Петъчна ода за спорта

Добро утро, добро утро! Дойде май ред да напишем от сърце за Спорта за мирни цели. Ако бях спортист, щях да стана навреме, телефонът ми да е навит и да звъни. Да свърша редовните сутрешни занимания стегнато и точно. Да съм чевръста. Да се гримирам бързо. Дори да си оправя косата-говорим да ВСЯКА сутрин. Спортът е дисциплина. Това е истина, а дисциплината се превръща в самодисциплина. Спортът е поставени и осъществени цели. Ясни и точни - да пробягаш, преплуваш, прескочиш...еди колко си см, милиметра, метра. Обожавам колективните спортове, от които любим ми е волейболът. Много интелигента работа. Плюс красота-висооооки мъже. Писала съм ви и преди, колко много харесвам високи мъже. А спортът дава и това-красота. Хубави тела, стегнати и стройни. Колективен дух, за колективните спортове. Индивидуалисти-победители, но и около тях са треньори и други хора от екипа все пак. Като всяко занимание, което изисква много усилия, спортът и отнема-време за четене, за култура, за среща ако щете с други хора, ей такива неща. Когато си концентриран в това, което правиш, ти и нямаш нужда от страничното. Това е истина, факт е. Така е дори и с музикантите-не всички имат широка обща култура. Когато си концентриран, обаче. Когато искаш да постигнеш върхове. Ако го кажем не толкова патетично-когато искаш да дадеш всичко от себе си в любимото занимание-спорт, музика, каквото и там да било. Затова да си говорим направо, доста спортисти са ограничени хора. Напоследък все повече са по-интелигентни, обаче. Преди не можеха две изречения да кажат пред камера. То и това се учи-сега с пари един ПР ще го научи как и какво се говори, дори и едно и също, пред медиите, за да си интересен. Защото спортът е и пари, това е което привлича младите. Че носи пари. Ами времето е такова. С пари може да си купиш ПР, личен вдъхновител, стилист, бе всякакви работи там, за да се поддържа имиджа ти. И личен биограф можеш да си купиш, да ти напише книга за живота. Стига обаче целите да са високи, да са постигнати /това е много гърч, ама много/ и да са донесли много пари. Та така-нямам никаква причина да не харесвам спорта. Напротив. Той дава дисциплина и кураж, и сила, и безстрашие. От малки и бате Радо и детето Жени спортуват. Бате Нанко е любимият треньор по бадминтон на бате Радко. Детето Жени ходеше с най-голямо удоволствие на художествена гимнастика в Импала. Плуваха в закрития басейн. После се научиха да карат ски, сега са на сноуборд. Аз съм възторжения им фен и човекът, който носи сандвичите на пистите. Нямам спортен дух. Закъснявам. Трябваше да се развие в детството, ама не ставаше. Тате положи усилия да стана волейболна звезда, ма не се получи. Казаха, че съм добра в хандбала, ама и там хич. Ще обобщя накрая, че спортът е като всяка друга дейност, която изисква лични и колективни усилия. Като изкуството, като образованието. Не ми харесва обожествяването му в последно време. Това непрекъснато тикане на спортисти в медиите. Противопоставянето на най-тъпия принцип - спортисти/интелектуалисти. Айде ся. Да, спортистите не мрънкат като интелектуалите. Спортистите са просто устроени хора, които можеш да поведеш дето щеш. Това най-го обичат политиците. Просто умират от кеф да си представят, че могат да поведат един цял стадион Берое към урните, за да гласуват за тях. Спортът, употребен от политиката, ми идва в повече. Дори почва да ми се драйфа, от всяко споменаване или изричане на Берое. Вече бактън-както казват по моя край. Изключително уважавам спорта, изключително съм против употребата му от политиката. Ето че се получи една петъчна проповед, която забави подготвянето ми за отиване на работа и понеже не съм спортна натура, ще трябва пак да мигам с миглички закъсняла. Ако съм ви развеселила, ще се радвам! След снощната йога съм вдъхновена - разбира се, че избрах йогата сред останалите три предложения. Най-разумното използваното от мен време. След което летиш из тихите старозагорски улици. Ама не ме видяхте. Спокоен и ведър ден!Поздрави от Синоптичната служба!