Където думите мълчат, музиката говори

Добро утро, добро утро, уважаеми! Небето на вторник е леко като материя, с нежни, мънинки къдравеещи облачета над Аязмото. Стилът е неподражаем - стил "непосилната лекота на битието". Но е приятно измамен - поне се втурваш в делника, взел дълбоко въздух и с очаквания за светли теми. Все едно е прав булевард, а не серия от улички с тъмни ъгли.
Добре е първоначалният устрем да е налице, той си е все пак количество енергия, която постепенно се разпръсква с невидим пулверизатор през деня.
Затова е хубаво да се търсят възможности за презареждане и такова днес ви се явява в 19 часа в Операта и се казва Турандот. Презареждане с велика музика. За всички онези, които са решили, че не им се гледат "кахърни работи" ще уточня, че в случая накрая младите се вземат. Така че има Хепи енд. А музиката и визията на 1 април така очароваха една малка  и все още нечетяща субтитрите фея, която никога не е гледала опера, че тя нямаше търпение да се върне в салона след антрактите.
Престрашете се за опера, пък после ще си говорим. Няма нищо друго на света, което да се сравни с музиката.
Днес ви пожелавам престрашаване принципно /най-много го желая първо на себе си, защото ще ми трябва скоро/. Желая ви смелост и обич - към това, което правите, към тези, които срещате в делника. Един необикновен вторник, който може да бъде осмислен от закачлива рокля с цвете, небрежно боднато някъде си...
Успех!