Похвално слово за майсторите

Добро утро! Страшна работа ви казвам е това техническата ми неграмотност. Цяла сутрин търся отде да вляза в блога, понеже вчера му промених външния вид. Сума ти време загубено време. А след малко идва Майсторът. Най-накрая се започват освежаващи действия в мъничкия апартамент, който е и едновременно Синоптична служба. Бих искала днешното да е похвално слово за майсторите, но времето ми е ограничено. След като на тази територия за 22 години обитаване минаха дотук 3 по-съществени ремонта, мога да похваля само един майстор и това е Владо. Сътвори ми баня така, както би я направил за у тях си. Скромничка, но от сърце. Погледна какво ще прави, даде препоръки. Това ми е много ценно винаги. Дори при фризьорите. Въпросът - какво искате сега да правим?-може и да е въвеждащ, но повечето спират дотук. А аз често не знам какво искам. А ако знам - не знам дали ще е удачното в случая, възможно доброто...Работа на добрия Майстор е да каже кое е удачното и доброто. И да го направи такова. Днешният майстор не го знам още, но щом Владо го праща сигурно ще е добър. Ще го видим, още не мога да го изпиша с главна буква. Но и той няма кой знае какво да прави, освен да маже, т.е боядисва де. Затова Мирелка уточни, че не е ремонт, а освежаване. Важното е да мога да си поканя после приятелките на гости. Да имам пространство за обитаване, което да ме изразява, а да не съм в противоречие - като човек. Докато свалях тапетите, се откриха едни малки усложнения. Винаги така става в ремонтите. Те са си смело дело и трябва да си готов да понесеш усложненията. Така става обикновено. Майстор Владо идваше в 8 часа с радиото си, което винаги беше на Радио Стара Загора. Ни го поя, ни храня. Той си работи, влиза и излиза, аз проблеми с доверието нямам. И винаги е било оправдано. Но и аз не го давам, за да го оправдаят. Просто имам си го - давам го. Такова ми е светоусвояването. Стискайте палци да светне у дома, защото има разни и други работи, дребни, но доста, които трябва да свърша. И да си окача пердетата със слончетата. И абажура, стил колониална Индия. Като няма деца в къщата, понеже от догодина и бате Радо излита по Европата...поне да се разположа като индийска принцеса. Ама че съм смешко! Дрескод - някаква екзотика днес, нещо индийско ще си сложа, така ми се даде. Бъдете усмихнати и екзотични и довечера в Операта на концерт на младежкия оркестър от Бремен! Вход - свободен!