Все едно съм надигната капака на кованият и резбован сандък и отвътре блести Съкровището на седемте морета. Така започна утрото. Блести над сивите сгради в светлинити на благородни метали и скъпоценни камъни. Много е красиво през прозореца ми. Такова красиво е само на морето и то на любото ми място там. Свети съкровището, изсипано над града в небето, към което сме толкова безпощадни често...Дали успяхте да го видите? Утрото е толкова типично лятно, че ми се иска да си метна едни ленени дрехи и със сандалите,посипани с цветни камъчета да отпраша към брега. Още малко ще почакаме. С всеки ден се приближаваме към лятото. То е едно приказно пътешествие и утрини като тази ни дават знак, че се движим по правилния път. По него има и съкровища, които са омагьосани обаче - не бива да се пипат. Радвам се на всеки прозорец от сивите блокове, който точно в тези минути блести като диамант, изумруд, смарагд и такива едни красиви скъпоценности, дето само в книжките с приказки съм чела. В утрините градът се разхубавява забележително. Приласкава топлите цветове и блестящите материи. Днес е хубаво нещо да блещука по вас. Не се обсъждайте ламетата и пайетите просташки ли са, не са...Сега властващата категория в страната е /мое собствено определение/ - "мил кич". Кич, ама мил. Смело си блещукайте с нещо, то е като намигване към живота. Хайде на неделните блясъчета и много весел ден!
Един слънчев ден и на теб!
ОтговорИзтриванеЗащо ли не се изненадах като видях това синоптично, лъчезарно местенце?!?!?Очаквах го и се радвам че ще имам възможност да чета и препрочитам твоите блестящи като перли думички! Благодаря за споделеното!
ОтговорИзтриване