Детишорестият ми сладурчест петък

Добро утро, скъпи приятели! Дойде и този петък, най-накрая. И даже идват цели 3 почивни дни, еха. Вероятно ще имам малко повече време за книги и филми на домашното кино. Вероятно ще имам и за картини, за разходки из Аязмото, из магазини, в които се рея безделно и пробвам рокли, които няма да купя, но пък се уверявам че вкусът ми си е на мястото и в изрядност, само други едни неща трябват, които нямам талант да печеля. Да ви споделя, вчера влизам в един от любимите ми магазини, дето има промоции по 5,10,15 и 20 лв за дрешки и разбира се, се залепям за рокля, която е 109 лв. И с леопардови шарки, но невероятна. Ама тези леопардовите шарки ме преследват явно, хехехе. Може би няма да имам рокля, но може би ще имам картина, което ме кара да се чувствам повече човек /някой би добавил-но по-малко жена в рокля.../ Еми, приоритети, не можем да имаме всичко на света!
Относно вчерашния романтичен филм - зрителите в моята и около възрастова категория спокойно можете да го пропуснете. Не съм изхабила нито една кърпичка. Не бях разочарована, но и не бях очарована, освен от красивите артисти и гледки. И че има книга, по която е създаден филма.http://www.helikon.bg/books/127/-%D0%97%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D0%9D%D1%8E-%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%BA_183754.html#book_info
Това е добре за подрастващото поколение, което принципно не чете, но покрай филмите се заинтересува. Иначе ние сме чели много приказки и сме гледали много такива филми и просто този не е от най-силните, които съм гледала. На другата промоция в четвъртък, живот и здраве, отивам на българския филм "Живи легенди".
А днес ще се прокрадна пак на ложата да гледам "Севилският бръснар"за деца. Ще идват едни малки папурчета от 10та градина, които за Деня на семейството 21 ноември изнесоха такъв грандиозен концерт само по класическа музика в Операта. Бяха дошли доста възторжени татковци по анцузи да гледат децата си как танцуват на някаква странна музика, която не звучи от Планета Пайнер, ми кой знае откъде са я взели лудите им госпожи учителки. Имаше една група, която беше с перуки от навити на рула бяла хартия-едни малки Моцарт-чета. Попитах едното, защо е това на главата му. "Защото ще танцувам" ми отговори абсолютно сериозно малкият папурчо. Това е най-сладурската детска градина в наше село ви казвам!
Хайде днес бъдете готини, романтични, леко разнежени и размечтани, идат почивни дни все пак...Носи се нещо детинско, аз имам едно шалче на кукли, ще си го замотам и ще си сложа розово червило Барби. Или пък едно герданче с една госпожица на него може да си сложа...ще видим. За панделка нямам достатъчно коса, но може би фибичка на бретона. Да,решено!
Да ви е хубав петъка днес и до скоро, сигурно ще се обадя и в почивните дни, защото вероятно никъде няма да ходя във физически план, само духовно....

Четвъртък - живот като на кино

Добро утро, мили приятели! Днес е четвъртъкът на промоциите в МОЛаджийските кина. Планували сме със Снежка посещение на романтичен филм за голяма и вечна любов, по-силна от времето, климата, глобалното затопляне, курса на долара и на световните борси. Сигурно има такава любов, вероятно има, не отричам и допускам. Във всеки случай ходенето на кино ми е любимо занимание още от детството. Баща ми ни водеше всяка неделя на анимационни филми. Когато лъвът изрева от екрана, брат ми хукна да бяга от салона /сега се смеем, като си спомняме/. Моето братчето стана безстрашен полицай, а аз - коравата и смела като девойка, сега съм треперлива, ревлива и пъзла.
Ходенето ми на индийски филми в детството втрещяваше родата. Беше голяма романтика в огромния киносалон на Комплекс "Орфей" в Кърджали. На индийските филми ходеше цялата ромска махала с касетофони, наредени до екрана, за да записват музиката. Аз ходех по няколко пъти на филм, любимият ми беше "Любовна история" и бях написала на актьора в главната роля писмо, което да пратя в Боливуд. Написано на български, разбира се. В училище можехме да избираме само между немски и френски език, английският беше нещо като забранен. После си спомням един турски филм "Тополчице моя", много сърцераздирателна семейна драма, в който плачехме цялата зала. После новите технологии и "Междузвездни войни". Залягахме зад столовете в салона, да не ни улучи случайно някой куршум от лазерен автомат. После "Индиана Джоунс" - майко мила, огромният кръгъл камък, който се търкаля право срещу теб и ти залягаш в салона да не те прегази. На страшните моменти и сега си закривам очите, а в детството държах една дружка за ръката и доста здраво я стисках.
В кинокомплекса имаше зала, в която да си оставиш /безплатно/ невръстното детенце да го гледат, докато родителят/те изгледа/т един филм. Ха кажете ми - социализъм ли е било или капитализъм?!
Днес ще гледаме как голямата любов на екрана ще връхлети Колин Фарел. Той е един от добрите съвременни млади актьори. И прилича на времето си. Онази вечер гледах Ник Нолти в "Принцът на приливите". Толкова са различни. Ник Нолти не играе, не е артист, ТОЙ Е самият образ от екрана. А младите играят ТОВА, което са като образи. Играят на живот и смърт, талантливи са, но....но го играят. Като Леонардо, другият ама мнооого добър.
Та така...Днес се полага да ни е романтично, замечтано, с леки въздишки и мислени отнасяния в красиви посоки. В тази стилистика се полагат по дрехите цветя, или дантели, или панделки, герданчета и шнолички, звънтящи гривни - всякакви работи, които ни правят като кино-героини.
Лек и усмихнат ден и ще ви пиша след филма, с колко броя носни кърпички се гледа /за ревлите като мен/!

Попарата от детството - в сряда сутрин, мммммм

Добро, добро утро!!! Какъв един ден се е заформил напред. Хем в библиотеката искам да гледам театъра на Мария Донева, хем после в Операта - Краля, а междувременно имам да помагам на Рад да снима артисти от Операта и да посрещам гости от Хасково за операта. На гостите много им се радвам, защото има в групичката абитуриентка, която сама е поискала да гледа представлението /моите двама, сигурно защото майка им, досадната ги кани - не искат. Ако госпожата от училище ги беше строила - щяха да дойдат. Но госпожите не искат да се занимават с учениците в извънработно време/. В гимназиалния си курс от 8 клас насам, сега е 11ти, ученикът бате Радо /синът ми де/ е воден от госпожа учителка цифром и словом ЕДИН път на театрално представление. Горките деца, след рухването на здравеопазването ни, образованието се крепи на началния си курс 1-4 клас, където има някакво спасение. Нататък е основно загуба на време, в която може да се придобият знания по някой език, ако насреща има Учител.  По тази любима моя тема мога да бъда и много по-драстична, но засега да се прекръстя и да почакам бате Радо да завърши догодина.
В ранните зори на сряда денят изглежда спокоен, млечен и кротък. Тази сутрин съм приготвила заготовката за една попара, с която баба ми ме отгледа. В ранните зори на детството вкъщи винаги ухаеше на чай от липа и попарата ми сутрин бе с този чай, сиренце, масълце и захар. Мощна попара, след която се отправях на училище сънена още, но сита. Бяхме един випуск едрички мадами, всяка беше "бабина изработка" - "плод" на попари и вкусни манджи. Днес хайванчетата ми вкъщи ядат една манджа два дни и пеят песни край всеки кекс, появил се внезапно на масата след дългото мълчание от Страната на сладкишите.
Ами няма как...Майката ходи на работа да информира, просвещава и весели народа....
....И така днес може да отскочите в библиотеката след работа от 18 часа - театърът от Раднево е винаги, ама винаги на ниво. За Операта дано се вредите - имаше тук-таме останали билети. Днес е последният ден да разгледате изложбата на Роси Попчева в Зала Байер, утре ще редят новата вече. В театъра пък има "Далавера за леваци", която била много смешна пиеса, но ще го проверя в началото на март, живот и здраве.
Сега да се отправя към безкрайния си гардероб /хехехехе/, за да избера днешния си стайлинг. Може би ще заформя нещо да прилича на по на официално и за оперни посещения /еееееех, едно време с дълги рокли са ходели дамите на опера!/, но ще видим какво ще е. Във всеки случай днес е денят на брошката, аз имам мисля цели две брошки, от тях днес ще е Слончето, отрупано с камъчета от любимия ми индийски магазин Инкредъбъл Индия /в посока 5то ОУ/.
Хайде хубав ден!!!!!!!!!

Вторник с развлечени артистично ръкави

Добро утро! Едно трудно събуждане във вторник след драматичен сън, ярък като кино. И дълбок, усещането е че си на дъното на кладенеца, дето е Долната земя. Естествено, ний в Синоптичната служба не се оставяме на някакви си сънища да ни владеят през деня. Тръсваме дълги къдрици /някога много отдавна имах дълга коса, без къдрици/ и поемаме да завладяваме делника.
Навън моите приятели си чакат закуската на терасата - гълъбушките, а свраките нещо напоследък ги няма. Сигурно са си разпределили терасите, на които ги хранят и не си стъпват в пространствата. Птичият свят, наблюдаван от Синоптичната служба изглежда мирен, добре разпределен, с ясни въздушни коридори и спокойни полети. За разлика от земния трафик и движение и блъсканицата - не на телата, а на душите ни. Страстта към власт и надмощие, страстите към удоволствия...Майко мила, точно за тези страсти разказва "Вълкът от Уолстрийт", който в наше село Стара Загора се задържа вече не знам си коя седмица в кината. Нечувана работа просто. И сигурно всеки път залата се киска на нечовешки изиграната от Леонардо сцена, когато дрогиран се търкаля по стълбите....
Тази сутрин ща не ща, явно сънят ми се отразява на прогнозата. Тръгнах от мирните гълъби,дето си чакат закуската и завих към низките човешки страсти. То е да знаете, защото в края на седмицата ще раздават Оскар-ите. Затова ми идват такива видения, не за нещо друго.
Иначе днес денят се очертава подходящ /другата дума, която обичам е благоприятен, сигурно сте забелязали/. Подходящ за каквото ви дойде наум - за ново червило с малинов цвят, парфюм с пролетни нотки, шалче на цветчета, чорапогащник на цветчета, бельо на точки...Обезателно се купува нещо мъничко за душата. После се нарича на идващата пролет. После се носи с кеф и настроение. Днес определено няма да съм с пола, че вчера събрах доста студ. Дори ще се накачуля прилично добре с топлото пуловерче, че зима си е...все още. Код: пухкаво, мекичко и с артистично развлечени ръкави, мммм, обичам разни развлечени неща да нося - защото в тях се чувствам като в пижама посред бял ден и посред сериозната си работа със сериозни хора /хехеххе за последното!/.
Поздрави сърдечни на всички от Синоптичната служба на 8я етаж! /коледният венец на вратата е прибран и заменен с керамична подкова за късмет на целия дом и Синоптичната му служба/

Последният февруарски понеделник

Добро утро от Синоптичната служба! Ясен и светъл, денят е направо пред мен - в прозореца. Напълно се е съмнало в 7,15 часа, гледай ти! Не само птичките предвещават пролетта, това съмване също. А не съм махнала още коледния венец от вратата. Добре поне че вкъщи прибрах украсата. Не съм измислила още с какво да я заменя. За украси с яйца и зайчета е още рано, ще е нещо с цветя.
Идва първи март, вие купихте ли си мартеници от Делка Кръстева от базара за мартеници, маса №173, оставям ви и снимка за още по-точни данни. http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=6596&sid=2
Тя не само прави мартеници, а и рисува цветя, пише поезия и е прекрасен фотограф - и по професия, и по призвание. Тази седмица имате достатъчно време да разгледате, сравните и решите, че мартениците на Делка са най-хубавите.
Днес в Къща музей "Градски бит" се открива и изложбата на Таня Иванова - другата Баба Марта в града ни. Таня направи и от бели пашкули на копринените пеперуди мартеници. Такива че да ги погледнеш и да се усмихнеш. Тя сега прави работилнички с деца в музея и е една Баба Марта-учителка-вдъхновителка.
В сряда в Операта ще имаме един страхотен екип на "Крал за един ден" и гледайте да го гледате, че в месеца е по веднъж само /точно Кралят/. Ако не сте решили какво да подарите за 8ми март на мама или приятелка -със сигурност най-доброто ще е билет за концерта в Операта на 7ми март. Красив, лек, ефирен концерт - точно като за любим човек. С чаша вино и още нещо с виното - както си и "отива" на посещение в Опера! Мога да ви и издам програмата на концерта, ако искате, но щом ви казвам че ще е чуден - такъв ще е. Тези, които не са били, но са разбрали за приказния Коледен концерт - още съжаляват за липсата си. Затова сега не липсвайте - там, където е красиво, добро и хубаво.
Пролетта идва и с нея - зелените мисли разпукват. Ако зимата е крила под снега си обстановката наоколо /образно казано за тази зима точно/, сега тя лъсва и блесва с целия си реализъм. И затова ми е някак остро, бойно, не-мечтателно. Романтичната Синоптичка наостри перото и като свърши да пише, го бодва на челото като индиански вожд. Хехехе...
Днес гледайте да ви е хубаво, смислено, богато-понеделник е, започва новата седмица! Аз лично ще я започна в кралско лилаво и с къса пола и вече полите и роклите се полагат минимум два пъти седмично, да знаете.
Поздрави и прекрасен ден от Синоптичната служба!

Сатирично-синоптично в петък

Добро утро от Синоптичната служба, която наблюдава града в тъмното! Какъв прекрасен град за всички нас, придошлите в него. Той е град, роден от изпитания и даден за изпитания. Поживееш ли в Стара Загора, ще калиш нерви и мишци до такава степен, че никой повече, дори префинен столичанин-интелектуалец няма да ти се опре.
Стара Загора в последните години е град на шамани, самозванци, екзотерици, био-енерго-терапевти и прочее хора на окултното. Вестник хем Национален, хем Бизнес, се занимава с история, праистория, назначава и уволнява директори на Историческия музей, спори с историци за историческата правда и потъналия като Атлантида град Берое.
Общински съветници правят частни културни прояви от различно естество, като ги именуват оперни, кино, фото и прочее събития и ги финансират с народни пари...
Тук ще строим паметници на: Хан Кубрат, на Центъра на Вселената /имаме и всенародно движение за ознаменуването на Стара Загора-Център на Вселената/, ще пишем опера за Хан Кубрат, ще освиркаме с плакати из целия град Император Септимий, дръзнал да дойде със свитата си на Форума...
Тук правим проекти, в които няма седалки и сцена на Античния форум, тепърва ще мислим за тези работи, защото "свирчовците" от културния фронт искат да се изявяват на това вълшебно място. /толкова удобно за футбол на малки вратички!/
Залите в Стара Загора са препълнени, когато дойде някой шаман, лечител, екстрасент, енерго-масажист, културист, кечист, каратист, футболист. Народните веселия по посрещането на Футболна купа с двуетажен автобус са масови, творческите колективи са включени с оперни, народни и от всякакво естество изпълнения.
....А беше време, когато в Общинския календар Културата стоеше до Спорта. Така сега ми изглежда прекрасно. Сега Културата е до почивни и рел.дейности /религиозни били, аз си мислех релаксиращи/. Да, прав е Здравко - Изкуството е изкуствено нещо, виж Спортът за мирни цели е Животът, Истината и Пътят. Спортът е здраве, Културата - мислене и емоции едни такива. Върху изпъкналите мускули звучи прекрасно една мащабна татуировка...Може да заведеш цял един стадион хора да гласуват за когото трябва. А цял салон от Операта не мож заведе, на посетителите и не може да се разчита, те си правят каквото си искат...
Днес прогнозата ми е петъчно откровена, петък е ден за разпускане и казване на истини. Подстрекавахте ме към рубриката "Право в очите" - ето ви я. Изкуство е да се живее в Стара Загора. Не съм изписвала /мисля досега/ крилатия си девиз за Стара Загора, сега ви го подарявам и давам пълни права за използването му:
"Град Стара Загора:
прави улици-криви хора!"
Да вземете да сложите днес едни леопардови шарки с ламе отгоре, лачени ботуши и пластмасови обеци в духа на местната стилистика и да бъдете щастливи безметежно! А аз още малко днес ще се поядосвам, пък ще ми мине към вечерта с чаша вино от Кърджали. А в събота или неделя ще мина по анцунГ из главната на път и на връщане от йога - както е модно в СТЗ.
Желая ви хубав, смешен петък!!!!
Поздрави от Синоптичната служба с фирменото шалче от терасата!

Четвъртък на птичите песни

Добро, добро утро! А за красивото.....всяко утро в тези последни дни е все по-красиво! Днес в прозореца на Синоптичната служба има едни хоризонтални ивици облаци, които в двата си края са с ръбчета от леко розово. И между ивиците - бледосиньо небе. Абсолютна красота!
Също така и тази сутрин, както в последно време - усилено се чува птичкопеене. Не с пълни гласове, но достатъчно силно, за да радва сърцето. Не знам каква порода птички са, но пеят добре и пролетно.
Палтото ми тежи, а още не смея да тръгна по шлиферче. Все пак февруари се брои в зимата. А тази година е един такъв...нестандартен в зимния формат. Интересен месец си е той - за пречистване и очакване. Също така за празнуване. Казах, че тази седмица ще е специална и тя такава върви - изкуство и другарски сбирки на маса. От понеделник още. Мислех си, че днес ще е денят за йога, обаче се оказва, че пак ще е за сбирка.Ха късмет де!
За днес не мога да ви предложа култура, но се сещам за интересна гледка. Преди време ги следях от компа, защото има опция Видео на сайта /обаче след дълго разследване разбирам, че вече я НЯМА, може да опитате ТУК  http://tvstz.com/%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE/. Днес ще е решителната Сесия на Общински съвет-Стара Загора за приемането на бюджета за новата година. Погледайте я или пък някой друг последен четвъртък на месеца. Започват в 9,00 часа и няма да останете разочаровани от зрелището на "народните избранници". Винаги съм се забавлявала много, макар че гледката често е тъжна, понякога направо уродлива.
За сметка на това пък утре ще Валентински ден и отсега си спомням, как преди известно време летях на този ден със самолета за моята детска мечта - Индия.
Днес бъдете добри, ярки /нещо напоследък на девойките панталоните все на цветя са, гледам/, усмихвайте се и се подготвяйте за пролетта!
Хубав четвъртък!

Сряда - мека и лирична

Добро утро, скъпи приятели! Тази сутрин за мен е от сутрините, в които се събуждам с главоболие. Много неприятна работа една такава. И понеже не обичам физическата болка във всяко едно направление - моментално пих хап и чакам да ми мине...
Утрото днес е особено красиво. А снощи луната беше особено артистична - зад едни нарисувани като за сцената на Операта облаци. В днешната сряда ни очакват благи и женствени дела за вършене, да - дори и мъжете, защо не. Не се очаква да хукват за подаръци за Свети Валентин /не се и отрича, разбира се/, но винаги внезапният жест на нежност без повод е много по-затрогващ, отколкото обязаности по календара. В календара на сърцето всеки ден е празник.
Лично аз днес планирам кратко разкрасяване в обедната почивка - много незабележимо с невъоръжено око, но пък един час чист женски кеф. И въобще не  в чест на Свети Валентин, а вдъхновена от едни красиви думи на Одри Хепбърн. В нейна чест ще си потърся и ще дам и повече пари, но за неизтриваемо, скъпо и трайно червило. Ами че да...
Не забравяйте, че днес в Художествената галерия се открива голяма изложба и винаги ми е много хубаво да слушам Марин Добрев да говори. Почти не познавам друг сладкодумник като него, това е голям талант - да говориш дълго, добре, красиво и умно.
Снощи в Операта моя позната каза: Като гледам тази вечер, си мисля, че има надежда - театърът е пълен с ученици, и в Операта има много хора...Дано да има надежда. То е обратното на натиска на дивашки грозното, безпринципното и рязко нагло просташкото, което ни залива като помия откъм политика. Да се стремиш към залите на изкуството е да търсиш малко почивка за душата, ушите и очите.
Днес ви желая спорен и лиричен ден, да носите розово и да мислите в ярко жълто!

Вторник на изгубеното и намереното

Добро утро, добро утро! Вчера мина един вълнуващ ден и завърши с вълнения вечерта, но с успешен край. Обещах ви да напиша за изгубения за ден и намерения вечерта мой пръстен, което ще направя като прогноза за любимите ни предмети.
ТЯ ме намери в най-огромния и луксозен магазин за бижута в Стария Созопол - от чешмата най-вдясно и малко нагоре, на ъгъл. На стените му висят огромни картини с морета и кораби. Във витрините има приказни злата и сребра, но с моята сребърна халка със седеф беше любов от пръв поглед. После поисках да ми я купят и сякаш за първи път стана толкова лесно, въздушно, леко, без пазарлъци, без Не мога точно сега..., стана направо от раз. ТЯ ми е начало на ново летоброене в семейството. Наистина беше преди години, след този случай се престраших и вече искам решително. Пък каквото ще да става...И казвам каквото мисля и чувствам, не чакам някой да отгатва. Няма смисъл и не живея с екстрасенс, а с класически български мъж.
Не възприемам халката си като венчална, защото сватбите и семейното положение никога не са били от значение за мен. По-скоро е завършен и чист кръг. И със седеф, който много харесвам. Веднъж ми спря сърцето, когато ТЯ падна в морето и едно детенце с очила за плуване се гмурна два пъти и я извади. Била върху пясъка още. После с детенцето, мисля че се казваше Йоанка, получи най-големият и скъп сладолед от мен. Вчера беше вторият път, когато ми спря сърцето. Но се открихме пак.
Не знам дали сте имали усещането за вещ като за живо същество, но моето пръстенче е такова. Поради циганската си душа понякога ми се прищява да се накича с още дрънкулки. ТЯ обаче /халката ми/ не дава. Не иска други пръстени. Никой не е достоен. Не дава дори и на малкото пръстче да си сложа нещо - така аристократично и артистично да е. ТЯ е бижу с характер, затова сигурно сме толкова привързани.
Та дойде си де...изпрана в един джоб на домашен елек. Нещо ми е хлабава в последно време и трябва да бъда много внимателна. Снощи я кръстих "Сейфи" /с ударение на "е" -като сигурна, реших че ще е близо до "седеф"/. Така първият ми дигитален фотоапарат се казваше Саманта /от Самсунг/, вторият се казваше Оли /от Олимпус/, а последният - Кони /от Канон/. Като кръщавам любимите си вещи, сякаш им желая дълъг път и безсмъртие.
Днес в чест на новокръстеното пръстенче дрескодът ще е моряшки. И довечера ама непременно елате в Операта - "Любовен еликсир" е направо сладурска работа с мноооооого добри гласове!
Светъл и седефен ден! /Ей това е моята хубавица, разбира се, друга като нея НЯМА!/
http://www.nakit.bg/index.php?artist=Stanimir%20Nikolov&id=5309&lang=bg&acatid=170&bcatid=322&acc=0&details=yes&spage=2&asearch=&rsearch=&param=

Понеделникът на особено красивата седмица

Добро утро в понеделник, скъпи приятели! Синоптичната служба работи за вас с пълна сила. Хем правим закуска за младшия труженик тук бате Радо, хем поглеждаме през прозореца и в уредите, за да диагностицираме новия ден. А той ще бъде благоприятен. Разсъмва се красиво над Стара Загора. Не бях излизала извън града доста време, а в събота вечерта се прибрахме от село по тъмно и Стара Загора светеше чудно. Така ми е хубаво по тъмно да се прибирам и в Кърджали, защото след едни брезички по пътя точно има точно едно място, от което градът се вижда в ниското и свети приказно. Това си е и от усещането да се завръщаш у дома...
Сега също светлинките са особено интересни. Седмицата ще бъде красива, в това мога да ви уверя на 100%. Не само днес в новата галерия на Светльо Недев ще се открие изложба на морското момиче Светла Димитрова. Не само защото в "Байер" има изложба на едни чудни котки. Не само защото утре ще ви е хубаво и смешно на "Любовен еликсир" в Операта. А на 14 февруари ще ви е малко тъжно, но и много красиво ако изберете "Травиата" пред всякакви вечери на свещи и гледане в очите, подаряване на сърчица и тн. /тоз Свети Валентин го преживяваме малко като гимназисти/. Любовта сама по себе си е най-големият подарък, който Вселената първо, а после самите ние можем да си подарим и да подарим един на друг. Освен това Любовта е тежък труд и доста усилия - за да я запазиш и да не излети. Хем е празнична, хем и делнична в дълбоката си същност. Но все пак 14 февруари и Той ще украси тази седмица, така си е. Затова Тя ще е необикновена. Очаквам и разни други хубави новини, та дано, дано, дано...
Разбира се, ще научавате своевременно за тях. Синоптичната служба работи безотказно за добрите новини. Всички уреди са настроени за тях. Днес, в 10 февруари, може вече да изберете нещо по-женствено, временцето е добре навън. Аз лично ще пробвам вече с пола и герданче. Циганската ми душа си иска киченето.
Спорен ден, хубава седмица и да не пропуснете нито една среща с красивото, за която ви пиша!

Петък, петък, петък!!!!

Добро утро в петък! Понеже навън е светло, много ясно виждам някакви красиви птици над покривите на блоковете. Не са гарги, нито гълъби, с по-големи криле са. Често тук прелитат от морето разни живинки, сигурно са морските пак. Ами да.
Дават още по-голяма красота на петъка. Той ще започне и завърши добре, мирно и спокойно, убедена съм. Ще има време за вечерен филм, вече се насъбраха доста изтеглени за гледане, списъкът стана  прилично дълъг.
Много ми се иска довечера нашият балет да се хареса в София, на сцената на Младежкия театър. Столицата си е столица. Сега и точно в момента е за мен повече духовно понятие, защото не я харесвам как изглежда. Но столицата е голяма работа. Там новите неща кацат първи, много хора се стремят към нея, Столицата има възможност да избира най-доброто /а не каквото е останало/, Столицата калява характери и съдби с дългото пътуване, с борбата да си сред най-добрите, да си оригинален, да изпъкнеш на огромния общ фон...Винаги съм искала да уча само и единство в столицата и естествено учих там. Безценни 6 години като опит, виждане, усещане за света. Беше спокойна, добре уредена и подредена София, без сегашния гмеж и кипеж. Беше кротък, голям град.
Та се надявам нашите да имат успех, защото са добри и модерни. Все пак софиянката Ани Пампулова постави "Споделено пространство". В Стара Загора, където модерните постановки в Операта не вървят. Те са "изчанчени", казва местното народонаселение. То иска фусти, дантели, драперии и ветрила. Така си е у наше село, както обичам да казвам. Тук се роди моето определение, да ви го припомня за "мил кич" - кич, ама мил някак си. Вчера открих една картинка, дето много ми хареса - по поговорката "Планината ражда глави, а равнината -тикви". Бързам да ви я споделя. Днес да бъдете готини цял ден, нестандартни, защото е петък и му отива. Аз ще си сложа дивашките ботуши и ще скандализирам местното народонаселение /обаче едва ли, то ще мисли какви манджи да похапне в уЙкенда/.
Поздрави от Синоптичната служба и прекрасен петък!

Четвъртък - чай и чудни идеи

Добро утро! Отново ясно утро и ясен четвъртък. Всичко му е ясно - ще е ден, добър към всички ни. Мисля че почна по-рано да просветлява сутрин. Във всеки случай бате Радо започва училище ето - на светло време вън. А иначе в светлите класни стаи в гимназията му отсреща в тъмното утро си представям спящи на чина си деца. Ами мисля че в 21 век, когато си лягат минимум в 23 часа може да почва училището поне в 8,00. Възрастните ходят на работа в 8,00 поне! Но както и да е....
В светлината на днешния четвъртък мога да ви кажа, че времето днес ще е благоприятно за всички начинания. Четвъртък е от любимите ми дни. Студът навън мирише на здраве. Работи се умерено, без преработване. Измислят се разни планове за близкото бъдеще обаче, защото далечното е далече. Пишат се писма до приятели, на които отдавна не сме писали...Пие се обилно чай. В любимото ми магазинче в центъра, в уличката срещу Верея, даже има намаления на някои видове. Прелестно магазинче е то...
Четвъртък е ден да си подредим мислите, бюрото, чантата, да разтребим от излишествата, да сложим нещо ново вътре. Например ново червило - малиново на цвят. Колко хубаво! Да се подготвим за петъка, в който ще ни се иска да се изнижем възможно най-бързо от делника и да обуем пантофите на почивните дни.
Четвъртък е ден силно организационен, затова трябва да сме внимателни и прецизни с всяка минута. Носи се розово и се пие чай от....каркаде, разбира се! Не забравяйте и малиновочервеното червило.
Спорен и усмихнат четвъртък! Поздрави от Синоптичната служба!

За Сряда - доброта и движение

Добро утро и честита сряда! В Синоптичната служба младши експерт Радо е този месец първа смяна на училище и ме буди. Навън е сребристо-тъмносиньо небето и един от хълмовете на Аязмото се вижда, както в студентските ми години се виждаше Витоша в прозореца. Мммм, идилия. Квартирата ми в кв.Изток беше голяма и хубава стая в огромен  апартамент и си имах съквартирант в далечната стая през хола. Живяхме си славно с Ванката - от деца в съседни къщи до студенти в съседни стаи. Моето друго братче...
Един хълм в прозореца и спомените те отвяват в посоки и времена. Делникът обаче чака на вратата да го пусна да влезе и няма как. Ще го почерпя с кафе, но без закуска - че почна ли да ям от сутринта, цял ден ми се яде. И го правя. Най-безхаберно. Делникът казва, че и кафе му стига. Напоследък той е ужасно объркан от безсмислените човешки дела, с които го товарим. От безсърдечието, от злобата, от прокуждането на можещите и знаещите - надалеч от точното им място. Направо се сбърка горкият делник. Той каза, че се ражда всяка сутрин добър и справедлив, а ние разтоварваме върху него отрицателности. Вярвам му...Напоследък преминават през сърцето ми тъги на приятели, които то припознава като свои собствени. Не че нещо особено мога да направя, освен да ги прегърна - приятелите. Противодействие срещу злобата от човешко естество няма, там Вселената действа - когато е готова и каквото направи, все е точното. Мога да я помоля да действа по-бързо, но тя напоследък го прави. Напоследък е бърза и решителна.
...Току що решихме с делника, че засега ще отложа носенето на поли и рокли - до по-трайно затопляне и пак ще се намъкна в панталоните. Убедих го, като му обещах, че ще ида на йога довечера. Той много държи на движението и все ме укорява, че не ходя по-често.
Така...Днес се разбрахме, че е сряда и е женски ден - което предполага малко по-подчертано нагиздяне и накипряне. Макар и с панталон, ще си накича някое герданче и ще поемем скоро с делника, моето сутрешно другарче.
Спокойна сряда и не забравяйте движението!

Уханният вторник

Добро утро на всички! В Синоптичната служба свири аларма, сложена за 6 часа и прекъсна съня ми точно когато водех радио-предаване със слушалки на ушите. Та после обаче сънят си поиска своето, защото не беше завършил и ето -  станах в почти 8 часа.
Навън е започнал вторникът. Той като всеки един ден е необикновен. Днес образът му в прозореца е кристално ясен. Всеки ъгъл на всеки блок, хълм и снежен по хълма се очертават кристално ясно. Въздухът от снощи ухае на студено, на зима и на здраве. Невинаги ухае така, обикновено е смрадливичък градски тип въздух. Кафето до мен и то ухае на любим аромат. Както и на дясната ми ръка отвътре, почти близо до лакътя ухае още вчерашния парфюм. Хареса ми името му http://www.youtube.com/watch?v=vFgD5-X7_zQ- и ходих в скъпарския Феери да ми пръснат от него. Ами хубавото си е хубаво - ухаят ми и дрехите още. Веднъж възпях една моя слабост - слънчевите очила, днес идва ред на другата, с която свършва списъка от 2 неща - парфюмите.
Човек си представя, че имам гардероб за слънчеви очила и тоалетка с безчет парфюми върху нея, а то не е така - имам си точно по 1 брой от всяка слабост. Обаче пък са ми любима тема.
Преди много време в Америка в един магазин за парфюми една продавачка ме погледна и попита - до каква цена? И веднага ми избра ама най-подходящия за мен. От световно-неизвестен автор по нашите ширини. И толкова много ЗА МЕН, че не може и повече. Доскоро пазех шишенцето. Познавачката на парфюми с мен поиска да види още поне 7-8, обаче този, който първи ми показаха - той си беше моят. Това му казвам аз - продавач-консултант. Когато имаш и ясновидски способности плюс необходимите останали качества. Има момент и на магия, когато ти кажат - Това е за Вас. То те чакало, а ти не си знаел дори за него. Хубавко....
Та ето - възпях ви и втората си и последна слабост и ще завърша с поуката от един диалог.Питат ме - Няма ли някой по-евтин парфюм, този много скъп? А аз казвам - Не обичам на мириша на евтино.
Не се оставяйте да изглеждате и ухаете като евтин човек. Това е. Точка. Не че идва от парфюма де, не ме разбирайте погрешно. Идва разбира се - отвътре навън. Но парфюмът помага в общия изглед. Желая ви един вторник с красиви аромати и шарени цветове!
Поздрави от Синоптичната служба!

Понеделник на будния гражданин на републиката

Ето че понеделникът дойде, добро утро! Той е красив, защото е нов, ще мине бързо и пак ще дойде петъкът на свободата. В бленуване на края на работната седмица внимавайте да не пропуснете съществени събития. Като танцовия спектакъл "Споделено пространство" тази вечер в Операта.
Като утре - общественото обсъждане на общинския бюджет в Общината. Щом искате продължение на рубриката "Да гледаш живота право в очите" ето - днешното продължение ще е за общинския бюджет. Това е важен документ, който мнозинството си мисли, че не го засяга. Напротив - там са цифри, но и философия, намерения, перспективи. Добрият гражданин на един град и държава владее езика на документите и може да борави с тях. Знае, че има права и задължения. Право на гражданина е да подаде в Общината своето предложение за новия Бюджет - някъде до първите дни на декември. Да пази входящия номер на документа си. Да иска на подобни обсъждания като утрешното отговор - дали предложението му ще влезе за финансиране и изпълнение. Защо, по какви причини- не е влязло, кога ще влезе?
Преди 10 години на обучението ми в Америка в първата община на град, голям колкото Стара Загора /Сидер Рапидс, щата Айова/ ни направиха среща  и бяха поканили специално един активен гражданин и журналист, който забележете е критичен към общината. Гражданката беше домакиня, не работеше и от компютъра си вкъщи, гледайки документите на Общината, публично изнесени, разкрива една /по наши мащаби прилична/ далавера. Че се канят да закупят мокет, който струва да кажем 15 лв/км.м. за 35 лв/квм.
Журналистът-критикар беше симпатяга и подари на всички 5 човека в моята група по една книга "Пазителите на истината". Общинарите, които го бяха довели - се отнасяха към него с уважение и респект.
Може да направите и вие опит да разгледате предложението за най-важния документ на Общината - нейният бюджет, на страницата на Общината /намерих го специално за вас, не е публикувано на първа страница, там е само отчетътhttp://www.starazagora.bg/bg/biudzhet/biudzhet-za-2014-godina/ и и да присъствате утре на общественото обсъждане от 17 часа.
Но първо днес вечерта - на танцов спектакъл. Аз лично нали съм "вътрешна", ще го гледам за трети път. Отнася ме в 21 век в цивилизовано място и забравям, че в БГ сме в края на 19тия век всъщност. Днес ще ударя и едни дръзки ботуши - който ме види, да ми завиди. Денят е подходящ за дръзко облекло - нещо, с което да влетим в новата седмица. Ми така де!
Айде спорна и красива да е за вас! Поздрави от Синоптичната служба!