ЛЯТО!

Търсете ме във Фейсбук! Там все още публикувам, тук - на 25 август ОТНОВО

За сърцатите,извънземните, за журналистите и прочее...

Добро утро! Започва последният ми работен ден, който ще се състои в стягане на багажа за напускане на офиса за около месец време. На 25 август пак с песен на уста ще подхванем старата песен на нов глас. Снощи Операта завърши сезона приятно, с концерт на Античния форум. Доста хора си бяха купили билети и дойдоха, което ме радва, винаги много ме радва. Не от суета, тези, които видях, са от постоянните зрители. Струва ми се, че бяха дошли от сърдечност и добро чувство. Така го усетих. Освен това времето беше милостиво, беше с нас и всичко се получи добре. Доколкото може да е добре на малката сценичка с дървенки стъпълца, по които се качваха и слизаха дами с дълги, красиви рокли. Болно ми е, няма да спре да ми е болно за този проект с цветомузика за милиони. За седалките, които липсват. За духа, който липсва. За ръководителите, които липсват. А хората чакат ли чакат все някой да ги поведе...Да ги вдъхнови. Да ги вдъхнови няма кой. В тази държавица не сме по вдъхновението. Няма оратори, защото то да говориш хубаво идва от сърцето. А там дефицит колкото искаш. Станахме нация от делнични хора, на фона на които тук-таме тези със сърца изпъкват остро и триизмерно. Ако трябва да посоча с имена бих изброила от музикантите Найден Тодоров, от властта - Димитър Николов /кметът на Бургас/ и....ами трудно ми е да продължа нататък и това си е. Може би сега като част от летните си забавления ще си направя списък на сърцатите хора, които ги има още в тази държавица, а че и се появяват в медиите, което пък е направо сензационно. В медиите обикновено се появяват хора и истории като от филми на ужасите. Защото това "продавало" - да пишеш, как се лее кръв "продавало" вестника и изданието. Майко мила за бъдещите журналисти, особено за тези деца, които журналистиката е "МЕЧТА". Като почнат да я работят, тази мечта ще им се озъби грозно. Освен това съм абсолютно убедена, че образованието по журналистика трябва да е магистратура. Винаги ще липсва задълбоченост на който и да е, завършил само това. По себе си съдя, разбира се. Имаш професионално отношение, но няма задълбоченост. А то само с едно отношение си навличаш...тъга. Защото наоколо всичко е - лошо управление и крещяща липса на професионализъм. Така...не бива в последния работен ден преди отпуската да довявам тъжни мисли. Ето, припомних си заниманията за лятото - имам обещани да правя дотук два списъка - на извънземните и на сърцатите хора. Понякога едните са и другите, но в първия списък ще сложа и любимите си световни филмови, музикални и прочее герои. За тях не знам дали са и сърцати. Вероятно са. Твърде често, когато си много добър в професията, си и сърдечен и светъл човек. Но понякога си и г.../ с лятото и волността му на воля пускам и уличния език, който винаги ми действа разтоварващо/. Вчера цели два пъти и то пред Синеочка, но не можах да я стресна. Оказа се, че и в Англия и се е случвало да удари една псувня. Но не често де и много възпитано, както само Синеочка може. Днес ви желая светъл ден и хубаво настроение! Ленените панталони ви чакат да скочите в тях и да ги развеете из града. Цвят на блузката - нещо като лилав е при мен. Поздрави от Синоптичната служба!

Патриотизъм в Интернет-вариации

Добро утро! Започнах вече отпускарски. Звъни телефонът, изключвам, заспивам пак...и така темпото на деня ми леко се забавя, защото не ставам в 6, както обичайно, а час и половина по-късно. Обаче пък с кеф и нямам грам припряност. А днес ще има задачки, ще има зъболекар, ще има концерт вечерта. Целият ден ще е на педали и скоростен. Но е вторник, а той е милостив към мен. С вторник сме си приятели отдавна, той е великодушен също. Няма да остави несвършени задачи, знам. Следи ме внимателно и изкъсо, какви ги върша. Вторник си е дисциплиниран ден.А и кажи-речи е последният работен ден. Утре ще стягаме багажа и ще изнасяме китките в коридора, да ги поливат месец, в който няма да има жив човек наоколо. В днешния вторник да ви пиша за какво? Много неща минаха тези дни, много предстоят. Лятното безвремие е едно интересно състояние. Имам много задачи по себе си, собственото си здраве и красота, по жилището, да навестя мама и тате за по-дълго, изобщо задачи да искаш...А не ми се почва от нито една, по-скоро от тази, която изисква най-малко усилие. Да хвана автобуса и да стана пак дете за няколко дни. Мама да ми готви, с тате да си говорим за книги. Да ида до гробището при баба. Такива ми ти работи, това е да си дете невинно още. Вчера си говорихме на тази тема, че докато са живи родителите ни - ние сме още деца. Да са живи и здрави още и да ни се радват и ние на тях, разбира се. Може би, но не съм сигурна дали ще е в жегите, но ще е скоро - ще разкрасявам къщата. Преди бала на бате Радо и предстоящото му отлитане към Европа. Къщата има нужда да се настрои, че минава във вариант без деца. И на нея ще и е трудно. Тя пази още всички драсканици и следи от порасващи деца. Ще и се наложи да свикне с тишината и отсъствието...Има още време до този момент. ...Да ви кажа, май ме е хванала отпускарското затъпяване и трудно пиша и раждам изреченията. Ще прощавате. Ще ставам да се оправям за работа. Довечера ни чака концерт на Форума, където по проекта има мостче, но няма седалки и вече изобщо не е същото. Малко е, сбутано, полуфабрикатно. Зорлен развалена работа. Няма да престана да болея за това. Обаче пък Стара Загора е на финал за най-красив град в някакъв безумен Интернет-ски "двубой", който някой/някои създали и по правила дори. Срещу Велико Търново. Голям финал, няма що...Местното патриотично войнство вее знаме - разбира се, из НЕТа. Ако спечелим, може да се изсипе пред Общината да празнува. Интернет-победата. Такова безумно време ни се падна да живеем, че дано премина през него с минимални душевни и психически недъзи! Дано! Лек ден, леки дрехи и много усмивки ви желая! След вчерашния зор с рокля по мен /а наедрявам, пак/, днес ще си махам крачолите и няма да ми и пука! Цвят - резеда. Поздрави от Синоптичната служба!

Понеделник и рождения ден на две феички

Добро утро! Можете да си представите какво ставане осъществих след късно завръщане от морето снощи...По поръчка на любимите ми рожденички днес обаче се разваля нещо и навън стана приятно. Иначе и на морето се опита да изплаши курортистите един дъждец като роса, но аз му се оставих, беше много приятен, като мехурчета от шампанско и той набързо се омете. Днес ще е интересен ден, щом започна с дъжд. Разрешавам му да вали сутрин, но вечер не давам. Има генерална репетиция на Античния, концерт утре вечер, две премиери на театъра в Лапидариума - не може то така, а и не бива да вали. Има време в лятното безвремие, в което градът ще изпадне след 15 юли, та до края на лятото. Да вали тогава, няма да има прояви на открито, освен някое преминаващо лятно турне за което организаторите ще питат, на колко публика ще могат да се радват и няма да е съвсем ясно. Градът се изнася към морето и постоянно пребиваващите са с варираща бройка от-до. Другарчето Фейсбук услужливо ми припомни рождениците днес - и двете са ми много скъпи на сърцето /по ред на пристигането в него/ - кака Юлка от Дунавско и Мари, Баронесата от Филибето - понастоящем, а и от доста отдавна жителки на наше село Стара Загора /отбелязвам, че го казвам мило/. Бих могла, но не искам да лея поезии за тях. Ставам малко фаталист с годините и не искам да "затварям" някого в думи. Но другото ми е по-важното да изразя за тях. И Юлка и Мария са толкова много хора на делата, че няма как да мога да ги опиша в думи. Те са момичета, които си носят магията в себе си. Творци и двете, създателки...Едната - че и учителка /кака Юлка/ - учи децата в две различни места на едно и също - на живота като красота и безкрайните възможности за изразяването и. Юлка тъче и шие, Баронесата - прави декупажи и бижута. И двете готвят превъзходно. Къщите им са светли и широки и в тях освен деца се разхождат - котка и баба /Юлка/, разни сладки домашни духчета /у Мария/, които надничат зад вратата, плезят се и правят щуротии. И двете ми носят усещането за завръщане - за дом, който те чака, за уют, за топло,светло, сготвено, пантофесто, изпрано, изгладено, ухаещо на лавандула, на чисто, на росна трева...Много, много сладки девойки са Юлка и Мария. Втората носи славния си филибейски произход и е безкомпромисна към всичко нехармонично, нискокачествено, неестетично. Това е то старата аристокрация на Филибето, ей...Всичко, до което се докосне - става красиво, умно, естетско, хармонично. Целият свят се подрежда в правилните редици и всяка вещ заема отреденото и точно място във Вселената. И за двете бих казала, че правят този град по-красив, по-умен и добър. Вършат много повече от класациите "Кой е най-красивия град в България?" И какво, ако излезе, че е Стара Загора /чрез гласуването в Интернет?!!!! Какво тук изобщо значи някаква си красота? Честит рожден ден, момичетата ми мили, прегръщам ви и не знам дали съм го правила, но ще ви запозная някой ден. Ако се познавате пък, пак ще ви запозная, аз го обичам това. Днес определено ще се носи рокля, да знаете, така му е отредено на деня. Четете Културен коктейл във ФБ, написан от мен - там казвам всичко за проявите през седмицата. Синоптичката ще има три работни дни и после ще спи сладко в тези ранни зори. Ще го измислим как ще е, нека отпразнуваме днешния ден. Поздрави и да ви е спокоен и усмихнат!

За прелетните птички на балкона на Синоптичната служба

Добро утро! По това време или след минути бандата от Кърджали на брат ми - един симпатичен катун с особено оригинална фигура на малък Гошко ще потегли към морето и по пътя ще се отбие в наше село. Братът да види сестричката си, аз - снаха си и племенниците, любимите ми французойче и малък Гошко, за който ви разказах. После, къмто обеда, ще се видя със Синеочка. Тя си дойде за малко откъм Ливърпул, където радва света и английският народ със своята дълбока, топла, нежна, женствена балканска природа на абсолютно естествен човек и дама. Тонито, гледам, много я обичат там. Както и Снежката, дето си долетя отвъд Океана, за да влети в делника ми и тя - тя е пък като внезапно завихряне на много силна енергия, която може да те вдигне и във въздуха с поглед, стига да поиска. В август ще си дойде милата ми Ася с бебе Краси, ще я видя на живо какви очи има. Сегашните деца са с невъзможни очи - огромно, бистри, дълбоки, много мъдри, направо удивителни. Не знам дали ще видя Нелито ЗадОкеанското ми и то, или пак ще я изпусна. Във всеки случай с всичките тях когато и както се видя, все едно никога не са ни разделяли разстояния. Уникално е това усещане с приятелите. И да искам, за тях дето са ми далеч, по-дълга прогноза не мога да напиша, то хем ми е хубаво, хем ми е мъчно. Без Ася София не е същата /добре че се върна Герка от Полша, иначе София ми стана съвсем чужда и ничия/. Без Снежка и Тонито наше село е друго...Пак си е родно, има ги кокошчиците, но...Когато Тонито е тук, светът наоколо е подреден, хармоничен, един такъв - на каренца като пердета на слънчева кухня с медни съдове за готвене и чинии със сини класически рисунки на тях. При Тони всичко е красиво и много уютно, домашно, семейно, мило. Те всички около мен, повечето, са такива едни умеятни и добри домакини - но пък аз съм им Арт-директора, както снощи ми каза Мимози на яката ни сбирка, която вдигна центъра с врявата си. Много ми харесва да съм Арт-директор, ще знаете - макар и на моите кокошчици. Те са славни момичета до една. Снощи обсъдихме новия план на Синоптичните прогнози в условия на отпуск и решихме да има една за седмицата и когато имам вдъхновение - да пиша Прогнози за лека нощ! Но непременно да пиша от морето, е то ще е в средата на август, има време. От сряда влизаме в режим на отпуск категорично - аз, Синоптичката и Синоптичната служба. Обобщение на изминалата седмица и прогноза за следващата - в понеделник. Още не съм си написала статията за малката графика /само до 16ти е в Галерията/, а снощи открихме и нова изложба в Байер /до 30ти/. Желая ви спорен ден с къси панталонки и блузка на точки, много усмивки, весела петъчна вечер и хубави почивни дни! Поздрави от Синоптичната служба!

Ами и аз вече за футбол да попиша

Добро утро,добро утро! Отде да захвана таз прогноза днес, се чудя и мая...Дали пък да не е от футболните ми минути, които прекарах снощи за първи път пред телевизора от цялото това Световно, което се точи вече доста време. Преди години гледах футбол и то с кеф. Не знам дали всичко с годините си, не знам от що е. Сега да гледам едни технични младоци нещо ми е безинтересно. Друго си беше да гледам д-р Сократес моята любов, Руут Гулит, цялата Италия хубавци, футболът беше много емоционален, много артистичен, всеки мач беше пиеса от Шекспир или историческа битка, пресъздаваща истинска от Средновековието. Имам в себе си усещането за един финал Бразилия-Франция, който беше титаничен финал, беше величаво, беше красиво, беше от преживяванията "веднъж в живота". Бях студентка и тогава преживяванията, разбира се, са млади, свежи, възторжени.Ето какво пише пресата за моя любим доктор, вече покойник :"Иначе Сократес в най-добрите му дни бе синоним за романтиката във футбола – красива игра, без значение от резултатите, без цинизъм и мръсни номера и без да обръща внимание на комерсиалното". Те това е то - тъжа по романтичния футбол...http://www.sportal.bg/news.php?news=403898 Снощните момчета бяха добри - красиви, красиви аржентинците с харизматичен водач-дребосъчко Меси /не бях го виждала, че е такъв мъничък/. Много различни като темперамент и качества, излязоха едни такива омърлушени - казах си, ще пада пак сеч, няма да мога да издържа да гледам как падат тези хубави глави. Обаче дребосъчкото Меси снова между тях с онова излъчване на Водач, който казва - Няма страшно момчета, дръжте се достойно - и ги събра за победа като с невидима нишка. Решила бях с тъга, че ще паднат, не че съм за Холандия, изобщо даже. Вече казах, падам си по пламенните нации и романтичния футбол. Холандите пък излязоха уж много, пък като един. Никой не мога да откроя, те бяха сякаш избирани по ръст и вид - с еднаква физика, да бъдат като стена. Те така и държавата са си построили - със стени. Просто ми изглеждаха през цялото време като стена, като ограда, като преграда, дори се движеха сякаш общо. Не го изгледах този мач докрай, сигурно е бил интересен. Красотата срещу солидността - така бих му сложила заглавие. Радвам се много, че Аржентина победиха. Но вече футболът и спортът почти навсякъде е толкова комерсиален, че подозирам зад всяка победа сделки. Хайде една Европа и едно Латино на финала, две Европи може и да не са ОК за световните сделки и наддавания. Не ме разбирайте погрешно, аз много искам Аржентина дори да е световен шампион. Просто разсъждавам с болка и принципно за спорта, в който вече няма романтизъм. Така съдиите чак тази година ни допуснаха до златен медал на художествената гимнастика, защото и там са сделки и игри...Така и в много други области, дето има намесени съдии и/или става въпрос за много пари. Най-многото са в Цар Футбол, разбира се. Лелееее, че стана футболно днес...Още малко и ще забравя да ви напиша, че довечера ще има откриване на фото-изложба в Зала Байер от 19 часа и това се бъде АРТ-събитието на седмицата. Лятото напредва и общо взето от 15ти градът ще заспи в дълбок културен сън. Така че възползвайте се. Ако днес приключвате работа в 17-18 часа може да минете през Художествената галерия с малката графика и после право в Байер за фотографската изложба. Ще се видим там. Труден избор, какво да бъде дрес-кодието днес. Определено да е артистично, няма как да е иначе. Хайде да е някаква пълна лудост, че да си дойде сърце на място. Мисля да сложа едни шалвари, които принципно бях кръстила Здравей, Созопол - но...понякога е хубаво да скандализираме града на липите и правите улици. И без това го чака дълга лятна дрямка. За приятелите, които си идват от Света за по няколко дни да ми украсят лятото - утре. Още преживявам хубавите два часа със Синеочка. Спокоен, ведър и творчески ден! Поздрави от Синоптичната служба!

Красотата на българския ген

Добро утро, добро утро! Един куп читави хора са се родили днес, показа моят приятел Фейсбук, добре че е той, иначе закъде съм с тази разсеяност и ще им се честити, то е ясно. Със зодията Рак имам привличане, обяснимо откакто се установи асцендента ми, че е също Рак. Не съм маниак на тема астрология, но ми е забавно да установявам приликите и отликите с общите модели, които дава.
Специалното на днешния ден идва обаче от рождения ден на моето кръщелниче. Преди три години юначето Адриан цъфна в обятията на мама си Мирелка на тази дата в хубавата болница на любимия ми д-р Ники Христов. Разбира се, в жегите в приличен ден - някъде примерно третия- след раждането, цъфнах аз в болницата. След Владо на дружка Неша, това беше най-красивото бебе, което са виждали очите ми - Адрианчик. Изрисуван с най-тънката четка. Мигличките му са рисувани една по една, гъсти и тежки, падат на кръглите очета. Хубаво момченце ми е той, а се очертава и музикален, та кръстница ще го води на пиано, то се видяло. Или цигулка. Още умуваме с майка му, накрая ще попитаме Вселената. Тя ще каже правилното. Тази година, малко преди рождения си ден Адрианчик получи най-големия си подарък - още един изрисуван, направо малка графика, братче Михаил /макар още да не знае, че това е най-големият подарък на света, по-късно ще го разбере/. Да са ми живи и здрави, Братята с лъвски сърца, да станат големи мъже, хубави и любовчии, умни и кадърни, и добри хора!Вероятно кръстницата ще потърси моряшки костюм, тя още в родилния дом занесе такъв, няколко размера по-голям, за подарък! А може би ще преминем към по-сериозните образователни играчки или ще взема направо да питам Светла Данева за малка, истинска цигулка, та да започваме да се водим на уроци. Докато пиша и се сещам, че Вселената казва "цигулка", защото днес е роден Божидар - най-младият цигулар в Операта, отскоро наш колега, а иначе още ученик и моя слабост. Това е то-ясно е вече. Необятна тема са бебета и децата, то си е тема за всяка жена, както казармата и футболът. Удивително красив ген е българският, нашите физиономии навсякъде се различават в Европа. Децата ни са красиви, младите хора - също, в по-големичките има някакъв дълбок сексапил, който моментално разпознават, особено по-студените нации. Бате Радо сигурно ще го изядат в Дания момите догодина, горкото ми момче. Красиви черти носи нацията ни, която е нещо като разсадник за Европата. Поникват тук, растат и се развиват там... Ами...съдба! Аз не съм от въздишащите, защо младите бягат в чужбина. Кой където иска и му е добре, там да е. Не че не съм патриот, наобратно. Патриотът е на дела, не на думи човек. И не по стадионите, там не, няма и да се появя. /ох, за Бразилия ми е много мъчно, снощи вкъщи беше гробовна тишина, това е бате Радо любимия отбор, а и аз винаги съм ЗА топлите и емоционалните страни/ Желая ви спокоен и удовлетворителен ден! За днес дрескодът, понеже е и негладаем при мен - е леопардова краска. Противно на етикета, ще метна и среднокъсите панталони на работа, че е голям жега. Поздрави от Синоптичната служба!!!!

За летния мързел, украсен с панделки

Добро утро! Май повечето блогъри, дето ги имам за следене, са в отпуск и не са активни. Сутрин проверявам за нови статии-няма много нови напоследък, дори и рецепти. За рецептите, то е ясно. Съдя и по ад-а в боксчето, който става лятно време, реша ли да готвя. То за решаване, аз лично бих спряла тотално, но имам младеж за изхранване вкъщи. Все още, докато не е отлетял догодина из Европата. Ако не е младежът, моята лятна храна са домати със сиренце, с катък, само домати, изобилно домати. Много ги обичам. Готвенето лятно време е абсолютно мъчение и сауна. Прилича на битка със себе си-в този мъничък бокс, в който двама души е трудно да се разминат. Може би затова всички велики готвачи са от студени страни - кефят се и се топлят, като си вършат работата. Джейми Оливър ми е голяма свежарка, също и този скандинавски сладкар с готинките очилца -Рудолф. Разбира се, преувеличавам, има си и добри готвачи и от топлите страни и цяла средиземноморска линия, но така ми дойде вдъхновението тази сутрин. Друго си е в една ледена зима да готвиш в скандинавската си къща сред снегове два метра и да ти е още по-топло само от ароматите, с които цялата къща се завива като с поларено одеалце.
Дааа, в жегите мечтаем за снегове. В снеговете - за топличко. Човешка природа. По-скоро темата беше за готвенето. То е от заниманията, които те държат свързан с къщата. А лятото е време на волност, на откъсване, навън, на открито, на въздух....Готвенето свързва емоционално. Няма как да не си представяш, за кого го правиш, дали ще му хареса....Занимание е, което много харесвам, но може би трябва да се ограмотя повече в бързите неща, светкавично направени в малкото, жежко боксче и беж-навън, в по-голямата стая, на хладина. Освен това лятото не ми се доизкусурява, не ми се подрежда...Много са ми красиви и вкусни простите неща, все едно са току що откъснати, направо от клона, от градината, носят още топлината на връзката си със земята. И ми е хубаво направо да ги ръфна, разбира се, след измиване...
Абе изобщо възпях поетично своя мързел, украсих го с летни панделки тази сутрин, та по-малко да му личи. И той стана красив, красив...направо си го харесвам още повече.
Сега в тон с общата линия ще ви кажа, че за днес дрескодът е...дреха, коят не се глади. Имам си една пъстропера блузка, ма направо паун-ска, слагам си я с кеф. Вчерашното рокле беше също от тоз тип - да живеят новите материи и мързелът, който движи света! Иначе кой щеше да измисли дистанционното и разни подобни джаджи....
Желая ви светъл и изпълнен с цветове и усмивки ден! Вчера с фотошопа направих косата на една девойка лилава, потникът и жъл. На другата косата стана ярко жълта, а роклята - абсолютно ярко червена. Живот в цветове!
Поздрави от Синоптичната служба!/и не ми вярвайте на всичко, което пиша - мусаката ми стана превъзходна!/

Понеделник и частиците за пазене в нас

Добро утро! Синоптичната служба започва своята последна работна седмица преди заслужения отпуск, който започва от 16ти юли. Не че ще изоставя напълно прогнозите, не. Само че дали ще ставам рано, за да ги публикувам преди да тръгнете на работа - ето това ме съмнява, много даже. Принципно Синоптичката е ранобудна птица от малка - рано ляга, рано става, но....все пак отпуск е и всичко става непредвидимо - тялото, ума, сетивата, мозъка, ставането, лягането и прочее действия. Може пък някакви приказки за лека нощ да ви пиша и как е минал денят. Реших да си запомням седмицата в снимки, такива едни интересни дни се точат, как да се искаш да ги запазиш в по-траен спомен? Иначе всичко отлита и прелита....

Вашата Синоптичка от днес ще е ученичка. Най-после се случи да започна курс по графичен дизайн с основни понятия в две програми, дето искам да ги науча отдавнааа. То научаване докрай няма да има, защото са необятни, но все пак, все пак...

Ще се уча три път в седмицата по три часа. Това винаги ми е харесвало - да уча. Прилежна съм и ми се получава. Само да си проверя лимита на умствен багаж, че понякога си мисля, че не мога да надграждам вече, няма място. В рамките на моите каруцарски шеги е това. 

Ще я видим тази последна работна седмица каква ще е към мен, аз имам усещането че ще е добра. Желая към всички ви да е добра! Но и вие се постарайте с добри мисли и действия да я промените в положителна насока. На един да даде вяра, на друг идеи, на трети разум, а може би и любов...тя винаги е добре дошла в каквито и количества да е. Може да не е във вида, в който сме я очаквали. Тя винаги има някакви си нейни дрехи, гримове и маскаради, но винаги я познава човек- със сърцето, разбира се. друг е вече въпросът, дали иска да я опознае, но я познава, това е сигурното. С годините човек не иска да опознава обекти, които имат свойството да изпълват всяка негова частица. Иска да си пази частиците, които само той си знае какво усилие е положил да запази на едно място. Няма лошо, няма лошо. Всяка възраст си има пазителите, пазенето и ценните частици. 

Желая ви хубава и усмихната седмица. Непременно разгледайте малката графика в Художествената галерия - това е изложба, която вдига нивото на целия ни град с няколко степени. Уникална е, аз ще ида пак и ще се пробвам в първия си отзив за изложба писмено. Поне знам, че ще ми прегледа домашната работа експерт като Марин Добрев, който ще ми каже право куме, та в очи - какво мисли за писанката ми. Е тя няма да е изкуствоведска де...После си отбележете 10 юли в 19 часа - зала Байер - там се открива фотоизложба на двама талантливи млади люде, за нея специално ще ви пиша. Засега стига толкова, утре повече!

Ще си стягам чантата с тетрадките за училище, спорен ден от мен! Днес се носят дълги поли на волани, такава е повелята на понеделника. Аз най-накрая имам такава /откога я търся!/ и съм невъобразимо цигане с нея - думи нямам.

Поздрави от Синоптичната служба!

Седмицата 30 юни - 6 юли в снимки

Облаците и бялото лице на любимата ми г-жа Цветкова

Добро утро! Петък е, три пъти ура! Не знаех за какво да пиша днес - дали за облака, който направо гледа от прозореца в стаята или за една тема - как учителите трябва да плачат, като четат художествен текст на децата /много ме впечатли!/. Понеже е волен петък, абсолютно свободолюбив, ще ги обединя двете теми.
Първо, облаците тази сутрин са триизмерни и релефни. Отдавна не е имало такива, а аз всяка сутрин си ги поздравявам. Обикновено са панорамни, разляти, акварелни. Напоследък са такива, а тези...Са като все едно ги гледам с очила в три-де киното, направо изскачат пред мен и ако протегна на милиметри показалеца си и мога да направя Боц! с тях. Красиви са и са като сутрешни приятелчета. Да кажем, че днешният ден ще е приятелски - това ми харесва. Приятелски настроен към нас, склонен да се шегува, да изслушва, да разговаря, да подкрепя - ами да, такива са приятелите, такъв ще е и петъка. При все че вятърът не спира от вчера, иска и той нещо да се изкаже май, иска също да го броим за приятел.
Някои от учителите на децата ми са ми ставали приятели или хайде, особено близки да кажа. Вече не обичам да употребявам думата приятел и приятели често. Имала съм си своите уроци по темата. /Уроците в живота се дават по темата, по която си най-пристрастен, така е.За да ги научиш бързо и за цял живот, затова става болезнено/. Та за учителите, ако продължим, сутринта на ранина прочетох това Писателят Майкъл Морпурго подкани учителите да плачат, когато четат тъжни или трогателни истории на децата в клас, съобщи британският „Телеграф“. Авторът на „Боен кон“ и „Черният призрак“ е на мнение, че по този начин учениците ще осъзнаят по-добре значимостта на книгите.http://lira.bg/?p=72508
Е, съгласна съм, че е въпрос на чувствителност може би, на артистизъм също, но....Облаците и белотата им ме подсетиха за лицето на първата ми учителка по литература - г-жа Цветкова. Не съм виждала повече по-бяло и гладко лице от нейното. Не си спомням нейни изречения, както помня доста от следващата ми любима учителка Таня Аргирова, но...Как само ни четеше г-жа Цветкова....Това няма да го забравя никога. Четеше ни много и така изразително, с толкова правилен български, такъв красив глас. Тя четеше, ние слушахме и се отнасяхме и обичахме литературата. Беше час по омагьосване, беше много вълнуващо за мен. Откакто се появи г-жа Цветкова знаех, че ще се занимавам с литература. Преподавах вкъщи на всички като нея. Подреждах столове за класна стая, разпъвах един химикал-показалка и урокът почваше. Помнех  думите и наизуст, пишех плановете, задавах въпроси. Имаше един особен изговор и движение на устните, с което чуваш всичко и моментално влиза в теб и го запомняш още в час. Откакто се появи г-жа Цветкова, та до резкия завой в желанията си в 11 клас съм искала да стана "най-добрата учителка по литература". Не просто учител, а най-добрия. По литература. Сега малко деца заобичват предмет и си съставят мечта заради някой учител. Е, времената са съвсем други, информацията им е океан, авторитетите не са това, което са. Дори родителите не сме авторитети, а някакви приятели или близки хора едни такива, дадени ти за придружители в известна част от живота.
Та така - ето облаците, някаква статийка, бялото лице на г-жа Цветкова и моите петъчни замечтавания. В чест на облаците определено ще си сложа бяла ризка днес, това е. Повтаря се дрескода през седмицата, но какво да правя. Вдъхновение...
Желая ви спокойни почивни дни, да четете, да изгледате хубав филм/и /, да пътувате - това най-силно ви го пожелавам!
Поздрави от Синоптичната служба!

Четвъртък и божествената сълза

Добро утро! В четвъртък се очаква слънце в изобилие и усмивки на приятели. За някои пътуване, за други - не точно, вътрешен път. За някои прав, за други - криволичещ. Пожелавам на себе си и на всички вас безстрашие през деня и може и някоя и друга скрита сълза - вечер, когато никой не ви вижда или сутрин, когато къщата спи...Сълзите са небесни пътеки. Истински са, а толкова малко истински и чисти неща останаха от храната, въздуха, от чувствата дори...
Освен това сълзата и сълзите показват, че има дълбоко и извор в нас. Уникално нещо е това да можеш да плачеш. Мисля че точно то ни показва съвършения ни духовен произход - на нас, хората. Има и други неща, разбира се, но са повечето невидими. А сълзата е видима, усеща се, солена е, винаги е топла. Хм, че прогноза стана тази сутрин. Немногословно ми е нещо, за което простете. Има и такива дни, в които се чувстваш преизпълнен и само ти се носи из въздуха, за да пробваш крилете, които имаш - да не закърнеят. А и когато си преизпълнен, си удивително лек. То е обратното на "нахранен добре и натежал". Преизпълнен от емоции, мисли и усещания - води до лекота, направо те издига като балон. Поне мен де, не е задължително да е при всички.
Случвало ми се е и когато бях в Италия и Индия, толкова съм ги мечтала от дете, че не можах и дума да напиша за тях, като се върнах. Преизпълнена, означава че нямам нито кътче празно, където да се завра да се поуспокоя и укротя.
В този четвъртък ви желая само хубави неща да ви се случват, да срещнете хубави хора, да идете на хубави места и най-вече да сте здрави и добре! Лятото дава хоризонти за достигане и са нужни здраве, сила и енергия. Дрескод за днес - зелено!
Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

На Форума като влюбени хлапета

Добро утро! Синоптичката ви вчера имаше работа и тичане, а когато имам работа, то е усилено и от вътрешни вълнения и ме изчерпва доста. Затова си и легна в движение направо и едвам дочаках да не е светло, че да е прилично. Истината е, че съм голяма сънла. Бих могла да бъде идеален поданик на подредените държави. Рано лягане, рано ставане, закуски за  околните в голямата кухня с перденца на квадратчета, с пълен с чудеса хладилник и овални ретро електро-уреди, отиване на работа с метрото и връщане посред нощите с влака до предградието. Аааа, май докато го пиша и не го вярвам. Само в частта за ранното лягане. Имам режима на тате, освен че и приличам на него физически. Иначе с годините все повече придобивам маниерите на майка ми. Вчера ми се искаше направо да почна да ръководя една сбирка от 20тина души /служебна/, защото си е хард работа и е нужна дисциплина.  Дори е нужен и твърд изговор - хората реагират на категоричност на момента, съм забелязала. Мама много ги може тези работи - да говори категорично и да ръководи. Благодарение на този и талант семейството ни се задържа заедно. Мама е категоричен човек, докато тате не е - той е лирична мислеща тръстика. С годините и аз май ставам все по-категорична, дано не почна да се втвърдявам към вкаменявам, дано....
Имала съм двама категорични ръководители /шефове/ дотук и съм благодарна на годините, в които сме работили заедно. Когато си категоричен, ти изразяваш че си наясно със себе си - което респектира. По този начин магически подчиняваш другите, то става неусетно. Вярваш ли на себе си и другите ще ти повярват. И животните се дресират с категоричен глас и със захарче за похвала, това си е то. Отигран похват от векове. Категоричността върши чудеса. Лично аз се опитвам чрез нея и да самовъзпитам бързорекия си изговор, защото и обърквам хората наоколо с потока от думи. По-малко, но по-ясно казани. Да се оставиш да те носи музиката и да не ти трябват думите, може само в операта. Там е друг вид категоричност - на подредбата на звуците. Удивлява ме всеки път мен, абсолютно всеки път - как цялото ми същество реагира на една точно част в което и да е музикално произведение, което съм слушала. Това е част за секунди, за минути дори - в които музиката от далечното време изчезва и звучи така съвременно, така се свързва с днешното време, че сякаш аха - и Адел насреща ти...Или Депеш Мод, моите хора. Така усетих и едни точно ноти в "Травиата" - много съвременно звучене, за кратко време, но много ясно. Затова и казват класическа музика, защото и днес се свързваш с нея. Ще се опитам другия път да запомня коя е точно тази част, която ми звучи толкова съвременно, за да ви я разкажа. Но всеки път я усещам тази част и в различни класически изпълнения.
Тази вечер ще я търся в "Дидона и Еней" на Античния форум. Ако не сте разбрали - в 21 часа ще имаме представление. Наистина е голямо удоволствие да си вземеш връхна дреха и с обичан човек да гледаш опера под небето. Вземете че елате довечера - без да се питате Какво е това, дали ще ми хареса, препоръчваш ли го....Просто заради усещането под звездите и с приятел до себе си...И хладината, и това че си навън, а се откъсваш, няма те, вътре си на сцената и си около героите, до лявото рамо на девойката и зад трона на царицата....Надничаш да видиш, накъде ще тръгне героят от Троя, защо не си седи при любовта на живота?!!!!
Айде, сряда е и време за една вечер, в която да си държите ръцете с любим човек като влюбени хлапета на кино на първа среща. Относно дрескода - панталоните си вършат идеална работа, ленени разбира се и блузка в кралски цвят, при мен днес ще е лилав /ама може и бордо!/
Айде хубав ден и усмивки! Понеже е сряда, женски ден, може да си купите една гривничка или нещо за красота, винаги го препоръчвам като извор на чиста радост.

Необикновеното каквото си го направим

Добро утро! Днес със сигурност ще съм по-кратка от вчера. Минава ми вече опиянението и се събирам. Така е след извънредните събития и дните на волност. Делникът строява редиците и издава команди. Друг е въпросът, как им се подчинявам. Защото обикновено правя точно обратното. Вироглава и нещадяща себе си от дете, непрактична и неподредена.
Преди време имах доста яростен спор пред хора, как се пише "воин" - смяташе отстрещната страна, че се пише "войн",  а аз - че се пише с "и" и с ударение на "о". Защото войн ми звучи като войник, а войниците се подчиняват на команди. А воин винаги е най-висшето - той често е сам, воюва и без команда, с кауза в сърцето, не е в строй, не е като всички. Той е извънредно издание. Тук се опитвам да правя връзки между темите, които започвам. Сутрин по-трудно се получава, а и мозъкът още не е буден напълно.
Та така....днес от делничност ми се изпари цялата извънредност и направо не знам как да продължа. Сигурно темата 1 юли ще ме спаси. Не че съм имала мераци някога да посрещам слънцето на плажа, но си звучи романтично. Особено ако бях и на подходящите години. Но тогава нямаше "вносни" събития. Имаше обаче за чудо и приказ къмпинги - подредени, оправени, зелени, а сега няма такива работи. Тук-таме и те пренатъпкани. Няма на много места и бунгала, а за мен това е почивката на морето. Кракът ми не стъпва в хотел - нивгаж. И без това Синоптичната служба е на 8-я етаж и от 22 години, откакто я обитавам, вися във въздуха. Обичам краката ми да стъпват по земята, вечер да седя на стъпалата и да си пуша ритуално цигарата. Това най-обичам да го правя в Кърджали и на морето. В Кърджали пее и часовник в далечината. И е много хубаво...
Ами какво да ви кажа за днешния първи юли? Ами разкошен ще е, повярвайте ми. И се постарайте да си го направите такъв. Това е задължителния елемент. Тези дни имам два нови почина - записвам си изречения, които са ми харесали в разговор. Вече имам три уникални от трима души. И второ - направих си кратък списък с хора, които отдавна не съм виждала от мнооооого време, а искам да видя и да си приказвам с тях. И започнах списъка - снощи пихме разкошно ягодово шампанско със Снежка далечната американска моя. Днес ще е една специална на сърцето ми жена - класната на бате Радо г-жа Светла Велкова. Тя просто вървеше насреща ми пообяд във вчерашния ден и се уговорихме. Случвало ми се е и преди да извикам някого с мисълта си.
Светъл и необикновен първи юли ви желая! Днес дрескодът е бяла ризка, винаги върви за официални поводи, какъвто ми се налага служебно.
Поздрави от Синоптичната служба!