Писмо до Дядо Коледа №3

Мили Дядо Коледа, днес в писмото обединявам няколко молби до теб за любов в смисъла на другар в живота, на приятел/ка, на любим човек, на съпруг, на гадже...Извинявай, че имената са много, но това е, което искат много хора край мен - да намерят сродна душа, както казват бабите. Както казах в писмо №1, във всяко желание има по малко и от мен, но сега няма да се разпростирам подробно по тази точно тема, само на лични и само на когото аз реша. Та така...Търсенето и намирането на любим човек не е лесна работа. В младостта е безкрайното експериментиране с различни, в което телата изпитват удоволствие, душите-не знам, вече съм доста далеч от тази възраст. Всъщност нищо не знам, Дядо Коледа за сегашното младо поколение, освен че са гневни и недоволни. Хм, като се замисля, дали с тези гняв и недоволство търсят своята половинка в живота? Нищо чудно, че са постоянно разочаровани, защото критериите им са високи и им липсва смирение и в някакъв смисъл дълбочина. Да приемеш другия с всичките му черти, с които ти се изтриса на главата - изникнали впоследствие, когато изчезне опиянението от първите дни - си е трудна и философска задача. Дядо Коледа, помогни на младите да имат смирение и доброта в себе си, когато намерят любовта. За да останат по-дълго един с друг и да отгледат децата си спокойно и разумно. В търсенето на обич и човек за съжаление всеки е дърпан от представите си за този човек. Някои, че и доста дори - са направо влачени, не дърпани. Ако имаш високи представи и очаквания, е много трудно. При цялото изобилие на пазара на живота, качеството не се предлага на отделни сергии, трябва да го търсиш сред купчините с други стоки. Дядо Коледа, помогни с много, много количество хумор и смях на тези, които са приели задачата да търсят своята половинка изключително сериозно. Няма нужда от толкова сериозност и драми, има нужда от топлина, доброта и зачитане. От много смях, от дълги разходки и разговори, от гледане на звездите в тишина. Важните неща се познават от само себе си, да ги задържиш е Задачата. Винаги съм твърдяла, че хуморът в случая много помага. Даването на свобода. Доверието. Ако оставяш като подарък под елхата наръчник за намиране и оцеляване на двойката, ти предлагам Дядо Коледа две собствени изречения, които промениха моя живот за добро. Когато казах на Ристето: "Нито аз приличам на майка ти, нито ти - на баща ми!" /разбирай-Хайде да се откажем от представите си един за друг!/ и кое беше другото...то беше обещание пред мене си "Да не се оставям да се чувствам разочарована от хора, с които нямам кръвна връзка". да се чувствам разочарована е ключовата дума - да се чувствам. Не винаги причината е такава, че да ни разочарова. Ние избираме- да се чувстваме разочаровани. Дядо Коледа, помогни на хората, които искат това много - да си намерят човек, с когото да продължат живота заедно. Да се държат за ръце, докато слушат Андре Рийо на площада в Амстердам /ей, тези хора на Запад много проповядват семейните ценности, хвала им!/. Най-много искам да го намери най-накрая тоз човек, дето е за нея една разкошна моя дружка /благодаря ти, че имам такъв приятел/. Тя е с къдрави коси, сини очи, бяло лице, бойна колкото си искаш. Както се казва в любимия ми филм "Колкото-толкова" - "Такава жена, дето само да разсмееш и си оправяш живота". Всъщност ти решаваш, Дядо Коледа, според заслугите и делата ни. Аз ти пиша като колективен изразител на няколко желания, които улових да се реят във въздуха и ги насочих към прогнозното писмо №3 от Синоптичната служба на 8я етаж.