Понеделник за пътешествия и пътища

Добро утро, скъпи приятели! Днес е последният ми за годината работен ден. И ще има концерт на Теодосий Спасов в Операта довечера. Какъв по-хубав завършек за годината, кажете ми? Хубавец, талантлив, българин, да свири български мелодии в пълна зала? Ще е разкошно. Мислех си даже да го ознаменувам с рокля, но ме хвана вирус за полата - в петък следобед и ме бутна на леглото и в двата почивни дни. Е, вчера вече бях доста по-добре. Но днес ще се завия добре с поло-то. За да съм здрава и да ида при мама и тате. Мама отдавна звъни да пита, кога ще идвам и какво да сготви. Остана на Вселената да пиша за някои теми, но то не може всичко сега...Днес ще пиша на Вселената за пътешествия. Ще я помоля повече хора да могат да пътешестват тази година до местата, на които искат да идат. Аз бях родена на този свят с мечтата да видя Индия, ходех на филма "Любовна история" няколко пъти, писах на актьора в Бомбай, бях влюбена в него, всяка индийска музика ме отнасяше нанякъде. Мама казваше дори, че може да са ме сбъркали в родилния дом, да са и дали друго дете, ама пък така да приличам на баща си. С тази необяснима идея за Индия. И отидох. Както и в Италия, другата страна,която исках да видя много. Там пък друга история,с баща ми гледаме до зори понякога песенния фестивал в Сан Ремо, когато бях дете. Такава звучна реч, такава красота ми е този италиански. И сякаш не съм имала други мечти за страни. Но видях и няколко други. Нека Вселената даде всекиму! Когато без да съм искала дори, ми се случи първата ми чужбина да е Америка и бях там 45 дни и се върнах - разбрах, че видяното по света променя живота ти, твоя свят. Повече не си такъв никога. Вече си и онакъв, имаш в себе си и от другите хоризонти. После вече разбрах, че хората си приличат навсякъде, че за историческите места и сгради можеш да прочетеш и в Интернет. Че снимките им са много по-красиви на компа. Но да общуваш с хората, да се радваш и забелязваш различната природа в различните страни - това е безценното. Още е пред очите ми една червена птичка, кацнала на дървото пред прозореца в кухнята в последната американска къща, в която ме бяха настанили. Такива птички ние нямаме тук...Яркочервена цялата. Природата е велико нещо. От ноември 2011 година не съм пътувала никъде по света. Не ми липсва. Светът ми е интересен и от нас до Операта дори, как се променя, как порастват листа, как падат, кои къщи ги обновяват, кои още повече рухват. ...На всекиму пожелавам да пътува, да види свят, да поживее в друга страна, да научи езици, това е безценно, наистина няма цена. Ако не други езици, поне с английския да се оправя, че то е срамота иначе - макар и от страна-джудже и ние сме хора на Света. И трябва да говорим езика му. За моя английски съм силно критична, но пък хората ме разбират сега...и не муча и махам с пръсти. Мога да говоря, макар и не много правилно. И така, желая ви хубав понеделник в седмицата преди Коледа, да си пожелаете пътешествие през Новата година и да го реализирате. Усмивки! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Едно петъчно усмихнато писмо

Добро утро! Имам списък, по който се движа с писмата с желания. Гледам, че повечето теми /желания/ съм ги засегнала, което звучи добре за мен - дисциплинира ме това сутрешно писане. Иначе вляза ли в обичайния мързел, излизане няма...И си пропилявам деня в служба на народа. А всеки ден ни доближава до старостта...Днес ще помоля Вселената за спокойни старини -от мое име и от името на доста други хора. Имам примери как се остарява красиво и достойно, което ми се иска да ми се случи и на мен. Тонито, нашият боен йога-талисман например. Велика работа е тя, с нейната жизненост и дух и модерен поглед. Напоследък развява едни модни рокли, боти и ботуши на каре, които ми вземат акъла. Но тя изглежда елегантно. Не се бори за младост отвън навътре. Тя си я има вътре в сърцето. Обгражда се с млади като нея по дух, а и по възраст хора. Смее се, готви с любов, всичко върши с обич. Не се оплаква никога. Не чака някой да я потърси-тя търси връзка със света и с хората. Не е обидена на никого, когато е сама. Не и тежи, когато я връхлетят много хора. Не седи по градинките да коментира с други ниските пенсии и калпавия живот и как никога нищо не достига-ни пари, ни време, ни нищо. Бих искала да остарявам като Тонито и децата ми да ме обичат и да се грижат за мен, разбира се, без да им се натрапвам в живота по никакъв начин. Казах на Жени снощи, че ще бъда много добра баба. Ако ми позволи, разбира се. И не че засега си се представям, но знае ли се. Бих помолила Вселената за старост без болести, без залежаване, с достатъчно зъби в устата, с достатъчно храна, с живо тяло и душа. Не само за себе си, както уточних е това писмо. И за хората, които гледам по улиците, по телевизията. Би ми се искало нашите възрастни хора повече да приличат на западноевропейските. Тази година направо ме изпълниха групата шведи-пенсионери-хористи, които обикаляха няколко дни из Стара Загора-не само че различни на дрехи и вид, но и на държание. Едни усмихнати, направо смеещи се, закачат се, говорят си весело, изглеждат като любопитни деца, снимат, коментират и очите им светят от жизненост и добро разположение към живота. До тях половинките им - също забележителни бабета. Казано в най-сладкия смисъл на думата. Баба и дядо са много сладки за изричане думи в българския език. Кратки и сладки. Не като в английския-дълги и официални /гранд-мама и гранд-татко/. Какви ти "гранд" са баба и дядо - те даже не са големи на ръст вече, с годините човек се смалява. И се смалява до ръст, удобен за прегръдки, за гушкане и непрекъснато завиране в ръцете им. Баба и дядо са пухени възглавници, на които детето да се облегне. Те са като нощна лампа с цветни стъкла - за да заспиш и сънуваш цветни сънища. Те са всеопрощаващи, всичко знаещи, винаги готови да обърнат внимание, любовта им не зависи от оценките и поведението, тя идва по директни пътища от сърцето. Нека Вселената даде на всеки, който го желае от все сърце - да стане баба или дядо, от най-щастливия вид. А младите да не забравят, че освен родители, детето има жизнена нужда от баба и дядо, дори ако са 4 на брой още по-добре. Но както се случи. И така, днес е петък и завършваме седмицата с чудесен концерт в Операта. Билети няма, както и за абсолютно последния концерт за годината в понеделник-НЯМА! Както на пълна зала я завършихме, така и на пълна зала да продължи, си пожелаваме от сърце! Спокоен петък и всичко да ви е наред днес! Не забравяйте да се усмихвате, поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Добротата в добрия четвъртък

Добро утро, приятели! Организмът е чудно нещо,включил е на почивка и не му пука, че трябва да ходя на работа. Успивам се в последните дни, много трудно ставам и кафетата вече станаха 3 за работния ден, за да стоя относително свежарка до по-късно. Днес ще помоля Вселената за повече доброта. Не само защото в Операта ще раздават награди за Добрий самарянин. Не само. Добротата, си мисля сега, е свързана с благодарността. В някакъв смисъл произтича от нея. Като си благодарен за живота, за всеки миг от него, за очите, за слуха си, за краката, ръцете, които имаш, че вдишаш и издишаш - ти си и добър човек. Защото осъзнаваш, какво имаш.А осъзнаваш ли какво имаш, гледаш да не го загубиш. Цениш го и в другите, гледаш да не го загубят и те. Добротата е нищо, без да бъде споделяна. Ако кажеш за някого-той е добър човек, за мен звучи така, сякаш няма какво друго да кажеш и изтърсваш това общо. Всеки се ражда добър човек. Ако не го споделя с другите, не прави нещо за другите, не помага, не участва в общия живот - за какво е тази доброта? В този смисъл за мен добротата е активност. Не е качество, с което можеш да накичиш някого-не е брошка. Тя е действие,стремеж да променяш света към по-добро. Не съм глобалист, не този свят като общо, а светът около всеки от нас. Пространството,времето, което ни обгръща. Ежедневния ни живот. Харесвам наградите за доброта. Но не само по Коледа, ежедневно. Има жестове, които и медиите дори отразяват-жестове на голяма доброта. Или на малка доброта. Много им се радвам и с годините все повече ме разплакват. А и напоследък ми е ревливо почти всеки ден. Питат ме Защо, казвам им - От благодарност. Така, по принцип, че съм жива. Наистина от благодарност ми е ревливо. От добротата особено бързо почвам да произвеждам сълзи. Две славни госпожи от Техникума по ветеринарна медицина - Галя Йорданова и Патриция Ахчиева доведоха 30 ученика на "Отело" онзи ден. Госпожа Йорданова води деца вече 3ти път в Операта, донесоха ми и букет. Вместо аз на тях на дам по един огромен, че си "правят труда". Госпожите обичат тези деца, които водеха и то не само им личеше, те говореха за тях с любов. Как някои деца са от бедни семейства и са дошли и са се прибрали до общежитието пеша, а то е далече от центъра.Как едно от тях е направило клипче с телефона си, за да го покаже на родителите си, защото за първи път влиза в Опера. Наистина и като го пиша сега, се разчувствам. Годините минават, а си останах сантиментал и това си е. Гледката на ученици и такива сърцати учители в Операта ми е винаги затрогваща. Всъщност повече ме затрогват учителите. Децата се раждат артисти, те очакват само някой учител да им го покаже. Да им покаже, че ги обича, че му пука за тях. /Тази тема за училището и какво става там, е опасно да я развивам, защото имам доста горчилка насъбрана. И няма да продължа./ Но искам всички, които ме четат да знаят имената на двете учителки от Стара Загора. Ще си припомня името и на госпожата по музика от Математическата гимназия в Ямбол, която организира деца с няколко /не един/ автобуси да дойдат да гледат Царицата на чардаша. После децата и пишеха на стената във фейсбук благодарности. Разбира се, че не свързвам добротата само с посещения в Операта, моля ви се сега да не помислите такова нещо! Харесвам ежедневната доброта, не жестовете и кампаниите по Коледа. Разбира се, че и от тях има смисъл, от всяка доброта има смисъл. От протегната ръка, от жеста, от вниманието. От щедростта. Тя особено силно ме разчувства. Щедростта. Този, който дава - винаги има. Така завършва тазсутрешното писмо до Вселената...Синоптичката се отправя към поредния работен ден, а на вас желае спорен и усмихнат четвъртък! И добър!

Писмо с желание за добър късмет

Добро утро от Синоптичната служба, от която и тази сутрин гледката е пълна мъгла - гъста, дразнеща гърлото една такава. Надявам се и това писмо да стигне до Вселената, макар и през мъглата. Досега не ми е върнато нито едно от изпратените с бележката, че адресатът не е намерен.Вярвам че и това писмо ще има късмет да стигне, а в него ще помоля Вселената точно за това - да имаме добър късмет. Може да го наречем още шанс, добра случайност, да ни проработи късмета, да ударим джакпота, да спечелим от тотото, да намерим 50 лв на земята, златен пръстен под дървото в парка, далечен роднина да ни припознае за наследници, ей такива ми ти работи....Списъкът на късмета е дълъг. Аз лично съм усетила два пъти какво е наистина да имаш късмет. През далечната 1987 г., когато ме приеха студент в единствено желания от мен университет-Софийския. Много се готвих, но точно тази тема не бях я развивала писмено. Падна се "Възход и падение в поемата "Септември" на Гео Милев" и имаше много двойки. Мама беше изпратена на Стената на плача, защото е корава севернячка и може да издържи на гледката и на бутането. Та тя донесе добрата новина за мен. Оценката ми беше близо до 5, но беше равнозначна на отличен почти, при тази масовост на двойките. Късмет. Втория път на лошия късмет беше скоро. С една операция по стъпалото, която довлече след себе си и втора - за корекция на разваленото при първата. Това пък ми е примера за лош късмет. И извод - операции се правят само ако са животоспасяващи. Тез козметичните например са ми потресаващи по замисъл и изпълнение-ех, тази реализирана жалба по вечната младост. По-добре да я изпееш в песен, отколкото под ножа. Но както и да е, 21 век е. И в него дори пак си пожелаваме късмет, добър късмет. И пишем на Вселената за късмет. И се редим да попълваме фишове за тото, както и новите игри, дето ги продават в Лафка. Ето, малък Гошко спечелил човечецът, ми докладваха от родния дом. Той знае как да си поиска от Вселената късмет, тарикатът му с тарикат. Откакто е проговорил, опитва с искането на най-различни работи, ежедневно и почти ежечасно най-различни хора от близкото окръжение. "Искай и ще ти се даде" Та така, пиша на Вселената за повече добър късмет във всяко начинание. Има неща, които можем да пресметнем и други, които не можем. Като късмета. Можем да си го пожелаем и повикаме. Дали ще дойде и в какъв вид, Вселената само знае. И в добрия и в лошия късмет има урок. За научаване. Спокоен ден, поздрави от Синоптичната служба и нека Вселената даде на всекиму според заслуженото. И пожеланото.

За движението е днешното писмо

Мила Вселено, дори в моята малка страна ни връхлитат всички "блага" на цивилизацията, едно от най-неприятните което е свръхкилограмите. Гледам - все повече от най-ранна детска възраст. Няма как да напиша на Дядо Коледа да изпрати на всяко дете карта за безплатни посещения на спорт. А това става все по-важно - движението. Което е въпрос пак на личен избор. Колкото и каквото и да правят кампании, лекари и организации. Движението и спорта са личен избор. Откакто преди години намерих своето местенце и ходих толкова редовно на йога - наистина целият ми живот се промени. Разбира се, че за добро. То са бавни движения, не ме натоварват, не пръхтя, не се потя, това е моето място и моето занимание. И моите хора наоколо, защото е много важно обкръжението. Е хайде, поне за мен. На фитнеса ме гледаха с леко отегчение младите инструкторчета, мотивиращи се само от гледката на стройни млади хубавелки. Като поредната лелка, която е тръгнала на борба да си върне младостта. Айде сега пък, ще ме гледат така... Разбира се, че нямам комплекси на тема лелка. Напротив, смятам да остана на 40 години, на колкото май тръгнах на йога. Така казват - на колкото почнеш да се занимаваш с йога, на толкова години оставаш. Не ви прокламирам това си занимание, а просто заниманието със спорт, движението. Роската Ранчева всяка сутрин припка по Аязмото, това нейното аз например не го мога-сутрин ми се спи, та се нося. Опитах и с плуването - обаче обичам топличка да е водата, а то студено в нашия басейн градски.Брррр. Най-смешна бях на аеробиката в залата на 6то Основно. Особено на едно подскачане върху дървена там какво беше - стъпенка. Прекрача я аз под ритъма на музиката, но трябва да прекрача и обратно, което не го мога, завива ми се свят. И си стоя на стъпенката отгоре като петел на ограда, докато девойките рипат напред-назад в такт. С музика наистина по-увеселително и надъхващо става всяко занимание, но Аз избрах вече своето. Докато са малки дечурлигите има смисъл от занимания само с музика и спорт. Нищо друго. Хайде да не съм рязка, ще загинат сума ти езикови школи, обаче тез занимания по езици са ми смешна работа. Нека да си научи родния език детето, чак към ученик и то по-осъзнат да учи език. И в Езиковата, като порасне. Мила Вселено, ако може внуши на повече хора повече да се движат и да се занимават със спорт. Защото е здраве. Лично за себе си си пожелавам /сякаш пък от някой друг зависи, не от мен!/ да си върна ритъма с двете занимания на седмица и да съм редовна на йога. Че напоследък хич не съм и се укорявам за това. Моля родителите на деца да ги поглеждат по-често за гръбначни изкривявания и да ги карат да са непрекъснато изправени, не прегърбени. Едно време в училищата ни следяха в началото и в края на учебната година - ни преглеждаха гърбовете. Сега май нищо не правят по този въпрос. А раниците на децата са убийствено тежки. Ако искате съвет от мен - кой спорт да избере детето ви-момче, че да има треньор, който е едновременно с това и прекрасен човек - ви казвам веднага - бате Нанко /бадминтон/ и бате Жоро /айкидо/. Благодарна съм им, че детето Радо растеше и тренираше и ги имаше за пример. За момчетата, които са принципно лесно внушаеми като хора /ххехехе/ това е особено важно. И така - поздрави от Синоптичната служба от 8я етаж, и синоптичката която най-накрая днес отива на йога. Приятен и усмихнат ден!

Писмо до Дядо Коледа №9

Мили Дядо Коледа, не само защото днес в Операта ще готви и заедно ще се веселим с Йоли - тази невероятна сладурка и майстор на челото и готвенето. Днешното ми писмо с молба ще е за храната и водата - нека ги има достатъчно и ако може за всички хора по света. Ако може. Достатъчно. Знам, отдавна съм пълнолетна, че за всички може да има, ако тези, които имат понякога свръхповече-дадат на тези, дето нямат нищо. Дядо Коледа, не знам защо в супер-маркетите трябва да има 15 вида кетчуп и 37 вида горчица, 866 вида снакс, 234 вида солети, бисквити, бонбони, вафли и тн. Между които се чудиш, какво да избереш. После повечето застояват, минават срок на годност и къде отиват - не знам. На боклука сигурно. Храна на боклука. Както и по пазарите с тези високи цени, като дойдат празници и тн. Както по месарските магазини - да продаваш месо , а червеният пипер да крие развалата. Това е неморално и недостойно за търговците. Моля те, Дядо Коледа, внуши им повече морал и по-малко страст към печалби. Както и на проверяващите органи - да ограничат баничарниците около училищата и да направят кампания Топла супа, за да влязат децата в ученическите столове и да хапнат нещо полезно и вкусно. Храната не е нужно да бъде изобилна, Дядо Коледа, чак пък за "маскарпоне" няма да ти пиша. И бисквитена торта с прост крем и с много орехи ми е вкусна, много вкусна. И обикновените пълнени чушки с ориз и кайма - това е любимата ми манджа. Но нека има храна за повече хора. Достатъчно храна. Никога няма да забравя какъв вълшебен аромат на готвено се носеше от картонените къщи на Индия. Къщите от картон и ламарина на бедняците. Наистина вълшебен аромат. Откакто съм се върната от Индия, всеки път, когато пусна чешмата - благодаря за водата, която имаме, Дядо Коледа. Вода, която можеш да пиеш от чешмата направо. Това е неоценимо, наистина няма цена. В Индия инструктажът как да пиеш вода е поне 20 минути - само купена от магазин, само от шише с плътно затворена,вакумираща капачка, ако може да не докосваш с уста ръбовете на шишето, когато пиеш. Показваха ни как директно да я изливаме в гърлото, ама не можах това да го направя. Водата от чешмата течеше като ръждива. И когато се изкъпеш с нея, не си сякаш много къпан, но си благодарен. Защото когато имаше вода, нямаше ток и когато имаше ток, нямаше вода. Мокрите кърпички ги изразходвах на купчини и тн. Благодаря за водата и нека винаги имаме вода, Дядо Коледа! Обещавам ти през тази година да пия повече вода, че все не успявам да се насиля да пия повече, та белким достигна 1 литър на ден. Моля те храната и водата да доставят удоволствие и наслада, радост за очите. И най-вече да доставят ЗДРАВЕ. Нека повече хора се замислят, какво точно ядат - те и децата им особено и да спрат да им дават пари за баници и дюнери. И нека има кампания в подкрепа на храненето в ученическите столове. Пък няма да се казват "столове", ще са бистра /"бистро" / малко така френски да звучи, дето се казва... Благодаря ти, че чрез разните си там небесни познати, сте ни оставили тук в тази България, такива вкусни плодове и зеленчуци. Въпреки че си изтребихме масовото производство, поне частното дребно стопанство да ни радва с вкусна продукция. Вкусно е, отгледаното на тази земя, тук. Благодаря за което и нека бъде както Вселената отреди за нас! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Приложено - и до Небесните служби по закрила

Мили Дядо Коледа, да ти кажа тази сутрин няма нищо да искам от теб, само ти пиша. Не само защото довечера в Операта ще има "Реквием" от Моцарт. Отнесе ме тази музика направо. Има някакво светло вълшебство. Млад човек, който възпява своята смърт, така както е възпявал ликуващия живот.... Напоследък,тези дни, Дядо Коледа,особено се затъжвам за хората, които ги няма до мен, защото са на небето. Коледа е и за живите и за мъртвите. Разбирам, че съм порасла и старея по това, че много хора си заминаха. Не е хубаво, че много от тях - внезапно или бързо и то млади. Ако небесното царство става все по-голямо и все по-богато с тези хора, защото те са повечето наистина разкошни хора. Бих те помолила само да кажеш на когото трябва - повече да ни пазят и наставляват, защото тук останахме само дребно скроените хора и много грешим. Мисля си, че небесната сила трябва двойно повече да ни наставлява и закриля. Но вероятно греша. Горе също е устроена небесна държава и тя също има да се занимава със своите си дела. Едва ли е устроена по правилото да пази и закриля държавата и населението на Земята. Ангелите също се изморяват от работа. А ние им създаваме мнооооооооого работа, Дядо Коледа.Ние, земните хора. Вместо да удоволстваме от всеки един изживян ден. Да ги отпуснем тез сърца. Снощи в Операта имаше много весел концерт. Краката ти сами танцуват и аз, естествено и Даниелка и няколко друг така по-плах народец, рипнахме на последния ред на балкона и се разтанцувахме и размахахме и разпляскахме. А залата седи и гледа представление. Вместо да се радва и весели и танцува. Седи и гледа. Ето това не зависи от ангелите, дето са над нас - да ни накарат повече да се веселим. Не зависи от тях. Умориха се да ни повтарят по различни канали да сме повече благодарни и повече радостни. Станаха много хората, които много обичах и които си отидоха. По Коледа наистина особено много ми примъчнява за тях, както и обикновено всяка събота ми е ревливо. От деня, в който почина баба до този момент всяка събота ми се плаче. Тя беше от единствения вид - баба у дома-който сега не се среща вече повече. Сега бабите работят до последния възможен момент. Пък и са съвременни баби, защото приличат на времето си и те. Нормално. Дядо Коледа, нека са добре там, където са и душите на хората, които ги няма на този свят. На онзи свят, казват, е по-добре. Казват. Коледа идва и за тях. Ще направя вкусни неща за ядене, защото казват, мъртвите идват на трапезата да си похапнат от всичко. Моля те там, ако имаш колега на Оня свят - да занесе подаръци за Коледа и на моите хора там. Всички, които познавах, са чудесни и много ми липсват. Дядо Коледа, помоли там отговорните люде /ти имаш пряка връзка с тях/ да засилят Небесното звено за помощ на поднебесните и повече да ни напътстват и закрилят. Много повече. Тук имам усещането, че ставаме все по-объркани, омотани и безпомощни в ежедневния си живот. И го живеем от ден за ден. Както се казва - гасим пожари с кофи вода всеки ден. Вместо да не ги допускаме изобщо. И така, стана едно странно писмо, но такива сме големите хора - вместо да искаме влакчета и кукли, разни щурави неща искаме и писма пишем. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Този път пиша на Вселената

Днес няма да тормозя Дядо Коледа, ще поискам от Вселената нещо. Тя ще ме чуе вероятно, защото аз изпращам така да се каже сигнал от Центъра на Вселената-Стара Загора и днес ще я помоля от все сърце някои работи точно за Стара Загора и от името на доста хора. Понеже този град е мястото ми на обитаване от 22 години насам, не ми е безразразлично настоящето и бъдещето и. Никак не ми е. И на моите приятели не е. Моля те Вселено, идват местни избори за кмет и общински съветници догодина. Моля те, направи така, че повече умни хора да влязат в листите на партии и да има най-накрая един Общински съвет с по-висок коефициент на интелигентност. И избраният кмет да си избере хора до него умни, кадърни и сърцати, а не които му прошепнат и посъветват партиите и според както се спазарят. Вселено, ако кажеш, вече и аз ще се жертвам и ще се кандидатирам за общински съветник - да дам личен пример така да се каже /тук много не си вярвам, но ми е интересно да си се представя/. Веднъж в живота си като се направих на партиец и ме уволниха по политически съображения. После времето се смени рязко и партията сега точно е в управляващите. Само че обидата и чувството, че да докоснеш дори политиката с малкото си пръстче на усещане е нещо гадно - остана. Политиката не че е гадно нещо, хората я правят такава. Политиката е абсолютно необходима. Необходима, защото винаги ще я има и тя ще определя важните неща. Каквито хора в листите на партиите - от такива се избира общински съвет, парламент. От тях се избират председатели на Комисии. Така от тези наличните се избра Слави Бинев. По спазаряване, разбира се. И не че няма Стефан Данаилов в парламента. Колкото повече умни и подходящи хора има в листите, толкова повече от тях ще управляват. Само че на умните и подходящите не им се занимава. Ей това е трагедията! И се тикат посредствените и нахалните. Те се закрепят бързо, лесно и сигурно - като всяка проста биологична система. Като плевел и троскот, масово . И така не можеш да различиш растенията, които дават плод от останалата безполезна зеления. Градинката общо изглежда буренясала. Уважаема Вселена, Стара Загора никак не е лош град, даже е много хубав град. Това повечето хора тук осъзнават и приветстват на ниво- крещейки на стадиона за любимия Берое. Нивото на патриотизъм е такова в последно време, уви. Патриотизъм тип футболна агитка. Против футбола и Берое нищо против нямам, дори имам начална спортна грамотност - баща ми е завършил НСА. Горкият, преди години ме затвори в салона на училището до нас, докато прескоча този спортен уред "коза" и аз го направих. Но на изпита не можах. Както и ми писаха 2 на ходенето на "греда", ами не мога, имам проблем там някакъв с равновесието. Та да продължа - против този патриотизъм тип "футболна агитка" имам против. Евтин ми е. Евтино излиза и да имаш собствен вестник и да си голям патриот в него. Да организираш срещи Как да възродим българския дух. Да плюеш и уволняваш кадърни хора, да ги гониш от Стара Загора буквално и преносно. Да шушнеш в ухото на местните велможи истини. Евтино е. Оказва се и ефикасно, защото върши работа за тези, които го правят. От Вселената моля да направи така, че да качи общото духовно ниво в този град. Болно ми е, че механизмите тук правят така, че всичко над средното - е потапяно под водата, че много интересни хора избягаха директно в София и другаде, че тези които останаха са обезверени. Болно ми е, че от почти 8 години насам е безпътица, царство на слуховете и клюките, че местната власт е безпринципна, че се управлява от Яго-вци /моля тези, които ме четат да запомнят - не се отнася до кмета това точно!/. Искам си Стара Загора от времето на бохемите, на цветните хора, на шумните артистични веселби, на препълнената Опера, на Маестро Димитров, който излиза с червена роза на ревера, на артистите от драмата, кукления и тн. с техните шумни публични любови, ревности, страсти. На Радиото, което намерих в един стар указател не на буквата Р-Радио, а на К - Културен институт /а сега е пълно с неукрепнали, но пък кипри девойчета/. Размечтавам се, но ми се иска ТАЗИ Стара Загора, не сегашната. Сегашната ми е много фейлетонна. Като мине коледното време, сигурно ще започна серията Приказки от Неолита с фейлетони от настоящето на наше село. Да уточня също, че го наричам така с абсолютно мило чувство, не хапливо - нашето село. Все пак Вселената ме довя тук и за да среща доста интересни хора. Да закаля дух и тяло в битката с останалите-неинтересните, но пък активните. Благодарна съм на всеки урок и все е имало смисъл да обитавам 22 години този град на 8004 години според местния знаменит вестник, който казва на колко години е един град, колко убити има преди над 130 години, кой какви пари получава от Сорос, за да затрие българския дух и идентичност и тн. И нека бъде според законите на Вселената и според както ний си го направим собственоръчно! Да бъде! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Писмо до Дядо Коледа №8

Мили Дядо Коледа, знам че тези неща, за които ти пиша, не могат да се сложат в чувал и да се донесат под елхата. Няма как. Но понеже ти знаеш, че съм искрена и си в пряка връзка с лицата, които сбъдват подобни желания - те моля да им препратиш писмата им. Неудобно ми е да ги адресирам до църквата, макар че Отец Йордан също би ми съдействал. Както казвам често - национално богатство на Стара Загора е - в случай Отец Йордан. Отдавна си мисля да помоля теб, Вселената, когото трябва - за повече свестни началници в тази държава. Де изчезнаха ръководителите и то така масово. И на тяхно място дойдоха хора, за които ръководенето е като да са влезли в Пещерата на 40те разбойници и за първи път виждат несметни богатства, от които лесно могат да си вземат за вкъщи. За над 20 години трудов стаж съм имала двама безспорно високи като класа ръководители - Ангелина Петкова в Радио Стара Загора и д-р Евгений Желев като кмет. И двамата уважаваха и оценяха хората, с които работят. Знаеха, защо са на това място, на което са и какво ще правят там. Можеха да дават ясни задачи. Да проследяват изпълнението им. Да ВЪЗЛАГАТ. Да защитават хората си, когато се наложи. Да вдъхновяват тези, които управляват - защото работят в най-доброто радио, в най-читавата община, в най-хубавия град. Всеки един от двамата излъчваше гордост, достойнство, бяха куражлии. Доста резки - особено Доктора, майко мила, да не го разгневиш. Виждаха по-далеч от носа и собственото си разбогатяване за кратък период от време. Не че и то не е маловажно, айде сега, не съм чак толкова възторжен наив по отношение на общинската управа наша любима.Знаете ли, как някакъв римлянин воевода си избирал войниците - минавал през редиците с наредени мъже и на всеки прошепвал в ухото мръсна дума. Който се изчерви - него вземал в дружината си. Който се изчерви - който има сърце. Сърцат. Чувствителен. Такива хора могат да се палят и да воюват. Стига да има кой да ги поведе. Дядо Коледа, децата ми, тези деца на 21 век използват думата "точен" като особено високо качество за човек. Детето Жени я употребява за учител, който и харесва - като Здравко Личев например. Каза - Много е точен. Кратко и ясно. Моля те, Дядо Коледа, дай повече точни хора и ръководители на тази страна. Точни хора на точното място. Мениджъри. Сърцати. Да не се страхуват от контролни органи или да слугуват на партии, които са ги издигнали на разни постове. Бррр, отвратително е това. Да се обграждат като ръководители с хора, също точни и сърцати. Това знам че е трудно, но не е невъзможно. Стига да гласуваш доверие, което в наши дни е особено дефицитна стока. Много талантливи хора има тази държава, Дядо Коледа и много малко добри ръководители да ги управляват. За повече добри ръководители те моля аз, но и доста народец, с които заедно коментираме делата из града Стара Загора. Защото той в момента ми е светът. Друг свят за живеене нямам. Благодаря ти и за двамата добри ръководители, които си ми дал в живота до момента. Да ти кажа право, заразително е да обичаш работата си - от Ангелина Петкова май я прихванах тази хронично развиваща се болест. Обаче всъщност тя ми е генетично заложена - от мама и тате. Нека само ти кажа Дядо Коледа за един случай. Когато дадоха "дървена ваканция" заради многото сняг и ниски температури един петък следобед беше късно - тате не успя да предупреди всичките си учители да кажат на децата да не тръгват на училище в понеделник. А и как да им кажат - децата в училището в с.Мост ги събират от махали и паланки, нямаше мобилни телефони тогава. И тате тръгна в ранни зори, в тъмницата сутринта в понеделник, макар и във ваканция вече - да събира децата, които не са разбрали и ще чакат по автобусните спирки в студа и снега да идат на училище. Искам такъв ръководител и, както е казал Екзюпери прекрасно - ей такива неща да може да прави : "Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди.Вместо това, научи ги да копнеят за огромното и безкрайно море. " Нека Дядо Коледа стане според твоята и на разните отговорни за желанията на хората същества на небето и според Вселената! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Писмо до Дядо Коледа №7

Мили Дядо Коледа, днес е рожденият ден на Детето Жени. Нека да е здрава, да е все така красива, умна и уравновесена, къщовна и подредена, разумна, борбена. Тя е от мен и не е моя, всичко онова е, което аз не съм. Намира се и надалеч от мен, няма да мога да я прегърна. Но тя е добре там, където е. По това ми прилича - гражданин на света е. В това писмо те моля за всички българи, които са в чужбина - нека да живеят добър живот, да не страдат, да не им е мъчно. То на нас, дето сме тук, ни е мъчно че сме тук, та и на тях ли да е. Нека са реализирани, сити, на топло и усмихнати. Мисля че поне половината тукашна България се крепи на онази - тамошната, отвъдната, задграничната България дето са децата ни и роднините - в чужбина. Да пращат пари да не умират родителите им от глад. Ей това май е най-големият ни внос - парите на тези, които работят навън към родителите и близките им. Болно е дори да го изпиша, но е така. Преди много години моя приятелка ми каза - Какво да правя тук, да държа мама за ръката, докато умира с тези пари, които ги получавам като заплата? По-добре да и пращам от чужбина пари да не е гладна и да се лекува. А приятелката ми е образована и имаше добра работа тук. Няма да продължавам повече, че ще се разплача. И аз искам на мама и тате да купя всичко, което поискам. Искам с мама да идем в Париж, тя отдавна си мечтае да срещне Ален Делон там. Засега не съм я завела и тя казва, че ми прощава. Засега все още не съм. Това изречение ме научиха да казвам в Америка. Като ме питаха - "ходила ли си в Италия?"/примерно/, а аз отговарях - "Не съм". Добрите американци ме поправяха много мило - "Уляна, казва се - Все още не съм". Та и аз все още не съм завела мама в Париж. Но се надявам бате Радо да иде на гости при сестра си в Германия скоро. Не че аз ще му направя този подарък - да е жив и здрав другият им родител, той ги може работите във финансовия свят. Та така, Дядо Коледа, за другата България те моля - дето е навън, нека е добре и успешна! Изглежда орисията ни е такава-да сме като разсадник на хора, които покълват тук, а се разлистват навън. Държава-разсадник. На най-различни растителни видове. За радост на хората в другите държави, дето виреем. Преди години в Америка бях по един проект - бяхме трима българи и от други 4 бивши соц-държави по още 3ма. Всички искаха да са около групата на българите, защото сме били много интересни и забавни хора, където да ходим, искаха да са с нас. Силен ген, това си е то. Дядо Коледа, снощи имаше над 80 деца на сцената на Операта. Танцуващи, красиви, ама красиви деца - очите да ти останат върху тях. Виждала съм и деца в Мюнхен, три-четири класа, водени от госпожите. Няма да се изказвам драстично, всяко дете е умален възрастен и не всички възрастни са красиви, говоря за физическата красота. Но българските деца са много красиви. Ама много. Много силен ген. Нека всички българи по света са добре, да не търпят мъки и унижения и да се трудят достойно. Да имат светли и благословени празници с българска Коледна трапеза. На самолетите, с които някои от тях ще си дойдат у дома - пожелавам спокоен полет и успешно кацане! Както и на автобусите и корабите. На колите. Пътят към дома е най-красивият път на света. И да знаеш, Дядо Коледа, понеже не искам да пререждам малчуганите в желанията им - все пак толкова кукли и влакчета се чакат навсякъде по света, не всички писма съм ги пуснала в пощенската кутия на "Хеликон". Не искам да те тревожа да мислиш и за мен. Може би само малко. Поздрави от Синоптичната служба!

Писмо до Дядо Коледа №6

Мили Дядо Коледа, днес студентите на България имат празник - 8 декември е, празник от 1903 г. - в началото на Софийския университет само, бил е един. Иначе Международният ден на студентите е 17 ноември. Тази дата е избрана през 1941 г. от Международния студентски съвет (приета и от наследилия го Международен студентски съюз) в Лондон в знак на почит към смъртта на чешкия студент Ян Оплетал и други 9 студенти на 17 ноември 1939 г. На тази дата хитлеристки части атакуват Карловия университет в Прага след студентски демонстрации срещу смъртта на Оплетал и Германската окупация на страната. Жертва стават 9 студента, а други 1200 са изпратени в концентрационни лагери.По-късно на същата дата студенти от Политехниката на Атина започват протест срещу военната хунта през 1973 г. Техният протест е смазан, а армията влиза с танкове в университета. Заради този протест денят е официален празник в Гърция и се отбелязва като Ден на гръцките студенти.Пак на тази дата през 1989 г. отбелязването на деня с демонстрация в Прага дава началото на Нежната революция. Неслучайно ти ги преписах от Уикипедия тези неща. В това писмо ще те помоля две неща. Първо лично - бате Радо да го приемат студент там, където най-много иска. И от името и на други хора - да приемат и техните деца там, където най-много искат - Стефан, Дона, Митето, Олекс, целият клас умници на бате Радо, хубавицата, дето съм си я харесала за снаха Йоана и така нататък. Ти ги познаваш, Дядо Коледа, чудесни деца са и заслужават да учат и по-нагоре. Второто е, понеже днес смятам да ида на един протест, ти пиша, за да направиш така, че ако може коренно да се промени образованието у нас - както в училищата, така и в Университетите. Нека студентите да вдигат бунтове и да палят държавата, защото са млади, недоволни и силни, да ни водят и да променят страната за добро. А не да се свират по заведения-дупки, да пият евтин алкохол и да слушат чалга в годините, когато могат да променят света. Моля те да кажеш на когото трябва да направи така- учениците да не излизат пред черната дъска да ги изпитват, учителите да разберат, че са в училище да преподават, но и да се учат самите те от учениците. Че учебният процес е едновременен- в двете посоки. Преподаваш, но и се учиш. Децата знаят кой специално им обръща внимание, защото истински се интересува от тях - и му отвръщат с внимание и уважение към предмета. Самотните и гневни деца на нашето време отчаяно имат нужда от учители, които ги обичат и ценят. Знам, Дядо Коледа, че любовта на учителя има различни проявления. Например учителката на бате Радо наистина много ги обича, карайки ги непрекъснато да учат този английски, от 8 клас до ден днешен денонощно да преписват думи по хиляди пъти - и да постигат успехи с наученото в клас и много трудейки се у дома. За някои това изглежда направо тормоз. Обаче децата успяват. Знам, че госпожата го прави, защото ги обича. Не бих могла да премина в това писмо, неспоменавайки родителите - нали те моля за по-добро образование, което без родителите не може. Моля те, вразуми ги да не си защитават толкова много чедата и да не хвърлят цялата вина на учителите. Нещо по средата да е-без идоли, нервни изблици и все някой друг ни е виновен, но чедото-не. Така...Дядо Коледа, намини днес в Операта да видиш към 70 балеринки на сцената-каква красота са. Ако можеше да подшушна на всеки родител с малко дете да го занимава с изкуство - да го води на балет, на инструмент, на рисуване. Щях да бъда много щастлива, ако можех. Ако можеш ти - го направи, няма по-ценно от това детето да се занимава с изкуство от мъничко. И така, Честит празник и на теб, ний в сърцето си сме вечни студенти, а пък и Свети Климент Охридски със сигурност познава Свети Никола, който ти е първообраза. Значи там по отношение на общуването ще се разберете и спрямо моята молба. Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!

Писмо до Дядо Коледа №5

Мили Дядо Коледа, вчера беше именния ти ден - нали си Свети Николай - и не те безпокоих с писма. Надявам се, че си празнувал добре, аз също празнувах с приятел, в къщата ми влязоха макар и за малко, прекрасни хора и изобщо денят беше добър. И започна добре също, успях да бъда с детето бате Радо в един от храмовете на местната търговия и свършихме добри дела. Понеже рядко ми се случва да съм добра майка, което с порастването на децата се изразява с наличието на пари /голямо УВИ, но е така/, в това ми писмо аз и разбира се, доста още хора, ще те помолим за - достатъчно пари. Не много, не изобилие, а достатъчно. Лично аз - да имам в себе си за всеки ден толкова, че да ми стигат за една пилешка супа наобяд, една йога вечер /не всяка вечер де/, едно шоколадче /да изям тайно и от себе си/, един банан /за добро настроение/. Седмично - да мога да купя и сготвя интересни манджи и всички да си оближат пръстите, да ида на кино. Месечно - да си купя книга /няма да прекалявам, вярно е, че има и библиотеки/, да ида някъде на екскурзийка, да ида при мама и тате, да им занеса подаръчета, да се зарадват, особено тате много обича подаръци /аз на него приличам и по това/. И такива ми ти работи, да не се отплесвам по дребнотемия, да обясня по същество, защо ти пишем за достатъчно пари. Защото ако са извън достатъчното, ще почнем да искаме още и още и още. Ще искаме много още. Тези, които искат още и повече - вече губят смисъла, защо са им. Хората с много пари са същества от друг свят. Когато съм искала да осъществя контакт с тях с цел да поискам пари за разни каузи - съм получавала само отказ и ...болка. Хората, които имат -имат, защото събират, прибират, трупат...А не защото дават, даряват, подаряват. Вероятно такива са законите на Вселената, Дядо Коледа, не искам да се бъркам в тях. Само искам да ти разкажа. Веднъж поисках 200 лв, за да поканим в Операта деца от социалните домове на представление, да им купим билети. Получих отказ с аргументацията, че това е "еднократен акт, който не води до трайни резултати" и предложение да сложим прозрачни касички в офисите на въпросния бизнес - да се събират пари. Може би ден-два по-късно собствениците се появиха на снимки в далечен континент като щастливи туристи сред местните хлапета, за екзотика. Как да поискам от Вселената много пари?!...Ако имам достатъчно, ще имам и да си мушна и левчета в кутията в църквата. Така, както баба ме е учила - дай от сърце някой лев от тези, които имаш, за да имаш винаги в себе си. Тя го каза за първия ми хонорар преди доста години. Неслучайно църквата въвежда "десятъка" - да отделиш 10% от парите, които имаш и си спечелил и да ги дадеш, да ги дариш. Без да питаш къде и за какво отиват. Десятъкът може да е във вид на доброволен труд. Затова на Запад толкова държат децата да полагат обществен труд- в полза на другите и това да бъде описано в биографиите им. Да участват в благотворителност, да дават. Дядо Коледа, почнах с такава конкретна молба, а се отнесох във философски размишления. Но то е, защото по-умни от мен казват, че парите са философска категория. Като те моля за достатъчно пари, те моля и за работа - за тези, които търсят работа. Стоях без работа половин година, вече знам каква болка е и как се чувства безполезен човек и колко отказа среща и как се губи кураж и вяра - в себе си и в Света. За допълнителна работа също бих искала да помоля - за мен и на тези, на които доходите не им достигат. Съгласна съм да крада от почивката и от съня си, няма проблем. И на богатите им дай, Дядо Коледа, аз нямам нищо против тях. Някои са истински щедри хора, макар и малцина. На щедрите богати - нека имат изобилие! На тях не им трябва аргументация, защо и за какво дават пари - аргументацията са сърцата им. Дядо Коледа, ние ти пишем за достатъчно, пък ти отсъди и раздай - според волята на Вселената, според както сме заслужили. Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!

Писмо до Дядо Коледа №4

Мили Дядо Коледа, аз и Мариана Желязкова /и няколко други момичета, но не са ме оторизирали да им казвам имената/ много те молим за свое собствено местенце под слънцето, ъгълче в панелните апартаменти, което да е само за нас си. Както казва Марианка - метър на метър да е, да си сложа шевната машина и да творя. И моето нека е метър на метър, да си сложа лаптопа, да си подредя книгите, една настолна лампа и толкова ми трябва за моя кабинет. Ако има стени, ще има фотографии на Делка Кръстева и картини на Петя Константинова по тях. Настолната лампа ще е от мънички,цветни стъкълца, подредени в разни красиви форми-май се казваше стил Тифани, за нощните такива лампи. Ако пък е по-големичко пространството, Дядо Коледа, да прилича на стайче, примерно - ще има още люлеещ се стол с вълнено одеало върху него. Да си чета на тишина и спокойствие вечер. На тишина и спокойствие ми е нещо като мото напоследък, то със сигурност е от годините. Но и от работата с много хора. Много искам да си имам своя стая, мое местенце. Толкова писани работи са ми разхвърляни. Стихове от детските години чакат да ги набера на компа. Искам да си събера и материалите от Радиото, те бяха писани на пишеща машина. Сега са сврени в "моя си кашон" на свитъче с вече пожълтели листа и чакат да си ги препиша на компа. В компа ще ми е завещанието и в този вид - на писаници и драсканици - друго няма какво да оставя на дечицата. Може би някой ден книга, но не се осмелявам засега, имам прекалено голямо уважение към думите. Дядо Коледа, пък Марианка Желязкова е, бих я сравнила, с най-любимото ти джудже. Тя просто е толкова сръчна и умеятна, такива красиви работи прави, така подрежда къщата си...Бих искала да се смаля и да съм коте у тях, сред красивите неща, правени от стопанката. Тя даже и боядисва сама, Дядо Коледа. Заслужава да има свое си местенце, работен кабинет. Заслужава да има и собствена Галерия, но сега от Изкуство кой ли е прокопсал...Все още общо като държава сме на ниво "манджата преди всичко". Все още и в 21 век. Като Марианка е и Ели Гинзарова, също Жени Пекова, Марианка Бочева да не говорим /нашият Сръчко в Операта/ - толкова много момичета, правещи красота. Дядо Коледа, колкото повече е грозното навън - толкова по-силно става движението на Момичетата, създаващи красота. Това е то, по законите на Вселената е. Ако можеш някой ден, направи така, че Красотата да не е в нелегалност, да не е нещо като ятаче на партизаните, воюващи за нея от планините. Нека да слезе с марша на победата и да управлява. Красотата. И така, Дядо Коледа, това писмо е съкровена мечта на няколко момиче, но може да го пуснеш в пощенските кутии или там, където си знаеш - на съответните момчета, та белким помогнат. Ако не - ще взема едни блокчета Итонг или една някаква по-лесна за слагане дограма и ще си оградя моето си местенце. Където да се прибира душицата ми вечер и да ми разказва приказки. Тя ходи на места, на които аз не успявам и има да ми разказва много. А и обичам да сме си само двечките. Благодаря ти, ако си ми прочел дългите излияния, Дядо Коледа и направи така, според както сме заслужили и според Вселената. Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!

Писмо до Дядо Коледа №3

Мили Дядо Коледа, днес в писмото обединявам няколко молби до теб за любов в смисъла на другар в живота, на приятел/ка, на любим човек, на съпруг, на гадже...Извинявай, че имената са много, но това е, което искат много хора край мен - да намерят сродна душа, както казват бабите. Както казах в писмо №1, във всяко желание има по малко и от мен, но сега няма да се разпростирам подробно по тази точно тема, само на лични и само на когото аз реша. Та така...Търсенето и намирането на любим човек не е лесна работа. В младостта е безкрайното експериментиране с различни, в което телата изпитват удоволствие, душите-не знам, вече съм доста далеч от тази възраст. Всъщност нищо не знам, Дядо Коледа за сегашното младо поколение, освен че са гневни и недоволни. Хм, като се замисля, дали с тези гняв и недоволство търсят своята половинка в живота? Нищо чудно, че са постоянно разочаровани, защото критериите им са високи и им липсва смирение и в някакъв смисъл дълбочина. Да приемеш другия с всичките му черти, с които ти се изтриса на главата - изникнали впоследствие, когато изчезне опиянението от първите дни - си е трудна и философска задача. Дядо Коледа, помогни на младите да имат смирение и доброта в себе си, когато намерят любовта. За да останат по-дълго един с друг и да отгледат децата си спокойно и разумно. В търсенето на обич и човек за съжаление всеки е дърпан от представите си за този човек. Някои, че и доста дори - са направо влачени, не дърпани. Ако имаш високи представи и очаквания, е много трудно. При цялото изобилие на пазара на живота, качеството не се предлага на отделни сергии, трябва да го търсиш сред купчините с други стоки. Дядо Коледа, помогни с много, много количество хумор и смях на тези, които са приели задачата да търсят своята половинка изключително сериозно. Няма нужда от толкова сериозност и драми, има нужда от топлина, доброта и зачитане. От много смях, от дълги разходки и разговори, от гледане на звездите в тишина. Важните неща се познават от само себе си, да ги задържиш е Задачата. Винаги съм твърдяла, че хуморът в случая много помага. Даването на свобода. Доверието. Ако оставяш като подарък под елхата наръчник за намиране и оцеляване на двойката, ти предлагам Дядо Коледа две собствени изречения, които промениха моя живот за добро. Когато казах на Ристето: "Нито аз приличам на майка ти, нито ти - на баща ми!" /разбирай-Хайде да се откажем от представите си един за друг!/ и кое беше другото...то беше обещание пред мене си "Да не се оставям да се чувствам разочарована от хора, с които нямам кръвна връзка". да се чувствам разочарована е ключовата дума - да се чувствам. Не винаги причината е такава, че да ни разочарова. Ние избираме- да се чувстваме разочаровани. Дядо Коледа, помогни на хората, които искат това много - да си намерят човек, с когото да продължат живота заедно. Да се държат за ръце, докато слушат Андре Рийо на площада в Амстердам /ей, тези хора на Запад много проповядват семейните ценности, хвала им!/. Най-много искам да го намери най-накрая тоз човек, дето е за нея една разкошна моя дружка /благодаря ти, че имам такъв приятел/. Тя е с къдрави коси, сини очи, бяло лице, бойна колкото си искаш. Както се казва в любимия ми филм "Колкото-толкова" - "Такава жена, дето само да разсмееш и си оправяш живота". Всъщност ти решаваш, Дядо Коледа, според заслугите и делата ни. Аз ти пиша като колективен изразител на няколко желания, които улових да се реят във въздуха и ги насочих към прогнозното писмо №3 от Синоптичната служба на 8я етаж.

Писмо до Дядо Коледа №2

Мили Дядо Коледа, точно срещу Синоптичната служба има бяла сграда, в която се раждат бебета. Вечер свети един прозорец, който съм си наумила, че е на родилна зала или свързан с процеса. Поглеждам го, преди да заспя и докато пуша цигара в бокса - ако свети, значи се ражда бебе, ако не - докторите почиват. Моля те през настоящата година да донесеш рожба на няколко момичета, които лично познавам и знам колко я чакат и на всички, които чакат. И на тези, които се чудят искат ли, защото се чудят-ще имат ли пари да гледат дете...На Рождество едно бебе се е родило в ясли, при животните, в крайна немотия. И като порасло, променило света. Всяко бебе идва на този свят с разписана дажба, не се притеснявайте. Повече в този дом няма да има бедност и мизерия, той ще е благословен. Е, ако искат родителите му да обличат бебето в Армани и скъпи дрешки и да го хранят от еко и био-магазини, да има памперси със златен ръб поръбени и сребърно гърненце да пишка в него- едва ли винаги ще е възможно. Бебето е благословия за целия дом, крила за всички възрастни около него, коренна промяна на живот и съдби - за добро, разбира се. Моя позната ми беше казала скоро: "Защо никой не ми каза, че е толкова хубаво да имаш дете, нямаше да се мотая толкова време?", докато тичаше след дребосъчето си в парка. Дядо Коледа, от все сърце ти благодаря за чудото, което поръча преди време в работилницата на Майсторите на чудеса - това Ин-витро. То даде надежда и огромна радост на милиони жени. Преди много години и аз помогнах със стипендията си да стане едно бебе и то е вече мъж за женене. Не достигаха пари, беше 7-ми опит, беше решила повече да няма. А стана Божидар. За мен Ин-Витрото е почти единственият белег, че родната ни медицина се движи с някакви крачки напред. Иначе като цяло е скръбна работа. Не е хубаво, че лекарите търгуват най-святия процес и тайнство - раждането. Така срещу заплащане не боли и не се мъчиш и ти подават едно бебе. Знам, че тук не мога да очаквам промени. Където е "човешка нагласа" и личен и професионален морал, си е лична работа - всеки си отговаря за него си. И така, и иначе - появилото се бебе на този свят е благословия. Всяко дете е благословия. И своето, и чуждото. Всички развити страни се познават по абсолютната и безпрекословна защита на майката и детето. Няма начин жената да остане в мизерия, сама и да не може да гледа рожбата си. У нас все още може. Законите ни хич ги няма и никой не започва от промяната точно там, където се дават абсолютните права на жената и детето. В гражданските и всякакви там процеси...Кой ти ги гледа гражданските дела, там няма пари. Докато пишех тези редове, проверих за прозореца насреща - свети. Зад него някой се суети, сигурно е шумно и напрегнато около процеса, който ще даде резултат във формата на пищящо вързопче с ръчици, крачета и очи, които веднага запомняш за цял живот. Дядо Коледа, пиша ти това Писмо №2 с молба, която да изпълниш според заслугите ни и плановете на Вселената за всеки един от нас. Подпис: Синоптичката от 8-я етаж

Писмо до Дядо Коледа №1

И така....В Синоптичната служба цяла година пристигаха по птиците на прозореца различни ваши желания. Вярвате или не, гълъбите и гаргите носеха желанията ви във формата на... зрънца. Всяко зрънце слагах да покълне и то ми разказваше история. В дните преди Коледа обединявам вашите желания и мечти, като добавям и своето зрънце, защото почти навсякъде "участвах" и аз. И се получиха тези Писма до Дядо Коледа, вместо сутрешна - стана вечерна Синоптична прогноза.Днешното ми преживяване определи и реда, по който ще ги пиша и това, с което започвам... Мили Дядо Коледа, моля те през новата година за здраве. Колкото е възможно - за мен, близките ми, приятелите ми, за децата, за хората, които са болни! В Онкодиспансера да има по-малко пациенти и новите, закупени с парите на Европейския съюз уреди да си отдъхнат от тежката служба. Защото те виждат направо в човешките сърца, не само в болните органи. И виждат, как сърцата ги боли. Уредите на Онкодиспансера са едни верни другари, помощници в ръцете на лекарите. Моля те да направиш така, че лекарите да намират най-топлите думи за тези, които ги боли. Да лекуват с думи. Всеки има право на топлина и милосърдие. Лекарите са се заклели така " Ще препоръчвам на болните полезен начин на живот, доколкото ми позволяват това умението и разумът, и ще ги предпазвам от всичко вредно и опасно". Припомни им го! Ако можеш, нека докато учат Медицина, да имат изпити и по верните думи, милите думи, добрите думи, думи за утеха и кураж. Ако не могат да имат изпити, нека повече психолози има в болниците и да помагат и подкрепят хората в сполетялата ги беда. Но нека има повече здраве! Нека производителите на здраве - на храните и напитките ни, бъдат по-милостиви и човечни и не ги тъпчат с вредни съставки, които тровят хората и ги разболяват. Все пак и децата си храним с това, което ни се предлага. А храната е здраве, не е само бизнес и приходи. За търговците на лекарства няма да искам нищо, те си печелят добре. На производителите на лекарства им пожелавам най-после да измислят лекарствата за най-страшните болести, които умориха много добри и светли хора. Нека има повече здраве! и нека спортът да е достъпен за всички и повече деца и възрастни хора да спортуват. Нека се укротят учителите с техните изисквания за учебен процес и разрешат на децата повече да спортуват и да се занимават с изкуства. Това е здраве, това е светоглед, това е истинската подготовка за живота. Нека има здраве за възрастните хора и в клубовете им има повече безплатни занимания със спорт, танци, разходки сред природата.Така няма да им е толкова трудно и да се оплакват само, а ще се движат, дишат, усмихват, радват - като деца. Защото тялото им ги слуша и се подчинява. Няма да ти пиша по-дълго, отколкото е нужно. Няма по-важно от здравето, затова и ти пишем в този първи ден от Декември с молба за повече Здраве. Ти ще намериш начин, как да ни го пратиш - за колкото сме заслужили, разбира се. Писмо №1, препратено ти чрез Синоптичната служба на 8-я етаж, Стара Загора