Четвъртък с цвете на ревера

Много бяло, много нежно, много бебешки започна тоз четвъртък. Небето в бели пелени го донесе на тоз свят, поръбени със сребърно. Както съм ви казвала, четвъртъкът е аристократ от род на графове и графини до последното коляно. И се роди със сребърна лъжичка в устата - понеже е от английскя двор на Кралицата Майка.
Изящните му дълги пръсти имат плавни движения. Не бърза, не се мота, уж е бебе, а е с изправен гръб и изпънати назад рамене. И главата си държи изправена и царствено я движи, да ти е драго да го гледаш тоз дребосъчест още четвъртък. Закусва на малки хапки, малко хапва, бавно...Обичам дори да го гледам, отдавнашна любов ми е.../и това съм ви казвала, мисля/. Като съм край него, ставам влюбено-глуповата и отнесена. Повтарям разни неща по няколко пъти, изчервявам се, леко пелтеча...Влюбена лелка, това ставам аз в четвъртък.
За Него мога да говоря дълго и напоително, но времето си върви, Той възмъжава и се оперва, ще тръгва навън, чакат го работа и задачи. Гледам, боднал си е някакво мънинко цвете на джобчето до ревера. И аз ще си бодна едно цвете днес, ама голямо, разлистено, прекрасно /Яна ги има такива цветя, цяла градина и си слага различни/. И вие го направете. Цветен ден ще е днес, обичлив и закачлив. Нека премине целият като обяснение в любов - в живота, в работата, в приятел, в шанса, даден ни да сме живи и да сме творци на всеки ден.
Слагайте цветето и смело напред, свирукайки! /моята любов четвъртък излезе и по следата на парфюма му тръгвам и аз в делника.../

Хубав ден!

Подрънкващите гривни на сряда

Вързала си е косата на конска опашка, срядата. Много и отива, изглежда като дете. И с бретон много и отива. Бретонът и е прав, равен, по френски, а косата и е на вълни, леко къдрава. Има закачлив вид даже с костюма. Защото си е и сложила розова риза с къдрички отпред и съвсем се е "подмладила". Срядата е сладурана и закачлива. Младее за годините си, това ще е от поведението и и някакви интересни дрехи, които намира. Като извадени от бабините ракли. На срядата и отива да е различна, тя такава е родена. Не може да прилича на другите, тя е уникална като маргаритка до дървения плет на село - сама сред еднакво зелената трева. Много ми харесва тази сряда, винаги съм и харесвала дантелите, плетките, кадифетата, шнурчетата и панделките по нея. И днес с тази розова блузка ме отнесе направо....Гардеробът и сигурно е цяла стая и сутрин тя застава - рошавка, сънлива и топла пред него и бързо грабва каквото и падне. То все е хубаво, все е романтично надиплено. Срядата има невероятно усещане да те връща в минали времена...Намира разни кафенета с екзотични чай и кафе, сладкарници с торти, пасти, парфета, брюлета и тн. Вписва се веднага в пейзажа им като движеща и усмихваща се реклама на старите времена с дългите разговори. Срядата е за дълги разговори и сладки приказки. За приятели, камина и старо вино /довечера де/.

Размечтах се по къдричките на срядата нещо....Разбрахте синоптичната прогноза, надявам се - днес е женствено и романтично, ретро и финтифлюшкино...Разрешават се всякакви дълги гердани и звънящи гривни. Всичко се разрешава, освен да сте много сериозни /малко може, една щипка само/. Приятен и лъчезарен ден!

Вторник - ситностъпващ

Добро утро! Луната посрещна утрото и беше първата гледка, която видях в прозореца. Голяма и кръгла луна, много елегантна. Цялото небе изглеждя елегантно с тази луна. Тя е примата на небето на фона на хора на звездите. Сега излезе светлината , но тя още е крехка, не е набрала сили. Още е нежна. Първите стъпки на деня са като на дете, неуверени, но пък с ентусиазъм. Днешният ден започва иска да е уверен и успешен. И ще бъде. Защото възпитано моли за енергията ни за добри дела и ще я получи. Вторник е възпитан и е възпитаник на една стара школа на джентълмените. Освен това има чувство за хумор и разсмива. "А разсмееш ли жена...", нали знаете, как продължава мисълта - "непременно ще я направиш любовница". Та вторник е галантен и с чувство за хумор. Едно тънко розово пуска сега в небето, като розови панделки на бебешки обувки. Само по ръбчетата на облаците е розовото и е закачливо. Да можеш да превъзмогнеш студа и замръза и да тръгнеш с малки стъпки навън. Сещам се, че хората наистина се движат с малки стъпки и предпазливо в снега и заледените тротоари. Движим се като крехки порцеланови фигурки, уверените походки оставихме за сухото време. Кретаме много трогателно /особено аз/. Зимата ни прави крехки и чупливи и така ни познава, колко сме издръжливи отвън и отвътре. Аз лично няма да и се дам. Сега ще взема пепел от камината и ще ръся като Хензел и Гретел едновременно пред краката си. Докъдето стигна. Ето как се самонавивам сутрин, но ще и го направя.
Днес ви препоръчвам да сте меки, леки, предпазливи. Да се завиете с голяяяям шал, който да намята и раменете. Да сложите нещо блещукащо по себе си, та да плашим демона на студа и да го прокудим на Север. Аз ще си бодна слончето с камъчета, искам на топло, искам в Индия...А има и още един февруари за изкатерване по зимните пътеки. Смело напред, успешен ден!!!

Понеделник - Ангел в снега

Бавничък този понеделник. Бавничко се надигна от постелята, дълго и сладко се прозява, търси си чехлите сума ти време, бавно сложи кафето, бавно се свари, седна да през прозореца и се загледа...Още гледа навън снега. Минах няколко пъти край него, ухае на бебешки сън, как да му кажа, че по-бързо трябва да се стяга и да излиза навън? Жал ми е. Сложих му бисквити за кафето, питах го дали има риза за гладене. Той мълчи и гледа навън и се усмихва на себе си. Според мен е сънувал нещо хубаво и още е в съня си.
Понеделник е глезеното дете на седмицата. Първородният, наследникът. Той знае, че е натоварен с много очаквания. А как му се иска да се поглези....Има нещо детско в него, дали защото цели два дни си е играл на воля и до насита? Тези последните дни гази в снега, прави човеци, дълго изследва красотата на зимните дървета на Аязмото, прави "ангел в снега", махайки с ръце....Сега ще хваща делника за ръка и ще тръгват навън. Толкова му се иска да хване снежните пътеки на Аязмото, вместо снежните тротоари...Разбирам го напълно, затова съм добра и мила с него.
Размечтаването е свършило, докато пиша тук и понеделникът идва с вълнено сака с арт-кръпки на ръкавите, поло и джинси. Прилича на преподавател по философия в Станфорд - сериозен, достолепен и артистичен. Симпатяга е тоз понеделник. Бързо се организира - помечта си и се стегна деловито. Ето, той зададе днешният дрес код - топло, топло, топло. Вълнено сако, шал кашмирен, непременно топло и удобно, ако сте пешеходец, пък и иначе. Ръкавички за снежни топки или човеци, носни кърпички уханни, повече вит.С и зелен чай и студът ще бъде преборен през деня. Може на връщане от работа, на път към дома, да направите ангел в снега, той ще си е вашият ангел! Хубав понеделник!

Рецепта за любов

Парфюмите на Г-жа Неделя

От сутринта ухае из вкъщи...Ходя по стъпките на парфюма и. Не е тежък, но е траен и много стилен. Г-жа Неделя не излиза навън без парфюм и грим. Усещам погледа и "ТИ, да точно ти, гримира ли се, преди да излезеш?" /иначе за парфюма ме е оставила на мира, имам хубав, скъп подарък ми е/. Г-жа Неделя обича поддържаните жени, дори и в неделя. Не ходи на пазар по анцунг, нищо че е почивен ден. Често изважда от чантата си крем за ръце и си слага, за да меки и нежни. Има и парфюм в старомодно шишенце, дето се пръска с едно гумено балонче-пръс пръс...И пискюлче има на балончето и шишето е кристално. Стои като Господарят на парфюмите и на тоалетката и. Там има гребени, четки, огледала, всякакви красоти за гримиране...С всякакви изискани дами ме събира Животът, за да ми покаже каква да се стремя да стана, а аз...Упорито се окопавам в непретенциозната си порода. Обаче кокоря очи и се радвам като малко дете на стилните г-ци и г-жи, които срещам в Синоптичната служба. Защото синоптиците сме хора, отдадени на прогнозите и на мисълта за другите хора - да ги предпазим от капризите на климата, от другите хора от тях самите. И не остава време за парфюми и гримове. В Синоптичната служба знаем че времето е много ценно, най-ценното е. Времето и Любовта. Винаги има дефицит, все не стигат, а са в изобилие. Откъде тръгнах, де стигнах...От парфюмите, та до философските въпроси. Всъщност имаше и парфюм, който се казваше Ил темпо /Време/, беше в много красиво шише, много стилно. Ето го, да - Есенцията на времето...http://parfumania.bg/Trussardi-Essenza-del-Tempo-Eau-de-Toilette-50-125-ml-uniseks-parfium
Не е рекламно, нямала съм такъв, просто се сетих за парфюм и за времето и ги съединих...Много ми се иска да имам тоалетката на г-жа Неделя в частта и парфюми /гримовете не ми станаха навик и не знам дали ще се получи на тези години/. Днес ако излизам, ще ида на "лов за аромати" в някой магазин, ще си половувам /означава помечтая и ще ви пиша при първа възможност за избора ми/. А вие ако излизате в снега, не забравяйте да се напарфюмирате красиво, пък може и нов да си купите днес, така де... Жени сме, позволено е Колкото повече, толкова повече. От Синоптичната служба дори го препоръчваме. /а ако идете при Мариана от Бюти шоп в ПАРК МОЛ - тя ще ви намери най-вашия парфюм. Защото е Добрата Фея на парфюмите/.

"Живейте като безсмъртни!"

Снежно е. Категорично. Честит имен ден на Снежанка Маринова и Снежина Бояджиева! На мен ми е лирично и домошарско - днешната събота ми прилича на тях двете. Удивителни са - колко са общителни и колко са уютни едновременно. Те са спокойствие и неспокойствие, статичност и динамичност, вътре и вън, дом и свят, детайл и общо.....Свързвам ги чрез имената им и снега сега, иначе са вселени всяка поотделно.
Този сняг ми е толкова категоричен и прекрасен. Всичко стана сняг и снегът стана всичко. Красиво е...Иска ми се цял ден да го гледам през прозореца, но е ден за йога. За чай и дъра- бъра...За палачинки и угаждане на семейството. Два дни думата им е закон и аз ставам покорна и връзвам престилката. Пренасям работното си място в бокса. Плюс музика и снежни картини през прозореца. Днес прогнозата е определено кулинарна. Имате време за всякакви експерименти. Аз лично ще опитам с масленките на Траяна  защото са бели, а навън е сняг. Подходящо е да се готвят всякакви бели гозби - например със сметана, пушено сирене, сос бешамел и така така....Подходящо е да се носят бели шалове и шапки. Сняг е, красота е. Подходящо е да сме Снежните Царици, но с добри сърца. Да не омагьосваме и отвличаме деца. А да четем и разказваме приказки. Днес е хубав ден за приказки....Снежната царица я имам и на грамофонна плоча на Балкантон, приказна е!
Хайде мили мои съботни и снежни, честит сняг!!! 
"Живейте като безсмъртни" - каза снощи наживо в Стара Загора великият Любомир Левчев.

Нежната ми г-ца Музика

Там, където работя от Великолепната г-жа Сряда насам, се пее и свири - по цял ден. Има огромни прозорци, които гледат към най-красивото място в центъра на града. Ако тръгнеш да пребродиш стаите и сцената, ти трябва нишката на Ариадна, да не се загубиш на връщане.Има ъгли и чупки, местенца за тайни думи и усамотяване. Защото Музиката понякога, като отвеяна /поради огромния си талант/ персона, иска да се върне и постои малко в себе си притихнала. Понякога и омръзва да е в роля и да слиза царствено по стълбите, а всички да и ръкопляскат. Понякога иска да избяга и се скрие, защото и се доплаква внезапно. Затова гледам да държа от г-жа Музика всички вестници настрани, да не ги поглежда, та камо ли да ги чете. Ако има нещо интересно и добро от Света навън и го чета на глас, а тя се вълнува и смее като малко дете. Обича да и чета за успехите на другите - тогава пляска с ръце и тропа с крачета, обути в кадифени обувки. Г-ца Музика е прекрасно и нежно създание. Вчера ме попита, защо нито едно от двете ми деца не свири на инструмент и аз се засрамих, после натъжих - временно. Имахме йоника вкъщи за Жени, но не настоявах, не бях твърда, либералитетна съм. Г-ца Музика ме прегърна и ме успокои, което не прави често. Тя е фина и овладяна млада дама. Аз я уверих, че ще бъда най-добрата и артистична баба и ще водя внуците на пиано и цигулка и тя дълго, дълго се смя...Днес ще и занеса най-красивата си мидичка от вкъщи на г-ца Музика, тя обича подаръците. Изчервява се като малко дете от удоволствие. Хубаво ми е да я слушам.....Днес от Синоптичната служба се отвяхме по творчески теми, но в края не забравяме прогнозата. Петък се събужда с мелодиите на последния работен ден - от всичко по малко, омешано е.  Такова и великолепното разнообразие на живота. Наследете му се и нека бъде музикално и песенно целия ви ден. Днес си тананикайте на всеки два часа. Така и шефовете дори ще ви забележат и оценят като различна и цветна личност. Хубав ден!

Четвъртък си сложи бутонели, ах!

От ранни зори нещо активно снове насам натам...Тоз четвъртък! Рови из шкафовете, отваря чекмеджетата едно след друго. Аз ходя тихо след него на пръсти, любопитна съм. От чекмеджетата се подават изненаданите дрехи - и те се чудят, какво му става на четвъртъкът, какво търси? Замисля се за миг-два прав, после пак продължава с издирването. Вдига пръст нагоре, сякаш да разбере коя е вярната посока, завива като дисциплиниран лейтенант в началото на кариерата си - стегнато и отривисто. И пак нещо почва да отваря и да преглежда. Накрая го виждам с усмихната физиономия - търсел си бутонелите, копчетата за ръкави. Колко е само суетен този четвъртък, колко е прецизен. И той от друго време дошъл....В момента, когато пиша, вече излиза от банята и ухае на невероятен мъжки парфюм. Младите момичета ще го гледат като паднал от Марс, а по-улегналите жени ще въздъхнат и няма да смеят да го заговорят. Защото ще се чувстват пред него делнични. Но ще въздъхнат, сигурна съм.
Той вече е към края си с приготовленията, да ви кажа - изненадана съм. Изглежда просто добре, съвременно и модно по тертипа на днешното време /аз се чудех няма ли да е като някакъв Граф от оперета, ходещ по централната улица?/. Няма, няма -  добре облечен съвременен мъж е. Само бутонелите на ризата го издават, но те леко се подават под сакото.
Казвам ви - това е магията на четвъртъка. - Нещо някъде да сложите по себе си, скътано или на показ - от миналите времета, от красивите епохи, от изисканите дни...Брошка би било добре. Дълги перли....мммм, красота! Или черна очна линия - като Момиче на Джеймс Бонд. Или чорапи с дантели - вие да си ги знаете и да им се радвате тайно...А филцова шапка с красоти по нея - би било просто....върхът на красивата и умна глава, която я носи. Вашата! Да, вашата. Поздрави от Синоптичката от 8-я етаж. Днес ще си сложа дълги перли и една разперена пола. Шапката ми не е филцова, но пък просто е стил Лили Марлен!!! Така ме вдъхнови този четвъртък! /излезе, а след него тук още витае парфюмът му.../
http://www.79ideas.org/2012/10/black-and-white-autumn-in-italy.html

Рецептата на Великолепната г-жа Сряда

Както ви казах за сряда - изискана си е и това е то.И в кухнята е такава. Готварската и престилка е модна, винаги я носи, а няма петънце по нея. Как го прави? Пипа с тънките си пръсти, да я гледаш как си щипва подправките - е голямо удоволствие. Около нея всичко е подредено, чисто, в стройни редици. Съдовете и блестят от чистота. Срядата е вълшебница. Споделяла ми е, че всичко е научила от баба си, която е от възпитаниците на Френския колеж на Седмичните дами /заедно с братовчедките си събота и неделя/. Може да плете, шие, тъче, да свири на цигулка, да нарежда сребърни прибори и фин порцелан по празничната маса и ред друг умения. Няма такава като срядата, казвам ви. Сега надничам през рамото и, докато си прави закуската - една малка филийка черен хляб /тя си го пече в електрическа хлебопекарна/, малко масълце, най-тънкото парче сьомга, лимонче. Красота! Пие зелен чай в тънка чаша и съсредоточено. Не се разсейва с телевизии и тн. Но не отказва да ми диктува рецептата за деня, присвива вежди леко, за да си спомни и я произнася на един дъх :"Днес се закусва леко, взема се за службата ябълка от най-прекрасните и малко ядки /но не и фъстъци/. Обличат се женствени дрехи с деколте непременно. Ако може с рокля, ако не може - то поне с деколте. Очите трябва да бъдат зарадвани. Ходи се леко и царствено, с изправени рамене. Токчета са препоръчителни, защото държат раменете стегнати и леко дръпнати назад. Слуша се музика, когато и както е удобно. Музиката да е нежна и класическа. Говори се леко, нежно, миролюбиво. Приласкава се с думи, те връзват и притеглят хората невидимо и красиво. Вечерта се пие чаша първокласно вино и се четат стихове".
Ей как го измисли тази сряда, вълшебница е тя. Нали си я записахте? Аз също, в тефтерче с рози, което ми подари Тони от Англия заедно с чаша с рози, която е за сутрешното ми кафе и една хватка с рози - дето е за маса, да си закачам дамската чанта на нея. Г-жа Сряда приветства тези подаръци и обяви Тони за най-добрата и ученичка. /аз само пърхам край тях и още се уча на съвършенство. Ще си остана май любимата придворна дама..../ Поздрави от Синоптичката на 8-я етаж и красива сряда! Бъдете достойни за нея.

Индия все е с мен

Вторник - пътешественикът

Пак ми довя спомени от Индия този вторник...От ранни зори вкъщи гори пръчицата, която ми подари в неделя Стела от Уъркшоп "Индийската красота на жените". С нея си приказвахме за Индия в захлас, тя е била съвсем скоро. Пак ми се ходи - там и сякащ никъде другаде. Ако ме заведат в Париж - може, няма да откажа, а също и в Италия. От Изтока ме чака каменния град Петра, а за Китай и Япония понякога, ако може да се нарече мечта, си мисля с притворени очи. Смело е да ги отворя, че току виж се сбъднало. И може да е още по-красиво, отколкото си го мисля. Така беше в Индия, която бях и сънувала преди да тръгна. Днес определено е ден за пътешествия, така че ви съветвам да си извадите любимите снимки или да ги преровите в компютъра и да им се порадвате. Вижте лицето си, когато се Другаде, такова е едно неузнавамо одухотворено. Пътищата променят човека, връщат го към себе се. Колкото по-надалеч отиваш, толкова си по-близо до себе си. Затова може би хората толкова се стремят към Изтока. Далеч е и по пътищата към него, стъпка по стъпка - влизаш в себе си като в свято място. Нека всичко днес ви напомня за най-красивите места, където сте били - пейте си канцонети, слушайте фламенко и всякаква Музика за спомени, хубаво е....Спомените са най-красивите украшения, които притежаваме. Най-ценните лични бижута, които да завещаем на децата си. Ето така, като нагиздена индийка изглеждаме - спомените са златата по нас, а мечтите - са точно зад точката между веждите.Хубав вторник, приятни пътешествия, попътен вятър на спомените и на мечтите за нови плавания! Времето е много подходящо за екскурзии до топли и студени страни - вътрешната температура на сърцето е тази, която ще прави климата прекрасно подходящ. До скоро от Синоптичната служба на 8-я етаж!

Понеделникът е синеок

Понеделникът е синеок и се оглежда
в прозорците ми с будната надежда
да го усмихна и поканя на кафе -
той още малък е, той още е дете.
Подскачало два дни на воля,
сега е сериозен - много моля
и глади ризи, панталони стяга
да е работен му приляга.

Понеделникът много прилича на Златокоската ми. И е зодия Дева, като нея. Подреден, стегнат, организиран. В чантата му всичко е наредено, химикалите дори са заели мястото си за химикали, веднага ги намираш - всичко е на местата си. Понеделникът има дори шкафче за закуската в 16 часа. Той се храни на малки порции, но 5 пъти на ден, за да не прегладнява, да не се хвърля безразборно на храната. Откакто го познавам, все е на едни килограми, никога не напълнява или отслабва така просто някак си /както мен, засрамвам се като пиша дори/....Понеделникът е много синеок, очите му са кръгли и големи, гледа сериозно и винаги е готов да даде изключително полезен и практичен съвет - но само ако го поискаш, иначе не, защото е много деликатен. Понеделникът е ден за фантазни неща - не бива да го приемаме много сериозно. Нужен ни е шарен и весел, за да не тъгуваме по съботно/неделното безгрижие. Най-шареният ни шал ще свърши страхотна работа. Хвърляме го на раменете и поемаме в делника. Също може да бъдем по-прецизни в грима и да се нарисуваме добре, важно е. Бузите да са румени, а погледът - загадъчен. Познавам го този понеделник в образа на жена, казва се Зинка и я прегръщам с думи сега. Хайде, скъпи сладури, напред в делника!

Неделята дойде с нощен полет

на Гиги
Пристигна снощи след полунощ, отдалече, с нощен полет. Неделята е любимата ми братовчедка от детството, която живее в чужбина с цялото си семейство. Снощи си говорихме сладко-сладко и тя сега спи, а аз ви пиша за нея. Неделната ми братовчедка е хубавица, със сини очи, слаба и висока. Винаги е била модна мадама, съвременна, спортна, готина. Като деца сме се захласвали от приказки, бяхме влюбчиви и си дрънкахме за момчетии. Сега си приказваме за децата в сложния пубертет и за мъжа у дома като елемент от личното ни духовно израстване чрез изпитания /хехе/. Любимата ми братовчедка е натура жизнена и усмихната. Тя е стожер и организатор на весели събирания на нашенската общност в далечното иностранно градче, където живеят. Изпратена и е даже оригинална семейна носия, за да пази българския дух от чуждите ветрове. Неделната ми братовчедка днес ще организира и моя ден артистично, знам си аз. Като се събуди и ще пренареди гардероба ми, ще прегледа джунджуриите за украса, ще изхвърлим старите гримове и червила. Ще идем да накупим нови пера и перушини /образно казано/ и ще се нахубавим - както едно време. Неделята, казва тя, е карнавално време. Можеш да си такъв, какъвто поискаш - за един ден. Така че смело поемайте навън, обещаващо чуден ден е. Можете да бъдете модни икони, туристи из Аязмото, домакини с кошница в ръка на пазара, нещотърсачи из китните магазинчета за втора ръка дрехи и красоти, можете да пиете аристократично чай от каничка в сладкарница "Неделя" без да сваляте шапката си - но с изправен гръб, свити настрани крака и ръце в скута /без никакви "Гордост и предразсъдъци"/....Смело поемайте напред! Ние също ще бъдем с братовчедка ми на едно място с нахубавени дами и ще ви докладвам после с кеф.

Новите ми розовини

Днешните ми чисто нови розови шал и шапка. Радвам им се като дете. Върви ми на шапки тази зима, ей! Подарявам и ми се връщат други красоти. Шапка на тояга е това моето. Събота е. Ден, в който  шапката не ти стяга. А даже и ти приляга.

"Розовият цвят предизвиква любов и чувство на радост, подмладяване, дружески отношения. Розовото е цветът на хуманизма, на предаността".



Добавете на "Производен цвят в топлите тонове в изобразителното изкуство. Розовото е сложен вторичен цвят - съчетание между основен цвят червено и неутрален бяло.
Сред градовете, известни като "розовия град" са град Джайпур-Индия и Маракеш-Мароко. ;В миналото дрехите с розов цвят за жени били много скъпи и само принцесите и владетелите можели да си ги позволят"/знаех си защо го харесвам!/.
дпис



http://idi.bg/blogs/view/blog/1497

Събота - любима братовчедка от далече

на Весето с обич
Съботата пристигна у дома като любима братовчедка от детството. Настанили сме се с чаши с кафе на пода край камината и сме разпръснали черно-бели снимки. Усмивките ни са още едни и същи, само по-уморени. Тя още се смее така заразително и от сърце. Лицето и е бяло, има трапчинки и най-писаните вежди, които съм виждала. Тъмни и изрисувани - подарък от Създателя. Съботната ми братовчедка е иначе същество сериозно и дисциплинирано. Определила ми е точно време за всичко днес - за спомени, за гофрети, за разходка, за пазаруване. Тя цени времето си, въпреки че ни е много хубаво да се отвеем в старите спомени. Съботната ми братовчедка е реалист, обича класическите кройки и очилата и тънки и незабележими. Не обича да се набива на очи, но ръководи живота си с вярна ръка. Такава ми е тя една - днес пристигна, за да ми организира съботата така, че да се почувствам удовлетворена. За нея е нужно да има баланс между полезното и приятното. Ей, опасна роднина ми е тя - съботната! Обаче е стабилна материя, на нея може да се разчита. Ето както ми заръча да ви препоръчам за днес - да посетите места със стил /препоръчвам Дръмс/ и едно новото кафене над Второ основно училище, да пиете качествено кафе и фреш, да си купите здравословни храни, да бъдете разумни и балансирани в съботния пазар, непременно да намерите хубаво вино за вечерта /препоръчва червено Сира на Братя Минкови/. Ох, докато си запиша каквото ми издиктува, че да ви го кажа! Ето, братовчедката ме чака на вратата, а аз се мотам...Излизаме на пазар, до скоро, мили мои! Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!

Вече сме известни!

Много мила публикация! Благодаря на колегите от в."Старозагорски новини"! Блог-чето ми, известни сме вече с теб! Поздрави от Синоптичката от 8-я етаж!

Петъчни капчуци

Петъчко с шарен дъждобран наднича през прозореца ми. Прави ми гримаси да ме разсмее, защото още ми се спиии, та се нося. Много смешничък един петък е днешният. Дружелюбен и загрижен един такъв. Аз и не му се сърдя, няма защо. А и вчера по обяд се напекох на слънчице достатъчно, да ми стигне слънчевата енергия и за днешния ден. Днес петъчко е дъждовно-сонатен след вчерашната слънчева кантата. Тъкмо ден за шарени чадъри, шарени гумени ботуши и такива едни моди от дъждовната серия. Разходките в дъжда също са полезни, носят красива меланхолия, предразполагаща четене на стихове или проза, които размечтават. При всички положения работният петък ще мине бързо и по вода, ще бъде пълноводен и напоителен с различни изпълнения от работната програма, които е хубаво да възприемате артистично - като вариететни номера. Ще има солови арии, дуети, хорови изпълнения, циркови номера, балансиране, номера с въртене на чинии и тн. Не сцената на петъка е нужно само да бъдем артистични, усмихнати и с чувство за хумор. Ще мине и ще дойдат на гости далечните ни братовчедки Събота и Неделя, за да си спомним с тях за безгрижието на Детството. Сега търсете чадъри шарени и красиви, нагласете се, натъкмете се, някакво перо може да боднете в брошка или наум дори и хващайте подръка петъчко! Хубав ден от Синоптичната служба на 8-я етаж!

Четвъртък - старата любов

Четвъртък е старата ми любов. Проверена, оцеляла, издържала. Само мой и на никой друг. Вечен спомен и тръпка при ежедневното припомняне. Знаем си жестовете, погледите, пращаме си думите по въздуха. Четвъртък е духовен, той е с много фина настройка, улавя невидимото, трепти, бързоподвижен е. Тук е и навсякъде около мен и надалеч пред мен, за да ми разчисти пътеките, да ми проправи пътя, да ме закриля. Така е със старите любови - те са вечни, желани и верни спътници и пътепроходчици. Защото, винаги съм, казвала - любовта остава сред нас, не изчезва нанякъде...Дадената любов е винаги с нас. Така е с любовта на баба ми, на тате, на мама....Днес мама има рожден ден. Мама е прекрасна, любовта и е с мен винаги. Затова и този четвъртък ми е толкова обичен, днес е два пъти по-обичен от обичайното и заради маминия рожден ден. Не пестете думите си на обич днес, а и изобщо, не ги дръжте в тайничето на сърцето, пуснете ги на свобода, изречете ги. Четвъртъкът е ден на старата любов, на любовта, която ни носи на ръце в живота. Леки сме в ръцете и, хубави и песенни. Хубав и гальовен четвъртък ви желая от Синоптичната служба на 8я етаж!

Сряда - деликатната

На общата фотография на седмицата срядата е между дни с мъжки имена. Седнала е много деликатно, подвила колене и с ръце на скута като истинска аристократка. Срядата е такава - дама висока класа, дама с вкус. С бели ръкавици и стилна шапка. Гледа под умно и леко загадъчно. Не е закачлива като сестрите си събота и неделя. Срядата е друга класа работа. Делова жена, която знае цената си. И същевременно е женствена, огрява хората около себе си с мека светлина, променя всичко, до което се докосне. Срядата е делнична магия. Среща те внезапно, но не остро, не разтърсва, тихо и леко те променя. Прави те по-сговорчив, компромисен и отстъпчив. Защото се сещаш за по-важните неща от дребните камъчета на делника, които понякога убиват в петата. Такава е срядата - разумна и мъдра дама, красива и изискана. Такива ни иска и нас - спретнати, чисти, закусили, усмихнати - да тръгнем по пътеките на делника. Нали сме всички любимите и деца, а срядата е грижовна и мила майка. Днес може да се сетите и позвъните на майките си, ще се трогнат, няма нещо по-желано от това да чуеш детето си, че е добре. Ако е наблизо до вас - непременно прегърнете майчицата си, ама непременно. Днес се носят всякакви женски гиздосии, каквото ви дойде наум, но съчетано и със стил. Хайде - красива и стилна сряда!

Песничка за събуждане на вторник

Сладко спи. Направо е ненагледен този вторник. С пръстчето в устата, а аз го будя...Ще става да ходи на училище и да води всички ни в Училището на Живота. Будя го с любимата му песничка, измислена от мен:

Ставай миличко човече

вън се съмва ето вече.

Усмихни се и изгрей.

Една песничка изпей.

Поздрави деня красив,

Жив си, за да си щастлив.

Всеки ден е само твой.

Всеки ден си ти герой.

Ето, вторник се усмихва, събужда се и озарява стаята. Гледам го как става, отива в банята, мота се с пухкавите чехли и мекичка, плетена жилетка...Кани ме на чай и заедно гледаме през прозореца как слиза утрото. Вторник е симпатяга, който обича поезията. Обича да го будят със стихове и ръчно правените неща. Облича се внимателно и се замята с шал, плетен от баба. Това е най-топлият шал шал на света. Целият ден е мек и нежен-като детството. Днес определено се носят ръкоделия - плетени, тъкани, правени с ръце, чиято топлина са взели. Също така може да си припомните любими стихотворения - в почивката или за вечерта с чаша вино. Плетено-стихотворен вторник ви желая и много добро настроение!

Сметката - фиш за понеделник

Такъв съразмерен понеделник се получи: в църквата - за Благодаря, помощ-навременна, среща очаквана, развитие-добро, среща-планирана, развитие-положително, нов шал, две срещи неочаквани - развитие - с кафепиене, мерене и после мечтаене на най-елегантната рокля на света и чакам приятел да намине у дома. Аз съм една влюбена в Понеделника жена.

Понеделник за обичане

Събудил се е понеделникът и усещам, че се чуди - как да ни се хареса? Знае че след почивните дни не ни се тръгва на работа. Мисли си, че не го харесваме. Понеделникът гледа уплашено като малко, виновно дете. Не е виновен, че е първи ден след почивката. Той си е един симпатичен понеделник. Направо с красиви черти, бих казала - които обаче, не забелязваме, защото тоооооооолкова ни се спи. Ритъмът на понеделника е отскоклив и малко пресеклив, докато му хванем ритмичността. После е лесно. Затова първата усмивка при събуждането е много важна. Така денят се успокоява от приласкаването и се укротява и е лесен за опитомяване. Иначе е настръхнал като таралежче и чака да му се скарате, сърдите и цупите. Понеделник е ден за обичане. За превъзмогване на леността и размотаването. Просто влизаме в роля в пиесата на делника и така...Понеделник ни разпределя ролите бързо и няма репетиции. Игра е, затова няма страшно. Хващайте си ролята и бъдете талантливи в нея, каквито сте и родени да бъдете! Днес се носи някакъв вариант на розово, защото е цветът на щастието. И бива да го повикаме в цвят и мисъл. Хайде - успех!

135 години от повторното Освобождение на Стара Загора

Днес отбелязваме Повторното Освобождение на Стара Загора. Според исторически данни на 13 януари 1878 г. в Стара Загора влизат три полка гренадири, командвани от ген. А.П.Струков. В спомените си Атанас Илиев пише:"Ние стигнахме в Стара Загора след цели два месеца от повторното й освобождение и намерихме дори гражданите, колкото бяха останали живи и здрави, помирени с положението си. Какво е било по-рано слушахме само да ни се разказва." Минко Минев уточнява:" Излязох от Стара Загора на 17 юли 1877 г. като оставих градът здрав и цветущ и се върнах на 26 януари 1878 г. и заварих града, особено българските махали - пепелища". В "Летопис" на Иван Неделчев четем: На 11 януари 1878 г. в Ески джамия се отслужва молебен, на който присъства главнокомандващият руските освободителни войски Николай Николаевич. По същото време, пак в джамията, стават и първите сватби на завърналите се бежанци в родния град.”

Предишната година, На 19 юли, стар стил, 1877 г. Стара Загора е опожарена от войските на Сюлейман паша по време на Руско-турската Освободителна война. На 22 юли Девети Кавказки драгунски полк, предвождан от херцог Николай Максимилиянович Лайхтенбергски, влиза в Стара Загора и освобождава града. На 23 юли ген. Гурко и ген. Столетов са тържествено посрещнати в града. На 24 юли ген. Гурко свиква заседание на българските първенци. Избрана е привременна управителна комисия с председател П.Р.Славейков - организатор на първата гражданска власт в града.

На 29 юли херцог Лайхтенбергски напуска Стара Загора и се отправя към Нова Загора, където е трябвало да се съберат всички части на Гурковския отряд за превземането на града от турците. На 30 юли отрядът на херцог Лайхтенбергски поема обратно пътя към Стара Загора, за да не нахлуят турците в незащитения град.

В същото време 40-хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара Загора и на 31 юли предприема настъпление срещу града. След 6-часов бой войските от Предния отряд се оттеглят към Шипченския проход. Но част от опълченците и казаците, се барикадират в града и съпротивата им продължава до вечерта на 1 август. В боевете при Стара Загора Самарското знаме, подарено на опълченците от жителите на град Самара, получава първото си бойно кръщение. С него в ръка геройски загива командирът на Трета опълченска дружина подп. Павел Калитин.

След тежките отбранителни боеве градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски, убитите са безчет. В старозагорската църква "Света троица" - в храма и двора са избити над хиляди души мирно население. Много млади жени и деца са отвлечени в робство. Градът остава 5 месеца в ръцете на турците.

На 13 януари 1878 г. Стара Загора е освободена повторно, а за окръжен началник е назначен руския офицер Куликовски.

Възстановяването на града започва веднага след освобождението на България.
На 5 октомври 1879 г. княз Алеко Богороди полага символичния основен камък. Стара Загора се превръща в първия следосвобожденски град с модерен облик - с широки и прави улици и големи площади.

Неделни блясъчета

Все едно съм надигната капака на кованият и резбован сандък и отвътре блести Съкровището на седемте морета. Така започна утрото. Блести над сивите сгради в светлинити на благородни метали и скъпоценни камъни. Много е красиво през прозореца ми. Такова красиво е само на морето и то на любото ми място там. Свети съкровището, изсипано над града в небето, към което сме толкова безпощадни често...Дали успяхте да го видите? Утрото е толкова типично лятно, че ми се иска да си метна едни ленени дрехи и със сандалите,посипани с цветни камъчета да отпраша към брега. Още малко ще почакаме. С всеки ден се приближаваме към лятото. То е едно приказно пътешествие и утрини като тази ни дават знак, че се движим по правилния път. По него има и съкровища, които са омагьосани обаче - не бива да се пипат. Радвам се на всеки прозорец от сивите блокове, който точно в тези минути блести като диамант, изумруд, смарагд и такива едни красиви скъпоценности, дето само в книжките с приказки съм чела. В утрините градът се разхубавява забележително. Приласкава топлите цветове и блестящите материи. Днес е хубаво нещо да блещука по вас. Не се обсъждайте ламетата и пайетите просташки ли са, не са...Сега властващата категория в страната е /мое собствено определение/ - "мил кич". Кич, ама мил. Смело си блещукайте с нещо, то е като намигване към живота. Хайде на неделните блясъчета и много весел ден!

Съботният прилив

Днес ще е приливно едно такова. Усещам го. Събота е и днешният ден е бряг и пристан за вълните. Ще има прилив на добра енергия в деня. Представете си босите ви крака на брега и как едни малки, къдрави вълнички ги заливат...Топло е, не се бойте, там е лято, където сте. Денят ми е приливен може би защото е първото новолуние за годината от снощи. Луната е заклинателят на приливите и отливите - и с емоциите ни прави така, хитрушата. Ето, спомням си своя сън, което не ми се случва често. Приливът е дошъл...Ще го усетите, знам. Сигурно ще намерите отдавна търсени предмети. Несрещани дълго хора ще ви се обадят. Ще ви донесат нещо вкусничко за хапване, мммм. Ще ви се иска приливно да пиете чай в най-голямата възможна чаша. Ще прелее чашата на емоциите ви с някакво внезапно признание от любим човек. А за да не прелива опасно - изпускайте по малко от съдържанието и чрез различни способи. И непременно се оставете на прилива, при съблюдаване на всички правила за безопасност. На целебния прилив. Съботата е толкова подходяща да му се радвате. Приливен ден от мен!

Петък, уникалният

Един петък като никой друг. Днешният. От началото до края твой. Създаден по твой модел и образец. Единствен, уникален, бутиков. Моят у дома е изискан джентълмен. Дрехите му за работа са от вечерта на закачалката - изгладени, стегнати. Плюс чорапите и иглата за вратовръзката. Съчетани са. Моят петък е подреден и акуратен. Организирал си е една здравословна закуска, взел си е витамините, направил е утринната лека гимнастика, душ, парфюм...Ухае много стилно - ей, лондонски маниери на класата, това си е то. Подреден е, защото иска денят му да премине бързо и според плановете. За вечерта има приготвена пура и запазена маса в най-добрия джаз клуб в града./Да ви кажа, има си и гардероб за вечерните тоалети/. Такъв е моят петък, ей опасен е. Гледам го с половин око - движенията му са точни и уверени, искам да приличам на него, ама пусти пепеляшкини маниери. Какъв петък се разхожда у вас, забелязахте ли го? Непременно му пожелайте прекрасен и уникален ден и се подгответе за вечерта. Тя също трябва да е забележителна. Хубав ден!

Старият ми блог, стара любов, ще ми липсва http://ulianas.blog.bg/!

Художничката на Детството ми

На 11 януари Тази година се навършват 105 години от рождението на художничката Нева /Невена/ Тузсузова. 

Родена на 11.01.1908 г. в Стара Загора. През 1933 г. завършва специалност декоративно изкуство в Художествената академия при проф. Ст. Баджов и проф. В. Захариев. Работи в областта на сценографията, илюстрацията и декоративно-приложните изкуства. Създава илюстрации за детските списания „Росица” и „Прозорче”, както и за книги на Ангел Каралийчев, Марко Марчевски, Елисавета Багряна. Един от художниците, на които дължим проучването и документирането на българския национален костюм. Главен художник на Държавен ансамбъл „Филип Кутев” (1951-1981 г.). По нейни скици са създадени много от костюмите на ансамбъла. Художник на ансамбъл „Тракия” (1974-1991 г.). Умира на 16.01.1991 г. в София.  През миналата година, по повод на 60-та годишнина на Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”  бе открита изложба с призведения на костюми от колекцията на Ансамбъла и авторски скици към тях на художничките Нева Тузсузова и Венера Наследникова в Етнографския музей (част от Институт за етнология, фолклористика с етнографски музей). Художничките Нева Тузсузова и Венера Наследникова са двете имена, свързани с народния ни костюм и неговото претворяване във времето.

Най-хубавите детски книжки, с които сме отгледани ние, сега по на 40-50 години, бяха нарисувани от Нева Тузсузова. Шарени, заврънкулести, много, много характерни – можеш да ги различиш от всички останали илюстрации на наши художници. Книжки, в които с думи и с рисунки е изобразена добротата и чистотата на детството. Вълшебен свят, в който се връщаме винаги, за да си спомним, че сме родени добри, светли и целунати от красотата. Нека си спомним за Нева Тузсузова като един от най-колоритните творци на Стара Загора, с лека и нежна душа на вечното дете!

От един от порасналите и почитатели – Моя Милост Уляна