Къде отидоха книгите, виждали ли сте ги?

Добро утро, мили мои! Почвам да пиша, а в слушалките слушам Теди Москов и се кефя и ядосвам едновременно и пиша едновременно. Това само в журналистиката го можем, там в редакцията ги правех в този ред. Слушам интервюто и ги набирам думите, защото трябва да направя от гласа си новина, а после да представя и репортажа. Щом ми потекоха мисли в този план, значи ми липсва. И то си е така. На тези години и опит вече ставам за главен редактор или шеф екип, ама то това не е Германия. Когато бях без работа половин година тръгнах да си търся работа по редакциите, разбира се. При хора, които много добре ме познават какво и как мога. Дали бяха въодушевени, познайте? Не, разбира се. Поне знаеха, че не могат да ми кажат "Прекалено сте квалифицирана за тази работа", както ми го казваха от другите места. Прекалено квалифициран?! Че има ли по-хубаво от това да си вземеш толкова квалифициран служител!? В България явно има. Другото са ограниченията спрямо възрастта, което напоследък не го пишат по обявите и го казват, но си личи. Скоро кандидатствах за редактор в едно издание, то мисля че е за млади дами главно и не бях одобрена, може би трябваше да питам защо, но всъщност реших да не го правя. Защото си знам - екипът си търси млада дама за редактор. Плюс английски език, ако има и друг - ОК, да е графичен дизайнер, фотограф и тн едновременно. Когато търсех работа видях, че това което е обявено като позиция, не винаги отговаря на работата, която всъщност искат да се върши. Журналист е категорично и рязко. Знае се какво се работи. Лошото е, че темите ги опраделя друг и това е собственикът, който гледа да не скърши хатъра и доброто име на тези, които дават пари за реклама. Навсякъде по света е така, разбира се. Но не и чак така, като у нас. Невъзможно е колегите ми от наше село да не са забелязали, че зад Универсалния магазин няма нито една маса за книги и учебници. Възможно е де, но защо не са се запитвали - де са масите? Къде ги е натикала Общината тези маси, през които преминаващото народонаселение, вече във все по-голямата си част - можеш да ВИДИ, а и да пипне по желание това, дето му казват КНИГА. Книжарниците са си отделна работа, съвсем друго си е. Масите за книги бяха уникалност на Стара Загора. Преди 20 години разхождахме с Неша бебетата в количката по главната улица и си купувахме книги от Христо Марков, лека му пръст, беше интересен човек. После книгите се преместиха в пека зад Универсалния магазин. Сега там ги няма. Предложени са малки килийки до Училище Васил Левски. Зърнах ги преди време, приличат на химически тоалетни. Уникално е, че книгите вече ги няма на открито в Стара Загора. Много показателно за общинската политика. Отдавна се чудех, какво заглавие да сложа на този мандат. Вече ми е готово с тази метафора с изчезналите книги. И без това ми се провижда, че ако дойде на власт една любима моя политическа сила, ще се горят книги на площада. А не съм черногледа, нито зла, нито реакционна. Просто съм тъжна напоследък от това, което става. Тъжна съм. Ще ходя до Рилските езера да си умия тъгата в края на седмицата. Това е днешната ми Рапсодия за изчезналите книги. Много харесвах, когато бяха по главната улица. Бяха се разположили царствено, казваха - В този град се чете, уважаема, заповядайте и бъдете достойна за града! От сърце желая високи продажби на книжарниците ни, особено на Хеликон! Там си имам дълбоки сантименти. Вчера занесох книги за рафтчетата на една нова инициатива - Пътуващите книги. Беше много приятен разговор с едно умно момче с отворени сини очи. Четенето отваря погледа и действа като крем против бръчки, хидратиращ и с ботокс ефект едновременно - да си знаят дамите. Доказано е. Днес дрескод розовеещ, шалварите ще ги развея - все пак рекламирам Отело, който се шие в момента в Операта, а там половината от костюмите разкошни са кипърски носии. Кой е Отело - справка може да направи и Гугъл! Усмихнат ден, въпреки всичко и всички!