За какво са нужни принципите

Добро утро на Велика Сряда! В днешния ден Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника. Днес е Денят на предателството. От сряда коленопреклоненията на молитвата не престават. На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме. Ето, аз оставам всякаква набелязана за тази сутрин домакинска работа. Не искам умението ми да бъде отнето, не. Намерих си идеалния повод.Най-важна,винаги, е била радостта в сърцето. Виж, предателството е тема, която е много дълбока, широка, висока, необозрима. Не ми се захваща дори, защото съм го преживявала в някаква форма. И хич не е приятно. Хубаво е да имаш свойството да забравяш, както често става при мен. Но някак си предателството не се забравя. Прощава се, но не се забравя. Звучи леко архаично в днешния свят-то трябва да има големи чувства, за да има наранен от предателство. А къде ти, сега? Времето лети, не върви, а лети...просто хората изхвърчат от живота ти по разни причини...Плачеш над гробове. Имаш ли време да се замисляш, кой какво предателство е направил. Хората, освен това, са вече доста пластични, огъват се, изградени са някак си сякаш от друга материя. Къде ти едновремешните хора-скали, исполини духовно, на които да се опреш? Хората, които не се променят в твърдостта си и в принципите си-къде такива сега? Времето е друго. Хората,като тези споменати преди малко, са старомодни. Изглеждат като забравени вещи от миналото. Казваме им - неконсенсусни, неконвертируеми, антики...Постепенно споменът за тях ще отмира у поколенията. Отвреме навреме някоя литературна творба ще ги възкресява. Но децата ще знаят, че това са си все пак литературни герои. В "Железния светилник" например - тази Султана и нейните принципи. Трудно би могло да обясниш на младите, защо постъпва така с дъщеря си. Защо е толкова и по такъв начин принципна? Аз от друга страна се радвам, че времето и нравите се променят. Че отдавна жени сами си гледат децата, без да ги сочат с пръст като несемейни престъпници. Спомням си много добре в детството, как говореха зад гърба на една жена от квартала. Какво ли и е било на горката жена, как ли е гледала детето си сред толкова много лоши думи? Така...на Велика Сряда нека бъдем добри и неосъдителни, да помислим за принципите си - имаме ли ги, колко и какви от тях са ни останали в наличност и изправност, употребяваме ли ги, къде, вършат ли ни работа, защо сме се разделили с някои от тях доброволно...? И нека вярваме и не предаваме принципите си, защото предател има във всеки един от нас. Вътрешното предателство също е страшно. Колкото и трудно да е, принципите са онова, което ни напомня за чистите, яките, моралните хора на миналото, за нашите предци, които са променяли света. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж, която няма да пипне никаква домакинска работа днес, тайно ще бере здравец от една близка градинка и ще поздрави принципите си, от които изобщо и не възнамерява да се откаже!