Ами и аз вече за футбол да попиша

Добро утро,добро утро! Отде да захвана таз прогноза днес, се чудя и мая...Дали пък да не е от футболните ми минути, които прекарах снощи за първи път пред телевизора от цялото това Световно, което се точи вече доста време. Преди години гледах футбол и то с кеф. Не знам дали всичко с годините си, не знам от що е. Сега да гледам едни технични младоци нещо ми е безинтересно. Друго си беше да гледам д-р Сократес моята любов, Руут Гулит, цялата Италия хубавци, футболът беше много емоционален, много артистичен, всеки мач беше пиеса от Шекспир или историческа битка, пресъздаваща истинска от Средновековието. Имам в себе си усещането за един финал Бразилия-Франция, който беше титаничен финал, беше величаво, беше красиво, беше от преживяванията "веднъж в живота". Бях студентка и тогава преживяванията, разбира се, са млади, свежи, възторжени.Ето какво пише пресата за моя любим доктор, вече покойник :"Иначе Сократес в най-добрите му дни бе синоним за романтиката във футбола – красива игра, без значение от резултатите, без цинизъм и мръсни номера и без да обръща внимание на комерсиалното". Те това е то - тъжа по романтичния футбол...http://www.sportal.bg/news.php?news=403898 Снощните момчета бяха добри - красиви, красиви аржентинците с харизматичен водач-дребосъчко Меси /не бях го виждала, че е такъв мъничък/. Много различни като темперамент и качества, излязоха едни такива омърлушени - казах си, ще пада пак сеч, няма да мога да издържа да гледам как падат тези хубави глави. Обаче дребосъчкото Меси снова между тях с онова излъчване на Водач, който казва - Няма страшно момчета, дръжте се достойно - и ги събра за победа като с невидима нишка. Решила бях с тъга, че ще паднат, не че съм за Холандия, изобщо даже. Вече казах, падам си по пламенните нации и романтичния футбол. Холандите пък излязоха уж много, пък като един. Никой не мога да откроя, те бяха сякаш избирани по ръст и вид - с еднаква физика, да бъдат като стена. Те така и държавата са си построили - със стени. Просто ми изглеждаха през цялото време като стена, като ограда, като преграда, дори се движеха сякаш общо. Не го изгледах този мач докрай, сигурно е бил интересен. Красотата срещу солидността - така бих му сложила заглавие. Радвам се много, че Аржентина победиха. Но вече футболът и спортът почти навсякъде е толкова комерсиален, че подозирам зад всяка победа сделки. Хайде една Европа и едно Латино на финала, две Европи може и да не са ОК за световните сделки и наддавания. Не ме разбирайте погрешно, аз много искам Аржентина дори да е световен шампион. Просто разсъждавам с болка и принципно за спорта, в който вече няма романтизъм. Така съдиите чак тази година ни допуснаха до златен медал на художествената гимнастика, защото и там са сделки и игри...Така и в много други области, дето има намесени съдии и/или става въпрос за много пари. Най-многото са в Цар Футбол, разбира се. Лелееее, че стана футболно днес...Още малко и ще забравя да ви напиша, че довечера ще има откриване на фото-изложба в Зала Байер от 19 часа и това се бъде АРТ-събитието на седмицата. Лятото напредва и общо взето от 15ти градът ще заспи в дълбок културен сън. Така че възползвайте се. Ако днес приключвате работа в 17-18 часа може да минете през Художествената галерия с малката графика и после право в Байер за фотографската изложба. Ще се видим там. Труден избор, какво да бъде дрес-кодието днес. Определено да е артистично, няма как да е иначе. Хайде да е някаква пълна лудост, че да си дойде сърце на място. Мисля да сложа едни шалвари, които принципно бях кръстила Здравей, Созопол - но...понякога е хубаво да скандализираме града на липите и правите улици. И без това го чака дълга лятна дрямка. За приятелите, които си идват от Света за по няколко дни да ми украсят лятото - утре. Още преживявам хубавите два часа със Синеочка. Спокоен, ведър и творчески ден! Поздрави от Синоптичната служба!