Оти да се кося, като че ми мине /ама не ми е минало още...

Добро утро! Продължава да ми е реалистично и днес, усеща се че е седмицата преди изборите. Надявам се всички да са си напазарували гласове и да са сити и доволни. От вчера още едни що-годе приличен политик отпадна от списъка ми. Беше в Операта, забавлява се, а после изтресе глупост по медиите. Обадиха ми се колеги от медиите да ми кажат. Думи на недорасъл. Вече да се чуди човек, кое е по-малкото от по-малкото зло. Дали тези, които не стъпват в опери и театри, но и не ги коментират. Или тези, които правят недосмислени сравнения и приказват дето не им е работа. В цялата предизборна кампания освен Стефан Данаилов, друг не си е позволил да говори за култура. Бягат от нея като от чума. Тя ги плаши. Изградили са си в представата една България на мускулести, обезкосмени, татуирани млади хора, които с топлота общуват на стадионите и фитнесите и можеш лесно да ги заведеш под строй за каквато и да е идея. Отглеждат си новите фанатици, така да се каже. Фанатизмът винаги ми е бил отвратителен - дълбоко и ужасно много. Затова и политиката не може да ме запали. Там също се иска фанатизъм, с който не разполагам. Имам глава с някакво количество мозък, очи, уши и други наличности, които са вредни в днешно време, но няма как да ги премахна. Та така с политиците ни. Направо ужасен ужас са. То бива, бива, ама толкова чак елементаризъм не бива. В тази предизборна кампания вече се разиграват томболи, анкети с отговори, които се награждават с билет за футболен мач...Никой още не се е сетил да дава купони за намаления на стоки в Кауфланд, Лидл, Билла и др. на населението. Ето, давам безплатна идея на партиите. Има още време до изборите. Във вестниците могат да се печатат талоните вместо портретите на кандидатите за депутати, които най-малко ме интересуват. Така и не разбрах кой какво иска да направи за Стара Загора, освен тези с обещаните милиони, дето чакат зад вратата. Ако гласувате за тях- вратата се отваря и милионите се изсипват върху главите ни. Затова съм си купила каска с лека форма и крещящи цветове, да се предпазя от изсипващото се благоденствие, което ни обещават политическите сили. Те коментират тенорите на Старозагорската опера, обаче не им пука за издраната сцена или за неремонтирания климатик в залата. Айде сега, чак пък толкова...Парите са за бетон, стомана, пътища, спортни зали, фитнеси, велоалеи по средата на тротоарите и тн Ядосана съм на цялата политическа пасмина, цялостно, не само на тези, които физически не трая. На всички. Сериозно си мисля за първи път да не ходя да гласувам. Но като се знам, едва ли ще е. Ще завърша с прогнозата за днес и премиерата ни в операта. Стискам палци на всички колеги и знам, че Тоска ще е разкошна. Нито един тенор не се дуе в Старозагорската опера, а пее и то със сърце. Това политиците обаче не го знаят, защо ли им е да го знаят. Надявам се на елементарно извинение за сравнението от тяхна страна. Надявам се... Поздрави от Синоптичната служба, която днес ще спортна през деня и по-гиздавка вечерта, заради премиерата!

Понеделник е и ми е реалистично

Добро утро! Последни септемврийски дни и плахо утринно слънце в прозореца...Снощи Емо Чолаков обеща повече слънце, чух го случайно, от много време не гледам телевизия. Откакто почна предизборната кампания и зърнах Бареков, а после ми се доповръща. Поредната предизборна кампания, основана на АНТИ, която не ми доставя удоволствие. Тя тече пред очите ми и в нея участват само кандидати и парии, не и народът. Усещам как едни хора напират на вратата на булката с пари в ръце, искат да я купят, ще дадат колкото поискат хората, пазещи вратата, само и само да влязат. И да почнат да управляват - сиреч 1.да уволним не-нашите 2.да назначим нашите 3.да започнем да крадем. Това е управлението по нашенски, просто, семпло, няма какво да му доизмисляш. Практикува се от всяка политическа партия. Ако има смисъл, то е да се гласува за една от двете големи партии. Или гласуваш ЗА или АНТИ. Ако искаш чиста съвест и гласуваш за неутрални - зелени, сини, жълти, оранжеви - то наливаш гласове в една от двете големи партии и в тази по средата. Работата е пак същата като от 1989 година насам. Зад тези избори отрасна едно цяло поколение, в безпътица и неориентирано, татуирано и кифленизирано, вече са родители, децата са неуправляеми и истерични, висят по нощите по заведенията, защото родителите не могат да се откажат лесно от купона, родителите ходят по фитнеси и правят релефи, ходят на мачове, защото там общата енергия е първична, налитат на учителите, ако направят забележка на децата им, кефят се на безплатни сеирни концерти на площадя и където и да е, защото културата е нещо безплатно, лигава и общодостъпна материя за пряка консумация, не да я мислиш дълго... Към тези характеристични типажи от съвремието ни е ориентирана предизборната стратегия и послания на водещи политически сили/а. Шапка свалям. Прости фрази, обещания, заплаха, поощрение - всичко е ясно и леко. Ако гласувате за нас, отваряте врата, от която се изсипват едни милиони за благоденствието на града. Ако не гласувате - не знам, оправяйте се с вещиците, които ще кръжат на метли над града. Ей това се казва послание, не като витиеватите фрази на останалите - всички вкупом. Остана малко време да му мислим до изборите. И никакъв избор, отново. Това вече го мразя от дъното на душата си. Да ми ликвидират възможността за избор. Да не проведат един дебат помежду си. Да ги слушам как водят монолози. Защо никой не се срещна с никакви хора от културните институти? На мен лично ми е крайно показателно това. Избожда ми очите, както се казва.И вече всички са ми едни и същи. С учителите работата се договаря директно с вожда-синдикалист Янка Такева, с културните дейци - няма смисъл, те вожд си нямат, ходят неуправляеми и не са интересни на политиците. Как пък никой не се опъна да се яви дори и за 10 минути в петък вечер в Операта, когато градът се радваше заедно с хората, които правят културицата му! Хайде, един намина, но то е от личен интерес, така му идва отвътре -артистичен е. Сега ще бъда обявена в пропаганда, но не - няма да гласувам за него. Ако правех кабинет - бих го сложила директно министър. Какви ти избори, то хора не останаха да стават реално за управленци! Тази сутрешна прогноза достига до вас благодарение на моя понеделнишки заряд за седмицата, в която предстоят две премиери в Операта, една в Кукления театър, една в Драматичния театър...И избори. На Празника на Стара Загора точно, та да няма любимото ми шествие. Не знам как ще го преживея това. Обичам този парад и той ме зарежда за много време напред, има много хубава енергия. Днес ще сложим една жилетчица веселяшка и усмивката, която си е задължителна. Честит понеделник и утре и в сряда ви чакаме с Тоска, Каварадоси и Скаррррпия в Операта. Поздрави от Синоптичната служба и хубав ден!

Петък в Нощта на изкуствата

Добро утро, скъпи приятели! Наредихте ли си програмата за Нощта на изкуствата тази вечер? Гледам колегите предричат дъжд вечерта, но кой знае пък....Може и да не познаят, то природни работи. Повечето от програмата е на закрито, така че ще обикаляте с чадър в ръка. Също има някаква романтика. На концертите на открито в Европа по площадите хората си седят с дъждобрани и поемат изкуството с радост. И във валеж.С радост. Не го консумират, не изискват да е залято обилко с малинов или шоколадов сироп, за да е още повече сладко. Изкуството не може само да весели. То се ражда от живота, в който има и едното и другото и тъгата е повече. С изкуството, ако само весели - не можеш нито да победиш, нито да забравиш тъгата. Можеш да я отложиш за два часа.Обичаш ли я, ако я приласкаеш чрез изкуството - и тя няма да те разяжда, ще ти е дори приятел. Изкуството е, за да има кой да рисува църквите, в които политиците после лицемерно да се молят, за да ги снимат телевизиите. И кой да пее в църквите, за да измоли Бог за милост." - това ми беше дошло на ум, когато гледам и слушам Тоска тези дни. Там художникът рисува в църква. Можеше да рисува в своето ателие например. Но той рисува в църква и това не е случайно избрано от писателя и композитора. Изкуството се прави от умници. И моята дружка Делка Кръстева е умница тя. Тази вечер открива изложба в Къща под звездите /намира се над заведението Дръмс, от входа откъм банката, на последния етаж, в една от куличките, кръглите стаи на старата къща/. Изложбата и е от картини, тя е приготвила и фотографии в паспарту. По мои записки Делка не е правила изложба от 6 години - от 2008 г. насам, от фотографската и "Един ден от лятото" в Клуб на журналиста. Беше правила една предната година в Театъра - с фотографии от Стара Загора. Където и да ида да работя, си нося нейната фотография, която нарекох "Алиса в страната на мъглите". Сега е срещу мен, в Операта. Бих искала да кажа от все сърце, че да имаш картина от Делка е да имаш озонатор за чист въздух и свежест у дома на стената. Само я слагаш. Никакъв разход на ток, нито на пълнители, нито на нищо. И въздухът става свеж, а стаята - широка и в нея влиза небето. /тя ще ми се скара за толкова думи за нея, Делка, затова спирам дотук.../ Нощта на изкуствата вече 9та година, веднага след началото в Пловдив, е събитие, което радва хората на Стара Загора. Безплатно е за хората, коста доста организация за участниците, но така те рекламират себе си. Аз харесвам огромната и модернистично-хладна /отвън/ сграда на Операта като светне и оживее и като щъкат много хора вътре и насам-натам. Иска ми се всеки месец един ден да е така...Да щъкат деца и да се търкалят по мокета дори. Имаме огромни, блестящи възглавници за тях...Ако искат да полегнат и да поспят. В операта сигурно се сънуват чудни сънища, след като си бродил зад завесата и по тайните и стаи. Мисля да посетя ревюто на Денис в Музея и да намина в Галерията и Библиотеката, че са наблизо.А вие си щъкайте на воля. И с дъждобрани, дъждът също е ОК в петък вечер. Желая ви незабравима петъчна вечер и много хубаво настроение! Код - цветен,цветен и пъстър днес./на снимката зад Делка е моята снимка, подарък от нея - "Алиса в страната на мъглите"/ Поздрави от Синоптичната служба!

Лирично-музикалният четвъртък

Добро утро! Сигурно е поредното студено утро, но няма да си подам и носа навън в тези минути. Вече два дни е чудо на чудесата - студено сутрин и вечер доста, и прилично през деня.Заведенията навън вече обезлюдяват или хората присядат за час и една бира и тръгват. Иначе никой не се отказал все още от бирата и присядането навън. Още е септември, а и октомври е достатъчно ранна есен. Странно ми е, че се понесох с шлиферчето вече, но това е то насреща - природни му работи, не можеш ги управлява с дистанционното на климатика. Този четвъртък ни е организационен пред Нощта на изкуствата утре. Ще правим студиото с костюмите от постановки на операта - във фоайето. Вече опознавам всички стаи, в които се намира огромният гардероб на Операта с костюмите отпреди много години и действащи също. Представяла съм си го като огромен салон с хиляди дрехи, но той е разпръснат на различни места. Днес ще си избирам и аз рокля и ще съм с нея през цялата Нощ на музеите. Ами така де, нали в Операта работим всички. Както съм казвала - градове с театри много, но с опера са само няколко. И мисля че хората тук си я обичат. По-възрастните - много и от сърце. По-младите-колебливо и тайно. Не мога да простя на някои властимащи, че направиха такова силно противостоянието между хората на един абсурден принцип. "Аз говоря просто, всички ме разбират, всички ме обичат" срещу "Той говори умно, нищо не му се разбира, не е за обичане". Хората на фитнеса срещу хората на операта. Хайде на футбол, какво е това театър?! Това вече се насади, то вече пусна коренова система. В операта не ходят само умници и префърцунени лелки, които показват тоалети. Ходят всички, които обичат хубавата музика. Каквато и да е. Дали рап или ария, барок или рок...Ефектът на мигновеното отнасяне в други времена става точно в салона. Понякога в музиката те хвърля с главата надолу в бездни. Понякога те носи като на кану - изгубиш ли равновесие и падаш в нея. Понякога е гръмовен водопад, понякога е гладко езеро и дори внушава тишина. Понякога те разплаква - но хората дават пари на психолози и психиатри, за да плачат изцелително и да им олекне. Кой се страхува от сълзите? Те са изворите на душата, значи се страхува от душата си. А от душата си никой не бива да се страхува. Работя в операта, но не я рекламирам с проповеди. Тя ми е много лично изживяване. Думите, с които мога да ви поканя, са тези, с които аз възприемам операта. Ако ви е станало интересно, заповядайте. Била съм на театри и то столични, които са ме разочаровали. Музиката досега не ме е разочаровала. Тази "Тоска", която се задава сега - е музика, която те приковава от първата до последната нота. Напоследък вече не чета субтитрите, само гледам и слушам. Докато дойде тя, имаме да превземем Нощта на изкуствата! Утре вечер, наминете и край Операта, въпреки че има хиляди интересни неща из града. Днес се обличам още повече, код сиво, вид - рокля и право напред! Четвъртък е ден за настройка за края на седмицата. Делови ден, но и вече с нотка на лиризъм от приближаващите почивни дни. Поздрави от Синоптичната служба!

Хайде всички на панаира!

Добро утро! Пред очите ми наситено розовата линия от по-ранните зори в небето - се стопи и сега е съвсем бледа и се скрива зад хълмовете на Аязмото. Гледката от Синоптичната служба е особено панорамна - няма дори щори на прозорците, а пердетата на слончета още не са сложени. И абажурът, и той си изчаква реда. Последни щрихи след шпаклованията и боядисванията.Детето Жени спи, върнало се е снощи късно от панаира в Стара Загора в чест на празника на града 5 октомври. Панаира или сбора - както се казва. Това е свещена традиция в населеното място, което населявам вече 22 години. Чудно ми е, защо кметовете не го откриват тържествено всяка година? И да поздравяват първия кебапчия, опитвайки сочната му продукция? Медиите ще се избият да снимат кмет с кебапче. Може и със символа на мъжествеността - петел, като захарно петле. Така костюмите на официалните лица няма да се омиришат. Или захарна ябълка или крем във фунийка. Но не и захарен памук, защото може да залепне на костюма. След това ще има съобщение до медиите за новите атракции на панаира - за ПЪРВИ ПЪТ в новата демокрация, ЕДИНСТВЕНО в Стара Загора, УНИКАЛНИ блъскащи колички, НОВА ТЕХНОЛОГИЯ захарен памук и т.н. Да не говорим за снимките, те ще са хиляди - как официалните лица се здрависват и пощипват и се снимат с гражданите, гледащи ги влюбено и чакащи да се снимат с тях. Панаирът е чудесно място за предизборна агитация. Чудя се, какво им правят шатрите на политическите сили на главната улица? Трябва да имат временни пунктове на панаира. И без това 25 години това правят основно - политически панаири по цял ден. Също така медиите да пратят кореспонденти на панаира - постоянно да са там, да дебнат всяка дума на политическите и официални лица. И да я предават моментално по всички видове канали и канализации. Голяма работа е панаирът, силна територия, силна метафора. Преди време бях направила покани само до най-близките за годишнина някаква от сватбата ми - канех ги на празнуване на панаира под мотото "20 години панаири". И сватбата ми беше на 3 октомври, та панаир си имаше и на годишнината. Беше си съвсем сериозна покана, но ме попитаха истина ли е. Не беше май подходящо за речи, то там не си чуваш думите, само се подмяташ насам-натам. Един див панаир са ми предстоящите избори и всяка политическа сила оприличавам на класически атракцион. ГЕРБ и влакчето на ужасите, БСП и въртележка със синджирени люлки, Баречката и люлка-гондола, Атака и въртележка с лебеди,дето приличат на патки, ДПС и блъскащите се всяка във всички колички. Виенското колело не го давам на ничия партия, то олицетворява Идеалът за тази партия, която най-накрая ще мисли за народа повече, отколкото за себе си...Оф, стига, то не е тема за сутрешно събуждане - политиката! Млъкни, сърце! Сряда е и днес вече ще се пакетирам добре, че вчера умрях от студ боса в обувчетата. Все пак не смятам, че топлото си е отишло. Ще го почакам да се върне. Днес му прилича рокличка и за съжаление - вече не на босо. Поздрави от Синоптичната служба и успешен ден!

Вторник на елегантните хора

Добро утро, скъпи приятели! Опитвам се да направя всичко възможно, че да се разсъня по-бързо, обаче не ми се получава лесно. Трудно е след три почивни дни. И две роднински сбирки с мохабети. А интензитетът ме чака и лудо препускане в дните от тази седмица. На вратата ме чакат задачите-като вратите на претъпкан шкаф, отвориш ли ги и ще ти се изсипят на главата. Затова поне си ги представям в гумен вариант, като жълти гумени патета. Че като ми се изсипят, да не ме боли и да писукат, ако ги настъпя - точно както гумените играчки. Идва хубава седмица, с нов фестивал, Нощ на изкуствата и после четене на книги на открито. Дано и времето да е хубаво, че хората да се разхождат на спокойствие навън. Но...каквото е, такова. Настанала е най-красивата част от есента - началото и. Мека и нежна, без усложнения от студ, сивота и дъждове. Възхладничка, че да се спи непробудно. Усмихната - все още, откъм дрехи. Има време, ще се потъмним в късната есен и зима, сега са още весели цветовете. Ако продължим темата с цветовете, по нашите географски ширини доста шарено се носим, за разлика от западноевропейците. Детето Жени също е с коренно променен стил от пребиваването си в Германия. Тук сме едни пъстропери. Не че обобщавам, повечето дрехи по магазините също са доста ярки и цветовете направо преливат. Преди години Италия ми се стори тъмносиня и кафява в ранната зима. Германия - горе-долу същата, но не съм се заглеждала специално. Във всеки случай червено не забелязах дори по улиците. В Лондон - тъмни цветове. Чак се бях загледала в момиче с кадифена лилава пола. Шаловете им дори не са ярки. Тук наистина всичкото ни е наобратно. И модите си са с хастара навън явно. Не знам, то например при мен е светоусещане. Искам, обличайки се шарено, да възприемам и света такъв. Освен това е и от годините. Вече атракционите във външността намаляват и се сбръчкват и го докарваме и от дрехи. Образно казано, де. Иначе истински елегантните хора не се носят пъстро. Аз ги различавам, нищо че ми е друга стратегията. Истински елегантните хора се познават и по материята на платовете, кройките, шева...И по движенията, с които носят дрехите си. Те са истинска находка - истински елегантните, тук. Защото е въпрос на възможности и вкус, който се предава в поколенията им. Не се изгражда с възможностите на младата демокрация и пътуванията насам-натам. Той се предава в рода. Като пръстен, който е определен за съпругата, а тя ще го даде на съпругата на сина си. Знам такива семейства, в които се предава такъв пръстен. Днес е само вторник, вие се подготвяйте за Нощта на изкуствата в петък и дотогава има изложба и премиера в театъра, може да наминете. Почват и предгенералните и генерални репетиции за Тоска в Операта и ще си открадвам време да съм в салона, всеки ден. Винаги, когато мога. Желая ви усмихнат ден, от любимите ми - на райета. Усмивка на точки и тирета и много запетайки. Поздрави от Синоптичната служба!

Петък на щуравите разни мисли и работи

Добро утро! Петък ли е, направо не вярвам. Обаче пък е хубаво да го повярвам, истина е. Край на работната седмица и усещане за почивните дни. В петък си пристигат интересни старозагорци. В Операта е Мария Диманова, тя е художник на "Тоска" и е много бойна дама. Има уникални слънчеви - розови очила "Бенетон" и леко дрезгав глас на артист. С нея да преглеждаш картини от Гугъл в Интернет е супер интересно. Половин час равен на цял ден. Ей, не почнах да си водя списъка на такива хора, като нея! Все се заричам. Вечерта ще пее пък Стефан Вълдобрев, на Форума. Суперско, както казват младите. Ако още някой се завърне, ще ви обадя. Непременно. Понякога интересните старозагорци си идват, то си е роден град все пак. Само дето, докато са в града, не забелязват тези, постоянно пребиваващите. Чак като си отидат и се отличат, ги награждават с внимание. Такива са местните едни...око да види, ръка да пипне първом. Ама не че са лоши. Светът има нужда и от материя, от материалното, не е само дух и култура. То е ясно. То е отдавна измислено от милиони пъти по-умни от мен. Събития като идващата Нощ на изкуствата на 26ти септември също събират старозагорци, разбягали се из разни други места. Цяла нощ сноване насам-натам из културните обекти. Откак я има, вече 9та година, тази Нощ си е особено хубава в града. Беше на музеите и галериите, сега е на изкуствата. И в Операта ще има. Ще пада преобличане и снимане. И други разни работи. Другия петък обаче. Днес и утре ще има също интересни прояви. Градът през лятото спи, сега се посъбужда вече. Тази вечер концерт, утре - някаква възстановка, посрещане на Тервел по тези земи. Аз съм ЗА всякакви щуротии и маймунджилъци из града и купон да става! Да е различно и шарено и весело. Че ми прилича на пансион за благородни девици наше село. То бива въздържание, то учене, то примерност и всичко по учебник, ама то не бива все така. Понякога е нужна внезапна лудост и кратки, но съдържателни изблици в посока нестандартно. Ето ви и една шантава прогноза като за петък. Този ден ни прави палави, фриволни, той носи свободен дух. Изразните средства също са малко по-крещящи от обикновено. В петък всичко е простено. Казват, че и каквото започнеш, върви добре - в петък. Ще пробваме! Днес съм решила малко да почистя край Операта с рекламна цел и във връзка с предстоящата Нощ на изкуствата. От фасовете, които културните хора хвърлят зад заграждението пред входа, от южния вход. При все че има осигурено кошче за фасове и че сме все културни хора в Операта - зрителите. Така че имам настроение, работа и кауза. Пожелавам същото и на вас. Дрескодът е на китки днес, разбира се, че ще е артистичен! Усмихнат и весел петък!

ЧРД, Августа Верейска, драга моя!

Добро утро! Мислех си, че е петък днес. Иска ми се. Най-накрая, след голямото разчистване и дребни доизчиствания да се пльосна на дивана с Дневника на Мая в ръка и да не мръдна оттам и двата почивни дни. Иска ми се, но едва ли ще стане. Със сигурност ще има една напоителна събота предиобяд с разходки из любими магазини и кафе с фреш от малини на Дръмс - би трябвало още да има от този фреш. Знаех си, почне ли работата и времето ми за книги драстично намалява. Ако стоях будна до късно може би можеше и да има време, но съм поспалива. Вчера след ходенето и връщане от столицата, се отразях в сън преди 22 часа. Такъв сън, все едно падаш на дъното на кладенец, на долната земя - дълбок. Странно, но не беше безпаметен. Сънувах, че и помня кого и какво. Та така, поспалана съм аз една такава. Срещу прозореца на квартирата ми в София в студентските години беше блока и стаята на Димитри Иванов. Той работеше до много късно нощем. Така са свръх-умните. А "полуумните", както мило казва г-жа Ранчева /и за мен/ си лягат рано-рано. Ето какъв плавен преход направих към днешния ден, който е рожден ден на г-жа Ранчева, позната и като Леда Веселинова, Августа Верейска - от страниците на единствения всекидневник в наше село "Старозагорски новини". Достолепната госпожа Роси Ранчева е уникалната брошка на този град. Добре, че градът знае, че я има и я слага отвреме навреме да се изфука с нея. Тя е неговото доказателство, че е бил жив, жизнен,пълен с живот и с култура. Че е бил кипящ, бохемски, разточителен на страсти, любови, връзки, вино и жени, истински мъже, казани думи, изпети песни...Да, градът си пази Роси Ранчева, защото тя му напомня, че е бил по-добър и по-красив духовно. Бил е. Сега е друг. Тя и такъв си го обича, но непримиримо. Благодаря на Роската, че пише за културата все още мърдаща в наше село. Ако и нямаше кой да пише и да ходи по театър и опера, щяхме да прегръщаме телевизорите вкъщи, че ни носят световните сцени - само те. Благодаря и, че задава въпроси на пресконференциите за култура, а и на другите. Иначе те протичат по стандартния начин - касетофони отпред и камери, начало, запис и край, Благодаря ви за огромното внимание, с което правите запис. Росче, ЧРД! Днес Атака в твоя чест организира предизборен концерт на Йосив Кобзон и Академичния ансамбъл за песни и танци на Вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на Русия на площада пред Общината.И цял един младежки фестивал Различният поглед започва днес за рождения ти ден. Обаче ти вземи се спри на рождения си ден от тичане и отразяване на събития и да почерпиш дълго и напоително другарите! Да си спомним старите времена и да полеем сегашното лутане и подскоци на едно място, че да държим мускулите на културата що годе развити. Между другото на тези сбирки се раждат такива устни фейлетони от действителността днес и сега, че вече тритомник сме напълнили. Време е устното творчество да премине в книжовно тяло. Жоро Янев и Митко Динев имат успешни опити в тази посока. И така, четвъртък е все още. Време за работа, размисли и страсти, за празнуване, за спомняне.... Хубав ден от мен с код червено и да ви върви на късмет! Поздрави от Синоптичната служба!

Вяра, Надежда и Любов, майка им София и ЧИД, мамо

Добро утро, скъпи приятели!Днес е много хубав празник и моята майка има имен ден. И племенницата ми. Две Надежди. Много различни и много еднакви. Преди години намерих най-накрая икона на Вяра, Надежда и Любов и майка им София в манастир в Тасос, Гърция. Из нашите нямаше. Та мама вече има икона на светиците си-покровителки. Знам, че много я пазят. Тя има мисията на един от строителите на съвременна България. Мама е голяма работа - беше строг учител, изключителен радетел за българския език, страховит зам-директор на училище, специалист по ред и дисциплина, специалист по реализъм и отговорност, по точните думи, ясните мисли, "право куме, та в очи", "истината и цялата истина", много грижовна. Голям радетел на семейството ни. Не разбрах само, защо да си майка боли толкова, но се предаде и на мен. То явно е нещо, което генетично се предава. Та, мила мамо, честит имен ден! Снаха ми Мария ще и прочете на мама, какво съм и написала. Още не съм и купила лаптоп като на съвременна баба, че и да я науча да борави с него. Иска ми се да заведа мама в Париж, това е задача, която съм оставила неизпълнена. Сега малката Надка учи френски и ще ни превежда из улиците. Французите много не обичат да говорят на английски. Мама все пускаше фиш за тото-то с надежда, че с парите ще иде в Париж. Мама харесва световните градове, усетила съм я. Щом и хареса много Истанбул и само за него говореше доста време. А тате не харесва лудниците на мегаполисите. Той обича да е на тихо и да се заглежда в детайлите. Мама обича да бъде поразена от огромно количество красота. И Рим ще и хареса. А на тате-Скандинавиите и природата. Ех, да бях скъпоплатен програмист! На браточкото ще купя мечтаното БМВ и една къща от тези, бързоправещите се дървени - да я сложи под дървета на хълм, обърната с лице към Родопите. Интересно, че чак тази година, когато браточкото стана на 40 разбрах за мечтата му да бъде на Червения площад на 9 май. Бих му купила билета отсега. "Понякога мечтите се сбъдват" е картина, която виси вече на стената ми. Тя си дочака шпаклованите стени и вече е на хубаво място. Убедена съм, че е така, както е написала в заглавието на картината Петя Константинова. Разкошен талант е тя. Размечтаването ми е част от домашното време, на което се радвам напоследък, защото седмицата е спокойна откъм прояви. След малко тръгваме за столицата за последно Сбогом на Боби. Но не можех да не ви пиша. Как ще понесете иначе сивото небе и дъжда? Винаги съм казвала - с ярки цветове и дрънкащи гривни. Може и обеци. Ако трябва да сте делова - с весел шал. Поздрави от мен и светъл празник!

Соц та соц - и във ВИП Брадъра даже

Добро утро!Небето е с такава гъстота, че ще потече направо- като течна сметана. И сиво, сиво, сиво. Снощи Биг Брадър почна в голем дъжд в столицата. Вас лъжа, мен истина - гледах ги как пристигат персоните. Не по мой избор де. Вкъщи решиха, че им е интересно. Че май и на мен ми стана такова. Не мога да спра това сравнение, то ми излиза изпод клавишите. За сценографът Борис Стойнов нямаше из интернет нито ред, никакво интервю. Създаде спектакли за световни сцени. За снощните ВИПаджии - пълно с истории, дето да бутнеш. Таз принцеса, оназ самоизградила се бизнес-дама, мъжкар, момче от народа, хайлайф величие... Новите герои на деня. Не че не са интересни хора, но пресищането с тях е вече свръх. У медиите се изгуби чувството да търсят интересните хора, незабележимите, тези, които са като спойката между елементите на една сграда - вар или там какво се слагаше между тухлите, да ги държи една за друга. Хората, крепежни елементи. Хора-сглобки. Не само пирони, винтчета и болтчета. Те са хората-конструкция. Те държат изправена една сграда - разбирайте го в преносния смисъл, разбира се. Няма рефлекс в медиите към такива, към нови лица, нови истории, нови мелодии. Всичко е добре известно и само се разпределя в различни кутии. Снощи говорих на Жени за соц-а и че прекаляваме с ползването на неговата стилистика в сегашното време. Колкото съдби-толкова и соц, бих казала аз. Не са всички репресирани и подслушвани и викани в МВР. Айде моля ви се, и сега не е по-добре. Да те оставят без работа по политически причини, какво е? Демокрация ли? Та моят соц е мирен, тих и кротък. Нямаше нищо, но и нищо не ми е трябвало. Няма - не искаш. Игри до захлас навън. Здраво учене и респект от учителите. Дисциплина в училище. Бригади лятото - това е не само труд, това е принос към държавата, защото бригадите не са платени. Полагаш труд в полза на обществото. Разни там тимуровски команди се казваха май - лятото четяхме книги, плевяхме градинките, помагахме на възрастни хора из махалата. Имаше кръжоци не само по литература и биология /научих се да меря кръвно/, но и по бродерия /имам шити няколко покривки за чеиз/, правехме кукли с народни носии и такива ми ти разни....На лагерите през лятото нямаше топла вода, никой и не забелязваше това, защото нямаше сравнение. Но беше безкрайно весело и нямаше физиономии, изкривени от скука и претенции, каквито виждам у сегашните деца и подрастващи. Малко, семпло, скромно, без сравнение. Без изкушения. Без недоволство и вечни стремежи за още и още. С уважение към това, което имаш. Салонът на Операта е бил пълен с ученици. Задължително посещение. На едни операта им опротивяла, защото е задължително. А други открили нов свят. Аз съм ЗА задължителното. То е като дисциплината - после ти става самодисциплина. Та така...няма да продължавам, защото ще се увлека, а не съм още старчески умилителна към миналото. Не съм и яростна, обаче. Както повечето са. Миналото ми си ми е безценно. Днес е вторник и ви пожелавам спокоен и хубав ден, да се радвате и на дъжда и на облаците и на всяко движение в природата и във вас! Карирана ризка и работните дънки и смело напред! Поздрави от Синоптичната служба!

Отиде си Големият човек на Операта

Дори и смъртта си избра с най-добрата сценография – на морето. На брега на морето. Пред него – хоризонтът. Това е смърт на артист – на сцената на природата, на живота. Сам, както е дошъл на бял свят. Малък, дребен, чист. Край водата, която отнася ще отнесе болката, ще приласкае всичко. Водата, от която, казват е излязъл животът. Казват така и пише така в дебелите книги, в които той обичаше да се рови. Докато види, как животът ще изглежда на сцената на Операта. И го нарисува и създаде. Проучваше всичко и докрай, до дъно – за всяка постановка. Времето, в което се развива действието, костюмите, сградите, историческия фон. Всичко. Беше много запознат, изключително компетентен, много подготвен. На режисьора му оставаше само да го слуша и да си записва, не обратното. На режисьора му оставаше да внуши емоцията, да разкаже историята със сърцето си, да запали други, да ги накара да изгорят в действието. Всичко друго беше направил, изградил, боядисал, нарисувал той. За всичко беше помислил, всичко знаеше и можеше. От последното поколение ходещи енциклопедии. Можеше да го слуша човек с часове, както разказва за работата си. Журналистите, тези птици налитащи на трагедии и на политици единствено, го слушаха, без да си затварят устата от захлас. И искаха да го канят на интервюта. Защото то с него и не са нужни сложни въпроси. Той и на най-простичките отговаряше дълго, с разкошна фраза, много красиви думи, компетентно, много запален, защото им разказваше за работата си. Хубаво, обаче не обичаше интервютата. Затова и медийната слава не успя да се запознае с него, тази кокона своенравна. Как да обясня на тези, които не са стъпвали на Опера, кой е той? Вероятно ще покажем снимки от сценографията на негови спектакли. Операта на Стара Загора беше специалната му територия, много обичана, силно обичана. Операта от златните и години, на Златната Аида, на Кармен – на Форума, на Мадам Бътерфлай, Дон Карлос, Макбет…Постановки, които са за учебниците по сценография на световно ниво. Той не престана да работи с обич за Операта до последно – и в Крал за един ден беше весел и зелен и сега, за Отело – класически, тежък, наситен с трагизъм. Но не престана да иска най-доброто, най-високото, най-качественото. Душата му не се примиряваше със занаятчийството. Той беше Майстор на майсторите. От изчезващото поколение. Класик на сценографията. Аристократът на Операта. И същевременно много земен. Позволяваше да го прегърнеш, но да влезеш във вътрешния му свят – не. Сигурно защото е свят чуден, цяла Вселена, Галактика – как да го пребродиш, ще се загубиш още на входа? Сбогом, Борис Стойнов, много ще ми липсваш, ще липсваш на всички оперни хора…Дръж високо нивото на новите сцени там, горе. Ако някоя привечер по някой облак видим сцена като от оперите ти, ще знаем – Боби създава красота и там, горе. Ти не можеш без красотата никъде, знаем те. И няма почивка за теб – от нея, тя ще те следва покорно навсякъде. Сбогом, Боби!

Чернова от писмото ми до нашенската мафия

Добро утро, драги мои! Трудното пробуждане в петъка...Ами това е работата, краят на седмицата е. След качването в Рила отчетливо различавам физическата умора от психическата. При мен обичайна е втората, заради работата, хората, говоренето, бързането за задачи, слушане, обсъждане. Заради ядосването - от неподходящите хора на неподходящите места. Заради огорчението. Заради изискването-от самата себе си и от другите. Не е толкова стрес вече, годините си вървят, не работя в радио, не бързам за новината, не се занимавам да питам тъпи политици тъпи въпроси. Не чета дори вестници. Виждам политическите игри като цялостна пиеса - с мизансцена им, с репетициите, с режисьорите, осветителите...Доста неща са ми ясни в общата картина и поотделно не ми е интересно да ги разнищвам. Идоли нямам, не мога да обожествявам. Имам в себе си гняв към конкретни хора, който дори харесвам. Не мога да не приемам нещата лично, защото съм личност - отговорих на един съвет преди време. Тъгувам, че градът,в който живея, се наля с бетон, тротоари, нови там градинки,зали и тн, а обезлюдя духовно. Никакъв дух няма. Заспа. Спи. Отвреме навреме се стресне и стане да си измие очите и погледне в огледалото. А е красив град. Право скроен, криво шит - леле, отде ми дойде таз мисъл! Гледах онзи ден снимки от пресконференцията за Нощта на музеите и галериите в Пловдив - ако намеря линк, ще ви ги покажа. Лицата на млади хора...Прекрасни. http://www.night.bg/blog/?p=6712 Ако силата на Стара Загора е в практичността на хората, в материализма им като начин за поддържане движението напред и с други средства, освен с труд - то също е добре. Едни печелят, за да дават част на други, дето са духовните хора. Да, но тук нямаме и такива люде. Къде е Фондацията на местния Бил Гейтс? Няма я. Местните отварят заведения, където приласкават духовността на лична среща. Искат я лично. Да и държат ръката, палят цигарата и досипват шампанско в чашата. Да им пее на ухо. Ако се отпусне и и стане приятно...може и още работи пък да станат. Пишат разните жълти издания, че в рекламирането на Анна Нетребко се изливат парите на руската мафия. В имиджа и израстването на къдрокосия диригент Густаво Дудамел - парите на венецуелската мафия. Ами дай боже всекиму такава мафия, викам аз! Де я нашата, къде спи? Едно оркестърче да създаде, ще е добре. Някоя родна звезда да изведе до Метрополитен и по разни други места - също. http://bnr.bg/horizont/post/100281049/vyv-venecuela-shte-postroyat-koncertna-zala-za-gustavo-dudamel Един предизборен концерт с класическа музика? Вий представяте ли си таквоз нящо? Ще има един потресаващо празен площад. Всъщност то и на никой от политиците няма и наум да му дойде за такъв концерт. Но мълчи, сърце. Ще чакаме да придобие желаните средства нашата БГ мафия и ще вземе да даде от тях за класическа музика. Този хубав петък е ден за планове за свободните дни. При мен е ясно - почва се разчистване, което дори не знам отде да подхвана. То са едни руини и чудо...Надявам се да се тръшна вечерите с книга в ръка, защото ме грабна Дневникът на Мая. Изабел Алиенде си я обичам аз открай време. Не забравяйте да четете, макар и по няколко странички! Дрескод - шарен, с цветовете на есента! Спорен петък и усмихнати почивни дни!

Малката принцеса на тавана

Добро утро, скъпи приятели! Снощи изпратих лятото с музика, беше наистина много приятно на Форума в наше село. Имам си културна рубрика, там ще си напиша какво ме развълнува. Моя милост не е музикант и сигурно е по-добре. Иначе щях да се чувствам отговорна за всеки тон и звук като професионалист, който пази Музиката, понякога от самата себе си, но най-вече от непрофесионалисти и непрофесионализъм. Които обаче са навсякъде и все повече. Около Музиката също. Тя милата, е като доведена дъщеря в дом, който е открито враждебен. Затова си е направила тавана, на който са я натирили - вълшебно място. Снощи доста смели хора се изкатериха до този таван в буквалния и преносен смисъл на думата. Стъпалата на Форума са стръмни и слизането/качването е опасно. Тези, които вече три пъти идват в осакатеното пространство, в което Музиката преди години царстваше в титанични постановки, са големи герои. Искаше ми се да ги поздравя един по един. Има един такъв вълшебен таван във филма "Малката принцеса" - това са ми любима книга и приказен филм. Там един индийски фокусник направи чудеса за две малки момиченца, спящи в прокапал таван. На такъв таван е и Музиката. Някои се домогват до нея по въздушен път, според мен. Таванът е символ за състоянието у нас, в наше село също и най-вече. Артистите-музиканти се хранят от добри думи, от признание, от овации, от хвалебствия устни и писмени във вестниците, от признание, от уважение, от зачитане. Няма ли ги, те се отдръпват и нямат гориво. Само сцената ги оживява, то си е магическо място, на което те извършват своя ритуал за зареждане. И снощи бяха пред очите ми - някои от артистите не си вярваха докрай,а изведнъж на сцената станаха други хора. Тези, които си вярваха - бяха извън себе си, както обичам да казвам - а това означава извън телата, толкова съвършени. Ще разберете кои са, като го напиша. Стана една артистична прогноза, но това е то - какъвто живота ми, такова и писането. Освен това снощи ми беше много хубаво и заспах в бароково легло, не на диван, покрит с найлон. В петък идва ред на Травиата - в залата на операта. Ако дойдете, ще е един целебен петък и край на седмицата, да знаете. На тези, които си казват - ама каква опера, то кахърно, умират, убиват се - ще им кажа така. Ако се появат сълзи, те са целебни. Стягат кожата на лицето и след плач жената изглежда като икона. Обикновено животът е тъжен и ако видиш как тъгата е написана с музика, значи ще различиш и повече ще усетиш радостта. Даже още повече - радостта ще те изпълни изведнъж и догоре. Не се оставяйте на самовнушение за кахърни сюжети в операта, защото там музиката не дава на никого да страда. Тя е радост за душата, Музиката. Желая ви един музикален четвъртък,да си спомните всички любими мелодии, непременно да си тананикате. Цветът на днешния ден е ясносин. Усмивката - задължителна, разбира се! https://www.youtube.com/watch?v=FZ1f-u8RqBU Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж !

Шарен свят, различни хора или за поколения две

Добро утро! Тази сутрин имаше бледа луна на небето между тънки, розовеещи облаци и беше много красиво като гледка. Много нежно. Сигурно защото е сряда, а тя е женски ден. Ремонтът продължава и сутрин се измушвам от спалния чувал измежду найлоните, с които е увит любимия ми диван. Имам си бивак така да се каже. И това също е много женско - за жените къщите са бивак, огнище, сигурност, царство. Къща също е от женски род, виж дом е от мъжки-предполага се, че в него има мъж за равновесие на системата от емоции и за авторитет. Предполага се...Все пак 21 век е и доста жени си спестяват присъствието на този "авторитет". Отдавна патриархалният модел си е заминал в небитието. И ценностите хем са същите - основните, хем са и нови. Аз не тъгувам. Трудно ми е, защото съм от поколението в разкрач между цели две епохи. На всичкото отгоре трябва да жонглирам с ценностите, които нося от дома си и от моето детство и родители. С тези, които заварих и се предадоха на децата ми от другата страна. Много различни. Хич не е лесно. Поколението на 40-50 годишните ми връстници е интересно за изследване. То изнесе "демокрацията" на плещите си, в сърцата, в мозъците, в домовете. Това е последното поколение, което е способно да прояви самоинициатива, въображение, да чувства, да усеща, да е отвъд видимото. Особено за самоинициативата и търсенето на решения, за самопоставянето на задачи. Вече съм работила с по-млади и виждам - там работата е друга. Действат указания, команди, точни изисквания. Не се очаква самоинициатива. Не се търсят решения. Изпълняват се задачи. И точка. Странно, къде ли отива складираната умствена енергия, неизползвана и складирана? А може би пък просто я няма? Да вкараме малко черен хумор. Но е факт, а и там, където работят повече хора на едно място, работят вече различни поколения и е интересно за наблюдение и изследване. Не знам защо се размишлявах над тази тема...просто така потръгна. Четох някъде, че поколението на 40-50 годишните ни наричат Поколението БДС /Български държавен стандарт, едно време си беше сериозен/. И може да видите за младите статии за Поколението Y - така го именуват. Точка. Днес от 21 часа заповядайте на опера, барокова, надиплена музика, красива. Пък ако искате класика - в петък, Травиата. Има избор, пък може и двете, хич не вреди. Сезонът на любимите ми ризи дойде. Днес е ред на райетата. С дънките вървят супер. Усмивки и горе главата!

Отлитане и завръщане и есента

Добро утро на всички ранобудни и на мен си, че едвам гледам! Колкото по-рано си легна, толкова повече ми се спи и това си е. А и вечерите е хладно и сънят е дълбок. Тъкмо време е, дето го харесвам. Времето на тънките жилетки, а жилетката си е свята дреха. Като е свита и сгъната, може да я имаш за възглавничка под кръста. Да я наметнеш - пази гърба. Да се увиеш в нея - може и като шал. Домашна топлина има в плетените жилетки и изобщо в тази дреха. Когато е с копчета, си като дете - въртиш копче по избор от радост или притеснение и ти става по-леко. Та ранната есен е чудно време, време за тиха красота и домашен уют, затворен в буркани за зимата. Из цялата махала с блокове главно се носи аромат на печени чушки. Народът не се отказва от лютеницата на тенекия между блоковете и това си е. То си е БГ идилия. От компотите също - тъкмо във времето на подобрителите и Е-тата разбрахме изцяло натуралния им престиж. Есента е и за отлитане-някои имат цел, други не, трети усещат отлитането като вътрешно движение. Отлитането е в правилната посока, щом го е поискало сърцето. Есента показва пътя на листата, на птиците, на слънцето дори - накъде да застане, как да огрее, та да влезе направо в душата. Тя си е детска учителка есента - сега ми дойде сравнението. Не само защото децата тръгват на училище. Тя ни учи в класната стая на всеки нов ден - на красота, на невидимо, на посоки, на траекториите на отлитане и падане и летене, на векторите от едно сърце към друго. Наслаждавайте и се всеки ден, няма такова изобилие и разкош от цветове, каквото има през есента. Есента, когато бях без работа и се реех из града, беше най-красивата за мен. Душата се прибира в тялото и го заварва мургаво от лятото, силно от плуване в морето, ведро от дишания чист въздух. И заедно в единство започват да чакат зимата, празнувайки всеки нов ден и всяко облаче и паднало листо. Вероятно днес ще си сложа нещо есенно - имам една риза с цвят на диня и ще отпътувам към новия ден. Фотоапаратът ми тотално вече отказа, а майстори в този бранш май май няма. Ще се справя с каквото има - с добрия, стар, очукан Оли /Олимпус/ с малкото екранче, на което не мога да видя падането на листата. Хубав и щедър ден на всички ви! Поздрави от Синоптичната служба!

Понеделникът на върналите се от планината

Привет! Както вече разбраха някои от вас по снимките ми, защото те са от снощи - Синоптичката се върна от Рила, където обиколи и седемте езера. А си беше взела книга да чете, ако остане с немощното си тяло на Бъбрека и не продължи - да чака другите и да чете. Да, ама не! На върха я обзе такава спокойна и цялостна решителност, че тя тръгна непоколебимо и без допълнителни магии към върха. И го стигна. Може би помогна синьото фирмено синоптично шалче. Може би Таня, която винаги беше до мен, а в края ми беше подала ръка и бяхме като влюбена двойка сред дъждеца, мъглата и камънаците. Край придвижването ми минаваха и ме наглеждаха Албенка и други феи, но общо взето беше спокойно и сигурно. Рила е планина, която ми вдъхва сигурност. Дори с мъглите, дъждеца, лекото объркване и загубване. Имаш усещането, че е добра към всеки. Който е добър към нея, мисля. Рила е общуване със себе си. Дава една решимост. Това го усетих под дъжда на лифта. Решимост за няколко неща, които ми се подредиха вече в ред по своята значимост. И които ще постигна. Не както се постига връх - това с върховете не ми е понятно. Не искам нито да покорявам, нито да достигам, нито да качвам. Искам да постигна нещата, които искам - както на Рила. Знам че ще е с усилие - не съм много силна физически. Но като е за цел, която ме кара да се усмихвам, защото я виждам ясно такава - завършена, тогава е прекрасно. Тогава е като на Рила - на поклонение. Само за радост и проглеждане са тези езера. Ако си мислите, че е туризъм - не е. Имаше много млади хора, които още не знаят. Но ще натрупат опит и удари в живота и ще разберат. В езерата се лекуват рани и се оглеждаш такъв, какъвто искаш да си. Така....Днешният ден ще е спокоен и хубав, защото такова ми е и на мен. Имаме още една премиера в Операта и Травиата в петък. Какво по-разкошно от "операта на оперите" за край на седмицата! Помежду им слагам и едно кино - и то ми е от любимите изкуства. Може пък и една изложба, защо не. Графити, това е младежко, идват два сериозни младежки фестивала в СТЗ и тр.да сме готови. Ако се чудите какво да облечете - ризката вече е дрехата на есента. С дълги ръкави, които после се навиват на къси. АЗ ще бъда днес с една шаренка, която първо разходих в Пловдив. И ще си мисля за Пловдив и ще се радвам за него - Европейска столица на културата! Хубав ден и много успехи!

Петъчни едни такива разнопосочни

Добро утро! Да ви драсна няколко реда все пак, не е честно към останалите, които няма като мен да се веят из Рилските езера. Този дъжд тези дни хубаво окъпа Стара Загора. Голямо пречистване пада това лято, пречистване чрез вода. Дали ще се измие мътилката или само ще се замаже положението? Знам ли? Ако чакаме някаква светлинка откъм изборите - забравете, всичкото стари муцуни до едно. За тези години демокрация партиите постигнаха великата си цел - така да отвратят хората от политиката, че пиле различно да не припари в нея и те да си делят властта на 4 години. Едни и същи, прехвърлят си властта като в детска игра. И ние си ги гледаме отстрани. Съзряващите и новоизкласилите партии добиват манталитета на старите. Най-силното им оръжие за привличане на масите е - ДАВАТ РАБОТА. Така придобиват верни членове. Партиите нямат идеологии, превърнали са се в машина за отклоняване на пари чрез държавни поръчки. И в Бюро по труда, откъдето се захранват с верни членове. Преди са предлагали и образование на членовете си - да завършат по едно ВИШУ, че да са Ентелигентни. Сега това не е нужно - дипломата можеш да си я купиш направо готова и с оценките и подпечатана. Но виж - да дадеш работа си е сериозна работа и придобивка. Човек го разбира най-паче, като остане без работа като мен. Хем я има по обявите, а всъщност я няма - работата. За да я намериш, най-лесно е да се кръстиш в правата вяра, простете в правата партия. Във вярната партия. В силната партия.Тя ще ти намери работа и заплата. Така...Не прилича на петъка да го заострям с политически въпроси, но така пък ми тръгна мисълта. Един път в седмицата няма да бъда добра и ще пиша политически очерк за Добро утро, да знаете. Тези, които не искат, да не го четат, ще посоча още в заглавието. Вече съм набрала маТриал за партиите и листите в СТЗрегион. Едно време бях политически журналист в Радио СТЗ, ще рече отговарях за информацията от политическите партии. В тях има/ше и доста свестни хора. Водех обзорно политическо предаване следобед. Харесваше ми и още си пазя сценариите. Хартията е вече доста жълта, от 2000 година минаха...цели 14 все пак. Пазя и една серия любими интервюта във в.Сега, правени от Миряна Башева, тя е абсолютно готина. Останалите в градовете, моля, не се отчайвайте! От върховете на Рила ще ви пращаме хубави мисли. Довече идете на Опера - хубаво е. Бароковата музика е успокояваща, много. Прилича на езерна, кротка вода. Докато Пучини прилича на море с корали и хиляди риби, а Верди - на океан, който може и да те помете. Нещо такова ми е музиката - различна вода. Довечершната е кротка и дълбока. Дрескодът за деня е синьо, разбира се, така текнаха мислите. Да си починете хубаво в почивните дни и да се разходите дълго сред природата. Поздрави от Синоптичната служба!

Къде отидоха книгите, виждали ли сте ги?

Добро утро, мили мои! Почвам да пиша, а в слушалките слушам Теди Москов и се кефя и ядосвам едновременно и пиша едновременно. Това само в журналистиката го можем, там в редакцията ги правех в този ред. Слушам интервюто и ги набирам думите, защото трябва да направя от гласа си новина, а после да представя и репортажа. Щом ми потекоха мисли в този план, значи ми липсва. И то си е така. На тези години и опит вече ставам за главен редактор или шеф екип, ама то това не е Германия. Когато бях без работа половин година тръгнах да си търся работа по редакциите, разбира се. При хора, които много добре ме познават какво и как мога. Дали бяха въодушевени, познайте? Не, разбира се. Поне знаеха, че не могат да ми кажат "Прекалено сте квалифицирана за тази работа", както ми го казваха от другите места. Прекалено квалифициран?! Че има ли по-хубаво от това да си вземеш толкова квалифициран служител!? В България явно има. Другото са ограниченията спрямо възрастта, което напоследък не го пишат по обявите и го казват, но си личи. Скоро кандидатствах за редактор в едно издание, то мисля че е за млади дами главно и не бях одобрена, може би трябваше да питам защо, но всъщност реших да не го правя. Защото си знам - екипът си търси млада дама за редактор. Плюс английски език, ако има и друг - ОК, да е графичен дизайнер, фотограф и тн едновременно. Когато търсех работа видях, че това което е обявено като позиция, не винаги отговаря на работата, която всъщност искат да се върши. Журналист е категорично и рязко. Знае се какво се работи. Лошото е, че темите ги опраделя друг и това е собственикът, който гледа да не скърши хатъра и доброто име на тези, които дават пари за реклама. Навсякъде по света е така, разбира се. Но не и чак така, като у нас. Невъзможно е колегите ми от наше село да не са забелязали, че зад Универсалния магазин няма нито една маса за книги и учебници. Възможно е де, но защо не са се запитвали - де са масите? Къде ги е натикала Общината тези маси, през които преминаващото народонаселение, вече във все по-голямата си част - можеш да ВИДИ, а и да пипне по желание това, дето му казват КНИГА. Книжарниците са си отделна работа, съвсем друго си е. Масите за книги бяха уникалност на Стара Загора. Преди 20 години разхождахме с Неша бебетата в количката по главната улица и си купувахме книги от Христо Марков, лека му пръст, беше интересен човек. После книгите се преместиха в пека зад Универсалния магазин. Сега там ги няма. Предложени са малки килийки до Училище Васил Левски. Зърнах ги преди време, приличат на химически тоалетни. Уникално е, че книгите вече ги няма на открито в Стара Загора. Много показателно за общинската политика. Отдавна се чудех, какво заглавие да сложа на този мандат. Вече ми е готово с тази метафора с изчезналите книги. И без това ми се провижда, че ако дойде на власт една любима моя политическа сила, ще се горят книги на площада. А не съм черногледа, нито зла, нито реакционна. Просто съм тъжна напоследък от това, което става. Тъжна съм. Ще ходя до Рилските езера да си умия тъгата в края на седмицата. Това е днешната ми Рапсодия за изчезналите книги. Много харесвах, когато бяха по главната улица. Бяха се разположили царствено, казваха - В този град се чете, уважаема, заповядайте и бъдете достойна за града! От сърце желая високи продажби на книжарниците ни, особено на Хеликон! Там си имам дълбоки сантименти. Вчера занесох книги за рафтчетата на една нова инициатива - Пътуващите книги. Беше много приятен разговор с едно умно момче с отворени сини очи. Четенето отваря погледа и действа като крем против бръчки, хидратиращ и с ботокс ефект едновременно - да си знаят дамите. Доказано е. Днес дрескод розовеещ, шалварите ще ги развея - все пак рекламирам Отело, който се шие в момента в Операта, а там половината от костюмите разкошни са кипърски носии. Кой е Отело - справка може да направи и Гугъл! Усмихнат ден, въпреки всичко и всички!

Днес между вчера и утре

Добро утро! Смътно разбирам, че е сряда. Не идва в разкоша на слънцето, а в притъмнение навън. Може да се оправи хоризонтът, а може и да не се. Вече няма страшно, ще става все по-хубаво отвътре навън. Така че отвън навътре няма да ме интересува чак толкова. Вкъщи има камина, което значи топлина до самите атоми в тялото. В салона на Операта има музика, в театрите - театър, в кината - филми. Има къде да ходя, но откритото ще ми липсва. Отвореният прозорец вечер. Свободното реене по къси панталони и потник насам натам, неприлично леко за жена на моите години, но пък сега спортният стил е всемогъщ. Първи ден е, който прилича на есенен. Есента е красива в Стара Загора. Заради много неща и заради двете дървета гинко-билоба в Градската градина. Листата им падат като яркожълти самолетчета и правят цялата площ наоколо златна, та чак блести. Хората си събират листа за чай. И аз ще трябва да ида тази година с торбичка, че забравянето ми идва в повече. Бате Радо също ми препоръча да пия гинко билоба. Така е като искаш да мислиш, усещаш, обичаш целия свят - едновременно всички и всичко. Не винаги се получава да имаш помнене за всичко. Казвала съм ви, че обичам денят сряда и това си остава в сила. Тази сряда е специален ден - между днес, вчера и утре. Днес започва мазането у дома. Вчерашните деца от младежкия оркестър на Бремен ме оставиха с разбито сърце. Защо нямаме такива деца тук? Ние ли не ги раждаме такива? Когато се прибрах от репетицията, от балкона пак дълго чувах родно дете как вдига истерии на площадката долу. Представете си как на 8я етаж всеки ден чувам поне по две истерични деца да се дерат с пълно гърло . Дълго, за нищо и с пълно гърло. Преди такива деца не се чуваха. А германчетата бяха спокойни, сдържани, много дисциплинирани, съсредоточени, много съсредоточени, вглъбени деца. Деца, които обществото организира по някакъв начин от ембриона до докато са живи - да имат кауза в живота, да имат сетива за красивото, да СЛУЖАТ на обществото. Да служат не се разбира като слугинаж, то е духовна обязаност. Така се вдига държава от руините на бомбардировките. Със служене. С отдаване на труд и дарба - доброволно и с радост - на другите и на всички. Но мълчи сърце! Казват ми, че звуча тъжно напоследък. Не че ми е тъжно, напротив - много ми е радостно заради ремонта и че ще стане хубаво. Но ме натъжават очите ми с това, което обхождат напоследък. Особено пък като правят директна връзка със сърцето... В днешната сряда ще си сложа звънтящите гривни против уроки и може би цветът ще е бял - ризата с полудълги ръкави вече влиза в действие, пред-есен е...Поздрави и усмивки от Синоптичната служба!

Похвално слово за майсторите

Добро утро! Страшна работа ви казвам е това техническата ми неграмотност. Цяла сутрин търся отде да вляза в блога, понеже вчера му промених външния вид. Сума ти време загубено време. А след малко идва Майсторът. Най-накрая се започват освежаващи действия в мъничкия апартамент, който е и едновременно Синоптична служба. Бих искала днешното да е похвално слово за майсторите, но времето ми е ограничено. След като на тази територия за 22 години обитаване минаха дотук 3 по-съществени ремонта, мога да похваля само един майстор и това е Владо. Сътвори ми баня така, както би я направил за у тях си. Скромничка, но от сърце. Погледна какво ще прави, даде препоръки. Това ми е много ценно винаги. Дори при фризьорите. Въпросът - какво искате сега да правим?-може и да е въвеждащ, но повечето спират дотук. А аз често не знам какво искам. А ако знам - не знам дали ще е удачното в случая, възможно доброто...Работа на добрия Майстор е да каже кое е удачното и доброто. И да го направи такова. Днешният майстор не го знам още, но щом Владо го праща сигурно ще е добър. Ще го видим, още не мога да го изпиша с главна буква. Но и той няма кой знае какво да прави, освен да маже, т.е боядисва де. Затова Мирелка уточни, че не е ремонт, а освежаване. Важното е да мога да си поканя после приятелките на гости. Да имам пространство за обитаване, което да ме изразява, а да не съм в противоречие - като човек. Докато свалях тапетите, се откриха едни малки усложнения. Винаги така става в ремонтите. Те са си смело дело и трябва да си готов да понесеш усложненията. Така става обикновено. Майстор Владо идваше в 8 часа с радиото си, което винаги беше на Радио Стара Загора. Ни го поя, ни храня. Той си работи, влиза и излиза, аз проблеми с доверието нямам. И винаги е било оправдано. Но и аз не го давам, за да го оправдаят. Просто имам си го - давам го. Такова ми е светоусвояването. Стискайте палци да светне у дома, защото има разни и други работи, дребни, но доста, които трябва да свърша. И да си окача пердетата със слончетата. И абажура, стил колониална Индия. Като няма деца в къщата, понеже от догодина и бате Радо излита по Европата...поне да се разположа като индийска принцеса. Ама че съм смешко! Дрескод - някаква екзотика днес, нещо индийско ще си сложа, така ми се даде. Бъдете усмихнати и екзотични и довечера в Операта на концерт на младежкия оркестър от Бремен! Вход - свободен!

Приказка за едно интересно ято

Добро утро скъпи мои! Честит ни първи септември, чисто новичък месец, бебето на Есента! Ухае на бебешко, на задевки в сеното, на прохладни вечери и сутрини. Септември е на късите ръкави, които изведнъж стават дълги, на тънките жилетки, топлите цветове, първите жълти листа, на ятата, които поемат на път. Днес в Операта си пристига музикантското ято. Цяла седмица бяхме сиротни без него – една сал администрация, без музика. Чуваше се самотно от време на време пиано и Деси идваше да пее, скоро тя ще е разкошна Травиата, уверена съм. За година и малко повече ги заобичах тези, оперните хора. Може да се каже дори-всичките. Преди 90 години хората на Стара Загора направили своята Опера на гола поляна, както винаги става, когато искаш нещо много силно. На гола поляна означава без сграда, администрации, директори….Опера от сърцати хора, от тази порода, дето вече я няма. Повечето от тях – учители, по музика и по разни други работи. Просветени и просветлени от новия език, който могат да четат – нотите. Стара Загора е благословена, че има Опера. Не знам докога, защото сега сграда има, но музикантите се стопяват…Докогато. Може да си избирате да минавате покрай нея от тази страна /към Руски и паркинга/, където репетира оркестъра. Има и пейки точно до прозорците, ще си слушате, колкото искате. Хубаво е и малко тъжно. Огромният салон се пълни трудно. У хората изчезна обичта и подкрепата към това, което имат, към тези, които са тук. иИ замечтаха все за други, световни звезди, световни съзвездия…Няма лошо и аз също го искам. Но и обичам тези, които са тук и творят тук. Като детска учителка бих ги броила всяка сутрин, защото ме е страх, че някой пак ще напусне и поеме към столицата и света. Защото той или тя ще е с инструмент в ръката или в гърлото си. А те са много ценни и са на изчезване днес. Ако я няма операта ни, ще е тихо и празно. Общината няма да дава издръжка на някакви си цигу-мигу, ще кани състави, те ще идват и ще си отиват. Пак става. Но градът няма да има Опера, ще има СДК /Старозагорски дворец на културата/. А аз не искам така. Искам Марианка да прави печени пилета от стиропор и корони и мечове за сцената. Здравко да дирижира с вратовръзка на бели овчици и една само-черна. Сашо Марулев да поздрави с глас на бас,Жоро Динев да ми се усмихне с всички трапчинки. Иван Кабамитов да ми каже, как расте дъщеричката му. Елена Баръмова да слезе царствено по стълбите….И така нататък и още много. Добре са ми дошли днес и успешно начало на новия сезон, заповядайте в петък на представление на Форума! Дрескодът днес ще е червено и роклесто, че ме чака изява. Желая ви усмихнат и слънчев ден и нека бъде Музика! Поздрави от Синоптичната служба!