Коледният дух, който се крие и не мога да го намеря

Добро утро! Тази сутрин сама си станах рано и навреме за прогнозата. Което не беше се случвало в последно време на късно събуждане и натрупана умора. То е от вълшебната разходка из Аязмото и надишването с чист въздух. Градът е чист, паркът е чист, преметени са, няма боклуци...но нещо не е както трябва и където трябва. Игривият Коледен дух. Няма го, явно се крие някъде. Всеки може да го познае, като е тук. Даже и най-заспалите льольовци. Пет къщички около шадравана в Градската градина в неделя...Няма музика, няма пушек от скара, продават там нещо...Надолу до Унивелсалния 3-4 къщички, надолу по улицата - поредица от сглобени павилиони с едни и същи неща всяка година. Понеже е казано, че се купуват подаръци. Магазини с китайски стоки - изобилно, вече дори из главната. Големи като супермаркети, на по два етажа дори. Всеки търси евтиното китайско. Колкото да направи, какъвто и да е подарък. Сякаш ТОВА е времето за подаръци. Не, времето за подаръци е целогодишно. Това през деня...Вечер светят светлинки изобилно. Стара Загора е един от светещите изобилно градове-в центъра имам предвид де. Имам предвид украсата. Слава богу, и улиците са осветени-имам предвид не само в центъра и човек се прибира /относително/ спокойно до дома си. Знаете, неведоми са пътищата господни. И все пак, Коледният дух го няма-като усещане за закачливост, за игра, за приключение, за нещо извънредно, извън редовната емисия, за нещо, което звъни, пее, дрънка звънчета, подскача, плези се, шуми със станиолени хартийки, нещо похапва-като курабийка, кексче...падат трохи в скута му, а в ъгълчетата на устата има пудра захар. Знам за едното място, където се крие Коледният дух - и то е звънчето от гривната на Ели. Там съм го чувала как звъни, без да го виждам. Дори е там целогодишно, понеже обича Ели и местата, където тя обитава. Но из улиците не знам къде се крие. А и къде да тръгвам да го търся...Той е труден за улавяне, капризен и непостоянен. Показва се, само ако има щастливи хора, доволни от живота си, благодарни, добри, мили, учтиви, добротворци, обичащи красивото и изящното, изкуството във всичките му видове, обичащи децата, котетата, кучетата, елените и всички живинки на този свят...Коледният дух обича много усмивките, особено - много усмивки на едно място, но е щастлив и от малко усмивки, само да ги има. Тогава се показва винаги, съм забелязала. Той обича да си припяват хората, да си тананикат, да свирят на нещо си, да танцуват по двойки - без да се срамуват от погледите наоколо. Обича, ама ги няма тези неща...Крием ги от себе си, и той се крие. Този капризен, малък, непослушен Коледен дух. Днес ще го потърся по-внимателно, та да ви разкажа, поне...Предположенията ми, къде може да е. Няма да наемам Детективска агенция засега да го търси. Може би за догодина. Остават 3 дни до Бъдни вечер и най-малките чакат под елхата си подаръците. Да знаете, те не зависят от това, колко си слушал през годината. Не се оставяйте да ви заблуждават големите. Дядо Коледа решава в случая с подаръците и това си е. Негова е думата. Весел и забавен понеделник, да ви е усмихнато и да ви върви във всичко! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!