Понеделник на завръщането към природата

Добро утро! Синоптичната служба времено затваря врати, заради отпуск, но не за през целия отпуск, не. За дните на море, когато Интернетът ту го има, ту го няма в нашия бежански лагер. Синоптичката отива на място прекрасно, място нецивилизовано, далеч от удобствата на панеления град, който предлага малки килийки за спане с приложена към тях баня с топла вода и тоалетна. И толкова му се откъсва от сърцето-на големия град. Другото и по-голямото и просторното и широкото - може да бъде открито и преживяно в природата и пред нейните хоризонти. Иначе в града струва цяло състояние - да имаш големи пространства, грамадни прозорци, място за всички, собствена територия, уединение...Ще каже човек - това са състояния, описани в романите, в днешно време ги няма. Заради масовите преселения от селото към града, пространствата станаха все по-малки, тесни и неуютни. Много хора да се натикат да живеят в малко място. Сега в последно време е обратното - къщите на село станаха привлекателни за живот, за бягство от града.Въобще щъкаме си насам-натам хората, усвояваме пространства, както е модерно да се казва. Все още твърдя, че архитектурата е една от професиите на бъдещето, която ще трябва и да измисля, как всеки квадратен сантиметър обитаване да бъде усвоен с ум и разум, с обич към Земята, с грижа за нея. И все по-мили ми става дървеното бунгало с 4 легла и 7 пирона, в които се преселвам цели 10 дни. Няма климатик, няма тинтириминтири. Назад към природата! или напред към нея? честно казано, не знам, но ми харесва така. В съседство е детския лагер на Стара Загора - и той с общи бани навън, със слънчеви батерии и топла вода. Каква романтика само! Дори не искат и да си представят децата. Тичат увити в хавлии, до стаите и по телата им се лепят последните слънчеви лъчи. Или наобяд - цялото слънце още повече разухава току що изкъпаните деца! Това го няма на много места у нас и е цяло богатство. Иначе недоволни хлапета - от живота в общност, от външните бани, от общото хранене - колкото искаш. Чувала съм ги как говорят по телефоните с родителите си и се оплакват. Ех, времена! Така...желая ви един светъл и хубав и успешен ден и много усмивки и много добро настроение! Очаквайте кратки послания от морския бряг. И да не ги очаквате - пак няма да ви се разсърдя! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Петък и малки разкази за стила

Добро утро в петък, свещеният ден! Ако можеше всяка седмица да се състои от петъци, щеше да е най-добре. Не че не ми се ходи на работа, че не я обичам - напротив. Обаче в лятото жегите уморяват много, още повече. Стават ми мили народите на топлите страни, дето ги мислим и говорим за мързеливи. То мозък не остава в топлото. Ето, ставам сутрин и вместо да съм бодра и думите сами да се леят, то ...веществото е изпарено и не подава сигнали за дейност. Иначе купчината книги за морето е готова. Имам смешна, имам от двама умници, имам две - за доброто, една от И.Алиенде, една от индийската ми поредица. От поредицата се оказаха няколко купувани и непрочетени. За кого ли събирам чеиз? Вече никой не се удивлява от книгите в един дом. От картините -може би. Като стойност в пари, като инвестиция. Като изкуство-едва ли. Много ми се е харесвало в един дом да има портрет-на който и да е от хората, живеещи в него. Или на пра-роднина. Достолепно е едно такова. Както и например в рода да има традиция да се предава пръстен - от съпругата на жената на сина и - и така в поколенията. Или да има сребърни прибори за хранене. Или сервиз от истински порцелан. Такива някакви останки от стил, който малко хора ползват. Тези, които са чели романи като деца - това е пряката връзка с книгите ми за лятото и по-нататъшните отнасяния. Към списъка прибавям ленени салфетки - за масата, театрален бинокъл- за опера, стъкленица с накрайник-помпичка за парфюм, нож за рязане на хартия /пликове за писма/, парфюмирана хартия за писма, пухкав маншон /дето си слагаш премръзналите в зимата ръце да се стоплят/. Друго какво? Ами дълга рокля, разбира се. И аз имам една - за всеки случай, но още не съм я слагала в нито един случай. Ще и дойде времето някой ден. /Този списък не че съм го изпълнила, моля ви се. Само си приказвам такива едни.... сутрешни неразсъбудени./ Списъкът с красоти стана приятен, ще го добавям още. Днес след работа се ходи на откриването на изложба в Галерията - по случай 55 години от първата изложба в тази галерия. Едно от богатствата на Стара Загора. Сега напред към работните места! И честит ни петък. Нека бъде спокоен и благодатен. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Четвъртък в мъжки род, единствено число

Добро утро, добър и светъл ден! И е четвъртък и е един благоприятен ден, струва ми се по първите признаци от тази сутрин. Лятна класика ми се струва. И е толкова близо до петък, направо да го разцелуваш. Но няма как, въпреки че е от мъжки род - и ден, и четвъртък. Напоследък мъжкият род е едно интересно за изследване явление. Говоря не за граматическия, разбира се. Няма изблици, няма атаки и попълзновения към другия род, няма ярки признаци на кавалерство, дори заинтересованост някаква да е. Няма. Май всеки си пести усилията на всички нива. Включително в общуването между половете. В ухажването, да речем. Айде да оставим влюбването настрана, то просто отива да става литературна категория /обект на литературата само/. Да вземем само ухажването като един само от елементите на общуване между половете. Ми то няма и такова нещо във времето на директните поръчки и бързите доставки. Всеки пести време и усилия. Може би разбираемо, може би не. За младостта - да, но за другата възраст - когато времето не е забързано и бива да се наслаждаваш на всеки миг. За нея е необяснимо. Освен че всеки е решил да оцелява в мъничкия си свят, където е удобно. А ухажването означава навлизане в непознат свят. И е притеснително. Интересно накъде отиде работата от изписването само на един "мъжки род"...Отиде в широките и волни простори на общуването между половете. С всяка година все по-опростено и елементаризирано. Времето на кавалера, на мъжът с обноски, този който кани и организира незабравими преживявания, пише красиви думи в писма, праща цветя, прави изненади...Дори и по холивудските филми нещо не го няма това време. В съвременните сюжети имам предвид. Нещо го няма. Само в художествената литература, но и нейните последните читатели са хората от моето поколение, така че и там споменът отива да отмира напълно. И все пак може би пък да ви пожелая поне един неочакван четвъртък с елементи макар на ухажване и закачка. Да ви е интересен и очарователен. Поздрави от Синоптичната служба, която предвкусва едно плътно приближаване към петъка и мечтаните почивни дни!

Артистичният вторник и мисъл за Созопол

Добро утро! Хладина и прохлада, каква прелест е само. Как се промених, започнах да харесвам обратното на жегата. А преди бях детето на знойното лято. Вечно под слънцето, понякога с тен тип "синя слива", толкова черна. Изгаряния, белене, лющене, за нищо не ги броях С два руси кичура край ушите - естествено изсветляла от морската вода и слънцето коса. Из разни сайто излизат снимки на нови магазинчета и красоти из Созопол. Затова задължителната изследователска разходка ще бъде проведена. Из познати места като "Котка и котка" и "Куче и куче" и из новите. Уникален е Созопол и различен абсолютно всеки път. Абсолютно всеки. Очите отнасят в сърцето гледки и красоти. Когато е празен от хора - е пълен с котки. Котки да снимаш в профил и в анфас. Прелест!А когато е пълен с хора - е пълен с гледки, цветове, движения, емоции, очи, ъгли, завои, бурканчета със сладко от смокини, ръкоделия, картини, кораби и лодки и така....Може да изследователстваш, може и да си седиш просто на произволна пейка и да наблюдаваш света, как преминава около теб - какъв е, колко е, защо е. Неслучайно Созопол е арт-колонията на морето, не е заради Аполония - тя е там, защото е такъв. Такъв е по природа - арт и спонтанен. Всяка година се самоорганизира да е различен и необикновен. Да намираш познатото на познатите места и поне през уличка да произнасяш "Ах!" на новата, непознатата и внезапната красота. С тези сутрешни мисли за Созопол ви пожелавам един арт-ден! Артистичен в смисъла на - шарен, пъстър, цветен, ярък, нестандартен, извънмерките, извън модите, по негова си кройка и подобие, което означава неподобен на никой друг и уникален. Във всеки случай - непременно да ви е по мярка. Да ви е удобно в него. Да е памучен, ленен, копринен-всякакъв според вкуса, но удобен. Да се чувствате добре в него и да сте ярки. Честит вторник, довечера ви чакам на Форума на съвременна опера с интересни идеи! Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!

Усмивката на Лятното безгрижно същество

Добро утро и светъл ден! Май съвсем разредих прогнозите...Включила съм на летен режим и това си е то. Сън ми се спи сутрин, а и май по всяко време на деня. Особено в родния край, особено там. Сигурно има ефект на майчин скут, не знам. Но сънят в родния дом е дълбок и щедър. Чист, като в детството. Абсолютно невинен. Беше ми много хубаво тези почивни дни. Бих искала и по-често да е. И в Кърджали е знойно лято, както и в равната Тракия. Вечер се разхлажда там и става приятно, хубаво е да се загърнеш, дори препоръчително. За разлика от тук, където жегата си продължава, никъде не бяга по нощите, няма почивка поне малко. В Кърджали пак имаше кулинарни откривателства с любезното съдействие на Зинка и Петя. В равната Тракия скоро не е имало за мен, заложили сме трайно на традиционализма. Разбира се, че родният край си е благоприятна територия за откривателства. Докато обитаването по постоянен адрес си е свързано с делничност, обичайно повтарящи се задачи, работа, задължения. Затова са и толкова хубави преходите между двата свята. Ободряващи и зареждащи. И в лятното безвремие и по всяко време на годината. Така...Днес започваме нова седмица. Последната ми работна седмица преди отпуската. Ще бъде наситена, ще бъде интересна - преди да си пренеса стола за четене на книги на най-тихото място в ъгъла на плажа на Каваците и да се понеса в четене, плуване и четене. Засега са мечти. Дотогава ще поработим, ще повеселим народа, ще съберем книгите за четене, джапанките, щипките за пране, разните посуди като за битуване на открито. Подготовката на пренасянето на морския бряг е сериозно и отговорно дело. Иначе личният ми багаж е супер минимален. Състои се от любимите ми панталонки с ластик в талията /за волност и лекота/, два потника и три тениски. И усмивка, която не слиза от устните и насън. Усмивката на лятното безгрижно същество. През лятото всички ставаме от този вид Лятно безгрижно същество. Желая ви усмихнат вторник, усмихнат волно и щастливо. Запомнете и си запишете датите - ДНЕС, утре, сряда, събота - в Операта и на форума ще има спектакли, които не бива да се пропускат. В Грабо има билети по 6 лв. За 24 лв. общо ще имате впечатления и настроения и наслада - за много време напред. Не забравяйте, през август няма да има такива благини. А по морето се откриват на двойни и тройни цени. Така че идвайте! Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!

Понеделник - подреденият пъргавелек

Добро утро! За първи път от доста време - цели два дни почивка! В такива случаи пък се чудиш какво да ги правиш, какво да правиш със себе си. И си леко неефективен. Към средно. Но пък всичко, което се случва, е приятно. И да се моташ неефективно-също. Но дойде понеделникът и с него нова работна седмица. Лятото прави трудът в негов си стил - небрежен, газиран, без много напъни, ефективност, продуктивност и така нататък. Без много-много конкуренция, резултатност, сравняване и прочее. Важното е удоволствието за душата. Лятното безвремие прави такова оцветяване и на работните дни. Шарено, цветно, пъстро и безгрижно. И така нататък. Не че задачите не стоят на дневен ред. И разбира се, чакат не другиго, а мен. Обаче е лято, а то е друго измерение. Ще свършим задачите с лятна небрежност и артистизъм. Задължително днес се купуват цветя или поне стрък цвете за офиса. Слага се картинка с море и кораби на компютъра. Или с шарени джапанки на плажа. Задължително в летните месеци се излиза в обедна почивка в парка и под дърво и се сяда на тревата, като се събува човек бос. Колкото се може по-често да е бос. Колкото се може-повече цветове и цветя наоколо. Може и цяла купа с мидички да се сложи на бюрото наблизо. Ако позволява работната обстановка. Пък тя в лятото всичко позволява. Лятото е сезон щедър и благосклонен. Уханен. Изобилен. Важно е днес да сме подредени в мислите и делата си, а всичко друго ще си дойде на мястото. Довечера може да се разходите по мостчето до Съда и да погледате генералната репетиция на Кармен. Тези представления на открито са изключително разхладително-газирано-коктейлно подходящи за вечерите в равна Тракия. Внасят елегантност и вечерен стил в иначе подготвящото се за лятна дрямка градче. Още не, още не. През август... Хубав и подреден ден и хиляди поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Петък на правилните думи и дела

Добро утро! Петък е, ден последен от седмицата и бих искала да е решителен. Казвам го от самото начало на тази прогноза. Ден за бързо намиране на верните думи. Които да стигнат по правилния начин и да бъдат приети правилно. И да има правилно решение. Това е задачата на петък - да помогне точно тук и да стане. Не зная защо ми се падна тази карма, но просто не мога да говоря това, което не мисля. Лоща карма е това, да знаете. Говорният апарат в днешно време е хубаво да бъде настроен така, че да изрича обратното на онова,което си мислиш. Само така вървиш напред и просперираш. Обаче при мен не само говорният апарат, мисленето сигурно е сбъркано. Зрението - също. Още нямам диоптри. Виждам кристално ясно и чисто - всичко точно така, както е. /Сещам се за един разказ на Светослав Минков - Дамата с рентгеновия поглед, ще си го припомня, забравила съм за какво беше.../. Казвам ви - да се говори истината е непрепоръчително в днешно време. Вредно е за говорещия. От собствен опит го знам. Първо че - колкото хора, толкова истини. Човек си живее с неговата си истина и ти да му обясняваш за Истината - ма моля ви се, това е обречено. Не на неразбиране, а на -първоначално, първосигнално, много рязко и тотално отхвърляне. Интересна тенденция е, че в днешните дни неприемането на чуждото мнение е особено рязко и особено агресивно. Не знам защо, нямаме никаква търпимост към диалог, логични обяснения, разнищване на проблем, търсене на решение за справяне с проблем...Въобще на диалог, на приемане, на обсъждане, на решение. И вчера за пореден път се уверих, че в това време съм попаднала по погрешка. Абсолютно доказуемо е, но няма да изпадам в други измерения сега и в други вселенски и отвъд вселенски обяснения. Всичко, което е ясно,просто и чисто, го усложняваме сега пъти повече. И защо става така знам. И за какво ми е това кристално ясно зрение, се чудя сама на себе си. Онази история с ослепените воини на цар Самуил е много силна метафора - на 100 слепи по един с едно око да ги води. Историята е драматична, а на мен ми идва визуално в обърнат вид в днешното съвремие - на 100 зрящи по един напълно сляп - да води. Затова в нашенско нещата са в такова дередже. Защото в този, който води - е сбърканото. Че зрението е дадено не за виждане, а слепотата е тотална у тези, които водят останалите /които са зрящи, но повечето не виждат/. Така...Да си пожелаем напред в решителния петък на верните думи, които водят до верни решения. И да си пожелаем спокойни почивни дни с хора, които сърцето обича. Поздрави сърдечни от Синоптичната служба на 8я етаж!

ЧРД, Опера на Стара Загора!

Добро утро, скъпи приятели! Честит нов месец, първи юли, джулай морнинг и там кой каквото отбелязва! Красиво небе имаше над Стара Загора тази сутрин, направих разни снимки, ще споделя. Небе над град, който мечтае за морето. Няма лошо човек или град да си имат мечта, това е направо вътрешно богатство. Една от мечтите на града, разпрострял се в равното, ниското, гладкото, непланинското поле, преди много години, преди век почти, също се е сбъднала. Да се прави, слуша, гледа - Опера?! През 1925 година? Само 47 години след Освобождението и вече в страната, а още по-точно в провинцията и, има достатъчно много хора, които свирят и пеят, за да направят цяло оперно представление. Хора с други професии, но учили класическа музика, свирещи на един или няколко инструмента. През деня си работят работата, вечер правят опера. Забележителни хора, иска ми се да съм ги познавала. Вдъхновителят им Златан Станчев е преписвал нотите на цели произведения на ръка. Нали не си мислите, че е имало Ксерокс тогава? Тогава! Ходил е да ходатайства за певица-солист да я преместят от далечното село в града, да може да играе вечер в оперни постановки. Ходил е да уговаря родителите на участници-девойки, че не вършат нищо лошо, напротив - че красиво, хубаво и стойностно нещо е то Операта. Че хората го искат и му се радват много. Че ги увлича. За 47 години в града има различни хорове, оркестри, Музикално дружество има, представете си, а с първата постановка на "Гергана" на 1 юли 1925 година има вече и Опера. И тази Опера я има вече 90 години. Да и се чудиш на издръжливостта и на куража. Дори когато и се струва, че вече никой не я иска-тя пак продължава да живее, да е жива, да е опера. Цели 26 години "демокрация", /с 21 по-малко от онези 47 години/ държавата ни прави напъни да съкрати Културата си колкото се може повече. Колкото се може. Затваря театри. После ги отваря. Наказва. Измисля какви ли не репресии под каква ли не благовидна форма. Почти влачи за косите театри и опери - да ги блъсне в бездната на самозакриването. Пък те се дърпат яко и не щат и се опъват. И са жилави дори. Работят и без заплати. Посрещат празника си без лев в джоба. Да, Министерството сложи Операта на Стара Загора в наказателния списък и не дава пари. Ама не ги закрива, че избори идат. В един изпепелен град в буквалния смисъл на думата след 47 години се е родила Опера. А в един процъфтяващ град - за 26 години се прави така, че да няма нужда от нея. Най-вече на най-горното, софийското централно ниво. Просто нямам думи. Добре че Любовта - както съм ви казвала неведнъж - ОСТАВА. Тя винаги остава. Обичаното дете расте и става обичан човек. Така и с операта - родена е обичана от всички, от целия град. И тази обич остава през години. Честит рожден ден, Опера на Стара Загора! Ти само не се предавай и издръж! Не се предавай отвътре - това е най-важното сега. Така никой не може да дойде административно да забие бялото знаме - на най-високото ти място. Никой няма да посмее. Прекрасен първи юли и много усмивки и светли надежди ви желая! Значи ако не дойдете на концерта на Операта довечера на Античния форум, поне си хапнете си едно парче торта за здравето на Операта днес. Ей - сладкарница "Неделя" е на баш центъра на СТЗ. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!