Приказки в мъглата

Добро утро, приятели! Тези мъгли всяка сутрин нещо се опитват да замъглят световното положение, но! Няма да им се дадем, о не. То е като изпотеното огледало в банята сутрин, докато се къпеш. Нищо не виждаш. Пребърсваш с длан-виждаш се. И с мъглата е така. Можеш да я избършеш с едно движение. То обикновено е невидимо. Можеш да го извършиш по два различни начина с два източника. С ума - който махва във въздуха като диригент и всички почват да свирят стройно. Със сърцето-то предизвиква една особена вътрешна усмивка, която заусмихва всичко наоколо и мъглата се стопява. Обикновено сутрин и двата източника работят добре, въпреки че често им е нужно повече кафе, много кафе за събуждане. Сутрин се проверява дали са в изправност и се задвижват.Без много много уговорки и допълнителни инструкции. Само кафе им е достатъчно. Днешният ден е ден, в който мъглата отново предизвиква да изпробваме инстиктите си за ориентиране в пространството,времето и хората. Дали измерваме правилно разстоянията, посоките, размерите...Оценяме ми опасностите, рисковете, ръбовете, предупредителните знаци. Виждаме ли и колко-надалеч. Можем ли да си представим, какво е - отвъд мъглата. Можем ли още, дори на много години да сме, да виждаме очертанията на призрачни замъци и летящи приказни същества. Защото мъглата не е просто природно явление, тя е свещеното време на разказвачите на приказки. Време за измисляне на приказки, за припомняне на приказки. Време за изгубване и намиране. Наистина приказно време е това на мъглите. Малко утежнено от смрадливата ситуация в големите градове с техния трафик, но...Все пак тайнствено време. Днес ви пожелавам непременно да се чувствате приказно, да прочетете довечера приказка на глас - на деца,внуци, роднинчета. Може и сами на себе си. Защо не? Сега се сещам за една,която много харесвах, руска народна приказка, за Каменното цвете и Данило. Значи това мъжко име ми звучеше много красиво - Данило /с ударение на И/. Както му звучеше, пак като дете - Филип. Така се казвала и първата ми кукла, била момче и съм я кръстила сама Филипчо. Мама казва,че това име няма откъде да съм го чула, нямаме такива роднини и познати. Лек и спокоен последен ден от седмицата, да ви е мирно,кротко,разказвателно и прочитателно на душата! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!/на снимката съм аз, вероятно вече съм я имала куклата Филипчо като се гледам/

Малкото, скрито атом-че

Добро утро! Да се събудиш без очаквания за новия ден е нещо наистина много добро. Небето е чист, бял лист. По него тепърва пишат гаргите, гълъбите и другите небесни обитатели. Пишат и с песни напоследък, развихрили са се предпролетно. Пишат и комините. Светлинките на домовете също добавят щрихи в картината. Какво да очаква човек от чисто новия ден и да напише на белия лист? Най-напред може да му нарисува една чаша с кафе, което отваря очите. После отворени прозорци, проветряване от снощния сън, които обитава още стаите,...някакви всекидневни движения в банята,коридорите, с дрехите,които избира да сложи. Ютията, която приглажда гънки и ръбатости и така хубаво ухае на прясно изгладена дреха, прана с разни омекотители...Утрото е много благодарно и благодатно,когато не го товаря със стреса на очакваните задачи за вършене. Оставям го да се разпростре и разгърне в цялата си красота, не го опаковам по разни теми за вършене. Утрото е милостивото начало на деня, който и сам по себе си ще се разгърне - колкото ни е разрешено от Вселената, разбира се. Докъдето тя е казала. Денят днес не сочи нищо особено, значи ще го оставя да си го случи-каквото трябва да става. И все пак вътрешният копнеж по сбъдване-на желания,мисли,хора, теми-си пожелавам да не ме напуска и да си остане жив и дееспособен. То е онова дълбоко скътано светло атом-че, което винаги пораства, щом има задача и цел - и моментално се превръща в мини енергетика и задвижва така да се каже "проекта" /една от изтърканите думи напоследък, която хич не обичам, пък сега внедрих/. Желая ви много шарен да е днешния ден - така обикновено е хубаво да го направим, когато навън е сиво и мрачно. Прави се вътрешна революция и съпротивата се кичи с шарки и багри. В този смисъл ще видя коя ми е най-пъстроперата дреха, че да озарим мъглата. И ви желая минутки време, да усетите, къде е скрито вашето атом-че, дето само чака идеята и става моментално Атомна електроцентрала, способна да даде енергията, от която има нужда, за да си я сбъднете сами. Хубав ден и поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Ден за изобретателства

Добро утро, драги хора! В днешния ден според Уикипедия са записани доста открития и патенти. Наричам го Ден за откривателство - лично и от всякакъв вид. На днешния ден през 1886 г. – Чарлс Мартин Хол произвежда първите образци алуминий след няколко години интензивна работа. По-голямата му сестра му помага при тези изследвания. през 1893 г. – Рудолф Дизел получава германски патент за създадения от него двигател (наречен на неговото име дизелов). през 1909 г. – Самолетът „Silver Dart“ прави първия си полет в Канада и Британската империя. през 1918 г. – Немският електроинженер д-р Артур Шербиус получава първи патент за шифровата машина „Енигма“ и тн Да живеят хората на мисълта и гения на инженерството и откривателството! Те наистина движат света напред и получават дълбоките ми уважения. Едно време тази малка държавица България беше пълна със заводи и там се трудеха хора и измисляха всякакви индустриални работи и нововъведения. В Стара Загора кипеше електроника дори. И какво ли още не. В Кърджали - Пневматика, разни там джаджи пневматични, колкото ми ги и разбира главата де. Минавахме миналата година през Белоградчик. Градчето малко, сгушено, без настроение. Едни само скали и туристи край него не стигат. Имало е завод за телефони, сега няма. Няма поминък. Край всяко по-голямо селище имаше завод, цех, работа...Сега няма. И все пак продължават да се измислят и изобретяват разни работи. Човешкият ум и гений не спят и не зависят от обстоятелствата навън, които са драматични. Те си имат собствен живот и негови си закони, по които живеят и се развиват. И добре че е така. Както сърцето е отделна система също. Добре че е така. Иначе разумът би изкомандвал всички да заспят дълбоко зимен сън. Ако тълкуваше правилно и право външните омерзителни процеси. И така, днес желая да ви е много откривателско и изобретателно. Да сътворите нещо, нещо да развалите и създадете отново, да намерите изгубеното винтче,без което машината на късмета няма да проработи, а вие го търсите от месеци...Днес е ден за намиране и създаване и изграждане. Усмихнат и позитивен и поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Сутрешни синоптични на палци

Добро утро в последната седмица на най-кратичкия месец от годината! Февруари е толкова добър месец, добряк е и се изниза лесно и бързо, без да нанася на никому вреди и щети. И пак, преди да си тръгне, заложи красиви знаци - лунно затъмнение, усещане за пролет, мартеници на базаи, цъфнали дървета, слънчице...Спокоен и мъдър месец е февруари. Граничен между старото и новото, между съня и утрото на природата. Изобщо и изцяло го харесвам. На днешната дата са започвали революции като Френската, родени са важни хора. Избрах да ви напомня,че на днешна дата през 1928 година с постановката на балета "Копелия" се слага началото на балета у нас. Красиво изкуство е балетът! Школите в града са пълни с мънинки момиченца, които припкат с мъничките си, пухести пачки насам-натам из сцената и се въртят като пумпалчета. И виждаш, по начина, по който ходят дори с ежедневните си дрешки и дебели якета-че тези дечица ще ходят и като пораснат- с вдигната гордо глава, вирната брадичка, опънати назад рамене, грациозно...Стойката, походката, самосъзнанието на балеринка остава за цял живот. Другото вече се нарича Избор. Дали ще ти стане съдба, дали ще му се посветиш, ще го направиш ли свой живот - балета! И то е труден избор. Първо, защото става въпрос за наистина много труд.Ама много. Затова жълтата раса пъпле из балета и класическата музика. Там всичко се постига с наистина ужасно много труд. Безкрайни повторения на едно и също, милиони пъти...Плюс съпреживяването му през цялото време. Умирането и раждането на сцената. Болките в краката и по цялото тяло. Травмите. Да не говорим за болката от полупразната зала. Когато има съвременна постановка. От думите-Публиката обича да гледа класически балет на палци." Ами като обича само това да гледа публиката-дали и поощрява-да има много балерини и балетиски в училищата на България и в театрите и. Или казва на децата си - "Занимавайте се като малки - за тонус и стойка, те ще останат. Артист къща не храни"? Дали поощрява момчетата си да репетират балет. Или ги праща по стадионите, защото балетът "е гейска работа, не е мъжествено, не". Не е гейска работа балетът, ама никак не е. Момчетата в Стара Загора са големи мъжкари, до един. Един от тях премина в друга професия, а очите му все в театъра и на сцената и пак идва да танцува. И всеки един от тях храни семейството си. Никой гладен не е останал. Та нека уважаемата публика бъде просто мила или поне неутрална, какво и се иска да види и има ли цената да го плати. Всъщност се разбра, че парите за плащане ги има, защото постановка на треторазряден Московски балет препълни залата, макар и на ужасно скъпи билети. Невидимото обаче май го няма. За да има балет в една малка държавица, е нужно да има много, ама много подкрепа и много обич и много поощряване. Най-важното-разбирането за Изкуството, което не е след хляба и солта, а е преди тях. Аз не бих оплаквала състоянието у нас и че има много бедни хора. О, не. Просто идете в Индия да видите-какво са бедни хора, смразяваща бедност, която просто те удря в сърцето. И колко усмихнати и благодарни са тези хора. Повече безплатни полети до Индия, повече познание за душата-бих издигната този лозунг. Всяка сутрин благодаря на водата, която тече и от която мога дори да пия, веднага. Благодаря и откакто съм се върнала от Индия,вече толкова години...Нашата бедност тук е съвсем, съвсем друга, но за това няма да говоря. Нека бъдат живи и здрави колегите ми от балета, все така ефирни и прекрасни и скоро ги очаквайте /на 20 май/ в премиера на "Пепеляшка" на палци и както-каквото е нужно за един Балет! Много красив и смислен ден ви желая и вече е време за полите и роклите /че почнах да ходя като докер вече с тези панталони, с които се сраснах/! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Извънредно съботно артистично издание Синоптични

Добро утро и много хубава събота! Това извънредно издание го мисля цяла седмица и едва ли ще се получи стройно и аргументирано, но ще е от сърце. Поводът: Тази седмица аз и мои колеги от Операта посетихме представления на Драматичния ни театър и на Кукления театър. Снощи имаше и Симфоничен концерт в Операта. Искам да напиша няколко думи за Артистите на един провинциален град, в последните години дълбоко провинциален, какъвто е Стара Загора. Тема: Артистите на този град са чудесни професионалисти и хора с голямо достойнство, с качества, достойни за уважение от целокупното човечество, обитаващо този град и околиите. Конкретики: - представленията и в двата ни театъра - "Казаларската царица" и "Кокошката със златните яйца" са стилни и изпипани до последото движение на сцената на декори и артисти представления. Имат качествата на национална продукция. Работени са от режисьори, които са висока класа и знаят, какво правят и как го правят. Имат послания, които стигат до сърцата на публика от всичките възрасти и вълнуват. Сълзите на Елена Азалова и на Янчо Иванов на сцената имат стойност, равна на хазната на най-богатите арабски шейх и индийски махараджа взети заедно. - Усилията на един оркестър, създаден като оркестър на Опера и който никога не бил симфоничен - и все пак професионален оркестър от артисти,кръстени в Музиката и Изкуството - също имат стойността на споменатите две хазни със злато и скъпоценни камъни. Имат неоценима стойност. Въпреки че снощи нямаше как да ги видя на огромната сцена - у всеки един от 40те музиканти със сигурност у няколко е имало сълзи. Публиката в залата бе рекордна за симфоничен концерт. Колегите ми бяха щастливи. Вътрешните колебания и съмнения Мога ли? - се изличават от ръкоплясканията на публиката. Могат. Всичко могат. /Тук непременно подчертавам изключителната сложност на работата на оперните артисти да пеят на чужди езици - италиански, френски и немски. Не на родния език, който се излива буквално от устните. Това са хиляди страници творби, запомнени наизуст и изпети на не-родни езици. Това е труд и усилие. Аз трудно ще мога на тези години една ода на родния си език да запомня. Пък камо ли да я изпея.И сакън де!/ - Стара Загора има чудесни артисти - драматични, комедийни, куклени, комбинирани, музиканти, оперни солисти. В театрите работи изключително отдаден на работата си технически състав - хора, които мъкнат огромни рояли, тежки декори и то бързо при смените, пускат осветления, изкуствен сняг и пушек, кроят и шият костюми, коват декори, правят маски, озвучават...Истински невидими герои. - Стара Загора е град, който обича артистите си. Някак малко по-свенливо, не толкова страстно, но...Принципно хората тук са имотни, сдържани, овладяни, имат вкус и критерий, имат изисквания и претенции. Нормално и така и трябва да е. Всички гледаме високо изкуство от екраните на телевизорите. Доста хора тук често ходят да го гледат и в столицата, и в чужбина. Обаче ходим в залите на Стара Загора, защото ....е друго нещо. Съпреживяваш в тъмното. Заобикваш тези на сцената и в оркестъра, които са избрали да останат и да се развиват в условията на провинцията. Разпознаваш ги по улиците. Знаеш, че и на тях не им е лесно, нямат славата на телевизионните звезди. Нормални хора са, които пазаруват в супермаркетите и се връщат /късно/ вечер в домовете при децата си. Те са твоите хора, хората на твоя град. Те са част от неговия жив живот. Те са украшенията му. - В петък в огромната сграда на Операта имаше репетиции по всички видове зали и нива. На сцената сутринта - оркестърът, за концерта вечерта. В мизансценна зала - репетиция за премиерата на "Слугинята господарка". В малка зала - репетиция на маса за "Прилепът", в хорова зала - хорът, два пъти дневно. В единия коридор - обсъждане костюмите на децата от школата за майската им премиера. Едновременно на всички видове репетиции. Това няма как да се сметне ни в билетчета, ни в приходи, ни в делегирани бюджети, ни в нищо. То е част от всемирния Закон на изкуството, който като всички закони - има и буква, има и дух. Заключение: Стара Загора винаги ще е Градът на поетите, Столица на артисти от висока класа, Градът на Веселина Кацарова, на Ана-Томова Синтова, на Христина Морфова, на Васил Михайлов, на Стефан Вълдобрев, на още много, много имена, с които се свързва навсякъде по света. Нека бъде и пребъде така! И да се раждат много артисти и да се създава много Красота! И Културата и, създадена на местно ниво, да получава по много обич, грижа и доверие. От всички. Послепис: Благодаря ви за вниманието и ви го заострям към идващия концерт на 2 март на сцената на Операта - артистите на Театъра пеят възрожденски песни, хорът на Операта пее и той възрожденски песни, Военният духов оркестър свири, героичният диригент кап.Цветомир Василев дирижира! Идва уникален концерт, вярвайте ми! Спокойни събота и неделя и непременно посетете представленията на всичките сцени на Стара Загора в трите и професионални театъра! Поздрави от Синоптичната служба, която е на работа и днес!

Преглед на строевата подготовка на думите

Добро утро,добро утро! Седмица не съм писала прогнози. Така показва броячът. Точно защото имаше много да прогнозирам, много да кажа... Възпитание по себеовладяване, се нарича. Знаете за събитията около театрите и че още хора ми звънят за съдбата на Операта. Наум чакат подредени доста думи, но не са в правилен ред, още ги строявам. Редиците трябва да са опънати, високите-при високите,ниските-при ниските. Не мога да си позволя развален строй.Скоро ще ги подредя като за маршова песен. Тези дни ще е. Нека общо погледнем на положението в момента, от птичи поглед както се казва. Днес в Уикипедия излезе, че на този ден през 1997 година правителството на Стефан Софиянски е взело решение в България да се въведе валутен борд. Ето какво пише по темата и в статия, възникнала в Гугъл при изписването на "валутен борд". ....Когато една държава не може дълго време да намери нужното количество почтени и разумни управленци, тогава, за да бъде опазено населението от чести финансови катастрофи, международните финансови институции препоръчват “усмирителна финансова риза” – валутен борд.../по-надолу ще поясним, какво общо има Валутния борд и Операта на Стара Загора/ Навсякъде в статиите пише, че въвеждането на валутния борд е ДО влизането ни в Европейския съюз. Обаче то не се ли случи преди доста години? А бордът продължава? Явно е,че държавата още не е намерила или произвела нужното количество почтени и разумни управленци, които да опазват населението от загуби и то финансови и духовни бих добавила. Някакви гърмежни изстрели в медиите отвреме навреме възвестяват, че учениците ни са неграмотни, че не могат да си обясняват фактите - според европейски изследвания и спрямо своите връстници от Европа. Реакция у нас-никаква. Че хората не ходят на културни събития, че разликата между просветени и образовани и не-просветени и не-образовани нараства главоломно. Реакция-никаква. Няма валутен борд в областите,които не може "да пипнеш" като хартиените левчета. Дори напротив. И там се въведоха мерни единици - т.нар.делегиран бюджет- на брой ученик, на левче продаден билет. Дето се казва, финансов механизъм се въведе. Там, където има нужда от друг вид механизъм. И да се прилагат не политически, не финансови, а държавнически мерки. Точно тук, в невидимата част, държавата изобщо я няма. Изпарила се е, нали е невидима частта. Отвреме навреме се появява, за да накаже провинилите се - в смятането на сметало с топчета. /вече никой ученик не знае за тези сметала, при наличието на калкулатори,разбира се/. Разбира се,че всичко е оставено на всеки конкретен директор в ръцете - да се спасява. Да го видим. Да му видим качествата, да му гледаме сеира. Докато отмятаме зърната от броеницата и броим до 108 и ОМ. В държава, в която няма обща воля и държавност, всичко е изоставено на личната воля и амбиции. Само че така става картината-хамстер в колело, което върти с лапичките си. И не произвежда друго, освен че стопаните му наблюдават с интерес усилията на горкото животинче. Виж, ако включат колелото с подходящ механизъм, може да произвежда и електричество. За собствени нужди. На хамстера и неговия аквариум. ...Понеже всичко стана много болезнено за изричане, ви разказах тази притча. За общото и частното. Очаквайте преглед на строевата подготовка на думите, които тренират сега правилно подреждане- Светъл и вдъхновен ден и Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Настъпи Годината на огнената маймуна!

Добро утро, скъпи приятели! Снощи според Китайския календар сме посрещнали Нова година . За източното летоброене 2016-та е Годината на червената огнена маймуна, което ще е на късмет за едни и ще крие опасности за други. Какви съвети дават хората от това летоброене, а никога не е зле да ги слушаме. Неслучайно казват - Мъдростта на Изтока, Предприемчивостта на Запада. Та мъдростта казва за тази, току-що настъпила година, че е добре: - ако искаме да имаме успехи, да бъдем по-хитри и изобретателни в действията си. Повече да използваме ума. - ДНЕС да облечем червено - за късмет и благополучие и че това ще е цветът на тази година - че е година за поемане на рискове и е време е да бъдем непокорни, а хората с гъвкав и остър ум ще бъдат най-доволни от годината на огнената маймуна. - да внесяме повече разнообразие и забавления в деня си. Поемайте инициативата, но разчитайте и на близките си за помощ! - годината е благоприятна за стартирането на нов бизнес. Реализираните идеи ще носят носят икономическа удовлетвореност, особено ако са подплатени с щипка творчество. - тази година е и година на образованието. Периодът е идеален, за да се запишете на нов курс и да повишите знанията си. - че ще е една жизнерадостна, прогресивна и подвижна година, през която може да се опълчим на наложените принципи и сами да създадем пътя, по който да вървим. - да внимаваме за измами повече от обикновено, защото в годината на огнената маймуна мошениците, които искат да ни заблудят и оберат, са почти на всеки ъгъл..... Казват и още работи от китайското летоброене, но да не изброяваме много тази сутрин, свят ще се завие. А е и понеделник. Но по всичко личи /не знам защо така, уж през прозореца гледаме само/, че ще е динамичен ден - силов и пъргав. Въобще напоследък и изобщо по принцип в последните години, времето много бърза, да се чудиш де се е разбързало. И няма време, и все не стига. И става все по-ценна стока. Едно от измерванията ми е количеството книги и свалени филми, които имам да чета и гледам и трупам ли, трупам...Може би наистина човек трябва да се събужда с калкулатор в ръка, за да пресметне по минути целия си ден. И да върви през деня с хронометър в ръка, за да засича разчетеното до стотни. Всеки ден ни припомня, колко ценна е всяка една негова минута. И да не разхищаваме времето. Желая ви успешна, сърцата, непримирима Година на огнената маймуна! Честита Новата Китайска година и както се казваше из пожеланията в Интернет - не се оставяйте да ни правят на маймуни! Хубав и смислен ден, Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

За една тема - в частност и като цяло

Добро утро,мили хора! Днес е Световен ден за борба с рака. Болест, която ми взе много близки хора. Казват по сайтовете, че е ден да говорим, колко важни са профилактичните прегледи и добрия начин на живот. Важни са, много са важни. Важни са и хубавите мисли, не-товаренето с ядове, редовното прочистване на съзнанието, правенето на добро, заниманието с изкуство в смисъл творческите дейности...И те са част, не знам дали от борбата. По точно от приемането на себе си, от сприятеляването със себе си. Като дойде страшното, тогава човек се бори. Сега и по докато не е дошло, може да говори. Да се ядат чисти храни, да се мислят чисти мисли, да се спортува. Не знам дали това може да спре някоя болест, която според мен...просто се появява. Но винаги е полезно да се говори за отговорността, която има човек-към себе си. Отговорност да е качествено жив. Докато е жив. Да дава най-доброто от себе си, да е отговорен, да е внимателен - и то не само съм себе си, а и към другите наоколо, семейство,колеги, бедни и слаби хора. Времето не само сега, винаги е било такова-изисквало е /но много тихо, много ненатрапчиво/ да не сме себични, да не гоним само собствените си цели...Но кой да ти чуе. Начинът на живот, устройството на човека е да си поставя цели и да ги постига, за да върви напред. Да гледа повече пред себе си, отколкото и наоколо. Не че има лошо,няма лошо, нито е ненормално,нито е неморално...Просто обществата, в които хората гледат не само пред себе си, а и около себе си - са благоденстващите общества. Както и да е, отвлякох се, но не съвсем. В днешния ден се опитвам да дам скромния си принос, като пиша, че жената не бива да забравя да се изследва поне веднъж в годината при гинеколог, да се наблюдават бенките по тялото, да се намалят цигарите /майко мила,тук не се харесвам!/, да се избира хубава храна, да се движи и спортува човек, да ходи по-често до Аязмото и обратно. Не че това е борба, това е ...отношение към себе си. /По отношение на цигарите и на движението се самопорицавам, напоследък!/. Но не знам, не знам наистина болестта как идва в човек. И дали може да се спре. Напоследък установявам, че на един от най-простичките въпроси и той е ЗАЩО? - отговори няма и няма. В много ситуации, за много поводи. Защо ли е така? Сякаш някаква извънземна и невидима мъгла се стеле наоколо. Та така...Нека бъдем усмихнати и добри. Животът е най-голямото богатство и всеки един ден е изключително ценен. Изключителен и ценен. А за борбата...с лошите болести и с всяко едно препятствие в живота са нужни: да не си сам и да имаш много подкрепа и много любов наоколо. Това съм разбрала от животеца си и преживяванията си досега. Желая ви светъл и спокоен ден, благоприятен и съдържателен! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

За петлите по оградите на съвремието

Добро утро и честит празник, пак, 2 февруари е Сретение Господне и Петльовден! За петлите по оградите ли да попиша малко тази сутрин...Може би да. Мъжката част на човечеството ми е била винаги интересна. Още от бебешките колички. Момчетата са различни-голямо-главести, с големи ръце, раждат се едри, един такъв техен си формат, не можеш да ги сбъркаш. Спят и функционират, като са нахранени добре, искат само това. То остава и до дълбока старост. Гладни-не фунционират. Когато са сити-светът и хоризонтът заемат местата си и виждат реалистично. Когато са гладни и ядосани-хич не ги търси за работа,мнение,задача,важно решение, за каквото и да било... Чудя се, как така войните се водят и печелят от мъже. Които няма как, преживяват глад,студ, мрак и потрес в окопите? Кое ги движи тогава мъжете? Вероятно в извънредни условия се задействат инстиктите, заложени с програмирането на пола още преди векове и галактики. Не знам. Но мисля,че жените са доста по-устойчиви същества на лишения,глад и мизерия. И все пак-жените не водят войни. Дори не биха ги захванали.Това е голямата разлика между половете. Все повече се убеждавам,че мъжете в днешно време не са хората на разума. Решителните-са на действието. Там много разум не трябва, там трябва сила,енергия,движение, дърпане напред. Даже разумът вреди, в известен смисъл. Защото трябва да се дърпа човечеството напред. Стават все по-странна материя за разглеждане мъжете. В последните години придобиват масово типични за жените /уж/ черти- сърдят се лесно, вярват на клюки и сплетни, плетят клюки и сплетни, обграждат се с безинтересни хора, на чийто фон да блестят, не умеят да водят трудни разговори, не умеят да казват истината и нещата право в очите, не умеят да си водят сметката и да разделят сламата на магарето на две /поне/, абсолютно всички мрънкат и се оплакват...Какво ли става? Какво става с този пол? Поколението на кавалерите изчезна почти тотално и напълно. Вече никой не целува ръка, не подава ръка като слизаш от превозно средство например, не дърпа стол-като сядаш на масата, не прави комплименти, не подарява цвете без повод...Мисля че се смята за загуба на време...Въобще всичко романтично сега е загуба на време. Добре че в пубертетските години се гледат повече сериалчета и децата празнуват 1,2,3 месеца от началото на всяка дружба, Свети Валентини летят, мачкат се по краката за цветя на пазара на всеки 8 март. Те това е сега тъпо и цветя на този празник не ща. Парфюм може.Позволявам и насърчавам напоследък. С напредване на годините човек изтърква рефлекса си за романтика. А трябва да се поддържа. Та-честит днес Петльовден, ден на мъжките рожби! Ще я видим аз каква съм я отгледала, засега това което е бате Радо - ми харесва. /странни са ми девойките на годините му и претенциите им за живота и човешките отношения, копирани от нискокачествените сериалчета,които зяпат/ Да живее мъжката сила, гордост и чест! На тях все пак се дължи движението на света напред, към светли бъднини-надявам се! Хубав ден и поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Здравей Февруари с мечтата ми за чисти улици

Привет и добро утро! Този февруари според мен се очертава интересен и мил. Първо, че ми даде почивка тези дни от снеговете и ледовете. Много съм му благодарна. Второ,че покани кокичетата из дворовете. Градският пейзаж стана някак си озарен-като отвътре. Кокичетата не са огромни цветя и не греят. Те светят сякаш и изпод земята. Така някакси спира човек макар и за минути време, да забелязва калта, която се стеле навсякъде по улиците. Как станахме вече 27 години демократични и европейци, а тази кал извира и извира? Около блока ни източника и е един доста голям паркинг, който не е асфалтиран. Ами другаде? Вървя, гледам улиците и тротоарите и се замислям-тази точно откъде е? Много често не се вижда. Имам усещането, че калта по улиците ни е също както с кокичетата-вътрешно извира. От хората, от лошотията, от лошите мисли. Сума ти междублокови асфалтирахме,улици и тротоари поправихме, а тази кал е навсякъде. По обувките си може да видите, ако смятате че съм черногледа. По-често да се мият улиците? Дали и тогава ще намалее и изчезне? Не знам, наистина. За мен калта е хем зрима, хем метафора. Надявам се сега на пролетните почиствания, нищо че зиматата не е заявила официално оттеглянето си. Надявам се да се чисти по-редовно и някои важни фактори да направят проверка из града за местата,които замърсяват. Мога да посоча нашия паркинг веднага-между улиците Кольо Ганчев и Господин Михайловски /изток-запад/ и Столетов и Васил Левски /север-юг/. Иска ми се някой ден сутрин да стъпвам по чист тротоар, а вечер да се прибера и да вляза с обувките вкъщи и да си ходя насам-натам като аристократ, след който ще чисти някой плебей. Искам, ама не става на този етап. Желая ви един много красив, съдържателен, усмихнат и ведър първи ден от втория месец на годината. И не забравяйте,че февруари е и месец за прочистване, нови начала, идеи,които бързо покълват и порастват... Поздрави от Синоптичната служба и светъл ден!