За една тема - в частност и като цяло

Добро утро,мили хора! Днес е Световен ден за борба с рака. Болест, която ми взе много близки хора. Казват по сайтовете, че е ден да говорим, колко важни са профилактичните прегледи и добрия начин на живот. Важни са, много са важни. Важни са и хубавите мисли, не-товаренето с ядове, редовното прочистване на съзнанието, правенето на добро, заниманието с изкуство в смисъл творческите дейности...И те са част, не знам дали от борбата. По точно от приемането на себе си, от сприятеляването със себе си. Като дойде страшното, тогава човек се бори. Сега и по докато не е дошло, може да говори. Да се ядат чисти храни, да се мислят чисти мисли, да се спортува. Не знам дали това може да спре някоя болест, която според мен...просто се появява. Но винаги е полезно да се говори за отговорността, която има човек-към себе си. Отговорност да е качествено жив. Докато е жив. Да дава най-доброто от себе си, да е отговорен, да е внимателен - и то не само съм себе си, а и към другите наоколо, семейство,колеги, бедни и слаби хора. Времето не само сега, винаги е било такова-изисквало е /но много тихо, много ненатрапчиво/ да не сме себични, да не гоним само собствените си цели...Но кой да ти чуе. Начинът на живот, устройството на човека е да си поставя цели и да ги постига, за да върви напред. Да гледа повече пред себе си, отколкото и наоколо. Не че има лошо,няма лошо, нито е ненормално,нито е неморално...Просто обществата, в които хората гледат не само пред себе си, а и около себе си - са благоденстващите общества. Както и да е, отвлякох се, но не съвсем. В днешния ден се опитвам да дам скромния си принос, като пиша, че жената не бива да забравя да се изследва поне веднъж в годината при гинеколог, да се наблюдават бенките по тялото, да се намалят цигарите /майко мила,тук не се харесвам!/, да се избира хубава храна, да се движи и спортува човек, да ходи по-често до Аязмото и обратно. Не че това е борба, това е ...отношение към себе си. /По отношение на цигарите и на движението се самопорицавам, напоследък!/. Но не знам, не знам наистина болестта как идва в човек. И дали може да се спре. Напоследък установявам, че на един от най-простичките въпроси и той е ЗАЩО? - отговори няма и няма. В много ситуации, за много поводи. Защо ли е така? Сякаш някаква извънземна и невидима мъгла се стеле наоколо. Та така...Нека бъдем усмихнати и добри. Животът е най-голямото богатство и всеки един ден е изключително ценен. Изключителен и ценен. А за борбата...с лошите болести и с всяко едно препятствие в живота са нужни: да не си сам и да имаш много подкрепа и много любов наоколо. Това съм разбрала от животеца си и преживяванията си досега. Желая ви светъл и спокоен ден, благоприятен и съдържателен! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!