Да си подариш безвремие...

Добро утро! Такъв сън ни носеше вчера всичките, такова чудо заспало...Може би забравям усещанията от миналата година например, но ми се струва че такова тежко свикване с новото лятно време не съм карала. Уж един час само, а толкова ценен! Още малко сън, още един час само-си казва спящият мозък. Обаче тялото става, тръгва да прави обичайните неща, даже те отнася на работа. Където разбираш, че ако мозъкът спи, а ти трябва да изпълняваш задачи-нещо не се получава работата ефективна. И кафетата на всеки два часа буквално отварят очите и нещо като леко пробуждане правят-но временно, много временно. И после пак се унасяш...Мале че заспала работа, ви казвам. Че и на рождения ден ми се случи, да го запомнят хората с принудителното ранно ставане, ей че кофти работа. Не знам как е по другия свят, но времето тук се забърза. Дори се разтича. Хукнало да бяга, трудно се спира. Кретам след него и го моля да ми остави повече от себе си-за книги, разходки,за движение, за писане, за събиране на мислите, за събиране на стиховете, на писаното досега, на писано за утрешните дни...Как да ме чуе? То бърза ли, бърза...Хванало е последната "модна" линия напоследък у нас и се бори за високи спортни постижения. В спорта всичко е ясно и категорично-печелиш или губиш. Веднага се вижда, на момента. Понякога съдиите отсъждат предубедено. Но общо взето всичко е видимо и категорично. И времето се е отдало на високи спортни успехи-в смисъл че бърза, тренира, тича...Не мога да го догоня и почти се отказвам. Колкото-толкова, каквото-такова. Ще си спомням времената, когато беше в изобилие. Сега е в постоянна липса. Така миговете безвремие, тишина, усамотение - са още по-ценни. Ех, това време, този час, който ни отнеха! Това лятно часово време, кой го измисли-да му дърпам ушите?! Непременно всеки ден си открадвайте по частица от времето - в безвремие, във форми, каквито на вас са ви приятни-при мен са йога, четене, да плувам, разкрасителни процедури някакви, да ходя на масаж /все по-рядко го правя, уви/... Днес смятам да си открадна малко безвремие...Поздрави и подреден ден-ви желаем от Синоптичната служба на 8я етаж!

Новият понеделник, новият късмет

Добро утро! Ето че станах с една година по-голяма и по-хубава. По-умна е друга категория работа, тя с годините при мен намалява. И като категория, и като работа. Както се шегува Ранчева - не съм умна, а полу-умна. Щом поне е останало половината от това, което беше-пак добре. Пак добре. Вчерашния ден беше една малка история на живота ми, всичко събрано и съчетано в него. Беше интересно. Хората в живота ми, аз в него...Приятел, истински и голям-един брой. Роднини-повече на брой /тук избягвам описания и сравнения/. Бате Радо, който ми позволи много по-дълго от обичайните мигове да му се зарадвам...И куп дребни истории. Сред които и моите, осъществени наполовина кулинарни приготовления. Едната половина не че не е осъществена и тя, но се случи не особено естетическа на външен вид. Случи се, но пък се омете и тя. Защото беше пък вкусна. Та така...Може би затова някои хора силно се притесняват от рождените си дни. Защото в един ден се изсипва целият ти живот накуп и наистина тежестта за някои ще да е непоносима. Имах няколко много красиви пожелания на стената във Фейсбук и като есемес по телефона. Цели трима човека не успях да чуя, защото единият телефон си звучеше някъде захвърлен. Имам фрезии, нарциси и здравец в стаята и те ухаят много силно и много хубаво. Изключително трудно ми беше да стана тази сутрин с това време, което ми взе цял един час от обичайните заподозрени за ставане сутринта. Тази сутрин е леко тъжна като жена, видяла нова бръчка в огледалото си сутринта...И после се усмихнала-пак леко-и на новата си бръчка. На себе си. Желая ви забележителна нова седмица, много усмивки и успехи и много нови надежди! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Извънредно празнично издание на Синоптичната служба

Добро утро в моя рожден ден! Родила съм се някъде по обяд, мама знае приблизително. Има една история от Родилния дом, все ме напушва на смях, като я изговарям, но не е за публично. Във всеки случай темата и е, че са чакали момче, а съм се родила неочаквано момиче. В много снимки, които ми е правил баща ми, ме има с любимата ми сабя - жълта, с черна дръжка. Винаги съм водела дружината, все съм била войвода - явен или таен, на всички общества. Първата ми подарена кукла съм кръстила Филипчо. Иначе имах всички там момичешки работи от рода на пандели, рокли и колички за кукли. Както му се полага. Четях приказки нонстоп, най-обичах народните приказки и имах доста книги с приказки. На някои съм плакала бурно - като на "Малката кибритопродавачка" на Андерсен. Неутешим плач. Може би защото има момиченце и баба, защото е босо в снега...Никога не съм имала трудност да си представя нещо, какво става в душата на човека отсреща...Добре, че не ни е дадено да си предаваме болката един на друг, само мислите-понякога. Защото наистина по света има много повече болка, отколкото радост. Та така с детството на моя милост. Ходих на един индийски филм "Любовна история" 6-7 пъти, щях да пиша писмо на главния герой до студиото в Бомбай. Мама каза, че ако не съм приличала толкова на тате, щяла да си мисли, че са ме сменили в родилния дом. Родила съм се с това влечение към Индия и ужаса от змии. На 2 години съм направила първия си истеричен плач, виждайки снимката със змии в едно албумче с животни. Оттогава насетне фобиите ми са нарастнали и кротко съм ги подредила в списък. Пубертет кротък и незлоблив. До 8 клас мислех, че се забременява от целувка- така ставаше по филмите, ми да. Гадже/та нямах, но пък бях непрестанно влюбена в някой, платонично. И сега практикувам този формат влюбване, даже и на тези години...Напоително ми е за душата едно такова. Първи голям късмет в живота - аз съм приета в Софийския и то журналистика. Едно диво родопчанче, моля ви се. В курса бяхме готини, но в това учене бързо се хващат стажове и работа, та не винаги се събирахме заедно на лекции всички. Но пък се събрахме преди 2 години целия курс в София, 20 лета по-късно. И беше много мило и много вълнуващо.Сега сме даже по-готини от преди. Оттам насетне, като отличничка, следва промяна на семейното положение и пристигане в Стара Загора, която още преглъщам на глътки - къде големи и се давя, къде по-малки. Изпитание и каляване е този град, но и аз вече станах железен човек. Той не е град за разнежване, за обич, за ласка, за милост и прошка - като Кърджали. Той е град суров, за състезание, за борба, за устояване. Да, точно за това е - да устоиш. Да се калиш. Да направиш железни мишци и дух. Оцеляването е сред колекция от хора, внимателно подбрани в годините, сред които душата ми се свива от кеф като котка в кълбета мохерна прежда. Мдааааааааааааааа, този ден предразполага към автобиографични справки. Каква бях и каква съм! Къде съм аз, къде сте вий! Светът не престава да ме изненадва. И обича. Тази сутрин имах изненада, от която така се развълнувах, че усетих сърцето си де е, колко е голямо, колко тежи и с каква сила още се вълнува. През 2013 г. имах песнопение точно в 12 часа на рождения си ден от именити оперни хора. Тогава пак сърцето направи невидимо АХ! Днес по случай моя рожден ден ви пожелавам да сте здрави! Да ме четете и да си записвате. Ако нямате тефтер - просто да се усмихвате. Усмивката е велика работа. Благодаря предварително за всички пожелания и ако не се отбележа във ФБ с лайк отдолу-то ще е поради заблеяност, ще се наложи да ми простите! Хубав ден от Синоптичната служба /да отбележа-не съм поръчвала тази смяна на времето, от Европейския съюз така решиха!/

Красивият ми петък, мъгливият той

Добро утро! Тази мъгла над Стара Загора ми е позната повече от есенните и вариации, когато стои с дни над града. Тогава Радо и Жени почваха да кашлят алергично с една кашлица със звук на метал. А че и вали днес май...Значи и в мъглата дори, всичко ще върви по вода. В Международния ден на театъра -днешният 27 март - има такива едни интересни неща за мен, че да бях си ги поръчвала, едва ли щяха да се изпълнят. Успях да ги подредя по реда, по който са пристигали в живота ми. Една от първите ми любови е поезията. Безспорно. Една от първите е, защото киното е първата. Тези неделни кина с тате, когато ни водеше с брат ми. След киното веднага е поезията. При нея все пак трябва да можеш да четеш. Помага и в живота ти да има учител като първата ми учителка по литература г-жа Цвяткова, която се появи в живота ми в 3 или 4 клас. И ме записа на литературен кръжок веднага. Самата тя четеше в час поезия и други текстове с такъв глас, че се отнасяш надалеч и мигновено. С крайчеца на окото си поглеждах към учебниците по немски и по английски на Радо и Жени. Не видях поезия...Вкъщи докато учеха, не видях нито един лист с поезия. Не чух нищо за Шекспир на английски и Гьоте на немски. ПОНЕ за тях. Поне едно стихотворение...Поне малко художествен текст. Поне мъничко. Когато почваха да учат езиците /нещо, дето ще ми липсва цял живот-да зная чужд език/ им подарявах книги с поезия - двуезични книги. Никой не ги отвори. Така си стоят в библиотеката... Не съм човек да охка и въздиша по миналото. Вероятно учебниците на децата ни са съобразени с времето, правили са ги по-умни от мен хора. Поне малко поне да бяха по-вдъхновяващи. Поне малко...Както и да е. Всеки явно засища собствения си глад. Аз съм невероятно радостна и много щастлива, че днес в Стара Загора ще е поет, преводач, преподавател - Аксиния Михайлова, която отдавна искам да видя. С риск да закъснея, което ще е най-вероятно, на концерта в Операта. Защото музиката, операта и оперетата е по-късните ми любови. И ще ми прости. Изпълненията ще бъде представяни от актрисата Диана Найденова - ех, няма почивни дни за тази професия, дори и в празника и. Харесва ми гласът и и как прави всяко нещо да изглежда впечатляващо. А след концерта или по негово време, ще почна да надничам в телефона за вести от Дарко и Таня, които днес вечерта ще са в Народния театър "Иван Вазов" и ще излизат на сцената да получават ИКАРи. Както съм ви писала "Страх" на Кукления театър в Стара Загора сигурно ще има поне 2 ИКАРа от 4те си номинации. Така са подредени нещата при мен в петъка, между тях ще се върши и служебна работа, да не си мислите, че нямам такава и само си свиркам и пея по цял ден. Всъщност може да си мислите каквото искате за Синоптичката на 8я етаж, тя не е обидчива. Поне не много. Не е и злопаметна, но много помни. Ех, тази Синоптичка.... Успешен ден и до скорошни срещи - 18 часа в книжарница Приятели или 19 - в Операта.

Романтиката, ах тази романтика....

Добро утро! Навън е светнало вече напълно. С лягането и ставането приличам на баща си-той ляга рано и става рано. Цялата къща се снишаваме-тате си ляга точно в 22 часа. Шепнем си в другата стая и ТВто работи безшумно. Тате заспива на тихо, аз мога и на светло,и на мач, и на Анимал планет, и на Охота и рибалка и всякакви предавания, които гледат истинските мъже. Хехе, истинските! Как го написах само. Обаче край, мисълта се отвя в тази посока. От пролетта ли, от що ли е копнежът по романтика у всяко едно сърце. Няма ги напоследък мъжете, които един комплимент да ти направят, че свят да ти се завие от кеф. Да поруменееш като малка мома на седянка. Да ти изрекат думи, от които да ти е приятно като че да си пръснала скъп парфюм. За поезия, писма, покани да не говорим-изчезнаха съвсем. Поколението на кавалерите е с нараснали години, поколението на активните мъже на моите години работи, та се къса, а младите-моля ви се, откъде да научат как се държи един кавалер, какво е да ухажваш дама...Купих една книга, дори е книжле на бате Радо, той не я е отварял. На 8 март човечецът ми донесе карамфил и се учехме, какви цветя се подаряват на дама и как е най-добре и без повод да е цветето. Но да е роза. Примерно. Гледам как общуват помежду си на неговата възраст младежите. С какви думи си пишат по компа. Плюс че не четат книги. Романтиката отиде, та се не видя, ще изчезне съвсем. Направо няма да я има скоро време. Скоро позната разказваше нещо интересно-чува тя, че момчета долу пред блока викат свой приятел от блока да излезе с тях. И го подканят - Хайде, ела, няма да има момичета! /че няма да излизат с момичета нанякъде/. Леле майко, да си изплашен от момичета...Какъв мъж си или ще станеш? Толкова ли са страшни момичетата/жените? Какво могат да ти причинят? Не знам, не знам...Но романтиката отиде нанякъде, та се не вижда никъде на хоризонта. Времето на големите любови, страсти, бурни флиртове, да воюваш за някого. Да се чувстваш жив, да усещаш къде точно е сърцето ти, да летиш, да си мечтаеш, да заспиваш с усмивка. Пред очите ти да са залепени сякаш две очи и където и да погледнеш, те да те гледат на един пръст разстояние.Ех... Синоптичката се отнесе в незнайна посока, а трябва да отива на работа. Един влюбен, романтичен и усмихнат ден желая на всички вас! Поздрави от Синоптичната служба!

За Благовещение и една Йоанна от приказките

Добро утро и честит празник! Харесвам много Благовещение, изпълва ме с благодарност този празник. Не е светски, не е спорен, само е красив и дълбок. И макар че от вчера не мога да спра да мисля за самолетната катастрофа и загиналите деца, празник е, ще мина през църквата да благодаря. Че имам честта да съм майка. Каква -това е отделен въпрос. Добра, лоша-колкото хора, толкова мнения. Като гледам детето Жени и бате Радо - продуктът е абсолютно читав, значи може да се брои че е добре възпитан. Това с възпитанието не идвам съвсем от въздуха, въпреки че децата са различни от родителите си. Идва от примера, който даваш и от сърцето. От вчера искам да напиша за една разкошна Йоанна, с която съдбата ме среща по случай днешния ден, Благовещение. Всъщност избрахме го заедно, а Йоанна е директор на Детска градина №10 "Светлина" в Стара Загора. На Благовещение преди години имаше празник, който организирахме, за да отбележим края на спечелен проект в градината. Оттогава насетне Йоанна спечели много проекти.Не се спря да пише и печели проекти. В градината има плувен басейн, скоро пак ще подхващат ремонти по програмата "Красива България". Не се спря и да организира какви ли не красоти в градината - то открит урок навън, на Античната улица с цигуларка, то уроци сред природата с Багатур", че и с прабългарски дрехи облечени, то облечени като герои от приказките на празника на Детската книга...наистина не мога да ги изброя, дълго е. А за двата празника на градината, за цялата градина на сцената на Операта, какво да ви говоря...То не може с думи да се опише. 200 деца на сцената-кой Моцарт, кои карибски пирати /първия път/, танцуват на класическа музика /само и единствено!/ или музика от филми. Падам и умирам от групата, която е с правени от хартия на рулца перуки-малките Моцарт-чета. Те са сериозни, чакат си реда за репетиция. Роминка се просълзява от 2-3годишни калинки-балеринки, които ще пърхат на сцената. Бъдещите и колежки, сега още бебета... А миналата година...Неописуемо. Хубавата Елена и Парис, всичките мишки, войници и други от Лешникотрошачката, всички елфи-мелфи и герои от Вълшебната флейта. Водещ-Госпожа Нота, актрисата Елена Азалова. Спектакъл, достоен за сцената на Софийска опера и балет. И много моля оттам да не ми се хвалят на столичните медии, как тамошни деца за първи път поставят и играят в оперни спектакли и тн. Нашето момиче Йоанна прави тези чудеса през 2013 и 2014 година. Тази година вече просто не знам какво ще е. Сигурно ще има цял спектакъл с деца-герои -на "Кармен", примерно. Няма друга такава дЕректорка като Йоанна, не! Нищо че така и не получи досега никаква награда, въпреки че целият колектив я номинира с огромно желание и любов. То всъщност не това е принципа при наградите де- огромно желание и лИбоФ трябва да има у журито по избора към "нашите хора", които трябва да бъдат наградени. Защото обикновено са кротки, послушни и по правилата. Е, Йоанна е извън правилата и много и се кефя, ама много! На Благовещение пиша с усмивка и благодарност за нея, защото бих била спокойна и горда и щастлива в нейната градина да се отглеждат децата ми, докато аз работя за ползу роду /или шеф-у/. Честит празник, Йоанко и всички сладурки от Детската градина, на всички жени - мамо, Жени, дружки и непознати безчет! Да бъдем живи и здрави, дейни, възторжени, обичащи! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж, която ще мине през Църквата след малко, на път за работа, за да благодари на Божията майка, че е най-разкошната майка на всички ни!

Вторник и Културния календар на града ни

Добро утро! Хубавото на блога е и това, че имам списък със запаметени няколко интересни други, които следя и сутрин ми излизат последните им публикации. Във Варна щели да правят библиотека с международен конкурс сред архитекти за сградата.Ама какъв кеф само за очите и душата е тази новина! Много ме радва. Припомням си, че в Стара Загора може би първи в демокрацията открихме нова библиотека и чисто нов музей, при това с такава модерна форма. Че халите станаха Художествена галерия. Толкова галерии станаха битпазари, дори НДК, а при нас-красив факт. И то преди години. Радвам се на всеки един такъв, свързан с култура и изкуства. Както други - на обновяването на спортни зали и обекти. И в това няма лошо, но не ми спира в сърцето. Може би защото не обичам толкова да се толерира една тема за сметка на друга. Както става напоследък със спорта, особено в Стара Загора. Представям си календар на Общината за 2015 година с тема - Културата, която ни въздига до небесата. Страница първа - Операта, че как иначе. Колко градове имат опера, моля ви се. Втора страница - Драматичния театър. Трета - Музея, от мен да мине, да превари Кукления. Страница 4 - Кукления. Страница 5- Галерията. Страница 6-Библиотека Захарий Княжески, нашето местно НДК. Страница 7 - Читалище Родина и кръжоците му. Страница 8 - Читалище Климент Охридски. Страница 9 - Къща-музей Гео Милев. Страница 10 - Къщата на арх.Димов и Сдружение Различния поглед. Страница 11 - Радио Стара Загора /и то е културен институт, колкото и да не ми се вярва напоследък/ и Страница 12 - ще бъде оставена за Новия Дом Литературна Стара Загора. Какъв кеф само, дори си представям как изглежда! Хубаво ми е да си помечтая дори...Още не мога да преживея календара със спортистите, не. Не че има лошо, но ми е в повече. Искам си календара с културата и това си е. Ще пиша на е-община, ще пиша на който си искам. Най-ценното на този град е културния му живот. Поне беше. Със сигурност-беше. Сега не е лошо пък да се разкаже на децата като приказка. Поздрави от Синоптичната служба и си отбележете, че утре в библиотеката е Мадлен Алгафари /и е Благовещение, любим мой празник/.Вдругиден на 26ти е Ден на Тракия, но и Читалище Родина с многобройните си кръжоци ще има Голям концерт на сцената на Операта. А в петък идва моя любимка - поетесата Аксиния Михайлова и Голям концерт от оперети в Операта. Ех! Айде сега към работния ден, срещата с момичетата наобяд и йога-вечерта, та да си дойде сърце на място! Поздрави от Синоптичната служба!

Понеделникът на Моята седмица

Добро утро! Компът, на който пиша, ми се предоставя с любезното съдействие на бате Радо, който спи наблизо. А аз чаткам по клавиатурата в ранни зори. Ех, че майка и чудо...Бате Радо го нямаше в събота, върна се вчера вечер от София /по важни дела/ и бяхме два дни "Сърдити старчета" сами вкъщи. Няма ни едно дете, значи никого няма. И мен ме няма. Ходя да поглеждам към леглото, няма ли случайно заспал красив младеж, с бяла кожа, тъмни коси-като апостол. Ама нямаше, тази сутрин вече го има."Свиквай"-ми писа бате Радо по телефона, докато пътуваше насам. Свиквай къщата да е празна. Свиквай да няма кого да прегръщаш сутрин, когато ухае от съня на бебе. Или поне на мен така ми се струва - все виждам бузите му на възглавницата /дето отдавна ги няма/ и усещам аромата на бебе. Детето Жени не на думи, но на дела беше заявила, че това е положението, така ще е с нея - няма да я има в къщата-ни духом, ни телом. А бате Радо е друга история, той си е тук. А скоро няма да го има, ще ходи в столицата студент... Да знаете, тази седмица, защото в нея е и рожденият ми ден, е необикновена. В нея има и Благовещение, любим мой празник, ще идват и интересни хора в Старата Загора. И Аксиния Михайлова, за която ви известих и Мадлен Алгафари и Петър Чухов. И грандиозо Оперетен концерт ще имаме и всякакви чудеса. И получих вдъхновение всеки ден да съм с пола или рокля. Величаво направо вдъхновение в моето полезрение. Дали защото поети ще идват, та така се лея в рими, не знам. Може и от пролетта да е, може от радостта,че бате Радо си е вкъщи.Умът приема,че децата растат, но сърцето не. Иска ги наблизо... Засега ви желая светъл и успешен понеделник! Довечера дечица от Музикалното ще има спектакъл "Думите на мама" в Операта, ще се гледа, че как.Дори може и да поподсмърчам тайно в някой ъгъл. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Сутрешна апетитна една такава прогноза

Добро утро! Днес двукратно се събудих, но то е пълното слънчево затъмнение. Обърка ми и организЪма тази природа, ей. В 5,33 ч. хем ми е рано, хем не ми се става, хем съм се събудила...Айде да поразгледам на мобилния какво става из Фейсбукито, как са хората, как спят, какво сънуват...И гледах едно забележително клипче под заглавие "Хората, които обичат да ядат,са добри хора". Нещо такова-добри или хубави. И реших, че днес ще му ударя една прогноза за храната и хапването. Обичам го това хапване, ма много! От дете имам дивен апетит. Понеже бях едричка, винаги играех мечо в театъра в детската градина. И после си бях едричка. По нашия край, а и за такива деца като мен казват "бабино дете". И е вярно-баба си беше вкъщи и се чудеше, какво ОЩЕ да ни сготви и да ни нахрани. Девизът на нашата къща беше "Оттук никой не си тръгва ненахранен". Сутрин имаше трахана, попара, всякакви родопски там пържени работи, да не изброявам. Готвеше се една тракийска баница с ориз и с две точени на дъска кори, дебелички. Баницата се правеше върху печката с дърва. От едната страна първо, после се обръща на дървения кръг и обратно в тавата, за да се изпече и от другата. За манджите да не говоря...А майка беше и още е най-приказната сладкарка, която познавам. То кошнички с крем ли не бяха, то калии с бонбонче вътре, то шахматни торти, то торта Пламък, то чудесии просто. Как да си слабичък? Но брат ми беше. Той беше злоядо дете и беше кльощав. Сега в последните години се "поправи" вече и заприлича на мъж, че да му отива и на почти двата метра височина. За сметка на това сестра му винаги си е била яка кака - в буквалния и в преносния смисъл на думата. Обичам да хапвам не, ами си преяждам като е вкусно, обичам и вредни неща /понякога/, обичам простички манджи и завързани обичам и обичам да готвя от всичко, което върши жената в една къща. Но не се броя за изкусна, просто се получава винаги вкусничко. Изкусни приятелки имам доста. И ме хранят - доволно - Бени, Ели, Тонито, Живчето, Зинка /ах, тази Зинка!/, Ранчевка, Снежка /когато си дойде отдалечето/, Нелито на другата Снежка с нейните тутманици и тестени съвършенства....Не е прогноза като за ранни зори, че много облизване пада, но - Да живее апетитът и храната и храненето! Да живей! Едричка, но здрава. Това ми стига. Знам как отслабвам, като не съм добре. И не искам. Затова хапване и движение, пък каквито - такива сега! Пухкави - ми пухкави! Поздрави от Синоптичната служба и ако за обяд имате наблизо ресторант - непременно супичка с хляб, ама непременно. Да не налетите на тестените бухналости, моля ви, дръжте се като големи хора. Непременно супичка!

Поетичният ми вторник той

Добро утро! Тази сутрин картината на града в прозореца ми е толкова кристално ясна, чиста, светла, остра от светлината чак, красива. Идва пролетта и това си е то. Чудя се като гледам голите баири до залесените на Аязмото - сигурно с такава любов е създаден този парк, с такава силна любов, че пази целият град от набезите на природата. Селяните си искали пашата, Дядо Методий направил парк. Ей, иска ми се да съм познавала този човек! Де ги сега тез? Всичко наготово, всичко на тепсията и пак нищо накрая. В Града на поетите един поет и то Мария Донева направи литературен клуб за юноши. Миналата седмица бе първата сбирка.Ура, най-после! Хвърлях шапка във въздуха, тайно, разбира се. Аз съм ходила в такъв клуб в детството си, бях голямо момиче всъщност. Участвала съм в конкурси. Мама ми пази стихосбирки с включени мои стихове. За малко да отида участник в знаменитата детска Асамблея "Знаме на мира", но друга спечели конкурса. Не са ми останали филологически познания от ходенето в този кръжок, но любовта към поезията е завинаги и желанието, понякога, да излагам мислите си в рими. Най-после този град има Литературен кръжок, воден от такъв поет и да се явят на сбирката 5 /пет/ деца. Това не можах да го повярвам и да се примиря. Снощи звънях на любима преподавателка по литература, днес ще продължа и в друго училище. Да изпратят деца. Да отидат много деца. Да се съберат две групи. Да се съберат много групи. Най-накрая Поет да води кръжок и да няма деца! Докъде я докарахме в тази Стара Загора...Защо да се възражда Музей Литературна Стара Загора? Кому е нужен, когато в първата сбирка на един нов литературен кръжок отиват 5 /пет/ деца? Когато няма литературно дружество, очевидно, да предложи програма за честване 140 години от рождението на Кирил Христов, а училището с името му само си организира честването. Когато друго, 11то училище, на името на Николай Лилиев, обявява Национален конкурс в чест на 130 години от рождението му. Може би заради тези училища пък може и да трябва да има такъв Литературен музей....Може би. Стана ми литературна прогнозата днес, ама и аз съм си изначално литератор, това си е то. Днес и ще гледам пиеса по текстове на Валери Петров, каква прелест само. На Театрална работилница Сфумато. На Маргарита Младенова.Еха, кой като мен! Ако познавате дете, което пише стихове - моля ви пратете го днес и всеки вторник да се запише в кръжока на Мария Донева в Центъра за работа с деца /срещу Читалище Родина, в близост до Радио Стара Загора!/ Хубав ден и много поздрави от Синоптичната служба!

Слово за Благодарния Понеделник

Добро утро!Вашата синоптичка свърши маса работа, преди да седне на компа. Така и миналата и седмица мина с маса работа, две големи прегръщания на горчивини и една красива, много наситена с емоции, много оптимистична събота. Работна събота, с много деца в Операта. Това ми бе най-смисленият ден от много дни насам. Зала, пълна с изключителни деца. С умни погледи, красиви, облечени хубаво. Интелигентни деца, водени от интелигентни учители. Учители с жажда за музика. Деца, окуражени финансово от родителите си, за да дойдат от Ямбол и Димитровград да гледат и слушат опера. Хвала на учители, родители и деца! Колегите, които се раздадоха за децата. Усетиха, как има смисъл. Има смисъл от това, което правят. В неделя захванах хубава книга. От тези, които ми дават да зная, не само да усещам повече и по-дълбоко. Усетих се отвикнала да чета подобни книги. Наваксвам в движение. В книгата умникът Льоса, Нобеловият лауреат пише за моите мисли и то пише така дълбоко. За днешния ден също имам хубави очаквания. Пуснала съм си ТВто и то си дрънка, но ми пречи да се съсредоточа. Така си и знам, телевизиите разсейват. Но и помагат по-бързо хубавите работи да стигнат до хората. Да ги видят. Да ги усетят, който може и се е настроил да усеща. Не е задължитително. Делникът започна за доста от вас. Тези, които още не са вътре в делника, могат да започнат деня си с едно голямо Благодаря към Вселената! Стара Загора остана град сух и незасегнат от природните катаклизми. Направо остана оазис в тази зима. Гледам репортажите от страната, от места със сняг и прелели язовири и реки и направо не мога да повярвам, че живеем в една и съща България. В Стара Загора катаклизми няма и пролетта идва със страшна и красива сила. Голямото ми Благодаря е, че сме живи, здрави и в спокойна обстановка. Повече благодарност никому не вреди, дори много помага в живота. Ще го нарека благодарният понеделник и ще отпътувам в него, спокойна и съсредоточена. Доколкото е възможно при емоционалните натури, дето всичко им минава през сърцето. Не че искам, но другояче не може при мен. Съдба. Желая ви усмихнат ден и кураж, началото на седмицата може и да е по-така трудничко и стръмно след почивните дни. Но пък каква гледка се открива само, като се изкатериш нависокото. Каква гледка само! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Петък е - на усмивките и хубавото настроение

Добро утро! И ето, дойде петъкът, ей...Даже май е и 13ти. Сигурно затова в тази седмица ми се объркаха много неща. Направо преглъщах едно след друго разочарования. Такава една седмица работна беше. Ще продължи всъщност до утре наобяд, защото имаме постановка и детско утро в Операта. Все повече се умилявам от дечица, може би като се пенсионирам, ще стана доброволец някъде, където се работи с деца. Децата са абсолютно богатство, цели вселени, чисти и много талантливи. Вчера край Операта паркира интелигентна майка, в колата са двете дечица, пораснали. Знам я майката от години - разкошно същество е. Децата са сламеноруси ангели - малък мъж и дама с коси до кръста и сини очи, та се отнасяш. Идват, за да попитат и запишат малката на балетна школа. Обяснявам на дребосъчката, как се обличат малките балеринки, как ги гримират и им правят прически и лепят по лицата златни и сребърни звездички. Тя вече е изгубила говор и звук. Чак младежът почва да се интересува, въпреки че до колата говореше на майка си за бойни изкуства. На младежа казвам, че в балета мъжете са кавалери, подават ръка, вдигат дамите във въздуха, коленичат пред тях. Такива ми ти работи...Много се ще радвам, ако и младежът се запише на балет. Всички големи балетисти, които познавам, са мъжкари до един. Начело с моя любимец Станко, веднага него- Сашо, Иво, Драго и тн. Мъжкари. Ако Вселената ми даде шанс да помагам за внучета, ще ги водя на балет сутрин, обед и вечер. Жените остават завинаги с изправена стойка, изпънати рамене, с много интересна походка-сякаш че се плъзгат. Мъжете остаряват красиви. Единственото, за което мога да направя изключение при внуците е цигулката или пианото в краен случай. Или балет или инструмент. Ако искат и двете-край, отдавам се единствено и само да ги водя и на двете занимания. Смешно ми е като го пиша, то са едни фантастики засега, но кой знае...А може и да са чужбински внуци, гледани с еко и био храни, по грамчета и по минути с разписание и да няма никаква възможност за балканските своеволия на една баба. Засега ви пожелавам смешен петък, това целях с прогнозата - да ви разсмея, да разсмея и себе си, защото никак не ми е усмихнато. Желая ви според ден и хубави почивни дни! Поздрави от Синоптичната служба!

Четвъртък на помиряването и себеизразяването

Добро утро, скъпи приятели! Вече мисля, че уцелвам дните и съм сигурна, че е четвъртък. Не знам днес какви общочовешки и общоградски събития ще има, но се сещам за едно, за което малко ще напиша. В Кукления театър довечера ще се играе "Страх", една забележителна постановка. Премиерата и беше на 1 октомври. Тогава ме нямаше в града. После чух отзиви. После почнах да се готвя, кога ще я гледам. Подготвям, защото си мислех, че ще ми припомня страховитите ми познания по темата страх. А, уверявам ви, много знам по тази тема - надълго, нашироко и надълбоко. "Страх" не е страшна постановка, нито плаши, нито стряска. Тя ви помирява със себе си. Води ви към себе си. Наистина постижение на трупата на Кукления театър. Гледайте я днес, защото после ще има да се хвалите-в края на месеца със сигурност "Страх" ще получи поне две национални театрални награди Икар. Понеже тези дни си мисля за изкуството и за публиката му, та сега го навързвам със "Страх". Трупата на Кукления театър винаги е била абсолютно активна творчески и обществено. Това е пример за хората, не само изкуството, което създаваш вътре в една сграда. Да си активен обществено е изключително важно в днешно време, когато хората са в тотална безпътица. Да изразяваш мнение и гражданска позиция, да не се страхуваш, да говориш смело и както го мислиш. Това очакват хората от артистите, вярват им, че ще го чуят, надяват се да го чуят. Защото самите хора им е трудно да го правят, от това да мълчат зависи хлябът им. Артистите би трябвало да са най-активните граждански хора. Кукленци от Стара Загора са такива. Те са във всички събития на града, на стачки, на шествия...Изкуството не просто мами хората към себе си, за да влезат в театъра, да го гледат, да го оценят. То е и навън, то е навсякъде, където има нужда да е красиво, вярно, чисто, справедливо, да се изрази позиция, да се вдъхновят хората, да се поведат. Преди време четох статия, как преди спектакъл на "Набуко" диригентът Рикардо Мути е държал реч в залата, че държавата Италия затрива културата си. В залата е бил Берлускони и е бил освиркан. Хорът на сцената е пял знаменитото Лети мисъл на златни крила. Ей затова е изкуството, затова е. Не само да възвисява, а да води. Не само да въздига, а да показва пътя напред, да свети в тъмното, да пали. Сполай ви и хубав да ви е денят днес, озарен и окрилен! Поздрави от Синоптичната служба!

Сряда на умните млади хора

Добро утро! Направо да се посмея да нарека, кой ден е днес, но съм сигурна че е сряда. Нещо напоследък прескачам насам-натам във времето. В Библиотеката довечера ще има представяне на едни красиви, млади хора, които правят сайта http://www.bulgarianhistory.org/darenie/ .Гледах ги на плакатчето за срещата и им се радвах. Удивително силен ген, много физически красиви са това младите българи. Наистина като изрисувани. Сега си мисля, че това са главно умните млади хора. Красотата идва отвътре навън. Много одухотворени, много, много привлекателни. И в дискотеката, дето подскачах на едно място в събота вечер, имаше много на брой модерни, хубаво облечени, доста симпатични млади хора. Откъм издокараност-перфектни. Много им се радвам на смислените млади хора, много. Изключително изобретателни, много подготвени в технологиите, владеещи езици. Снощи бях на последната си родителска среща в ролята си на родител. Както знаете, бате Радо завършва тази година гимназия човечецът и поема в живота или животът го поема. Хубави деца, доста от тях приети вече в университетите навън. Някои ще останат. Уморени от безсмислено учене. Вяли. Децата силно се увличат от каузи. Но вече не щат в училищна полза. Не искат да се готвят за матурите. Понеже са хитреци, прозрели са че никой не се интересува от успеха им на матурите /само ако изрично не го искат от чужбински ВУЗ/. Че държавата ги кара да се надлъгват с нея с тези матури. Че държавата не изисква от тях оценката от матурата по РОДНИЯ език да е изключително важна при кандидатстването им, защото това е роден език. А който го владее добре, владее добре и другите езици. Няма как да знаеш английския добре, ако не се справяш добре на родния си език. Ех, тези наши хитреци! Всичко си спестяват, но животът много скоро почва да черпи и от тайните им резерви, трупани през годините спестяване. Да се ядосваш ли, да ги обичаш ли, да ги критикуваш ли, да ги подкрепяш ли-колко и до къде, вече направо не знам... Учителите им се притесняват за тях, на другарите ученици не им пука. Още малко остана, последният напън е вече настал. Хитреците, надявам се, ще се справят с 10те процента от умствения багаж, които използват. Може би и по-малко да са процентите... Та тази сряда, както разбрахте, възпявам умните млади хора на нашата родина. Които на всичкото отгоре, са и останали тук.Еми то няма по-големи герои от останалите тук, това са съвременните герои. Въпреки че и няма по-естествено от това да обичаш и да работиш за родината си. Желая ви усмихнат ден и довечера да ръкопляскате на младоците от http://www.bulgarianhistory.org/darenie/ в библиотеката! Поздрави от Синоптичната служба!

Вторник и неговата публика

Добро утро, скъпи приятели! Сърце е на място-кафе има, вдясно от мен е чашата и вторникът придобива определени форми, има яснота и острота. По-високият хълм от Аязмото в прозореца ми е със снежец, а такъв грам няма в града. Интересна картина си е - заснежен хълм над безснежния град. Не че ми липсва сняг в града, изобщо не. И вече не ми се навлича толкова много... И днес няма да има репетиция на "Трубадур", както и вчера...Криво ми е. Публиката искала спектакъл, не концертно изпълнение. Публиката иска софийски звезди от ТВ екрана, за които да си дава парите. Иска да се залъгва с обещания за качество. Искала да се развлича. Че кой я кара да страда на опера, това е приказка, разказана с музика, каквато отдавна не се пише. Музика, която липсва като снега в безснежна зима. Но трябва очевидно да я няма изобщо, за да ти липсва. Да тръгнеш да я търсиш надалеч. Да се снимаш с нея. Да и се радваш. Ако можеш да се снимаш с музиката, де...От една страна може и да са много оперите в тази България, от друга - ако я няма, кладенецът пресъхва и вече нямаш нужда точно от тази вода. Което е лошото. Забравяш, че някога е имало изобщо такъв кладенец на това място. Паметта на публиката е слаба, всичко ще бъде забравено бързо. Телевизията не замества усещането в залата. Усамотението, тъмнината, светлината, гласовете... Както и да е...да живее публиката! Въпреки че и кафето сутринта не ми помага да си я представя в точни форми. А и тя има много гласове, не ми звучи с един и става полифония. Както и да е, в сряда няма да звучи музиката на "Трубадур" в салона. Щото публиката иска движение и екшън, костюми, дуели...Иска ако може никой да не умира, всички да се женят накрая, да се вземат, да се обичат до края на света и отвъд. Да няма драми, да има мир и любов. Много ми е интересно, защо публиката не може да го заръча на телевизора, че да сменят и новините, обаче на Изкуството го заръчва. Народният театър да обяви цена на билета 8 лв. за целия месец март...накъде отиваме, не знам, не знам. В събота двете заведения, в които бяхме предпразнично гъмжаха от хора. А това в тях не е музика, то е изтезание със звук, светлина, вибрации. Парад на дрехи и прически. Място за запознанства, може би. Сигурно, не знам. Айде че се и разпрострях...Вторник е, време е да се хуква за работа. Има много още народ, който чака да повярва в чудеса. Като не мога да помогна за общото благо, тази вечер ще я отделя на личното си и може би ще ида на йога. Поздрави и хубав вторник ви пожелаваме от Синоптичната служба на 8я етаж!

Мисли по пижама още

Добро утро!/въпреки че в Синоптичната служба няма грам кафе тази сутрин и утрото ми е недовършено.../ Но е добро,като всяко ново утро. То започва деня с обещание, как ще го завърши - си е отделна работа, тук се намесва милостта на Вселената, нейните закони и намерения към нас. Но утрото винаги е добро. Цели два дни народът ходи да снима снега, да се поздравява за 8 март, да се снима на веселби...А тук-нямахме ни снежинка. Не че ми и трябва де, аз отдавна съм извикала пролетта и искам пролет и ми е пролетно. Невероятно количество снимки на снега се изля във Фейсбук, хората зажаднели, изглежда снегът ще избяга трайно от тези ширини. И ще ни остави на дъждовете. А си е друго картинката, нашарена със сняг. Бялото и чистотата му. Хрупането на снега под обувките. Ледените шушулки и заскрежените прозорци. Снежинките, които рисува студът по тях. Ако продължа да ги изреждам снежните работи, ще стигна до камина със запален огън, билков чай в ръката, вълнени чорапи на краката и топла стая. И ще ми се приспи... А делникът чака на вратата като сутрешно кученце - да го разходя. Тази мартенска седмица ще е бързоподвижна, ще има разни работи в нея- ще има и от това, и от онова, и от третото и от петото. Не мога още съвсем да си я представя в главата си, затова и изговорът ми такъв. Кафето би придало яснота и острота, ама няма...Значи началото на седмицата е желираноподобно - всеки да си го оформи в собствената си формичка. Засега ви пожелавам хубав ден, много усмивки и да ви спори в този понеделник, а аз тръгвам да изловя едно кафе от въздуха, да си го пия от чашката и да вървя към работа, усещайки как и делникът тръгва в някаква форма. Поздрави от Синоптичната служба!

Петък дойде след срядата

Добро утро! Сбърканата сряда, която била четвъртък, се разбра, след като си написах писаното-мина и замина. И ето - хоп, в петък сме вече, скъпо човече. Заръчах си го плодотворен и всичко се изсипа в първата му половина-организационно и технически. Още по-добре. После като представител на администрация ще изчакам края на работния си ден и на секундата поемам към дома. Даже като пиша не си вярвам, защото и не ми се е случвало последните години. Така...Та в петък ми е плодотворно, както ви казах. Косата е подкъсена, на йога ходих-най-накрая! Детето Жени се прибра, не беше с гаджето тази вечер и сега спи много сладко. Това е то - да поемат децата по собствения си път, да влязат в живота - както шаблонно се казва. Вече си идват за малко и до после. Времето, в което си идват-много бързо лети, все сякаш е било ужасно малко. Разбирам я майка ми като все ме изпраща накрая с думите - Хубаво, ама не можахме да се видим! На майките все не ни достига времето, да сме с порасналите деца. То идва оттам, че децата си имат свое вече време, движат се в своето измерение и животът им не е общ и с всички у дома, както, когато са малки. Детството е време на общото, на общия задружен живот - всеки е всеки, а всичко е общо. А после големите стават сами и самостоятелни същества и понякога споделят част от времето и пространството си с родителите. Завръщат се, идват на гости, такива ми ти работи, породени от гледката на завърналото се за кратко дете. Не знам, как ще е, ако е за дълго. Не съм привърженик родители да живеят с порасналите си деца. ...Заредих се с книга и с любимото списание за почивните дни.Има създадена организация за танци-манци утре вечер. Брех, отдавна не е било, дано да не съм забравила. А много обичам и много ходехме в една дискотека Абсолют преди години. Банда женоря с тук таме присъединяващ се индивид/и от мъжки пол. За идващия осми март какво да ви пиша - не го ли организирам, не се случва като празник. Нищо не организирам вече, дори и думи си поръчвах, нищо няма да поръчвам вече. Ако някой ми честити празника, честити! Ако не-няма да е болка непрежалима. Желая ви усмихнат петък и да знаете, че каквото захванете днес като ново начало - било на късмет и на добро, бяха ми казали преди години и мисля че е точно така. Поздрави от Синоптичната служба и усмивки!

Срядата да бъде кротка

Добро утро!Ако всички работни дни бяха като вчерашния - няма да искам да свършва работната седмица. Всъщност аз и не работя, някои биха питали Че това работа ли?! и биха били прави. Понеже много си обичам работата, та не работя в смисъла на думата тежък труд. То е лекота, различност, промяна, ден с ден не си приличат, творческо е, забавно е, писмовно е /което особено много обичам/, шантаво е, напрегнато е като трилър /понякога/, песенно е, има музика, хората са интересни, понякога прекалено интересни дори...Да се чуди човек, кокво точно върша, когато се забавлявам толкова? Темата не ми се разширява сутринта. Сега гледам гълъбите и гаргите, които винаги надушват закуската на терасата и налитата на моите трохи. Изобщо летателната служба вече работи с пълна сила, гледам въздушният трафик се увеличи рязко с пролетта. Хубаво е... Преди години заведох известният фотограф Иво Хаджимишев в Езиковата гимназия, на среща с децата от Фото-кръжока. Те го слушаха без да мръднат, без да гъкнат, крайно съсредоточени. Този аристократ, излязъл от роман, който никога не са чели и дано да прочетат. Децата имат силно развити вътрешни сетива за хората, техният опит идва от сърцето, докато на възрастните се трупа с годините и преживяното. След срещата едно момче ме попита "Госпожо, разбрах че вие сте довела този невероятен мъж при нас. Какво работите, какво трябва да работи един човек, за да познава такива хора?". Казах му, че журналистиката помага да се срещат такива хора. Журналистиката и ПРа. Такива хора като Иво Хаджимишев, като Теодосий Спасов, са голямото богатство на ежедневния ми живот. Те са извънредни, избухват като третомартенска заря във въздуха и озаряват цялото нощно небе. Вчерашният ми ден беше такъв извънреден и много скъп. Не само Теодосий, ами и Бойка Велкова с него - такава разкошна жена, такава жена! Надявам се днес да ми е мирно и тихо и най-накрая да ида на йога, което занемарявам, а не бива и не бива и не бива. Освен това срядата е женски ден и ми се полага една разкрасителна процедура. Този път ще режем косите още по-къси и щръкнали. Така ми се ще пък. Хубав ден и поздрави от Синоптичната служба!

Айде вече всички на работа

Добро утро, добро утро! Хубавото на това утро е, че е сряда и седмицата ще мине бързо с тези общо 3 работни дни. На моя крехък организъм, сгазен от скорошния грип, му стигат засега три работни дни. Още ми е слабовато. Вкъщи сега грипът се вихри в бате Радо, но той е корав мъж и не се предава лесно. Бори се там, както умее. Но и той вдига високи температури. Ама че рог на изобилието се изсипа... Пролетта дойде, този път не неусетно-дълго я наблюдавах през прозорците. Имаше дни с особено активизиране на летежа на морски птици-все пак морето е близо. Имаше дни с особено красиво небе. Всъщност то вече всеки ден е различно красиво. Болестта и седенето у дома обострят сетивата, вглеждаш се във всяка дума, жест, смисъл, нареждаш ги - да са по-красиво подредени, стройни, смислени. Докато иначе време няма. И си се трупат, неподредени. Затова бързо се разваля конструкцията им, падат бързо и от най-малкия повей. Успях да прочета книга дори, имаше хубави филми, позяпах си на воля. Кратките разходки бяха придружавани от обилно присядане, че се изморявам. Изобщо чудесен грип като за пречистване от всичко застояло, мътно, жабурнясало. Някои неща непременно ще трябва да почна да оправям и привеждам в ред. Доста съкратих цигарите, въпреки че не съм пушач. Те ме карат да се чувствам жива. Когато изобщо не ги пипам, работата е много зле. Щом ми се пуши - значи не е чак толкова зле, ще се оправи...Сега ще видим, каква ще е програмата относно гневливото. Бих искала всичко да ми харесва, от всичко да съм доволна, а не съм. Ядосвам се, а не бива. Знам че не бива, а го правя. Това също в някаква степен ми е нужно, защото ми показва че съм жива. Не се ли ядосвам, значи съм станала ангел небесен. И ще идвам в сънищата ви. /тази мисъл чак ми стана интересна...но засега го отлагам/. ...Денят е станал дълъг и започва рано. Колко хубаво, колко хубаво! И ще е необикновен. Прегръщам ви, за всеки случай още ще си нося полото и ще се загръщам, до пълно отбухване. Светло и хубаво да ви е на душата! Поздрави от Синоптичната служба!