Понеделник за пътешествия и пътища

Добро утро, скъпи приятели! Днес е последният ми за годината работен ден. И ще има концерт на Теодосий Спасов в Операта довечера. Какъв по-хубав завършек за годината, кажете ми? Хубавец, талантлив, българин, да свири български мелодии в пълна зала? Ще е разкошно. Мислех си даже да го ознаменувам с рокля, но ме хвана вирус за полата - в петък следобед и ме бутна на леглото и в двата почивни дни. Е, вчера вече бях доста по-добре. Но днес ще се завия добре с поло-то. За да съм здрава и да ида при мама и тате. Мама отдавна звъни да пита, кога ще идвам и какво да сготви. Остана на Вселената да пиша за някои теми, но то не може всичко сега...Днес ще пиша на Вселената за пътешествия. Ще я помоля повече хора да могат да пътешестват тази година до местата, на които искат да идат. Аз бях родена на този свят с мечтата да видя Индия, ходех на филма "Любовна история" няколко пъти, писах на актьора в Бомбай, бях влюбена в него, всяка индийска музика ме отнасяше нанякъде. Мама казваше дори, че може да са ме сбъркали в родилния дом, да са и дали друго дете, ама пък така да приличам на баща си. С тази необяснима идея за Индия. И отидох. Както и в Италия, другата страна,която исках да видя много. Там пък друга история,с баща ми гледаме до зори понякога песенния фестивал в Сан Ремо, когато бях дете. Такава звучна реч, такава красота ми е този италиански. И сякаш не съм имала други мечти за страни. Но видях и няколко други. Нека Вселената даде всекиму! Когато без да съм искала дори, ми се случи първата ми чужбина да е Америка и бях там 45 дни и се върнах - разбрах, че видяното по света променя живота ти, твоя свят. Повече не си такъв никога. Вече си и онакъв, имаш в себе си и от другите хоризонти. После вече разбрах, че хората си приличат навсякъде, че за историческите места и сгради можеш да прочетеш и в Интернет. Че снимките им са много по-красиви на компа. Но да общуваш с хората, да се радваш и забелязваш различната природа в различните страни - това е безценното. Още е пред очите ми една червена птичка, кацнала на дървото пред прозореца в кухнята в последната американска къща, в която ме бяха настанили. Такива птички ние нямаме тук...Яркочервена цялата. Природата е велико нещо. От ноември 2011 година не съм пътувала никъде по света. Не ми липсва. Светът ми е интересен и от нас до Операта дори, как се променя, как порастват листа, как падат, кои къщи ги обновяват, кои още повече рухват. ...На всекиму пожелавам да пътува, да види свят, да поживее в друга страна, да научи езици, това е безценно, наистина няма цена. Ако не други езици, поне с английския да се оправя, че то е срамота иначе - макар и от страна-джудже и ние сме хора на Света. И трябва да говорим езика му. За моя английски съм силно критична, но пък хората ме разбират сега...и не муча и махам с пръсти. Мога да говоря, макар и не много правилно. И така, желая ви хубав понеделник в седмицата преди Коледа, да си пожелаете пътешествие през Новата година и да го реализирате. Усмивки! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!