Довечера ще гледам "Набуко". Не съм я гледала досега, представяте ли си - Вашият културен глашатай! Намерих думичките от онзи любим хор, но мисля че преводът не е най-добрия:
Хор на поробените евреи (из оп. "Набуко")
О, ти мисъл, на златни криле лети
и простри се над хълми и долини;
там където прохладен повява
сладкият зефир на родния край.
Поздрав дай на бреговете Йордански,
на Сионските кули разрушени;
там, където във спомен се були
нашата скъпа и злочеста страна.
Арфо златна, кажи на съдбата,
над върба плачеща и стаена;
ти кажи на душата ранена
за далечните минали дни;
ти от съдбата изтръгни
звук на горко ридание
и в нашето страдание дай ни
на дедите ни храбростта.
Та така....Както и каквото си пожелаете - от всичко има по много в Стара Загора. Толкова много, че е станало досада за местните си жители. Отдавна казвам, че трябва да остане на минимум, за да се цени. И да се пътува до Пловдив и София за опера. Или да се дават пари и да се гледа наживо в кино салон. Такова облекчение за общинския и държавен бюджет!
Май се извинявам за първи път, ама ми е криво. Американците пак са направили цял филм за 5ти свои сънародници, които са спасявали картини и произведения на изкуството през Втората световна война. Цял филм с бюджет милиони сигурно. И хорът на поробените евреи в Метрополитен, Ню Йорк е от поне 100 души, като гледам http://www.vbox7.com/play:4a72e85160
А тук за едната добра дума иде рече. И нея все я няма и няма - генерално и лично. Не че няма цветя на сцената на премиери - от този и онзи. Само дето думата, думите ти няма....Те летят на златни крила някъде....далече от тук.
Хубав ден и спокойна събота и неделя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар