Весело посрещане на Новата 2016 година!!!

Добър да е последният ден от 2015 година, скъпи приятели! Ще си спомням само с добро изминаващата година - и заради доброто и заради тъжното и заради усмихнатото и заради плачливото, което ми се случи в нея. Ще си я спомням с добро. Тя наистина беше добра година. На първо място продължих да се учудвам как това, което поискам наум или наглас - се сбъдва. Понякога го поискваше сърцето, понякога-умът, понякога заедно се наговаряха...Но е факт - мисля за нещо и то се материализира. За човек - и той идва насреща ми, или се обажда, или по някакъв начин ме сеща за себе си. За вещ- и тя се сбъдва. Особено ако се зарадвам силно на някого за нещо. И то под тази или друга форма-хоп, при мен! С горчивина уточнявам само, че въпреки че искам някои работи от сърце /не ги изисквам/, но искам и се моля да се сбъднат и са в областта на политиката местна и нациолна - НЕ, не стават, не се сбъдват. Което ми е подсказване от Вселената - това е тъмна галактика, там светлите сили не работят и съм безсилна да изпълнявам добри желания и мисли. НЕ, не става, там не се материализират мислите ми. НО! продължавам да опитвам, аз не се предавам лесно, както знаете Овен съм по зодия. На второ място и в настоящата година продължих да познавам и да се запознавам с много хубави и талантливи хора на България. И продължавам да вярвам, че именно те са огромното и богатство. Талантливите и хора - артисти, танцьори, певци, музиканти, балерини и тн. Преживях 2 разкошни фестивала - на куклен театър за възрастни Пиеро и Оперно-балетния фестивал. Нагледах се на модерни спектакли, на спектакли висока класа. В България това е голямото богатство-културата. И децата. Друго няма. Ако си мислите, че е спорта-не е. Защо ли? Защото да припомним "Здрав дух в здраво тяло". А като общо духът на нацията не е здрав. Тогава какъв спорт, какво здраво тяло, какви 5-6 и 7-8, че ще си паднала?! Нито фитнесите вътре и вътре, нито случайните медали могат да върнат предишната слава. Защото като общо обществото е болно. И не може да роди здрав спортен дух. Не може.Точка. На трето място и тази година запази приятелите ми и хората, които обичам живи и здрави /кой колкото може/ и край мен. Което няма как да не ме радва дълбоко, дълбоко. Нищо повече не си пожелавам от това да съм здрава и да работя и същото за любимите ми хора, които са ми много нужни край мен. Много нужни. Тези, които не са вече край мен-по един или друг начин са почти винаги с мен. Обожавам шала на сърчица от Мария. Имам чувството, че я водя с мен там, където бих искала да я заведа, като нося този шал. Тя ми липсва много. Както и Йончето, много. Станимир,Борето, Боби Стойнов...Силна армия от ангели си имам на небето, да знаете. А водач им е моята баба от приказките, която се грижи за всичко около мен от някой облак №29-03-69. Тази порода баби от приказките, дето са си постоянно вкъщи и отдадени само на къщата и внуците, вече ги няма. Времената са модерни. На четвърто място си оставих в тази година с отложено плащане в началото на следващата няколко нови надежди и начинания. Скоро ще ги разберете. И ще им се зарадвате, убедена съм. Значи все още имам мечти. Все още. И цели-да кажем. Въпреки че вече не съм състезателния тип, който бях и с никого нищо не деля. Нито доказвам, нито уча, нито показвам. Един от собствените ми девизи е "Не искам чуждото, само моето си!". За това, моето си, съм готова на битки и борби. Дано не се налага. Благодарна съм на 2015 година за всички моменти, които ми предостави - да направя добро, да помогна, да съдействам, да подкрепя! Наистина тези моменти са неоценими със силата, която ти дават. Благодарна съм и, че и двете ми деца учат това, което искат и че в семейството ми учението се цени високо. Благодарна съм и, че мама и тате са живи и здрави и че имам такъв безценен брат на този свят! Благодарна съм и за подкрепата на един човек, който вече 23 години е най-добрият ми приятел в живота и мой безценен урок по реализъм! Направо стана все едно Оскар са ми връчили в Кодак Тиътър и аз Благодаря от трибуната на целия свят и семейство! С две думи - 2015 година беше незабравима и добра година! Пожелавам си 2016 да бъде незабравима, добра и благодатна година за мен и всички ни! Да се родят бебетата, които са чакани. Да станат сватбите, да се излекуват болестите, да има повече усмивки! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж, която започва Голямото готвене след малко! В къщата и спи едно пораснало вече момче, което я осветява с дъха си и с /рядкото си макар/ присъствие. Другото пораснало дете пътува из света да търси радостта и разнообразието. Всичко е наред, всички са/сме по местата си...Всичко е точно така, както трябва да е. Весело посрещане на Новата 2016 година и до скоро!

Честит първи сняг! Честита истинска зима!

Добро утро, приятели! ЧЕСТИТ ПЪРВИ СНЯГ над Стара Загора! От прозореца се виждат побелели покриви, но не покрити със сняг. По тези ширини е така. Климатът е мек, което е по-скоро хубаво. Зимата е мека. Рядко ни затрупва сняг. Почти никога. Рядко температурите падат под нулата. И тогава дори не е кой знае колко студено. Колкото съм преживявала студ в София например. Ранна лекция и ще пътувам от х-л Плиска. Електронният термометър показва -13градуса. В носа ми замръзват течности, ръката ми залепва буквално за металните дръжки в автобуса. Студ, ама студ! Обичам снега в планините. В градски условия, особено старозагорски-не толкова. Тук снегът се разкишква бързо, из улиците става хлъзгаво. Вървя като полупрепарирана, почти гейша в равна Тракия, със ситни стъпки и едва едва. С пазене на равновесие, понякога-държане за оградите, заобикаляне на заледени участъци и всякакви такива улични хватки за справяне със зимата. Иначе на зимата и обичам: шаловете, шапките, ръкавиците, дебелите вълнени чорапи, хрускането на снега, когато вървиш по него в планината, горещ чай като се върнеш от разходката в планината, пързалянето с шейна или върху найлон, ей такива работи едни... Днешният ден, 30 декември, е също ден интересен от световния календар. В България през 1967 година сме въвели 5-дневна работна седмица, а в света- днес през 1922 г. е обявен СССР /Съюз на съветските социалистически републики/. Доста дълъг живот и за първото и за второто "творение". Днес е роден и Ръдиард Киплинг, кой ли не знае едно велико негово стихотворение, но пак ще го припомня после! Роден в Индия /разбира се, че и затова ми харесва/, издава стихосбирка още на 16 години. Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907 г.) – като получава наградата на 42-годишна възраст. Според Томас Елиът основно достойнство на Киплинг е умението му "да накара хората да разберат". Индийският критик Нираду К. Чаудхури смята, че авторът на «Ким» е успял да създаде "не само най-добрия роман за Индия на английски език, но и един от най-добрите английски романи изобщо". В биографията на К. «Загадъчното пътешествие на Ръдиард Киплинг: неговите книги и живот» (1977 г.) английският писател и критик Ангус Уилсън пише: "Страстният интерес на Киплинг към хората, към техния език, дела и грижи е същността на магическото очарование на всичките му произведения". Какъв човек, какъв, какъв! Какъвто само Ръдиард Киплинг може да се роди и никой друг! Всеки човек е богатство на този свят. В това вярвам твърдо и неотменно. Просто някои хора-богатства не са ми интересни, но това не пречи да са интересни на друг. Желая ви спорен и смислен ден, много веселие, смях и забава и можете да наминете към Операта довечера. Това че е Бал, не значи че билетите са по 50 лв. Не са. А ще е хубаво да вдигнем наздравица заедно! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Днешният Международен ден на биологичното разнообразие

Добро утро и честит Международен ден на биологичното разнообразие! Много ми хареса този празник, ще го отбелязвам винаги, не съм го знаела. Не всичко знаем в Синоптичната служба, но се учим всеки ден. Този "Международен ден се отбелязва по решение на 49-ата сесия на Общото събрание на ООН от 1995 г. в деня на влизане в сила през 1993 г. на Международната конвенция за биологичното разнообразие, подписана на 14 юни 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия." Така каза Уикипедия. Останалото си го продължавам аз. Например търся Що е биологично разнообразие и го намирам в това описание. Винаги съм била твърд застъпник на биологичното разнообразие в живота и природата и правото му на съществуване и заемане на своята си ниша. Особено в частта "различни хора". Застъпник съм им. Твърд фен. На тези, които не са съвсем в правата линия, на извънредните, на бедните, онеправданите, шарените, артистите, талантливите, не по кройка-по индивидуални размери, нехармоничните, нестандартните.../особено нестандартните/. Нямам никак много приятели от нормалния, богатия, заможния, властовия, политическия, икономически тежкия вид. Казвам по моя разработка, че има хора основни като сол и захар. Но има и такива като червен и черен пипер, безбройните подправки, всичко що дава цвят и аромат на живота. Този втория вид много го ценя. Много. Не давам днешното време и политика да ми се сравняват с бай Тошо и тоталитаризма. Не. Там той си отглеждаше такива хора, заобикаляше се с тях. Имаха си Априлски пленум. Бяха едни и същи, но бяха художници и поети, писатели и кинаджии. Вождът на народа имаше по волята на Вселената и от този род дете-дъщеря. Странна, извънземна. Представяте ли си да имате такова извънредно дете вкъщи? Вие-двама обикновени хорица със силен селски произход. Да ви се падне странно дете. Да обича изкуството, езотерики, Индия, йога...Но и да има силата, волята и въображението да направи за много хора събития и места като Асамблея "Знаме на мира" и монумента с камбаните, Националния дворец на културата и още и още...Да имаш странно и талантливо дете вкъщи означава че си благословен от Вселената! Да има талант да променя света за добро, за красиво, за умно, за духовно. Талант да променя света... Миналото си е мое и ще се отнасям към него както си искам. Бях дете, когато съм пяла с хора в новооткрития НДК. Никога няма да забравя вълнението си. О, не. Това, да трептиш, да се носиш по въздуха, светлините, статуята на входа, усещането че наистина си в дворец. Никой не може да нарече детските ми спомени комунистически. Ай, моля ви се. Сега пък зрелостта ми е толкова красиво капиталистическа, че няма и що. Видях страни и свят,но се връщам в бездуховна страна. И това боли. Непрекъснато грабена. Мен лично магистрали и велоалеи не ми стигат. Аз обичам биологичното разнообразие и съм твърд негов фен. Неслучайно първите истински протести на хората бяха за запазването на Иракли. То не че нещо се случи де. Арогантността и пълната отдалеченост на политиката от хората е абсолютно зациментирана в днешно време. Цимент, бетон, арматура, твърдо.Хард.Супер-дупер. Айде, нова Година иде и с нея нов късмет! Казват, че май някой ще става дядо...дано го отвлече от света това ново щастие. Бъдете усмихнати днес, това ми беше целта и отбележете по свой си начин Международния ден на биологичното разнообразие. Много хубав ден е! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Живот като на кино и Международният ден на киното

Добро утро, скъпи приятели! Синоптичната служба се завърна от кратък, но съдържателен престой в родния край. Снощи, не много късно. Затова си легна рано и сега /да кажем/, се е наспала и готова за нови подвизи из не-родния край. Време и място за подвизи има. Докато течеше подготовка за новата прогноза, в Синоптичната служба се установи че днес е Международният ден на киното, защото на 28 декември 1895 г. е била първата платена прожекция на филм от Братя Люмиер в Гранд кафе в Париж. Ето това си е то! Тъкмо вчера обявих, че на 31 декември ще си избера някакъв час и ще гледам Междузвездни войни, епизод 7 - пред смаяните погледи на родата в родата в родния край. Все повече утвърждавам в себе си качеството на решението -в този последен ден от годината да ида на кино. Значи то целият живот си е едно кино, филмова лента, разни герои, ситуации, погледи...снимачна площадка. Някои по-усещаме ролите си, други - така си преминават като статисти в масови сцени, трети направо се вживяват в централни герои...Чудо просто. Най-различни филмови образи, сценарии да искаш-всеки ден, всеки час ти е отделен сценарий за серия или цял филм. Усещането за живот като кино на Балканите според мен е най-силно. Тук сме всички много силни и много характерни образи, голям колорит и абсолютни таланти. Дремещи във всеки един. Освен това драматизмът е засилен, а хуморът е остър и як като брадва или се стоварва като парен чук върху главата. И няма бягство или пощада, общо взето. Общо и поединично. Големи образи сме хората от Балканите. Тези дни погледах телевизия у мама, така-с надзъртане и без задълбочаване. Колкото да ми стане интересно, какви са тези хора от екрана, какво ги занимава, с какво /главно/ ТЕ занимават другите хора, дето са пред екрана и са им зрители. На първо място установих, че всеки един от телевизионните хора има голямо самочувствие за себе си като за месия, който има да казва и прави нещо особено важно. На второ място установих, че няма никаква дълбочина в нито един от образите, за сметка на това атракциона в представянето е изведен до висоти. Което дава едно усещане за неясно кънтене на празно в публичното пространство. На трето място - че психичното /телевизионно/ здраве на нацията в частност и изобщо, не е никак добре и подлежи на укрепване, което СЕМ и всякакви регулиращи органи на този етап не могат да предложат. На четвърто място-че попълнените /пардон/ коригираните устни -със силикон, ботокс и там каквото е - се движат абсолютно противоестествено, с ограничен обхват и сковано. Но това не пречи на водещите да приказват на воля и да не щадят скъпоструващите интервенции. Които /видях тайната им цел!!!/ са направени и да ограничат количеството глупост, която може да се излее от една уста. НО - уви, и това не може да спре напора, когато го има и е силен! Има там и разни други наблюдения, под много номера, но не е това най-важното. Важното е, че днес е Международен ден на киното, което е повод още веднъж да осъзнаем своята роля и място на актьори от нямото или озвученото кино в сегашния си живот. Да поискаме да създадем по-добри, по-красиви, по-мили думи за сценария, който всеки ден пишем. Да поискаме да ни снима режисьор от най-висока класа. Да си измислим най-красивите реплики. Всичко това наужким, разбира се. Айде сега-да не вземем да се вживяваме много! Желая ви един много интересен сюжетно ден, с много кино-обрати, които водят до ХЕПИ ЕНД или иначе казано Щастлив Край. /на деня де/ Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и до утре заран!

Дните на тихото, споделеното, святото Очакване

Добро утро, скъпи приятели! Днешният ден не се очертава да е особено забележителен според световната библиотека Уикипедия. И е нормално, всичко и всички сме затаили дъх за утрешната вечер. Най-много и най-силно-децата. Така са притаили дъх, дали ще има под елхата мечтаните подаръци, че навсякъде е много тихо. За да може Вселената още по-ясно да чуе желанията, ако ги и е забравила. И да ги предаде на прелитащия Дядо Коледа, който може в този дълъг път да се обърка нещо за всички спирки, където трябва да слезе. Всъщност Бъдни вечер и Коледа са тихи празници. Както и се празнува едно раждане. Знаеш, че родилката се мъчи и я боли. Че преживява битка на живот и смърт. Че е между живота и смъртта. Какво да празнуваш, редно е само да почетеш святото очакване. И при слаби нерви - да се напиеш от вестта, че имаш син. Не знам по днешно време дали са все още толкова силни вълненията при раждането на син. Едно време бяха. Продължителят на рода се роди, Носителят на фамилията. /Например когато се роди брат ми, ей така го преживяхме всички-като национално събитие/. Но така е тези дни, затова е тихо, защото всички ходят на пръсти край родилката и чакат всичко да мине благополучно. Сега, Слава на Бога и Медицината, има лекарски екипи наоколо, всичко се наблюдава, дават се упойки и всякакви налагащи се манипулации се извършват. Болниците, в които се ражда, са вече модерни и чисти. Не като едно време, което така ще си спомням, докато са отворени очите на спомените ми. /А те все отворени, ей!/ Най-хубавото, което може да направите един за друг на Бъдни вечер е, да сте заедно. Заедно-малки, големи и още по-големи. Както е било едно време в къщите на българите - няколко поколения под един покрив./Това сега ми се струва крайно изнервящо, но за един ден отвреме навреме може/. Просто в този век много повече сме единаци, отколкото когато и да е било. Не можем да приемаме философски разликите между поколенията. А и те стават драстични, стават пропасти. С всяко поколение нравствеността си отива все повече и повече. И качествата, които сме уважавали. Думите, отношенията, общите цели-всичко е тотално различно и вече разлика от 20 години е бездна. Нещо като Гранд Каньон. И ние си викаме от двата края на бездната, ама не се чуваме. Нито се чуваме, нито се разбираме, нито усилвателите вършат работа. Желая ви днес много усмихнат ден, много положителен, много рационален и успешен! Да купите всички подаръци - за децата, най-вече. И да не забравяте, че най-големият подарък за възрастен се прави, когато той най-малко го очаква. А и защото по принцип е свикнал да не очаква. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и красива сряда. Още по-красива ще я направите, ако довечера дойдете в Операта. Концертът е кратък, красив, колоритен, с пеещи и свирещи деца, които са толкова талантливи, толкова сериозни, толкова чисти, че внезапно сърцето ти се свива от приток енергия и си казва,че Има надежда! За съжаление Надеждата се намира главно на местата, където обитава Изкуството и не се среща в свободен и насипен вид на останалите важни места, където се решават наистина важни задачи, харчат се много общи пари и работят едни много ненадеждни хора, които наричаме политици. А те повечето са срам за политиката. Срам, дори и за политиката.

Нишката на Коледа, която свързва различните неща

Добро утро, мили хора и приятели!Пак съм на линия в обичайния ми час. Другото, ставането ненавреме, бързането, тичането за работа, да ви кажа, не го обичам. Аз съм по бавното ходене, мислене, любуване и...пристигане по някое време, разбира се. Точността в смисъл в ранен, точен час на работното място, ми е един вид като команда-а команди, висок тон, говорене грубо и хард, нареждания - не понасям, не мога да търпя, не приемам. Открай време. От както се знам. Знаех си, че днешният ден, толкова близо до Коледа, ще е необикновен. И се оказа такъв, като направих сверката.На първо място много ми хареса,като прочетох, че в далечната 1885 г. самураят Ито Хиробуми става първият министър-председател на Япония. Представих си го този самурай в обществото, в което честта и доблестта на самураите са били основният Закон. Преди да се внесат закони от чужбина и да стане мешавицата. Но как хубаво звучи, първият ти министър-председател на е самурай. Звучи достойно. За тези добродетели си припомняме тези дни преди Коледа. Защото са ни нужни хубави думи, не за нещо друго. Така си мисля. Хубавите думи на поетите и писателите, с които да се топлим един друг. И после пак да забравим-до другата Коледа. Четох, че 57% от българите по тези празници дарявали средства за благотворителни каузи. И защо по тези дни? Те да не са определени с нормативен акт за даване на милост и подкрепа?! Не са. От друга страна е хубаво, че всички списъци с коледни желания на децата от домовете, бяха изпълнени рано-рано, доста преди Коледа. Нека желанията на всички деца по света се изпълняват от Дядо Коледа. Има време, ще станат възрастни хора, сами ще се отказват от желанията си и ще разбират, че понякога, когато едно желание не е изпълнено - това е за добро. И Вселената отсъжда за подаръците, не някой друг. Тръгнах от самурая, стигнах до Вселената...но пък имаше някаква логика все пак. Първият кмет на Стара Загора е поет, също човек на думите и на честта, така да се каже. Но вече нищо ни от едното, ни от другото не е останало. Вече всичко взе да става много /не/професионално и чарът на самураите и поетите отиде, та се не видя. Разми се във Вселената, така да се каже. И защо още е пре-интересен този ден днешният?! Ами защото в него е роден любимецът ми Джакомо Пучини. Бащата на любимата ми Тоска. И на много светли женски образи в операта. Всеки, който разбира тънко от женското начало ще знаете, е голям майстор и познавач. Женското начало навсякъде е водещото, то е раждащото, то е пълнота, то е обем и наситеност-на всичко, на цветове, звуци, теми, чувства...Затова и едни от най-красивите думи, тези, които веднага пред очите ти раждат картината, са в женски род в езика ни - опера, Коледа, гора, ливада, река, нива, приказка, книга, камина, печка и т.н. Не мога да сравнявам творци, но мисля че от българските този, който разбира жените и женското начало и го възпява по най-красив начин, е Йордан Йовков. Във всеки случай, хвала им, и на двамата и на всички, създали в творчеството си образи на невероятни, силни, красиви и дълбоки жени! Това не е лесна работа-да разкажеш за неуловимото. И така, ако обединим темите на днешния ден, ще се роди, какво?! Мисля го, и сама си се смея. Балет ще се роди, да знаете. Ще се казва "Лешникотрошачката" ще може да го видите в Операта от 11 и от 19 часа днес. Сънищата на малката Клара, вълшебници, принцове, мишки...Красотата на Коледа цялата е в музиката на този балет. Изключителна музика. Желая ви светъл и лъчезарен ден и нека свръзвате най-различни, несъвместими неща със златната, сребърна и блестяща нишка на Коледа, тя ги може тези работи! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Коледният дух, който се крие и не мога да го намеря

Добро утро! Тази сутрин сама си станах рано и навреме за прогнозата. Което не беше се случвало в последно време на късно събуждане и натрупана умора. То е от вълшебната разходка из Аязмото и надишването с чист въздух. Градът е чист, паркът е чист, преметени са, няма боклуци...но нещо не е както трябва и където трябва. Игривият Коледен дух. Няма го, явно се крие някъде. Всеки може да го познае, като е тук. Даже и най-заспалите льольовци. Пет къщички около шадравана в Градската градина в неделя...Няма музика, няма пушек от скара, продават там нещо...Надолу до Унивелсалния 3-4 къщички, надолу по улицата - поредица от сглобени павилиони с едни и същи неща всяка година. Понеже е казано, че се купуват подаръци. Магазини с китайски стоки - изобилно, вече дори из главната. Големи като супермаркети, на по два етажа дори. Всеки търси евтиното китайско. Колкото да направи, какъвто и да е подарък. Сякаш ТОВА е времето за подаръци. Не, времето за подаръци е целогодишно. Това през деня...Вечер светят светлинки изобилно. Стара Загора е един от светещите изобилно градове-в центъра имам предвид де. Имам предвид украсата. Слава богу, и улиците са осветени-имам предвид не само в центъра и човек се прибира /относително/ спокойно до дома си. Знаете, неведоми са пътищата господни. И все пак, Коледният дух го няма-като усещане за закачливост, за игра, за приключение, за нещо извънредно, извън редовната емисия, за нещо, което звъни, пее, дрънка звънчета, подскача, плези се, шуми със станиолени хартийки, нещо похапва-като курабийка, кексче...падат трохи в скута му, а в ъгълчетата на устата има пудра захар. Знам за едното място, където се крие Коледният дух - и то е звънчето от гривната на Ели. Там съм го чувала как звъни, без да го виждам. Дори е там целогодишно, понеже обича Ели и местата, където тя обитава. Но из улиците не знам къде се крие. А и къде да тръгвам да го търся...Той е труден за улавяне, капризен и непостоянен. Показва се, само ако има щастливи хора, доволни от живота си, благодарни, добри, мили, учтиви, добротворци, обичащи красивото и изящното, изкуството във всичките му видове, обичащи децата, котетата, кучетата, елените и всички живинки на този свят...Коледният дух обича много усмивките, особено - много усмивки на едно място, но е щастлив и от малко усмивки, само да ги има. Тогава се показва винаги, съм забелязала. Той обича да си припяват хората, да си тананикат, да свирят на нещо си, да танцуват по двойки - без да се срамуват от погледите наоколо. Обича, ама ги няма тези неща...Крием ги от себе си, и той се крие. Този капризен, малък, непослушен Коледен дух. Днес ще го потърся по-внимателно, та да ви разкажа, поне...Предположенията ми, къде може да е. Няма да наемам Детективска агенция засега да го търси. Може би за догодина. Остават 3 дни до Бъдни вечер и най-малките чакат под елхата си подаръците. Да знаете, те не зависят от това, колко си слушал през годината. Не се оставяйте да ви заблуждават големите. Дядо Коледа решава в случая с подаръците и това си е. Негова е думата. Весел и забавен понеделник, да ви е усмихнато и да ви върви във всичко! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Бебета, ясли, подаръци и такива едни красоти

Добро утро и хубав ден! Петък е,хора. Ден за радост и веселие вечерта, за прекаляване, за отпускане, за подготовка за съботата и неделята. Петък е. Не е за вярване, че оттук насетне ще има само 3 /ТРИИИИ/ събития на Операта - балет Лешникотрошачката на 22 декември, концерт на 23 декември и Бал на 30 декември. Напоследък темпото бе бясно лудо, но нямам да ви занимавам с това. Самият ден днешен изглежда кротък и незлоблив. Колкото повече приближават празниците, толкова повече утрините стават красиви и дните са красиви, но събуждането повече. И природата се пречиства и се моли за младенеца, който ще се роди в яслите. Тази дума "ясла", осветена може би от самото това раждане, дори в Социализъма си остана за употребление, като детските обществени заведения, в които се гледат най-малките дечица, знаете, се казваха и все още са "детски ясли". Сега се сещам, приела съм я тази дума за нещо, което е било винаги. Онова Раждане показва, че на човек всъщност нищо не му трябва, като идва на този свят. Освен майка, която да го обича и износи и се измъчи, докато се появи. И една ясла-нахвърляни копи сено сред животните, които да топлят с дъха си помещението, че да не е толкова студено. Зима е. Майка и ясла. Майката и нейните мъки. Наскоро, понеже чакаме цели ДВЕ бебета в Операта, си разказвахме кой как раждал. Женски работи, нали знаете. Оказва се, че това е време, в което всичко, ама всичко ти се запечатва в главата и си стои там и не го забравяш цял живот. Сигурно защото е време на върховно изпитание. Казват, че раждането е смъртоносно изпитание и е така. Но сигурно и то има дълбокия си смисъл, както сме създадени. За да ни е дадено. Има смисъл и е награда, с която трябва да се чувстваш благословен. Та така де, всичко се помни от тези часове и винаги можеш да го възпроизведеш-цял живот. Помня думи, движения, миризми, гледки...Сигурно защото е време, в което си между живота и смъртта. Но не само затова исках да ви пиша, а че всъщност нищо не му е нужно на човек и това се осъзнава все по-силно с годините. Разбира се, когато децата са малки, нужно е. Нужно е, че да може под елхата да има подаръци, например. Но и подаръците са различни. По-скоро нужно е детето да се научи така, че да се радва и на най-малкия подарък. Няма да забравя, как в детската ясла на бате Радо ни призоваха да занесем подаръците за под елхата. Нося аз един там някакъв автомат, дето е поискало детето. И до мен се движи фигура, която носи подарък в чувал, огромно нещо....Бащата носи чувал с кола с педали-голяма, дето детето сяда в нея и я управлява с педали, сега не знам има ли такива вече. И аз-с автоматчето. И той-с голямата кола по размери на детето. Класово неравенство, хора! Ама...ко да правиш, все сме на тази земя с някакъв смисъл. Така че - Хубав ден от мен и не се задълбочавайте в подаръците, моля ви, а в прегръдките,песните и танците заедно. Утре заведете детето си в операта в 12 часа. Ще е едно от най-хубавите преживявания за него в тези предпразнични дни. Хубав ден и поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Да свириш на цигулката на сърцето

Добро утро! Привет на всички ви. Мисля че снощи не само ревах на филма, а и не можах да заспя почти и изобщо голямо вълнение беше... Защо толкова ли? Аз лично разбрах още на първите минути, че Мерил Стрийп се е учила да свири на виола, за да играе главната роля. На третата минута - че е по истинска история. Това е покъртително-наистина Е по истинска история. В кратките анотации за филма, който е от 1999 г. на български историята е разказана...потресаващо тъпо и няма грам споменаване че историята е истинска. Младата Роберта Гаспари е изоставена от съпруга си и с двете си деца се мести в най-разбойническия квартал на Ню Йорк - Харлем, където преподава цигулка в специални часове на малките деца на бандити и ганстери, латиноси, черни, тук таме по някое бяло. Пишат за нея в централната преса. Журналистката е съпруга на известен цигулар и и става приятелка. Тя много и помага, когато внезапно Роберта губи работата си. /Толкова познато от БГ!/. Министерство, Инспекторат и Училищно настоятелство решават, че няма достатъчно финансиране и затова първо трябва да спрат.... изучаването на музика. Робетра обаче се бори и заедно с журналистката наемат зала, която се наводнява и затова стигат до Карнеги хол. Правят концерт с децата, бивши възпитаници и световни цигулари, събират пари и програмата по цигулка в Харлем продължава още 3 години. Филмът завършва с ...."докато снимахме този филм, програмата по цигулка бе официално възстановена от Министерството". Роберта и сега преподава на децата в Харлем, на 68 години е. Пиша ви за филм, защото ме развълнува и натъжи по много. Защо тук нямаме такива сърцати хора, които да се борят за каузи? В Музикалното ни училище само Божидар свири на цигулка. Не искат децата ли?! Променяме посоката тогава - ще се учи театър. Вместо да се катери по най-стръмното. Със срещи и с уроци в детските градини. С много приказки. С много разказване пред родители и деца. Не може всеки спектакъл на ДО РЕ МИ в пелени да е пълнен в Операта, а тези родители да не искат и да имат нещо против детето им да учи цигулка. Може и да може, но не вярвам. Изглежда нещо във въздуха тук пречи да има сърцати и борбени хора. Да си сърцат означава и да имаш мнение за себе си, че си особено важен човек. Това тръгва от семейството, върви в яслата, детската градина, училището, университета. Идва с четене, занимания със себе си. Самосъзнанието. Идва и с разговори, с изслушване на чуждото мнение, с уважението, със зачитането на различния. Със знаенето на собственото си място под слънцето. С намирането на добра професия, избирането и като призвание. Вече два концерта на Деси и нейният Лондонски хор, който пее на български - гледам в Стара Загора. Деси е от Стара Загора и води хорът си тук през лятото. Тя е много сърцата, тя е невероятна. В този град тук няма такава. В този момент. От тези, дето и да познавам публично де. Скрити в работата си такива хора има доста. Например няколко сърцати учители познавам. Но тяхната работа е в техния си клас, в класовете им. Така...Нека да ви хвърля, какво пише един наш вестник за филма, с който започнах: НОТИТЕ НА ЖИВОТА Мерил Стрийп учи негърчета на цигулка За "Музика от сърцето" Мерил Стрийп получи 10-ата си номинация "Оскар", освен дето има и две награди. Напоследък Академията я отличава с тази чест кажи-речи всяка година, явно за да изкупи факта, че от 1982-а не й е давала статуетка. Че е голяма актриса, голяма е, само че вече е застаряваща и грозновата и почва да се повтаря в драматичните си превъплъщения. В "Музика от сърцето", кой знае защо, това не дразни. Филмът има всички шансове да е обилно подсладена боза. Той е екранизация по истинската история на самотна майка, нереализирана цигуларка, която започва да преподава на негърчета от Харлем тайните на цигулката. Сценарият е повече от прозрачен, с драми от типа "не дойдох в часа по цигулка, защото баба ми загина в махленска престрелка". Но въпреки че в него са замесени много деца, "Музика от сърцето" не е досадно-дидактичен и лековатостта му е по-скоро плюс при гледането на видео с едно и половина око. Освен Стрийп силни роли правят абонираната за роли на еманципирани негърки Анджела Басет и ирландецът Ейдън Куин. Глория Естефан е по-скоро миманс и изпълнителка от саундтрака, отколкото актриса. Безумно е да употребяваш дума като негърчета, да казваш за Мерил Стрийп - застаряваща и грозновата /да казваш това за която и да е жена изобщо!!!!!!!!!/, че филмът не е кой знае какво....И прочее. В тези няколко реда само! Когото съм могла, съм отказала от тази професия-на журналист. Повечето деца не се отказват. Много ги блазни славата и светлините. Аз си обичам професията и не харесвам повечето от тези, които я упражняват сега. И се кичат с нея. Светъл и хубав ден и ако познавате сърцати хора, които правят добрини, но за МНОГО други хора около тях - непременно ми пишете на лични. Водя си списък. Светъл и хубав ден! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Снощните чудеса на сцената

Добро утро!Скъпи приятели, ако Синоптичката ви не е редовна всяка сутрин, да знаете - то е от късното събуждане и изпускането на "целевата група", която преди да тръгне на работа, се нуждае от тази прогноза. Не -по време на, не - след работа, не-в обедната почивка или нещо такова. Авторката напълно съзнава отговорността на мисията си и гледа да бъде на висотата и - да даде най-хубавото начало на един ден. Да разкаже за чудесата, които обитават в него и които не бива да се пропускат. Защото шумовете и плявата на деня са толкова много, а чудесата толкова малко и скрити в мидени черупки, някои от тях почти на дъното на океана. Че не бива да не откриват и разкриват и разказват. На някои места, като на сцената на Операта, чудесата виреят в чудесна хранителна среда. Тези дни събираме богата реколта от тях. В смисъл на духовна, да не си помислите че текат парични потоци, не. Чудесното на сцената е, че материализира желания. Дори веднага с произнасянето им. Снощи Венци Благоев каза - "На тази мелодия и е нужно нещо много различно, като напримен син тромпет". И хоп, в ръката му...тромпет с най-синия цвят на синьото! Фокус ли беше, дядо Коледа през Комина на Операта ли....не знам, не знам. Но, ето-със син тромпет и със сина си, порасналият красавец Митето на китара, Венци свири божествено. Ама много, много красиво! А да гледаш баща и син заедно на сцената - то е ...мисля че е неизразимо. Другото чудо...Ние си имаме в Операта отскоро Нели. Тя вече е...Анина в Травиата, Мерседес в Кармен, Берта в Севилският бръснар /това са малки роли/, НО и - цял Пинокио, приказна Фея в ДО РЕ МИ в пелени. Сега ще е Разказвачът в Коледни бъркотии на Маргаритки, ще участва в Бал в операта, предстои и и Сватбата на Фигаро още в края на първия месец на годината. Нели дойде в тази Опера като вихър от доброта, като облаче от усмивки...Денонощно е в нея, репетициите и са от сутрин, до мрак. Изключително момиче, глас и добро сърце. Артист, такъв какъвто трябва да бъде Артистът-ентусиазиран, въодушевен, с огромно желание да работи, да се раздава, да дава...И снощи Нели беше чудесна, дори в Джаз-концерт. Песните, които изпя превъзходно, тя и изтанцува, изрисува, оживи...Такава е във всичко, което съм виждала да прави досега в Операта. Много талантлива и силно ефективен човек. Ефективен в смисъл полезен, на мястото си, ценен за общото, за колектива, за фирмата, за всички - човек. Казвали на такъв човек "кьошелия камък" - на кьошето на оградата да го сложиш /кьоше означава ъгъл/, ще застане на мястото си и там. Или как иначе - дялан камък, точния човек, все от този род...Ценен за общото благо. /тук не знам, колко е ценен за себе си/. Когато я поздравих след концерта, Нели ми каза "Всичко е за Изкуството!". Когато това "всичко" стане платено със заплата, която ти все смяташ че е малка /не че не е такава/-тогава ентусиазмът рязко спада в повечето хора и те стават...просто щатни работници. Забравят колко са красиви с инструментите, на които свирят. Колко се преобразяват на сцената, когато пеят и танцуват. Забравят го...а не бива. Нищо че не са героите на времето и на обществото си днес. Артистите са хората, които връщат вдъхновението в човешките сърца. Затова не биват да забравят своето на закачалката вкъщи. ...Та така, направо не знам довечера какво ще е поредното чудо на сцената на Операта. Гадая, вероятно ще ми разкажат. Интересно ще ми е, но балетът е руски и билетите скъпи, а аз не се навирам без билет да гледам. Принцип. Спорен и усмихнат ден и във всичко да ви върви - с вдъхновение и любов! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!/на снимките-Нели Нечева и Венци и Димитър Благоеви плюс син тромпет/

„Където се увеличава благодетелта, увеличава се и добродетелта“

И така - прекрасен съботен ден дойде! Даже и работен, пак е красив. От сутринта е такъв. Обещах вчера да ви пиша за духа на едно събитие тази вечер в Операта, в което има една от непознатите на много хора думи "Самарянин". Уговорката е, че както всяко нещо-събитие, документ и пр. в живота има "дух" и "буква" тук ще говоря повече за духа, отколкото за буквата. И днес още има самаряни. Самаряните (иврит : שומרונים) са етнорелигиозна група, която възниква в древна Палестина.Те не приемат Талмуда и равинистичните тълкувания, а от Танаха признават само Тората и книгата на Иисус Навин. След разрушаването на Втория храм са изселени от палестинските земи. Завръщат се в обетованата земя през 6 век, но не са приети от ортодоксалната юдейска общност.Понастоящем представляват малобройна общност, съсредоточена в градовете Холон в Израел и Наблус в Палестина. Притчата за добрия самарянин разказва, че по пътя от Иерусалим за Иерихон един пътник бил нападнат от разбойници. Ограбен и пребит, той лежал полумъртъв на жаркото слънце.Случайно по този път минавал един юдейски свещеник. Погледнал го съчувствено, но го отминал, понеже бързал за службата в свещения град. След него минал левит, също служител на закона. И той бързал да отмине, окаже помощ. След тях се задал един самарянин, съвсем чужд по народност и вяра на изпадналия в тежка беда. Сърцето му трепнало от милост и той се спрял. Измил раните с вино, омекчил ги с елей, превързал ги и качил човека на добичето си. Откарал го в страноприемницата.На следващия ден, преди да замине, дал два динара на съдържателя на страноприемницата и му казал: Погрижи се за него и ако похарчиш още пари, на връщане аз ще ти заплатя. Няколко са крилатите изречения от тази притча:"Да възлюбиш ближния както себе си", „Където се увеличава благодетелта, увеличава се и добродетелта“ Това е то духът на самарянството - да се грижиш на някого, без да очакваш благодарност или възнаграждение за това. Да си мислостив, да помагаш - от сърце. Това е духът на самарянството, който в днешни дни не е много запазен в оригиналния вид. На първо място, дали се говори в семейството, чуло ли е едно дете кой е самарянин, какво значи да помагаш? На второ място-поощрява ли този дух родното училище или тормози децата заради отсъствия,които са направили поради доброволчество? Второто е. В земите на Запад от нас държавите, обществата са организирани около този и той е един от основните закони - на доброволчеството, на самарянството, на непрекъснатия живот в полза на човеците и на Обществото, на държавата. От деца до последните си дни всички полагат, сякаш разписан по норми - доброволен труд, творчество, грижи, помощ - без заплащане. При нас свирепостта на обществото и особено на политиката ни, предизвиква обратна реакция в обществото- на много изяви на милост и състрадание. За тях е много хубаво да се пише и говори по много. Колкото повече - толкова повече. Да има такива награди като Добрий Самарянин. /Аз не съм за наградите и състезанието, защото отсъждането е човешка работа, а тя невинаги е обективна/. Но съм твърдо ЗА да се говори и да се споменава за добрия пример. И повече хора да се включат като информират и номинират /модерному речено/ добрия пример. За да се различава от не-добрия. Самите хора, обществото - да си изградят критерии. Това е особено важно.МНОГО важно. Кой е добър и състрадателен, кой помага заради доброто си сърце, не заради чест, слава и пари? Кой дава от сърце. Кой помага. Кой съдейства. Кой състрадава. Не ми се нравят Благотворителните концерти напоследък, които избухват всяка вечер и в които са въвлечени много деца като организатори. Благотворителността, самарянството - не са по повод, не избухват само за Великден и за Коледа. Те са малки жестове, скромни, обикновено скрити. Хората, които ги правят, не се афишират, не се заявяват. Не канят звезди на българската естрада, които им искат хонорари за участието си в "благотворителен концерт" /какъв потрес, бих казала!/, за да се събират пари в касичка или от билети, вход и кой колкото даде. Цялата зала на Операта - 600 души може да събере с билети по 10 лв общо 6000 лв. Ако е опростен наемът на залата от почти 2500 лв. и отидат пари за хонорари на участниците в концерта - де е благотворителността. Къде е? Там, където е "вярна, ти любов народна". Вдън горите тилилейски е. Крие се и само отделни ятаци и носят там, каквото и е нужно. Благотворителността не бива да става бизнес, не бива. И с това бизнес да правиш в наше време! НО, замълчи сърце! Тази вечер аз ще бъда в залата на Операта, за да подкрепя всички номинирани в Конкурса Добрий Самарянин и да кажа още веднъж Благодаря! на д-р Рени Колева, на която създадох май напрежение, като я номинирах в конкурса. Когато си свикнал да правиш добро, като вдишването и издишването, изведнъж ти става необичайно някой да ти каже,какво точно правиш. Защото ти си забравил, то е по-силно от теб. Правенето на добро.Попитали стареца Паисий: „Защо нашият живот е станал такъв страшен, унил, безблагодатен, нерадостен?” И старецът отговорил: „Защото ние поставяме Бога в нашия живот накрая”. Светъл, хубав и благословен да бъде днешният ви ден и само хубави мисли, думи и дела да ви спохождат! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж с това извънредно издание на Синоптичните по един хубав повод.

Сутрешни отдавнашни думи

Добро утро, добро утро! Гледам - 7 дни без да съм писала ред тук. Направо нереална работа. Все пак тук ми е утехата и отмората. И зареждането. Беше доста напрежение покрай премиерата /ще каже човек, че съм пяла или шила костюми/. Не съм, но много се вълнувах, как ще се получи. Получи се. И ми беше двойно радостно. Не знам по колко от двата вида радост - че на сцената е станал хубав спектакъл. И №2.че в залата е пълна с интелигентни хора. До един неслучайни. До един, знаещи защо са дошли и със съзнателен избор и обичащи операта. Специално ходих покрай тях като сянка в антракта-ако може да запомня лицата им, да ги разпознавам на улицата. Все пак интелигентните физиономии стават все по-малко и по-малко и аз си ги водя на отчет. А изведнъж цели 600 от тях на едно място-а и колко хубаво облечени, официални, сериозни, усмихнати, всякакви! Е, то си беше радост за сърцето и душата. Празник.И то голям. За случилото се на сцената няма нужда да изпадам в подробности. Хубав спектакъл. Магия огромна в гласовете - изключителна Лучия, но и всички други. И нещо, което още веднъж ме възрадва. Тази сцена, Старозагорската, има особено излъчване и то или тя "възпитава" творците във вкус. Не понася безвкусиците. Тя помни, че Маестро Д.Димитров е донесъл чертежите и, след като е видял всички сцени на света /образно казано де/ и я е създал да е модерна. И да е сцена на високо изкуство. Не че не я тормозят и с кич-от нямане на пари или собствен нисък вкус. Но тази сцена не търпи подобно отношение и изхвърля дразнителите и. В последно време постановките на Нина Найденова - естетски до една, Царицата на чардаша на Ники Априлов, Травиата и Риголето на Готшалк, всичките до една опери на Борис и Цвети Стойнови...огромния шанс в Стара Загора да работи режисьор като Стефано Пода и да измисли за Античния форум един "Дон Жуан" на световно ниво ...Тази сцена, Старозагорската, държи високо изискванията за висок вкус. И този, който не се съобразява с това-пиши му забрава. Другото и хубаво на тази сцена е, че дава път на звезди. Много от тях започват от тук и заминават надалеч и нависоко.Както сигурно ще стане и с Лучия. Изстреляна е вече по световните сцени-тази красота и талант от Косово. И завидно самообладание, през цялото време. Много концентрирано момиче, което ми се стори и че е добър човек. Обикновено добрият характер помага на таланта и го издига още повече. А кофти характерът пречи. Дори талантът да е в изобилие. ...Завършвайки този сутрешен оперен анализ, бих искала да отбележа, че навън се вихри едно от най-странните небета, които съм виждала в скоро време. Розовото се появява в такива количества и шарки, че все едно отваря път на корабите на някоя небесна Атлантида да слязат и кацнат пред очите ми. Много странно небе.... Да не забравя да честитя Студенстския празник на всички ни и особено на бате Радо, моето момче, което ще празнува за първи път нейде край Търново града с групата си бъдещи програмисти на републиката и на света. На днешния ден беше решено, че ще ставам майка за първи път. Но детето Жени си е характер от ембрион още и реши, че ще се появи когато тя реши. И тя има празник днес по нашите обичаи, то по немските-не. Светъл и хубав ден, не забравяйте че идат празници и посветете малко време на себе си, за да блестите още по-ярко! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Обичам го този Декември!

Добро утро, скъпи приятели! Честит ни Декември! Обичам този месец, много. Разбира се, че заради Коледа, но и за нещо много лично и скъпо. В него се роди дъщеря ми - най-красивото малко момиченце. Мъничко, вресливо вързопче, което стана млада дама-умница, хубавица и Гражданин на света. Удивително е как децата претворяват някои от мечтите ни. Моите наистина бяха - да уча в чужбина, да живея в големи градове с голяма блъсканица, да пътувам из целия свят. Не че съм и завещала моите за претворяване де, просто исках да кажа че виждам мечтите си, когато бях млада - в нейния живот сега. Обичам декември и заради ароматите му, които не знам дали ще мога да изброя всичките - на елхови иглички, на бор, на канела, карамфил, ванилия, джинджифил, портокали, мандарини, цвърчащи наденички на базарите, греяно с мед и черен пипер вино, на хартия за опаковане на подаръци, на сняг и студ, на липов чай, на печка на дърва, на горящи дърва в камината.... Обичам декември и заради подаръците - да ти подарят, да подариш. Заради всеобщата веселба и весели очи на хората. Празничните очи са блестящи. Делничните са уморени, посърнали, уморени... Обичам декември заради празниците, които ни събират от всички посоки на света. Идват си от чужбина децата ни, роднини, любими хора...Усещаш, че такава голяма част от сърцето ти е била с тях-там, където са и те. И сега се завръща с тях. И всичко си идва на мястото, макар и няколко дни. Сърцето е цяло...относително цяло, разбира се. Сърцето има чудни свойства. Желая ви в този първи ден от месеца да ви е много уютно и приятно и да вземете да се украсите, ако не сте. Аз го направих преди известно време, когато навън грееше чудно слънце и да окачаш Коледни звезди беше малко нелепо. Не че ми пука, казвам го заради паралела. Коледа си е винаги в сърцето, независимо от времето и сезоните. И през лятото идва Коледа дори. Времето за чудеса. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Чудесата на сцената

Добро утро и извинения за кратките прекъсвания в прогнозите! Сума ти народ се разболя, разкиха и разкашля, защото не доставям навреме адекватна синоптична прогроза. И препоръки например-как да се облечете, когато се събудите сутринта и навън е 5 градуса, а по обяд става 25. Резките температурни разлики и недобрата информираност доведоха народа до кихавици и т.н. Не мога да обещая, че ще се поправя, защото времето е фестивално за Операта, денонощно сме на линия. Посрещаме си гостите, изпращаме си ги. Правим чудеса от героизъм като снощното. Най-хрисимият колега и прекрасен баритон Иван Кабамитов снощи разбра в началото на бургаската "Травиата", че ще трябва да пее - заради заболяване на основния изпълнител. Облекли го нашето момче, гримирали набързо, няма обяснения подробни къде какво да прави - а беше великолепен. Няма като във футбола - резервите на брой колкото отбора, чакат ред по скамейките. Няма братко резерви. Това не беше екстрена ситуация снощното. То беше Пръстът на Вселената, който мести хората и събитията да стават така, както трябва. Това в театъра не може да стане. Там е много текст и във всяка постановка е различен. Дори и да си играл Павел в "Гераците" на нашия театър /примерно де/, не можеш да изиграеш Павел в Бургаския - другият режисьор там нарежда друго. Снощи разбрах наяве, кое и е и хубавото, редом с тежкото - на операта. На този етап не може да се съкращава-което не е хубавото, не задържа младите, не могат да издържат 3 часа. От друга страна - мелодиите и са вечни, непокътнати, леят се нацяло,нищо не се е променило от създаването им, досега. Затова може би отива на музейна сбирка работата с Операта - 3 часа показваш славното и минало. За настоящето не ми се говори, не. Сигурно ще дойде време, ще се пътува със самолети до точно определени точки по света, където ще може да се гледа и слуша Опера. Не ми се ще да съм такъв пророк. Но.Векът е на бързата консумация. Дори и гурмето, което признаваме за висше изкуство в манджите, се прави дълго, но се хапва за миг. И те това е то. Мъчно ми е. Тези спектакли, които идват, са премиерите на оперните театри. Чисто новите премиери - с декори и костюми. Те стават най-много веднъж в годината. Огромен труд, кроене, шиене и блъскане за ...най-много 3 пълни постановки. Затова цялата останала продукция е със стари костюми и визии, които обикалят от театър на театър. Ми...това е то. То като в живота горе долу. Радваме се на родните и чужди моди, иска ни се ай да не е Версаче и Армани, ми поне Жени Живкова да е. Ма де ти доход такъв! И ако не в китайските магазини, то в секънд хенд-овете откриваме своите вълшебства. Е все пак, облечени сме добре сега, не ходим голи и боси. Та така, сума ти чудеса има в тези почивни дни насам-натам из града - в Парк Мол Катето Евро, в парк-хотел Загорка - изложение Хляб и вино /браво на организаторите!/. Да си починете хубаво, да почетете хубава книга и се отморите! Идва Коледната бясна суматоха. Поздрави от Синоптичната служба и непременно вечер греяно червено вино с мед и черен пипер.

На добър час, Фестивал!

Добро утро, дами и господа! Днес започва Фестивалът за оперно и балетно изкуство в Стара Загора. В предишните си 2 прогнози бях почнала да ви разказвам защо да посетите постановка/постановки на Фестивала и проследих до коя от програмата точно съм стигнала. Стигнах до "Омагьосаният" на Пловдив. На всичко отгоре една устатница музикален критик Екатерина Дочева дава висока оценка на спектакъла. А от нея и критиките и треперят всички музиканти. - Нататък следва "Травиата" на Опера Бургас. Тук няма да ви убеждавам много-много. Това си е класическо заглавие, това е музика за любов, драма от живота взета направо.Мисля че е най-изпълняваната опера навсякъде. Има всичко в нея, включително и балет. Целият блясък на Операта заедно. - "Дон Паскуале" на Опера Варна е комичната опера в програмата. Весела така да се каже, жизнерадостна. Едно от постиженията на Морската музикална столица Варна. Нов момент - сценографията на постановката е на Teatro Comunale di Modena - Италия - Фондация „Лучано Павароти“ представя "Гласовете на Италия"- наследството на Лучано Павароти. Дано големият Тенор е спокоен на оня свят от това, което вижда че се рекламира с името му. То е всъщност Шоу с класическа музика. Дано това да са Гласовете на Италия. Но малко ме съмнява, защото Гласовете на Италия са в оперните и театри и правят Изкуство. Това, което ще се представи тук, е Шоу. Не че има лошо. Всъщност вече не знам кое е хубаво и кое - лошо. Явно всичко, което народът иска и за което с радост дава от 50 лв нагоре за билети - е добро. Пазар. - идва една от любимите ми части във Фестивала - безплатната прожекция на Семирамида опера от Джоакино Росини видеозапис от 2005 Gran teatro de Liceu, Barcelona, в копродукция с Rossini Opera festival, Пезаро, Teatro Comunale, Торино и Teatro Real, Мадрид. И с участието на Дарина Такова, която сама ще представи спектакъла. Харесвам много тази талантлива, устата, красива жена и примадона Дарина Такова. За мен няма друга с такъв интелигентен и много силен сексапил на сцената. Уточнявам - интелигентен. Това е Дар Божи. Много ярка външна красота, съчетана с Глас. И с Нрав. Честно казано, нетърпелива съм най-накрая да се запозная с тази интересна жена! - Вива ла Класика на Балет "Арабеск" - всеки път във всеки фестивал ги следя и гледам. Абсолютно любими. Да уточня - аз харесвам модерното. Онзи ден си мислих - сигурно и защото е дръзко. Харесвам дързостта. - Лястовичката на Росини - представят учениците на Дарина Такова под режисурата на Явор Гърдев. Абсолютно попадение с този висок театрален режисьор и млади таланти. Премиерата бе в Созопол тази година, това лято. Както се казва - идва съвсем нова, съвсем топла, съвсем пареща постановка. На сцената на Кукления театър - единствената в града, която ражда авангардни спектакли и говори с гласа на 21 век. /Уточнявам - ражда, и то по естествен начин, не с планирана скъпоплатена операция. Добро утро, заповядайте едно бебе да си вземете!/ - За преставянето на книгата Българския музикален театър в Библиотеката. Ами супер, не го пропускайте. Един от авторите в книгата си води класа студенти, които после ще танцуват. Красиво е. И достойно. Решено в последната минута, без никакви претенции. Студентите искат да се изявят и имат сърцат преподавател. Хвала. - за премиерата на Лучия ди Ламермур на Операта в Стара Загора - отделно. И повече. Понеже няма как да е опера всичко в рамките на тези само няколко дни явно,в града ни има гостуващ Цирк и вчера ме застигнаха по улицата гласове, които го рекламираха от движеща се кола. Ех, че културно разнообразие си имаме! На добър час на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора! На добър час, колеги, на добър час Гергана и Никола, и дедо ти, и Селим бей, и Безвремие! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Световният ден на Философията и Траяна

Добро утро, добро утро! В Световния ден на философията. Установен е за всеки трети четвъртък от месец ноември. Ще бъде философ днес, ще отбележа този ден като се опитам да се взра надълбоко и да гледам нашироко на процесите, които са пред очите ми. И тези в мен. То като че ли един ден ще ме вдъхнови, ама нейсе. Нищо няма да се промени и да се случи. Няма желание за това. Няма и хора. Всичко е нужно да е равно, спокойно и гладно. Добре е да е скучно. Всеки да е щастлив и доволен, че са му подхвърлили коматче и са му обяснили, че му дават всъщно парче торта Гараш. /те точно затова е политиката, те затова е!/. Залъгване и упояване и то с масовост. Нищо няма да се промени и да се случи. Няма хора за това. Хората не искат да променят. Те искат да усвояват. Промяната е свързана с риск и напрежение. А никой не иска да си го причини. Режимът е - през деня ходиш на работа, вършиш безсмислен труд. Вечер-риташ топка с аскер-аркадаши в междублоковото пространство. Отмаряш на фитнес. Правиш си гел-лак за 50 лв. с Коледна декорация, защото иде Коледа. Цапваш греяно вино с кебапче насред центъра на града, където вече прилича на обществена скара - иде Коледа. И си доволен. Прибираш се да спиш. Нищо няма да се случи. Няма критерии за случване. Няма критерии за добро и лошо, за качествено и фалш, за красиво и грозно, за стойностно и не-стойностно, за авангардно и посредствено. За истинско и за фалшиво няма критерии. Хората, които ги знаят, се отказаха от тях, като не ги заявяват публично. Отказаха се. Хлябът и живуркането са най-мили. Дори музикантите не можаха едно отличие да дадат от кумова срама на Явлението Траяна. Да и дадат Кристална лира за това, че е била уникална група, първа по рода си в България. Като музикантите не могат да отличат явлението, КОЙ да го направи? Даскал ли - отдавна даскал не е символ на интелектуална сила и кръгозор в наше време. Янка Такева превърна масата в мрънкалници за по-високи заплати. Останаха само светлинки в отделните училища, които директорите ненавиждат заради светенето. Пречат им на тъмнината. Затова пък тази вечер залата в Операта ще е пълна, хората идват, не само защото е с покани и безплатно, а да видят Траяна. Тя е била символ на дързост в заспалата Загора преди години. Последният вик на бохемския дух в този град, преди да падне във внезапно и тотално духовно заспиване. Била е символ на волните бохеми -много талантливи, много свободни, много ярки - творци, пиячи, любовници. Хора с цвят и вкус. Кирил Тодоров - по професия концертмайстор в Операта, сиреч първа цигулка. А още композитор,аранжор на музика, създател на Траяна и още много работи. Де ги сега такивата? Ми не може да ме върне времето в онова време. Затова ще ми е неприспособимо днес. Философията и нейният световен ден могат да го направят само по-ведро. Нещо като Карай да върви, грижи не бери! Ще се видим днес вечерта в Операта, вий бъдете ведри, бодри и мъдри! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Защо да посетя постановки от Фестивал на оперното и балетно изкуство - част 2

Добро утро и хубав ден, драги мои! Продължаваме публично-частната рубрика "Защо да посетя постановка от програмата на Оперния Фестивал в Стара Загора?" - сложих темата най-отпред за тези, които ще се откажат да четат веднага, защото не ги интересува. /Защото така са решили - че не ги интересува./ В първата част разгледахме чисто моралните и нравствени причини, сега ще се спрем на конкретиката в заглавията. - Това са 11 заглавия в програмата, на общо 4 сцени. Това е хубавата новина-представленията ще се играят и в Кукления театър, и в Драматичния театър, книгата ще се представи където и е мястото - в залата на Регионалната библиотека. Междувременно представящият книгата Българския музикален театър ще доведе свои студенти чак от Благоевград, които искат да се изявят. Това стана ясно в тези последни дни от приготовленията преди началато. Това сближава и обединява и сплотява любимите ми артистюги от местния бранш. - Много хора от вас ще са любопитни, как е звучала "Гергана", с която е създадена Операта. Ще чуете. И то Русалина Мочукова ще пее, което винаги е празник за сетивата. Русалина е висока класа. - За втората част от откриването, наречена "Безвремие" няма какво повече да ви разказвам. То ми е любим спектакъл. То разказва всичко за творците и творческия момент в днешно време. Режисьорите /хореографите/ отнеха светлината от сцената и оставиха артистите сами да се търсят, намират, събират, разделят. Да ги водят светлинките по костюмите. Това е голяма дързост - артистът живее от светлините на прожекторите, храни се от тази светлина. Но цялата трупа стиснаха зъби и като истински артисти, защото са такива, изиграха целия спектакъл прекрасно. Виолета Витанова и Станислав Генадиев имат пророречески постановки. Само вижте сайта им, вижте с какво са се занимавали и ще го разберете. Много от темите им сега ни "връхлитат" със страшна сила. -Приказки за обой?! - то е за деца в предучилищна и начална степен - спектакъл на Софийската филхармония. Музикантите са смърфове и разиграват заедно с артисти разни смешни сценки, докато показват на децата инструменти и разказват за класическата музика. Водещата е с много познат от ТВ екран глас и е супер готина. Балеринката - Ангелина Гаврилова -и тя, и тя, много талантлива и скица освен това. Тези спектакли от Фортисимо Фамилия са в препълнени зали в София. Пре-пъл-не-ни. - Омагьосаният на Опера Пловдив. Модерен спектакъл, по всички съвременни визуални правила. Не знам дали е по тази същата програма, но е хубаво, че Министерството на културата отделя по 20 000 лв. за поставяне на съвременно заглавие на български автор. Омагьосаният е на Божидар Спасов. От спектаклите, които всеки театър на 21 век трябва да има в досието си. Просто трябва. Те не са за салон от 600 души, от който ще вее хлад заради празните седалки. Те са за публика, която специално е дошла да ги види. Защото е любопитна и е във века си, но не иска да го казва на всеослушание, защото ще я линчуват. Най-малкото във Фейсбук. Хехехехе. Съвременен, експеримент, провокативен...ако ви звучат страшно тези думи - че престрашете се . И скочете. Страхът се лекува с неочаквани пориви на смелост. .....следва продължение А сега ви желая много ведър, бодър, усмихнат и жизнерадостен ден! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Не е коментар по темата, само мои си мисли са

Добро утро и хубав ден, скъпи приятели! Цели два дни пазих ритуал на мълчание, което се оказа много ефективно. Така имах повече време да чета и наблюдавам, кой как реагира на извънредни събития. Четох много. Вълнувах се много. Светът е едновременно опасен и безопасен. Животът се живее всеки ден. Страшното на този вид тероризъм, който сполетява напоследък е-че върви редом с теб, че изскача от невидими ъгли.Че е непредвидим, неразпознаваем. Че не може да го опознаеш. Фанатизмът не се учи в джамии, църкви, катедрали и в училище. Той избуява на тайни места. Така се случва тероризмът, че иска да "каже" на всеки по нещо - и то е толкова лично. Толкова различно от атаките с армия и техника по суша и вода. Защо се случи в деня преди Коледните пости?! Няма нищо случайно. Постите, знае целият християнски свят, са въздържание не просто от храна, те са въздържание от лоши думи и постъпки. Къде се случиха атентатите - в ресторант. Няма нищо случайно. Много хора на този свят няма какво да я ядат и системно не си дояждат. Развитите цивилизации превърнаха яденето в култ и нов Бог. Едно време се смеехме, че народа мисли само за "тези 3 неща 0-ядене, пиене и секс". Като гледам нещата, отдавна мисли "само за тези две неща-ядене и пиене". А последното ползва само за възпроизводство. И то напоследък се продава и полузамразено, та не е нужно. ....Удариха по концерт на хеви-метъл група. Не по друг вид музика, а точно тази. Това за мен е върха на най-отвратителната музика на света, която ти действа право на главния, малкия и гръбначния мозък едновременно. Удря те като парен чук по главата. Действа ти на най-долните инстинкти. ....Удариха по футболен мач. Отдавна спортът не е за мирни цели, а е фабрика за пари. Безскрупулна машина за налагане господство в света. Чрез спорт. Колко гротескно е, но е така. Машина за пари, за милиони пари. Купуване и продаване на футболисти! Леле, как идиотско ми е звучало това, произнесено. Да купиш и продадеш някой... Много умни хора говориха по темата тези дни. Казаха умни работи. Казаха и страшни. Че атентатите били подготвени от самия западен свят. За него си. Това вече не мога да знам. Това е страшно, това е зловещо. Това наистина е звучи апокалиптично за тази цивилизация. Да достигне такива висоти на злия си гений. В една от вечерите даваха "Аватар" по телевизията. Ето това е изкуството да ти казва всичко, било то и под формата на приказка. "Не налагайте демокрацията си там, където не я искат. Не опитомявайте хора, които не искат това от вас. Толкова ли вече няма какво да работите и усъвършенствате по себе си, та погледът ви е все навън?" Например да подобрите социалната си система, в която на социални помощи човек може да стои с години. Това ми беше абсурдно да го узная за Запада. Тук след 9 месеца на Трудовата борса с обезщетение, ме оставят без грам стотинка, ако до това време не започна работа. Това е. Има много какво да се подобрява в гостоприемния, богатия, устроения Запад. И като общество и като лично за всеки отделен човек е така. Въобще нямам претенциите за никакъв коментар по темата. Важно е, че говориха умни хора. Че се споменаха важни статии, писани преди. Ние се показахме с оплюванията си пак недорасли и недоразвити - ни скръбта можем да преживее адекватно, ни радостта, нищо.Нищо показваме, че можем да свикаме спешно най-умните си хора и бързо да обявим спешните мерки. Ало правителството, те хора не останаха в тази държава, няма вече партии тук, няма ГЕРБ, няма червена ни бяла роза - събирайте всичко най-умно и читаво да ви даде акъл! Желая ви от сърце спорен и единствено възможен ден, да ви върви във всички задачи и да имате време да се порадвате на красивата есен! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Защо да ида на постановка от Фестивал на оперното и балетно изкуство?

В част 1 започваме с предварителната подготовка за посещение на този Фестивал с традиици в Стара Загора. Защо да посетя постановки на 46-тия Фестивал на оперно и балетно изкуство Стара Загора означава да си имам отговори на няколко въпроса? Обичам ли града, в който живея ? Или просто обичам от него семейството си и „Берое”? Обичам ли артистите на този град, местата, където се прави изкуство, горд ли съм с тях? Искам ли да ходя на опера и балет, за да гледам как артистите на този град се развиват, израстват? /Понякога /но почти никога!/ не се развиват и не порастват, но много се стараят./. Ако много обичаш Стара Загора и се изявяваш активно /и безплатно/ по всички Интернет-Форуми, които прославят града ни като „най-красивия град в България”, Център на Вселената и тн. Вероятно е време да се замислиш, че да обичаш един град означава да обичаш и бедните му хора, и богатите, и децата му, и възрастните му хора, и просяците му, и лудите му. Да обичаш и уважаваш и познаваш и цениш артистите му – защото те са душата на този град, те са емоциите му, те са думите му, картините му, музиката му ….това е за мен голяма част от любовта към един град. В която любов доста хора тук се кълнат – в изображения на тениски, фейсбук групи и тн. Какво са за мен операта и балета? За мен лично са магично пътешествие и приключение в светове на музика, театър и танц, които ме очароват. Доказано лечебно свойство на класическата музика, но темата е лична и я разказвам лично. Готов ли съм да видя нещо ново и нестандартно? Да търся смисъла в светлинките в тъмното? Или да подкрепя млад български автор на модерна опера? Или Травиата да изглежда като момичето от квартала, а не като богата и наконтена метреса от супер луксозните салони на 19 век? Ако сте готов за експерименти и със себе си – идвайте.Или просто слагам заглавие на всичко, което ми се предлага като авангардно и неинтересно и за сноби и ….отивам да похарча 3 пъти повече пари от цената на един билет в кварталната кръчма. Където е много вероятно нито виното, нито дори храната да са добри. Дали и защо /да/ съм готов да дам 6-8-10-12 лв. за билет за посещение на Операта? От кукуригане по всички медии, как Операта и балетът са скъпо изкуство, всъщност хората се стреснаха и някои дори не любопитстват, колко скъпо е. Струва 6 лв за ученици, студенти и пенсионери. Струва 8-10-12 лв. за работещи. Като 8 лв. е най-предпочитаната цена на билет. Вярно е, че за 8 лв може да хапнете нещо си в някой ресторант. Или дюнер на крак. Или да си купите 1 кг месо. Няма как да е без пари. Никой не уважава и не цени нещо, което си няма цена. Входът към изкуството е с билет. На това се учат и децата. Безплатното-се нарича зрелище.Точка. Какви ползи ще ми донесе да гледам опера и балет?От една страна посещението на Опера би било опасно за вас. Ще ви видят и ще ви разказват из града – „Този е станал лигав интелектуалец, лигльо”. Щом не сте във фитнеса или на мач при истинските мъже – то си е опасно –ще ви изклюкарят. От друга страна също е опасно – ще ви хареса, в това съм уверена, и ще идвате пак и пак. Ще ви харесва все повече. Ще се влюбите в някоя балерина. Ще си изгубите сърцето. Ще хванете по невидимата стълба на някой от гласовете на сцената и …ще се изкачите много високо. Как ще ви върнем оттам?! Опасно е. Но си струва всяка похарчена минута. Само и единствено, не се самоотказвайте и самоспирайте не слагайте „етикети” и заглавия на всичко, което се предлага. Любопитствайте. Няма бедни хора и не всичко е пари. "За кефа цена няма"-казва народа. Въпросът е само, кой къде го търси Този Прословут Кеф. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и прекрасен ден!

Един особен ден от поредицата красиви дни на есента

Добро утро, добро утро, мили хора! Денят започва като поредният красив ден, поредният от късната вече есен. В Прага вече е дошъл Коледният дух, писа любимата ми художничка Петя Константинова. О, как нямам нищо против от средата на ноември, от другата седмица ако може, Стара Загора да стане цялата в лампички и светлини! А витрините - в елхови клончета и изкуствен снежец. Което ми напомня, че търся едно звънче, много специфично, само Ели Гинзарова го има засега на гривната си и каза, че това е Коледният дух. Ще си го намеря и сложа и аз на гривничка. Защото едва ли преди първите дни на декември ще светне целият град, то си е сложна работа като организация на много хора - окачането на светлинките. С такива и хиляди други работи се занимава в нашия град управата, която днес започва ново летоброене. По повод днешното начало на новия мандат бих пожелала на новите общински съвет и общинска управа: - Да не спират да мечтаят и да сбъдват мечтите си. Да направят така,че Коледният дух да присъства в града цяла година и да е красиво, лирично, мечтателно, вярващо, очакващо, поетично, музикално, театрално, художествено, артистично, елегантно, естетско. Да изглежда като, като.... скроено по мярка червено палтенце за малка госпожица. Имате ли си идея, каква красота е Червено палтенце,ушито за малко момиченце? То е едновременно визия и дълбоко усещане. Да има такова палтенце, означава че: 1.Майката на малката госпожица я е завела на шивачка /а не в магазина/, 2.на момиченцето са взели мерки и то ходи и на проби 3.отделили са и особено и специално внимание 3. в резултат има най-уникалното палто на земята и никоя друга малка принцеса няма такова. - Да бъдат умни, разумни, компетентни. Да гледат напред. Да гледат понякога и нагоре и безцелно - небето винаги е толкова красиво. Да гледат напред и да отварят хоризонтите да е основната им грижа. /Не велоалеите и фитнесите - на брой и по места. А стройните млади хора, които слизат от колелата си, спират ги пред книжарницата, библиотеката, операта, театъра. И влизат вътре. И сядат в салона, гледат, слушат, вземат книга. "Хубаво е да си красив като за начало, но след 15 минути се очаква и нещо да кажеш" - казва самият Фейсбук. - За красивото и доброто и направеното и предстоящото да могат да разказват с най-хубавите думи и най-правилните, верните, точните, богатите. Което значи да вярват в него, да го обичат, не само да го изчисляват и оразмеряват. И да го смятат като полезност и приходоносимост. /Послепис - да прочетат тук едни умни работи в съкратен вид от една дебела книга, която в неделя се продаваше в Сиела /книжарница на издателство е това/ за 12 лв, иначе струва оригинално 24 лв. http://margaritta.dir.bg/2004/okt/0748zakona.htm/ Да завършим с това, че днес е поредният прекрасен ден от най-красивата есен. Че е прекрасен и защото се събуждаме с Благодарност - живи сме. Прилично здрави и читави. В рамките на приличното - нормални и бодри. Животът е едновременно сложен и много прост. Опасен и безопасен. Но е много богат, много красив. И единствено възможен. Хубав ден и Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Остриетата като шпаги и като игли

Добро утро, скъпи приятели и почитатели на моето изкуство! Онзи ден ме представиха пред нова аудитория като "журналист с остро перо". Ох, беше то с журналистиката! И перото, и микрофона, и слушалките на ушите с гласа ми в тях, и "Добро утро, скъпи слушатели!", новините в ранни зори, дежурствата в почивните дни, редактирането, големите електрически пишещи машини в началото и машинописката Марианка, с която бяхме една срещу друга в стаята. Материалите, които се излъчваха, бяха на ленти и ролки, имаше техници да ги обработват в Радиото, славни техници, начело с Иван Недев. Съпругата му Ваня Недева, завеждаше Златния фонд на Радио Стара Загора. Там ми се е искало, като в гардероба на Операта, да се завра един ден, и да не излизам, докато не разбера за всичките му чудеса... Радиото е много "заразителна" медия, казвала съм го неведнъж. Ходя репортер с радио-кола в ранни зори и примерно - разказвам на хората, как и по колко се продават шараните в деня преди Никулден на пазаря. Или какви играчки има по магазините преди Коледа-там беше сладко, една готина продавачка ми "пусна" всички кукли, които и поисках - едни плачеха, други се смееха, камиончета се въртяха и свириха...Бате Радо също е рецитирал детско стихотворение-записах го за Радиото и го излъчихме някакъв ден преди Коледата. Госпожите му от градината го чули и му казали "Радко, ти си бил голяма работа!". Той тогава си беше Радко, детето сладко - много дундесто, с много големи бузи. Сега е Радо. Няма бузи, само музи /една де!/ Та...какво ти перо, какво ти остро?! Аз си нямам трибуна, освен тази тук. Но пък съм имала добри учители в професията, особено в Радиото. По острота, по идеи, по обич към общото дело - не пристрастяване към самоизява. Това обикновено често се случва в тази професията - да се стремиш към самоизява на всяка цена. Дойде ли някой на власт - журналистиката трябва моментално да минава в опозиция. Може не всичката, но опозиция трябва да има. Критика и то градивна. За да се не самозабравят управляващите. Едно време такава роля е имал шутът - да разсмива владетеля, докато му казва истините. Да го освестява, да го кара да се обръща назад и не забравя,че е човек. Че решенията му невинаги може да са правилни. Че това, което прави - не е задължително да се харесва на всички. Винаги съм харесвала журналистите-драки. Тези, дето правят разследвания, говорят остро, казват мнението си, пишат коментари, участват активно в живота на града. И в Стара Загора има такива. Има. Както знаете, достатъчно възпитана съм, да не изброявам. Но не съм остра, не. Понякога съм уморена от говоренето на неистини, от неправилния български, който се използва, от безумни словосъчетания. Но не съм остра. Остриетата пускат кръв, като се докоснат до жива плът. Аз не ща рани да правя,не. Айде от мен да мине - остра съм колкото игла за акупунктура. Като я забият тази игра в тялото, лекува. Такава игла и "острота" ми харесва. Защото по принцип съм предимно по родопски миролюбива. Добричка. Ходя на йога. Препоръчвам ви днес концерта в Операта. Където и да идете от всички напоследък избухнали култ.събития в града - все ще е добре. Все ще е от полза за сърцето и ума. Желая ви смислен и ползотворен ден в тази красива есен!

Една нова и вълнуваща седмица за Стара Загора

Добро утро,скъпи приятели!В един само ден, вчерашния, мина като на картина цялото състояние и битие и духовност и тн., в което живеем. В един само ден. Каква "Представителна извадка" Само, уникална по рода си! Вероятно няма как според закона балотажът да се премести ден напред заради големия Български Ден-1 ноември. Щом Законът така казва, всички мълчим. Тези,които се спасихме от седмицата с повторно поливане с балотажна помия, се разходихме из хубави места, купихме си книги, пихме будителско кафе с родени будни хора и всичко беше прекрасно до...вечерния изборен телевизионен блок. Каква беше тази кампания с футболна и спортна терминология - с думи като "измете, отвя, громи, размаза,отнесе, смаза", предизвикващи масови възторзи у зажаднялата за прясна кръв публика. Цяла седмица още едни хора /вече общо над 50 дни за тях/ се мъчат, зорят, напъват жили и мишци да я достигнат тази победа, майка и мечка. Политическият футболен сезон завърши преди всеобщия зимен сън с нужната статистика.Всички сме спокойни. В това време и в този същия вчерашен ден, другата България задръсти книжарниците на Сиела в София, направо се тъпкаха хората, тук вече викам УРА!Слава на Вселената ний малко само чакахме в Стара Загора, въпреки че имаше опашка. Едно семейство беше на касата, бащата остави почти 80 лв за книги. А детенцето попита "Тате, ще ни останат ли пари да обядвам в МОЛа", с което окончателно ми разби сърцето от милост и жалост. И гордост, най-вечер. Тези хора не намериха място в новините снощи. И будителите, горките, там-кой колкото може, бе споменат, цялостно, няма време за изброяване поединично. По телевизиите имаш време бол за партийни другари и социолози. Една само телевизия даваше филм, нелош, американски, за силата на волята,когато се стремиш към...света на парите, естествено! Че как иначе, кой друг свят да е по-интересен на масовата публика?! Това се внушава отвсякъде. И изборите са затова и те са пътят към този свят. И не че има лошо. За нас, дето избираме - остава моралната гордост, че имаме право да гласуваме. Може скоро да нямаме. Да се гордеем, докато е време. Сега чакам да ви кажа под секрет една хубава новина от други светове, не от този с парите и ще я разтръбя моментално. Освен това бързам да ви река, че седмицата в Стара Загора започва с Фотографски салон тази вечер, продължава с премиера в театъра, после симфоничен концерт в Операта, после много уникален концерт с цяло жури с тромпети - в Операта, после с Национален литературен конкурс "Веселин Ханчев", после с матине за голямата оперна звезда Мария Клинчева, после с "Мадам Бътерфлай" в Операта....и все такива хубави неща. От един паралелен живот на този, в който ни представят медиите че живеем. Не им вярвайте и се имунизирайте с ум и разум. Дори и да е ноември. За имунизиране може по всяко време. Ако ви хване грипът на политиката- Терминала и навън. Все по-често си го мисля. Според ден и умната и много поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Честит 1 ноември - Ден на будителите! Честит ни/ми празник!

Добро утро и Честит празник 1 ноември - ден на народните будители на България! Почти бях решила нищо да не пиша, защото вчера намерих случайно статията, която изразява моите мисли. Но все пак се реших. В статията става въпрос за двете Българии, които говорят на различни езици и че всичко ще се оправи, когато почнат да общуват помежду си. Не мога да предвидя, кога ще стане това. Може би когато тези от България на артистите и интелектуалците смирят егото и подадат ръка, за да тръгне разговор. Умните хора би трябвало така да правят. Един пример в днешния ден бих привела с Камен Донев и спектаклите му, които събират хиляди хора, а че дори и в зала Арена. Толкова е умен, толкова много е чел и отсял, че така хитро пробутва между разните клоунади хиляди абсолютно актуални теми - как тинейджърите не могат да говорят разбираемо, как не отстъпват място в обществения транспорт на възрастни хора и дами, как не четат, колко далеч отива и се самозатваря "високото изкуство" до степен на бял лист с точка по средата, наречен картина "артист гледа в пъпа си". Няма какво да роптаем против отминалия Хелоуин, не. Вчера бях "жури", т.е. седях си в пиратски дрехи на стола и пред мен минаваха костюмирани дечица, естествено се и харесахме с колегата Джак Спароу, а майка му- и тя накипренка за шоуто, ни снима няколко пъти. Капитанът, а особено майката, бе зарадван, че ги каня в Операта, да гледат репетиции и преобличания на истински спектакъл. Пиша всичко това дотук, за да кажа размишленията си в точки, иначе ще се разхвърлям: 1. Това е век на визуалното. Никой не ни е крив,че не разказваме на децата с техните любими похвати - много видео, много картинки, много визуални трикове и тн. Може така да се разкаже и за празника 1 ноември, всичко може. Ами ако на тези чудни стъклени стени на Музея ни се прожектират всяка вечер изображения на възрожденци, ако операта е цялата осветена от мапинг или както там се нарича, ако на Античния форум светлините се сменят с класическа музика и то на цикли по месеци?...и тн. 2. Издателства, задължително снимайте авторите си и ги доработете с фотошоп. Да станат много красиви. Децата тичат след красивите хора, а всеки може да стане красив с фотошоп. Парите за една невероятна фотосесия на автор с книги си заслужават. И видео,правете им видео-разкази, моля ви! 3. Класическата музика да не умира,много моля, а да направи всичко възможно да докара обратно децата в школите по музика и да ги въоръжи с инструменти. Да използва всички възможни пътища на добирания и лобирания до властта. Ако Министерството на културата нехае, то все ще се намери сърцат кмет, зам.кмет, председател на Общинската комисия по култура и тн. Оф, ай да не звуча вече като назидизадел. Обаче това е положението, всичко е визия в днешно време. Измамна работа, но факт. Красивите вървят с лекота напред. Ако са умни и талантливи - ура, лесно е да ги направиш герои на деня! Винаги е имало възрожденци и пак ще ги има, не се косете /кахърете, безпокоите,тревожите!/. Всеки човек, който върши повече от това, за което му се плаща като заплата - е възрожденец. Затова днес не ми е кахърно. Тази седмица един човек подари книга на града си, а днес младоци ще развеждат безплатно из Стара Загора тези, които желаят да чуят за историята на града си. Еми, колкото-толкова! Плюс качествени книги на половин цена от издателства в днешния ден. Ето, че и Празник! Той не е замислен да е масов, не е. Хората на духа винаги са били малцина. И дядо Методий Кусев са го не щяли с неговия парк и непрекъснато са му крадели дръвчетата. Още веднъж - Честит Празник и хубав ден!

Да имаш очи да видиш доброто

Добро утро и хубав ден,скъпи приятели! Петък е, обаче не ми е последен работен ден, не. Утре пак. В неделя ще си попиша за съвременните будители. Поне такъв ми е замисъла за пред съда на Вселената. Какво беше вчерашното ми кратко изречение, то вече по преживяно. На 12 декември в Операта ще има връчване на наградите Добрий самарянин. Идват Тони и Мария в Операта и си говорим. Казват-тази година няма още номинации, трудно върви, хората не са активни да предлагат. Казвам и, казах си: Хората просто не могат да отличат направеното добро в живота. Никой не учи децата в училище, какво е десятъкът според Библейските закони - той е духовна категория - да дадеш! от времето, от таланта си, без отплата. Но е нужно да можем да забелязваме и отличаваме направеното добро. Така...аз лично вече реших за трима души как ще действам с номинациите. Ще действам и ще помоля и други двама да го направят. Ще помогна с писането на мотивите. Доброто трябва да бъде отличено-не с награди, а да го ВИДЯТ повече хора. Това е смисъла на този конкурс,макар че не е за конкурс работата. Работата е повече хора да видят смисъла от добрите жестове. Така...продължава и днес културният маратон на събития в града ни. Откриването на изложбата довечера в Художествената галерия е повод още веднъж да ви кажа, че няма по-сладкодумен и ерудиран в знанието за изкуството специалист от Марин Добрев. В тази Стара Загора. Както и снощи Снежана Маринова събра хората с новата книга, на която е съставител. Финансирана от млад човек, адвокат - хонорари, издаване, всичко. Вместо да удари на живот на Малдивите две седмици, дарителят дава книга на този град. Хвала на такива хора,искрено се възхищавам на такива богати хора. Нека съдбата удвои и утрои богатството им и благата да текат към тях. Те са разбрали - че "ни се дава, за да даваме". Кой каквото може и умее, кой с каквото може да участва. Някои може да го описваме-напълно доброволно и без хонорар. Но само за това и тези, за които си струва. Отдавна избирам само аз, за кои си струва. Все имам чувството, че забравям нещо важно. То е защото съм бързорека и искам много да кажа. А не е нужно. Не е нужно някой да ми обяснява, колко богата и вълнуваща е програмата за 1 ноември. Защото тя просто се изчерпва в този жест, който снощи получи града ни под формата на нова книга. И това е то, то не е и нужно повече. За останалото хората работят и получават заплати. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и моля ви, ако знаете за човек или хора, направили добро безвъзмездно и без да им влиза в служебните задължения-моля, номинирайте ги на наградите Добрий Самарянин.

Снежка днес представя нова книга

Добро утро! Вчера си крачех по улиците и съчиних нещо кратко и съдържателно в главата си, което ще изложа днес пред вас - първо в краткия вариант, както се роди - и после ще му сложа още малко панделки и дантели. Пловдив е град със силно гражданско управление. Там кметовете просто следват гражданите /и в София е така/. В градовете, които гражданите не знаят какво искат и как да си го поискат и извоюват - управляват кметовете. Абсолютно нищо лошо в двата случая. И двете страни като знаят какво искат и че е за благото на много хора- е добре. Просто си мислех за Пловдив. Още си мисля...Вероятно имам идеалистична представа. Да кажем. Вероятно тя е "придобита" от умните хора, чиито изяви следя. Но! Пловдив има хуманитарни гимназии, техникуми и университети, които дават тон и дух на града. Интелектуалци, които дават тон и дух. Хора, които са запазена марка за гражданска активност. Според мен може да си се управлява и без кмет,който не бива да пречи, само да слуша и помага. Изключителен екип за завоюването на Културна столица на Европа 2019. Много силни преподаватели в Пловдивския университет, които не само учат на литератури наши и чужди, но учат студентите как да са активни. Неслучайно и едно наше момче, от Стара Загора-Виктор Янков, остана след университета в Пловдив и прави чудесни събития. Така...Та за Пловдив си мислех вчера. Интересен град е, определено. Много издателства, много дух, много смисъл. Обликът на един град като лица се прави от хората на духовността. Няма сега какво да говорим още по този въпрос. На тях е дадено да говорят, да мислят, да представят, да ангажират, да обясняват, да учат, да показват, да разказват. Така както на другите е дадено да водят счетоводства, да пишат рецепти, да ритат топка, да скачат, да тичат- да покоряват и надскачат себе си - учудвайки себе си и света с високи постижения. Днес очаквам залата на Библиотеката да е пълна, защото хората които имат сетива тук, обичат Снежана Маринова. Тя е за обичане, тя е човек с харизма. Ще представи новата си книга, която работи това лято. Книга със стари пощенски картички за Стара Загора. Снежа ги може много тези работи с изследването, писането и представянето. С говоренето, тълкуването, обясняването. Със създаването. Желая на всички ви приятен и спорен ден, усмихнат, ведър, с дух и живец! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!