Добро утро, добро утро! Вчера мина един вълнуващ ден и завърши с вълнения вечерта, но с успешен край. Обещах ви да напиша за изгубения за ден и намерения вечерта мой пръстен, което ще направя като прогноза за любимите ни предмети.
ТЯ ме намери в най-огромния и луксозен магазин за бижута в Стария Созопол - от чешмата най-вдясно и малко нагоре, на ъгъл. На стените му висят огромни картини с морета и кораби. Във витрините има приказни злата и сребра, но с моята сребърна халка със седеф беше любов от пръв поглед. После поисках да ми я купят и сякаш за първи път стана толкова лесно, въздушно, леко, без пазарлъци, без Не мога точно сега..., стана направо от раз. ТЯ ми е начало на ново летоброене в семейството. Наистина беше преди години, след този случай се престраших и вече искам решително. Пък каквото ще да става...И казвам каквото мисля и чувствам, не чакам някой да отгатва. Няма смисъл и не живея с екстрасенс, а с класически български мъж.
Не възприемам халката си като венчална, защото сватбите и семейното положение никога не са били от значение за мен. По-скоро е завършен и чист кръг. И със седеф, който много харесвам. Веднъж ми спря сърцето, когато ТЯ падна в морето и едно детенце с очила за плуване се гмурна два пъти и я извади. Била върху пясъка още. После с детенцето, мисля че се казваше Йоанка, получи най-големият и скъп сладолед от мен. Вчера беше вторият път, когато ми спря сърцето. Но се открихме пак.
Не знам дали сте имали усещането за вещ като за живо същество, но моето пръстенче е такова. Поради циганската си душа понякога ми се прищява да се накича с още дрънкулки. ТЯ обаче /халката ми/ не дава. Не иска други пръстени. Никой не е достоен. Не дава дори и на малкото пръстче да си сложа нещо - така аристократично и артистично да е. ТЯ е бижу с характер, затова сигурно сме толкова привързани.
Та дойде си де...изпрана в един джоб на домашен елек. Нещо ми е хлабава в последно време и трябва да бъда много внимателна. Снощи я кръстих "Сейфи" /с ударение на "е" -като сигурна, реших че ще е близо до "седеф"/. Така първият ми дигитален фотоапарат се казваше Саманта /от Самсунг/, вторият се казваше Оли /от Олимпус/, а последният - Кони /от Канон/. Като кръщавам любимите си вещи, сякаш им желая дълъг път и безсмъртие.
Днес в чест на новокръстеното пръстенче дрескодът ще е моряшки. И довечера ама непременно елате в Операта - "Любовен еликсир" е направо сладурска работа с мноооооого добри гласове!
Светъл и седефен ден! /Ей това е моята хубавица, разбира се, друга като нея НЯМА!/
http://www.nakit.bg/index.php?artist=Stanimir%20Nikolov&id=5309&lang=bg&acatid=170&bcatid=322&acc=0&details=yes&spage=2&asearch=&rsearch=¶m=
Няма коментари:
Публикуване на коментар