4.01.2015 г.
ПървоСиноптично-2015то-Новогодишно!
Добро утро на всички почитатели на Синоптичните, Синоптичната служба и Синоптичката от 8я етаж! Синоптичката не може да повярва на пръстите си, изчислявайки, че цели 12 дни ви е лишила от прогнози. Не знам, как сте живяли толкова време без моите писанки...Направо публично ще се извиня. Първо бях ужасно настинала, на Бъдни вечер титанично зле. После си бях в любимото ми безвремие - при мама и тате в Кърджали. Там компютъра е на втория етаж и на мен ми прилича на далечна и странна вещ. Или на нещо като част от библиотека. Или на фикус. С една дума, не се сещам за него. Времето ми там е за следобеден сън, така нетипичен тук. За книга. Да намачкам мама и тате от прегръдки. За Надка и Гошко, да си приказваме. И много, много любимо време за Зинка и Петя. Отвяваме се, като сме трите. Наистина приказно безвремие. Само градският часовник като се разпее навън, се сещам че има време. Този път в Кърджали бе по-дълго и по-красиво, не беше набързо и прелитайки в почивните дни. Беше.
Още от когато почна да си събирам багажа за Стара Загора почвам да се чувствам като войник. Все едно някой ми е дал команда.И аз съм в казарма. Тук наистина се усещам едно такова военно, като на война, като самопоставила се под строга дисциплина, като воюваща, като сражаваща се...И то си е така в повечето случаи. Все с нещо и някого воювам, все някакви фронтове се откриват, защитавам и гърба си, гледам и напред - с бинокъл или не, все някакви планове за офанзиви...Няма ден покой, а градът изглежда мирен и заспал дори. Само че това е измамно, тук има втори план живот, който ври и кипи от военни действия. Някой ден ще ги опиша в роман-подводните реки на Стара Загора.Еха, как звучи!
Знам че в Кърджали ми е почивката и детството, че не това е животът ми, но пък там е красивата част от него. Тук е суровата част. Винаги съм знаела, че Стара Загора е град за каляване на характери. Сигурно и затова запазиха военните поделения тук - обстановката е предразполагаща. А в Кърджали разрушиха казармите и свиха знамето, което е позор за държавата. Не стига че родопчани са меки и нежни хора, ами им отнеха и правото да ги пазят. А са под носа на зверски въоръжена държава.
А старозагорци отглеждат войнствения си дух в средата на равна Тракия, където няма заплахи и врагове и сами си създават такива. Царе са на създаването им. Ако бях предприемач, щях да организирам тук бизнес за видео-игри, в които се трепят и убиват. Но стратегически, моля ви се! /Това последното дойде от чувството ми за хумор, което някои хора определят като високонеразбираемо, странно и черно/. Хем се ядосвам на Стара Загора, хем съм и благодарна, хем си я обичам, хем я ненавиждам /понякога/, повечето време ме дразни, но това е някакво странно "единство и борба на противоположностите". Така си е.
Това, което пиша тази сутрин, също би трябвало да е нещо като почти обяснение в любов. Почти. Колкото и да не ви се вярва. И да се уточним, когато казвам "наше село" за Стара Загора - разбирайте го мило и закачливо. Наистина не е хапливо. Това със Стара Загора ми е дълъг брак, в който си познаваме всяка извивка - външна и вътрешна.
Хубав да е денят ви днес, ден преди работната седмица, една дълга, мързелива, вкусна неделя ви пожелавам. Аз съм си намислила някакви си там кулинарни работи за изпълнение. Добре че бяха почивните дни, че се и завърна вкусът ми към "манджи по-така", който странстваше в последно време нанейде.
Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар