Добро утро от Синоптичната служба! Ако знаете само какви интересни облаци ни се предлагат на вниманието тази сутрин - тънки един пръст, хоризонтални, прилични на райе, но тук-там, тук-там из небето. Жалко, че снимачната ми техника остана в Операта. А снощи държах в ръцете си, ама каква техника само....Една от мечтите ми - не точно марката, а такъв вид фотопарат. Снимах ли снимах с Никон с голям обектив, който нагласях сама, тежък, готин, готин....колкото една витрина слънчеви очила и тоалетка с 10-15 парфюма. Това е то да си измерваш слабостта с другите слабости. Благодаря на хубавото и умно Тони, което ми връчи този фотоапарат да му се порадвам. Една вечер и един ден, ама пък каква вечер и ден!!! Днес серията от снимки продължава...Ще снимам как шият костюмите на Макс и Мориц нашите славни момичета в Операта. И една красавица и тя Тони, която се появи да нагледа процеса с папката си рисунки и парцалчета от платове по тях. Тя е сценограф и художник на костюмите. Задава се един абсолютно пъстровесел спектакъл.За снимките...ще си избера кои ще кача във ФБ на Операта, търсете ги там и ми се възхищавайте. Обичам. Това е заразно и го прихванах в Операта, от артистичния свят наоколо. Другата седмица в края е премиерата на Веселата вдовица и ще помоля Магьосника Рад Димитров да направи хиляди снимки зад завесата, там да знаете само каква е магия...Дето му казват на модерному - бекстейдж /зад сцената демек, по нашенски/.
Мога да възпявам фотоапарата още в много редове. Той наистина е голям красавец, тоз Ники /задължително си кръщавам фотоапаратите, макар че този не е мой/. Саманта беше първият ми, после Оли, сега е Кони - момичета са и са джобни гаджета. Само Саманта, защото беше купена отдавна и то от Америка, беше по-едричка и тежичка, от четирите батерии, с които се зареждаше. Другите са слабички и фини. А вчерашният Ники е просто университетски професор от Кеймбридж- при него не важат кила, той е абсолютно солидна структура.
Ето, ако беше сега тук - щях да ви покажа облаците на райета тази сутрин. Техниката сама по себе си е красива, но е създадена за добро и красота. Със същата страст бих възпяла и голямата си приятелка - автоматичната пералня. Защото ми помага. Още помня изящните ръце на майка ми - подпухнали и зачервени, когато изплакваше прането зимата на двора. Пералнята е първата ми приятелка у дома. Така както фотоапаратът е свързан с тъмната стая с оранжева крушка и проявяването на снимки с тате. Съвършени мигове!
Желая ви днес такива съвършени мигове - поне един, да им се радвате и насладите! Да снимате пролетта и небето и усмивките на хората и зеленото на тревата. Днес кодът са райетата-във всякакъв вид и вкус. Хубава сряда!
Няма коментари:
Публикуване на коментар