеличено. Очилата бяха скъпи за мен, а аз-нерешителна. Самоотказваща се, както обикновено.Можеше да ги изгладувам. Образно казано, разбира се. Храната може и да е умерена и проста, щастието в душата като храни изобилно клетките на тялото. Оттогава не съм виждала очила с розови стъкла из оптиките. Само стъкла-да. Ще взема да си сложа едни на някакви макар рамки. Решено. Седмицата ми е осмислена от тази внезапна поставена от мен на мен задача. Приказни дни за Стара Загора са тези теза седмица...Силно ухае на липи и летният културен живот ври като чайник с липов чай вътре. В сряда в Галерията се открива нова изложба. В четвъртък се открива Джаз Феста, в петък има красива опера в Операта, в събота се закрива Джаз феста...Да се надишаме с култура, както се казва, че лятото през юли и особено август е пусто и глухо в града, който се изнася по морета и планини. Пожелавам ви да намерите някъде в себе си това, което ви прави щастливи, да си го обещаете, а и реализирате-няма нищо по-прекрасно от радостта в сърцето. Спорен ден и всичко най-хубаво от Синоптичната служба! И ако из града видите на щъкат художници, да рисуват, разпънали статив и платно, не ги подминавайте, попитайте ги какво им е харесало и какво ги вдъхновява. Те са художниците от пленера Дружба, който се случва в града ни на всеки две години. Тук са, за да го рисуват с четка и със сърцето си и да подарят по една картина на града.

Дали, кому и защо?

Добро утро! Синоптичната служба е с леко дисбалансирани уреди тази сутрин. Много ми дойдоха вчера - една тема, няколко души, гнeвно, гадно в устата и тн. Наистина не знам, дали да продължавам да пиша, кому и защо? Знам три дружки, които със сигурност ме четат, всеки ден. Ще им мине...Защо да ги има сутрешните ми писанки, кому са нужни, освен на мен със сигурност? Може да ми пишете във Фейсбука, или тук, може да лични. Ще се радвам да ви преброя, кои сте ми читателите? Ще се радвам, защото със сигурност ще сте ми себеподобни. Човек би искал да знае, ако някъде по света има двойник или таен близнак. Времето, което ми се е паднало е истински сбъркано, но е единственото възможно. В народната песен се пее "яничари ходят, мамо, от село на село" - таман така е и днес и то в същия смисъл. Само дето не се вземат само мъжките рожби. А всичко, де що има наченки на умствена дейност. Ако се е родило не с наченки, а с развити гънки - е сложно, там еничарин трудно може да стане. Много ми се иска да сте живи и здрави всички, да сте умни и разумни, да мислите, да не сте съгласни, да не сте безропотни. Засега ще притихна малко с писането, но няма съвсем да ви изоставя де. За мен Фейсбук и този блог са нещо като вестникът, на който съм главен редактор, репортер и всичко останало. Той, този блог, е моята лична терапия. Лична. Със сигурност лична идва от личност. Аз съм имала винаги такова усещане за себе си - за личност и то важна. /Минути за реклама./ Край на предаването. Светъл и лъчезарен ден! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

За младостта, в двата и популярни типажа

Добро утро! Чудя се днес какво да пиша, вярвайте ми...От вчера в мен се борят противоречиви чувства и мисли относно днешното младо поколение. Първо да уточня, какво е младо за мен - от пълнолетието докъм 35 години смятам че е представата ми за младо. Давам 10 години отстояние от моите години сега. Въпреки че 10 години не би трябвало да са много голяма разлика, честно казано аз я чувствам огромна, това са съвсем различни хора на светлинни години разстояние. С някои от тях, които са нестандартни родени, свободолюбиви, начетени, умни, широкоскроени, непрекъснато развиващи се-нямам никакви проблеми в общуването и изобщо. Те са хора с добро семейно възпитание, което дава основата на всичко в този свят. Отгледани са в среда на ценности. Това много помага, като пораснеш и почнеш да търсиш себе си. Бързо намираш пътя, като си отгледан в добра среда. Така...После са чели, интересували са се, били са активни, чувствали са и са се вълнували. Били са различни от връстниците си. /Ура! Това е толкова хубаво, че ако можеха да го разберат сегашните пубертети, щяха да прескочат голяма доза разочарования./ Когато общувам с такива млади хора, чувствам лекота. Интересът се усеща-аз съм им интересна, но и те на мен. Много. Бихме могли и се учим един от друг. Процесът на ученето и в училище и в живота, цял живот е двустранен - учим се един от друг. Учители и ученици, приятели, роднини, близки, в семейство....Двустранен е и колкото страни изобщо има един диалог. Вторият тип млади хора са ми далечни. Няма диалог. Монологът е съчинен. Няма други стойности, гледна точка и тн. освен тяхните собствени. Откъде ли е пък това? Ами от ограничения личен кръгозор. От усещането за величие в собствения кръг, който сам си си начертал. Допуснал си в него да влязат само избрани хора, които да ти говорят само избрани неща. Не допускаш критика, броиш само похвалите. Хехехехе,да ама не става винаги работата, както си я измислил. Не всичко, което си поръчаш, идва във вида, в който си го поръчал. Понякога броколите ги сервират с обикновено сирене, не със синьо. Ах, измамници! Може би в отделна глава ще развия темата Чувството за хумор в различните поколения. Забелязвам с уплаха, че то почва драстично да липсва на младото поколение. Шегите са странни, дебелашки, думите се използват в странни съчетания, опитите за проява на хумор са разбираеми само в кръга на поколението. Ами да, това е хуморът на нечетящите и на визуалните хора. Хуморът на Приятели, този култов сериал. В който не разбирам, какво точно работят тези хора, но винаги са на маса и готови за мохабет. Мдааааааааа....Тази сутрин се събудих с текст, написан от една прекрасна Йоанка за филма Урок. Аз и го заръчах. Надявам се да го публикуват. Не съм се излъгала-хубава и умна е Йоана. И добра и състрадателна. Носи изцяло белезите на Младия човек, описан от мен по-горе и под №1. Както ме попита бате Радо-е добре, каква е поуката от филма, дето толкова те е развълнувал? Та...каква е поуката от писането ми тази сутрин? Поуката е в чувстването и в приемането на другата гледна точка, на насрещния. В четенето и в работата върху чувството за хумор /ако не е дадено по природа, то си е сериозна работа по създаването/ Спорен и хубав ден и поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Амплитуди отвътре и отвън

Добро утро! След вчерашния Празник на детето идва днешният 2ри юни, в който споменуваме за смърт, герои, безсмъртие. Вият сирени в 12 наобяд. Коренно различен ден. Такива обрати напоследък има и във времето, температурите се сменят така рязко. Не мога и да си представя дори, как се чувства тялото ни, подложено на такива разлики. Във всеки случай няма да е много щастливо, ми се струва. Горещините наобяд почнаха да стават големи. Добре че има милост следобед и вечер полъхва хлад, та може да се спи. Много дълбоки разлики преживяваме напоследък по тези географски ширини. Един ден си по потник, на другия ден-с шушляково яке. Хората по в Европа си знаят поне - хладина, дъжд...Пекне ли слънце, слагат джапанките и лягат по паркове и градини. Да ловят всеки слънчев лъч. А тук се мятаме в различни светове от ден в ден. И това прибавяме към чудесата и местните забележителности. Да не знаеш другия ден какво ще ти донесе - слънце или студ. Да си подготвен и за двете. Да бъдеш винаги в пълно бойно снаряжение. Да тръгваш всеки ден като на битка - със себе си, с времето, с шефа си, с другите наоколо, с детото, мъжът и тн. Май само животинките останаха единствените безропотно верни приятели, затова и броят на домашните любимци нараства и всеки втори има вкъщи си. Съвсем нормално при това променливо време и нрави. Само любовта на животинките към стопаните си остава постоянна и непроменена. Всичко останало е бързосменящо се и в постоянна изменчивост. Може би затова сме толкова устойчиви българите-на студ, на жега, на работа, на бой...Във всеки случай сме интересни на останалите с тази своя самобитност, вироглавост и непостоянна устойчивост. Ми саморасляци, какво да ни правиш, освен да ни се радваш - като крайпътните макове в този сезон сме. Малки морета червена красота, които радват очите. Желая ви днес спокоен и равномерен ден, дано да е по-малко жегата и повече хладинката. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Честит Първи юни - ден на детето в нас

Добро утро и честит 1 юни - Международен ден на детето! Просто много съм под въздействие на филма Урок от снощи и затова ще ви драсна само няколко реда и ще ви предложа един мой любим цитат от Пипи Дългото чорапче. Моля ви се, никога не изоставяйте детето във вас, напротив даже - отглеждайте го, хранете го и му давайте вода. Как става това ли? Не спирайте да се учудвате на света, да играете, да сте възторжени. Обичайте работата си,каквато и да е тя и колкото и пари да ви носи. Четете приказки на децата си преди заспиване, докато са малки. Много си говорете с тях, учете ги да са добри и да съчувстват, да помагат. Пишете си отвреме навреме неща, които ви вълнуват в тайни тефтерчета. Може след време да ги намери някое от децата ви и да разбере за вътрешния свят, който така умело криете от тях като истински възрастен човек. Не се отчайвайте и не унивайте. Децата са най-мъдрите същества на планетата. Те знаят, как всичко минава и отминава, че всичко може да се поправи и залепи. Възрастните също го знаят, но го забравят - само едно нещо е непростимо и непоправимо - и това е смъртта. Не можеш да я промениш, неотменима е. Децата още не го знаят и няма нужда да го знаят на този етап. Не ограничавайте децата си от храна, не ги тормозете с еко и био храни, дайте им по един голям шоколад да се мазондрят и ядат на воля. В света на възрастните има достатъчно много ограничения и самоограничения, че да ги почваме още от детството. Най-важното е щастието в сърцето, то личи в очите и щастливият човек сияе с особена светлина. А ето и цитатът, той е от главата Пипи Дългото чорапче не иска да порасне. — Не искам да стана голям — заяви той твърдо. — И аз — каза Аника. — То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход. — Казва се данък общ доход — поправи я Аника. — Хм, все същата дивотия — каза Пипи. — Освен това ги прихващат разни суеверия и щуротии. Мислят, че ще се случи нещо много страшно, ако пъхнат ножа в устата, когато ядат и ей такива едни. — Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш! — Кой е казал, че трябва — възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде имам едни хапчета… — Какви хапчета? — попита Томи. — Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат — каза Пипи и скочи от масата. Тя затършува из шкафовете и чекмеджетата и след малко се върна с нещо, което приличаше досущ на три грахови зърна. — Грах? — учуди се Томи. — Така си мислиш — възрази Пипи. — Какъв ти грах! Това са хапчета смалидон. Получих ги много отдавна в Рио от един индиански вожд, когато случайно споменах, че не държа особено много да порасна. — Нима тези мънички хапченца могат да помогнат? — попита недоверчиво Аника. — О, да! — увери я Пипи. — Но, трябва да се глътнат на тъмно и да се каже: Хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна. — Искаш да кажеш «порасна» — поправи я Томи. — Щом съм казала «поресна», значи искам да кажа «поресна» — заяви Пипи. — Именно това му е цаката, разбираш ли? Повечето казват «порасна», а това е най-лошото, което може да се случи. Защото тогава човек започва да расте със страхотна бързина. Веднъж имаше едно момченце, което взе такива хапчета. То каза «порасна» вместо «поресна» и започна да расте така, че да се уплаши човек. По няколко метра дневно. Тъжна работа! Беше много удобно, докато още можеше да лапа ябълки направо от дървото като жираф. Но сетне продължи да расте и стана прекалено дълъг. Когато идваха разни лелички на гости у тях и искаха да му кажат: «О, колко си пораснал, колко си послушен», трябваше да крещят с тръба, за да ги чуе. Виждала съм само дългите му тънки крака, който се губеха в облаците като пилони на знамена. Никога вече не се чу нещо за него. Впрочем да! Веднъж решил да близне Слънцето, та му излязъл мехур на езика, и тогава надал такъв страхотен вик, че долу на земята цветята увехнали. Това беше последната вест от него. Но предполагам, че краката му сигурно все още се скитат из Рио и объркват движението на улиците. — Не смея да взема от тия хапчета — каза Аника боязливо. — Ами ако кажа нещо погрешно? — Няма да сгрешиш — увери я Пипи. — Ако мислех такова нещо, нямаше да ти дам никакви хапчета. Защо то би било доста еднообразно да играем не с теб, а с краката ти. Томи, аз и твоите крака — що за дружинка! — Хайде, няма да сбъркаш, Аника — успокои я Томи. Те загасиха всички свещи на елхата. В кухнята стана съвсем тъмно, само през пролуките на печката се аленееше огънят. Тримата седнаха мълчаливо в кръг на пода и се хванаха за ръце. Пипи им даде по едно хапче смалидон. От напрежение ги полазиха тръпки. Само след миг тези чудновати хапчета ще бъдат в стомахчетата им и после никога, никога няма да пораснат. Колко хубаво! — Хайде! — прошепна Пипи. Всеки глътна хапчето си. — «Хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна» — извикаха тримата в един глас. Готово! Пипи запали лампата. — Чудесно — каза тя. — Сега вече няма опасност да пораснем и да получим мазоли и разни други мизерии. Все пак хапчетата лежат толкова отдавна в бюфета ми, та може и да са изветрели. Но нека се надяваме на най-доброто. Усмихнат ден! поздрави от синоптичната служба на 8я етаж!