Добротата в добрия четвъртък

Добро утро, приятели! Организмът е чудно нещо,включил е на почивка и не му пука, че трябва да ходя на работа. Успивам се в последните дни, много трудно ставам и кафетата вече станаха 3 за работния ден, за да стоя относително свежарка до по-късно. Днес ще помоля Вселената за повече доброта. Не само защото в Операта ще раздават награди за Добрий самарянин. Не само. Добротата, си мисля сега, е свързана с благодарността. В някакъв смисъл произтича от нея. Като си благодарен за живота, за всеки миг от него, за очите, за слуха си, за краката, ръцете, които имаш, че вдишаш и издишаш - ти си и добър човек. Защото осъзнаваш, какво имаш.А осъзнаваш ли какво имаш, гледаш да не го загубиш. Цениш го и в другите, гледаш да не го загубят и те. Добротата е нищо, без да бъде споделяна. Ако кажеш за някого-той е добър човек, за мен звучи така, сякаш няма какво друго да кажеш и изтърсваш това общо. Всеки се ражда добър човек. Ако не го споделя с другите, не прави нещо за другите, не помага, не участва в общия живот - за какво е тази доброта? В този смисъл за мен добротата е активност. Не е качество, с което можеш да накичиш някого-не е брошка. Тя е действие,стремеж да променяш света към по-добро. Не съм глобалист, не този свят като общо, а светът около всеки от нас. Пространството,времето, което ни обгръща. Ежедневния ни живот. Харесвам наградите за доброта. Но не само по Коледа, ежедневно. Има жестове, които и медиите дори отразяват-жестове на голяма доброта. Или на малка доброта. Много им се радвам и с годините все повече ме разплакват. А и напоследък ми е ревливо почти всеки ден. Питат ме Защо, казвам им - От благодарност. Така, по принцип, че съм жива. Наистина от благодарност ми е ревливо. От добротата особено бързо почвам да произвеждам сълзи. Две славни госпожи от Техникума по ветеринарна медицина - Галя Йорданова и Патриция Ахчиева доведоха 30 ученика на "Отело" онзи ден. Госпожа Йорданова води деца вече 3ти път в Операта, донесоха ми и букет. Вместо аз на тях на дам по един огромен, че си "правят труда". Госпожите обичат тези деца, които водеха и то не само им личеше, те говореха за тях с любов. Как някои деца са от бедни семейства и са дошли и са се прибрали до общежитието пеша, а то е далече от центъра.Как едно от тях е направило клипче с телефона си, за да го покаже на родителите си, защото за първи път влиза в Опера. Наистина и като го пиша сега, се разчувствам. Годините минават, а си останах сантиментал и това си е. Гледката на ученици и такива сърцати учители в Операта ми е винаги затрогваща. Всъщност повече ме затрогват учителите. Децата се раждат артисти, те очакват само някой учител да им го покаже. Да им покаже, че ги обича, че му пука за тях. /Тази тема за училището и какво става там, е опасно да я развивам, защото имам доста горчилка насъбрана. И няма да продължа./ Но искам всички, които ме четат да знаят имената на двете учителки от Стара Загора. Ще си припомня името и на госпожата по музика от Математическата гимназия в Ямбол, която организира деца с няколко /не един/ автобуси да дойдат да гледат Царицата на чардаша. После децата и пишеха на стената във фейсбук благодарности. Разбира се, че не свързвам добротата само с посещения в Операта, моля ви се сега да не помислите такова нещо! Харесвам ежедневната доброта, не жестовете и кампаниите по Коледа. Разбира се, че и от тях има смисъл, от всяка доброта има смисъл. От протегната ръка, от жеста, от вниманието. От щедростта. Тя особено силно ме разчувства. Щедростта. Този, който дава - винаги има. Така завършва тазсутрешното писмо до Вселената...Синоптичката се отправя към поредния работен ден, а на вас желае спорен и усмихнат четвъртък! И добър!