За основополагащите и за прилежащите им професии

Добро утро! Не ми се вярва направо, но днес бил последният работен ден от седмицата. Съвсем съм се отвяла и забравила. По-скоро-забравила, че утре няма да се работи. Отде се измисли това с 1 май-неработен ден, не разбрах? Крайно време е почивните дни да са само край Великден и Коледа и точка по въпроса. На 6 и на 24 май да празнуват тези, които имат празник. Не всеки е военен и не всеки-духовен. В чест на разрастващата се спортна визия, мания и тн напоследък може да се измисли и един Национален ден на спорта и да се празнува. Ми така де, спортистите могат да не искат да празнуват на 24 май и тези от 24 май да празнуват на деня на спорта /сред тях и аз, от неискащите. Иначе ако ме видите, колко съм дисциплинирана, когато съм на йога, ще се почудите/. Та така,хубаво е всеки да има своя празник, в който се почита труда и талантите му /в каквото и количество и качество да са/. В сегашното объркано време доста работи съвсем се объркаха и в професиите - едни неясни и размити станаха, модни са съвсем витиеватите като манекен и водещ. Едно време имах идея да се започне Училище за професии във всяко школо и с най-малките първо- да видят децата и на място основните професии: лекар, учител, артист /музикант, театрал и тн/, архитект, икономист /счетоводител, финансист, банкер и тн/, юрист /адвокат, съдия, нотариус и тн/, инженер /строителен, машинен и тн/, военен /полицай, военен, пожарникар и тн/ и всевъзможните им производни. Тук бих искала да уточня, че хуманитарните - учител, артист са колкото професия, толкова и призвание. Те са карма, с тях се раждаш, имаш влечение, макар че са и занаят и се учат цял живот. То и с останалите е така относно ученето-учиш се и се развиваш цял живот, за да си в час и в крак с времето и изискванията му. Една от производните на основните професии е моята например - журналист не е основна професия, в смисъла на основополагаща, стълб на обществото. Много често и напоследък тя е професия-дървояд в този/тези стълбове на обществото. А може да бъде и професия-укрепващ и заздравяващ лак за този/тези стълбове, които са разяждани от времето и климата. Може, ама не е. Сега толкова по размислите за професиите, да вървя да упражнявам моята, а вие-вашите, по най-добрия начин и с възможно най-добра ефективност. Че сега всичко се мери и пресмята и всичко е измеримо в този материалистичен и техничарски век. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж, спорен последен работен ден и вълнуващи почивни дни желая от сърце!

Сутрешна приказка с отворен край

"Когато героите си тръгнат, на арената излизат клоуните” Хайнрих Хайне Добро утро, приятели! Днес се проточи приказка...Образите и са сборни и всяка прилика с действителността е невярна изначално. Знаете го този герой, не - той е институция, с ранг на министър във всеки кабинет-Шутът. Той е измислен и е на мястото си, за да говори истините в очите на владетеля, да казва това, което мазниците не смеят. Да му припомня "Обърни се назад и си спомни, че си бил човек". Хубаво, ама го пенсионирали. Съкратили щата и направили няколко нови щата- за гадатели и звездобройци, които да казват бъдещето и всичко е сигурно, точно, ясно и предсказуемо. ...А владетелят растял по-нагоре и по-нагоре и все повече забравял човешкото си. Силата и властта, която имал, го карали да се чувства огромен на ръст, титаничен, извънреден, извънземен, надвиснал над царството си. Полагал и такива - неимоверни, нечовешки усилия да направи хиляди полезни неща. А благодарност насреща нямало и нямало. Той така щедро се раздавал на хората, а те искали още и още. По него се лепяли хвалбите на хилядите хора - като броня, нооооо...Никой не му казвал, че тази броня не пази от куршуми, от нищо не пази всъщност. Владетелят улавял - въпреки че я приспал, запушил, затапил, смачкал- как жужи във въздуха всяка критика. Жужи като заблудена малка пчела. Брей, една пчела, а как само ясно я чувал! Такъв гаден звук произвеждала само!Набивал се в мозъка му и го дразнел. Искал да я размажеш като нещастен комар-кръвопиец. Пък тя била медоносна пчела. Медоносна, медоносна, ма ужилването и го алергизирало, подувал се и отичал. Само урбазон можело да го спаси да не хвърли топа.Този вид алергия не била всъщност хронична. Появавала се само в период на властване. Когато си развенчан-изчезвала. Затова властниците усещали във въздуха и без да я виждат дори всяка медоносна пчела и се пазели. Затова почнали да пръскат из въздуха със специален препарат против медоносни пчели. Донесли го вносен и ефективен. И тази популация се загубила по нашите земи. Опасността от алергии изчезнала, но...При всеки цъфтеж страхът и озъртането останали у Владетеля. Да не би да се появи отнякъде нов, ГМО вид пчела? Всяка пъпка, която се пука по дърветата и храстите - му звучали като жужащ звук - нещо като "жужжжжжжжжжжжжжжжж". Засега владетелят отхвърлял срещата с психолог и предпочитал да му баят щатните гадатели. Ма жуженето не изчезвало... Сетил се някой да потърси пенсионирания Шут за съвет. Щото Владетелят почвал да маха с ръце и на обществени места-да пропъжда невидими медоносни пчели. И се излагал. Не можело повече така. Веднъж и в Европа направил така, насред европейския мегдан. Всички се стреснали и решили да вземат всякакви мерки. Освен това единият щатен звездоброец бил говорил с някаква неизвестна и далечна звезда и тя му казала да идат при Шута. Та отишли де...Нашият човек бил доста умничък и казал, че има път - взема се концентрирано точно от това, от което се появява алергията. Един вид изкуствено се заразяваш, за да изградиш защита. Като ваксините, нещо такова. Десенсибилизация му казват. Лечение с болестта. ...Ма кой да ти разбере това, то много сложно звучи. Шутовски му там работи. Ядосали се всички. Ядосани са и досега и още разчитат рецептата. Добре, че оставили Шута жив - за всеки случай, не му взели главата. Ама и той все завързано им говорел. Хитрец. Не давал лесно ноу-хау-то. Патентовал го в Европа и го пазел като древна тайна. Кодиран. Тук следва Отворен край. Сега марш на работа! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Когато гледаш живота право в очите /част поредна/

Добро утро! Усещам се тези дни непривичен не-оптимист. И така си е добре, но бих искала да съм с розовите стъкла на очилата, защото светът сияе. Снощи някой подхвърли фраза, която изведнъж изсвистя във въздуха. По повод местните избори и какво/какви ще изберем. За мен този Общински съвет достигна нивото на най-ниска интелигентност от началото на "демокрацията" насам. Казах гласно-по-зле не може да бъде. Но ми отговориха-може, защото бъдещите нови са отгледани вече. Това ми заби шамар. Да, може.Знам.Отгледани са-тези, които ще гласуват и ще се самоизберат. А останалите - вий, ги погледайте само ЕДИН път в последния четвъртък от месеца, на директното предаване на ТВ Стара Загора от месечната сесия и си скубете косите. Ако искате де. На 51 броя има 5, които да приличат и отговарят и знаят, защо са там. Стана тотална подмяна на ценности. Този град е толкова различен, толкова ми е чужд. Така ми е духовно неуютен. Духовността мина в нелегалност и само осъмваме някой ден с разлепените и позиви, които бързо се късат от стените или се лепят отгоре новите афиши за поредните други активности. Да, градът има вече друг облик. И той не е моят.Градовете са като хората, различни са. Някои имат хоризонти пред себе си. Достигат ги, понякога минават отвъд тях. Имат море и небе. Небе и море. Някои имат тепета/хълмове, някои имат река, други-надвиснали над тях скали, трети - крепости и часовникови кули...Различни са. Понякога тук сякаш чувам пеещият часовник на Кърджали. Иска ми се и тук да имаме на центъра старинна часовникова кула. Чувах преди мечтите на хората. Мечтите. Например бойният главен финансист на Общината, предишният, казва се Славка Драгнева каза на глас, че иска в града да има огромно Виенско колело. /в Лондон я чуха и си направиха/. А сега не чувам произнесени мечти, дори не ги чувам прошепнати. Не ги носи вятърът, а той всичко носи и бързо-към хората. Ай ся, отнесох се...В началото - хаплива, сега-замечтана. То не може да се угоди. Друго си е да съм - трезв, реалист, с ясни цели, състезателен дух, ясна отчетност, сила, борбеност и здраво, мускулесто тяло. Да си поставям цели и да ги постигам. Да газя и мачкам наоколо и насреща. Да не се съобразявам с никого. Да не виждам по-далеч от носа си и личната си заинтересованост. Ми като съм създадена в дефектен калъп?! Ще я карам, както го мога...И както си искам. Желая ви уравновесен ден, в никакъв случай не забравяйте да мислите и да се бунтувате, да не сте съгласни. И си спомнете мечтите си. Имате ли и мечта за този град, който ни е събрал. Може би ако се сетите за нея, Вселената ще я изпълни. Или поне ще и даде сила. Спорен ден и поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Поколенията, които се срещат на пътя

Добро утро, скъпи приятели! Започва една важна седмица за мен, седмица на промени и на разни там обрати, похвати, хватки, които няма да прилагам аз де, но ще трябва да потребявам, както се казва витиевато. Те ще се случват на основното ми работно място. Както знаете, в Синоптичната служба съм на граждански договор-със себе си. Това е доброволческа работа, която полагам по съвест и защото така ме влече. Винаги съм смятала, че журналистиката трябва моментално да излиза в опозиция на всеки, който дойде на власт. Създадена е, за да му казва кривиците. За хвалбите има достатъчно мазници около всеки шеф. Журналист ли си-значи си в опозиция. Закон на професията. Не мога да разбера изключително ниската търпимост на всички нива шеф-ове към критиката. И изключително завишените изисквания всички да са благодарни за това, което се прави. Ма моля ви се, изтърпете и нашето поколение поне-това е последното поколение, което може да произвежда градивна критика. След нас вече всичко е розово и нагласено по вашия тертип. Изтърпете нас. Това е последното поколение, което чете книги, има библиотеки вкъщи, уважава учителите и професиите принципно, има идеи, раздава ги доброволно, мисли по-далеч от носа си, може да работи в екип, може да признае успехите и да си вади поуки от провалите, не е самонадеяно, не очаква всички да са му задължени, всичко да му се полага, всичко да пада от въздуха...Ще трябва да почакате да се пенсионираме, но и тогава не гарантирам, че поколението на 40-50 годишните ще се дръпне от сцената. Единствено си мисля, че няма да му разрешат да влияе на внуците си и да ги прави...извън нормите, мерките и представите, нужни за един удобен живот. Ще трябва да почакат управници и шефове моето поколение да бъде напълно подменено с новото. Концертът на Слави и снимките, които видях на публиката му, ме размислиха за това, което идва. Как го изваяхме само, какъв общ образ му направихме, как можахме, как допуснахме?! Да обичаш Родината си по концерти. Да очакваш зрелищата, светлините и звукът да те разтоварят от тежкия делник. Да търсиш и преследваш щоу-то навсякъде, със самолети и влакове. Да изискваш високо качество - на зрелище. Защото си го виждал и по света и най-вече-по телевизията. Ох, не ми се продължава...Бъдещето идва-с мускули,лети по фитнеси, говорещо английски, справящо се с технологиите, не желаещо да носи отговорност, да прави компромиси, със стилни дрешки, изискващо високо качество във всичко, непрекъснато претендиращо, вечно недоволно, много информирано, малко подготвено - да се справи с извънредното, от което в голяма степен е съставен животът. Но идва. Без емоции, само чист разум. И понякога-отпускане с ФЪН /забава/. Ще дойде, но ще трябва да ни прескочи и преодолее-като "легнал полицай" на пътя. Все още сме на пътя му, за да ограничаваме скоростта. С която се ветрее насам-натам, понякога самоубийствено. Да заострим вниманието му. Ще дойде време, няма да има нужда от тези примитивни височини, създадени да намалят скоростта. Намаляването ще си бъде внедрено в устройствата на самите автомобили. Наясно съм. Но засега сме на пътя-последното поколение, чело книги и мислещо. И правещо сравнения. От които сегашното бяга, те усложняват мисълта. По-просто е да мислиш в: приходи-разходи, ползи-вреди, печалба-загуба...и тн. ...Хайде, че се отнесох! Тръгваме на работа и преодоляваме деня. Ще е хубав и спорен. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж.

Денят по домашни пантофи

Добро утро! Така, сега направо по въпроса. Петък е, едвам ставаме, да не вземете да се преработите пък днес много. Да го карате леко и полека, както се казва-кротко и напоително. Хубаво е да има ефективност, но бързане -в никакъв случай. Хубаво е да имате нещо сладичко до себе си, че в петък внезапно се прегладнява много. Насъбралото се безумие от седмицата изведнъж натежава със страшна сила и само парченце шоколад може да спаси от надвисналата внезапно тежест. Това за през деня. За през вечерта се препоръчва в умерени дози култура, разбира се. Музиката винаги действа лечебно, но тази вечер в Операта нямаме представление. Има обаче театър. И в Кукления има Сфумато. Та-накрая, каквото го решите ще е. При всички положения денят е и за спомняне-отбелязват се 100 години от Арменския геноцид и ще има няколко прояви на моите приятели и в Стара Загора. А в понеделник ще дават хубав игрален филм за този период. Аз съм го гледала, но може и да повторя. Някак си ми е много близко, в смисъл че ме вълнува - човешкото страдание и безмерието на човешката жестокост. А и самата Армения-интересна ми е, приличат си сякаш с България по природа, по изсеченост и грубоватост на сградите...не знам как точно да го обясня. Много са изстрадали и те. Уважавам безкрайно желанието за съхранение на този етнос и традициите, които поддържа и в сегашното време. Интересен народ, интересен свят... Нищо не ви пречи да си набележите маршрутите за съботно-неделните дни от днес. Така винаги се чувствам /поне/ пътешественик, нищо че понякога никъде не тръгвам. Но си имам пък набелязани обекти и теми. Винаги е хубаво човек да си съставя планове, те действат организиращо и мобилизиращо. А така артистично можеш пък да не ги спазваш и да ги променяш. Всичко е в твоите ръце. Плановете, задачите, колонките, таблиците-ме успокояват. Действат ми добре. Иначе -каквото ще дойде насреща, ще го посрещнем. И непланувано, и извънредно, и много спешно и специално. Желая ви светъл и слънчев ден, много успешен, с много настроение-ние с бате Радо се смяхме тази сутрин, въпреки и много заспали. И непременно да си направите деня много свой, много приличащ на вас, уютен, да се чувствате като по домашни меки и топли пантофи в него! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

All that jazz! Да живей

Добро утро, мили приятели! В Операта снощи преживяхме невероятна вечер и вашата Синоптична от радост и гордост и емоция снощи се самонапи, може да се каже - в домашни условия и докато простира,мие чиниите и готви днешната гозба за бате Радо и сие, плюс няколко цигарки, защото душата и хвърчи. Идилия, ви казвам! Така ми се случва рядко и когато съм много хвърчаща. По принцип съм сериозен човек, който се движи близко до земята. Значи, обичам когато участвам в магия. Ма много обичам. Харесва ми да гледам, как хората се преобразяват пред очите ми, как стават необикновени, как се движат по нов начин...Как окръглят очи-като деца пред нещо, което ги смайва. Окръглят като ОХ и АХ! Обичам хората да са увлечени, да харесват това, което правят, да се вживяват. Ценя тези, които имат дарбата да запалват другите и ги увличат в това, което правят и вярват. Дребният бонбон, наречен Златна Михайлова създаде за снощния спектакъл в Операта 60 костюма за 600 лв. Естествено, че няма да ви кажа как. Конкуренцията дебне и ще ни я вземе, ама тя не се дава лесно, а и принципно повече време си е в чужбина-талантливото дете то. За всичките на сцената имаше дреха и визия - прическа, обувки, разни финтифлюшки...До последната минута преди спектакъла се бори да спаси чифт лилави обувки, които казваха-били неспасяеми. Нищо не ставало от тях. Обаче Златна ги реанимира. Светът обърна да направи от нищо нещо. Не нещо, а Неща! От ученичка я знам, каква е талантлива и напориста. Такова шило си остана - за разпробиване на дупки в заспалата материя и съшиването на дупките със златни и сребърни конци в една нова красота. Дори за всяко едно от дечицата, които участваха в песничката от мюзикъла Оливър. Ходя аз с апарата да ги снимам в гримьорните...Едно момиченце с каскетче и опърпъни панталонки излиза насреща ми, оцапали му бузките, готово е, в образ е. Питам го-ти какъв герой си? А то ми отговаря с глас, направо от образа му взет-тъжен един..."Аз съм сираче". Ох, децата са най-великите артисти на света. Как съумяват после да станат сериозни хора, направо не знам. Добре че при мен не се случи, пу - пу - пу! Та Златна, Роминито с хореографията, Жоро с неговата хвърковатост, Маестро Денев...Ах, не мога да не кажа тук, че не познах Оркестъра на Операта. Казвам ви, звук и визия-класа този път! Ако не го мислех, нямаше изобще и въобще да го напиша. Това снощи беше Бродуей ниво, постигнато без техните бюджети /ах, бюджетите на Бродуей!/ Така...Айде сега да отивате на работа или да вземете да спрете да ме четете и да работите, ако вече сте на работа! Синоптичката и тя ще потегля. Желая ви енергичен и положителен ден и много успехи и вътрешни победи!

Леле, че фейлетон се получи!

Добро утро!В този блог, както знаете, се появяват понякога и мои журналистически и разни откачени разработки. Все пак блогът си е мой, а вие го четете-или се отказвате още от началото, като не ви хареса. Понеже хем ми се пише сериозно за проблема в Операта, хем повече не ми се пише сериозно, та почнах сериозно и като продължих, се получи ето какво... Днес имам тема за серия от турско-индийски сериал. Кои са участниците и как се развива действието: Министерството на културата - То е Патриархът на дома, той определя законите в него. Неговите закони обаче, така наречената Методика, постоянно и тайно я надлъгват по-отраканите членове на семейството. А тези, които я спазват, са мухльовците. Патриархът на дома отдавна трябва да даде властта, защото не е добре с алцхаймера, ама не я дава. Седи и командва, а другите се правят, че го слушат. В къщата има и една Стопанка- Общината. Тя всъщност върти цялата работа и е изпълнителен директор. Дава пари на Операта /тази заварена дъщеря на Патриарха от първия му брак/, за да и готви културни манджи. Обаче все не харесва манджите на завареничето. Не ги харесва, защото тайно им сипва подправки, ама ги пресолява, понеже недовижда и слабо чува вече. И непрекъснато хока горката дъщеря, че спи край огнището и е оцапана със сажди, пък се мисли за Принцеса. Защото тя наистина е хубавка, тази Опера, че и наперена, че и гласовита.Дето се вика, има качества хайванчето. Стопанката на къщата и Патриархът искат да имат зет-меринджей, който да управлява жена си Операта така, че да нямат никакъв проблем с нея. Обаче не могат да намерят при хилядите обяви, които пускат в пресата. Все и търсят разни мъже, но де ги те на днешно време?! Мъжете изобщо са кът, та камо ли меринджеите. Пък и те го искат - Фокусник, който да вади зайци от цилиндъра, моркови-от носа си, маргаритки-от ушите, едновременно да жонглира с ръцете и краката и да снася златни яйца в края на всеки работен ден. А че и да може да ги дели на две. Тук вече е проблема-то е трудно сламата на две да се раздели, та камо ли златни яйца и то четен брой. От тази ситуация всичко живо е объркано и реве на всеки кръгъл час. Патриархът само си насълзява очите. Стопанката ползва изкуствени сълзи, дъщеря и все пак не и е родна. Дъщерята реве, та си размазва грима яко. А кандидат-зетят-подсмърча и се пребърсва зад кулисите, обаче и там го хващат в кадър, защото в къщата има навсякъде камерите на Биг Брадър. Край на първа част...Следва продължение с неочакван обрат, в който Спасението слиза от небето с Въздушен балон и раздава на всички участници Любовен еликсир-на вечната младост, радост и красота! Да ви кажа, отдавна се каня да разнообразя жанра на Синоптичните с фейлетонната форма. Който чел-чел. Който разбрал-разбрал.Фейлетонът не е за всеки. А и аз нямам намерение всеки да ме разбира де. Нито пък да ме харесва. Когато гледам живота право в очите, в главата ми се раждат удивителни фейлетони. Действителността в Стара Загора е абсолютната плодоносна почва за тях. Избуяват направо. Буйно. Следващият ще е за Паметника на Хан Тервел, който ще строим в Стара Загора. Отдавна съм го обещала на себе си. Но да не издавам докрай творческите си планове! Желая ви усмихнат ден и да дойдете довечера на ФАНТОМИТЕ в Операта, защото е хубав спектакъл с много душа и сърце! Поздрави от Синоптичната служба!

Модерна приказка от тонове бетон и едно Черно море

Добро утро! Върви, минава и отминава месец април, месецът с буква "р" в себе си, която звучи остро и ръмжащо. Предизвиква съпРотива и боРба. Два дни гледах насреща ми грамадите-хотели, построени на морето в Поморие. Там не бях стъпвала. Сърцето ми се разби от противоестествени размери, мащаби, разсипничество...Такъв грамаден хотел, сякаш построен да влизаш и излизаш в него и от него, качен на гърба на слон и то в златен кош на махараджа. А край теб-свитата ти, също на слонове. Плюс цяла свита роби с ветрила от паунови пера да те следва. Сгради, от които очакваш - аха, ето - ще излезе падишахът на балкона, с дреха, везана ръчно 20 дни от 20 роби и с чалма с диамант Кохинор на нея забучен-да гледа изгрева на слънцето. Само че падишахът нема да дойде на нашето море посмъртно! А постройките ще ги пълним с нефтопроизводители и кокаинови барони от по-близките на страната ни губернии. Леле що бетон и чудо е изсипан. И край Поморие. Размери, които не са по ръста на нашето Черноморие. Хотели, оградени с дувари - зад които по улиците и в разстоянията до следващата бетонна грамада е неподдържано, обрасло, боклучесто, мизерно..."Елате, хиляди туристи, готови сме да ви вземем парите, дори да не ги давате!" е мотивът на нашето родно Черноморие. В замяна няма дори една усмивка насреща. Може и да е имимитация, но поне ще е професионално. Сигурно цяла седмица пред очите ми ще са дворците на падишаха! Все повече заобичвам дивашкото бунгалце с четири легла и пет пирона по стените /за закачалки/, което обитаваме на Каваците за седмица. Общите бани и тоалетни-каква романтика неземна е това! Мисля че и на падишаха ще му хареса и ще върже слона до някое бунгало, за да се спи като човек на пружини и дюшеци от 60тте и да се къпе със слънчева вода. Да се чувства волен и Кохинор-ът да не му тежи на главата. Усмихната и успешна седмица желая на всички ви! Да сте здрави и бойни и разумни. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

За обикновените чудеса на делничните пътища

Добро утро, добро утро! Петък е, трудна работа със ставането, ви казвам, затова пък още по-рано. Защото ще пътувам. Това напоследък ми се случва рядко. И става цял празник, вълнувам се и го преживявам. След 2011 г. светът ми стана малък, сви се, събра се и понякога ми се струва, че е от работата до вкъщи и обратно. До центъра и бегом на работа, то щото пък центърът е толкова далече в наше село, то всичко тук е център...Така по пътя до и обратно наблюдавам различни обекти, как се променят в сезоните. Една любима къща имам на Столетов, тя е мини-палат всъщност. Какво да ви кажа-устоява, държи се! Още не са я смлели със земята, за да бучнат на мястото грозна, нова кооперация. Държи се, милата. Дори има нови, свежи цветя отвън. Съобразно новите моди в цветята за тази пролет. Иначе почти цялата и мазилка изпопада, лющи се, криви се...Кой прозорец оправен, кой не...Не се дава и не се предава. Сигурно тайно мечтае да я сполети съдбата на братовчедка и няколко номера по-нагоре и на ъгъла на улицата. Купи я някаква голяма фирма с умен човек начело, стегна я, барна я,вътре има офиси, направо свети и грее. И двете къщи са срещу Езиковата гимназия в квартала ни. Моята, Куражлийката съм я нарекла, е прекрасна. Снимала съм я веднъж, как един от входовете се озарява от лъч утринна светлина. Мисля, че я пазят свише. В града има малко такива къщи останали след пожарите на Стара Загора. И са такава прелест, тези стари къщи. На ул. Васил Левски има още една, възстановена изключително добре. Има и една, за която също си мечтая, невъзстановена, една такава тъжна. Освен тъжна, е и романтична, нея съм я нарекла Тъгуващата. Струва ми се, че хората, които са я строили и живели първи, са обичали точността,тишината,имали са пиано, което също е звучало някак си приглушено, били са хора на реда, търговията, точните сметки-добри приятели.Също така почтени - то най-вече де. Тази дума, това качество...отмря с времето си май. Според мен е белег от минали времена. Сега стои точно като белег на лицето-да си почтен. Отвях се...Исках да пиша за други неща. В момента се озаптявам по една тема, по която мога да съм много критична, дори зла. Самоопитомявам се. Искам този първи ден от пътуването ми да е слънчев, светъл, радостен, добър. Да бъдеш сред хора, с които си самият себе си и то най-доброто от себе си-какво по-хубаво от това! На вас ви пожелавам да опознавате всеки ден обичайните си пътеки из делника, да откривате нови неща, да им се учудвате, да бъдете благодарни. Един слънчев лъч може да преобрази до неузнаваемост и най-сивата и скучна сграда, ограда, врата, да влезе през ключалката и да излезе на ключ сол. Непременно да гледате Антигона на Театър София в Операта в събота вечер. От днес до неделя може да минете да послушате френска реч и погледате талантливи ученици в Театъра. Може в събота в 11 часа да изгледате концерта Танцувай с нас в Операта - жизнерадостен е. Може да правите каквото си щете, аз ви подкрепям! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

За опитомяването на вътрешния глас

Добро утро! Освен че ми е любим ден, четвъртък е така един стабилен ден - познавам по небето, което се вижда в прозорците на Синоптичната служба. Стабилен и сериозен, основополагащ. Днес е добре да се сложат основите на нещо си, да се започне нещо, да се начертае, нарисува, да се състави план, да се подреди, предвиди, планира...Направо звуча като гадателка, нали? С времето, преживяното, с опита, човек развива и такива качества-да вижда какво ще се случи, да познава хората, да усеща мислите им...Освен това се научава да дава първа помощ, кои сиропи за какъв вид кашлица са, прахчета и промиване на ожулено и рани, инхалации и други полезни работи /научават се по-бързо като имаш малко дете/деца/. Предизвиквам ви тази сутрин да усетите извънредното в себе си. Нали ви се е случвало да помислите за човек и той да се обади по телефона или да го срещнете. Да сънувате интересен сън с послания. Да спрете или да не започнете нещо, защото отвътре така ви говори нещо или не говори, но ви спира по някакъв начин. Преди време така сбърках колебанието си със страх. Реших че няма да се страхувам и отидох на операция за корекция на един кокал на крака. Беше ми урок и то двуразов и то на висока цена. Колебанието не е страх, то е предпазливост. Тялото е искало да ме предпази, казало е на мозъка, но изглежда не ми е говорил убедително. Намесило се е сърцето и емоцията и стана тя, каквато стана... Човек трябва да намира време и място да остане в усамотение, за да предизвика и чуе вътрешния си глас. Не непрекъснато да го заглушава, че и да вкарва странични шумове,с които още повече се обърква. Вътрешният глас чака да го повикаме, да го викаме всеки ден и често, за да тренира той самият своите умения. Вътрешният глас е големият ни приятел с нас, завинаги. Не мога да използвам думата "никога" - в смисъла "той никога не лъже". Не обичам такива категорични и завинаги изявления. Не знам дали никога, но обикновено вътрешният глас е прав. Това е то...Той поиска да напиша за него тази сутрин и да ви помоля от негово име-да се вслушвате по-често във вашия си вътрешен глас. За това молят и пишат книги, говори се по разни предавания, знам че не казвам нищо ново. Често напоследък ми се случва-посегна към нещо, после дръпна ръката си - хайде да размисля, нека после...Но после това нещо го няма. А можеше да го имам. Самоотказването също е бягство от вътрешния глас. Не бива. Днес непременно направете нещо спонтанно, ама непременно. Ако можете -намерете тишина и усамотение и чуйте. По мой съвет-общуването с изкуството помага за приближаване с вътрешния глас. Днес можете да посетите Страх в Кукления театър. Може и да разгледате уникалните изложби в Галерията и в Зала Байер. По избор и както ви се харесва. Така човек се приближава повече до себе си. Спорен ден и поздрави от Синоптичната служба!

Ама че интересен ден бил този днешният!

Добро утро, добро утро! Отдавна не бях преглеждала в Уикипедия-та, какво му е интересното на днешния ден, 15 април, а то се оказа че са хипер много неща. Полезно е сутрин човек да прави кратката справка за съответния ден. Ще се удиви и ще отбележи, колко всеки ден е необикновен. Ще направи и своите си паралели. Ето моите: На 15 април 1874 г. — Под името Анонимно дружество на художници живописци, скулптури, графици и др. се провежда първата изложба на импресионистите. На днешния 15 април в Зала Байер в Стара Загора се открива изложбата на младия Пламен Кирилов, който е много,много талантлив. На метри от него в Художествената галерия може да разгледате изложбата на Янаки Кавръков. На 15 април 1947 г. — В София е създадена Българска народна филхармония, преименувана през 1949 г. на Софийска държавна филхармония.И новата власт си е имала някакви си нейни основания да развива Изкуството, класическата музика. Паралел тук има в негативна посока. На сегашната власт Изкуство не и трябва. Оперите са и много. Те и пречат. Изкуството и източва бюджета и не създава приход. Да се закрие. Всички с цигулки - да продават тикви-цигулки на Градския пазар. Който се спасил-спасил. На днешния ден през 1951 г. — В Лондон се провежда първият конкурс „Мис Свят“, през 1983 г. в Токио отваря врати поредният Дисниленд. В България през 1957 г. е открит Централния универсален магазин /ЦУМ/ в столицата. Всичко е ясно, насоката е - зрелища и шопинг. Ми така де. Айде и една Филхармония може, да укрепва колективистичния дух у народонаселението с пример - как различни инструменти могат да свирят като един. Как колективът може да ражда чудеса и да повдига планини. Да не взема пък да изреждам какви хора са родени днес-Уикипедия нарежда първи в редицата Леонардо Да Винчи, после Сюлейман 2, Екатерина 1, къде отиваш, ей...Това от зодия Овен сме от лични по-лични хора. Толкова ярки, че чак не може повече. Ей го и Камен Донев и той днес роден. И една от любимките ми Ема Томпсън. В личен план също имам за честитене на трима, първата от които след малко ще я срещна в Операта - Анито Марулева. ...Та така-колко необикновен бил този ден, ей! През пролетта природата ври и кипи и ражда какви ли не хора и събития - все със силата на природни стихии. Нарочно оставих споменаването на катастрофата на кораба Титаник най за накрая, и нея я посочват на днешния ден. Айде умната и с усмивка напред! Само добро настроение и никаква мисъл за катастрофи да няма у вас. Те и без това айсбергите не спят, а дебнат. Поздрави от Синоптичната служба и хубав ден!

Да заминеш, да останеш, да позволиш...

Добро утро! Синоптичката се завърна от родния край, където беше по празниците.Те са хубаво време за завръщане-там, където те чакат. Също са и хубаво време за отпътуване-към непознати места. Също са хубаво време за спокойствие и опознаване на познатия свят. В един опустял от заминали хора град. Например. И това съм го усещала. Какво е напуснат град. Като че ли само за теб. Пак е много интересно. Улиците стават сякаш още по-широки. Дърветата-сякаш изведнъж са повече. Забелязваш причудливи отделни клони.Цъфтежът, цветовете. Тревата е по-зелена. Заглеждаш се в старите сгради и виждаш отделните фризове, прозорците, портите, дворовете с поддържани в онзи далечен стил градини с чемшири. Опустелият град е спокоен, иска да ти довери отдавнашни тайни. Разказва ти ги, без да се притеснява, че някой ще чуе и разпространи из жълтите издания. Градът иска да се изповяда за предишния си буен, шарен и пъстър живот и иска да обясни, защо ни застигна тази всепоглъщаша посредственост. Иска да ни разкаже, кога се случва така, че да приемем и се съгласим с ниските критерии. Че високото дреме в нас и само чака да му дадем пространство - да израстне отново. Но това пространство минава през сърцето и ума. Не всеки е съгласен да се влиза в тези му територии. Определени кой знае за какво, но непременно за велики дела. А тях де ги?! ...приказвам си и аз едни врели-некипели. за непробили върхове. Във всеки случай седмицата след Великден също е орисана да е необикновена. Чудесата продължават. Пътищата зоват. Оставането в града също ще е пълно с интересни събития и в двата почивни дни. Надявам се да сте си починали добре и да имате усмивка и кураж за новите работни дни. Поздрави и благопожелания от Синоптичната служба на 8я етаж, която след разточителните почивни дни отново отвори врати!

Да не пропуснете чудесата на Велики четвъртък

Добро утро на Велики четвъртък! Да ви кажа, очертава се необикновен ден...За мен-не само защото ще гостувам за първи път на ТВпредаване, но и вечерта ще завърши с Реквием на Верди в Операта. Щом е за мен такъв, да знаете-и за вас ще е. Моя милост, Синоптичката, греши рядко /но пък за нея фатално, когато го направи в редките случаи!/ Денят на Тайната вечеря, на предателството, на целувката, която Го посочва, за да бъде заловен - в Гетсиманската градина. Била съм там. Била съм сред вековните маслини и цветята, насадени по земята...Уличката към която излиза е също с древна красота. За усещанията, които изпитваш на Божи гроб, в градината, по Виа Долороса, пред Стената на плача - си е заслужавало да пътуваш с месеци и да идеш на хаджилък. Преди много години де. Сега - самолет и хоп - отиваш хилядолетия назад във времето. Защото такъв е Йерусалим - просто недокоснат ... Колко интересно стигнах дотам. Един от големите ми късмети в живота. Красиво стечение на обстоятелствата, награда - може да се нарече и така. Защото се зарадвах много, бях искрена, честитих от сърце на наши талантливи хора, че ги избраха да танцуват на 24 май пред българите в Тел Авив. Казах им - и да ме вземете с вас. И те ме взеха. Не е влизало в мечтите ми да видя чудесата Божи, но така е трябвало да стане. Имах си достатъчно смела мечта - да видя Индия и още една - за Италия. Това бяха. А се случиха още три красиви и много силни като преживявания за мен дестинации- Лондон, Америка и Израел, Святата Земя. Благодарна съм на Съдбата за всичко дотук и я моля за каквото е решила занапред за мен, то да е за добро! За първи път ходих в чужбина доста голям вече човек-на 34 лета, с две деца, за които тъгуваш. Сега децата си летят с тези самолети насам-натам, насам-натам. Бате Радо се върна от гости при сестра си, племенницата Надето - от ученическа екскурзия до Париж, другата племенница Лети - гледам из ФБ се рее из Виена, най-голямата племенница Жужката си е твърдо лондончанка от години. Световни хора, ей! Напоследък ми е уседнало и стационарно. В смисъл, че не ми се пътува. Може би на този етап, да не се заричаме. От Синоптичната служба ви призоваваме днес да бъдете подготвени за чудеса и изненадващи моменти. Да не ги подминете. Като ви се случат, да благодарите, че са ви застигнали. Освен това за почивните дни се препоръчва да се пътува, да се посетят интересни места, близки и роднини, да се прегръщат повече любимите на сърцето хора. Да се казва повече на глас или наум думата БЛАГОДАРЯ! Да се изпитва по-често БЛАГОДАРНОСТ към чудесата на живота и към живота като най-голямото чудо и дар! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и приятни почивни дни! /ние като служител с ненормирано и понякога ненормално работно време също ще поизлезем в почивка, но никога не се знае, може пък да имаме и извънредна прогноза/

Самотата, която чака да бъде обичана

Добро утро! Отбелязвам тази сутрин, че станах навреме, в обичайното ми от години- 6,30 ч. Значи повече от 10 дни съм свиквала с това лятно време. Тази пролет беше трудно, предишни години сякаш не съм го усещала така. Освен че ми се спи много, напоследък и ям много. Всичко ми е вкусно и имам необходимост непрекъснато да похрупвам нещо. Оф, стига самопризнания. Както казва сериозната ми майка-Не е нужно цял свят да знае, какво правиш и мислиш! Ами ако е нужно?! Докато не останах без работа, не знаех, че почти всеки, айде всеки втори го е преживял. Докато не преживях други едни работи, не знаех, че много хора минават по този път. Нужно е да се споделя, абсолютно. Така самотата, с която си ходиш в сърцето, въпреки че около теб има хора, не е като да няма-олеква, стопява се, усещаш я само като ранна утринна мъгла. Явление, което се разсейва през деня. Има го, напомня за себе си, но се разсейва. Самотата е едно от най-съкровените и най-първи и първични усещания в човека. Ако не са били близнаци в утробата, всеки от нас е бил сам в първите си девет месеца. Сам и самотен. И когато растеш, израстваш, живееш сред хора и дори сред много хора-няма нищо лошо, срамно, нелепо и страшно да усещаш самота, да я признаеш пред себе си. Това означава да и се обясниш в любов, да я приемеш. Тя е лечебна, освен това е много творческо пространство-самотата.Особено ако искаш да се сближиш със себе си. Да усетиш колко ти е хубаво в собствената компания. Понякога самотата е и тишина,а хората пари дават, със самолети летят до края на света, за да търсят тишината и усамотението. На острови, на планини, в ашрами...Ами да. Тишината и самотата станаха и те стоки за търгуване в този свят на шум, блъсканици, пренаселеност и дива градска среда. Да не говорим пък за човешкото нашествие с думи и дела. Чудо! Великата сряда днес ни напомня за прошката към грешницата "Много се прощава на тоз, който умее много да обича" и за сделката, който Юда сключва-да предаде Господ. Важен ден е и този. Важни са всичките ни дни, този е Велик. Желая ви спокоен ден и да ви е хубаво на душата-светло и широко! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Сутрешни разпилени думи за докторския празник

Добро утро!Удивително небе тази сутрин, разкошна рисунка-триизмерни бели облаци, които изпъкват на бледосиния фон...Красота за всички колеги-синоптици. Гълъбите се разхождат по перилото на терасата, търсят си закуската. До мен-чашата с кафе...Изобщо-кич, както би написал Людмил Станев.Това е кичът на едно ново утро. Ново, ново, за хората започна и работния ден дори. Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления - припомнят се притчите за 10те девици и за талантите. Вторник е ден улегнал и спокоен. Получил си е задачите от понеделника и ги изпълнява една по една. Ще остави и за сряда, разбира се, няма да е чак толкова работен. Днес е празник на лекарите и да честитя на няколкото, които искрено ценя. Професия, в която се заклеваш. Доста пъти ми се е случвало да търся клетвата на Хипократ по разни поводи и да си я припомням. Ако имаха представа и най-малка дори за моралната и дълбочина сегашните му колеги. Ако ги учеха, че всичко в човешкото тяло е свързано, прелива, че органът не е сам за себе си. Че не може да си доктор по бъбреци, а да не си доктор на целия кръговрат на човешкото тяло и дух. Не преставам да се учудвам на лекотата, с която децата избират да учат медицина. На родителите, които заставят децата си да учат медицина, за да продължат семейния бизнес. Няма друга професия, от чиито грешки да зависи и да си отиде човешки живот. Това е най-голямата отговорност на света. Нищо че в процеса на учене и следване се закърнява откъм човешкото и се развива цинизма-за да оцелееш. Най-вероятно. Би ми се искало да има повече контрол и повече съд за лекарите. Не журналистически фойерверки, а съдебни дела. Такъв ще трябва да е контрола, щом в Медицинските факултети няма - и колкото приемат, толкова излизат накрая. Това е изключителна по своята висота, престиж и огромна отговорност професия. Несравнима с никоя друга. Другите нанасят морални щети, тази-коства и живот. Страшна работа просто. Аз лично не бих понесла тази отговорност, тя е свръх моя формат като човек. И понеже изключително я ценя и понеже за мен докторът все още си остава шаман, който знае действието на всички вътрешни сили и всяка поотделно. Желая ви днес спокоен и усмихнат ден, да се радвате на чистото небе, да го помолите да не вали повече и да не е студено и да дойде най-накрая топлото. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Понеделник от страстната седмица

Добро утро! Брей, дъжд се лее и шумоли, очите се затварят...Пак започват работните дни и на мен пак ми се спи, та се нося. Започва и страстната седмица. Всеки ден е велик в нея, всеки е отреден за история с поука. На Велики понеделник Иисус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонва търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не позволява молитвата, покаянието и не носи духовни плодове. Днес, утре и вдругиден може и дори е хубаво да се чисти из вкъщи....Пък аз се засилих в почивните дни, че аха-и да надскоча себе си-и позачистих...Наредих заяк, гъбка, таралеж и голямо яйде - върху телевизора, който не е плазма, а си е дъртичък. Ако беше плазма, щях да наредя някои вейки от маслина над него сигурно...Освен това извадих красивите си, декоративни яйца, подарък от дружки-майсторици. Извадих и други джунджурии от многобройните кутии с джунджурии из вкъщи. Колкото изхвърлих, толкова и запазих-станала съм голям Плюшкин. И пак имаше едно прекрасно сърце с моряшка история в него, направено от Мария. Изпратихме я скоро, липсва ми много. Сложих сърцето в коридора. В хола са ми кутията за чай от нея и герданите. В кухнята-свещта, която е с мотиви на кутията за чай...Идва Великден, а той е празник и за живите, и за мъртвите. Събира ни заедно-в спомени, дух, обич. Имаше изящен вкус и непреодолимо стремеж към красота-преодолим всъщност само чрез творчеството. Великден идва...И той е и за живите, и за мъртвите. За католици /там мина, знам/, евангелисти, за православни...Великият ден. Интересно, че историите които водят към него, започват с изгонването на търговците от храма. Сега не мож ги помръдна от там. Седят на входа и продават билети. На всички възможни храмове-най-вече говоря за тези на изкуството, да знаете. Скоро ще сложат скенери, за да отчитат реално влезли ли са толкова посетители, колкото билети са продадени. Може да сложат и топлинни камери в салоните-да отчитат толкова ли е броят на телата, които наблюдават спектакъла, колкото билети са скъсани.... Разликата между цена и стойност - не може и не иска да отчете никой от търговците. Може би тъжновата прогноза се получи тази сутрин, но то си и му прилича-вали, а и седмицата е страстна и е преди смърт. Желая ви да ви е спокойно на душата тази седмица, да си мислите за дълбоки и духовни неща, да запишете мислите си /да си купите шарено тефтерче с красиви корици/ и винаги да е с вас. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Сутрешно слово за художниците

Добро утро! Като погледнах навън в прозореца -брей, това облачестото тъмно, дето беше на ивици само, се е обединило в голям облак и е тръгнало да завзема небето...Ами пролет, нормално. Събуждаш се в слънце, прибираш се в дъжд. Затова работят индустриите, да опитомяваме природата. Сутрин с крем с фактор на лицето, вечер или там както се случи-с моден чадър. Чадърите стават все по-красиви, вчера се дивях на един с цветя от импресионисти. Тук вече плавно навлизам в темата, за която си мислех да пиша тази сутрин. Темата за художниците, Художествената галерия на Стара Загора, за Марин Добрев и неговите другари по четка, за Юлка и Герка, които познавам, за Пламен и Росен, за Петя...няма да е поименно, разбира се, за всеки. Днес ще се открива изложба на Янаки Кавръков в галерията. Не знам, колко хора знаят какъв художник е имало в това наше село. Обожавам картините му. И синът му е много талантлив. Но бащата е извънмерен-извън мерките. Марин пак ще ми разкаже за художника - красиво. Ако има сладкодумец в този град, на когото истински се възхищавам-това е Марин Добрев. Реди думите с невероятна лекота. Това е природен талант, не е от преподаването му, той винаги си е бил такъв. Обновяването на Халите в Художествена галерия тръгна от гражданска инициатива. Тя поне поведе ремонтите. Имаше събитие в порутената още сграда, на което се събираха пари за ремонта. Много хора бяха дошли. Аз още работех в Радиото, децата малки, нямаше на кого да ги оставя, взех ги с мен. Вързах им по един балон на ръката-дето ходят из залата, да ги виждам, да не ги изгубя...Имаше дух и сърце във всяка работа, която се отпочваше тогава. Имаше ентусиазъм. Сега може да бъде намерен само на стадиона в агитките. Градът много се промени. И художниците му свиха, както и поетите, и музикантите. Признават ги малцина, малка групичка съзаклятници и ятаци, които им носят обичта и подкрепата си във вид на публика. Никакъв приз Най-добър град за живеене няма да спечели Стара Загора, защото забрави сърцето си, въображението си, хората на духа. Те пък, на инат, правят ли, правят - картини, изложби, спектакъли, музика...Ей, не се спряха и само пари харчат. За Изкуство. Мар божке, нормалните хора печелят пари, които те харчат! Това, моля да се уточня изрично, не е моя мисъл, а на народонаселението, което завзе последните години наше село. Айде да не се отплесвам, че на мен ще ми стане гадно, не на друг. А аз си се обичам. Затова се грижа за себе си, което значи-за духа и за тялото. Духът ми е много важен. Ако се видим на изложбата довечера-видим се, ако ли не можете-то някой ден, но непременно я посетете. Марин Добрев остана висок като стил и отношение и критерий към това, което прави. И му свалям шапка. И му правя поклон. Спокоен петъчен ден, ведри и отморителни събота и неделя и хиляди привети от Синоптичната служба на 8я етаж! /снимките са от изложбата Малка Графика в Галерията преди известно време/

За смеха и забавата-спомен от вчера

Добро утро! Вчера мина един наистина много смешен ден. То не беше как ме развесели уводната статия на в.Старозагорски новини, която изобщо не бях забелязала, защото чета вестниците и списанията от края към началото. То не бе вечерната среща в библиотеката с писателя Людмил Станев, на която се кисках, та се чуваше из залата. Така да харесвам забавни хора, които могат да се шегуват и такива, които да понасят шеги и да отвръщат подобаващо...Така да харесва! Имах в студентските години познат, край него бяха вечно тълпи-беше толкова забавен, такива словесни лакърдии забъркваше. Голям умник-физик, сега преподава нейде из чужбините, както си и беше планувал. Сега си мисля, че да умееш да се шегуваш, да имаш чувство за хумор ще трябва определено да е вързано с интелект. Какви прозрения ми идват само рано сутрин, какви са гениални просто. Струят на талази от мен. Някой беше казал че Ако разсмееш една жена, тя може да ти стане любовница... И е така. Снощи изведнъж тоз слабоватичък мъж стана хубав, че и привлекателен, че и мъжествен. С това чувство за хумор. Дори и на учениците им беше забавно. Въпреки че разбраха още в началото, че трябва да си умен и начетен, за да правиш каламбури, да се скиташ из думите, да ги събираш, изваждаш и делиш, да фокусничиш с тях...Нужно е да си чел книги. Само от сериала Приятели чувство за хумор не се придобива. От едно време все съм в кръговете, където има смях. Обичам и такива книги и четива. Освен Л.Станев чета и д-р Филипов, Тони в сайта Редута с неговите прегледи на седмицата в събития, на които се смея много. Там политиката е извор на неизчерпаем, здрав и дълбок смях-в случая, за да не боли много от осъзнаването, че такива хора вземат толкова важни решения. Сигурно и заради невероятното количество смях, пропорционално на такова количество тъга - харесвам толкова много книгата Човек на име Уве. Смехотворните изречения са ми подчертани с моливче. Преди това много ми беше смешно, като четях Чандлър - там има внезапни избухвания в изречения, от които се превиваш от смях. За днешния ден не знам какво да прогнозирам, освен че може би като противовес и да се запази равновесието в природата, ще бъде сериозен и отговорен.С ясно подредени задачи. Па нема лошо и от това. Стига да са ясно зададени. Желая ви хубав, слънчев и лъчезарен четвъртък, ей, много го обичам, защото носи усещането на петъка! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Похвално слово за финансистите

Добро утро! Тези пролетни птици в прозореца ми....направо не е истина. Да пеят в града? Кой им разрешава? Тук и на уличните музиканти вземат такси и трябва да са с висше образование! Ама ха и птици! Понякога мине се мине ден-два и медиите изтрещят по новините новина като тази-за таксите на уличните музиканти. Сакън да не остане нещо необложено в таз държава, ей. Всеки се бори за приходи, пък в това време разходите си текат ли, текат...Най-голямата болест на тази държава е разхищението. Най-големият недостиг, въпреки свръхпроизводството на дипломирани хора -са кадърните финансово хора, които е хубаво да са сърцати, ако не може пък чак толкова-поне да са точни с останалите. Ако не може и чак толкова, поне да усещат липсата в себе си и да се обграждат със сърцати хора. Разбира се, че трябва да я усещаш тази липса. Това е условието. Финансово грамотните хора пишат и управляват проектите. Правят счетоводствата и всякакви фокуси с приходите и разходите. Могат да свият, скрият, съхранят, опазят, преобразуват, прехвърлят, да правят невидима материята и всякакви такива...Шапка свалям на всеки добър финансист и счетоводител. Това са изключително полезни за обществото хора. Не е голяма работа да разпределяш и управляваш, ако имаш много. Ако имаш малко, пък го харчиш разумно-това си е вече постижение. Би трябвало всяко икономически насочено образование да е много практическо, полезно, с примери от действителността. Бързо да се учат новостите, бързо да се влиза в час с промените, бързо да влиза Светът у нас. Мисля че в страната ни само в Американския университет се учи така. После най-добрите стават моментално висш мениджмънт по големите фирми, в столицата разбира се. В София и големите градове остава всичко младо и читаво, що знае езици и показва качества в ученето и в работата. Уви. Та така, тази ода беше за икономистите, финансисти и счетоводители, на които шапка свалям, ако са кадърни. Всеки управленец би трябвало да встъпва в длъжност с читав финансист отдясно и подръка, адвокат отляво и психолог зад гърба си. Че изтрещяването напоследък е в големи количества-както видимо, така и невидимо. От професиите-стълбове, както ги наричам, много уважавам финансистите-другите такива основни професии са според мен лекар, учител, архитект, инженер- всякакви видове. И финансист. Другите професии са производни от тези. Гравитират около тях. Основните професии са изключително достойни професии. Артист /включително и музикант/ не съм сложила при тях-то не е професия, то е свише, то е призвание първо. Да ти говорят небесата, да ти е дадено, да си дарен. И е огромен труд. Честит Първи април днес! Да внимавате да не ви излъжат и да ви е усмихнато и да се смеете от цяла душа! Смехът винаги помага и лекува всичко. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!