От висотата на чисто новите си години

Добро утро в този последен ден от един много интересен месец за мен! Той започна необикновен още на 1 март, когато се запознах с Петя Константинова и имам нейна картина и продължи с вихрено темпо нататък. Удари един овчарски скок на рождения ми ден и ето вече се приземи щастливо на дебелия дунапрен като подобрил личния си рекорд и с едно достойно представяне. То и този последен ден няма да е от мирните, че има подредени срещи и задачи.Както се казва - да завършим в галоп. 

Сигурно някой ден ще ви разкажа за разните случки в шеметния март, но нека сега си лежат на топло до камината на килимче и да си починат. Да се съвземат, че идват нови преживявания. Ден с ден не си приличат в това пролетно кипене. В април ме чакат други важни рождени дни за отбелязване и празнуване. Всичко по реда си...

В Синоптичната служба сме много благодарни за получените пожелания и поздрави - всеки ни е много ценен. Рождения ден е ден да се радваме като деца на всичките му там свещички, торти, подаръци, пожелания. А си голямо човече, което се радва че е станало още по-голямо с една година, с една бръчка повече, с бял тънък кичур, с около 20тина въздишки, 30тина сълзици /от смесени чувства/, но и няколко все още тайни надежди...

Така, с една дума - мина и този ми рожден ден. Времето се придвижи с един час напред на датата 29 март. Преди години имаше и голямо Слънчево затъмнение на същата дата, което ходихме да наблюдаваме в Анталия. Предпочитано от природните и човешки явления число е това 29.

Днес си понасям бонбоните да почерпя и дано да стигнат 90 на брой. Вечерта с хубавия фотоапарат в ръка може би ще поснимам пак оперетата ни за собствен кеф /иначе Рад пак направи забележителни снимки/. Може би по някое време в открадната минута ще си напиша бележките, върху които мислех тези дни покрай премиерата - и за оперетата, що е то тя за мен. /Човек научава внезапни неща за и себе си, когато попада в нови светове./

Днешният ден обещава да бъде интересен и аз му обещавам, че ще се постарая да го набродирам цветно отгоре. Имам нов шал в любимия ми яркорозов цвят за премятане и чисто нова усмивка от висотата на новите си години. 

Цветен и вълнуващ понеделник ви желая от сърце!

Весел и закачлив да бъде този петък

Добро утро от 8-я етаж и Синоптичната служба!Снощи ме събуди страшна гръмотевица, а сега се подсмихва слънце. Еми то това си е март, явно. Ще видим утре какво ще е - че ще показва и за годината напред. Вероятно същото - гръмотевици и усмивки. Винаги съм го можела. Особено да тръшкам врати, предизвиквайки гръмотевичния звук. Няколко пъти - и хвърляйки разни работи, никога по хора обаче. Просто грабвам и тряс на земята. Това в гръмотевичната част, която се уговорям с вас, е кратка - снощи също беше един трясък само.
Усмихната част е повече. Разглеждах си стари снимки - все същия смях се смея - както се казва с цели зъби. От едно ученическо фото като се гледам, та до сега. Ми то няма лошо, то е заразително. Като прозявките, с които почвам и завършвам йогата - този до мен винаги прихваща. Явно ми е хубаво и сънливо. Не е като да тичам на пътеката във някой фитнес и да се старая да изглеждам прилично на фона на младите момета с Адидас-и и въобще специализирани екипи за целта да изглеждат в превъзходна степен. На йогата си карам във ведро, торбесто облекло и нямам мисъл за околните. Само аз съм си и така вече може би повече от 4 години? Моето местенце си е там и с прозявките си съм местния уникат. Понякога Албена се осмелява да ме конкурира по артистично изпълнение. Иначе във физическа степен няма като нея друга с това балеринско минало, това си е то...
В днешния петъчен ден, красив като всеки петък, ще имаме премиера. Както казва детето Жени - "Няма да кажа нищо, че да не се урочасам", та и аз така. Оперетата хич не е лека и лесна работа, само леко се лее. Трябва да пуснеш и говор обаче - и да го направиш така, че сякаш хвърляш камъчета върху водата така, че да правят скокове. И да стане красиво. А не - цоп и пляс. Камъчета по водата, която се лее, по музиката де. Вчера гледах в залата гостенчето ни - дете с аутизъм, че реагира на говора на сцената. То си искаше музиката и притихваше веднага. И трите деца, които дойдоха, слушаха музиката без да помръднат.
Известно време сутринта търсех един дует от "Веселата вдовица", различен от този най-известния, но не успях да го намеря. Той е весел и закачлив, не е мечтателен. Може би такъв да бъде днешния петък за вас - да ви пожелая. Весел и закачлив! Дрескод - да има закачка в него. Може би аз ще съм в любимата си моряшка жилетка.
Айде, ляво на борд и през банята - на работа! Желая ви незабравим петък!

Вкусен, вкусен, най-вкусен четвъртък

Добро утро от Синоптичната служба! Днес то е млечно бяло, а бялата си риза сложих вчера. Вероятно днес ще се нагиздя по-топло, че нещо застудя. Като кажа "топло" се сещам за пуловера с развлечените ръкави, който вече възпях. Но няма да е той - изпран е и прибран в шкафа, в който има някакво мирисало на лимони. Ще си чака есента при лимоните и ще е като на остров Капри -  там ухаело така, каза Ася /каза че ухае на Рай/. В чест на този Рай изпихме преди годиииини една бутилка Лимончела и съвсем затвърдихме думите на Ася. "Изпихме" е моя Милост и то касае дълъг период от време, не кратък и напоителен.
Та при лимоните са вече топличките пулоФери и жилетки от зимата. Днес ще метнем един гердан в чест на Международния ден на театър 27 март. Казах ви, че всеки ден в тази седмица е празник и това си е то - в почивните дни също. Да са живи и здрави театралите от наше село, от нашата страна и всички страни по света - те са подправките в сложните манджи на този живот. Има простички неща като сол и захар, но има и подправки като тях - екзотични, с чудни имена и произход. Пък аз много обичам да ги слагам по подразбиране, почти колекционирам и имам цяло отделение само за разни чудати миризми и вкусове за ястия.
/Понеже пак станах рано и даже сготвих е днешното ми сутрешно вдъхновение/. Предстои ми и служебно прозвъняване на ресторанти в града. В главата ми са разни картинки от "24часа кухня"...Може би просто е време за едно сутрешно парче кекс, който си купувам по пътя и делим с Ани, че да не надебелеем /повече от допустимото/.
Еми такава се очерта днес прогнозата - сигурно съм ви подразнила и вас. От дете се отличавам с як апетит и всичко ми е вкусно. Дори проядох пиле с фрикасе, което мразя от детската градина /заради заплахите на леля Гинче да ми го сипе във врата, ако не ям/. Даже опитах на върха на лъжицата шкембе чорба - това чудо някак си зрително не го понасям, иначе си е добре, но все пак не, благодаря.
Ами това е то - сутрешната ми разядка за вас. Денята се очертава определено вкусен и ароматен, така ми се чини. Непременно да опитате нещо различно днес - някъде, където и да е. Напоследък манджата е национален спорт на народа, заведенията все са пълни.
Спорен ден от мен!

През Тракия, за Италия и Индия -тази сутрин

Добро утро и хубав ден! Моят започна преди два часа с подобрение на собствения рекорд и доброволно ставане в 5 часа, за да върша една допълнителна работа. Премина през кротко наблюдаване на зазоряването, от което имам няколко фотоса и припомняне на какъв беше точно днешния празник. Че то цяла седмица амен празници са.
Днес е Денят на Тракия, да знаете, ако не знаете. Край паметника в парк Тракия тракийци ще имат събитие в 17,30 ч. Ще пеят тракийски песни от тракийското дружество. Много са запалени до една, главно жените там, предвождани от Петра Мечева. Ами няма друг като нея сега, а нямало незаменими хора. Просто няма друга такава хала. Преди години тръгнах с нея и дружина тракийци с двуетажен автобус до Италия, крайна точка - Рим, откриването на паметника на Капитан Петко Войвода. Ами открихме го, да ви кажа, доста народ от БГ, дошъл с автобуси. По пътя в автобуса си изяснихме всичко за Гарибалди, жена му и гарибалдийците. Закъсняхме малко за самото откриване, но пък после по изрично мое настояване отидохме до Испанските стъпала. Втората ми обещана и нереализирана снимка. Обещах да се снимам с красиви италиански мъже. Там някакви двама до мен горе долу ставаха, а и аз се престраших да се наместя между тях. После ги питам отде са в Италия, а те ми казват - от Австралия сме. Дружка Неша пак се възмути: "Да идеш в Италия да ми се снимаш с кенгура". Тя така ме прати със заръката да се снимам на слон в Индия, обаче пак закъсняхме в крепостта Амбър . Слоновете бяха в почивка и...направиха ми тук дружките за майтап колаж как съм на слон с пчеларска шапка. Търсили из целия град изображения за изрязване и намерили в."Пчела и кошер". А пчеларската ми шапка ходи до и се върна от Индия и си е у нас, скъп спомен. Казаха ни, че комарите били като врабци, да се дегизираме. Ний цялата група изкупихме пчеларските шапки на Стара Загора. Вас шега, мене истина - имам се и документирана на снимка. Та нямам снимка на слон, уви. И с италианците ударих на камък. Точно на Испанските стъпала - да му се не види. Там обаче, където съм седнала - точно зад мен се вижда един огромен винил на Махатма Ганди. Ето я пак и още една връзка...
Тръгнахме от Тракия, та през Италия до Индия...Имаше мнооого сладко розово в небето днес рано-рано сутринта. Почти индийското ми розово, с което се издокарах вчера. Ами днес що ли да е? Понеже може и да ме дават по телевизора, ще си сложа бяла ризка, тя винаги отваря и нещо си там....каквото хвана за ръкава. Та дрескода за днес ви е фриволен - каквото първо ви попадне, това да е.
Усмивки и хубав ден! Поздрави от ранобудната Синоптична служба!

Честито свято Благовещение днес

Добро утро и честито Благовещение! И честит дъжд, той пък направо връхлита тук по терасата и иска да влезе през прозорците у дома. Разните останали да съхнат дрешки са мокри, аз ги гледам и не излизам навън - то мързел, то чудо. Събудих се от тихо ромолене, а сега навън плющи здраво. Все пак смятам с чадър в ръка да достигна до близката ни църква Свети Димитър да запаля свещичка преди работа. Обичам го този ден. Искам всички жени, които очакват да чуят за чудото, да го чуят и преживеят. Добре че и медицината върви напред все пак и по пътя си измисля и прилага революционни неща като ин-витрото, това също си е съвременен вид чудо, освен класическото.
Днес бива да съм блага и добра. И името Блага ми харесва и една млада девойка, която познавам също. Когато беше мънинка и рисувах принцеси в Созопол, на едно заведение. Блага имаше маниери на благовъзпитана госпожица от началото на миналия век. Не знам дали няма да ги забрави в някоя дискотека в пубертета?
Всякакви вариации около Благовещение са ми приятни днес. Както и че традиционно в книжарниците Хеликон правят водосвет и събитие. Таня ме е поканила отново - тази къдрава хубост тя, със сериозна усмивка. И когато се усмихва, Таня е сериозна. И увлича всички ни сериозно да се отнасяме към живота си във всеки аспект и от всеки ъгъл.
Днес не знам защо, Благовещение-то ми се появява в лица и хора, не е усещане. Хубав празник и благодатен дъжд! Пожелавам си на всички жени, които искат бебе - да им върви по вода и да се сдобият с пискунчето си, което идва лично и персонално определено.
За тези, които няма фейсбук, слагам линк към есето на Теодора Димова за Благовещение http://www.pravoslavie.bg/%D0%95%D1%81%D0%B5%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE
Оставям ви до утре сутрин с уговорката, че днес върви да сложите празнична дрешка, денят предполага. Празнична означава така някак си по-хубава от обикновено. Ха сега де, сама си измислих заданието за реализация. Всъщност каквато и да е дрешката, денят е необикновен. Да бъде!
Поздрави от Синоптичната служба - днес във валежен режим!

мммм красива, по-красива, най-красива седмица

Добро утро, добро утро! И така, започва седмицата, в която има един ден, специален за мен. Така се е случило, както и че съм излязла момиче. Всички чакали момче. И дървената слушалка на чичо доктор казвала така, тогава нямало видеозони три, четири и пет-D.
Както и да е...Фактът си е факт и вече 45 години неоспорим на този свят. Моя милост. Все пак всичко по реда си, всичко да е с тертип. Имаме прекрасен празник утре, много обичам - Благовещение. И на църква не съм ходила от доста време, ще ида. В книжарница Хеликон на този ден всяка година има тържество. Таня чете преди 2 години може би един хубав текст на Теодора Димова, ще се опитам да го намерия. Дори и аз четох свой някакъв специален - миналата година /как да изпусна повода да се похваля, то не бива/.
В Кукления театър в сряда ще имат премиера, посветена на мен. В Операта - също, в петък. Това си е то. Дори филмът Ной ще е в кината от 28 март - в навечерието. Мога да ида да го изгледам дори. На промоция обаче, да не забравям да съм разумна. То само ум и хубост не стигат, и разум е нужен.
А той говори да взема да си подаря една карта за йога за месец и да тръгна три пъти на седмица, стига съм се отвявала насам-натам, накъдето завее вятърът на културата. Интересно е, че както при йогата, ако си гледал нещо наистина хубаво в културните маршрути - то се връщаш вкъщи и ти се иска да се свиеш на кравайче и да заспиш с хубавото в главата и сърцето и да го имаш цяла нощ. Разбира се това става, само ако си бил свидетел на магия. И вероятно става въпрос главно за моя милост, чиито усещания четете в момента. Натрапени под формата на сутрешна прогноза.
Ами разнообразявам тази на колегите, която каза снощи Дъжд. След този пек два дни. Да го приемем философски, предлагам. Природата си чака своето.
Днес непременно се украсете с цветя, както направих аз вчера и сега ми е хубаво да си ги гледам. Ще занеса и 3 броя на работа - в синя вазичка жълти нарциси, прелест. И да си сложите романтична блузка - цветенца или дантелки.
Хубава, хубава, хубава седмица! Поздрави от Синоптичната служба!

Нещо като прогноза, но не съвсем, не съвсем днес...

Добро утро, скъпи приятели! Опънало се е прекрасно утро. Едно от тези, които само да гледаш и да не продумаш. Защото е и петък, а точно днес е и рожденият ден на моя славен брат - да ми е жив и здрав, на сърцето ми любим той! Светът е много по-добър и спокоен, като знам че го има в него.
Слушам един разговор и се разсейвам за сутрешната си прогноза...Не знам защо политиката е средство за разсейване на хората чрез празни думи и жестове? Кухи, та звънят...Защото не се прави със сърцето, там е работата. Благодаря ви за отговора, както се казва. Спрях разговора и се съсредоточавам.
Днес ще е хубав ден. Ще има доста работа на работа, типично за всеки петък, но ще свърши. Ще си подаря вечерта и ще е хубаво. Може би и Комиците по бТВ ще ме разсмеят. Може би ще ми кажат нещо мило. Определено ще сложа една рокля /няма как да са две рокли едновременно/. Ще продължа да се разсейвам на тема пролетни дървета и отново и днес ще изям най-безсрамно цял шоколад /не половин/.
Сигурно ще поседя на слънце нейде наобяд. Да си покажа и очилата моля ви се, да им се възхити Светът. Изобщо мисля че ни напада един красив петък, от тези, толкова красиви дни, че не ти се говори даже за тях...
И градът от днес ще се напълни с едни деца с народни носии-красиви, красиви. Слизат от големите автобуси и запяват в Градската градина. Конкурсът се казва Орфеево изворче. А да, и Николина Чакардъкова ще пее на площада довечера. Снощи като просвирваха уредбите, подскочих у нас, два-три пъти от силата на звука.
Едно пролетно жужене е настанало из наше село, един живот, една красота...Не забравяйте усмивката си, ябълката в чантата и малиновото червило. Хубав петък!

Сутрешно слово за едно племе

Добро утро в този категорично пролетен ден! Днес не мога да предложа литературно описание на небето, защото няма облаци/облачета, дюс е - както казват бабите. Старите думички са очарователни, то си е един филологичен антиквариат /или модерно казано винтидж/. Събирам си разни, които ми направят особено впечатление - особено на местния диалект, който е хубаво да се изучава, особено от пришълците като мен. "На футата" с ударение на "у" е един от любимите ми местни изрази - значи набързо. "Агале агале" е "бавно", "несмаслено" значи едно такова, никакво...И разни такива едни оригинални думички от този край. Във всеки край ги има и те са физиономични, както казва учените хора.
В наше село Стара Загора различните хора не са много на мода. Наричат ги "култураджии" - за нормалните хора те са нещо като циркаджии, халтураджии, катунджии, стопаджии, обирджии, скандалджии, гуляйджии....Не са чорбаджии и сметкаджии. "Култураджиите" са една неясна, необособена маса, която се мъкне да хленчи за пари на чорбаджиите, свири, пее, танцува, играе нещо си там на сцената, драска там нещо /рисува де/, чете и пише стихове /моля ти ви се!/ - вместо да събира пари в торбата за зимата. Не строи, не налива бетон и цимент, не забива антипаркинг колчета, не рисува хоризонтална маркировка /пешеходни пътеки/. Все мрънка, все критикува, все не и стига, своенравна е, не ходи под строй, вряклеста е, говори със сложни думи, на всичкото отгоре се е самопроизвела в "духовни хаджии" и пречи на реномето на "редовните хаджии". Тази критическа маса на "култураджиите" не е желана на обществените софри и важни форуми. Тя е желана да забавлява и да свири на ухо на Големите хора, открай време. Да ги забавлява и развлича. Да им отпуска напрежението, което придобиват в усилията си да управляват, направляват, крадат, крият, мажат и лустросват. Това е голямо усилие и много важна работа.
...Пуу пепел ми на устата журналистическа! Няма повече да се отвличам в посока "право в очите". Ще ви драсна два три реда за дрескода и културната програма днес и ...айде, отивайте да работите! Червенокосата и неукротима и талантлива Виолета Бончева представя днес от 18 часа в Радио Стара Загора новата си книга, може да идете, препоръчително е да се чете поезия пролетно време. http://www.radio-sz.net/radio/index.php/novini/lyubpitno/3408-premira-na-lilium-v-radio-stara-zagora /няма да спра да я харесвам таз Виолета, въпреки че ме е венчавала преди 22 години!/. Съответно в нейна чест днес ще си бучна едно цвете на ревера. Значи дрескодът е брошка-цвете за днес, да знаете.
Усмихвайте се и обичайте деня си! Поздрави от Синоптичната служба!

Възпявам чудото на Фотоапарата днес

Добро утро от Синоптичната служба! Ако знаете само какви интересни облаци ни се предлагат на вниманието тази сутрин - тънки един пръст, хоризонтални, прилични на райе, но тук-там, тук-там из небето. Жалко, че снимачната ми техника остана в Операта. А снощи държах в ръцете си, ама каква техника само....Една от мечтите ми - не точно марката, а такъв вид фотопарат. Снимах ли снимах с Никон с голям обектив, който нагласях сама, тежък, готин, готин....колкото една витрина слънчеви очила и тоалетка с 10-15 парфюма. Това е то да си измерваш слабостта с другите слабости. Благодаря на хубавото и умно Тони, което ми връчи този  фотоапарат да му се порадвам. Една вечер и един ден, ама пък каква вечер и ден!!! Днес серията от снимки продължава...Ще снимам как шият костюмите на Макс и Мориц нашите славни момичета в Операта. И една красавица и тя Тони, която се появи да нагледа процеса с папката си рисунки и парцалчета от платове по тях. Тя е сценограф и художник на костюмите. Задава се един абсолютно пъстровесел спектакъл.За снимките...ще си избера кои ще кача във ФБ на Операта, търсете ги там и ми се възхищавайте. Обичам. Това е заразно и го прихванах в Операта, от артистичния свят наоколо. Другата седмица в края е премиерата на Веселата вдовица и ще помоля Магьосника Рад Димитров да направи хиляди снимки зад завесата, там да знаете само каква е магия...Дето му казват на модерному - бекстейдж /зад сцената демек, по нашенски/.
Мога да възпявам фотоапарата още в много редове. Той наистина е голям красавец, тоз Ники /задължително си кръщавам фотоапаратите, макар че този не е мой/. Саманта беше първият ми, после Оли, сега е Кони - момичета са и са джобни гаджета. Само Саманта, защото беше купена отдавна и то от Америка, беше по-едричка и тежичка, от четирите батерии, с които се зареждаше. Другите са слабички и фини. А вчерашният Ники е просто университетски професор от Кеймбридж- при него не важат кила, той е абсолютно солидна структура.
Ето, ако беше сега тук - щях да ви покажа облаците на райета тази сутрин. Техниката сама по себе си е красива, но е създадена за добро и красота. Със същата страст бих възпяла и голямата си приятелка - автоматичната пералня. Защото ми помага. Още помня изящните ръце на майка ми - подпухнали и зачервени, когато изплакваше прането зимата на двора. Пералнята е първата ми приятелка у дома. Така както фотоапаратът е свързан с тъмната стая с оранжева крушка и проявяването на снимки с тате. Съвършени мигове!
Желая ви днес такива съвършени мигове - поне един, да им се радвате и насладите! Да снимате пролетта и небето и усмивките на хората и зеленото на тревата. Днес кодът са райетата-във всякакъв вид и вкус. Хубава сряда!

Бъдете на цветя и вие самите - цветя

Добро утро, добро утро! Ще бъда добре възпитан човек-патриот, който уважава труда на българските артисти в който и да е бранш и няма да кажа нищо за постановката снощи. Но претъпканата зала на Операта ме удиви още веднъж, бих платила за професионално изследване на профила на старозагорската публика в този салон. О,даааа....Мислех си снощи, че като си имал високи очаквания и си дал 20 лв за билет, няма как да не изразяваш възхита и одобрение и да направиш така, че всички други да разберат на какъв култов спектакъл си бил.Просто няма как. А като дадеш 8 лв. за билет за операта, ти си плащаш и височайшето право да критикуваш, да не ти харесва, да искаш повече, нещо по-добро, нещо гостуващо, абе....нещо друго. "Чуждата кокошка-патка", рекъл народът ни. Каква височайша правда в три думи!
...Потърпете ме да говоря истината, докато съм в "дупката" около и малко след рождения ден, обещавам че после пак ще разтягам розови локуми. Но сега не мога, поради черната дупка. И от това, че ми е болно за хората, които правят изкуство в този град, в тази опера. Иска ми се салонът да е претъпкан като снощи....А довечера ще е рехав, ама много рехав...А младоците и двете разкошни дами така си заслужават! Учителите няма да доведат децата и този път, да ви кажа ли защо...Айде нека завърши и бате Радо, май не ми се говорят повече истини.
За тези, с които довечера ще сме на опера да кажа - няма да съжалявате нито за миг. Музиката не подвежда, не лъже, не мами, не примамва. Тя не е герой от ТВ сериал, секс идол, който искате да видите на сцената -"ауууууууу, ами и на живо е готин, ами ако е до мен в леглото, какво ли ще стане...."? Музиката си седи кротичко в ъгъла, не чака ред, не се състезава с никого, тя чака да я открият...Скромна е, а това не е качество за ценене в днешно време. Няма пари да се рекламира, дават и награди на Оскар-ите, но вие не виждате оркестъра, който е свирил или диригента, който е дирижирал. Музиката хем има, хем няма лице. Разкрива го само пред този, пред когото си иска. Тя е силно интуитивно същество. Притежава свойството да изчезва внезапно, ако усети фалш, лицемерие и злонамереност. ....
Моята вторнишка утринна проповед отлага музикално поантата, а трябва да се надигаме за работа. Работа ни чака на културния фронт в наше село голямо, още хубаво. С вчерашната бяла риза ме одобри мало и голямо. Затова днес ще си сложа пак нещо "ризесто" и романтично с цветенца, пролет иде със страшна сила. Голяма красота са тез цъфнали дървета!
Поздрави от Синоптичната служба, бъдете на цветя и вие самите - цветя!

С бяла риза и бели мисли - в понеделник

Добро утро! Няма 7 часа, а е напълно светло. Алармата зазвъня в 6, в прозореца имаше огромна луна, затворих очи пак и след 30 минути вече не само че я нямаше, а и навън бе завършено светло. Сега вече и слънце свети по сградите навън. Не блести, още не е лято все пак, но свети. Дрехите ми се развявят със страшна сила на балкона. Този вятър продължава май вече трети ден. Иска да издуха и последната тъмна мисъл от главите ни, защото идва пролетта.
Така довя и новата седмица. Ето я и нея, чисто нова, започва с числото 17 и докато преброиш до 21, пролетта ще е на вратата.
Посветих на посрещането и цели 2 дни. За нищо не ми стигнаха. Така е като работя на няколко фронта едновременно. По линия на Голямото изхвърляне ми спореше - изхвърлих един куп работи. Тук имам добър учител, на когото се обадих специално, за да му кажа, че ще доволен ако види торбите, с които съм се запътила към контейнера - Танчето Бучкова. Тя, като добър учител каза - Ти можеш още повече! Ще се опитам да претворя пожеланието и и през седмицата, вече имам ритъм. С Голямото чистене още резултатите не са така задоволителни, защото първо ще трябва да е Голямото боядисване. Всичко по реда си и ще си дойде на мястото.
От японския филм, който изгледах, бях още веднъж и силно впечатлена от скромността, с която живеят, минимализма, липсата на хиляди вещи наоколо - така линиите на всеки стол и извивката дори на умивалника имат особена красота. Очите и съзнанието си отпочиват, когато е семпло наоколо. Това си е и друга култура.
Надявам се тази седмица, в която ще дойде Пролетта, да е вълнуваща. Да ни изненада с нещо хубаво и извънредно. Да е усмихната. Да е красива. Не бива да пропускате да забележите нито едно цъфнало дърво по пътя си. Може да си колекционирате пролетни облаци. Това е напълно възможно в градски условия.
Днес съм на театър - "Възвишение" в Операта, утре на опера в Операта /цялото съзвездие младоци и две невероятни дами в Крал за един ден, не го пропускайте!/. Ще ви пиша своевременно за новостите на културния фронт. Колкото до дрескода - весело, много весело, много светло в тази седмица на Пристигането. Като за начало - една бяла риза и една бяла усмивка над нея.
Хубав ден и хиляди поздрави от Синоптичната служба!

Лети мисъл, на златни криле....

Здравейте! Мислех днес да не пиша, просто защото ми се събра много и имам толкова много за /не/казване, че не знам откъде да започна...Затова ще се опитам да наредя как си думите за вас, защото си мисля, че може би ги харесвате. Днес ще има изложба в Зала Байер - Белин Мартинов и приятели и после Набуко в Операта. Елате на което си искате. Днес не ми се препоръчва нищо. Всичко в този град ми е обезмислено в последните дни от всеобщия непукизъм, ниско ниво и стремеж към личната угода. За кого е тази културна програма? За кого е обходил цяла Европа Маестро Димитър Димитров - да донесе чертежите на тази Опера и да я изградят? Открили са я точно днес, на 14 март 1971 година.
Довечера ще гледам "Набуко". Не съм я гледала досега, представяте ли си - Вашият културен глашатай! Намерих думичките от онзи любим хор, но мисля че преводът не е най-добрия:

Хор на поробените евреи (из оп. "Набуко")

О, ти мисъл, на златни криле лети 

и простри се над хълми и долини;

там където прохладен повява 

сладкият зефир на родния край.

Поздрав дай на бреговете Йордански, 

на Сионските кули разрушени;

там, където във спомен се були 

нашата скъпа и злочеста страна.

Арфо златна, кажи на съдбата,

над върба плачеща и стаена;

ти кажи на душата ранена 

за далечните минали дни;

ти от съдбата изтръгни 

звук на горко ридание

и в нашето страдание дай ни 

на дедите ни храбростта.

Та така....Както и каквото си пожелаете - от всичко има по много в Стара Загора. Толкова много, че е станало досада за местните си жители. Отдавна казвам, че трябва да остане на минимум, за да се цени. И да се пътува до Пловдив и София за опера. Или да се дават пари и да се гледа наживо в кино салон. Такова облекчение за общинския и държавен бюджет!

Май се извинявам за първи път, ама ми е криво. Американците пак са направили цял филм за 5ти свои сънародници, които са спасявали картини и произведения на изкуството през Втората световна война. Цял филм с бюджет милиони сигурно. И хорът на поробените евреи в Метрополитен, Ню Йорк е от поне 100 души, като гледам http://www.vbox7.com/play:4a72e85160

А тук за едната добра дума иде рече. И нея все я няма и няма - генерално и лично. Не че няма цветя на сцената на премиери - от този и онзи. Само дето думата, думите ти няма....Те летят на златни крила някъде....далече от тук.

Хубав ден и спокойна събота и неделя!

Четвъртък - ревливо, заядливо, букет от женски емоции

Добро утро,скъпи приятели! Един хубав мартенски ден започва за тези, които са си го определили за СВОЯ ден през март. Аз си имам моя, защото той ми е и рождения ден. А вие, ако изберете този ден, няма да сгрешите. Четвъртъкът е хубав, интелигентен ден. Уравновесен е, солиден и промоционален за билетите в кината на двата ни МОЛа. Което е чудесно и прекрасно и понякога осъществимо за мен. Както съм ви казвала, киното си е една от магиите от детството ми...
Снощи изпуснах откриването на изложбата и концерта песни от руски филми, заради отпътуването на студентката Жени и тържествената вечеря в нейна чест, осъществена с гости на живо и видеовръзка с родата в Кърджали. Детето си отлита в спокойната страна да си вземе останалите изпити и да продължи да е щастливо по своите лични и по европейски стандарти. Сега точно в момента ми е леко към средно ревливо, но това са нормални едни работи, главно женски. Имах податки и от снощи, след един за първи път кофти служебен разговор.
Вероятно при назначаването на човек на работа, трябва да присъства и психолог, който след това да констатитира нещо от рода на: Лицето е обременено да говори истината, критично е, поддържа високи изисквания към себе си и към работата, проявява нетърпимост към недобре свършената работа, умее да работи главно с хора, които поддържат също високи изисквания към себе си и към работата си и имат колективистичен дух, другите го изморяват и демотивират...
Иначе най-търсената констатация на психолог за всеки работодател би била: Лицето е изпълнително, не генерира идеи, но изпълнява всички поставени задачи. Не коментира, не е критично, не предявява високи претенции към себе си и към работата си, спазва работната дисциплина, не закъснява, съгласно е с всичко и с всички.
Хехехе, вие къде се откривате тук? Истински случай - на синеоката ми хубост Тони в Англия детето талантливо спечели студенстка стипендия не само защото 1. Беше написал писмена работа, в която е представил себе си и собствените си усилия да свърши работа за над възрастта си, но 2.На второто "отсяване" с личното си присъствие вече е омагьосал комисията, като е организирал и другите кандидати около себе си в колективна работа и лично е показал качествата си в действие. Ето това му викам аз - да знаеш като работодател, какви хора са ти нужни. Защото БЕЗ ХОРА нищо не става. Става нещо, което е като само за себе си. Хората го правят да е като за много от тях, дават му дух.
За съжаление, пак яхнах метлата, а бях я оставила да почива в ъгъла известно време. То сигурно е и от женския месец, има намесен цикъл, пълнолуния, новолуния, всякакви лунатични и дневни лудости....
Днес в знак на голямата си любов и уважение към себе си ще си сложа пола и ще се накича като женичка, плюс малиненото червило, разбира се. Довечера киното се казва "Пазители на наследството" в Синема Сити от 18,40 ч. Макар че "има много нощи" до довечера, както казва приятел, та ще видим.
Поздрави и хубав ден от Синоптичната служба!

Сряда и Кръстницата, която е щастлива

Добро утро, скъпи приятели! Вчерашният ми ден също беше необикновен, с най-очарователният финал, който можете да си представите. Моят кръщелник Ади, моето хубаво момченце, третото ми чедо и първо на майка си и на баща си, беше в операта на концерта на "Маргаритки" - от първата до последната минути. Облечен като малък господин, изключителен с ръкоплясканията и възторга от сцената и прилежащите към нея интересни технически джаджи /да припомним, че таткото на Ади е инженерин все пак/. Първото културно събитие на моя човек мина изключително успешно. След първото му светско /кръщавката през лятото/ и якия рев, се бяхме подготвили за гонене из стълбите и фоайетата на Операта. А той, душата, не искаше и да си тръгва след концерта...Можете да си представите кефът на Кръстницата /вашата Синоптичка/. Снежка Маринова каза, като и докладвах: "Хората водят децата по острови, ти - в Операта. Ама на такава кръстница случило Адито, няма що." Моля ви се, водете си децата в Операта и по други културни обекти, защото от детството това остава един от най-хубавите спомени. Моят баща ни водеше с брат ми на анимационни филми в киното. Ние в Кърджали Опера сме нямали, мисля че тогава нямаше и Куклен театър. А в наше село Стара Загора имате всичко, всичко за едно незабравимо детство.
Така...Синоптичката-културен Глашатай ви напомня тази вечер за откриването на изложбата от съвременни гоблени в Галерията. Да идете, да не се маете. Утре може да дойдете с мен и Снежка на кино в МОЛ Галерията. В промоционалния ден сме си избрали филма. В него става дума за спасяване на произведения на изкуството от урагана на Войната."По действителен случай" - винаги ме е привличал този надпис на филмите.
Ако бях една реститутка, щях да имам галерийка и да уча История на изкуството задочно, да си пиша Прогнозите, да общувам с ценители, да черпя посетителите с италианско кафе и индийски чай и да си говорим за времето. Обаче не съм. След малко ще ходя да се трудя на фронта на провинциалния ПР в областта на културата.
Гледайте да не дойдете на "Набуко" в петък вечер, ще ви се разсърдя за дълго. И ще се наказваме. Сега си сложете една артистична жилетка, един дълъг гердан и едно малиненочервено червило и право напред в делника!
Поздрави от Синоптичната служба!

Вторник на маргаритки целия

Добро утро, скъпи приятели! Едно много красиво утро над Стара Загора след вчерашната снежна фъртуна. Белее се снежецът тук-там по баирите на Аязмото, но не е в истинския смисъл на думата изобилен. Студът обаче си го бива - истински зимен, оригинален студ. И в стаята беше студено за първи път от толкова време на събуждане, та трябваше да паля камината в Синоптичната служба.
Снощи гологлавият колега Емо Чолаков каза по бТВто, че няма да има повече сняг и в сряда даже ще се центрираме на 15 градуса, но...тази сутрин не изглежда пролетна, определено. Моят месец и тази година предлага серия от завихряния, внезапни обрати, амплитуди, скоци и подскоци на място, кръгом и завои, изненади на всеки втори ъгъл, чудо-дейности, приложни магии, тайнства и тн. От известно време се каня да направя нещо като дневник на март, защото е много интересен тази година, ден с ден не си приличат и от първия ден до ден днешен върви като на кино. Поне ще взема да си записвам случките разни...
Така, днес денят е на маргаритки, ако не знаете. Довечера в Операта ще пеят и танцуват "Маргаритки", а ние с кръщелничето ми Ади, мама му и баба му ще ги гледаме. Първото светско събитие на моя човек, додето издържи...той още не е трениран в битки със себеподобните дребосъци в социума на детските градини. Расте в крехкото обкръжение само на любими хора. Но скоро ще тръгва в обществено заведение, няма как.
Днес са "Маргаритки"те, май вчера писах 12ти, поправям се. Напоследък се събра доста за писане и просвещаване, чака ни премиера, април месец още една и Синоптичката се готви в оперните теми за деца и възрастни. Скоро сигурно и роля ще ми дадат, хехехе. Вчера извисих глас солово на масата с дружките и направо ги очаровах. Ами аз съм пяла в Хор "Незабравки" в Кърджали и даже съм ходила на турне в Германия, да ви споделя. И понеже вече съм на върха на кариерата /и на заплатата си/, вече работя само за удоволствие. Исках да го напиша да е смешно, но то всъщност не е. Но съм благодарна и на това, което имам в различни измерения - никак, никак не е малко!
Днес в съобразност с концерта тази вечер, ще си омотам белия шал и ще бъда бяла и добра маргаритка /много ги харесвам тези цветя, подсказвам ви във връзка с приближаващия се мой рожден ден/. Това е и дрескодът днес - бяло, невинно или виновно, но бяло...
И усмихнати като маргаритки!
До довечера в Операта! Поздрави от Синоптичната служба!

Тоз понеделник проливно дъждовен!

Добро утро, приятели! Днес над Синоптичната служба и наше село Стара Загора се излива голЕм дъжд. Силен и студен, като отприщен. Омагьосвахме го цели два дни да мирува, че да играят кукерите, той послуша, но сега вече не може да се стърпи и вали със страшна сила. Другаде навярно е сняг, у наше село сняг пада, но сякаш повече вали дъжд. Нали сме южняци - меко говорим и имаме мек климат.
Какъв ще бъде днешният ден? Очарователен ще бъде, да си знаете. И да не му се цупите на валежното, нека си напои каквото там трябва по реколтата. Освен това седмицата предлага богата културна програма на закрито, какво да му мислите - влизате и дишате Култура, на сухо и топло. На 12ти изложба в Художествената галерия, после концерт на дечицата от "Маргаритки" в Операта, на 14ти- изложба в Зала "Байер", после "Набуко" в Операта...Всичко е ясно, точно, премерено и прекрасно. Ако пропускам нещо, ще пиша пак, не се и съмнявайте във вашия културен и кино глашатай и Синоптичка.
Прогнозата днес я посвещавам на вкуснотийките, които очаквам с нетърпение да дегустирам кратко и съдържателно в обедната си почивка. Край мен - майсторици колкото щеш, а аз пред тях - обикновен калфа. Това е моето първо прераждане във формата на жена, определено. Едни вежди не мога да си оправя като другите, камо ли сама да си рисувам ноктите, да ръкоделя чеизи, да шия перденца и възглавнички, да бродирам, да чистя и подреждам, пеейки. Интересно, че на всички женски ръкоделия ме е научила баба и животът, а за нищо не ми остава време. Къде все бяга от мен това време, не знам? Плаша ли го, пак не знам...Но е хубаво едно малко момиченце да бъде учено да плете, бродира, да шие...Никога не е излишно.
Днес съм решила да се облека здраво, защото вчера ме издуха вятъра навън на кукерите, та ми влизаше под якето и във врата направо. Затова дрескодът е - топло и пухкаво. Жилетка и омотана с шал като бохема от крайбрежен град /там нали вечно ще духа през зимата/
Бъдете здрави, пийте чай от върбинка в Дръмс, очаквайте неочакваното и най-прекрасното всеки ден! Поздрави от Синоптичната служба!

Петък - аз съм спокойна, спокойна, спокойна, дишам дълбоко.....

Добро утро в петък! Дойде тоз петък, Господарят на седмицата, Повелителят на всички добри духове, Краят на началото и тн. и тн. Една хубава за мен седмица ще завърши с един хубав петък.
За първи път от доста време насам на балкона на Синоптичната служба няма пране и сега панорамата пред мен се е ширнала на широк екран. Един приятен, кипричък град си е Стара Загора, само дето Духът в последните години го е напуснал....надявам се, не безвъзвратно. Имам своя теория, защо хората тук са такива пресметливи, сеирджии, с тънки сметки ако може всичко да мине метър и без пари, притворни, приведени, ПОКОРНИ ...
Защото е равно, няма Балкан и няма къде да се скрият, ако вдигнат бунт. Защото земята е богата, ражда много и хората открай време са богати и за да пазят богатството си, са овладели политиката на скатаването и лукавството пред Поробителя. Не са горди балканджии, а са богати равнинци. Това е то, може и да ми се обиждате колко щете - аз съм родена, расла и учила до планина. Витоша се виждаше от прозореца на стаята ми цели шест години.
Пиша го и защото снощи гледах филм за поетите на Стара Загора и за това, че отдавна няма Музей "Литературна Стара Загора" и че трябва да го има. Хубав филм, хубаво направен, надявам се поне повече деца да го гледат /ако учителите им го пуснат, разбира се/ и да знаят. ЗАЩО да има нов Музей "Литературна Стара Загора" в града?! Това отдавна,отдавна и от раз можеше да го стори Общината, но тя не иска. Защо да стопанисва, отоплява, плаща сметките на още една сграда и да дава пари за заплати че и осигуровки на още поне 3-5 души? Стига толкова Култура в тоз град и сега е доста. Тя не е асфалт, тротоари, градинки, стадиони, фитнеси на открито, нови спортни зали на закрито, кому е притрябвал Музей? Поетите да си пишат творбите - целият свободен литературен пазар е техен. И да се доказват.
Не съм негативна, просто съм работила там, дето дават сградите и парите и знам логиката на даването. Не съм и критична, просто съм един сутрешен разказвач на съвременни приказки без начало и без край, пък камо ли хепиенд....
Мили мои хора, идва краят на работната седмица и хубави работи утре и вдругиден. Утре може да подарите едно малиновочервено червило на дамата на сърцето ви /хем е модерно, хем е готино, хем ще е изненада/. А на 9ти, дано дъждът се смили над кукерите, заканили са се да идват 900 от тях в Стара Загора - може да идете на площада пред Общината да ги гледате. Аз лично не пропускам година /само тази с операциите ми, нямаше как/ да ида и да ме тупнат с тояжката си - за здраве. Непременно да ви тупнат, може и да ви цапнат със сажда по лицето - то е също за здраве.
Сполай ви и хубав петък и почивни дни! /дрескодът, разбира се е пола днес или рокля - в чест на идващия женски празник/

Ретро четвъртък и спомен за джентълмените

Добро утро! Такааа, четвъртък е, ясно сиво небе, няма мъгли, но има дъжд...Работната седмица едва почнала и отива към края си тържествено. Ами да, защото утре имаме празничен концерт в Операта по случай 8 май. Ще изпратим седмицата тържествено както се казва. Ще си сложа рокля, ще се направя на хубава, ще слушам хубава музика и ще пия вино в антракта. Роклята не е задължителна в случая, не ме разбирайте грешно. Важното е да си подаря - на себе си, нещо красиво. Какво по-красиво от сама мен?!!!! Хехехехе.

Нещо не е пълен кой знае колко салона за утре. Не знам защо празниците все ги възприемаме като ядене и пиене. Мъжете сигурно са решили утре да заведат жените на ядене в ресторант и да спестят 20 лева за 2 билета за цигу-мигу. Ми то няма лошо и в яденето, но най-добре е да се градира - концерт, ядене и ....третото идва от самосебе си при такава програма. Не бива от яденето да се преминава направо на третото. Затова хората са измислили предястие, основно и десерт. Ако искате пък да ги получите САМО в ресторант - пак може, не възразявам. Както ви се иска. Във всеки случай в Операта ще е много хубав концертът. Подходящ е и за мъже, които да съпровождат дамите си като истински кавалери.

Тук познавам само един от предишната генерация, който целува ръка все още, носи сако и кърпичка в малкия му джоб, ходи с изправен гръб, отваря вратата пред дамите, помага със стола, за да седнат, говори правилен и изискан български език. Само един е и се казва Крум Георгиев. Не че ми е градски, че е от Кърджали, той просто е от.....онова поколение, дето вече го няма. Аз също имам син вкъщи, но за да го науча да е джентълмен, трябваше отдавна да съм му купила сако, вратовръзка и да съм му обяснила как да се държи с дама. А аз му купих една книжка по темата и го оставих да се самообразова. Как да има джентълмени сега, като и майките им такива едни....!

Ако искате да си спомните Стара Загора на джентълмените и духа, може тази вечер да наминете към Кукления театър 6 март - четвъртък 

18:00 ч. "Споменъ за моитѣ деца" - поетическа вечеръ съ кратъкъ филмъ за голѣмитѣ поети отъ миналото на Стара Загора
Подкрепа на Инициативата „Музей литературна Стара Загора” (сцена Куклен театър - Стара Загора, Вход СВОБОДЕН!)
Музеят Литературна Стара Загора имаше своето място - и то беше на ъгъла до 6то Училище, в бившето Бюро по труда, но просто общинската власт се направи че не чува за това предложение и намести администрация вътре. Сега кампаниите няма да направят нищо повече, освен да раздвижат спомена. На този етап поне....
Така, днес в размислите си стил ретро ще се опитам да ударя един ретро вид, ама не знам дали ще ми се отдаде - имам там  едно сакце подходящо и ще висна герданче като истинска дама.
Пожелавам ви един смислен, крилат, необикновен ден!
Поздрави от Синоптичната служба!

Оранжевото на срядата

Добро утро, скъпи приятели! Снощи дъждът беше поспрял. В града ухаеше на свежо за пръв път от доста време - на къпано с бебешки сапун. Сега като си мисля, почти съм убедена, че в чужбина мият улиците с препарати някакви. Та е толкова чисто, че чак ухае на душ-гел с аромат според фантазията ви. Зимен, напоителен дъжд се стеле и тази сутрин. Аз си имам временно красив чадър с къдрички покрая, с който вървя гордо. Красивият чадър си е една прекрасна вещ, стига да не го забравя човек насам-натам, както обикновено правя  и затова обикновено ходя с някакви никакви едни такива на външен вид чадъри.
С нетърпение чакам какво ще ми донесе днешния ден? От 1 март насам всеки ден ми се случва по нещо особено красиво. Интересно, толкова красиво дори, че искам някак си ревниво да го запазя за себе си. Простете, но не мога да го споделя /въпреки че няма намесен мъж, например/. Днес си пиша прогнозата и се усмихвам на идващата изненада. Представям си червените ябълки, които ще мина да си купя, преди да стигна до Операта за началото на работния ден. Текстът на "Веселата вдовица", който ще трябва да редактирам като кратка приказка, че скоро идва премиерата. Обедното кафе с моите кокошчици-дружчици от йогата... Бретонът на Албенката в стил 60те години и особения, пък извънредно готин цвят на косата и. Живчето, като се усмихва на 120%...Ами усмивката на Таня Калчева, която днес е рожденичка?! Няма друга такава усмивка в града, просто не познавам такива трапчинки и такава топла искреност. И като си говорим по телефона, усещам усмивката и-точно пред очите ми.
За следобеда ще има други разни занимания - обществени и лични, не съм ги подредила още в редичка, рано ми е. Събуждам се с кафето Матина на Лавацца и пак трудно става - дъждецът е виновен, няма кой да е друг...
Днес дрескодът ще е оранжево - значи нещо непременно в този цвят, макар и петънце от него. Аз имам жилетка, която след като я купих, видях че е с мъжко закопчаване. Така ги правя нещата аз - бързи, смели, сръчни.Обаче пък със сърце! Хубав ден от мен и прекрасно настроение, въпреки мъглявините и дъжда!

Вторник на новия месец - началото

Добро утро!Просто не е истина, че ще се ходи на работа - така вали мъркащо, така е мрачно, Радо не е първа смяна на училище /че да се надигна по-бързо като съвестна майка/, така ми е размазано от нищоправене цели 3 дни, че и кафето засега не помага. Очаквам да се разсъня с прогнозата, за да мога да поема към работното си място.
Бяха чудесни три почивни дни. Моят месец започна повече от добре. Запознах се на живо с прикрасен нов човек в живота ми, свърших малко служебна работа /но приятна, свързана с писане/, пописах и редактирах дописки, пих кафе с Таня от Лафка /макар/ в новия топличък вътре и приятен общински пазар, чистих и готвих /няма как, но пък ми спореше и с по-малко нежелание беше този път!/, снощи ходих на йога...Лежерна работа ви казвам.
Днес първият работен ден, разбира се, ще се завърти бавно и мудно след толкова релакс. Но ще се завърти, няма къде да иде. Хубавото е, че съм си избрала интересна професия /макар и нископлатена в провинциални условия/. Ден с ден не си приличат. Не знам откъде ми хрумна рязко да завия към журналистиката в последната година от гимназията, след като от 3 клас до последния съм искала да стана "най-добрата учителка по литература". Дори преподавах вкъщи на всички останали, наредени на столчета. Поправях писмени работи, правехме заедно планове на уроци и такива разни...Когато изненадващо за всички, ме приеха от раз, мама каза "Не знам какъв журналист ще стане от теб, но училището загуби един чудесен учител". А мама знае, тя беше учителка по литература, а тате - по физическо възпитание и спорт.
И така, завоят ми към журналистиката ме отвя и после и към ПРа и работа, която е интересна. Всеки ден. Даже понякога идва в повече интересна. И в повече това, че всички наоколо разбират от нея и дават съвети и мнения.
И така, скъпи мои, тази седмица пак ще бъде необикновена - към края дамите имат празник и може кавалерите да помислят за подаръченце. Нищо не сгрява така сърцето на една жена, колкото внезапния подарък. А една измъчена китка, изтръгната сред безброй пазаруващи китки мъже, които се тъпчат на сергиите за цветя точно и само в този ден - не ми е интересна. На мен лично.
Хайде стягайте шарените дрехи, много цветни днес, че е толкова сиво навън и отивайте да се трудите! Поздрави от Синоптичната служба!