27.01.2015 г.
Този хладен градски въздух
Добро утро! Синоптичната служба е с отворен прозорец в момента, да се проветри стаята след последния ми лош сън. То бива-бива, ама скоро не съм сънувала толкова лепкав сън. Противен, не можеш да се измъкнеш от него, като блато. Край по въпроса.
Сега в стаята нахлува свеж градски въздух, доколкото може да е свеж градския въздух. Градът много се е променил, си мисля тези дни. Стара Загора не е на сърдечните хора, а на претенциозните. Докато се тълпяха и притискаха в малката заличка онзи ден, само и само да гледат софийски театър, си мислех същото. Мислейки си за дереджето на Операта, си мисля същото пак. Този град, сегашният, няма нужда от Опера. Градът може да е нискоемоционален, но е практичен. Пресметлив, капризен,критичен. Край по въпроса.
Градският въздух е все така влажен и мъглив през зимата. Тук падат уникално гъсти и дълги мъгли някъде в зрялата есен. Когато бяха малки, децата бухаха нонстоп, докато не се вдигнат мъглите. Градският пейзаж и атмосфера на Стара Загора са наистина уникални в страната. Мария беше почнала да обича този град. Аз също го обичам - на действие. На думи - го критикувам. Така съм и към най-любимите си същества.
Всичко тази сутрин дойде от градския въздух, той е виновен. Утрото като всички утра, обещава да бъде милостиво. Да ни поведе в делника, да ни приюти. Вторник винаги е по-нежен от понеделника и малко по-жалостив. Малко по-приглушен.
Добро утро, Стара Загора и поздрави от Синоптичната служба!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар