Тази сряда,сряда, сряда

Добро утро! За днешния ден мисълта ми е хубава. Вътрешното ми усмихване продължава - в последните дни особено. Външно иначе след мен врати се затварят с трясък. Вратите и течението са виновни, аз не ги блъскам. А вътрешно продължавам да се усмихвам. Светът ми става все по-малък и все по-наситен с хубаво. Когато си в малък свят, той има малък обем и малко хора могат да останат вътре. Така е и сега. Малко са, но с много светлина. Днес ще пия кафе с един от тях. Много силна светлина, много разум и надежда има в тази моя приятелка. Вече не искам да пиша имена, защото с годините ставам фаталист нещо малко така. Искам тези, които останаха, за себе си. Приятелят е свят човек за мен, толкова много са ми помагали през годините верните приятели. С първата ми дружка в Стара Загора живеем съвсем наблизо, понякога не се чуваме със седмици, а като се видим - все едно идваме, унесени в приказки- с детските колички откъм градската градина. Та призовавам сряда да е 1.денят на приятеля и непременно да се обадите на някой, който цените и ви липсва 2.понеже е женски ден, да направите нещо за себе си-разкрасително, полезно или покупка, така, по женски, заради самото то, за да ви донесе радост. Аз съм решила да пробвам едно питие наобяд, ама ще видим колко хард е, може да го оставя за друг ден след работа. Поздрави и привети от Синоптичната служба!