Да имаш очи да видиш доброто

Добро утро и хубав ден,скъпи приятели! Петък е, обаче не ми е последен работен ден, не. Утре пак. В неделя ще си попиша за съвременните будители. Поне такъв ми е замисъла за пред съда на Вселената. Какво беше вчерашното ми кратко изречение, то вече по преживяно. На 12 декември в Операта ще има връчване на наградите Добрий самарянин. Идват Тони и Мария в Операта и си говорим. Казват-тази година няма още номинации, трудно върви, хората не са активни да предлагат. Казвам и, казах си: Хората просто не могат да отличат направеното добро в живота. Никой не учи децата в училище, какво е десятъкът според Библейските закони - той е духовна категория - да дадеш! от времето, от таланта си, без отплата. Но е нужно да можем да забелязваме и отличаваме направеното добро. Така...аз лично вече реших за трима души как ще действам с номинациите. Ще действам и ще помоля и други двама да го направят. Ще помогна с писането на мотивите. Доброто трябва да бъде отличено-не с награди, а да го ВИДЯТ повече хора. Това е смисъла на този конкурс,макар че не е за конкурс работата. Работата е повече хора да видят смисъла от добрите жестове. Така...продължава и днес културният маратон на събития в града ни. Откриването на изложбата довечера в Художествената галерия е повод още веднъж да ви кажа, че няма по-сладкодумен и ерудиран в знанието за изкуството специалист от Марин Добрев. В тази Стара Загора. Както и снощи Снежана Маринова събра хората с новата книга, на която е съставител. Финансирана от млад човек, адвокат - хонорари, издаване, всичко. Вместо да удари на живот на Малдивите две седмици, дарителят дава книга на този град. Хвала на такива хора,искрено се възхищавам на такива богати хора. Нека съдбата удвои и утрои богатството им и благата да текат към тях. Те са разбрали - че "ни се дава, за да даваме". Кой каквото може и умее, кой с каквото може да участва. Някои може да го описваме-напълно доброволно и без хонорар. Но само за това и тези, за които си струва. Отдавна избирам само аз, за кои си струва. Все имам чувството, че забравям нещо важно. То е защото съм бързорека и искам много да кажа. А не е нужно. Не е нужно някой да ми обяснява, колко богата и вълнуваща е програмата за 1 ноември. Защото тя просто се изчерпва в този жест, който снощи получи града ни под формата на нова книга. И това е то, то не е и нужно повече. За останалото хората работят и получават заплати. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и моля ви, ако знаете за човек или хора, направили добро безвъзмездно и без да им влиза в служебните задължения-моля, номинирайте ги на наградите Добрий Самарянин.

Снежка днес представя нова книга

Добро утро! Вчера си крачех по улиците и съчиних нещо кратко и съдържателно в главата си, което ще изложа днес пред вас - първо в краткия вариант, както се роди - и после ще му сложа още малко панделки и дантели. Пловдив е град със силно гражданско управление. Там кметовете просто следват гражданите /и в София е така/. В градовете, които гражданите не знаят какво искат и как да си го поискат и извоюват - управляват кметовете. Абсолютно нищо лошо в двата случая. И двете страни като знаят какво искат и че е за благото на много хора- е добре. Просто си мислех за Пловдив. Още си мисля...Вероятно имам идеалистична представа. Да кажем. Вероятно тя е "придобита" от умните хора, чиито изяви следя. Но! Пловдив има хуманитарни гимназии, техникуми и университети, които дават тон и дух на града. Интелектуалци, които дават тон и дух. Хора, които са запазена марка за гражданска активност. Според мен може да си се управлява и без кмет,който не бива да пречи, само да слуша и помага. Изключителен екип за завоюването на Културна столица на Европа 2019. Много силни преподаватели в Пловдивския университет, които не само учат на литератури наши и чужди, но учат студентите как да са активни. Неслучайно и едно наше момче, от Стара Загора-Виктор Янков, остана след университета в Пловдив и прави чудесни събития. Така...Та за Пловдив си мислех вчера. Интересен град е, определено. Много издателства, много дух, много смисъл. Обликът на един град като лица се прави от хората на духовността. Няма сега какво да говорим още по този въпрос. На тях е дадено да говорят, да мислят, да представят, да ангажират, да обясняват, да учат, да показват, да разказват. Така както на другите е дадено да водят счетоводства, да пишат рецепти, да ритат топка, да скачат, да тичат- да покоряват и надскачат себе си - учудвайки себе си и света с високи постижения. Днес очаквам залата на Библиотеката да е пълна, защото хората които имат сетива тук, обичат Снежана Маринова. Тя е за обичане, тя е човек с харизма. Ще представи новата си книга, която работи това лято. Книга със стари пощенски картички за Стара Загора. Снежа ги може много тези работи с изследването, писането и представянето. С говоренето, тълкуването, обясняването. Със създаването. Желая на всички ви приятен и спорен ден, усмихнат, ведър, с дух и живец! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Седмицата преди 1 ноември -този чуден празник

Привет, привет! Съжалявам, че снощи имаше шепа хора в залата на Операта. Много ми е болно. Да правиш авангардно изкуство е като да превеждаш хората през дървен,люлеещ се мост над буйна река. А в съседство на теб е мост голям, широк, проверен. Дето се казва мостът на масовото изкуство, за масите. Той и затова е голям и проверен, да понесе много маса върху себе си. От големия мост се вижда дървения и люлеещ се страховито над водата и хорицата, които пъплят по него. "Абе вие луди ли сте, авантюристи ли сте, или просто ви хлопа дъската?" се питат хората от големия мост. Понякога се и провикват към тези на въжения. Обаче водата е силна, грохотът е голям и заглушава думите им. Хората от въжения мост не са се вкопчили само за него - сакън, това е само, един път е на света. Те са отворени и за другите пътища. Просто не ги е страх да минат по несигурния. Не ги е страх. Мисля че хората най-много се страхуват от това, да не се разочароват - в днешно време. Излизали са от зала, където сме гледали пълна тъпотия, но със софийски адрес и са се превъзнасяли, колко хубаво било! Страх ги е да не се разочароват хората, да не чуят другите, че са си дали парите за нещо, което не ги е удовлетворило. Този страх произтича от големите очаквания и високите претенции. От нищо друго. Влезеш ли където и да е, на каквото и да е - информиран, разбира се, но без кой знае какви очаквания и предварителни настройки и нагласи, винаги получаваш добро. Това е един от законите на Вселената. Та така за съвременното изкуство, но хората не са виновни. Те трябва да бъдат подготвени за него. Всеки, запален по екстремните спортове, има подготовка в умения и за оцеляване. Нормално е. На децата им беше странно, не ги чух какво си говориха после, само една фраза чух "Трябва да имаш много въображение, за да си представиш това на сцената, какво е". Да, трябва. Извинявам ви се, деца, че на въображение НЕ учат в училище. Няма такъв предмет. Може би някой свестен учител по литература преподава по нещо си. Но толкова. А, и в клуба на поетесата Мария Донева ще се преподава, сигурна съм. Покрай изборите изпуснахме дирята на тази седмица, която ни отвежда в един от най-духовните ни празници - 1 ноември. От сайта "Аз чета" са обявили седмица на българската книга и днес ще ида да оставя в Библиотека Родина няколко български книги за кътчето Пътуващи книги /буккросинг/. Да знаете, че това са "Железният светилник" на Д.Талев, стихосбирки на Иван Давидков и Атлантида на Коста Радев /този писател открих като студентка и имам няколко негови книги/. Приятно четене и всичко най-слънчево и съществено днес! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Два рождени дни, две опери и още нещо....

Добро утро, скъпи приятели! Днес е особено важен за мен ден, защото имам два лични повода за празник. Тате ми Георги има рожден ден и освен това е Празник на Кърджали, родният ми град. Тате е много специален човек, той е моето детство, мечтател, романтик, нежна душа, детишар /по нашия край казват така на човек, който обича децата/. По коленете на тате винаги пълзят или седят деца. В момента не точно така, защото малък Георги е голям човек вече. Да кажем, че е иносказателно. Малък Георги продължава да е залепен като гербова марка /не идва от ГЕРБ/ за дядо си и да обсъждат в едно тяхно си време и измерение особено важните съставки на делника, Света и Вселената. Общо 6 души - 2 деца и 4ма внуци сме минали през Школата по романтизъм на голям Георги и всеки е завършил с различен успех, който той така и не ни е съобщил. Казва,че всички сме отличници. Така и трябва,такива сме. Хубаво е, че от романтизма сме взели по толкова, по колкото ни трябва. За празника на Кърджали какво да ви пиша, ще излезе пак местен патриотизъм на чужда почва. Обаче си е така. ЕДНА сама жена Теофана Текелиева, скоро представи своята книга за столетието на Кърджали. Училището, в което работи майка ми - СОУ"Отец Паисий" има издадена за юбилея си книга, написана от ЕДНА учителка в училището Венета Филипова - луксозна,дебела и емоционална книга, каквато не съм виждала никога през живота си. Училището има собствено радио и вестник. Има на сайта си и Художествена галерия!!! с картините, подарявани му и изложени по етажите. http://paisii-kardjali.com/infusions/pictureflow_gallery/pictureflow_gallery.php?album_id=5 Езиковата гимназия има Гвардейски състав. Айде спирам дотук с рекламата. Само че всичко, което изброявам , дава "картина" за волеизявата на духа на града. А тя винаги е много интересна, много открояваща се- тази волеизява. И ми харесва, и ми е мила и скъпа. Духът на града, който е духът на хората от града е особен в Кърджали-хората са топли,сърдечни и много отзивчиви /това е едната дума, а другата,с която може се охарактеризират е "емпатия"-изкуството да усещаш другия/ Честити рождени дни на тате и на Кърджали! Винаги съм харесвала градовете с дух. Което е много различно от нездравия местен патриотизъм - последната модна линия напоследък. Град с дух е град с невидим огромен щит над себе си, който пази и защитава от беди. Не забравям да ви припомням, че днес в операта е Севилският бръснар, утре - Сватбата на Фигаро на опера Бургас. Имате хубаво предложение за два билета по 6 лв едновременно за двата спектакъла. Не може да се желае по-добър състав солисти от тези, които ще пеят на сцената.Понякога ме питат - добре де, за какво се разказва в тези опери? В първата е за Фигаро,който събира двама млади с всевъзможни трикове. Във втората - за Фигаро,който помирява женените вече двама, докато се опитва самият той да се ожени. Опитва се, докато им гледа сеира, как кръшкат. Да се е променило нещо от толкова години насам? Не е, ни на йота. В това му е хубавото на живота - че едновременно е прост и сложен, труден и лесен, опасен и безопасен, лек и тежък...Желая ви днешният ден да е лек, безопасен, лесен, прост и красив! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Спорен, съществен и качествен понеделник!

Добро утро! Честно казано съм съвсем объркана, за коя от всичките красоти, дето ми се случиха последните дни - да ви пиша днес. Понеделник е и като си съставих списъка задачи за деня някак си ми е по-подредено. Че и в мислите. Сега се замислих, че затова може би обичам да чета данните от статистики и да си навързвам тенденциите по тях. И много обичам да правя таблици /но не в Ексел, не!/, да записвам задачи в електронен календар. "Че после да не ги спазваш по-лесно", би казало детето Жени. Което бе родено зрял човек и е такава и до днес. Всичко се завърта около книгата от бащата на Уве,която прочетох на един дъх, пълна с приказни истории и познати от детството ми герои. И после преминава в модерната приказка на съвремието ни. В уикенда в град, който много харесвам. В мотаенето, ядене, кискане, надзъртане, ахкане и охкане и всички там неща, дето прилягат на 4 симпатични дами, решили да споделят времето си по най-забавния и красив начин. С кино, вкуснотии, козметични глезотии и разходки в интелектуалната част на града. Ами супер, супер време беше! Беше. То затова си пожелаваме щастие, но никой не си въобразява че е постоянна величина или състояние. То са мигове щастие, които ясно разграничаваш сред рутината на битието и обикновените трагедии на делника. Книгата предшестваше за мен филма "Обратно в играта", който вече е лично проверен от мен, заверен с печат Препоръчителен силно! и гледайте сега, няма ли да преборя Александра Видео или Филмс, да дойде на една поне прожекция в Стара Загора! А рекламите посочиха,че ще тръгват доста сладурски нови филми, включително и с коледна тематика-тези дни. Ще има сигурно още борби. Не може все робокопи и фентъзита да ми отнемат красотата и вълнението на история от живия живот около нас! То може, но не бива така, Александра Филмс, не бива! В този град има и друг типаж хора, нищо че основно са в нелегалност. За Пловдив какво да ви изрека...За годината, в която не съм скитала в него, той се пребори за Европейската столица на културата 2019 и през това време са свършени важни, смислени, топли, човешки "неща" по промяна на облика, които се усещат със сърцето и виждат с очите. Винаги съм знаела и вярвала в силата на хората там да създават красота и в умението им - да и вярват, да я ценят, да я пазят и пре-пре-пре-дават. Супер реализация на пространството Капана! Много туристи, на много езици, много радостни, че са точно тук. Ами да, този град цени и особено силно изтъква културното си и историческо богатство. И това, наречено "хора". А те-хубави, шарени, гиздави, красиви! Дори количките с бебета из Главната на Пловдив не приличаха на нито една,която виждам тук. Видях колички с бебета - от много шарени и весели и закачливи цветове. Надзъртах във витрини, направени с вкус и стил и стоката вътре-също такава. Вероятно всеки жител на всеки град придобива в някаква степен умора от обитаването си и все другото му е интересно. Но пловдивчани из центъра ми изглеждаха сякаш им е особено важно и ужасно интересно да са точно в този град, в който живеят. Супер куул, както би казала малката Елса от "Баба праща много поздрави и се извинява" - книгата, с която започнах. Сега ви желая много спорен, съществен и качествен понеделник и много радост от миговете, в които осъзнаете внезапно и се зарадвате искрено - на чудесата на есента наоколо! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Шареното на живота в днешния ден

Добро утро! В Синоптичната служба тече леко неразположение от рода на вирус, но всичко е в рамките на обичайните симптоми,които не възпрепятстват мислене, вълнение и писане. А и прочетохме за днешния ден - необикновен е. Бързам да ви споделя, защо. Не по ред на важност, по някакъв ред на кацане на мислите ми. Днес в Хеликон ще кацне новата книга на "таткото" на Уве, леле откога я чакам! В последните пълни два почивни дни прочетох две книги - Куфарът на брат ми и Добрите хора четат книги и пият кафе. И се усетих вътре в чалгата и аз. Първата книга е писана от невероятни умници, които и се изразяват така умно,че понякога ми струва усилие да прочета и се зарадвам на всяка една фраза. Наистина. /Така ми се случи и с една друга книга на хиперумник- Цивилизация на зрелището от Марио Варгас Льоса./ За щастие, втората бе погълната веднага с нейните простички изречения и чак предизвика у мен умиление с фрази като "И тя склони глава на рамото му" - естествено, че беше любовна история. Оф! Днес е излязло първото издание на "Мечо Пух" пред 1926 година - каква прелестна книжка и какви красиви, окуражителни фрази в нея!Вече толкова години се чете от толкова много деца, за възрастните да не говорим. Мисля си, че дори те са най-върлите и почитатели. Интересно ми беше да прочета факта, че на днешна дата през 1896 г. — В София е открито Държавно рисувателно училище (предшественик на дн. Национална художествена академия) с пръв директор Иван Мърквичка. Представяте ли си - едва 18 години след Освобождението. След мрака, сред изчезването на цяла една държава, тя, едва на 18 години свободна - има нужда да образова художници!!! Мисля си за съвременната ни държава, вече след Освобождението и след Демокрацията - и вече е готова на едро, да закрива опери, театри и тн., които не се справят с основното задължение,което вменява Държавата - да продават билети, да реализират приходи! За вече нямаме нужда от опера на място, където хората на целия град я създават преди 90 години. Не ми е ядно, само ми е тъжно и пусто! Предпоследното - днес през 1964 година Мартин Лутър Кинг е получил Нобелова награда за мир. Най-младият и лауреат. Ходил е през 1959 година в Индия да проучва съпротивата на Ганди. И е бил убит, млад и в разцвета на силите си. Държавата не допуска по върховете си мечтатели. И я наричат "най-големият носител на насилие в целия свят"! Статията за Кинг тук ми беше интересна, може да я прочетете. Не забравяйте,че може да бъдете на концерта по случай 150 години от рождението на Сибелиус в Операта довечера. Една малка на ръст пианистка, азиатка се разсвирва толкова упорито тези дни в една репетиционна, че се удивих отново от работоспособността и отдадеността на нейната раса. Затова е и бурното развитие на държавите им. И не забравяйте,че днес е празника на Света Петка, а тя е българска светица и един от небесните покровители на народа ни. Усмихнат, лъчезарен и вдъхновен ден!

За жените и политиката

Добро утро! Световната библиотека сочи, че на днешна дата през 1994 г. — Президентът Желю Желев назначава с указ служебно 81 правителство на България с първата жена министър-председател на България Ренета Инджова. Отдавна какви ли не врачки и баячки и асторолози и астроинженери и тн предричат, че милата Родина ще тръгне стремглаво напред, когато започне да управлява жена. Не зная, за какво точно, но много харесвах Ренета Инджова. Не зная за какво точно е защото съм била по тези години в майчинство за първи път и само до политики и телевизии ми е било. Тоест не съм следяла в детайли какво е свършеното. Но мисля, че беше за времето си и възможностите на времето и на краткия мандат - доста. Абсолютно харесвах стила и, ледения и поглед, държане, отношение. Безупречен образец на политик. Сега такива няма ни един. Държат се като момчета от селския отбор по футбол,чиято единствена представа за света е първенството на селски отбори в кварталния стадион на окръжния град. Преди години д-р Желев се върна от Страсбург много очарован от кмета на града, която беше дама - мадам Фабиен Келер и разглеждахме снимки с нея. Такъв стил, такава сърдечност, такова усещане за близка връзка с човешко същество,което тежи на мястото си. Втори образ на жена-политик, който съм запомнила. Не говоря изобщо за вселенския образ на Ангела Меркел, който залива всички новини по всяко време, отвсякъде. Не ми пречи, жената ръководи велика и стабилна държава. Помня една фраза от документален филм за нея-събираше се правителството и, пристигна и социалният министър в инвалидна количка /какво високо съзнание имат тези хора, си помислих!/. Дикторът на филма каза-Никога на заседание на министерството не може да се разбере, какво всъщност решение ще вземе Меркел, тя обикновено слуша и не казва мнението си. Но после по действията и се разбира, какво е било мнението и че обикновено е правилното. Та така, посвещавам днешния ден на жените-политици. Не е лесно да живееш с такава жена, да те управлява жена. Това в примитивните общества като нашето, все още е неприемливо за мъжете. Хиляди пъти откакто работя съм свидетел мъжете тук да си изпускат нервите по безобразен начин. Да управляват, водени за носа от силното си его, пристрастия и от ...клюки. Особено от клюки! Това е просто гадост на света - дребнав мъж, с дребна душа. Затова наздраве от мен с един натурален сок - за жените, които понякога тази политика допуска! Колкото повече, толкова повече! Приятен, женски и красив ден ви пожелаваме от Синоптичната служба на 8я етаж!

Честит Ден на българската община!

Добро утро! Въпреки че е мъгливо, влажно, ръмящо. Убедена съм, че ще е добро. А денят -благосклонен. А нощта-искряща. Така ще се подреди този ден, за който не проверих в световната библиотека - има ли нещо по-така особено. О, да, сещам се че днес е Ден на българската община и рожден ден на Делка. Свързвам ги, откакто преди години и направихме изложба в театъра. Тя има красиви фотоси на Стара Загора и хората и, пише стихове, чете много и е от списъка ми на любими чудаци. А Ден на българската община е, защото на тази дата през 1882 г. в брой 117 на Държавен вестник е публикуван първият Закон за общините и градското управление. В него за първи път се регламентира дейността на общинските съвети, на кметовете и техните помощници. Засега най-дългият ми отрязък от трудова дейност /12 години/ бе именно в Общината, като се замисля. Там е истинската, реална, зрима,близка власт. Подплатена с Истински,реални,зрими,близки...пари. Това е голяма отговорност. Да дадеш възможно най-доброто на най-много хора. Общината е като сграда,изцяло от стъкло над сърцето на града. Нищо не можеш да скриеш, никъде не можеш да отидеш, без да се разбере. Всичко се разбира. Няма благодарност. Съветите и критиките валят ден и нощ.А всеки управляващ иска да чува повече и повече и само добри думи. Не е и нужно. Няколко да са , но да ги запомниш цял живот-стига. Да са от внезапен човек, не от свитата придворни "абонати на хвалебствия". Пред очите ми/ни всеки кмет на този град иска да направи възможно най-доброто за него. Иска. Друг е въпросът, че местната власт отдавна е една голяма фирма, обслужваща /и/ други потребител. И че заради медиите и тн. задължения за публичност, много пъти повече прилича повече на театро. За тези две неща спомена и самият английски Крал Едуард в "Речта на краля". Изобщо филмът се появи в тези предизборни време, в които е много удачно. И всяка вечер предлагам да има един такъв по темата за властта и употребата и. Продължение по темата е,че онзи ден си мислех да си направя моя лична листа за Общински съвет, в която ще има такива хора, че само афишът на който са снимките им-ще блести и свети на километри разстояние. Готини хора до един. Но да не се отплесваме, че все пак е работен ден. Да споменем,че първият кмет, макар и за броени дни - на този град е поетът Пенчо Славейков и да поздравим хората, които работят в Общината с техния,може да се каже, професионален празник! Тази седмица е подредила - гостуване на "СФумато" утре,в сряда- Симфоничен концерт в Операта, в петък и почивните дни - вино ще се лей на Августиада 2015, един добър фестивал за Стара Загора! Спокоен работен ден, усмихнат и се пазете от вируси и настинки с всички сили и средства! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

"Ти държиш ключа на града"

Добро утро,добро утро! Не съм проверявала за празници днес, но съм именувала този днешния ден Ден на кмета, или При кмета може също, както единоименното заведение зад общината. В 10 ч. в зала на хотел ВЕРЕЯ един от кандидатите за кмет на Стара Загора в тези избори кани другите кандидати, общо 10 май бяха, на среща и дискусия. Бих казала,че има стил. Вечерта от 18 часа може да дойдете в Библиотека Захарий Княжески, на представяне на нова книга за кметовете на Стара загора от първата година на демокрацията до наши дни. Много трудно успявам да въздържа емоциите си по темата кандидати за кметове и досегашни кметове, както и пристрастията си. Но се опитвам, тренирам се в многобройните фитнес-площадки из града. Бих казала, че градът прилича на този кмет, който го управлява в момента. Има много литература по въпроса за различните поколения - може да прочетете за поколението, което наричат Български държавен стандарт /БДС/ и за сегашното поколение, което наричат Поколението Y. Ще намерите много от чертите на различните кметове на Стара Загора от 1989 година досега. Не знам дали осъзнават самите хора че правят така с делата си, че градът заприличва на тях. А във всеки човек има и добро и лошо. Човекът е пръст и вода. Светлина и сянка. Не е задължително да се харесва на всички. Изобщо не е. Важно е да бъде-на всички. Да бъде кмет на красивите и на младите, но и на старите и грозните, на бедните,на богатите, на артистите, на певците, на музикантите, на децата, на възрастните, на лекарите, на багеристите...Да бъде виждан сред тях, разпознаван от тях - като свой. Да не се предоверява, да не се самоизолира сред себеподобните си, сред арийска раса от съпартийци - защото браковете между братовчеди и само от една кръв раждат деца с аномалии. Да приема различните, да работи с най-добрите, най-умните,най-можещите и знаещите хора, защото не останаха. А не с най-верните, защото обикновено освен една вярност, друго не могат да дадат. Партийната вярност е вид фанатизъм от най-страшните. Да бъде пламенен, да увлича, да се смее, да се забавлява, да говори директно със сърцето си. Като каже "Моят град!"-всички да му вярваме. Ще се опитам днес да бъда и на двете събития, поне на второто задължително. Ще си нося книжката за Капсамунов - един велик кмет на Стара Загора, по който другите могат да си водят бележки. Роден на село, любител на операта. Разбира се,че не го харесвам само заради това. Че двата часа в салона за него не са били изгубено време и мъка. Направил е за града хиляди неща. Като например да доведе водата и да се справи със сушата и големия пек на равното поле. Далновиден, гледащ надалеч! А сигурно и той е трябвало да храни партийни каси от общинската хазна, то моделът е един и същ по всяко едно време преди или след Демокрацията и изобщо. За да завърша оптимистично, все пак бих добавила че първият кмет на Стара Загора е не кой да е, а поет! Петко Рачов Славейков е само няколко дни 12 юли – 19 юли 1877, но все пак Първият -след освобождението на Стара Загора избран за председател на Временния административен съвет. Ето и останалите кметове на Стара Загора Желая ви спокоен ден, за размисъл и наслаждение на живота във всичките му аспекти - красив и млад, стар и грозен, видим и невидим ! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Честит ни Световен ден на музиката 1 октомври!

Добро утро,скъпи приятели! В днешния първи от новия месец ден 1 октомври има поместени няколко празника - Ден на поезията /България/, Световен ден на музиката /ЮНЕСКО/, Международен ден на възрастните хора /ООН/. Посочено е още, че в 1 октомври отбелязваме още и - Световен ден за борба с хепатита,Международен ден на вегетарианството — Учреден през 1977 г. с решение на световния конгрес на вегетарианците във Великобритания по инициатива на Северноамериканската организация на вегетарианците. У нас е и Празник на Академията на Министерство на вътрешните работи (МВР, Ден на Застрахователя , Професионален празник на зенитно-ракетните войски. И като за последно, но не знам последно ли е - днес е Първи учебен ден на най-старото висше учебно заведение у нас, моят Софийски университет. Какъв ден само, нали? Бих искала да се съсредоточа с няколко елементарни разсъждения върху един от световните дни днес - този на Музиката. Защото в последно време в такъв музикален институт си вадя хляба. И защото много, ама много обичам хората, с които работя. На първо място бих отбелязала,че това музикантството, специално класическата музика и операта, в наши дни у нас - е занимание обречено. То съществува благодарение на шепата хора, които имат нужда от него. И в опозиция и почти нелегалност за другите, за останалите, които са "хиляди,маса,народ". То е обречено, понеже в последно време и никоя власт не го припозна - да го приласкае, да го възроди. Никой властимащ не идва в салоните, не стои до края на една постановка, не поздравява после артистите в гримьорните им. Не се интересува как работят и живеят, какво става в душата им. Не вижда нужда да помогне повече хора,бебета,деца,кучета и котета да познават и обичат класическата музика. /Когато вършиш една работа в почти нелегална обстановка, не е удовлетворително за музиканта - той е такъв по призвание, а значи с душата си. И може, но не е ефективно да работи без признание./ Властта не събра един път поне директорите на музикални училища да разбере, защо е този отлив на ученици и защо децата не учат инструменти. Директорите пък много им дреме, събират ученици заради бройката с театрални разни там паралелки и си вземат делегирания бюджет. Обречеността идва и липсата на попълнения за оркестрите. А защо идва тази липса ли?! Няма друг народ, измислил поговорката "Музикант къща не храни", която и тотално не е вярна. Всеки може да храни къщата си, само да е добър в професията си, активен и предприемчив. НО! Поколенията на бързата консумация тип Макдоналд искат всичко бързо и веднага. А музикант се става от 4-5 годишен, с непрекъснато свирене - до края на кариерата. Майките или там други роднини трябва да са настоятелни. Пианото, цигулката искат да седнеш на едно място да се упражняваш. Балетът иска упражнения. Милиони пъти повтаряне на едно и също движение, изсвирване на една и съща фраза. Разчитане на непознат текст като нотите. Самоусъвършенстване. От най-ранна детска възраст. А сега тази възраст се отлага и отлага и отлага. "Нека си изживее детството.Нека не се тормози, цял живот ще е тормоз" - казват съвременните родители. Нека се занимава с футбол, с манекенство, с бойни изкуства- да е силен, да бори врага, да му счупи носа,врата, ребрата на този,който посегне да го тормози. Да стане робокоп, да мачка другите, да ги гази... Онзи ден си мислих и защо още не са музиканти и артисти повече хора. То е сякаш да ходиш с открит гръден кош в света, с незащитено сърце, с отворена глава. Веещите ветрове влизат директно в теб, сякаш нямаш защита да се предпазиш. Изкуството е толкова фино, крехко и мимолетно. Като воал е, не като като плюшено перде. Често не може да те предпази от лошотията навън. Тя е като челен удар на локомотив, налита с тонове железа и бърза скорост. Човек не иска детето му да е чувствително и ранимо и като голям човек. В последно време не иска и да умно дори. Там ако може-полуумно, че да не се отличава и да не го смачкат другите. Честит 1 октомври на всички мои колеги в Операта! Както Министърът на културата я нарече в поздравителен адрес - "ВАШАТА ОПЕРА", сякаш не е на цялата страна, не е негова. А си е на вас, дето сте там, нещастниците. Дръжте главата горе и знайте,че сте необикновени и много необходими. На шепата изчезващи от салоните хора. И на мен, лично. Поздрави от Синоптичната служба и може да поздравите колегите ми довечера,като посетите представлението на Операта "Мадам Бътерфлай" и ръкопляскате после на артистите! Хубав ден, пълен с музика!