Ефективният петък

Добро утро в този интересен петък! Небето навън не е спокойно тази сутрин, цветът му не е бистър, сиво е. Пак нощем са излизали лошите духове. Ей, не можахме да се преборим за чисто небе над Стара Загора, толкова години вече. Вероятно го правим неефективно, както и повечето неща от най-дребен до най-едър план.
По тези ширини сме изключително талантливи да си хабим усилията неефективно, да сме разточителни на приказки и действия, да сме неорганизирани. Големи администрации, ниска ефективност. Нявсякъде. Все в такива среди ми се случва да работя, с изключение на първата ми работа в частен вестник. Там бяхме от зори до здрач една шепа хора - минимум хора за максимум работа. В частния сектор е не просто обратното на държавния, а рязко обратното - пести се на максимум от хората, но не и от работата.
Така обаче не се постига равновесие, а само несправедливост и неефективност. Вече 24 години минаха, а демокрацията ни е смешна и гротескна. Пътуваме в чужбина май само да носим гледки във фотоапарата си и някой и друг тамошен вирус. Така и не се научихме да различаваме  най-доброто и приложимото тук и да го пренасяме през граница в багажа си. На "багажа" зад челото никой не слага мито.
Протестите навън също са неефективни. Иди си ти, да дода аз, защото съм Спасителят в ръжта. Видя се вече, че няма Спасители за този народ, защото той не ще спасение. Спасение се иска искрено и лично, то най-вече е лично. Не спасители, а водачи му трябват с ясен дневен ред за задачите, които не търпят отлагане.
Много делова стана таз прогноза като за петък, но така се получи. Уредите на Синоптичната служба отчетоха тези показатели. Днес ви желая делово и разумно да приключите всичките си задачи, да си разпределите времето, силите и енергията за наистина важните неща, да бъдете ефективни.
Може да сложите и нещо синичко по себе си - за късмет. Защото и той трябва да се отчита като ДДС във фактурата на живота. Да не говорим, че е доста важен, може би най-важният в осчетоводяването на дните ни.
Приятни почивни дни от Синоптичната служба! До понеделник!

Родени сме от морската пяна

Добро утро от Синоптичната служба! Застягах се за кратко моренце и всички тези действия, които обслужват мисълта за морето, са ми особено приятни. Шишета с фактор и за след плаж, постелчица, крем за лице....и сякаш всичките миришат на море още на сушата. На бриз и нещо много свежо, лентяйско и волно. На детско пране, простряно в тясното между две къщи в стария Созопол. На мрежи, които рибарите наплитат след като са току що излезли от морето. Сламена капела, която пази сянка на лицето и чак до раменете.

Много е хубаво да се стягаш за морето. Пък ако можеш да имаш отпуск така, че поне един цял  месец да си там, това би било прекрасно. Ставаш почти местен човек - цял месец е това, не е прелитане за по 3-5-7-10 дни, като обикновен курортист.

Най ми харесва да бъда поне за малко в началото на лятото и в края на лятото - тогава има по-малко хора и е различно усещането. В началото е усещане за начало и за идващ празник, в края е уморено, притихнало, мъдро. По времето на най-голямата навалица е с бясно темпо, лудо, шумно, истерично, с тълпи, които се блъскат по улиците с напечени от дневното слънце глави. Тогава всеки иска да вземе по много за малко време. 

На мен ми се иска колкото е възможно за колкото време е възможно. Чадър, книга и морето пред мен. Приказка!

А в делника днес ви пожелавам хубаво настроение, да си вземете на работата мидички за настроение и на компа да сложите една картинка с море и кораб. Компът би се зарадвал и той на това мъничко виртуално бягство. 

Може и с морски фар, това ми е един любим образ, имам много красив, метално стъклен и доста висок вкъщи фар с място за свещичка вътре. Харесвам морските фарове и образите на Дървото на живота.

Сполай ви и не забравяйте за мидичките - не само на работа, но и една в джоба. Като я докоснете, да се сетите, че сме волни същества, родени от пяната.

Хубав ден!

Сряда - Клас стани,клас мирно!

Добро утро, уважаеми потребители на услугата Прогнози от Синоптичната служба! Имаме и такова словосъчение сред милионите нови в дневния ред на днешните дни - "потребители на услугата" ...например на Дом за възрастни, на нещо си там друго....Не че с нещо някому някой "услужва", ако погледнем корена на услуга, но както и да е. Тук се опитах да внеса малко хумор, защото вчера ме попитаха дали съм си сменила работното място. И както преди години ми казаха да отговарям американците - не, все още не съм. Това беше по повод въпрос Била ли съм в Париж, на който отговорих с балканска категоричност Не. Та ми казаха тогава - всъщност "ти все още не си била в Париж", не отговаряй с Не, нищо не е окончателно.
Вчера пак гледах хората на тази млада нация - американската - как се държат помежду си и с нас. Пак им завиждах скрито. Тази непосредственост тяхна е толкова чаровна. Оперна прима от Метрополитен, Ню Йорк си говори с нашите хора и не разбираш, че прави забележка, че нещо е недоволна...Не капризничи, не изисква, не налага...Гледах студенти, чиито преподаватели пеят наравно с тях. Преподавателите откриват концерта, студентите и оперната звезда продължават...Млади хора с абсолютно сериозно отношение към това, което учат и с което искат да се занимават. Сериозни и съсредоточени. Много сериозни и много съсредоточени. Издържат репетиции без пауза, носят си храна за после, бързат да обсъдят представянето си заедно с преподавателите си. Учат се от звезда - наживо и на сцена. Как да не им завидиш благородно - за Учителите, които имат.
Тук от катедрата, извисена на 10 см от земята и пред дъската, от изпитването на катедрата пред всички, от безумните програми - всичко е вехто и мухлясало до немай къде. От образователната ни система, която е била за пример едно време. Нейният висок академизъм е отдавна неуместен. И успяват само тези, които преподават със сърцето си. Децата усещат това.
На мени лично не ми се иска да съм ученик в днешно време. Щях да бъда най-лошият ученик, постоянно в бунтове и гладни стачки, хехехе.
Та така, ето днес Синоптичната служба работи с пълна сила. Прогнозата стана дълга и предълга...Накратко обобщена за днес - се носят земни цветове, класически и семпли. Срядата е класика в жанра. Не се работи много, с мярка и с усмивка.
Спорен и лъчезарен!

Честито астрономическо лято!!!!

Добро утро! След минути идва астрономичното лято - в 8,04 ч /благодаря на Чавдар, че ме подсети тази сутрин, умното си е умно!/. А отнесеното /аз/ си е отнесено...За малко да пропусне идването на лятото. Сега го наблюдавам през прозореца, откъде ще мине, ще прелети ли, ще кацне ли...Примамила съм го с трошици. Лятото. Много жежко и много любимо. Сигурно затова е в среден род, защото прилича на тинейджър - много го обичаш и едвам го изтрайваш. Като родните ми двама вкъщи дето единият не се прибира, другият не излиза никъде. Какво ги прайваш? Изтърпяваш ги, правиш всеки ден от лимона огромно количество лимонада и чакаш зрелост /хладни дни/.
Лятото е благодат със слънце, настроение, плодове и зеленчуци по тези ширини. Има слънце да си го събираш в буркани за зимата. Отива натам работата, че официално да се обяви национална обедна почивка /сиеста/ до 16 часа, както в съседите. Ако това беше първата крачка на новото правителство, щеше да покаже самостоятелно мислене. Ама не беше.
Над хълмовете на Аязмото днес не е светло и синьо небето, не е хубаво така да посрещаме лятото, дано не се разсърди, че продължаваме толкова години с тровенето. То май и то свикна с лошото небе. Май и то претръпна. И не му се занимава.
Както шепата хора, протестиращи на площада пред Общината вчера.Или малцината, присъстващи на Обществено обсъждане на Интегриран план за градско развити на Стара Загора за . Подобни планове вълнуват май само творческите им колективи откъм хонорари, но не и хората, за които са предназначени. Защото изглеждат и са като планове и програми "просто да се похарчат едни пари".
Айде лято идвай и да се преселваме масово на морето. Че да ни ограбват на воля "търговци", които слагат без да им мигне окото надценки 2 пъти по-големи от цените "на сушата" на едни и същи стоки.
Петък е и лятото дойде, докато си пишех прогнозата! В негова чест да си облечем шарена и весела дрешка днес. Най-шарената и най-веселата! Последен работен ден, ура. И честито весело лято!

На строги райета и весели точки

Ура, пуснаха малко хладното! Не е за вярване - хем мрачничко, хем хладничко е сутринта. Време като по поръчка.
Вчера и светофарите по бул.Столетов бяха отказали да работят в жегата, направо скапани горките и мигат едно отчаяно, камо ли за хорицата да говорим, дето трябваше да прибягваме по работа насам натам. Беше отчаян пек, но днес не е. Събудихме се, както се казва с добрата новина. Втората е, че ни чака предпоследен ден от работната седмица. Приближаваме към петъка и айляшките събота и неделя, веселите близначки.
Четвъртък е ден за стройна организация и делова програма, която се движи премерено, без изблици и по реда си. Всяко нещо следва програмата си и се подрежда в редици. Затова и райето е уместно днес. Може също и точките, защото след всяка изпълнена задача се слага точка все пак.
Четвъртък си е определено готин ден, всичко запланувано се случва от самосебеси, има някаква искряща енергия в четвъртъка - хем е делови, хем е закачлив.
 на райета и точки, подреден и делови и ви желая и да си купите нещо малко, сладурско и да му се радвате!
До утре!

Позитивна политическа синоптичност

Хубав ден! Да не вземете да ме помислите за аполитична с тези писанки тук. Не съм. Но не съм и политизирана. Мисля че вълненията няма да доведат до нищо добро. Политиката не се чертае на улиците, нито пък те могат да дадат верния тон. Ако си мисли някой, че е нещо лесно и всички го разбират и могат да го вършат - да заповяда да прави политика. 

Първо изобщо да реши да си припознае политическа сила и да се прегърнат. После да трябва да изтърпи повелите на партията, някои от които нямат общо с повелите на сърцето и ума. Да се пребори и стане общински съветник, да види циркът и правенето на политика от позиция най-близо до хората. Да види как се пишат документи, вземат решения, как винаги местната власт налага своето си над народеца, голяма част от който не на мястото си, гласува чинно или сред словесни престрелки в Общинския съвет. 

После да мине през партийното строителство - но не на високи и светли сгради, населени с живот, а на обикновени търговски помещения тип гаражи, в които се въртят далавери най-често и най-вече само за лична изгода. Да посмее да му се разбере името, че да почнат да му извиват ръцете разни дебеловрати или/и други, да искат да назначава на работа този или онази "наш човек/хора", да не може да си избере читаво и умно, щото партията ще го срита по /бел.автора - не се чете/...

Ако пък рачи да стане депутат - историята продължава с нова сила. Нивгаж не става дума - грамотен ли е, къде и с какво ще допринесе на ползу роду, за града, за Родината...Други сметки и други тефтери се вадят и се почват други кондики. 

За 20 години политическата класа у нас направи всичко възможно, за да ОТПРОТИВИ хората от себе си. Това беше главната цел - та нищо читаво да не припари и властта да се прехвърля между едни и същи. Това е, друго няма. Ако улицата бутне тези, ще дойдат ГЕРБ, кой друг да дойде. Във всеобщата истеричност малцина май го разбират. Ми да си дойде ГЕРБ, че да продължи играта като футболно първенство на съкварталци в междублоковото пространство. И играта на политика като деца играят вън в пясъчника на градския парк.

Всеобщата нетърпимост бива да има предел и то в ясни идеи. Но не ги виждам. Единствената горе долу свястна идея е - Велико Народно Събрание с мажоритарен избор. Ха дано, ама надали! 

Аз си обличам винтидж дрешка и отивам да боря делника и "местните политики по култура" в град, предаден отвътре от местни феодали със собствени царства.

И да пиете много вода в жегите!

Вторник със сутрешен крос

Добро утро и хубав ден! Вторник е стегнат и динамичен. Прилича ми на абсолютно организиран човек, който сутрин бяга в парка по няколко километра и отива на работа с висок мускулен тонус, зареден и с боен дух да свърши милиони задачи.
Вторник е висок, стегнат, в бойна готовност. Не е мек и безформен като мен, дето в последно време спя и като вървя и се събуждам някъде към обяд. Сигурно един сутрешен крос би бил добре за формата. Обаче като си безформен и придобиеш форма и то различни форми е много интересно за теб самия, да не говорим за околните. Имам насреща си толкова много форми, в които мога да се пъхна и вместя.
Днес по примера на вторника съм решила да бъда спортна, в тонус и решителна в изпълнение на задачите. Ще взема формата на високомотивирано юпи /тях заплатата, не само кросовете ги мотивират, ама нейсе/ и ще действам в делника. Имам книги за връщане, делова лична работа, две концепции за довършване, редови съобщения, отложен важен разговор и в този ред.
Затова ще се постарая да бъда максимално концентрирана. Днес е ден за бяла дреха, като лист, на който ще почнеш да пишеш красиви думи или да нахвърляш велики дела. Бяла дреха и решимост за отхвърляне на задачите. Не забравяме водата и плодовете - красиво е с тях на пазара и по магазините, цветно, лятно, уханно.
Понеже не съм започнала с крос, може и да завърша деня с физическо занимание в своя лична полза.
Желая ви добър тонус и изпълнени задачи!

Задават се жегави делници

Хубав ден и хубава седмица, уважаеми потребители на синоптичната прогноза! Вчера се сварих и задуших едновременно, днес щял да продължи процесът, че чак до сряда - казаха колегите. Жежкото време не продуцира мисъл и действие, ще се мисли и действа явно, колкото сили има, това ще е...Не бива рязко да се движим, няма да е добре за кръвното налягане, а и наблизо няма водоеми за утоляване на подема в телесните и умствени температури.
Освен че ни предизвиква към по-леки и въздушни дрешки, жегавото не върши кой знае каква работа. Запасяваме батериите със слънце за студените месеци, това е то. Сега вървят сладоледи и то в неограничени количества. Отвреме навреме ще ви споделям за находките си, давайте идеи и вие - вече открих сезона с класическото Ескимо, супер си е. Набелязала съм си в тази посока да бодна и една Нирвана и някакви нови модни артикули от Лято 2013.
Седмицата ще ви зарадва музикално с концерт на Маргаритките на 18ти, бляскава Царица на чардаша на 19ти, Концерт на етносите /винаги става интересен!/ - на 21ви. Всичко това - разбира се в Операта, където климатиците работят прилично.
Седмицата вече чука на вратата нетърпеливо и чака с тефтера със задачите. Някакво пълнолуние или новолуние ни е приготвила на 23ти, ще се стягаме за красотите на природата.
Ами да, Еньовден иде, един от обичаните от мен празници.
Стягайте дрехите без ръкав и веещите се ленени панталони, че иде жега и право напред!
Спорен летен ден и не забравяйте също шишето с вода!

Две години без Йонито

Днес ще си спомним за Йончето, утре е точно денят, утре може пак...Написах това за нея, от всички нас.

Писмо до теб

Мила Йони, не може  да са минали две години, откакто те няма…Липите да са цъфтели и прецъфтявали два пъти. Два пъти да са минавали пролет, лято, есен и зима…Твоята Таня вече е актриса, Невяна има момиченце, Ваня се справя добре в Полицията, Таня Калчева направи сватба на Дени, всички се сдобихме с по някой  и друг бял косъм, невинно килце повече, бръчици от скрити усмивки, лунички от слънцето…

Не престанахме да те мислим, често те цитираме, липсваш ни много. Времето се  върти все по-бързо и по-бързо. Бързо се менят облаците и ветровете и все сме много вътре във времето, то е интензивно обсебващо. Когато си говорехме с теб, безвремието на твоята всеопрощаваща доброта ни отнасяше в красиви посоки. Няма друга такава като теб - с такава магия. Всичко и всички, до когото се докоснеше – ставахме по-добри, по-умни, по-красиви, вярвахме си повече. Сега със сигурност си имаш собствено Училище за красиви магии и преподаваш на талантливи ученици. Няма как да е иначе. Отвреме навреме чуваме, че и на Земята се появяват изведнъж красиви жестове и думи на хора, които сигурно си учила в съня.

А другите ни водиш невидимо, но по верните пътеки. Ти  го можеш това – да си ВЪВ всички ни. Висока класа човек, висока класа професионалист, родител, приятел, жена... Можеше го приживе, правиш го и сега. Не ни даваш да се откажем и да снижим критерия, за да оцелеем. Не ни оставяй, нито за миг! Бъди винаги с нас!
Обичаме те!

От приятелите

Моряшки привет на райета

Привет! Без дъжд, но с вятър...Добрата новина е, че е поне хладничко, а на хладно се мисли и действа по-добре, по-рационално. Дано не вали на откриването на джаз форума довечера, но пък каквото дойде. Резервно място - Синдикалния дом, знаем го.
Снощи полузаспивайки слушах нова песен в Шоуто на Слави, ще стане летен хит, мелодична. И тази "А дано, ама надали" и тя готина. Може пък довечера в СТЗ да произведем джаз хит на лятото. Волно време си е то и предизвиква към творене на такива закачливи едни музики. Никой не иска от теб да си различен всеки ден. И един и същ да си, едно и също да си припяваш - лятото довършва всичко останало, донакъдря го, доизмисля го...Лятото е приказно време.
Душата ми се пренесе в Созопол и не ще да се връща. Пиша и сърцераздирателни мейли, не ще. Обула е джапанките там и панталонки с ластик на кръста, потника и шапката идиотка и ходи да се щура из Стария и Новия град с фотоапарат, да зяпа на хората през прозорците, да снима цветя и котки, миди и морска пяна. Блазе и.
Сега в нейна чест  мога да си сложа моряшкото сакце и да потегля в делника. Той и той, милият, не е особено бодър за всекидневното си случване, но няма как и той като мен философски приема нещата от живота.
Айде моряшки привет на райета и успешен ден с мисъл за бягство до морето!

Фото в дъжда? Може.

Честит проливен дъжд след снощните гръмотевици, започнали първо на сухо, после на обилно мокро. Бяха много красиви, сигурно фотографите са доволни и са направили хубави снимки. Фотографията се очертава едно смислено хоби напоследък, все повече хора се заразяват, но не просто да щракат, а - 1. да търсят нови и различни обекти за снимане 2.да се усъвършенстват непрекъснато в техниките на снимане 3.като продължение на първите две и да упражнят езиковите си умения в текст към снимките, което е повече от радващо и похвално.
В Стара Загора в момента може да разгледате хубавата фотографска изложба на Геновева в Зала "Байер" - много стилна и много лирична, много лятна и с красиви цветове. Имаше и стилни черно-бели фотоси в Библиотеката "Захарий Княжески". Прекрасно е да имаш на стените си хубави фотографии, нещо като "живот като на кино" се получава и внася един репортерски дух в къщата.
Много талантливи фотографи има в Стара Загора, които могат да изпълнят не зала "Байер", а цялата Художествена галерия с фотоси - един до друг интересни и оригинални. Вероятно следващия Фотографски преглед ще бъде разгърнато мероприятие, да се надяваме.
Едни от най-красивите ми детски спомени са, когато баща ми проявяваше снимки вкъщи и исках с ръка да пипна изображенията във ваничките с вода. Затъмнявахме прозорците с одеала, слагахме оранжева крушка и вадехме любителската лаборатория. Аз бях отговорник с щипките да вадя фотосите от ваничките. Също и да ги суша на сушилнята и изрязвам с накъдрения нож. Каква идилия! Славен спомен.
...Сигурно написах всичко това, защото два дни поред си забравям малкия фотоапарат вкъщи и ми липсваше. Той е моето продължение, не че правя художествени снимки, просто щракам всичко, което ми е било интересно през деня.
Днес ви желая вдъхновение на хладно, да ви върви по вода, да се облечете подходящо и с навити крачоли да походите в дъжда! И щракайте с фотото това, което ви развълнува.

Където думите мълчат, музиката говори

Добро утро, добро утро, уважаеми! Небето на вторник е леко като материя, с нежни, мънинки къдравеещи облачета над Аязмото. Стилът е неподражаем - стил "непосилната лекота на битието". Но е приятно измамен - поне се втурваш в делника, взел дълбоко въздух и с очаквания за светли теми. Все едно е прав булевард, а не серия от улички с тъмни ъгли.
Добре е първоначалният устрем да е налице, той си е все пак количество енергия, която постепенно се разпръсква с невидим пулверизатор през деня.
Затова е хубаво да се търсят възможности за презареждане и такова днес ви се явява в 19 часа в Операта и се казва Турандот. Презареждане с велика музика. За всички онези, които са решили, че не им се гледат "кахърни работи" ще уточня, че в случая накрая младите се вземат. Така че има Хепи енд. А музиката и визията на 1 април така очароваха една малка  и все още нечетяща субтитрите фея, която никога не е гледала опера, че тя нямаше търпение да се върне в салона след антрактите.
Престрашете се за опера, пък после ще си говорим. Няма нищо друго на света, което да се сравни с музиката.
Днес ви пожелавам престрашаване принципно /най-много го желая първо на себе си, защото ще ми трябва скоро/. Желая ви смелост и обич - към това, което правите, към тези, които срещате в делника. Един необикновен вторник, който може да бъде осмислен от закачлива рокля с цвете, небрежно боднато някъде си...
Успех!

Грациозният понеделник с познати черти

Добро утро, слънчево утро днес, ще видим докога. Разликите в температурите направо блъскат телата от топло в студено, от много топло в много студено. Изобщо горките ни организЪми, природата все поставя интересни експерименти за изпълнение, дали ще издържим, колко, докога...
Продължава този бесен ход на времето и юни дойде и пак не се спира. Сигурно изведнъж се замре през юли и август, дано. Да се пресели народът на морето и по планините, че и времето да се успокои с това бързане. Кадрите се сменят светкавично сега и всичко се размазва пред очите, събитията следват бясно едно след друго и не можеш като премине едното, да помълчиш за него и в тишина да го осмислиш, защото веднага идва следващото.
Може би е хубаво сам да си отделяш време за безвремие през деня, иначе никой друг няма да го задели вместо теб. В днешния ден имам насрочено такова време и му се радвам още отсега. Свързано е с приятел и приятели, което прави безвремието още по-красиво и съдържателно.
Отделям си часовете отсега и правя заключ!
Иначе какво да ви кажа друго за деня? Освен че е рожден ден на приятел, което го прави особено привлекателен. От сутринта виждаш чертите на човека в него - златисти отблясъци, бяло с едни мънинки лунички, но тук таме, големи очи, някаква нетрадиционна за понеделник грациозност, която се чудиш отде се взе...? Такива ми ти разни неща.
Ако сутрин си помислиш за даден човек, сигурно ще откриеш чертите му в началото на деня и през развитието му. То човешката фантазия край няма и начало.
Днес в чест на Грациозния Понеделник, както го нарекох, ще се постарая да ходя повече изправена и с изпънати рамене като балерина, стъпвайки малко с ходилата навън както ги гледам че вървят. Но преди всичко ще тренирам грациозност в движенията. Цял ден. В чест на Приятеля, който му даде чертите си.
Честит понеделник!

Петък, който ще прилича на мен

Добро утро, добро утро! Всеки човек дава физиономията си на това, което прави, управлява, работи. Замисляли ли сте се? Дори фирмата /учреждението прилича на човека, който го управлява чисто визуално, после откриваш и другите прилики. Когато Стефан Китанов доведе първи филмите от "София Филм Фест" -дните и филмите приличаха на него - топли, усмихнати, слънчеви. Имаше дух на общуване. Това е разликата с преминалия Филмов фестивал "Златната липа", на който прекрасната тема била "Да запазим семейството", но някой дали разбра?. Разбра, че в равна Загора ни посетиха столични звезди, които да наситят провинцията с естетика. Обикновено на Фестивали се дава и Награда на зрителя, който можеше да бъде анкетиран, кой филм отличава. Обикновено фестивали се правят за зрителите, не за журито.
Сега се задава Джаз Фест в Стара Загора. Е той вече си прилича на Венци Благоев и Слава богу!, пупупу. Всички събития на Венци в града ни са стойностни, топли, светли, сближаващи. Защото и той е такъв. Да ти се усмихне и ...забравяш дали си се питал "Харесвам ли всъщност джаз или не?". Харесвам джаз! Нека засвирят тромпетите! Непременно следете за програмата, струва си.
Книжарница "Хеликон" ми прилича на Таня, Малкото и другите сладурки, Магазинът за здравословни храни "Зелената къща" на Мария и Боряна, Магазинчето на Ели Гинзарова - на Ели...Голяма е отговорността на тези, които ръководят каквото и да било - защото това каквото и да било, заприличва на тях. Ти го облъхваш, даваш му дъха си, част от сърцето си, фантазията си, дори физиономията си.
Така че му мислете! Понеже аз управлявам засега само себе си, една длъжност и един блог - та съм решила днес да се облека незабележимо за деня, че да се промуша по-леко, но малко по-така за Опера довечера, да погледам пак цветята на Геновева в Галерия "Байер" /мнооого сладурска изложба!/ и така да осмисля петъка си, който да прилича на мен.
Лек, светъл и крилат последен работен ден!

Когато поетите гледат от огромни постери из града.....

Лек и светъл четвъртък желая! Небето е много артистично навън, напоследък едни облаци се подреждат....направо огромна Градска художествена небесна галерия. Ние, поднебесните, ги наблюдаваме и им се радваме. Хладничко е, но красотата на небето замества липсата на слънце и топлина.
Днес е един миролюбив ден, заниманията се очертават тихи и мирни, идва петък, с него и почивните дни. Напоследък едни интересни книги скачат сами в ръцете ми - свърших Хосейни, почнах Анна Гавалда, чака ме  Израт Инаят Хан и след него модната авторка на "Яж, моли се и обичай" с две книги, които не съм чела.
Според последните изследвания библиотеките в България са все по-популярни и посещавани, което е супер. В Стара Загора сме сред отличниците на библиотеките в страната. Записана съм в и двете и мога да кажа, че момичетата, които работят там, са чудесни, много компетентни, много внимателни. Хвала и нека така и още повече да бъде и занапред!
Хладничкото време предполага повече четене- на хладна глава и на закрито, не те гони към пътеките на Аязмото и книгите се чувстват уважавани. Откакто си открих и местенцето, наречено Каваци на морето и почивката ми е такава - минимум 5 книги, повече мълчание и четене на плажа под чадъра.
Някои от книгите ми се приисква да си ги имам и тогава отивам къде? В "Хеликон" разбира се, макар че там сърцето ми е все разбито от книгите, които искам да имам, а няма как финансово, няма как...
Скоро беше, на 31 май, мина през града ни един голям поет, младата Елена Денева. Оттогава насетне все ми се върти в главата една картина - Големи Трансперанти по сградите на блокове и библиотеки и други - с лицата на български поети и писатели. Кога ще го бъде някога? Елена Денева на Огромен Постер, какъв кеф.Или Мария Донева с Белия Заяк до нея. Елена Денева  е гримирана леко, косата и е нагласена в готик прическа, гледа дяволито. Мария Донева е с ретро воалетка и рокля и няколко реда перли. Когато видя такива огромни плакати, ще си кажа - има шанс, отиваме да отлепяме нагоре. Елена Денева пише във Фейсбук под името Amanita Muscaria.
Приятно четене днес! Носете нещо ленено и лятно и не му мислите!

Цветната и наивната сряда. Слънце с тебешир.

Хубав ден! След вчерашния експеримент с европейско кино, Синоптичката няма да повтаря повече опитите. Много ми дойде и нямам и любопитство дори да продължа, след полския филм с Жулиет Бинош. Старата Европа ме натоварва с тъга, размисли върху безсмисленост, лицемерие и тн, все присъщи за хора с много история. Предпочитам си оптимизма на Холивуд, добротата, ведростта, диалозите и историите с трагичност, която пак някак си не те смазва. Така че оттеглям от вчерашната си дописка трите удивителни, защото живот като в европейско кино - НИ ЩЪ! Стига си ми реалността българска и ежедневния екшън "от пусто в празно", в който живеем.
Всъщност разбирам, че залите има винаги много хора, когато дават български филм и това е добре. Да вземе да стане тази "златна липа" изцяло българска, нещо като преглед на българското кино, че да си дойдем на думата и така.
Дотук с киното, довечера ще излекувам остатъците от вчерашната екранна дивотия с йога - там е светът ми на тишина и хора, които харесвам много. Тишината лекува, последните събота и неделя бяха много лечителни за мен, защото бяхме само аз и книгата. Филми и книги харесвам, когато ме заразяват с доброта, издигат ме поне на 3 см над земята, водят ме за ръка, утешават ме, не ме смачкват и забиват. Не мога да си представя толкова време и пари похарчени, за да гледам от екрана извратеностите на живота, оф пак се отплеснах...
Освен това в свилия студ и мрачност днес можем да наситим деня с повече и повече цветове, така че ще се увия в най-шарените възможни дрехи и шалове и гривни и дрънкала. Иска ми се светът да е повече наивен и повече детски. Може да си начертая с тебешир едно слънце на тайно място. Това връща в детството.
Също и усмивката, плюс че е безплатна. Хубав ден и много, много цветен!

Живот като на кино

Добър ден! Навън ухае на липи, та се носи. Липовото време на Стара Загора е уникално време. Тази година се радвам, че и кинаджии от столицата ще го усетят, то си е наистина без аналог в страната. Не знам точно колко дни са, но ухае приказно на липи. Харесвам това време, въпреки че алергията ми се обостря. Тежко и леко едновременно ухание по улиците. Всяка сутрин в детството ми ухаеше така, зиме, когато баба вареше чай, задължително от липа рано сутрин, преди да тръгнем на училище и на работа.

Днес най-накрая ще се натуткам да изгледам две филма от феста, който изглежда в снимки "вери спешъл ивент" за Стара Загора - снимки пред пано като в Кан и за Наградите Еми и изобщо фръц-фръц...Готино /критиките ще ги оставим за Големия обзор на Културата в Стара Загора напоследък/. Студийни филми с разни послания. Старата Европа не е много оптимистична, както Холивуд и тази и мрачност и вглъбеност ми идват вповече. Всъщност холивудските филми ме кефят заради друго - диалозите. Изящни са, разговорите са толкова непринудени, общуването между героите е абсолютно динамично като фрази, "предават си топката" с голяма бързина и стил и точност. Това съм си го обяснявала и с начина на живот - те наистина се интересуват от човека отсреща, нескрито, като деца. Усетила съм го и на място, преди 10 години. Освен това вътрешният им свят не е утежнен с много история и има истински голямо място за всяка нова история. Няма интересен диалог, без истински да се интересуваш от човека срещу теб. На нашите БГ филми това им липсва често. Големи паузи, много монолог, начупени и зъбати диалози. Не ни върви в диалога и това е то. Може да е генетична обремененост.

Днес ще гледам Жулиет Бинош /харесвам я тази актриса!/ и се колебая за БГ филма и грузинския. За утре са ми препоръчали Аглая /унгарски/ и един руски от късните прожекции, ама ще видим, ще видим...

Хайде, кинаджии напред! Между другото парфюмът Синема на незнам кой си, но висока марка, е много хубав, моя приятелка го имаше! Днес се напръскайте стилно и се облечете по кинаджийски, много арт и небрежно. 

Хубав ден от Синоптичната служба!

Бяло, ново, чисто, юни е

Добро утро, хубава първа седмица на юни! Днес навън е ведро и слънчево, но хладно още. Вчера и природата и времето и температурите бяха в съзвучие с тъжния за страната ни 2 юни, защото той си е ден-панихида един вид.
Днес е различно, ведро е откъм светлина. По-късно денят ще ни се разкрие, за какво е отреден - за радост ли, за ядове ли, засега крие чувствата си, само се усмихва със слънцето и то някак си умерено. Можете да попитате вътрешното си усещане за какво е отреден. Моето показва, че днес ще е на борба и на спешни организационни. Към обяд ще се разведри, защото ще си взема глътка въздух с човек, с когото ми е хубаво да си общувам и да си пия кафето. А следобед - не знам, или ще се разтрещи или ще се успокоят вълните и ще се плува спокойно.
Юни е месецът на сбогуване с хипер активния делник и внасяне на мощна лятна струя безгрижност в него. Сбогуването обаче трябва да е без сълзи и за двете страни, все пак си омръзнахме почти, особено след много натоварения месец май. Натоварен с празници, делници, събития, хора, дефилета, червени килими и тн. Дори и да няма човек лични значими събития, месец май е истеричен.
Виж юни си е летен философ по убеждения и по натура. Харесва ми този месец. Не е лесно да изпълняваш трудова програма в юни, ако е на открито вечер - е романтично. Хората не искат да са затворени в зали, общува им се свободно. От няколко дни Големият Синоптик Природата, от който се уча - пусна аромата на липите из улиците на Стара Загора и стана романтично. Такава я обичам тези дни, по-нататък става суха и уморена от жегите.
Днес си облечете нещо бяло, начало на месец е все пак и той е летен и започва с Празник на детето, затова бяло. И другото вече каквото си пожелаете. Кодът е:бяло.
Започваме на ново и на чисто. Кураж за новия ден и непременно усмивка! Пък да става каквото ще.
Поздрави: Синоптичката от 8-я етаж

Честит 1 юни !!!!!

Добро утро и честит празник - 1 юни! Днес Синоптичната служба работи извънредно, заради празника, който считаме и за свой, понеже само наивистично детска натура може да дръзне да ви занимава рано сутрин с подредбата на облаците, закуската на гаргите на балкона, камъчета и перли за дневен тоалет, шарени панталони, слънчеви очила от оптика /но не коя да е/ и такива разни....
Днес ви пожелаваме весел празник на точки и райета. Чорапи с различна дължина /като на Пипи/, вълшебна пръчица дето пее, захарен памук на клечка, може Цирк "Балкански" следобед, непременно някоя и друга хубава снимка и цял ден весело настроение. Препоръчително е да си припомним някоя любима детска книжка като за лягане довечера и да прочетем на глас от нея. Вече бях голяма като открих "Малкия Никола" и много, много се кисках, книгата мина през всичките ми приятелки и дори я подарих, беше издание на Библиотека "Смехурко", а сега я преиздават и с други части. Само книги и музика е единственото, с което бива да занимавате едно дете в ранна възраст, уважаеми родители на по-малки деца. Музиката е вълшебството за цял живот. Иска постоянство, но всеки миг с нея си заслужава и се връща утроен в бъдеще.
Хайде хващайте пътя към сцените за изява в днешния ден и бъдете пременени и засмени!
С обич от Синоптичната служба!