Бяха чудесни три почивни дни. Моят месец започна повече от добре. Запознах се на живо с прикрасен нов човек в живота ми, свърших малко служебна работа /но приятна, свързана с писане/, пописах и редактирах дописки, пих кафе с Таня от Лафка /макар/ в новия топличък вътре и приятен общински пазар, чистих и готвих /няма как, но пък ми спореше и с по-малко нежелание беше този път!/, снощи ходих на йога...Лежерна работа ви казвам.
Днес първият работен ден, разбира се, ще се завърти бавно и мудно след толкова релакс. Но ще се завърти, няма къде да иде. Хубавото е, че съм си избрала интересна професия /макар и нископлатена в провинциални условия/. Ден с ден не си приличат. Не знам откъде ми хрумна рязко да завия към журналистиката в последната година от гимназията, след като от 3 клас до последния съм искала да стана "най-добрата учителка по литература". Дори преподавах вкъщи на всички останали, наредени на столчета. Поправях писмени работи, правехме заедно планове на уроци и такива разни...Когато изненадващо за всички, ме приеха от раз, мама каза "Не знам какъв журналист ще стане от теб, но училището загуби един чудесен учител". А мама знае, тя беше учителка по литература, а тате - по физическо възпитание и спорт.
И така, завоят ми към журналистиката ме отвя и после и към ПРа и работа, която е интересна. Всеки ден. Даже понякога идва в повече интересна. И в повече това, че всички наоколо разбират от нея и дават съвети и мнения.
И така, скъпи мои, тази седмица пак ще бъде необикновена - към края дамите имат празник и може кавалерите да помислят за подаръченце. Нищо не сгрява така сърцето на една жена, колкото внезапния подарък. А една измъчена китка, изтръгната сред безброй пазаруващи китки мъже, които се тъпчат на сергиите за цветя точно и само в този ден - не ми е интересна. На мен лично.
Хайде стягайте шарените дрехи, много цветни днес, че е толкова сиво навън и отивайте да се трудите! Поздрави от Синоптичната служба!
Няма коментари:
Публикуване на коментар