Да ни изненада, да се изненадаме...

Добро утро в последния понеделник на последния летен месец! Посрещам го със смесени чувства, както се казва на прост български език. От една страна обичам лятото, от друга страна жегите му много ме морят и ми действат недобре. Ставам форма, лишена от съдържание и смисъл. Изпарява се не само водата в мен, а и всеки признак на разумно човешко същество. Не че почвам да ги върша неразумни, просто нищо не ми се върши и се рея. Та така за лятото. В есента усещам всеки звук, всеки цвят, всеки лист...И дъждовете и дори харесвам. Но да не се обясняваме много във времето-то е такова, каквото е и това си е. Да погледнем съдържателната част на нещата. От септември избуява животът в равна Загора със страшна сила. Можем да се подготвим вътрешно за това, което иде. Международен фестивал в Кукления театър, нови сезони и премиери в Театъра и в Операта, нови изложби. Събитията само през септември ще се съберат в една прилична като формат книжка. И така му прилича да бъде на един над 100 000-ден град на Републиката. Обикновено на събитията се ходи с билети. Обикновено всички театри пускат евтини билети през сайта Грабо - там се намират и по 6 лв за хубави места. Няма как да е без билети културата, безплатното отдавна не е на мода. Въпреки че се среща все още. Хубаво е, след като посетите културно събитие - да се запитате, какво получих за своя билет. Съпреживявах ли, успя ли изкуството да ме отнесе в други светове, беше ли ми хубаво, какво си представях, за какво си мислих...? Това е доброто разсъждение, което няма да остави горчивина и неудовлетвореност в душата. Другото е да даваш "оценка" на това, което си видял. Ако не си изкуствовед, музиковен, театровед-никой и не ти я иска оценката генерално погледнато. Изкуството отразява гледната точка на автора, който има нужда да се изрази, да каже, да покаже. В много случаи НА НЕГО, на автора, му е нужно това. Изкуството иска да те развълнува и да те пренесе в хубав свят. Това е, което истински го вълнува - дали е успяло да направи твоя свят по-красив. За минути макар, за часове броени. Затова всяка среща с изкуството е хубаво да е непредубедена - не отиваме да видим нещо, което вече знаем. Отиваме да ни изненадат. Отиваме да се изненадаме. Желая ви един абсолютно уникален понеделник, последен августовски ден. Ден, който да ви изненада - разбира се, приятно, за друго не говоримЕ. Както тази сутрин видях блога си в списъка на виден портал за култура. И то от 2013 г- бил там http://zakultura.info/index.php?page=site&culture-id=8819&site=%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%20%D1%81%20%D0%A3%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0. Брех, че хубаво. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Движението - красота и смисъл

Добро утро! Това, което виждам тази сутрин е наистина класическото изгряване на слънцето над градския пейзаж. Бях го забравила в жегите. Слънцето изгряваше в жега и тя идваше с първите му лъчи и седеше нахално по цял ден, та дори се разпростраше навсякъде - вътрешно и външно. Седмицата мина леко и неусетно, за което съм и благодарна. Плавен преход от тоталното лятно безвремие в работния режим. Наистина беше благодатна и благодарна седмица на връщане към обичайния график. В който йогата зае особено важното си място. Движението наистина е безценно. Спортът и танците му придават особено значение - в смисъл, че изпълват всеки детайл от движението със смисъл, с красота, с полезност...И в този смисъл тези две занимания ми харесват, не в чистия на спорта - за състезание, за резултатите,не. В това има някакъв вид агресия, от полезните разбира се, но агресия. Харесва ми само, че дава смисъл, целенасоченост и красота на движението. На човешкото тяло. Създадено за смисъл и красота. Днес по принцип да ви кажа, не да ви притеснявам, но все излизат извънредни работи, петък е. Той е извънреден ден. За да можем да различим спокойствието на съботата и/или неделята. Да можем да ги оценим Както сега усещам смисъла на движението отново, след като почти два месеца лентяйствах. Няма да си го позволя пак. Не бива и няма. Жегата е виновна, както казах в началото. В хладината се разлистиха и културните събития. Снощи лампичките на лятното кино на БНТ светеха като на индийска сватба и беше много сладурско. Тази вечер има интересна изложба в библиотеката. И другата седмица се очертава на хоризонта културно наситена. И една такава оживена като цяло. Наистина тотално я измъчиха жегите, разбирам я напълно. На всички вас желая един динамичен петък и много да ви върви! Нека задачите са много - те държат тялото и ума в движение, а както засегнах днес в темата движението е красота и смисъл. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Зрелища, акробатики и смях по желание на зрителя

Добро утро, добро утро! Няколко познати ми казаха вчера, че Синоптичните са им липсвали, когато бяха в летен отпуск, което ме окрили и обнадежди. Няма как да не съм придобила самомнение. Ситуацията се усложнява, защото и работя сред такъв човешки "материал" - артистите са, знаете, хора които са измислили самомнението. Те се шарени хора и ми липсват сега, като ги няма повечето. Слизам често долу в залата на балета да ги погледам, как репетират новия спектакъл. Говорихме си с Ани, че това тяхното е толкова тежък труд, че малцина си го самопозволяват. В епохата на бързите работи сме все пак. Трудът, хилядократните повторения, репетиции и изработване на детайли не са предпочитани. Затова и сигурно изкуствата, особено музикалните и танцовите, са така западащи у нас. Това е едната от причините. Другата я виждате с очите си. Как можеше едно време да е престижно и почти задължително да свириш на инструмент, а сега школите да са празни и музикалните училища едва да събират деца? За 26 години такава духовна нищета...Най-ми е тъжно за това, че хората престанаха да любопитстват, да изучават новото, да търсят експериментите. Вчера си мислих, че хората искат от изкуството или акробатики /изключителни техники на гласове и тела/ или чисто и просто веселие. Не искат драми, тревоги, да мислят, да си представят, да разсъждават. Аз не че виня някого. Не.Само така си приказвам. Да удивляваш или да развеселяваш. Първото обаче се прави с много труд и с доста пари. Второто - може и без, може и всякак, може би си е най-добре. Обикалят из страната разни театрални комедии със смях от цинизми и отношения, които всеки ден ги живеем - пренесени на сцената. А там е мястото, да се случват чудеса и вълшебства. Днес ще погледам малко по-дълго репетициите и ще ви пиша. Може би пък е хубаво хората да знаят, какво ще видят, да бъдат подготвени по-отдалеч...Да знаят, че никой не ги е поканил да вдигат оценки на това, което виждат на сцената. Че са в салона, за да усещат и преживяват, да се качат до друго измерение. Където никак, никак не е страшно. Защото намираш пак себе си, но по-добър. Днес ви пожелавам един различен ден, като на снимачна площадка и един епизод, който да запомните с вълнение. Довечера е лятното кино до Общината, филмът не съм го гледала, но ще го уважа. Пък в самото лятно кино има концерт на група Сигнал. Еми това е то - голям град, хубав град, Стара Загора!/а фрешът от малини в Дръмс е както всяко лято - самото очарование!/ Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Убий простака с мълчание?! Не, благодаря!

Добро утро! Успах се, но реших да ви поздравя за новия ден, който ми се струва, че ще е успешен. Все си мисля за рубриката Приказки с поука и ще се пробвам. Ще ви разкажа Една от летните си истории, съвсем скорошна. ...Вечер е, почва някаква музика да се носи, пък дъжд вали навън. Казвам си, ей на площада пред Общината пак има събитие, за което не зная. Да, ама не. Тъмно е към е към центъра, музиката се носи от заведението долу под нас, сочат наблюденията ми от балкона, извисен над половината център. Минава леко 22 часа и музиката не стига ще прелива от български евъргрийни към откровена чалга, ми се и усилва. Усилва се и то доста, ехти и ромският химн, ромски песни се леят, музикантите са добри. Не от най-добрите, но пеят вярно, с голям хъс и вживяване. Около въпросното заведение в непосредствена близост са цели 2 огромни като нашия и 6 по-малки кооперации, като 4 от тях направо обграждат заведението и двора му. Майко мила, музиката вече държи неподражаеми висини...Разбира се, че хващам телефона и звъня на 112. Няма друго какво да се прави с вмешателите, арогантните, нахалните. Минават не повече от 10тина минути и полицаите идват, музиката спира с глъчка. Компанията е развеселена здраво, а и спират забавлението. Тишина настава и аз се опитвам да заспя. Минава не повече от 10 минути тишина и започва....такава заря с такава канонада, такъв неописуем трясък, свистене, пращене, трещене, че се завивам презглава и сериозно си мисля да побегна в някоя друга стая да не ми скочи някоя осколка на главата. Дори реших в началото, че тези са разбрали кой се е обаждал и ми обстрелват терасата. Каква е поуката ли? И да си съвестен гражданин и да не си, простакът ще си прави каквото е решил и ще се весели, без грам да му дойде наум че тормози доста наоколо. НО! По-добре да постъпваме активно, отколкото да се свиваме. На морето така се случи, че хората разбрани, спряха музиката от първата ми забележка. И сега внимавайте като ще гласувате по изборите също. Особено за общинските съветници. Не е задължително да са една боя с кмета. А да вършат работа. Като видите една дори физиономия от тези на листата да си кажете - ТОВА е моят човек! А вече знам за няколко, които са свестни. И няма пропусна да ви разкажа за тях. УМЕН вторник ви желая и довечера отиваме в музея да ни разкажат за мозайката, с която Стара Загора може да се гордее като световна ценност! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Сутрешно за едно изчезнало море

Добро утро на 24 август, приятели! Години преди по това време точно ходехме на море. Цяло лято бях на работа, бяха и трудни, жегави лета /пак/, имаше пожари, идваше и огромен самолет да ги гаси. Беше душно, почнаха да слагат климатици по стаите, на моята като приземна - не стана работата...Но! Края на август си беше лято, първите дни на септември беше много красиво лято, на сбогуване пак беше лято. А сега вече не е така.Лятото връхлита внезапно още през май месец, изпича ни, изпържа, полузадушава, вари, къкрим...два плътни месеца. И което остане от нас, потегля на работа - с колкото са останали жизнени сокове. Доста свирепо бе това лято за мен - в буквалния и преносен смисъл на думата. Нощите на 8я етаж, в които всичко в теб /мисъл, разум, воля, вода/ изтича през кожата...Липсващото ми /за първи път, откак съм на този свят море!/ - много силна болка през всичките 10 дни там и от спомена после. Моето море го нямаше на мястото си, то беше скрито от чадъри, плътно завзели цялата ивица на Каваците - от единия до другия край. Отчаяно се опитваше да ми спаси място - за мен, специално, както обикновено. Но с алчността борбата винаги е обречена. И морето просто изчезна и се скри от срам. Това,което беше останало там, бе с бистра като сълза вода. Явно и то плаче - морето. Особено като ни гледа какви сме-ненаситни човешки червеи. Но както и да е. Мисълта за нещо, което не успяхме да спасим, за болка и обида от това, което е - беше и у други хора, влюбени като мен в това място, в това море. Проверих, говорихме си. За "човешкия фактор" на плажа наоколо няма да говоря, защото там е потресаващо. Толкова много, че стъпих едва за час в Созопол и повече не отидох. Край древната стена, въздигната с европейски пари и за да се разхождат хората и гледат морето - масите на нововъзникнали заведения бяха наредени на влакче просто. Вървиш и се блъскаш в сервитьори с табли. И те гледат от масите като плебс, който пука филии и бира в квартирата и тук без пари гледа морето и луната и се опитва да пречи на платената и от масата гледка. Както и да е...времето мина бързо, ще имам тен и до другото лято почти. В Стара Загора целия август е тихо, спокойно, съзерцателно. Кафето пред Операта е сенчесто и прохладно. То стана едно от местата, в които може да погледаш за успокоение, съвсем прилични физиономии. Хората говорят тихо и възпитано, музиката не стига че е класическа, ами е и тиха и хладината сутрин е животоспасяваща. Такова беше общо взето спасението в жегите. Кафе пред Операта и на климатик-после. Единственото полезно нещо, което свърших бе да боядисам терасата - първи опити с латекса и да прочета книгите на Анте Томич, които са много балкански и много смешни. И в Хърватия са такива, като нас. Но май по различен начин пазят природата си - крайбрежието им е приказно и неурбанизирано като нашето. Може би малко тъжно стана като за начало на деня и седмицата това ми житеописание. Няма страшно, жизнеността е съхранена, ня мястото си е. И понеделникът обещава хубави работи само. Нищо че се пада първи работен ден след отпуската. Хладен и прекрасен е! Това беше дълго послание на една затъжила се да пише Синоптичка, но следващите няма да са чак толкова епистоларни. Кратко, стегнато и ясно. Сега слагайте усмивката, както винаги съм призовавала - и напред към новия ден! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Спомен от там, където винаги съм щастлива /Лято 2015/

За родните рекламни билбордове - просто "без думи"

Добро утро от Синоптичната служба на 8я етаж с тази извънредна емисия новини на Завърналата се от морето Синоптичка. Вече ме изпревариха да пишат за впечатленията от плажния живот, пренаселен вече от количество хора с ниско качество. Та мисля сега да побързам и макар и разхвърляни, да ви нахвърля няколко впечатления от Рекламните билбордове на АМ Тракия, които всяка година изучавам на път и връщайки се от морето. Общият извод, които /ми/ се налага е, че - рекламата хич никаква я няма я нас, като ниво, вкус, визия и тн. Интересно е, минаха 26 години демокрация. Това иде и да рече - децата, които не знаят грам от миналото, вече са големи, изучени и работят. Т.е. - и те правят тези реклами, които гледаме ние. Доста деца учиха и учат в чужбина, някои се върнаха тук. И те работят, за да правят тези реклами, които...допълнително улесняват водача на МПС по магистралата да заспи и от визуалната скука, която му предлагат. Рекламите на билбордовете са главно на големи и утвърдени фирми. Могат да се разделят в няколко групи - рекламират се най-много 1.коли, 2.видове услуги на/и банки 3.вина /алкохол/ и цигари. Започвам с най-потресаващата тази година реклама за мен - на кола, която е спечелила престижна награда за дизайна си, която я има да доста билбордове и която се рекламира с надписа "БЕЗ ДУМИ" . Това е Мазда ХС-3. Дали на Рекламния отдел на Мазда-Токио или не знам къде си из Япония ще им хареса надписа "БЕЗ ДУМИ". За мен това е обидно. На рекламистите се плаща, за да намират най-верните думи, най-краткото послание, най-запомнящото се. Ако бях Мистър Мазда, щях да уволня целия рекламен отдел на Мазда-България или да си поискам парите обратно от рекламната агенция. Нито е оригинално, нито е...едно няма нищо си е направо. Рекламистите, получили пари за това, явно изобщо не са и чували, че "НЕ" в различните варианти /в случая "БЕЗ"/ е недопустимо да се използва при рекламите и ПР текстовете. Че изразът "БЕЗ ДУМИ" е израз от говорната реч, с който човек описва състоянието си на вълнение от нещо, което го прави безмълвен. Но вълнение лично, за съкровени неща. Обикновено, когато човек се вълнува от/за колата, която кара - е пъти по-словоохотлив, иска да разкаже за нея, да я похвали или критикува... Класически пример за реклама на кола, който също си записах е "Дългоочакван Голф за неочакваното". - Относно рекламите на видове услуги на/и банки - също пълна скръб! Красиво куче за реклама на кредити на Райфайзенбанк, надпис в стил "Да ти умре коня от оригиналност" - на Булбанк - "С индивидуално обслужване на всеки клиент". Направо звучи гордо и фанфарно! - Относно алкохола и цигарите - нищо интересно, просто пълна скука. От Виктори, през ОМЕ /цигари/, та до ...сравнително приличното, но защо само на английски "Beouying the ordinary - Test the King. Един от текстовете на Загорка определено се "заяжда" със spirit *of Burgas - може би, едва ли не. Интересен замисъл, че и бира нелоша - Загорка Ретро, а такава скука реклами за нея. Представата ми за големите рекламни агенции е малко филмова, признавам. Но със сигурност в тях, дори и в България, работят много хора и работата е разделена на визуална и текстова. Най-малко. Да не говорим, колко нови длъжности има сега - като копирайтър например /човекът, който САМО пише текстовете/. И накрая, като краен резултат - такава БОЗА. Имаше преди време реклама на билборд - красив гол гръб на жена, в сянка е...По очертанията на гръбначния стълб сякаш е направен лък, вече забравих има ли и стрели. Тъмно е, значи е нощ и жената е само силует. Надписът вече честно забравям, но сякаш беше на водка и гласеше - "На лов за спомении". И ми хареса, много - и визията и текстът...Представяш ли всичко, което може да се случи, докато ловуваш спомени... Надявам се специално да попътувам в предизборната ситуация през октомври, за да ви разкажа за политическите реклами. Те са тотално пълна скръб, предизвестена победа на знаетекои, никакви напъни да се измисли нещо интересно, оригинално, послания - нула. Но дотогава има време...В Бургас имаше засега един билборд с послание на политическа сила. Един - един. Не беше скучен. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж! И хубав ден, светъл, просторен и силен в малките детайли.