Понеделник е и ми е реалистично

Добро утро! Последни септемврийски дни и плахо утринно слънце в прозореца...Снощи Емо Чолаков обеща повече слънце, чух го случайно, от много време не гледам телевизия. Откакто почна предизборната кампания и зърнах Бареков, а после ми се доповръща. Поредната предизборна кампания, основана на АНТИ, която не ми доставя удоволствие. Тя тече пред очите ми и в нея участват само кандидати и парии, не и народът. Усещам как едни хора напират на вратата на булката с пари в ръце, искат да я купят, ще дадат колкото поискат хората, пазещи вратата, само и само да влязат. И да почнат да управляват - сиреч 1.да уволним не-нашите 2.да назначим нашите 3.да започнем да крадем. Това е управлението по нашенски, просто, семпло, няма какво да му доизмисляш. Практикува се от всяка политическа партия. Ако има смисъл, то е да се гласува за една от двете големи партии. Или гласуваш ЗА или АНТИ. Ако искаш чиста съвест и гласуваш за неутрални - зелени, сини, жълти, оранжеви - то наливаш гласове в една от двете големи партии и в тази по средата. Работата е пак същата като от 1989 година насам. Зад тези избори отрасна едно цяло поколение, в безпътица и неориентирано, татуирано и кифленизирано, вече са родители, децата са неуправляеми и истерични, висят по нощите по заведенията, защото родителите не могат да се откажат лесно от купона, родителите ходят по фитнеси и правят релефи, ходят на мачове, защото там общата енергия е първична, налитат на учителите, ако направят забележка на децата им, кефят се на безплатни сеирни концерти на площадя и където и да е, защото културата е нещо безплатно, лигава и общодостъпна материя за пряка консумация, не да я мислиш дълго... Към тези характеристични типажи от съвремието ни е ориентирана предизборната стратегия и послания на водещи политически сили/а. Шапка свалям. Прости фрази, обещания, заплаха, поощрение - всичко е ясно и леко. Ако гласувате за нас, отваряте врата, от която се изсипват едни милиони за благоденствието на града. Ако не гласувате - не знам, оправяйте се с вещиците, които ще кръжат на метли над града. Ей това се казва послание, не като витиеватите фрази на останалите - всички вкупом. Остана малко време да му мислим до изборите. И никакъв избор, отново. Това вече го мразя от дъното на душата си. Да ми ликвидират възможността за избор. Да не проведат един дебат помежду си. Да ги слушам как водят монолози. Защо никой не се срещна с никакви хора от културните институти? На мен лично ми е крайно показателно това. Избожда ми очите, както се казва.И вече всички са ми едни и същи. С учителите работата се договаря директно с вожда-синдикалист Янка Такева, с културните дейци - няма смисъл, те вожд си нямат, ходят неуправляеми и не са интересни на политиците. Как пък никой не се опъна да се яви дори и за 10 минути в петък вечер в Операта, когато градът се радваше заедно с хората, които правят културицата му! Хайде, един намина, но то е от личен интерес, така му идва отвътре -артистичен е. Сега ще бъда обявена в пропаганда, но не - няма да гласувам за него. Ако правех кабинет - бих го сложила директно министър. Какви ти избори, то хора не останаха да стават реално за управленци! Тази сутрешна прогноза достига до вас благодарение на моя понеделнишки заряд за седмицата, в която предстоят две премиери в Операта, една в Кукления театър, една в Драматичния театър...И избори. На Празника на Стара Загора точно, та да няма любимото ми шествие. Не знам как ще го преживея това. Обичам този парад и той ме зарежда за много време напред, има много хубава енергия. Днес ще сложим една жилетчица веселяшка и усмивката, която си е задължителна. Честит понеделник и утре и в сряда ви чакаме с Тоска, Каварадоси и Скаррррпия в Операта. Поздрави от Синоптичната служба и хубав ден!